НАСЛЕДСТВО - 2016, Брой 6

Музикантът Евгений Комаров отблизо

Ded-1

(първата част на статията е публикувана в бр.2 за 2016 г. на АртДиалог)

V. РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ- СОФИЯ (07.02.1950-03.02.1993)

   В Кралство на сърби, хървати и словенци 10-годишният Евгений Комаров пристига през юли 1919 година като кръгъл сирак и пребивава там 30 години – до февруари 1950 година. Тук той получава последователно четири образования: в Руския кадетски корпус, в Технически факултет, (ІV завършен курс), след което завършва Средното музикалното училище „Мокраняц” и  Белградска музикална академия.

   По време на обучението си той свири в професионалните оркестри в  руските ресторанти, които са всъщност вариетета с музикални програми и изтъкнати изпълнители, в Белград:  „Крокодил”, „Русская семья”, „Казбек”,  „Русский царь”. Свири, защото, очевидно, не може да не твори музика ежедневно.

   През 1946 г. най-накрая получава съветски паспорт и започва подготовка за завръщане в Родината. Конфликтът от 1948 година между Тито и Сталин (Резолюцията на Информбюро)  дава своето тежко отражение върху живота на новите съветски граждани –  властите им предлагат или да приемат югославско гражданство, или да напуснат СФРЮ.

   С входна виза за България на 7  февруари 1950 г. Евгений  Комаров пристига със съпругата си и сина си, където възнамерява да остане временно, до получаване на  входни визи, за да се завърне в Родината. С  Комарови  пристига и Владимир Шевельов – тенорът от белградския „Квартет Комаров”.

    Изчаквайки визите Евгений Комаров не бездейства – веднага се свързва с Клуба на съветските граждани в България (КСГБ), в София и създава нов квартет от местните руснаци с артистите: Ирина Чмихова – алт, Маргарита Александрова, сопран (оперна певица), Николай Гринкевич, бас (завърнал се в СССР, Казахстан през 1955 г.) и Владимир Шевельов, тенор.  

Квартет  Комаров, София, 1950 – Николай Гринкевич, Маргарита  Александрова,

Ирина Чмихова и Владимир Шевельов

    Първият концерт на новия, „български“ „Квартет Комаров” с подбран от  него репертоар, негови аранжименти и под диригентството на Евгений Комаров се състоял на  23 февруари 1950 г., по случай Деня на Съветската армия – само 2 седмици след пристигането му. Следва поредица от концертите в Клуба на съветските граждани, който много бързо се превръща в истински културен център не само за руснаците, но и за българската столична интелигенция.

 • Евгений Комаров – участник в програмата на Радио „София“

   Още с пристигането си е поканен да изпълнява в Радио София „на живо“ музикални произведения – популярна или филмова музика, соло и да акомпанира на оперната певица Маргарита Александрова, на стартиращата тогава като певица Ирина Чмихова, Мишо Здравев и други певци.

   От извадки от програмата на Радио София, запазени в архива му, се вижда, че той много често е участвал, а понякога и по два пъти на ден (виж Приложение 7)

   Множеството негови солови изяви (на живо) в Радио „София” му носят бърза и широка популярност. Активната творческа дейност, която Евгений Комаров развива още през първите дни от пристигането си в България му носят постоянна ангажираност и топъл прием от страна на професионалните среди в София.    

   Назначаването  на подходяща работа на съпругата му – Нина Борисовна като преподавател  в Софийския университет, постъпването на сина им в Медицинската академия и др. събития постоянно отдалечават заминаването за СССР. И всъщност стават причина от „етап“ на тяхното „завръщане в Родината”, България да стане втора родина за семейство Комарови.

   Справедливостта изисква да отбележа, че ако не беше съпругата на Евгений Комаров – Нина Борисовна, може би нямаше да  има маестро Комаров, а инж. Комаров. Нина Борисовна Сундстрем – Комарова (1908, гр. Владивосток – Руска империя – 1980, София, Република България) завършва Института за момичета от благороднически фамилии „Смолни“ (Институт  за благородни девици,  известен със сериозната си академична програма и преподаватели. (След революцията през 1917 г. Институтът се мести от Санкт-Петербург  в Сърбия – гр. Велика Кикинда).

Album3_Pic (2)

Нина Борисовна Сундстрем – Комарова

   Смятам заслугата на Нина Борисовна за творческата кариера на Евгений Комаров за изключителна, защото именно тя го е убедила, вече завършил ІV курс  в  Машинния факултет на Белградския университет, да се посвети на таланта си и да се заеме изцяло с музиката. Така, почти завършил инженерното си образование и задължителната практика  в гр. Чуприя, Евгений Комаров напуска университета и започва да учи почти 10 години – първо в Средното музикално училище „Мокраняц”, след което завършва Белградската консерватория.

   Нина Борисовна беше високообразована и изключително интелигентна жена. В Алманаха на Софийския университет (Т.2,1939 -1988. И-О-С.,1995, 307-308), в статията за Нина Борисовна пише: Филолог. Специалист в областта на методиката на преподаване на чужди езици, старши преподавател в Софийския университет (1951-1969). Но тя владееше писмено и говоримо 6 езика – френски, немски, руски, сръбски, латински и български и по тази причина беше признат професионалист в специалността си –  руски език и литература. Като преподавател в Софийския университет беше много ценена – съавтор е на университетски учебници по руски език, участвала е с доклади в конференции на Международна организация на преподавателите по руски език и литература. Но Нина Борисовна беше и много умен, справедлив и добър човек. По тази причина беше и много обичана от студентите си. В интернет могат да се намерят достатъчно оценки за нея като преподавател и човек – с  благодарност си спомня за нея нейната студентка – известната журналистка Калина Канева, която беше инициатор на организираното през 2008 г. честване в Софийския университет по случай 100 години от рождението ù, на което присъстваха преподаватели като проф. И.Червенкова, проф. Е.Метева и др. и нейни бивши студенти.    

   Не само решаващата подкрепа на Нина Борисовна за реализацията на дарбата на Евгений Комаров е причина за специалното място, което тя заемаше в живота и работата му. Но и това, че въпреки нейната голяма заетост, тя поемаше всички проблеми в семейството, създаваше му комфорт, уют и всички условия, за да може той да твори. Нещо повече – тя се отнасяше по същия начин към артист-изпълнителите, с които работеше Евгений Комаров – вземаше участие в репетициите като подпомагаше певците в произношението като специалист по фонетика, орфоепия и граматика. Нейната богата култура и изискан вкус винаги беше търсен и определящ при решаване въпроса за сценичното облекло за съответния песенен репертоар на артист-изпълнителите, репетиращи с Евгений Комаров за следващата им сценична изява.

