ОТЗИВИ - 2016, Брой 4

Началото на „Пет книги за архитектурата”

    „Изкуството архитектура” – така е озаглавил впечатляващия си нов научен проект известният наш архитект проф. Тодор Булев. На бял свят предстои да се появи внушително издание, състоящо се от пет части: „Същност”, „Форма”, „Език”, „Композиция”, „Битие”. Първата книга („Същност”) е вече в ръцете на читателите.

    Избраното от автора заглавие е твърде симптоматично. Прочитът на материала и формулировките в сферата на безбрежната архитектурна проблематика се извършват през призмата на естетическото, на художественото начало. Това е „лайтмотивът” на книгата. В крайна сметка те се фокусират в онези особености на тази свръхсложна материя, които я родеят с различни видове изкуства (скулптура, живопис, музика, театър, литература и т.н.) и в този смисъл я отдалечават, макар и само в известна степен, от инженерството, от строителството, от технологиите и т.н.

     Доколкото ми е известно, в родната ни специализирана книжнина подобен тип съчинение се появява за пръв път, нещо, което допълнително повишава градуса на очакванията и на специалистите, пък и на по-широката читателска аудитория, която се интересува от тази проблематика.

     Само по себе си това обстоятелство свързва съдържанието на настоящия проект с някои обхватни аналогични естетически и изкуствоведски съчинения. Подобна авторова визия поставя архитектурата в един нетрадиционен контекст и отрежда на предприетото изследване определени, както „центростремителни” (насочени към специализираните интереси собствено на архитектурната колегия), така и „центробежни” перспективи (текст, „отворен” към по-широк кръг заинтересовани читатели, работещи в полето на художествената култура и на останалите видове изкуства).

     Какво е най-значимото и най-интересното в случая? На първо място, разбира се, самият факт на появата на подобна публикация. Определено можем да твърдим, че както по своя замисъл, и по своята реализация в бъдеще (ще очакваме с нетърпение останалите части!), „Изкуството архитектура” спада към фундаменталния тип съчинения. Такива книги се пишат, като правило, години наред и не се появяват всеки ден на книжния пазар. Защото всяка една научна област, независимо от това дали става дума за естествени или хуманитарни науки (а архитектурознанието, по своята родова специфика, е интердисциплинарна наука, съдържаща признаци и характеристики както на естествените, така и на социалните и хуманитарните науки), в определен момент изпитва потребност да се „вгледа” в собствените си основания, да концептуализира и да  фундира своя raison d’être.  

     Както е известно, архитектурата заема твърде особено и специфично място в обществения и личния живот на хората, в човешката история изобщо. Тя не е само изкуство, а и строителна дейност, инженерни умения, социален феномен, „втора природа” и какво ли не още. Както вече стана дума, в своята книга авторът визира архитектурата предимно като изкуство и се спира на всички останали аспекти, проблеми и особености през призмата на заявения в заглавието поглед. Бидейки изявен архитект и като практик, и като теоретик, Тодор Булев, разсъждавайки за архитектурата като изкуство, неизменно съблюдава, естествено, гледната точка на архитекта. По този начин той щастливо допълва и обогатява и моя личен поглед и опит на изкуствовед спрямо сферата на архитектурата. С това книгата представлява, поне за мен, четиво

от първостепенен интерес.

    Тя се състои от три части: „Естетическото”, „Материалната жизнена среда” и „Архитектурата”.

    Пред пишещия се очертава една свръхсложна област, която изисква комплексен, системен подход. И проф. Булев се стреми да приложи на практика и да изяви предимствата и възможностите именно на подобен подход, който да бъде адекватен в най-голяма степен на характера и спецификата на обекта на неговото изследване. Той показва отлично познаване на основните изкуствоведски методи – културно-исторически, формален, семиотичен, иконологичен.

     Авторът, така да се каже, постепенно, последователно и търпеливо „смъква” пред читателя отделните пластове на обекта на своето изследване, за да се добере, всеки път от различни гледни точки, до същината на архитектурата именно като изкуство („Същност”). Сякаш имаме чувството, казано в известна степен метафорично, че той „обглежда” и се спира на особеностите на всяка една плоскост, но дори и на най-малките фасети от огромния „многостен”, какъвто е обектът на неговото проучване, за да го анализира и характеризира през призмата на своята глобална гледна точка. В резултат, „многостенът-монолит” престава да бъде такъв и постепенно разкрива богатството, разнообразието и пъстротата на своя вътрешен строеж. Същевременно авторът нито за момент не изпуска пред вид факта, че архитектурата притежава не само определен морфологичен строеж (типове, жанрове, форми и т.н.), но като цяло е свързана с безкрайно много нишки с „втората природа”, с обществото, с урбанистиката, с природната среда и т.н.

    В първата книга по същество са концентрирани и резюмирани основните тезиси, които ще намерят по-разгърнато изложение в следващите части. Ето защо тя едновременно е част от цялото, но и в голяма степен може да служи като своеобразно въведение и да се чете като самостоятелно проучване.

    Авторът „кръстосва” надлъж и нашир необятното поле на архитектурната реалност, разглеждайки изключително широк спектър от нейни прояви – от т.н. „малка архитектура” до урбанистиката и градоустройството, от уникалните постройки до масовото строителство, от символната сграда до утилитарните конструкции. Така той по естествен и ненатрапчив начин „разхожда” своя читател от философията и културологията до технологиите и материалите, от продуктовия дизайн и различните аспекти на „занаята” на архитекта до взаимовръзките на архитектурата с историята, с природата, с географията и т.н. По този начин Тодор Булев убедително анализира и развива своите идеи, които представляват своеобразна сплав между теоретика и практика, като едновременно с това хармонично съчетава обобщенията с конкретните примери и анализи. Важна роля при това играе семиотичният подход, прилаган към особеностите на специфичния архитектурен език. Подобен подход ми се струва твърде перспективен, тъй като езикът на архитектурата в по-голяма степен, отколкото да речем, пластическият език на изобразителните изкуства (живопис, графика, скулптура), може да бъде теоретично и методологично „моделиран” с оглед открояването на спецификата на неговата първична знакова материя.

    Много интересни са анализите на обекти, например на Българската народна банка или на църквата Св. София. Така авторът „проиграва” конкретно-практически установения от самия него теоретичен модел.

    Тодор Булев използва изключително богата литература. Отдава дължимото на своите предшественици, включително и на съществуващата до този момент специализирана българска книжнина по въпроса, но заедно с това, практически, чрез написания текст, демонстрира желание и възможности за обхватен проблемен текст от теоретико-историческо естество, който да „покрие” максимален брой параметри на архитектурата като изкуство.

    Рисунките на автора, живи и динамични, изпълнени с артистизъм, оживяват и щастливо допълват текста.

    Несъмнено „Изкуството архитектура” ще бъде интересна и за специалисти, и за по-широк кръг читатели. За мен лично, тя е двойно полезна. Най-напред като читател, който би искал да дообогати своите познания в тази област. Но най-важното – като изкуствовед, преподаващ теория на визуално-пластичните изкуства. Тук са налице множество пресечни точки между теоретичните проблеми на историята на изкуството и архитектурната теория. В общата морфология, която преподавам на студентите по изкуствознание, на архитектурата се отделя справедливо достойно място, тъй като в дълги периоди визуално-пластичните изкуства съществуват в неделим синтез, в своеобразна „историко-културна” сплав с нея.

     Трудът на проф. Тодор Булев съдържа висок евристичен потенциал. Той е изпълнен с редица „умни подзсказки”, което вече гарантира неговия живот във времето.

 
 

 ТОДОР БУЛЕВ

 

ИЗКУСТВОТО АРХИТЕКТУРА

 

КНИГА ПЪРВА

СЪЩНОСТ

 
 

ЕСТЕТИЧЕСКОТО

МАТЕРИАЛНАТА ЖИЗНЕНА СРЕДА

АРХИТЕКТУРАТА

 
 

              

Въведение

1. Естетическото.

    1. За естетиката като наука.

    2. Генезис и същност на естетическото.

    3. Естетическото изживяване.

    4. За красотата и естетическата мяра.

      1. За проявите на красотата.

      2. Красотата на формата.

      3. Красотата като единство на форма и съдържание.

      4. Естетическите идеали.

      5. Естетическата мяра и изявите на красотата

    5. Семиотичният подход в естетиката.         

  1. Материалната среда.

    1. Материалната жизнена среда – същност и структура.

    2. Основни дейности по формообразуването и изграждането на средата.

    3. Процесът на възприятие и естетическо въздействие на материалната жизнена среда.

    4. Образното структуриране на средата, като система от пространствени цялостности.

    5. Материалната среда, като пространствено-естетическа система.

    6. Управление на естетическите качества на средата.

  2. Архитектурата

    1. Архитектурата като система.

    2. Естетическа същност и особености на архитектурата.

  1. Езикът на изкуството архитектура.

    1. Език и художествен език на архитектурата.

3.3.2. Структура на художествения език на архитектурата.

3.3.3. Един пример: Език и композиция в ансамбъла БНБ в София

  1. Особености на естетическото битие на архитектурата.

    1. Особености на естетическата ситуация.

    2. „Материалното битие“ на архитектурата и естетическото и въздействие.

  2. Особености на художествено – образното въздействие на архитектурата.

    1. Критерии за естетическа оценка.

    2. Разликата в битието на архитектурата като художествен факт и като архитектурна среда: примерът с базиликата „Св.София“ в София.

    3. Обективно и субективно в естетическата оценка на архитектурата.

    4. Естетическото въздействие на архитектурата и човешкото поведение.

  3.   Художествената система на архитектурата.

    1. Художествената система на архитектурата : синхронен аспект.

    2. Художествена система на архитектурата : диахронен аспект.

    3. Съвременни проблеми и задачи в архитектурно-художественото творчество и архитектурната естетика.

 

Приложения:

Бележки към Първа част.

Текстове на английски език

32
 
              

             Проф. д-р арх. Тодор Булев

           ИЗКУСТВОТО АРХИТЕКТУРА

 

КНИГА ПЪРВА: СЪЩНОСТ

  1. Естетическото.

  2. Материалната жизнена среда.

  3. Архитектурата.

 

КНИГА ВТОРА: ФОРМА

  1. Формата.

  2. Пространството.

  3. Тялото.

  4. Светлината.

  5. Движението и времето.

 

КНИГА ТРЕТА: ЕЗИК

  1. Лексика.

  2. Синтаксис.

  3. Семантика.

  4. Прагматика.

 

КНИГА ЧЕТВЪРТА: КОМПОЗИЦИЯ

  1. Същност.

  2. Особености.

  3. Творчески процес.

  4. Животът на творбата.

 

КНИГА ПЕТА: БИТИЕ

  1. Художественият синтез в архитектурата.

  2. Езикът и художественият процес на XX в.

  3. Българската архитектура от 1878-2013г .

  4. Съвременни тенденции.

Бележки (към всяка книга).

Библиография (в книга пета).

 
746 общо 1 за днес