АВТОРСКО ПРАВО и СРОДНИ ПРАВА - 2015, Брой 1

По следите на поредица кражби на права

По следите на поредица кражби на права от 2007, 2008 и 2009 г., продължаващи и в момента

●Обект на кражбите: лицата Евгений Комаров, композитор, автор на аранжименти, диригент и пианист, Ирина Чмихова, първата ни звезда на популярна музика и един от основателите на Естрадния отдел на Българска държавна консерватория и дългогодишен преподавател, Панайот Бояджиев, композитор и цигулар, Иван Генов, поет и автор на текстове за песни, популярните певци Маргрет Николова и Николай Любенов и Бюджетът на България, тъй като първи продуцент на изпълненията, включени в пиратски тиражираните дискове е държавното предприятие „Балкантон“ 

● „Издателите“ на пиратските дискове: „БГ Мюзик къмпани” ЕООД на Владислав Валериев Славов - на диск 1 „Вечните руски романси (2007) – изпълнител Ирина Чмихова, аранжимент Евгений Комаров, диск 2 – „Златните руски романси ”Очи черные” (2009) - изпълнители Маргрет Николова и Николай Любенов, аранжименти Евгений Комаров -16 песни, проф. Георги Робев - 8 песни; на диск 3Бойко Кънев – Музикална продуцентско-издателска къща Бойко Кънев – Kanev music http://www.kanevmusic.com                                      

● Отговорни за продължаващите кражби: контролният орган по Закона за авторско право и сродните му права - Министерството на културата, Дирекция „Авторско право и сродни права“ с Директор г-н Георги Дамянов

● Размери на кражбите: неуточнени, но след издаването на диск 1 и диск 2, (първият е издаден и разпространен първо в Германия, където рускоезичното население е колкото населението на България), собственикът и управител на „БГ Мюзик къмпани” ЕООД Владислав Славов, тогава  на 24 години (роден 15.06.1983 г.) от покрайнините на Свищов (ул. „Градево” № 34 е накрая на града, до стадиона), си купува голямата  къща в центъра на София на ул. „Кресна” № 8 (до Втора градска болница)