   Животът на Евгений Комаров беше едно вечно движение, постоянна  заетост: или бързаше за концерти, или за репетиция, или за запис в Радиото, или за заседание като член на жури, или на запис в „Балкантон”, и т.н. Пътуваше непрекъснато за концерти в страната. Вечна динамика! А  като се върнеше, започваше да пише аранжименти до 2-3 часа през нощта.

   Домът на Комарови не беше дом, а дом-репетиционна за певци, студенти, квартети, октети и т.н. А когато осем мъже с пълен глас запеят бодра, оптимистична песен в този малък  апартамент от 57 кв.м., трудно се издържа на децибелите. Ние, младите, в такива случаи често „бягахме“ от къщи навън, но Нина Борисовна понасяше всичко с усмивка.

   В автобиографията си  от 22 юни 1950 г., приложена към „Заявление до  Председателя на Съюза на композиторите, музиката и концертите, Секцията на композиторите”, в 15 пункта Евгений Комаров  изброява  своите произведения, създадени в Югославия:

  „През  1928 година, след завършване на средното учебно заведение, постъпих в Техническия факултет на  университета (б.а. – в Белград). През 1932 г. се ожених за руската студентка Нина Борисовна, по баща Сундстрем.

   През цялото време като  студент в Машинния факултет, а после и като ученик в Музикалното училище  и студент  в Консерваторията  работих като професионален музикант (пианист).    

   През 1939 година завърших с отличен успех Музикалното училище в Белград (сега училище „Мокраняц”). От 1939 до 1945 г. учих в Музикалната академия (консерватория) в класа по свободна композиция и диригентство, която завърших през октомври 1945 година. От  1945 до 1950 година бях преподавател по теория на хармонията  и по други теоретични предмети в училище „Мокраняц”…

…През ноември 1944 година основах вокалния смесен квартет, който пееше отначало в болниците – съветски и сръбски, а след това беше поканен в радио- Белград…. Квартетът сред югославския народ се ползваше с голям успех, като много популярен изпълнител на съветски песни. Квартетът  изнесе хиляда концерта (Прил.1).

…От 1946 година до 1948 година работихме с жена ми в Съветското училище при Посолството на СССР, където преподавах музика и пеене. През 1948-1950 година водих самодейността при Дома на съветската култура.

…На 6 февруари 1950 година заминахме за България –  братската за нас страна, след като получихме  входна виза.

  Понастоящем работя като художествен ръководител на Ансамбъла за народни песни и на Вокалния квартет при Клуба на съветските граждани в България, преподавам пеене в училището за съветски граждани. Също така съм сътрудник на радио-Хора и на Военно-представителния ансамбъл и ръководя самодейността на Хора при Софийската железопътна гара. 22 юни 1950 г.”

    Тоест – за по-малко от половин година пребиваване в България Евгений Комаров вече ръководи няколко музикални формации и преподава музика.

   В заявлението му за членство в Съюза на композиторите липсва само това, че Евгений Комаров подбира репертоара на първите артист-изпълнители на популярна музика в България, създава подходящи за качествата на всеки изпълнител аранжименти и е акомпанятор на сценичните им изпълнения. Това беше едно от основните му занимания през всичките 43 години, в които той работеше за България.

  Най-голям успех имат аранжиментите на Евгений Комаров в изпълнените с изключително майсторство от Ирина Чмихова руски романси и цигански песни, записани и на дългосвирещата плоча на „Балкантон” през 1979-1980 г. – „Руски романси и цигански песни” и Симфоничния оркестър на БНР с концертмайстори Ангел Станков и Йосиф Радионов. Веднъж (1981) пуснах плочата на  цигани-хамали, които пренесоха пианото в дома ни в ЖК „Дружба”. Такова силно въздействие имаха тези цигански песни върху тях, че те от вълнение започнаха да плачат. Особено ги трогна „Хасиям, мрэ дадорэ”. Не бяха чували изпълнение на цигански език. Даже ми преведоха текста, толкова ясна  дикция, артикулация имаше Ирина Чмихова, че те всичко разбираха и преживяваха през сълзи. Не можеха да повярват, че певицата не е циганка. Казах им, че е рускиня и че живее съвсем наблизо. „Не може да бъде – тя пее и „говори”  цигански  по-добре от нас”. Циганите много уважаваха Евгений Комаров. Може би, защото при срещите му с музиканти цигани той говореше с тях, както и с всички –  като с равни. Друг негов  принос е популяризирането на циганската  песен „Марджанджа”, „Джелем, Джелем”, „Бида” и др. в България. От един сборник с руски и цигански  песни той аранжира песни за своите ученички, които през 70-те години направиха шеметна кариера  в престижните руски ресторанти-вариетета в Париж: Станислава Коцева и Лили  Кишева.

    ● С Евгения Коларова – актриса от Театъра на словото подготвят  11 рецитала с различни теми и заглавия, в които тя пее и рецитира, под негов съпровод, което през 60-те-70-те години беше определено от специалистите като новаторство. Рециталът  „Аз помня онзи миг чудесен” има повече от 100 представления. Други нейни рецитали са: •„Немска лирика”, • „Откровения отвъд океана”, • „За какво живях?” и др.

      Жени Коларова през м.април 2016 г. когато подготвях тази публикация, сподели с мен следното: „Всичко, което съм постигнала на сцената и в живота дължа на Евгений Комаров. От него научих много за изкуството, за отношенията с хората, за сценичното поведение. Обиколили сме цяла България, къде ли не сме били с него. С него винаги съм била спокойна на сцената. Той умееше да прикрива някои пропуски на артиста/певеца. Изключително етичен, прекрасен музикант. Такива хора не се раждат вече”.

    Ето някои отзиви за Евгений Комаров за онзи период:

    Ирина Чмихова: „Евгений Комаров има принос не само за по-голямата част от репертоара ми и израстването ми като професионална певица, но и за създаването на жанра поп музика. Малкото певци на популярна музика бяхме поканени в Радио София, представени на Евгений Комаров, известен като голям музикант и с опит в работата си с певци на поп музика като завеждащ специализираната рубрика на Радио Белград и ни препоръчаха да работим с него. Комаров още преди да се установи окончателно в България, при първото си идване в 1950 г., създаде вокален квартет за поп музика от два женски и два мъжки гласа в тогавашния Руски клуб в София. Имах честта да бъда избрана от него за един от двата дамски гласа – аз бях алтът. Работехме много, имах и солови изпълнения. Резултатът е, че с този репертоар ни поканиха на записи в Радио София. И още след първото пускане на изпълненията ни в ефир, България, както се казва –  гръмна, заваля лавина от писма на слушателите с одобрение и настояване да ни пускат „всеки ден“, както през смях отбелязваше Комаров“.

