Визионери сме ний, ама все не до там
(по Алеко Константинов)1
С решение 655 / 21 от 16.05.2016 г. Софийският общински съвет (СОС) предлага на главния архитект на София да сформира работна група с цел изработване на дългосрочна визия на София и крайградската територия, която да се приеме като част от процедурата по промяна на Общия устройствен план (ОУП). Тази работна група (прекръстена на координационна) е сформирана от главния архитект в състав от пет души – един софтуерен специалист, един урбанист, двама архитекти и един социолог.
На 10.02.2017 г. се състоя среща по проблемите, свързани с изпълнението на тази задача от страна на главния архитект. В нея взеха участие предимно архитекти с дългогодишна практика и теоретичен принос в областта на териториалното устройство и градоустройството, което, ако не се лъжа, е първата неформална среща на арх. Здравков с този кръг хора. Допускам, че срещата бе стимулирана главно от Съюза на архитектите в България (САБ) и Камарата на архитектите в България (КАБ) в София, защото за двата месеца работа „координационната група“ и главният архитект не организираха среща от такъв характер.
На срещата бе представен документ от около 40 страници, който като обем е достатъчен, за да формулира сам по себе си „визия“, но който се оказа методика за разработването ù (погрешно наричана от арх. Здравков методология – защото в тази разработка първото, което бие на очи, е именно липсата на методология). Проведена бе и близо тричасова дискусия – отново, по думите на арх. Здравков, полезни са били само последните 15 минути с конкретни предложения (!?). Това, разбира се, не е така, а за какво ниво на професионална култура и мисловен багаж говори това изказване, нека всеки прецени за себе си.
Искам да подчертая много ясно, че намирам решението на СОС за много точно и добре формулирано, независимо какви са били предложенията. Касае се на първо място (като конкретна управленска задача) да се подготви работата по усъвършенстването на работата по ОУП на София. Самият ОУП по същество е „визия“, тоест, отразява пространствено определени, обществено значими принципи в едно бъдеще като разширява времевият хоризонт и се създадат устойчиви ориентири (и вектори) за развитието на града, изхождайки от цели и принципи, които могат още днес да бъдат формулирани и приети от възможно най-широк кръг участници в живота на града и в процесите на регулиране социалната и пространствената среда. Такъв документ, разработен на първо място експертно, приет и след това ресурсно – нормативно, финансово и организационно осигурен, би могъл да има своето място като база за по-добра връзка между градоустройственото проектиране и управление, органите на управление, на първо място в лицето на СОС и столичната администрация и градската общност, ако... Това „ако“ иска много по-подробен анализ, затова едно от предложенията, които отправих към арх. Здравков, бе - да се възложат експертни доклади по т.нар. „методика“, преди да се разглежда за одобряване на каквото и да е ниво.
Тук ще посоча само най-същественото.
За общото съдържание на „визията“. Ако сравним решението на СОС със задачите, които се поставят в методиката, ще видим съществено изместване на центъра – от практическа задача към на практика политическа платформа. Във „визията“ се вижда нещо като „философски камък“, с който всички порочни практики, съществуващи в момента, ще се превърнат в „злато“.
За „идеологията“ на „визията“. Ако приемем, че все пак визията трябва да има такъв характер, то тя придобива ясно очертан не професионален, а политически, а оттам – и идеологически характер. (Всъщност напоследък се оформи цял бранш на т.нар. „урбанисти“, чиято цел е да правят не планове, а политики.) Такива идеологическа платформа, макар и неявна, а скрита, има. Това е платформата на (най-общо казано) силно идеализираната либерална демокрация (спестен ни е „мултикултурализмът“, най-дискредитираният компонент на тази платформа, и „гражданското общество“). Ето някои ключови думи от текста: „комуникационни инструменти“, „организиране на събития“, „реклама“ и „масово информиране“ (как ли се съчетават?), „прозрачност“, „диалог“, „публична платформа“, „възприемане от обществото като цяло“, „споделена представа за бъдеще“, „интеракция с потребителите“ (на какво?). Ако преди 25 – 26 години всички тези думи бяха привлекателни като нагласа за едно желано бъдеще, днес в България те имат по-скоро значение на задължителен атрибут в повечето „програми“, „стратегии“, своеобразни „мантри“, но в значителна степен изпразнени от реално съдържание – в смисъл, че хората днес не виждат с какво тези мантри допринасят за реално решаване на проблемите им. Може да се каже, че идеалите са си добри, а причината е в нашата практика, което важи и за ключови думи като „комунизъм“, „социализъм“ - същата мантра, но отпреди 30 – 35 години. С една дума, считам, че защищаването на тази платформа в момента има значението по-скоро на едно утвърждаване (и надграждане) на съществуващата обществена ситуация у нас – което, явно не удовлетворява по-голямата част от обществото. И има защо – този обществен идеал е в дълбоко противоречие с принципите и същността на пазарната икономика. Затова и в нашия документ темата за пазарните отношения (и за частната собственост!) като основа на градоустройственото управление (включително и за корупционните практики в него) в наши дни, като цяло, е изнесена „зад кадър“. С други думи, идеологията, която се чете между редовете в методиката, е несъстоятелна.
Конкретно съдържание на визията (според методиката)
Групичката, работила по визията, твърди в текста, че е проучила огромен брой документи, свързани с управлението на София, в това число и ОУП. Другият източник за проблематиката са организираните срещи – в тях са изложени най-различни мнения (аз участвах в една от тях). Третият източник е комуникацията в интернет.
Смея да твърдя, че в представеното изброяване на „проблеми“ първата група източници или не са проучени, или не са посочени изводите от тях (просто защото познавам в детайли някои от тях). За сметка на това голямо значение се отдава на мненията от работните срещи и интернет. Това е погрешно и още тук личи едно пренебрежение към досегашната експертна – въпреки всички резерви, които имам! – работа по проблемите на София, за която впрочем са похарчени милиони левове. Декларира се приемственост, но на практика се цели започване от нулата. Оставам с впечатлението, че хората, работили по „визията“, не познават София и проблемите ù и се „обучават“ в движение, работейки по методиката.
Като резултат имаме - неясно, неструктурирано предположение за проблемите на София, объркване на тематиките, липса на степенуване на проблемите, липса на важната за София социална и пространствена проблематика.
Така заявените и така изразени проблеми не могат да са основа за разработването на „Визия за София“.
Методика на разработване на „Визията“
Ако не сме наясно със съдържанието на визията, то можем ли да предложим как да постигнем резултата? Вероятно не - неслучайно е популярна тезата, че „Пътят към истината сам по себе си е разгърната истина“. Впрочем, желанието да надникнем в бъдещето не е от вчера. Един от безспорните евристични методи е съпоставянето на „утопията“ и на „дистопията“ – и според мене една картина на бъдеща София според екстраполация на сегашните практики би имала много по-силен обществен, а оттам и управленски ефект – именно като „дистопия“ (негативно ориентирана утопия), отколкото розовата мъгла на замислената в случая визия...
Що се отнася до градоустройственото проектиране, то в него също са разработени разнообразни техники и подходи – някои от тях от преди повече от 30 години, което не е оправдание нашите млади хора да не ги познават!
В случая, като методика на разработване ни се предлага един доста банален, но и много непълно развит подход, в който по-съществени от разработването на проблемите на София се оказват процесите на комуникация и реклама. (Ще вметна, че от предлаган бюджет от 500 000 лв., за реална експертна работа се отделят ... 150 000 лв.) Нещо повече, авторите защищават именно това съотношение „творчество – комуникация“ като новаторска, качествена специфика на своята „методика“ (и визия). С една дума, фазите (или, по-модерно, „стъпките“!) на процеса на разработването като съдържание са неясни, неточно и непълно формулирани. Едно от най-неясните места в „стъпките“ са за мястото и ролята на Общинското предприятие „Софпроект“ - ОУП в разработването на „визията“. По-точно, залага се той да бъде „изпълнителят“, а сегашният „координационен екип“ – да дава концептуалните насоки! (както се казваше в един виц навремето: „Аз ти давам концепцията, пък ти си я разработвай!“).
За какво ще служи визията (според методиката)?
В това отношение е проявен завиден полет на мечтите! „Визията“ се оказва документ, от който трябва да черпят мъдрост всички и за всичко, а ясно е какво говори това за професионалните амбиции на авторите на методиката! Визията трябва да се ползва и от администрацията, и да „надгражда“ стратегически документи, и да се доразработва в научни институти, а може би да се изучава и от бъдещите студенти... А самото прилагане на „визията“ трябва да се уреди нормативно с ...“Наредба“ на Столична община! Но за тези амбиции това е явно недостатъчно, а дали ще се случи – също е под въпрос.
Какво да се прави?
Аз виждам няколко възможности.
Едната възможност – пътят, по който се върви в момента. Той ще дойде до една PR кампания около т.нар. „визия“, която ще се яви фактически рекламен параван на продължаващите лоши управленски практики на Столична община. (Как да не си спомним за прословутия симпатичен мошеник Остап Бендер и неговата „визия‘ за превръщането на крайволжското село Васюки в световен шахматен център – с тази визия той омагьосва местните любители-шахматисти, за да измъкне от тях скромни, но необходими му суми.)
Втората – „визията“ да придобие по-прагматичен, експертно създаден и отговарящ на решението на СОС характер, като се разработва паралелно със „Софпроект“ и като част от процеса на „надграждането“ на ОУП. (Нека не формулираме какво точно ще бъде това надграждане – само ще посоча, че разработването на нов ОУП беше част от програмата и на БСП на местните избори 2015 г.).
Третата възможност е да се разработи финансирана от Столична община, но от независима работна група експерти - експертна „Визия за София“. При декларираното в писмо от председателя на КАБ неразбиране на тясно професионалния смисъл от разработването на „Визия за София“ ще предложа Председателят на УС на САБ, както и евентуално структурите на КАБ на столично ниво да проявят активност именно в тази посока. Ако се опитаме да съчетаем втората и третата възможност, може би ще постигнем поне частичен резултат.
* * *
Сега ще се върна на темата за главния архитект на София. Неговият избор бе проведен при голям интерес от колегията и посрещнат с очаквания за една качествена промяна в градоустройственото управление на София.
За една година в това управление не се забелязват нови тенденции – и, което е по-лошо, и нови идеи. (Ако така наречената „визия“ ще ги даде, ще трябва да почакаме поне две – три години, без да е ясно какво ще стане след това – а за „нов“ ОУП при тези темпове ще трябва да чакаме поне 5 – 6 години. Междувременно лошите практики продължават безпрепятствено – към „плодовете“ на реституцията, най-видният от които е продължаващото изчезване на „зелени площи“, напоследък се добавиха небостъргачите – задължително поне на 200 м височина, и тенденциите за презастрояване (западната ос на центъра), мастодонти, оправдани единствено от ламтеж за печалби на единични олигарси, но за които инфраструктурата на града е съвършено неподготвена, а образът на София, която обичаме, безвъзвратно ще изчезне.
Мисля, че „стоте дни“ на арх. Здравков (всъщност те се точат цяла година) вече изтекоха и той не може повече да се ползва с тази вълна на доверие, която бе естествена при встъпването му в длъжност. Затова нормално е да има по-остра професионална критика към неговите действия – ще бъде грешка, ако той си представя, че може да управлява само с една малка група съмишленици. Защото в столичната администрация също действат безотказно законите на Паркинсон. Ще припомня два от тях: „Всеки администратор се стреми да се издигне до нивото, надхвърлящо неговото ниво на компетентност. А след това се стреми да се обгражда с „експерти“ на по-ниско от собственото му ниво...“
─────────
Февруари 2017 г.
"Европейци сме ний, ама все не до там" - Алеко Костантинов, "Бай Ганьо"