● Хронология на събитията

През месец февруари 2007 г. се обади г-жа Ирина Чмихова и ни каза, че един младеж, току-що завършил СА „Д.Ценов”, Свищов, иска да издаде на компактдиск романсите от нейните грамофонни плочи, записани в „Балкантон”. Тъй като аранжиментите на песните са на Евгений Евгениевич Комаров, (с когото тя работи от м. февруари 1950 г., починал 1993 г.), нужно е  съгласието на неговия син Борис Евгениев Комаров. Когато младежът Владислав Славов се обади, моят съпруг Борис Комаров беше на работа (лекар в Духовната семинария) и аз му дадох номера на мобилния му телефон. Те се договорили да се срещнат в средата на следващата седмица и Славов да изложи намеренията си относно издаването на диск с изпълнения на Ирина Чмихова на песни с анранжимент на Евгений Комаров. Владислав Славов не се обади, среща не бе осъществена и съпругът ми никога повече не го е чувал и никога не го е виждал.
     Много по-късно, през август 2008 г., когато първият диск, издаден от Владислав Славов, вече беше на пазара, (купих го в магазин „Orange Center” на ул. „Граф Игнатиев” № 18 за 15 лв.), след внимателна сверка с грамофонните плочи, установихме, че записаните песни върху диска са снети от издадените грамофонни плочи от „Балкантон“ и от „Орфей“ и дори са със същата номерация/подреждане.          
    Подчертавам изрично, че и в трите диска не става въпрос за продуциране и записи, а само за механично сваляне на осъществени записи от времето когато продуцент беше държавата.
   Търсих името на автора на аранжиментите  и едва го намерих - с много малки букви най-долу на 2 страница е написано „Аранжименти: Евгени Комаров”. Тъй като точно по това време у нас дойде Любомир Енев, съпругът на Ирина Чмихова, аз му изказах възмущението си, че почти не се вижда името на Евгений Комаров, на което той отговори, че идва точно поради това, че Ирина също като нас няма никаква вина, защото не е разрешавала издаването на дискове. И наистина, Ирина Чмихова, веднага в интервю във в. „Телеграф” официално съобщи, че никакъв договор, никакъв документ не е подписвала за издаването на диска, че в него има много грешки в заглавията на песните, но най-недопустимото и наказуемо по закон е  съкращаването на части от изпълненията (куплети, припев и др.)
       На 17 септември 2009 г. по програма „Хоризонт” между 15-15,30 ч. Маргрет Николова и Николай Любенов (1936 - 2013) представяха своя нов албум, издаден на диск „Златните руски романси „Очи черные” - 24 песни и изказаха благодарността си към Евгений Комаров и проф.Георги Робев за аранжиментите на песните, направени от тях - 16 на Е.Комаров и 8 на Г.Робев.              
     Поради възмущението ни със съпруга ми Борис Евгениев Комаров от продължаващите кражби, още на следващия ден отидох в Сдружение „Музикаутор”, в което той, съгласно закона за авторско право, членуваше, като наследник на баща си Евгений Евгениевич Комаров (руски гражданин). Като негов пълномощник за такива случаи, служителите направиха справка и ми казаха, че между „Музикаутор” и издателя -  „БГ Мюзик къмпани” ЕООД на Владислав Славов няма сключен договор за издаване на диска Златните руски романси „Очи черные”, поради което и няма отчисления за носителите на права. На обложката са посочени като изпълнители  Маргрет Николова, името ѝ умишлено е сгрешено - Маргарет и Николай Любенов.
      Попитах за издадения преди това, през 2007 г. диск Вечните руски романси и песни” – изпълнител Ирина Чмихова, с аранжименти на Евгений Комаров, който беше пуснат от същия Владислав Славов на пазара в България през 2008 г. Отговориха ми същото – нямаме договор.
      Попитах и за трети диск с аранжименти на Евгений Комаров „Спомени далечни” – стари градски песни, който е издаден от Бойко Кънев и се продаваше от 1997 г. насам, т.е. вече 3 години на певците Маргрет Николова и Николай Любенов. Отговорът беше същият – „Музикаутор” няма договор с издателя и не са постъпвали отчисления.
    Обясниха ми, че издателите имат право да издават дискове като се договарят и уреждат финансовите въпроси непосредствено със съответните автори, както и чрез сдружението, разбира се. Но това не означава, че те не са длъжни да платят на всички които са с права – автори и изпълнители.
    Казах им, че ние не познаваме тези издатели, с тях не са подписвани договори, разрешаващи им да издават дискове с аранжименти на Евгений Комаров, нито те са платили за издадените и продавани дискове. От „Музикаутор“, въпреки че Борис Комаров е член на сдружението, не проявиха никакъв интерес към тези очевидни кражби на права, отказаха да се заемат със случаите, напротив подчертаха, че сами трябва да търсим правата си.

 ● Как Министерство на културата е съдействало за издаването на пиратските дискове:

    На 23 септември 2009 г. отидох в Министерството на културата, за да направя справка в Дирекция „Авторско право и сродните му права”, където всеки продуцент на диск внася молба със заверени документи, че е получил разрешение и е заплатил на всички автори и изпълнители, за да получи регистрация в Министерството на културата на диска-носител за издаване на заявения в молбата тираж. Срещнах се с г-жа София Пръмова, която извади папка с документи и каза, че продуцент и издател на диска е Ирина Чмихова (?!) и всичко е наред и законно, защото има декларация, подписана от Борис Комаров, с която той е отстъпил авторските права на баща си Евгений Комаров  на Ирина Чмихова (!?). Истината е, че нито Ирина е искала Борис Комаров да ù отстъпи правата си, нито той ù е отстъпвал каквито и да било права. Смятам за излишно да отбелязвам, че Ирина Чмихова не е предприемала опит сама да става издател, а ако е имала намерение, със сигурност щеше да го направи както го изисква закона.

    Документите са: 

    1. Декларация от Борис Комаров от 04.09.2007 г., че  дава съгласие 17 бр. (заглавията са на български език) да бъдат включени в диска със заглавие „Вечните руски романси”. Отстъпените права са за „Възпроизвеждане, разпространение, излъчване, предаване, износ, на територията на Република България и чужбина за неограничен тираж, за срок от 10 години с продуцент/издател Ирина Чмихова. Всички взаимоотношения са уредени!”

    2. Декларацията от Борис Комаров от 15.10.2007 г. че е единствен наследник на авторските права на Евгений Комаров, е внесена от „издателя“  Владислав Славов в Министерството повече от месец по-късно, след като е получил разрешително №52545/ 04.09.2007 г. от Министерството на културата за тиражиране (?!), което е не само безпрецедентно, но и незаконно.

    3. „Пълномощно” без заверка от нотариус, с което Ирина Чмихова „предоставя” всички свои права и тези на Евгений Комаров, на Владислав Славов за срок от 10 години с права за неограничен тираж и на неограничена територия (?!).

     Помолих г-жа Пръмова да ми даде копия от трите документа, след като твърди, че са „подписани” от него, но тя отговори, че „регистърът не е публичен” и не може да ми даде копия (?!). Поисках да ми даде да ги прочета – не ми даде да пипна папката, а от разстояние 1,5 - 2 метра ми позволи да ги зърна. Дори и от това разстояние беше ясно, че подписите не са на съпруга ми, като при това на два от документите подписите се различаваха дотолкова, че всеки би  бил сигурен, че поне единият е фалшив. Но, неизвестно защо в Министерството на културата никой не се е замислил.
      Казах това на г-жа Пръмова, както и че подписът на Ирина Чмихова също е фалшив, защото тя се подписва с фамилното си име по съпруг и по паспорт – ЕНЕВА, което младежът-издател може да не знае, но поне Министерството на културата би трябвало да знае. Въпреки това, г-жа Пръмова ме посъветва да съдим Ирина Чмихова, защото тя  била продуцент и издател на диска, но за младежа – нито дума.
       Казах й, че ние сме в много близки отношения с Ирина Чмихова, че я познаваме достатъчно, добре, за да знаем, че това, което се твърди за нея не може и не е вярно. Попитах г-жа Пръмова кой е донесъл тези „декларации” и тя ми отговори: Продуцентите – Ирина Чмихова и Николай Любенов. Казах ù, че Ирина е с коксартроза и почти не може да ходи, така че не излиза. ”Е,  няма значение кой ги е донесъл” – възрази ми г-жа Пръмова.

    l Попитах какви документи са приложени за втория диск „Златните руски романси „Очи черные” на Маргрет Николова и Николай Любенов. Г-жа Пръмова каза, че има договор от 10.04.2009 г., „подписан“ от Борис Комаров и Владислав Славов. Повторих й, че Борис Комаров никога не само не се е срещал, но дори не е виждал Владислав Славов! И отново отговорната служителка София Пръмова не ми даде копие от договора, но ми  прочете следното изречение – т.7 : ”Авторът (б.а. - наследникът на Еевгений Комаров – Борис Комаров) декларира, че всички финансови взаимоотношения са уредени с издателя и няма претенции по повод издаването на този албум”. Когато ù възразих, че на съпруга ми не е плащано, г-жа София Пръмова ми отговори, че му е платено, но той е скрил от мен. Отговорих й, че в нормални семейства, каквото е моето, това е абсурдно да се случи, както и се доказа.
      В т.1 от договора Владислав Славов даже си присвоява и аранжиментите  на Евгений Комаров от плочата на „Балкантон“ на Маргрет Николова и Николай Любенов „Красив роман е любовта” – стари градски песни, т.е. цялото творчество на Евгений Комаров като аранжор на песните, изпълнявани от тези певци, както и творчеството на самите певци -  Маргрет Николова, Николай Любенов и Ирина Чмихова !

     Въпреки, че дискът е пиратски, „издателят“ Владислав Славов се обявява за продуцент и спокойно поставя знака на компанията си   Description: BG music company   на обложката, както и следния предупредителен надпис:  Внимание! Всички права на продуцента  и на носителите на авторските права  върху записаните  произведения, включително  и на книжното тяло към този  продукт са запазени. Презаписът, отдаването  под наем, както и публичното изпълнение или изпълнение на произведенията , съдържащи се на носителите в тази опаковка (или част от тях) са ЗАБРАНЕНИ!    
      Точно така е, забранени от закона, охраняван от Министерството на културата.
      Така дискът, в резултат на подписи, които никой от правоносителите не е поставял и документи с невярно съдържание, приети „на доверие“ от Министерството на културата се издават като легални и продават . И защо не, след като на пиратския диск  пише: Продуктът е регистриран в Министерство на Културата под № 52545/04.09.2007 ?!
   Скандално е също, че в биографичните данни за първата ни голяма естрадна звезда Ирина Чмихова на вътрешната обложка на компактдиска „Вечните руски романси и песни” пише: „Специално за нея се създава един от първите авторски български шлагери „Тригодишна мъка” с автор Панайот Михайлов”(!?), без уточнение какъв автор -  композитор, автор на текста или автор на аранжимента. На мен и на всички компетентни музиканти около мен не ни е известен такъв автор, но по-важното е, че авторът на музиката е известният български музикант Панайот Бояджиев [1], а автор на текста е известният поет  Иван Генов (автор на „Мила моя мамо” и много др.). Името на автора на текста Иван Генов въобще липсва. Да се „сгреши“ име или да се пропусне име на автор е не просто кощунство, а и наказуемо по закон, но може би не е случайно, защото това открива пътя за кражба на авторските му права - слагаш името на един несъществуващ автор и изчезва истинския. 
   Сгрешени са заглавията при превода им от български на руски, има правописни грешки в руски думи, водещо до сгрешени заглавия. С две думи -  пълна неграмотност.
    Ето копие от обложката на диска „Вечните руски романси и песни”, „произведен“ от Владислав Славов. Песните са подредени както са на обложката на  грамофонна плоча от 1979 г. на „Балкантон“.

Description: obl=2

     Следващата обложка е на грамофонната плоча от 1979 г., тоест – 4 години преди да се появи на бял свят бъдещият „издател“ на едни от основоположниците на българската естрадна музика.  


    От обложката се вижда, че 10-те песни на Ирина Чмихова, които Владислав Славов е свалил за пиратския си диск,  са записи с оркестър „Симфониета“ на Българската телевизия и радио, в който по това време са цигулари Ангел Станков и Йосиф Радионов, а концертмайстор е Николай Марангозов. Това, както се вижда не е посочено на обложката на диска от Владислав Славов.
     Още по-важно е, че не е посочено, че диригент на Оркестър „Симфониета“, с който са направени тези записи е Евгений Комаров. Защо? Защото щеше да стане ясно, че освен авторски права като автор на аранжиментите, Евгений Комаров има и сродни права върху записите на всички пиратствани песни. Лошото за Владислав Славов е, че той изглежда не е знаел, че когато имената на правоносителите, дори и да им е платено, липсват на диска е наказуемо.
     На обложката под надписа „Диригент: Евгени Комаров“ четем: „Записите са направени в Зала „България” 1979 г.”, т.е. 4 години преди да се появи на бял свят бъдещият  им „издател“ Владислав Славов.  По този повод ще спомена само, че записите се правеха през целия декември 1979 г. и част от  януари 1980 г. и все през нощта до към 3 - 4 часа сутринта, защото Зала „България” беше заета вечер до късно. Спомням си, че Евгений Комаров споделяше с нас, с известно безпокойство, че аранжиментите са затруднили музикантите, на което свекърва ми и Борис му отговаряха, че трябва да пише по-просто. А това бяха големи  музиканти!
    Тъй като тази грамофонна плоча бе предназначена за чужбина, названията на романсите са в две колонки: на български вляво, на английски вдясно. Евгений Комаров казваше, че първоначалният тираж е 100 000 екземпляра, но поради големия интерес тази плоча беше преиздадена няколко пъти. Показателен пример за популярността на Ирина Чмихова, изпълняваща в повечето случаи песни в аранжимент на Евгений Комаров, който обикновено съпровождаше изпълненията ù като пианист, е следното сравнение, използвано в един фейлетон от 80-те години: опашката беше толкова голяма, сякаш се редяха за билети за концерт на Ирина Чмихова.   
      Разбира се, приходите и от България, и от чужбина от плочите на Ирина Чмихова с аранжиментите на Евгений Комаров, както и на други техни колеги с подобна известност в периода 1980-1990 г., пълнеха хазната. От години те пълнят джобовете на Владислав Славов и подобни на него, тъй като получаващите заплати да пазят интереса на автори, изпълнители и на държавата са безучастни наблюдатели. Питам се, безкористно ли го правят ? 
    Владислав Славов, както се вижда от обложката, е успял да си осигури и спонсор  за издаването на диска „Вечните руски романси и песни” -  Wolkswagen Zentrum Sofia, ул. Бойчо Бойчев №16, София 1614.
    След излизане на диска по книжарници, бензиностанции, магазини и сергии, една от които - в градинката пред Националната ни библиотека и др., Ирина Чмихова веднага даде интервю за медиите, отразено като: „Скандал! Ирина Чмихова излъгана с пиратски диск (една  публикация публикация от 23.08.2008 г. може да се види и  в интернет -  http://mysound.actualno.com/?act=article&id=3427)
     ● По изложените по-горе причини на другия ден, 24 септември 2009 г. отидохме заедно със съпруга ми Борис Комаров  на среща с Директора на Дирекция „Авторско право и сродни права” г-н Георги Дамянов с увереността, че той ще нареди проверка и всичко, което е издадено пиратски, ще бъде иззето от продажба, каквито са правата и задълженията на Министерството на културата - контролният орган по закона за авторско право. Защото като напишеш в интернет названието на Дирекцията виждаш задълженията ù, изписани на сайта на Министерството на културата. Точка 1 гласи:  Организира образуването и провеждането на административнонаказателните производства и преписки за административни нарушения по Закона за авторското право и сродните му права и по Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.“
   На разговора с Директора г-н Георги Дамянов, изложих описаните по-горе констатации, както и тези от документите, които вече бях видяла при г-жа София Пръмова и че всички песни в дисковете му са свалени едно към едно и в същата последователност от плочи на държавното предприятие „Балкантон“. Изразих възмущение от показаните ми документи в Министерството на културата и пълно недоумение как са могли да не забележат че на две декларации подписите са толкова различни, че очевидно не могат да бъдат на едно и също лице.
    Борис Комаров декларира пред г-н Георги Дамянов, че не познава този издател, че никога не го е виждал, че е имал само един  телефонен разговор с него през пролетта на 2007 г. като  Владислав Славов е обещал да дойде на среща с него, но след това изчезнал и не се е обаждал.
    Дадохме да се разбере, че очакваме действия, след като е ясно, че дисковете са издадени в нарушение на закона и са кражба от всички, които имат права над записите. Обърнахме внимание на г-н Георги Дамянов, че това е във вреда и на бюджета, защото  продуцентът на първия запис е държавното предприятие „Балкантон”. Обърнах внимание на г-н Дамянов, че ако г-жа Пръмова при регистрацията на дисковете, е изискала нотариално заварени документи, това щеше да изключи възможността:

● върху двете декларации подписите на Борис Комаров да са различни и да нямат нищо общо един с друг, което обаче никак не я е смутило

в договора за втория диск „Златните руски романси „Очи черные” е написан фалшив ЕГН на Борис Комаров – 4109126623, а неговият започва с 33081…

● фалшив е и адресът на Борис Комаров: гр.София, ЖК „Надежда”, бл.387 (ние даже познати нямаме в  квартал „Надежда”!).

    Г-н Георги Дамянов демонстрира голямо съчувствие, но за наша голяма изненада каза, че правилата не изискват нотариална заверка на отстъпените права. На забележката ми „Защо не си променете правилата” и да изисквате нотариална заверка  г-н Георги Дамянов не отговори нищо, но правилата оттогава – септември 2009 г. до момента – ноември 2015 продължават да са същите, поради което кражбите продължават. Дори след като сме сигнализирали и сме поискали намеса от Директора г-н Георги Дамянов.

    Така вместо да свършат своята работа и с това описаните кражби да приключат и да предотвратят нови,  и г-н Георги Дамянов, и г-жа София Пръмова ни посъветваха да си потърсим правата чрез прокуратурата и чрез съда, тоест да съдим „продуцентите“ и изпълнителите -  Ирина Чмихова, Маргрет Николова, Николай Любенов. 

     Повторихме със съпруга ми Борис Комаров, че сме  близки с тях, добре ги познаваме, поради което сме сигурни, че те не са извършили приписваното им и могат да бъдат попитани, вместо да се опитват да ни внушат чрез явно фалшиви документи, тяхната вина към нас. Г-н Дамянов, обаче, предпочете да не ни отговори, да не изпълни задълженията си и така пиратски издадените дискове не бяха конфискувани и никой не бе санкциониран. 

     Един многозначителен факт - г-н Дамянов преснима обложката на диска на Ирина Чмихова , подарен ни с надписа: „На Боря и Тони с голяма любов.” Аз се учудих защо г-н Дамянов копира обложка с толкова личен надпис, но по-късно, в хода на разследването и на съдебното дело, ми стана ясна целта му -  да сравни почерка на Ирина Чмихова с тези от „подписаното“ от нея пълномощно.  
      На проведената среща Георги Дамянов също отказа да ни даде копия от документите. Получихме ги в отговор на мое писмено  едва на 27.02.2013 г., т.е. след 3 години и 5 месеца.

      Когато г-н Георги Дамянов - Директор на Дирекция „Авторско право и сродни права“ на Министерството на културата, което е контролният орган по закона, ни „успокои”, че ние не сме единствените пострадали от този „издател”, разбрахме, че няма какво повече да очакваме от министерството.

      Трябваше да се справяме сами, но и бързо да действаме, защото след като Борис Комаров не е заявил приходи от продажба на авторски права, понеже не ги е отстъпвал никому, НАП можеше да ни санкционира и да се наложи да внасяме и данъци за неполучени приходи. Огромни приходи за България, както се оказа по-късно. Познати ни дадоха адреса на  адвокатка, която била специалист по авторско право. Тя ни предложи да заведем дело срещу неизвестен извършител, защото ако посочим някого, а той не е подписал приложените документи, тогава може да ни съди и т.н., както и постъпихме.

     Дълго събирахме смелост да разкажем на Ирина Чмихова, че сме завели жалба в прокуратурата, казахме й, че  в папката за нейния диск  има „пълномощно” което е подписала на Владислав Славов – „издателя“, с което му била  „прехвърлила“ всички права и дори правата на Евгени Комаров. Ирина Чмихова беше възмутена и каза, че никакъв документ не е подписвала, в което ние бяхме сигурни, разбира се.

    И докато се тревожехме и си блъскахме главите и търсех телефона на наследниците на проф.Георги Робев (починал 2002), които се оказа, че вече не са на известния ни адрес, една вечер през ноември 2009 г. се обади дъщеря му – Татяна Робева. Тъкмо да я попитам дали те са подписвали договор с Владислав Славов и тя ме прекъсна: „Как да подпишем, като Борис Комаров е подписал договор, в който заявява, че всички аранжименти  са на баща му Евгений Комаров, въпреки че на обложката пише, че 8 песни са аранжирани от проф. Георги Робев“. Не знам кой ѝ беше дал такава  информация, но аз ѝ обясних, че подписът на Борис Комаров е фалшифициран  и за да не остане съмнение в това вече сме завели съдебен иск.

    А ако не бяхме завели дело?

    Диск 3: ”Спомени далечни” – стари градски песни. Изпълняват Маргрет Николова и Николай Любенов, аранжимент Евгений Комаров

     Още на срещата си с г-жа София Пръмова я попитах дали и при третия диск  е фалшифициран подписът на съпруга ми, тя ме успокои, че името на Борис Комаров не фигурира в нито един от приложените документи, (въпреки, че той е наследника на автора на аранжиментите).

     ● Понеже се вдигна голям шум в медиите с пиратските дискове, един ден през октомври или ноември 2009 г. ни позвъня  Бойко Кънев и поиска среща. Срещнахме се и той ни каза, че не е знаел, че Евгений Комаров имал син и затова не е потърсил Борис Комаров. Ами как така Дирекция „Авторско право и сродните права” дават разрешения за възпроизвеждане на музикални произведения без удостоверение за наследници на починалите автори? Аз не мога да получа бутилка олио  от рентата на брат си, без да представя нотариално заверено пълномощно или удостоверение за наследници, а в Министерство на културата я карат на юнашко доверие.

     Бойко Кънев каза, че „Музикаутор” са поискали той да преведе 10% от прихода от тиража, което е 1200 лв., тъй като при тираж 1000 бр. приходът е 12 000 лв. Той не се съгласил и ни предложи 200 лв., но ние отговорихме, че нищо няма да вземем, освен  чрез „Музикаутор”. Разбира се и от този диск не последва плащане.  Бойко Кънев ни предупреди, че Тодор Колев го съдел, но делото се точи вече няколко години и Тодор Колев няма шанс да го спечели. Ясно беше, че той добре е запознат със съдебните дела  и изхода им. Така Бойко Кънев, също си издава диска, даже има тиражи със заглавия на руски, на английски, въпреки, че ние бяхме информирали и за този случай г-жа София Пръмова и г-н Георги Дамянов от Дирекция „Авторско право и сродните му права”.

       И защо да не издава, след като Министерството на културата не си върши работата…

При справка със сайта в интернет на „издателя“ установих, че се рекламира по следния начин:  БГ Мюзик Къмпани е една от най-големите музикални компании. Има богат каталог от над 100 албума на любими изпълнителиСигнал, Орлин Горанов, Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Кристина Димитрова, Маргарита Хранова и много други. Организира концертни турнета на своите изпълнители и мащабни изяви.

Но с имената на Ирина Чмихова, Евгений Комаров, Маргрет Николова и Николай Любенов издателят Владислав Славов очевидно предпочита да не го свързват ?! Защо ли?

Ползите за младият „продуцент” Владислав Славов, чиято дейност започна с дисковете на Ирина Чмихова и Маргрет Николова: Дисковете се  преиздават и продават от 2007 г. и 2009 г. с голям успех по целия свят и се продават в молове, магазини, в най-големите електронни магазини (Аmazon.com-Сиатъл, Вашингтон, САЩ по 15.99 дол.; The Orchard – Ню Йорк,САЩ; Simfy music -Кьолн, Германия, еmusic, Лондон - по 15 евро и 16 долара за диск!?

     Двата диска  са издадени от BG music company с адрес ул.”Кресна” № 8, София (или съвместно с други фирми като The Orchard), печатат се от Vytality Music,София, ул.”Росица” № 12, продават се  и в София, и в страната  по 12 евро. А фирма www.ovozon.com , намираща се на ул. ” Т. Каблешков” № 22,София, Симеон Христов предлага  диска на Ирина Чмихова по 15 лева. В карето е записано: „Албум Вечните руски романси.  Стил: Руска музика. Изпълнител: Ирина Чмихова, АВТОР:КОМПИЛАЦИЯ (?!) Издание: 2008, ИЗДАТЕЛ: ИРИНА ЧМИХОВА”. Ирина даже и не знае, че е издател, че диска ù се продава  по този начин и на тази цена. Къде е Министерството на културата? Къде са данъчните?  