  Анатолий и Наталия Литвиненко: „…В руския клуб… имаше и група емигранти, изгонени от Югославия след конфликта между Сталин и Йосиф Б. Тито. Много от тях станаха активни членове на организацията. Между тях правеше впечатление  със своя талант Евгений Комаров – прекрасен музикант, виртуозен пианист. Той направи много за оформянето  на таланта на  певицата Ирина Чмихова; той организира  и мъжки вокален октет. Комаров подбираше  репертоар от нови, понякога шеговити естрадни песни със запомнящи се мелодии. Той много бързо се издигна, стана известна личност в музикалните среди в България…  

  • Първите концертни изяви на Евгений Комаров са с музикалните формации на Клуба на съветските граждани, Маргарита Александрова и Ирина Чмихова.

   Поради липса на български репертоар се изпълняват предимно чуждестранни. По тази причина няма и традиция за концерти на поп музика – тя се изпълнява все още само в ресторантите.

   Затова и първите концерти са в Комитета за наука и изкуство – с оперната певица, артистка на Народната опера, в Парка на Семинарията, където е и диригент на Ансамбъла на Клуба на съветските граждани в България и др.

   В тези концерти Евгений Комаров свири соло свои аранжименти на популярни песни, филмова музика и др. и акомпанира на първите артист-изпълнители.

   За някои от концертите няма достатъчно данни за репертоара, като – Концерта в Комитета за наука и изкуство.

    За други – в архива му има сведения, част от които привеждам в края на публикацията (в Приложенията).

     Концертна дирекция ползва опита на Евгений Комаров и при гастроли на чуждестранни изпълнители у нас, като например:

    ● Концерт: Италиански певци гостуват във Врачански окръг – в. „Отечествен зов”, гр.Враца, 20.11.1960 г.

   „В страната отново гостуват  известните на нашата публика  италиански естрадни певци Салваторе Маргалио и Антонио Фурнари. Този път  Маргалио и Фурнари, под названието  дует „Бианка вилла”, ще изнесат самостоятелен концерт със съпровод от малък  инструментален състав, ръководител на който  е един от най-добрите  интерпретатори на естрадната музика – Евгени Комаров. В програмата ще бъдат изпълнени най-популярните  песни на Доменико Модуньо и други италиански  автори. Окръжното концертно бюро във Враца организира концерти на дует „Бианка вилла” в следните градове на окръга на 21.ХІ. – Мездра…”

    Следват години на интензивна концертна дейност на Евгений Комаров в София и страната – често по 50 концерта на месец, тоест по 2 концерта на ден.  

     И поредица от концерти в чужбина.  

     Интереса на публиката към пусканите от Радио София изпълнения на популярна музика и първите успешни концерти води до  откриване на Школа за естрадни вокални изпълнители, към Бюро „Естрада” (на 2 октомври 1961 г.) което е началото на българското професионално образование за артист-изпълнители на популярна музика.

     Месец преди това – на 4 септември съобщават на Евгений Комаров, че „Ръководството на „Естрадата” се е спряло на Вас като преподавател  в тази школа. За да можем да уговорим подробности по Вашето участие в школата, молим да се свържете веднага с  др. Кирил Цибулка.”   

    В Бюро „Естрада”  Евгений Комаров работи дълги години като преподавател и корепетитор. Негови ученички от този период са: Мария Нейкова, Доника Венкова, Лина Узунова, Ваня Василева, Беба Савова (омъжена по-късно в Италия) и много други.

     След разкриването на Естрадния отдел в Консерваторията, Евгений Комаров продължава педагогическата си работа с приетите студенти. За приноса му за изграждането на много от водещите ни артист-изпълнители на поп-музика по-долу цитирам част от техните собствени оценки.

    Друг принос на Комаров е, че за подобряване качеството на репертоара и изпълненията на ресторантските оркестри той предлага на Бюро „Естрада” да се провеждат ежегодно прегледи, с които да се стимулират музикантите към усъвършенстване, разнообразяване, осъвременяване  и обогатяване на репертоара.

    В архива на Евгений Комаров е запазен един ръкописен доклад от 15 страници, отразяващ резултатите от прегледа на оркестрите в страната през 1969 г. Ето откъс от „Докладна записка” с изводите и оценките му от името на Комисията, назначена  от Главния директор Борис Стоянов със заповед за провеждането на районните прегледи (от 4.VІІІ. до 30.VІІІ.1969 г.) в състав: Евгений Комаров, Степан Хаджиян, Андон Казанов и Александър Текелиев:  

   „На 4.VІІІ.1969 г. … се проведе районният преглед в гр. Перник в ресторант „Перун”…. Организацията беше добра. Бяха прослушани 6 състава и 3 певици. Комисията не намери достатъчно високи музикално-художествени  качества в явилите се състави, въз основа на което не беше класиран нито един състав за последния етап в София…“

   „…Мнозина певци и певици не се интересуват от новоиздадените песни. Прави впечатление, че своя репертоар не подновяват. Вървят по линията на най-малкото съпротивление. Диригентите на клоновете са длъжни да  запознават вокалните изпълнители с новите песни, длъжни са да ги изсвирят, да ги заинтересуват. Последното става чрез един хубав анализ: анализ на текста, на мотива, на мелодическото развитие, поддържано от хармонии с техните възлови моменти и подчертани ритмически разнообразности. Ако такива са малко, то трябва да се обърне внимание повече  върху текста.  

   Прилагам към докладната записка репертоара на всички състави и вокални изпълнители с изключение на някои софийски, пловдивски и старозагорски оркестри. Точни данни трябва да се изискват от  гореспоменатите клонове.    

  Допуснати за София: 52 състава и 33  вокални изпълнители.“

   София, 7.ІХ.1969 г. Евгений Комаров – член на журито, вокален педагог“  

   В  края на 60-те години в Зала „България” беше организиран преглед-състезание на класираните  ресторантски оркестри от цялата страна. Силно впечатление направи тогава изпълнението на трима братя цигани цигулари от Пловдив, които свиреха като една цигулка.      

