АРХИТЕКТУРА и ГРАДОСТРОЙСТВО - 2017, Брой 3

Общ устройствен план – „Визия“ и „Ре – визия“ за София (по повод на изложбата ми от 12.06. до 17.06. т.г. в Централния дом на САБ)

      Защо „Ре-визия“? Ами защото става дума за многопосочност на преосмислянето – т.е., за „ревизия: не само на сега разработваната „Визия“, не само на действащия ОУП (Общ устройствен план), а и по-цялостна, на градоустройствената дейност, управлението и политиката в развитието на София. 

      Това представяне е свързано с витаещата напоследък идея за разработване на нов устройствен план на София. Популяризирана от група по-млади архитекти и урбанисти, близки до новоназначения главен архитект, тя бе „институционализирана“ от решение на СОС за изготвяне на т.нар. „Визия за София“, която да послужи за основа за изработване на „планово задание“ за нов ОУП; но не трябва да забравяме, че същата идея бе част и от програмата на БСП при местните избори 2015 г. С други думи, има обществена нагласа да се „надгради“ сегашното състояние на градоустройственото проектиране в София и като животоспасяващо лекарство се предлага „нов ОУП“. По този повод беше съставена работна група (която да изготви „Визия за София“, чиято роля според СОС е именно да е основата на едно планово задание). София стана удобна дестинация на различни „световно известни“ или поне „с международна известност“ експерти. Естествено, незапознати със София като град и с историята на нейното градоустройствено проектиране, засега те са предпазливи и не лансират като идеи нищо повече от това, което българските им колеги твърдят от десетилетия насам, но друго е, когато ги чуем и от „чужденците“!

       Тук ще коментирам няколко „подтеми“ в свързаните теми „Визия“ – ОУП“ на София. 

  • София има действащ ОУП, по силата на закона като такъв. Много от конфликтите тази област в София, възникват не толкова от самия ОУП и Закона за неговото прилагане, колкото от други закони над него, като реституционните закони и особено Закона за устройството на територията, които дават основание в подробните устройствени планове да се залагат нежелани идеи – при едно „разночтение“ със Закона за прилагане на ОУП. При все това вече сме близо до края на времевия хоризонт - 2020 г., който се визира с действащия план. Ако приемем, че 2 – 3 години са естествената продължителност за изработването на нова версия на ОУП, то да се стартира в момента такова изработване е навременно. 

Друг е въпросът, че по начина, който се опитва да се направи  това (на първо място, като се отрича ОУП „генерално“, както обичат да правят  това, например, някои лаици и професионалисти), трудно ще можем да имаме желания резултат. Имам предвид липсата все още на ясна организационна, времево разгърната схема на работа, ограничения кадрови потенциал и, съдейки по досегашната  отчетена дейност на екипа, недостатъчна подготвеност. 

  • Всичко това, но и много други обективни условия изискват, като методически подход, преди всичко да се анализират не само минусите, а и плюсовете на действащия план; да се проследи осъществяването му през годините а и актуалността на заложените в него идеи, а и да се прецени кои важни идеи не са реализирани; да се сравнят те със сегашната „визия“ – не само за София, а по-скоро за развитието на нашето общество, а оттам и за София (с един хоризонт от поне 15 – 20 г.!) Мисля, че точно за това, последното, което е определящо, трудно ще намерим опорни точки – т.е., ще трябва да търсим обществен консенсус и това не личи да е приоритет в политическия, обществен, професионален и научен живот напоследък... И,  ако през 1990 – 91 г. на преден план беше неолибералният модел, приватизацията, връщането на икономическата свобода, пазарното стопанство, ако през 2001 – 2002 г. на преден план беше „София и европейската интеграция“, то сега определено липсват (като че ли не само у нас) обществено – икономическа – ако не доктрина, то поне един лозунг („слоган“), на които да се опрем. 

Тезата за „Зелена София“ има и такъв характер и е един елемент – но съвсем не е достатъчна. Със задачата “Визия за София“ така, както се опитват да я разработят, а не както е заложена от СОС, се търси да се формулира и една такава по-широка мисловна рамка – но резултатите, поне засега, са неубедителни.

  • Извън всичко това, съществуват проблеми на самата София като огромен, бързо нарастващ, сложен организъм – вече де факто с 2 000 000 души нселение (ако не и повече). Тази цифра, впрочем, бях заложил в конкурсния си проект от 2002 г. – журито тогава не я възприе. 

