ПРОБЛЕМИ В КУЛТУРАТА - 2016, Брой 6

Национално съгласие за динамичното развитие на библиотеките

В статията ще бъде направен опит да се отговори на следните въпроси:

  • Доколко динамично се развиват българските библиотеки?

  • Достатъчно реална ли е промяната в тях?

  • Каква е тяхната резултатност и сравнима ли е международната практика относно качеството на библиотечните услуги и ефективността на работата?

  • Имаме ли национално съгласие относно дългосрочността по отношение на реформите и структурирането на библиотечната система в полза на гражданите?

Тук първо трябва да отбележим, че зададената тема с термина „динамична библиотека” не означава определението в информатиката „динамичните библиотеки са програмен код и/или данни, динамично достъпни за всички приложения в операционната среда Windows”, които се проявяват при работа върху големи програмни проекти, съставени от множество програми (изпълними файлове), които ползват общи функции.

Темата, по-скоро както всички са я разбрали, е свързана с динамичното развитие на библиотеката като институция.

(1) В тълковния речник „съгласие” означава:

а. Утвърдителен отговор.

б. Споразумение, единомислие, обща гледна точка.

в. Приятелски отношения, разбирателство.

(2) В социалната психология съгласието се разглежда като част от общуването между хората. То е свързано с доверието в процеса на общуването и функционира наред с обмена на информация, навици, умения, чувства, страсти, настроения, мнения и знания. Това са именно елементите, които в своята съвкупност характеризират основаното на общите интереси съгласие и целят устойчива духовна връзка между общуващите.

(3) Съгласието означава и изява на действителни

национални потребности; изява на интересите на общността и тяхното осъзнаване в държавата; съгласие в общността в рамките на държавата; осигуряване на възможности за извършване на демократични реформи и трансформация на системата.

Относимо към нацията, националното съгласие е съгласие в

общността.

Общностите обаче не винаги се оказват способни правилно да

осъзнават и разбират интересите си. Особено когато обществата са в криза, когато са нарушени моралните ценности, когато липсват духовни ориентири. Тогава се случва да възникнат или изкуствено да се насадят лъжливи възгледи. Лъжливите и популистки интереси и възгледи много често се възприемат възторжено. Около тях понякога се оформя съгласие на голяма част от общността. От това обаче те не стават истински, тъй като не се основават на действителната национална потребност. Има случаи, когато общността става жертва на недобросъвестни, но сръчни политици, общественици, бизнесмени и новатори, които умело я манипулират. Защото, както казва Хорхе Букай, Ако това, което виждаш, пасва „като по мярка“ на истината, която е изгодна за теб… не вярвай на очите си!

При излагането на тезите по-долу ще се опитам да установя няколко вида връзки в рамките на националното съгласие, като разгледам съгласието във всичките посочени по-горе значения.
 

62016art2

Управляващи – библиотеки / библиотечна общност

Всяко общество, всяка група, всяка функционална система не може да функционира без съгласие. Така че винаги се изработва една специална стратегия и методология за формиране и поддържане на съгласие между хората, които управляват общностите.

1.Доколко библиотеките са важна част от обществото и как те трябва да служат на българската държава и общество? – тоест, имаме ли утвърдителен отговор от политическата и управляваща класа, че библиотеките ще служат на обществото? – Тук отговорът според мен е по-скоро НЕ, защото освен декларирани голи изказвания колко са важни библиотеките, няма нито един стратегически документ, в който библиотеките да са призвани да служат по определен начин на обществото. Самите управляващи никога не са задавали препоръки за развитието на сектора.

2.Колко средства ще харчат библиотеките (от джоба на данъкоплатеца)? – тоест, имаме ли съгласие за начините на финансиране на библиотеките? – Може би ДА, защото определената от управляващите системата за делегирани бюджети, по мое мнение, е един доста необоснован и съмнителен по своите механизми минимум за издръжка, основно на персонала. Този, осигурен от държавата минимум има за цел повече потискане на социалното недоволство, отколкото интензивното и иновативно развитие на библиотеките и библиотечната дейност.

3.Как библиотечното законодателство съдейства за развитието на библиотеките? – тоест, имаме ли съгласие да извършваме постоянен контрол върху вече съществуващото законодателство с цел ефективно да го реализираме, променяме и допълваме? – Може би ДА, но това става бавно, в доста случаи се неглижира, няма нови инициативи или по-скоро те са оставени в ръцете само на библиотечната общност.

4.Имаме ли поставени задачи по опазването на културното наследство?тоест, имаме ли утвърдителен отговор от политическата и управляващата класа, че библиотеките ще са важен елемент в опазването на книжовното културно наследство? – Тук отново отговорът, според мен, е по-скоро НЕ, независимо от факта, че Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) на различни етапи предлага много сериозни и задълбочени програми, свързани с опазването, съхраняването и разпространението на българското книжовно културно наследство.

Библиотеки/Библиотечна общност – Граждани

За всички вече е ясно, че обществото е в процес на големи промени. Навсякъде библиотечните общности си поставят въпроса за бъдещето на библиотеките. Как досегашните библиотеки от традиционни места, предлагащи книги и други документи ще се впишат в дигиталната среда? За тази цел библиотеките трябва да направят анализ на собствените си очаквания, но по-важен е анализът на очакванията на гражданите. Много страни и общности през последните години проучват и анализират ситуацията и преценяват много внимателно какво да запазят в досегашен вид, какво да надграждат, какво да променят.

Затова тук трябва в национален и местен мащаб да постигнем съгласие по въпроси като:

1.Знаем ли колко са важни библиотеките за гражданите? (много ли са важни, просто ли са важни, изобщо ли не са важни).

2.Познаваме ли библиотечните си потребители? (колко пъти и с каква интезивност са ползвани библиотеките през последно време).

3.Познаваме ли факторите, които влияят на библиотечното обслужване? (какви по възраст, пол, образование, социално-икономически статус и от какво населено място са ползвателите).

4.Какви са идеалните представи на гражданите за библиотеките? (дали искат широка гама от книги, електронни книги, списания, но и музика, филми и т.н. ; дали библиотеката да е ново и приветливо място с кафене; дали потребителят иска да е съветван професионално и да има подготвен за тази цел персонал, който да дава професионални консултации; дали може хората с увреждания да получат услуги; дали могат емигрантите да се възползват от специфични услуги; дали децата могат да получат специално внимание и обслужване; дали това е място за колективни четения и лекции; дали работното време трябва да е удължено; дали може да се възползват гражданите от многото оферти и услуги дистанционно, от дома си; дали може да се ползват технически средства, електронни медии, електронни четци, таблети или смартфони, 3D принтери, цифрови звукозаписни студиа, както и да се играят компютърни игри; дали човек в библиотеката ще срещне много интересни хора и т.н. и т. н).

Отговорът на всички поставени по-горе въпроси е по-скоро НЕ, защото на практика нямаме никакви сериозни проучвания и библиотечната общност се ориентира интуитивно.

Задължително е да постигнем национално съгласие да се проведе едно подобно проучване, защото то ще е в основата за по-нататъшни стратегически решения. 

Всяка промяна изисква процесите да бъдат наблюдавани и анализирани, а не да се правят умозрителни заключения.

Между библиотеките – в библиотечната общност

Моето мнение е, че трябва да се обединим и да наложим съгласие, в смисъла на изграждане на разбирателство, основано на колегиални и даже приятелски отношения около следните цели:

1.Достъп до колекциите и информацията

Известна ни е констатираната вече тенденция, че новите

технологии едновременно ще разширяват и ограничават кръга на имащите достъп до информация.

Възлов пункт тук са добре изградените каталози и бази от данни. Това обединение ще ни даде отговор на проблемите за използването на интегрираните библиографски и информационни системи (у нас само единици библиотеки използват такива); развитието на Националния електронен каталог; развитието на сводните каталози; възможността българските библиотеки да правят специфични бази данни; възможността да се купуват чужди бази и да се ползват кооперирано външни бази данни.

2.Дигитализиране на колекциите и изграждане на мощни дигитални библиотеки

И тук ни е известна констатираната тенденция, че глобалната информационна икономика ще

бъде преобразена от новите технологии.

Имаше неотдавна период, в който тези въпроси много се дискутираха, но така и не стигнахме до единно мнение. Реално в тази дейност се влагат средства единствено получени по проекти и програми. Целта е да се споразумеем за увеличаване обема на дигитализираните заглавия чрез закупуване на още техника и аутсорсване; обемите да се увеличават, за да бъде изчерпана дигитализация на цели колекции в българските библиотеки; да се създадат дигитални обекти, защитени от авторските права чрез лицензионни договори с български автори; да се развият дигиталните услуги чрез въвеждане на онлайн разплащане; да се интегрираме помежду си, а също така и с университети и институции за изграждане на общи дигитални ресурси и възможности за трайното архивиране на дигиталните копия.

Библиотеките ни изостават в изпълнение на програмите за дигитализиране и изграждането на интегрирани библиотечни системи и мрежи.

Това се отразява негативно на кооперираното използване на ресурси, оптимизацията на труда, ефективното библиотечно обслужване, отдалечения достъп до ресурсите и представянето на българската култура пред света.

3.Съхраняване на националното културно наследство и знание. Пропаганда на културното разнообразие и многоезичието като основни ценности на европейската култура

На различни етапи ББИА е предлагала добре разработени програми за опазване на движимото културно наследство, но за съжаление без резултат.

4.Подобряване на услугите за ползвателите.

И тук ни е известна вече констатираната тенденция, че хиперсвързаните общества ще се вслушват в нови гласове и групи и ще създават възможности и условия за тяхната активност, защото инициативите за открито управление и достъп до данните в обществения сектор ще доведат до повече прозрачност и обществени услуги, насочени към гражданите.

Искаме ли да предлагаме на гражданите още по-добри услуги? Искаме ли с нови услуги да станем привлекателни за нови ползватели? Можем ли финансово да се справим едновременно и с двете неща?

Мина времето, в което можехме да гледаме на ползвателите само като притежатели на библиотечна карта – трябва вече да гледаме на тях повече като на индивиди, които са част от определена обществена среда.

За да просперираме трябва да имаме национално съгласие да се реализира на практика заложената в Стандарта за библиотечно-информационно обслужване визия за координиране дейността за развитието на библиотечните ресурси и библиотечно-информационното обслужване.

5.В крайна сметка в национален мащаб трябва до постигнем съгласие за неглижираните от нас дълго време въпроси, свързани с библиотечната инфраструктура, в която аз включвам следните елементи:

5.1.Библиотеки/ библиотечни мрежи/библиотечни системи

а. Библиотечно образование и библиотечна наука (библиотечни изследвания)

б. Библиотечни сдружения

в. Библиотечен печат (медии)

Що се отнася до библиотеките и библиотечните мрежи и системи, на практика:

все още няма национално съгласие по жизнено важни проблеми на БИ, тъй като не е разработена стратегия за развитие на националната библиотечна мрежа

библиотечната мрежа не е реформирана, неравномерно е разпределението на библиотеките на териториално равнище, което води до неравномерно разпределение на услуги. Опити за компенсиране са направени с различни програми и проекти (напр.Глобални библиотеки” и др);

недостатъчното и неритмично финансиране за обновяване на библиотечните фондове е хроничен проблем, на който се дължи отливът на читатели и ниската ефективност на използване на фондовете;

тревожна е тенденцията на застаряване на персонала; няма проучвания на пазара на труда за библиотекари и съответно за връзката за реализиране на завършилите библиотечни специалности бакалаври и магистри в библиотеките и свързаните с библиотеките учреждения и организации.

изключително влияние върху БИ ще имат промените, наложени от информационно- комуникационните технологии и настъпилите ключови трансформации на видовете библиотеки. Българските библиотеки обаче изостават в своето технологичното обновление, внедряването на новите технологии и присъствието им в глобалната мрежа. Особено силно е това изоставане за обществените и училищните библиотеки;

стратегическото предизвикателство, пред което е изправено глобалното информационно общество – да се оползотвори напълно потенциалът на информационните и комуникационни технологии за преодоляване на традиционните форми на информационно изключване, като едновременно се даде възможност на всички граждани да се възползват от новите технологии и услуги, което ще породи интегриране на БИ и информационната инфраструктура, която осигурява достъп на гражданите и организациите до информационните ресурсиГовори се даже за дигитална информационна инфраструктура. 

Що се отнася до библиотечно образование и библиотечна наука (библиотечни изследвания), ние се нуждаем от национално съгласие по въпроси като:

да има нови и съвременни интегрирани програми за обучение;

да се разшири дистанционното обучение;

да се промени системата за професионално образование като една добра комбинация е обучение с ресурси на образователните институции и на библиотеките;

да има по-голяма критичност към качеството на библиотечните изследвания;

да се създаде атмосфера на екипност в ключови и фундаментални изследвания, свързани с библиотечното дело.

Що се отнася до библиотечните сдружения, може би е необходимо повишаване на мястото и ролята на библиотечите сдружения за активно съдействие за развитието на всички видове библиотеки.

Създаването на система от научни и популярни издания в областта на библиотечното дело е важен елемент – активно публикуване в професионални и научни платформи. А в бъдеще би било добре да има и други медии в областта на библиотечното дело.

6.Важен проблем за постигане на национално съгласие е как ще се измерват резултатите от дейността на българските библиотеки и какви ще бъдат последствията от това.

Съществуващите международни стандарти за библиотечни дейности предлагат редица решения. Част от тези решения-мерки на практика са заложени в изпълнението на индикаторите за библиотечна дейност, вече залегнали в Стандарта за библиотечно-информационно обслужване. Част от показателите и индикаторите могат да бъдат точно изчислени и да служат пряко на библиотечния и финансовия мениджмънт, други са трудни за измерване, като в същото време тяхното изпълнение има дългосрочни ефекти, затова е необходимо процесът на измерване да се повтаря всяка година, за да се открият промените и да се провери ефектът от организационните стъпки, предприети след първото измерване.

Изводите са:

ефективна и конструктивна общонационална вътрешна политика

добри взаимоотношения с политическите сили

отчитане на интересите на гражданите

хармонично състояние на взаимоотношенията в рамките на професионалната общност

единството на общността по всичките жизненоважни въпроси на библиотеките

 

В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си”. Конфуций

598 общо 1 за днес