НЕХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА - 2016, Брой 4

Предговор към книгата „Горчива мъгла“

    Пиша тези редове бавно, защото с едната ръка държа куфар. Сложил съм в него най-необходимото. В развод съм с това, което толкова съм обичал. Когато очите ти, уважаеми читателю, видят тези редове, аз окончателно ще бъда разведен. Такава е мечтата ми.  

    Моята голяма любов, моята любима работа беше да рисувам със светлина. Така е популярно да се говори за фотографията. Но тази любов започна да гасне. Свещта догаряше и вече виждах края на фитила. Не знам как стана това. Истината е, че в този важен момент сърцето ми е по-меко от горещия восък на свещта.

    Не знам кой е виновен. Тя? Аз? Дали тази дилема има правдоподобен отговор? Прилича ми на много дългите бракове – и едната, и другата страна имат вина. Не мога да остана с нея и си взех ризите. Тя крещеше, късаше, копчетата на ризата ми тропаха по пода сякаш изсипани от скъсана броеница. Молеше ме, но аз бях непреклонен повече от смелото сърце на Мел Гибсън.

    Имах нова любов и я рисувах с думи. Как бях забравил, че толкова отдавна ги обичам. Боготворях ги. И започнах да ги подреждам. В началото не знаех как. Но имаше кой да ми помага и да ме окуражава. Още нямах муза и ми беше ужасно трудно. Сега пък имам две. Друго е. Все едно да имаш криле, и то големи. Започнах с разкази. Мъдрите казват, че това е работа за богати хора. Харчиш много сюжети. Но ми помага и друго.

    - Защо, като мога да разкажа една история на пет страници, да пиша петстотин? – Това са думи на великия Борхес.

    - Пиши – каза ми един щедър човек – но всеки ден.

    Не ми тежи.

    - Но трябва да топиш перото в кръвта на сърцето си! Това е – крещеше друг.

    - Тъжни са ти историите. А ти си весел, странно? – чувах.

    - Но това е водопад от думи. Не може ли по-кратко. Само с две-три, а? – И беше искрено.

    - Не знам. Не те разбирам. – И казваше истината. Какво да искаш от човека? Не лъжеше.

    Разбрах, че няма музика за всички. И си слушах само моята.

  

    - Имате ли достатъчно основание за развода? – питаше съдията всеки ден – да ви дам ли време да помислите?

    - Не! Хладен съм към нея. Какъв е смисълът? Обичам само думите. Но нека да си останем приятели. Имаме много и красиви деца.

    - Постановявам! – отекна в тихата зала гласът на съдията. – Обявявам приятелски развод. Заради категоричното сходство. Не! Извинете. Категорично несходство. И нова любов. Възхитително! Простете. Укорително!

    Отекна ударът на чукчето върху масивното бюро и се чу една всеобща въздишка. Точка.

    Така  завърши този процес. И започна новият. Отдавна съм захвърлил някъде онзи куфар. Разбрах, че когато си с този, когото обичаш, не ти трябва куфар. Трябва ти само … сърце.  

•••   

      Забележка: Предговорът към книгата на Огнян Панов „Горчива мъгла“ Ви предлагаме с разрешение на издателя му – Книгоиздателска къща „Труд”, от който ще установите, че освен в прозата, Огнян Панов би бил разпознаваем автор и в публицистика.  

 

D:\__АРТ ДИАЛОГ, 4 - 2016\9-ПИСАТЕЛСКИ ДЕБЮТ\R1__7777-1.JPG

2310 общо 1 за днес