   

● Евгений Комаров прави много аранжименти и за Ансамбъла на Народната армия, възложени му от диригента и създател на Ансамбъла на Народната армия Драган Прокопиев:

   за концерт в Германия на 9 ноември 1953 г.  Kongreßhalle (Zoo). В програмата е включена  немската песен „Freie deutsche Jugend, bau auf! Bearbeitung E. Komaroff” , в  аранжимент на Евгений Комаров.

  за четиримесечното  турне в Китай през 1954 година. След завръщането си от Китай Драган Прокопиев в знак на благодарност подарил на Евгений Комаров  порцеланов сувенир и китайски вестник с публикувана статия с отзиви за аранжиментите, направени от Евгений Комаров.

   

   Работата на Евгений Комаров с първите певци, на които той подбира репертоара и прави аранжименти, подходящи за тях водят и до първите концерти на популярна музика, от която, съдейки от отклика на изпълненията по Радио София има очевидна нужда. За повечето от първите концерти не са запазени отзиви, но за по-късните – оценките са високи.

  

ОТЗИВИ:

„Първи концерт-рецитал на театъра на словото” на Михаил Савов във в. „Отечествен фронт” 1972 г.: Въпреки недостатъчната и ненавременна разгласа , първият за сезона концерт – рецитал на Евгения Коларова, в сътрудничество с пианиста Евгений Комаров и   вокалния квартет „Хармония” събра в зала „Славейков” внушителен брой почитатели на изкуството ù.  С литературно-музикалната композиция от руска лирика, песни и романси актрисата  се отблагодари за оказаното ù внимание.  …. Защитаваната от някои специалисти  в областта на рецитаторското изкуство позиция, че присъствието на музика в него намалява  емоционалната му сила,  явно конфликтува с  композиционното решение на Коларова при изграждането на рецитала. Добре подбран и добре дозиран  по отношение на словото,  музикалният съпровод в рецитала допринася много за прекрасното му звучене. Тук заслугата на именития пианист Евгени Комаров  и вокалния квартет „Хармония” е неоспорима.  

…Рециталът „Аз помня онзи миг чудесен”  е творчески успех не само за Евгения Коларова и нейните сътрудници, но и за Театъра на словото.”            

• Отзив от сп. „Българо-съветска дружба” 1976, бр.4, за 100-ния рецитал „Аз помня онзи миг чудесен”:

   „Този стих от Пушкиновия „Евгений Онегин” известната сред почитателите на художественото слово  актриса Евгения Коларова  е избрала за  заглавие на един от своите любими рецитали на руска лирика, песни и романси. Неотдавна много почитатели на нейното изкуство присъстваха на юбилейното ù, стотно изпълнение  на този рецитал в съпровод на даровития пианист Евгений Комаров.

   В рецитала „Аз помня онзи миг чудесен” актрисата е подбрала творби  от Пушкин, Лермонтов, Тургенев, Гогол, Блок и Есенин…”Аз помня онзи миг чудесен” е възхвала на голямата и силна руска поезия, на чудните руски романси. Той е събитие в културния ни живот и най-вече голямо постижение в творческата реализация на актрисата Евгения Коларова…. Когато актрисата рецитира или пее, слушателят не може да не долови нейния чудесен усет към акцентуване към психологическо детайлизиране,  не може да не докосне сърцето му онази топлина,  с която тя поднася произведението… Освен от руската и съветската литература, репертоарът й включва произведения  и на българската литература, от немската класика и романтика, избрани произведения от североамериканските поети и  др.“

Отзив от Кр. Никифорова във в. „Вечерни новини” от 26.ХІ.1974 г. за рециталаПоетични откровения” на Евгения Коларова и Евгений Комаров –

    „Сред културната  общественост в столицата не остана незабелязан  музикално-поетичният рецитал „Откровения отвъд океана” на актрисата Евгения Коларова. Грижливо подбраните стихове и песни, строфи и музика говорят, че  целта на спектакъла е не само да напомни за една поезия на пламенни чувство и проникновени мисъл, за идилични  поетични химни на  любовта….. Едгар По, Карл Сандбърг и Уолт Уитмън са творци с различни творчески предпочитания, но ги свързва едно – тревожният размисъл за времето и  за хората.

     Музиката в този рецитал в изпълнение на Евгени Комаров е неотделимо свързана с поезията. Песните и мелодиите на Гершуин, Робинсон, Хенди, Чаплин и др. се съчетават не само по настроение, но и по  идейна насоченост с поетичните истини на застъпените произведения. Творческите възможности на актрисата  Евгения Коларова придават на рецитала стил и звучност на завършен моноспектакъл.“

  ● Освен с Евгения Коларова Евгений Комаров  участва с музикално оформление  в  рециталите на:

     Пепа Воднянска и Александър Ваховски (поч.2008 г.), основател на Руски камерен театър в България към Руския културно-информационен център в София, както и в рецитали на Владимир Смирнов (1942-2000), Богдана Вульпе, Иван Висоцки и др.

    Рецитал Младата съветска поезия” в Държавния библиотекарски институт с участието на Таня Масалитинова (1921-2014), Асен Кисимов (1936-2005) и студенти от 1 и ІІ курс,  музикално оформление Евгений Комаров. 27 април  (год.?)

   Ако трябва да отбележа най-характерното за Егений Комаров, то е, че като перфекционист той обикновено беше и автор на аранжиментите, и вокален педагог и акомпаниатор на певците, с които работеше. Това обяснява и успехите:

  В Клуба на съветските граждани в София Евгений Комаров ръководи мъжки октет, женски октет и  няколко хора: Смесен, Колхозен, Балалаечен, Детски и др.  

   В  Смесения хор  участва Борис Рубашкин, който по-късно прослави руската песен по цял свят.

Смесеният хор на Клуба, 1950 г. – Борис Рубашкин е на втория ред, четвъртия отляво надясно,

на първия ред – четвърта отляво надясно е Ирина Чмихова

   Маргарита Александрова – сопран, певица в Софийската народна опера. Тя е първата певица, с която се запознава в Клуба на съветските граждани Евгений Комаров. Имат много концерти в страната и в чужбина – запазен е афиш  за концерт на Маргарита Александрова в Югославия: „Stare ruske romance 24.ІІ.1966 u 20 sati” в гр. Риека, Хърватия.

     Тя има много изяви  в Радио „София”. Заедно с Ирина Чмихова са първите певици в квартета на Комаров  към Клуба.

     Освен със самостоятелни концерти, Маргарита Александрова участва като солистка в Октета и хора към Клуба.

Октета  при  Клуба, солист  Маргарита Александрова, на пианото – Евгений Комаров     

   Маргарита Александрова има издадена малка грамофонна плоча с руски романси в аранжименти на Евгений Комаров.

   Концертите ù най-често бяха в зала „Славейков” и  преминаваха в много задушевна атмосфера. Тя единствена  пееше   романса  „Нет, не прощай, мой друг, а до свиданья”, написан от руския емигрант Пекарев, пребивавал в България.

 •Ирина Чмихова – актриса по образование. Името на Ирина Чмихова много често се свързва с името на  Евгени Комаров. В интервютата си тя го нарича „човекът – оркестър”, подчертава, че такъв пианист като „дядя Женя” няма и че да пее под неговия акомпанимент е било удоволствие за нея.

     Евгений Комаров  ни е разказвал за началото на пътя на Ирина Чмихова като певица следното: един ден Олга Симеонова, музикален редактор в Радио „София” (където той вече е имал солови изпълнения на пиано още от първите дни в България) го попитала дали познава млада певица, която да се яви на организирания преглед за млади певци. Комаров  казал, че има такава певица, която е завършила Театралната академия, но е в Димитровградския театър  по разпределение. Симеонова го помолила да  ù съобщи с  телеграма за прослушването. Ирина Чмихова се явила на  прегледа. От Концертна дирекция веднага ù предложили да направи записи в радиото. Така „актрисата Ирина Чмихова” сменя професията си (подобно на  Комаров) и става известна като „певицата Ирина Чмихова”. И всеки ден по радиото  започват да пускат техни изпълнения: „Пее Ирина Чмихова, на пианото Евгени Комаров”.

    Благодарение на Радио „София” името и на Ирина Чмихова и на Евгений Комаров стават известни във всеки български дом. Едва ли има човек от по-старото поколение, който да не се е вълнувал от песните на Ирина Чмихова „Мама”, „Бакинские огни” и др. А когато по радиото съобщават, че Ирина Чмихова  ще има концерт в кино „Георги Димитров”, напливът бил огромен. Може би с този концерт е положено началото на концертите на популярна музика? Ирина беше и първата певица, която пееше на  стадион.

    Репертоарът на Ирина в началото включва руски хумористични, военни песни, популярни филмови и най-новите италиански, немски, френски, английски, испански, сръбски („Гаучо” и много други, донесена от Комаров в България), има песен дори на китайски език, които Комаров аранжира за нея.

    Концертите на Ирина Чмихова и Евгений Комаров продължаваха повече от три часа с над 55 песни и солови изпълнения на Евгений Комаров. Удоволствие беше да се слуша изпълнението на „Цял Париж бленува за любов” от репертоара на  Катерина Валенте, „Не съжалявам” от репертоара на Едит Пияф, „Гренада”, „Малагения”, както и песни от репертоара на Франк Синатра.

    През средата на 60-те години  руските романси станаха модерни. „Караван”, „Бубенцы” и много други романси в изпълнение на Ирина Чмихова са на високо ниво, определени от руската критика като класика, заслужено я наричат „Царица на руския романс”. Романсът „Снежинка” е за мъжки глас, но тя  го  изпълнява неповторимо. Всяко нейно изпълнение е поднесено с изключително майсторство. Тя пееше и авторските песни  на Евгений Комаров: „Падают листья”, „Песен за мъжа” и др.

    В статията на Роза Балканска и Георги Тимев, публикувана в рубриката  „Концерти”,  в. „Култура” от 11 декември 1965 г. е отразен   „Първият романсов концерт на Ирина Чмихова”:

   „На 2 т.м.(1965) зала „Славейков” беше изпълнена от приятели на романсите и почитателите на изпълнителското изкуство на Ирина Чмихова и Евгений Комаров. Бяха изпълнени руски, руско-цигански романси, романси от Вертински, Покрас, Борисов, Садовски, Макаров, Волошин, от български, югославски, унгарски, френски и др. композитори. Своя първи романсов концерт Ирина Чмихова поднесе с присъщата  за нея взискателност в подбора на романсите и тяхната интерпретация. Заслуга в това отношение има  и Евгений Комаров. Той беше равностоен в изпълнението на романсите. Умението му да импровизира обогати значително съпровода, който звучеше като оркестър. Ирина Чмихова си служи добре с микрофона и майсторски  използва  всички възможности на своя богат и с нюанси глас. Нейният руски темперамент, природната ù артистичност и театрална култура ù дадоха  възможност с всеки романс  да разкрива  нови и нови музикални образи и с това още веднъж да изяви голямото си професионално артистично майсторство. Ирина Чмихова е не само певица. Тя е преди всичко актриса и в това именно се крие тайната на нейния успех.”

   Ирина Чмихова, за която Евгений Комаров е направил най-много аранжименти и е изнесъл най-много концерти, в това число зад граница, е направила достатъчно оценки за мястото и приноса на Комаров за развитието на българската популярна музика.

Ирина Чмихова и Евгений Комаров – Концертна зала „Глинка“, Петербург, 1976

   Струва си да отбележа един друг техен общ принос: в  Колонната зала в Москва на 8 септември 1969 г. Ирина Чмихова и Людмила Зикина участваха в общ концерт. Ирина има огромен успех. Благодарение на нея и на Евгений Комаров много от непознатите за съветския слушател руски романси, но съхранени от руснаците зад граница, станаха любими песни в Съветския съюз и започнаха да ги пеят съветските певци. Тоест романсите, изнесени от белоемигрантите зад граница, се върнаха в родината на своите творци. Този процес продължава и през следващите години, особено през 1979, 1980 и 1981 г. с гастролите на баритона Николай Любенов (привеждам откъс от книгата му), на когото Евгений Комаров акомпанира.

    А след това започнаха да се провеждат „романсиади” и фестивали.

    В потвърждение на това твърдение е и следния факт – на 05.11.2016 г. по телефона  ни се обади от Москва А. Петров от „Русское зарубежье”, който  подготвя издаването на енциклопедия на руски музиканти, творили зад граница (т.нар. „зарубежники”). Той помоли Борис Комаров да напише подробна биография за баща си, за неговата музикална дейност и списък на неговите творби. Ето част от неговия  имейл: „Аз организирах в Москва два фестивала за музика и песни  на руските емигранти (като поканих Рубашкин и други артисти)…, защото нашето музикално наследство без фестивал не може да се върне в Русия. Та нали много романси и песни бяха забранени в СССР и са изнесени от Русия през 20-те години и ние искаме да си ги върнем обратно!”      

   Леа Иванова

    С Леа Иванова Евгений Комаров се запознава чрез  музикантите от оркестрите, с които тя пее. Евгений Комаров е акомпанирал на Леа Иванова доста често, преди тя да започне да работи с Еди Казасян. На подарена от нея снимка тя изразява  личните си впечатления от Евгений Комаров с думите: „На вечно младия Комаров от Леа, минала в опълчението. Леа и Еди Кодоша 1959 г.”.

    Известно е, че на Леа Иванова ù отнемат правото да пее, защото е „джазова певица”, т.е.  изпълнява „упадъчна, буржоазна музика”.  Било свикано събрание в Съюза на композиторите (в средата на 50-те години), на което бил подложен на обсъждане въпросът да се даде ли право на Леа Иванова да пее или не. Пръв поискал думата Евгений Комаров, който се аргументирал, че Леа е много добра певица и че трябва да ù се даде зелена улица. Положителното изказване на такъв авторитет като Евгений Комаров било окуражаващо и за останалите. След него се изказал Панчо Владигеров и казал: „Прав е Комаров. Аз го поддържам и съм „за”. А след него се изказал и Радой Ралин. В знак на благодарност Леа подарила на Нина Борисовна Комарова една красива дамска чанта.

  •Емил Димитров се явява на прослушване  в дома на Евгений Комаров  за първи път  през 1958 г., доведен от актьора  Васил Андреев, който е състудент на Ирина Чмихова. Първата поява на  Емил Димитров на сцената става  в Партийния дом, където  се провежда мероприятие с концертна програма, в която участвал Веселин Дамянов (певец в оперетата) в съпровод на пиано – Евгений Комаров. Но тъй като Веселин Дамянов  не се явил, тогава Васил Андреев предложил  на негово място Емил Димитров. Така без репетиция, само с  уточнения  за тоналността Евгений Комаров акомпанирал на Емил Димитров, който  се представил много добре.

      Грета Ганчева – в интервю от  19.08.2011 г. „Половин век съм на сцената. Завърших гимназия, но не ме приеха във ВИТИЗ първата година. Случи се на втората година. Но тогава на 17 декември 1961 г., след като вземах уроци два месеца при Евгени Комаров, „Концертна дирекция” ме включи в един концерт с български песни….”   Два месеца  на уроци при Комаров са ù дали увереността, че може да се изяви като певица. (http//www.vsekiden.com/101060)

Лида Кузнецова (1935-2016) – с тази певица от Москва Евгений Комаров имаше много участия в България. Записаха и грамофонна  плоча  „Старинни руски романси” в „Балкантон”, а по-късно съветската  музикална фирма „Мелодия” издаде  плоча със записани песни, изпълнявани от Николай Любенов и Лида Кузнецова.(Приложение 3)

   •Лили Иванова е вземала уроци при Евгений Комаров февруари 1962 година. Дори когато тя стана много  популярна, на въпроса учила ли е пеене, отговаряше: „Вземах уроци при Евгени Комаров, пианиста  на Ирина Чмихова”. След доста години, за едно турне в СССР през 80-те, Евгений Комаров ù направи аранжименти на две-три съветски песни.

    Няколко думи за песента „Камино”, за която се е писало неведнъж. Историята е следната – тази песен я пеел един от хористите на хор „Георги Димитров” – Джили от Бургас, майка му обожавала прочутия италиански тенор Бениамино Джили (1890-1957). Когато през 1959 г.  българските участници пътували с параход по река Дунав за участие в Световния младежки фестивал във Виена, Ирина Чмихова чула песента и помолила Джили да ù даде  думите, което той направил. След завръщането си в България тя изпяла песента на Евгений Комаров, който записал нотите, аранжирал я за нея и така песента тръгнала из България. При един концерт в гр.Кубрат, в антракта при Евгений Комаров се явила девойка, която настойчиво искала текста и нотите на песента „Камино”. Комаров ù обяснил, че това е нова песен в програмата им, одобрена от Концертна дирекция, длъжни са да спазват одобрения репертоар и да я изпълняват на всички концерти в страната по време на турнето. Но на песента, изпълнена от Ирина Чмихова по време на концерта бил направен магнетофонен запис и няколко години по-късно Лили Иванова вече пееше тази песен с голям успех.

  Станислава Коцева, завършила Библиотекарския институт работеше като библиотекарка в едно читалище. При Евгений Комаров я доведе Божидар Божилов. Идваше на уроци два пъти седмично. През 1971 г. Евгений Комаров и Нина Борисовна заминаха за Франция по покана на  брат му Жорж, който живееше в Париж. След раздялата в Тулча, Румъния двамата братя са се срещнали за първи път през 1962 година и втори път – през 1971 година. Тогава двамата посетили руския ресторант „Шехерезада“. В разговор с управителя – г-н Мишел Греков (живял в София през 20-те години), той споделил, че имат нужда от певици с репертоар от руски романси и руски цигански песни. Евгений Комаров се проявил като добър импресарио и му предложил свои ученички. Така Станислава Коцева замина да пее в ресторант „Шехерезада”, описан от Ремарк в романа  му „Триумфалната арка”.

  •Лили Кишева (певица в Хоровата капела „Св.Обретенов”) също замина да пее в руските ресторанти  „Распутин” и „Максим” в Париж. И на двете Евгений Комаров  им направи  репертоара и  аранжиментите на руските романси и цигански песни.

  •Доника Венковаученичка на Евгений Комаров от периода на преподаването му в Школата към Бюро „Естрада”. Отначало тя имитираше Лили Иванова, която беше станала вече известна певица. Спомням си репетициите и напътствията, които Евгений Комаров ù даваше: Ти трябва да имаш собствен стил, та когато пуснат твое изпълнение по радиото слушателите веднага да те познаят, а не да се чудят кой пее.“  

    В интервюта тя споделя, че Евгений Комаров не само я е учил как да пее, но ù подбирал репертоара и е правил аранжименти за нея. На снимката си, подарена на Евгений Комаров тя е написала: „На любимия ми учител др.Комаров от сърце!“ Донка.

  • Силвия Кацарова беше негова студентка в Естрадния отдел на Консерваторията. Много сърдечна и много талантлива. За Ирина Чмихова и Евгений Комаров тя пише: „Двамата с Евгени Комаров бяха страхотен тандем! Класика! Те ме научиха на сценично поведение, дикция, излъчване и на още много други неща, абсолютно необходими за един певец. От Чмихова запомних нейния дух. Тя е невероятна жена! За съжаление някои днешни  „звезди” изобщо не са чували имена като Чмихова, Комаров, Георги Кордов….”             

   Евгений Комаров беше сигурен, че  тя ще стане  голяма певица.

  • Лина Узунова – негова ученичка от Бюро „Естрада”, която беше и изключително красива. Работеше през деня като медицинска сестра и вечер пееше в бар „Астория”. Ето какво е написала на подарени на Евгений Комаров снимки: На моя скъп учител др. Комаров  с благодарност за всичко направено за мен. 28.VІ.1972 г.” …. „На най-добрия човек и учител с много обич. Лина, София, 29.ІІІ.1981 г”.

  • Йълдъз Ибрахимова – Евгений Комаров ни беше предупредил, че у нас на репетиция ще дойде една певица с голям диапазон на гласа, като Има Сумак (перуанска певица с 4 октави, даже 5 октави – 1922-2008).

    За съвместната работа с Комаров Йълдъз Ибрахимова разказва в много интервюта. Проф. Филип Филипов попитал Евгений Комаров дали познава певица, която да участва в постановка на Народния театър. Евгений Комаров посочил Иълдъз Ибрахимова. На обложката на нейния диск „Marcanja – Песните  на циганина” тя пише: „Защо цигански романси? Бях изненадана, когато преди много години, в момента, в който току-що бях изоставила класическото оперно пеене, за да пея джаз, Евгени Комаров, големият белоруски пианист, ме помоли да пея руски цигански романси и да играя в пиесата на Достоевски „Бедни хора”, представена на сцената на театър „Иван Вазов”, най-големия театър в България. Попитах – защо точно аз? Той каза, че моят глас заедно с актьорските ми способности са подходящи и тъй като предпочитам да пея джаз, вероятно ще се влюбя в тези романси, които са музика на свободата, точно както и джазът. Приех предложението на Евгени Комаров. Той ми показа партитурите на много красиви руски цигански романси. Все още пазя тези партитури като най-ценните в моя архив. По това време някои от моите приятели, които се занимаваха с джаз, ме критикуваха, казвайки: „Ти си джаз певица, защо пееш циганска музика?” Аз изпях песните и им доказах какъв свободен, топъл, емоционален, жив и изпълнен с цветове е музикалният свят на циганите.“

     Проектът „Марджанджа – песните на циганина”: Началото е преди години, когато големият белоруския пианист Евгени Комаров кани Йълдъз Ибрахимова за участие в пиесата на Достоевски „Унижените и оскърбените”. Предизвикателството се оказва прекалено голямо, за да бъде отхвърлено. Интересът и любовта към руските цигански романси извървява своя път през годините, за да бъде пресъздадена по най-прекрасния начин в албума “Marcanja – Songs of the Gypsy”.    

     „Цигански романси пея от много отдавна. Покойният Евгений Комаров – един от най-добрите познавачи на руския цигански романс, ми подари много ценни ноти от неговия архив. Дори исках да вземам уроци при него. Но след като ме чу, той каза:  “Ти нямаш нужда от уроци. Родена си да пееш тези песни.“ Тогава бях в началото на кариерата си, току-що бях завършила консерваторията и той ми предложи участие в големия спектакъл на Народния театър „Унижените и оскърбените“, постановка на проф. Филип Филипов. Там изпълнявах цигански романси. Спектакълът беше много пищен, играеше се при препълнени зали цели пет сезона. Този период беше много полезен за мен, както и работата ми с българските актьори. Той ми помогна да опозная сцената. По-късно Евгений Комаров ми предложи да ме изпрати в Париж или в Лос Анджелис, където имали нужда точно от такъв глас като моя. „Ти може да печелиш много повече пари от цигански романси, отколкото от джаза“, увещаваше ме той. Но аз не поех по този път. „

      На не един концерт тя с благодарност си спомня  за Евгений Комаров, който я насочил към романсите и циганските песни (www.sme.bg/aba/artists/yildiz_bg.html).

    Николай Гяуров (1929-2004) – лично пожелал аранжиментите на песните „Ей ухнем”, „Очи черные”, „Вдоль по Питерской” и „Прощай, радость”, да бъдат поръчани на Евгений Комаров, които той записва на грамофонна плоча  като солист на хор „Кавал”, издадена от фирма DECCA-Лондон.

    Ето Служебна бележка, издадена от Народен хор „Кавал” на 17 юни 1975 г.

     „Народен хор „Кавал” – София дава настоящата на др. Евгений Евгениевич Комаров от София в уверение на това, че в изготвената от фирма ДЕККА-Лондон  грамофонна плоча от стари руски песни в изпълнение на хор „Кавал” със солист н.а. Николай Гяуров, са включени следните песни, аранжирани от Евгений Е.Комаров:

    1. Ей, ухнем

    2. Очи чернные

    3. Вдоль по Питерской улице

    4. Прощай, радость

Настоящата се дава на др. Евгений Е.Комаров, за да му послужи пред Дирекция за авторско право – София.

Секретар: (п)              кръгъл печат         Зам.-председател: (п)

Цв. Янков                                                          арх. Ц. Войников

   Веселин Дамянов (1925-1986) –  български оперен певец; заслужил артист, певец в Държавния музикален театър „Стефан Македонски”. Завършил френска филология. С Евгений Комаров работи  още от 50-те години, но по-активно през 60-те. Веселин Дамянов най-често имаше концерти с Евгений Комаров в Зала „Славейков”. Изпълняваше френски шансони, италиански канцонети, руски романси и арии. Прекрасни изпълнения има на песните на Вертински: „Доченки”, „Песенка о моей  жене” (1930 г.) и много други. С много чувство, изразителност, прекрасно произношение, много откровено изпълняваше всяка песен. Веско даже по-добре от Вертински изпълнява на руски език  „Песен за жена ми”:

Чтоб терпеть мои актерские наклонности,

Нужно ангельским терпеньем обладать,

А прощать мои дежуууурные влюбленности ,

В этом тоже надо что-то понимать!

Ты не плачь, не плачь, моя красавица,

Ты не плачь, женулечка-жена!

Наша жизнь уж больше не поправится,

Но зато ведь в ней была весна!..“

    Веселин Дамянов много бързо научи есперанто. Той преведе някои песни и арии  на есперанто. По линия на есперанто имаше концерти в Канада, Италия и в много страни. Ето какво е написал на една картичка: „Торино, 17.05.1981 г. Дядя Женя, Сърдечни поздрави от красива Италия. Ще имам концерти в Болоня, Киавари, Торино, Верона и Триест. Изключително съм доволен, че италианската публика ме приема  с такива бурни аплодисменти. Жалко, че пианистите не са на твоето равнище. До скоро виждане. Твой Веско 17.05.1981 г.”

     С Евгений Комаров той  записа в „Балкантон” свои изпълнения на три грамофонни плочи:

     1. Веселин Дамянов – Руски романси – 4 песни.

     2. Веселин Дамянов пее на есперанто (1977-1978)-12 песни;

     3. Веселин Дамянов –  Стари руски и цигански романси, Балкантон,1984 -13 песни.

     Записите са правени в Зала „България” с Оперно-симфоничния оркестър на Българското радио и с участието на цигулково дуо Ангел Станков и Йосиф Радионов. За съжаление  БНР не пуска в ефир  никакви песни в изпълнение на  Веселин Дамянов.

      А вълнуващите концерти с зала „Славейков” остават  в паметта на онези, които са го слушали.

      Така изглеждаха афишите на концертите в Зала „България“: Главна дирекция „Българска музика”; Камерна зала „България”, 17 ноември 1975, понеделник. Начало 19,30 часа; Веселин Дамянов – баритон – артист от Държавен музикален театър „Стефан Македонски” . На рояла: Евгений Комаров

       В програмата: Моцарт, Бетховен, Рубинщайн, Мусоргски, Св.Обретенов, Г.Димитров, П.Ступел, Чезарини, Кашевски, Бети, Вертински…

       Ето репертоара на един техен концерт – Концерт на Веселин Дамянов,13 май (понеделник) 1974 г., зала „Славейков”.

       На рояла:Евгени Комаров

П.Хаджиев – Песен за Наполеон из оперетата „Мадам Сан-Жен”

В.Райчев – Песен на Плевзикъл из оперетата „Покорителят”

Ж.Леви – Песен на Антонио из мюзикъла „Светът е малък”

Д`Анци – Така искам да живея

Гасталдон – Забранена песен

Капуа – Мария, Мари

Тости – Марекиаре

Чезаринси – Нощна Венеция, Мелодия от фестивала в Сан Ремо

Й.Цанков – Добре дошла, любов

П.Ступел – Песни от пиесата „Когато розите танцуват”;

    Песен за раздялата;

    Песен на влюбения барометър;

    Песен  за спомените

Е.Георгиев – Хубавата Елена;

***                  Две китари

Кашевски – Капризна

Вертински – Дъщерички, Песен за жена ми

Денисиев –  Говорят…

                   Това е Париж

   Певицата  Мария Михайлова (1922-2011) в едно интервю споделя пред репортерката:???

    Пяла на една сцена и с Гяуров, и с Видин Даскалов, и с Лили Кисьова. Гласът й е забелязан и оценен от композитора Йосиф Цанков, благодарение на когото направила запис на песните си в БНР. Евгений Комаров ù е акомпанирал на доста телевизионни прояви.



     Аранжирал е песни, изпълнявани от „Дуо”Нове” и е акомпанирал на  Николай Гаубич (1923), Екатерина Ванкова, Милка Янакиеви  и на много други певци.

     Ето едно посвещение  на Елисавета Йовович (1901-1996) – българска оперна певица, сопран, върху снимка на Евгений Комаров, свирещ на пианото: „На големия музикант Евгени Комаров с най-добри чувства и благопожелания! Ел.Йовович 12.ХІІ.1986 г., София. Мил спомен от моята 85-годишнина.“

  • Концерт на  Силвая Давидсон (афиш) – френска естрадна певица. Участват: инструментално трио в състав Тинко Станчев, Д.Палиев, П.Пенчев –лауреати на І на….Песни от Южна Америка…Инструментален състав с ръководител Евгений Комаров. В програмата: френски, мексикански, аржентински, кубински и парагвайски песни. Съветска, румънска, унгарска и българска музикаНа афиша не е означена датата и мястото на провеждане на концерта.

     

       Особено активна концертна дейност в продължение на 22 години Евгений Комаров има с:

      Николай Любенов (1936-2013) и Маргрет Николова (р.1928 г.)

      Евгений Комаров работи с Николай Любенов от 1970 г. Николай беше хорист и солист в Хоровата капела „Светослав Обретенов”. Запознават се случайно – Николай имал участие в сборен концерт в кино „Георги Димитров”, но неговата пианистка не дошла и той помолил Евгений Комаров да акомпанира и на него. Комаров го попитал само за тоналността и без репетиция изпълнили песните, та даже и на бис ги извикали.         

     Съвместната им работа с Евгений Комаров се увенча с успех: Николай Любенов от песни с гражданска тематика  се насочи към лиричните руски романси и започна да  дава самостоятелни концерти в страната, а през  1979,1980 и 1981 г. двамата бяха на гастроли в СССР. С времето, благодарение на Евгений Комаров, и на Нина Борисовна за произношението, той се изгради и израсна  като много добър лиричен певец на романси и  отзивите за неговите концерти в СССР бяха отлични. В биографичната си книга „Моят живот – миг от вечността”(2003), Николай Любенов споделя:

     „…. Незаличими спомени имахме с Комаров от съвместните ни концерти в залите „Чайковски” и „Глинка”, във филхармониите в Минск и Киев, в Концертната зала в Ленинград.

083

080

    В тази зала имахме матине (утринен концерт). Залата с капацитет 2 200 души, бе препълнена. След концерта идва при мен директорът на Филхармонията и ме пита: „Николай, има много хора, които не можаха да чуят  Вашия концерт. Имате ли възможност да изнесете втори концерт тази вечер от 19 часа? Хонорарът ви ще бъде завишен”. Разбира се, отговорът беше положителен. Пяхме отново със същия успех, че на другия ден още един концерт! Три концерта в една и съща зала! Когато след концерта излязохме от залата, гъст шпалир от почитатели ни чакаха отпред и искаха автографи. Радиото не спираше хвалебствените си слова за концертите ни и непрекъснато излъчваха записи от тях. Още по-затрогващо беше обаче, когато се прибрахме в хотела. