АВТОРСКО ПРАВО и СРОДНИ ПРАВА - 2016, Брой 6

Обществени медии и публични финанси. Казусът „БНР и Музикаутор“ – Кръгла маса в УНСС или – ще чуе ли някой и българските музиканти

    Организираната от Центъра за медийни изследвания и аудиовизуална политика и Катедра „Медии и обществени комуникации“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) Кръгла маса – дискусия по темата обществени медии и публични финанси се проведе на 7 март 2017 г.

    Поводът за дискусията бе – невъзможността на БНР да плати поисканата от Музикаутор почти 3,5 пъти по-висока сума за авторски права за 2017 г. и ултиматумът – Националното радио да спре да излъчва музика от „репертоара“ на Музикаутор.

    Известно е, че причини за каквото и да е увеличение няма, тъй като:

   внесените за утвърждаване от Музикаутор в Министерството на културата изменения, отнасящи се до плащанията на БНР, все още не са утвърдени и не са в сила, каквито са законовите изисквания, и следователно няма нова тарифа, за да има увеличение на досега плащаната сума  

   ● бюджетът на БНР за 2017 г. не само не е увеличен, но е и намален поне с 500 000 лв. – сумата, която от 1 януари 2017 г. Националното радио трябва да плаща самò за охраната си, без това да е предвидено в Закона за Бюджета за 2017, гласуван от 43-то Народно събрание  

   ● договорът между БНР и Музикаутор е прекратен едностранно от Музикаутор, без каквито и да е мотиви, освен с несъстоятелния  мотив – че Националното радио, в сравнение с другите европейски обществени електронни медии, плащало най-малката сума

  плащанията на БНР, както и на БНТ, години наред бяха около 70% от общата сума, събирана от двете организации за права от всички правоносители, а и за миналата година представлява по-голямата част от сумата, събирана от всички медии – над 500 радио- и ТВ-канали, излъчващи от територията на България.

   Този факт е показателен за липсата на усилия от страна на ръководствата и администрациите на Музикуатор да изпълнява задълженията, поети към правоносителите, първото и най-важното от което е – да събира от ползвателите дължимите им се суми.

   Последиците са известни на всички – от 1 януари 2017 г. Националното радио започна да излъчва в програмите си само музика, създадена и записана до края на 1946 г. или музика, отстъпена доброволно и безвъзмездно за излъчване от Радиото. Само имащите представа за какъв вид сложно производство става въпрос при подготовката на програмите на една електронна медия могат да си представят какви трудности произтекоха за всички работещи в Националното ни радио от този произвол на Музикаутор.     

    Формулираната от организаторите  в поканата  тема на дискусията беше – ефективността и ефикасността на публичните разходи за обществените медии по отношение на авторското право и сродните му права, възможностите и ограниченията при решаване на този казус.

    За участие бяха поканени представители на академичните среди, на БНР, БНТ, Музикаутор и други организации за колективно управление на права в музиката, в театъра, киното, представители на Министерството на културата, Министерството на финансите, Комисията за защита на конкуренцията, Европейска асоциация на журналистите в България, медийни и правни експерти, представители на медиите, Омбудсмана на Република България.

     Въпреки предизборната обстановка, която, както обикновено – „не е за поезия”, всички поканени се отзоваха, присъстваха и депутати от 43-то Народно събрание, участващи в предстоящите избори за 44-то Народно събрание. Нещо повече – залата беше препълнена, защото този път присъстваха и голямо количество студенти от УНСС, които издържаха геройски 5 часовия дебат и на финала ни съобщиха мнението си.

    Участниците в Кръглата маса бяха поздравени от ректора на УНСС проф. д. и. н. Стати Статев, от ръководителя на катедра „Медии и обществени комуникации“ доц. д-р Стела Ангелова и проф. д-р Петко Тодоров, директор на Центъра за медийни изследвания и аудиовизуална политика.