Ако говорим за нов ОУП и неговите принципи, то трябва да подчертаем,  на първо място, общоизвестни факти като огромната роля на структурата на градския организъм, устойчивостта и инерцията на неговото саморазвитие – особено при големите градове като София. По тази причина почти всеки нов ОУП (не само за София) е в значителна степен консервативен – т.е., той повече „добавя“ и повече стимулира вътрешноградската „еволюция“, а не „революция“. И въпреки това при определени обстоятелства се налагат и по-революционни  промени! Считам, че София е именно в такава фаза на развитието си – по-нататък, (в експозето си при откриването) ще обоснова защо. Следователно трябва да се заложи по-категорична промяна в пространствената, структурна схема и модела на управление на града, за да не колабира! 

И отново, ще припомня, че в действащият ОУП беше заложено на компактното и „окръглено“ териториално развитие на града с уплътняване на застрояването. Аз считам, че този модел е изчерпан и сегашните проблеми на София го показват! Затова още през 2002 г. предложих – и сега предлагам – като принципна, отправна цел линеарно и разсъсредоточено развитие на града и ще се мотивирам защо. 

  • Съпоставяйки темите „Визия“ и ОУП, ще подчертая, че приемам необходимостта от „Визия“ – в смисъл на по-широко, „целево“ ориентирано проучване и „назоваване“ проблемите на града и столичния жител, засягащи като цяло бъдещия ни живот в него, определян не само от ОУП, но и от огромен брой други действия, формиращи като цяло политиката по отношение на градската среда – като фактор за живот в града. Затова съвсем естествено беше да маркирам и да опитам да формулирам в изложбата широк кръг „тèзи“ не само по териториалното развитие на града, но и по темата за градския център, за градската периферия, за градското обзавеждане и дизайн, за историческата атмосфера и и визуалната среда, за естетиката на града, за съвременните форми на обществен живот и общуване, особено в кварталите и комплексите. Всичко това (повече маркирано, отколкото детайлно разработено) ще бъде показано от 12.06. до 17.06. в Централния дом на САБ в София. Още повече ще остане неспоменато, разбира се. Но мисля, че ще е достатъчно, за да стане ясно, че е време за по-широка обществена и професионална интердисциплинарна дискусия за София (от това, което се прави в последната година) – по-малко фразеология, по-малко лустро, а и по-голямо уважение към „местните“, българските архитекти – случайно или преднамерено оставени встрани от процеса на разработване на нови „визия“ и ОУП. 

      Не трябва да се забравя: че един град не се създава за един ден; че неговото развитие е плод не само на материални, а и на интелектуални натрупвания; че нови идеи в градоустройството се раждат далеч не всеки ден; че всяко ново в градоустройството в една или друга степен стъпва на предшестващи идеи и асимилирайки ги – ги и обогатява. Това впрочем важи и за идеите, които представям сега – част от тях доразвиват пренебрегнати преди, но, оказва се – любопитни сега. Такава е и повече от 20 – годишната моя идея за развитие на Вторичен градски център, на която особено държа, на Запад, западно от жк „Люлин“. Нека не пренебрегваме, че нашите архитекти, някои от които (като мене) с 30 – 40 – годишен стаж, изкарвайки хляба си неизбежно чрез участието си в градоустройственото развитие на София, в същото време, рискувайки именно този хляб, неведнъж влизаха в „челен сблъсък“ с властта – политическа и икономическа. Ще припомня тук дискусиите, защитили Южния парк – II част от застрояване (2005 г.), комплекса на хотел „България“ (2008 г.), отричането на официалната позиция и алтернативния конкурс за „Вторичен градски център“ (2003 г.), оспорването и свалянето чрез съдебно решение на премираните конкурсни проекти за „Зона 3“ от главния градски център (2013 – 2014 г.) и др.

  • И няколко думи за предстоящата работа  по ОУП на София. Нека напомня, че работата по действащия ОУП започна активно след общи конкурси за централната част на София (1999 – 2000 г.), транспортно – комуникационна схема на централната зона (1998 г.), нов ОУП 2001 – 2002 г.). По-късно под различни форми към ядрото – общинското предприятие „Софпроект - ОУП“ бяха привлечени и участваха голям брой външни специалисти (не само архитекти!), експерти в различни области. Мисля, че това е правилният начин на работа, при все, че ние не можем да надскочим времето си и всеки ОУП (в историята на София, в това число и действащият) носи в себе си и особеностите, и недостатъците на времето си на възникване. Мисля, че и сега по принцип не би трябвало да се плашим от един конкурс за ОУП на София, разбира се, при определени условия. 

Ако трябва да ни притеснява нещо, то е, че един такъв конкурс може да извади на показ липсата на реална воля да се вземат нужните по-радикални решения за Столичния град, липсата на компетентни екипи, които да подготвят и организират конкурса, липсата или невъзможността ни да организираме качествена оценка.

Но, ако всичко това наистина липсва (макар и да не е публично изявено),  то за каква нова 

       ВИЗИЯ и за какъв нов ОУП на София изобщо става дума?

 

 

boulev@abv.bg

                                                                                                                

3

1188 общо 1 за днес