    lКакво показват изчисленията: себестойността на един диск, в  който са записани песни, снети  от  грамофонните плочи на Балкантон, е около 1,50 - 2,50 лв. В делото (досъдебното производство), във връзка със заведения иск от страна на Борис Комаров, прочетох ръкописните показания на изпълнителния директор на представителството на Фолкзваген, който заявява, че през пролетта на 2007 г. Владислав Славов от името на Ирина Чмихова (за което самата Ирина и не знае!), го е молил да спонсорира издаването на диск с  песни на Ирина Чмихова. Той моли от нейно име, защото „тя е болна и не може да се движи”. Директорът  спонсорирал с известна сума издаването на диска, а след известно време Владислав Славов донесъл определен брой дискове, които изпълнителният директор раздал на персонала.
    И само след една година никому неизвестният младеж от покрайнините на гр.Свищов  купува голямата  къща в центъра на София, до Втора градска болница  на ул. „Кресна” № 8!?.  Откъде е спечелил толкова хиляди, че да купи имот в центъра на София? Простата сметка показва: 10 000 броя CD по 15 евро означава приход 150 000 евро?
      Разходи практически няма, защото Владислав Славов не е плащал за записа хонорари на звездата Ирина Чмихова, на автора на аранжиментите и диригента Евгений Комаров, на инструменталистите от Оркестър „Симфониета“. Не е плащал разходи за зала, отопление, осветление, звукозаписна техника, транспорт и технически персонал и не е стоял с изпълнителите по цели нощи в течение на месец и половина, за да запишат изпълненията. Той просто ги „сваля“ от грамофонните плочи и ги пренася на диск.
    Владислав Славов не  плаща и   данъци, защото и в документите, подадени в Министерството на културата и на самите дискове е посочено: „Продуцент и издател: Ирина Чмихова”, „Продуцент: Николай Любенов”. Снел е готовите записи от грамофонните плочи на „Балкантон” и е реализирал огромни приходи. Само от един тираж от 10 000 екземпляра на един от дисковете – 150 000 евро!
     Дисковете ежегодно са преиздавани в неограничен тираж, продават се в целия свят, което се вижда от приложените копия на обложките, принтирани от интернет 2007, 2008, 2009, 2010, 2011 и т.н.[2] С огромен  успех се продават в Русия, където 100 000 бр. са капка в морето! Тези дискове са оценени  най-високо: ***** , Класика. Въпросният „издател” даже е продал авторските и издателските права в Русия, където четем: „Страна: Россия” – поправени са грешките в названията. Интересен е надписът: „Статус: Проверен“ (защото е регистриран в Министерството на културата на Република България, а дискът е пиратски!). „Зарегестрирован на трекере: 2013-11-18 00:14.”[3] И това се случва след 4 години от нашите разговори с г-жа София Пръмова и г-н Георги Дамянов и подадена молба да бъдат издадени копия от документи, които Борис Комаров не е подписвал.
     Пиратският диск на Владислав Славов за пръв път си купих през лятото на 2008 г. от магазин „Orange Center” на ул. „Граф Игнатиев” № 18 за 15 лв. Когато готвех тази публикация  влязох в същия магазин и си го купих отново, тоест, продава се официално и най-спокойно в центъра на София, на 2 спирки от Министерството на културата вече 8 години.

Забележка
:  По какви причини Министерството на културата не си върши работата, когато го сезират за кражба на права, дали „неизвестният извършител” стана „известен” в хода на разследването от прокуратурата и как завърши съдебната сага ще прочетете  в следващия брой на списанието.

  

 



[1] Панайот Бояджев, композитор, цигулар в естрадния оркестър на Радио София по-късно продължи кариерата си в Полша, където работи с прекрасната певица от руски произход Анна Герман, изпяла неповторимо „мъжкия” романс „Гори, гори, моя звезда”- музика П.Булахов, текст:М.Чуевский. Романсът е посветен на 700-годишнината от основаването на Москва - 1847 г., забранен от съветската власт, като „белогвардейски”. За А.Герман П. Бояджиев написва няколко песни, между които и  „Писмо до Шопен”.

[2] Документите са приложени във втората част на моята публикация.

[3] Също.

734 общо 1 за днес