    Въведението на д-р Диана Андреева, преподавател в УНСС и модератор на Кръглата маса очерта доста пълно проблемите по темата публични средства и обществени медии и насочи участниците в Кръглата маса и в последвалата дискусия към резултатна работа. Справедливостта изисква да ù се признае, че въпреки че темата и казусът, който я предизвика е „горещ картоф“ в публичното пространство от повече от 2 месеца, тя осигури академична атмосфера на дебата, в това число и в дискусията.

    Основните участници в Кръглата маса: проф. д-р Петко Тодоров, директор на Центъра за медийни изследвания и аудиовизуална политика, доц. д-р Биляна Томова, Катедра Медии и обществени комуникации, Александър Велев, генерален директор на БНР, Мая Любомирска, СЕМ, доц. д-р Мариана Лазарова, НАТФИЗ и депутата от 43-то Народно събрание Димитър Байрактаров  направиха анализ на проблемите, довели до казуса и предложения за решаването им.           

     Приведените факти и данни в изложенията на основните участници, както и оценките на международни организации за българските медии, поставиха проблема на по-широка основа, надхвърляща  конкретната тема на Кръглата маса. Това беше неизбежно, защото, без решаването на очертаните други проблеми, българските медии не могат да изпълнят ролята си на информационни институти и да бъдат реален фактор за развитието на демократичните процеси и на гражданското общество в България.      

   В една или друга степен основните участници в Кръглата маса застъпиха становището, че по-голямата част от проблемите  произтичат от слабости в основните закони за културата, регулиращи секторите на двете спорещи страни – БНР и Музикаутор, от които най-важни в случая са Закона за радиото и телевизията и Закона за авторско право и сродни права, както и от бездействието на надзорните органи при прилагането им.

  Това извежда усъвършенстването на нормативната база, и особено на двата основни закона, като неотложна задача, още повече, че редица слабости в тях не се решават от години, а някои текстове не действат от влизането в сила на тези закони.

  Един от изводите – че казусът БНР – Музикаутор е резултат на монополното  положение на организацията  изисква разбиването му при хармонизиране на българския закон с Директивата на ЕС за колективното управление на права от новото 44-то Народно събрание. Това става още по-неотложно и пред вид изтеклият преди година краен срок за въвеждане на нормите от Директивата на ЕС в българското законодателство и опасността от санкции за България  след  датата 10 април 2017 г.   

  Обсъждането на темата публични средства и обществени медии неизбежно доведе  до отдавна направения извод – че без довършване работата по създадената още през 2012 г. Стратегия за развитие на културата (по инициатива и с решаващото участие на частната Обсерватория по икономика на културата) и утвърждаването ù, не може да се мисли нито за устойчиво развитие на културата и на обществените медии, които освен информационен, са и културен институт, нито за планомерно усъвършенстване на основните закони за културата.  

   В откритата дискусия взеха участие проф. д-р Маргарита Пешева, адв. Анели Чобанова, Мехти Меликов, представител на Асоциацията на радио и телевизионните оператори, представители на ръководството на БНР, които подкрепиха направените оценки и изводи на проблемите,  допълниха ги, а някои от тях направиха и предложения за решаването им. Единственият представител на Кръглата маса на българските музиканти – от ЕАЗИПА посочи няколко факти, които само доказват, че правоносителите ще продължават да бъдат ощетявани при наличието на монополизъм.

   Кръглата маса изигра своята роля и е крачка към постигане на съгласие по отношение на мерките, които трябва да се предприемат от всички, имащи отношение към проблема, за да не се стига в бъдеще до казуси като БНР – Музикаутор.

    Единствената слабост на Кръглата маса бе, че гласът на  българските музиканти, които Музикаутор вече месеци използва като потърпевши от невъзможността на БНР да плати исканата сума за права за 2017 г., не можа да се чуе в достатъчна степен.  

   Вината за това не е на организаторите на Кръглата маса – поканени са и двете действащи организации  на музикантите – и Музикаутор (събираща плащанията само за авторски права), и Профон (събираща плащанията само за сродни права). Но те не взеха участие в това обсъждане.

    И защо да го правят – след като ръководството на Музикаутор може да си позволи да постави на колене общественото Национално радио, а надзорният  орган по закона – Министерството на културата още не е санкционирал организацията?!

    Нещо повече – Министерството обяви, че ще бъде медиатор в спора, което е директен отказ от изпълнение на правомощия. И никой още не е попитал  Директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права“ Георги Дамянов (несменяем при толкова правителства), заместник министъра в областта на  правата Боил Банов, (който заемаше този пост и при Министър Рашидов) и служебния Министър на културата Рашко Младенов – след като не вършат работа защо не освободят заеманите длъжности?  

   Няма как да очакваме Музикаутор да присъства на каквото и да е обществено обсъждане – кой монополист изслушва жертвата си и защитниците ù, каквито в случая бяха преобладаващият брой участници на Кръглата маса?  А и защо да го прави, след като Министерството на културата подкрепя произвола на Музикаутор?

   А и как Музикаутор ще защити пред експерти лъжата си, че се бори за по-достойни доходи за българските музиканти, след като на повечето от тях (в това число и на колегите ни – членове на Музикаутор) е известно, че:

  ● Поради крайно неефективната работа на Музикаутор – ниска събираемост на дължимите суми за музика от ползвателите, разпределяни и изплащани на българските музиканти със закъснение от 3-4 години, на 5-тата година от създаването на Музикаутор, артист-изпълнителите и продуцентите напуснаха организацията и създадоха нова – Профон. (Последната Директива на ЕС намалява срокът за изплащане да не бъде по-голям от 9 месеца),

   На ръководството и администрацията на Профон бяха необходими само няколко години, за да започне да действа като организацията-майка. Нещо повече Профон се оказа с банкови сметки, в които трупа събрани плащания от 12 години, вместо ежегодно да ги изплаща на правоносителите. Така  успешно загуби около 20 млн. лв. във фалиралата Корпоративна търговска банка. Как ръководствата на Профон през тези 12 години смятат да възстановят тези плащания, дължими на правоносителите?    

   До момента няма отговор и на въпроса кога Министерството на културата – надзорният орган по закона ще отговори на въпроса: Кои са виновните лица, какви санкции са им наложени и какви мерки са предприети за да не бъдат допуснати подобни случаи в бъдеще?  

   На този въпрос Министър Вежди Рашидов не е отговорил, въпреки  че му бе зададен 2 пъти – през септември 2015 г., и през септември 2016 г. при явяването му на така наречения месечен контрол в Комисията по културата и медиите на 43-то Народно събрание.

   ● След като българските музиканти не успяха да се справят с ръководствата и администрациите си, (издържащи се превъзходно от събираните за тях плащания), те въстанаха и създадоха конкурентна организация на Музикаутор и Профон – ЕАЗИПА – за събиране плащанията и за двете категории права – авторски и сродни. Обучавайки  над 300 свои члена в страната, ЕАЗИПА с по-добрите си услуги и тарифи започна да сключва договори и да събира плащания в София и страната. И всички средни и малки търговски обекти започнаха да я предпочитат.

    Така моделът за „работа“ на монополните Музикаутор и Профон: „по-високи тарифи – по малко работа” се пропука. Изнервени от това, че въпреки административния произвол срещу ЕАЗИПА, осъществяван от Министерството на културата в тяхна полза, организацията, макар и трудно, продължаваше да работи, монополът видя като единствен изход – да я закрие чрез изменения и допълнения в Закона за авторско право и сродните му права.  

   Изработена по времето на Министъра на културата Стефан Данаилов, но внесена в Народното събрание от следващия министър – Вежди Рашидов, първата поправка на закона в услуга на монопола, влезе в сила на 25 март 2011 г. За целта, в закона бяха въведени условия, изискващи  сериозен финансов ресурс, каквито по-младите организации нямаха. ЕАЗИПА успя да отговори на всички нови изисквания на закона и бе пререгистрирана от Министерството на културата (в една заповед с Музикаутор и Профон). Така, въпреки претенциите за висок капацитет, монополът не успя да закрие ЕАЗИПА, но лиши от статут цели 26 организации, регистрирани  до тогава в публичния Регистър на Министерството на културата. И от 2011 г. цели жанрове – художници, преводачи, дизайнери, фотографи и др. са без организация за колективно управление, както и целия сектор наука, за който Министерството на културата и без това не прави нищо в областта на авторското право.

   Понеже не успяха да спрат ЕАЗИПА да работи, група депутати, начело със Стефан Данаилов,  върнаха услугата на Вежди Рашидов като внесоха втората монополна поправка, имаща единствената цел –  да закрие ЕАЗИПА. Гилдията квалифицира тези изменения и допълнения на закона като „поправката ЕАЗИПА“, защото тя беше единствената останала конкурентна организация. Не само в музиката, а изобщо в секторите литература, изкуство и наука.

  Съвършено друг въпрос, е че поправката, влязла в сила на 11 март 2014 г., не може да се ползва за легализиране на незаконни административни актове и действия на Министерството на културата като издадената през 2013 г. заповед, ограничаващи ЕАЗИПА да работи по основния си предмет на дейност – да сключва договори и събира плащания за музика. Поради което съдебните дела на ЕАЗИПА срещу Министерството на културата продължават.  

  ● В същото време, Музикаутор и Профон, събиращи вече по около 15-17 млн.лв. годишно, с помощта на Министерството на културата, продължават да разпределят на своите членове символични плащания.

   Обяснението, че 80-90% от събраните суми се превеждат на организациите на чуждестранните правоносители, защото в българския ефир звучи предимно чуждестранна музика, са пълна лъжа, което е лесно проверимо: всички договори на Музикаутор и Профон с чужестранните организации са с изтекли срокове (изискани от ЕАЗИПА по делото ù срещу Музикаутор-Профон с обвинение за картелни действия – адм.дело 5818 от 2016 г. във Върховния административен съд, петчленен състав, първа колегия).

   Още по-важно е, че по тези договори Музикаутор и Профон не са превеждали суми на чуждестранните организации, (поне до последната отчетена финансова година), което означава, че те не представляват и не управляват права на никой от чуждестранните музиканти.  На всички работни международни срещи  колегите от чуждестранните организации  изразяваха следната позиция: първо уредете законодателството си, постигнете някакво ниво на събираемост на плащанията от задължените търговски обекти и след това ще обсъдим дължимото за чуждестранните правоносители. Това беше в навечерието на приема на България в ЕС, тоест – през 2005-2006 г.  Но ситуацията  може да се промени всеки момент, защото от тогава са изминали 10 години, а при санкции спрямо Музикаутор и Профон, няма да ги плащат ръководствата им, а отново ще бъдат ощетени българските музиканти. Ощетени са и ползвателите на музика и скандалите между Музикаутор и Профон с тях тепърва престоят, поради изтичащите срокове на стотици договори, ако монополизмът не бъде пресечен още с измененията и допълненията на българския закон в изпълнение на Директивата на ЕС за колективното управление, което новото 44-то Народно събрание се налага да направи веднага.

  Още повече че аксиоматично правило е, че там където има монопол има корупция.

  Затова с бъдещите изменения и допълнения на Закона за авторско право и сродните му права за транспониране на Директивата на ЕС за колективното управление трябва да се занимава не само Комисията по културата и медиите на 44-тото Народно събрание, но и Комисията по борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, след като отговорността е на Народното събрание.

  В края на открития дебат се включи студентка от УНСС, чието мнение беше, че след като от години констатираме едни и същи пороци и не се справяме с тях и те само влошават средата е време да си отидем  и оставим работата на младите, които имат желание и могат да го направят.

  Справедлива забележка – невинни няма.

  Отнасящо се и до БНР, което въпреки обществената подкрепа, в това число и от българските музиканти, отстъпи пред Музикаутор.  

  За да се случи това обаче, е необходима политическа воля – на първо място за това – парламентарно представените партии да разследват процеса на монополизирането на колективното управление на права и тогава ще установят, че става въпрос само за шепа свързани лица без „цвят“ на всички властови позиции в Министерството на културата и Парламента, които използват партиите си в собствен интерес, и ги отстранят от заеманите позиции.  

    

 

  

 

 

   

   

1748 общо 1 за днес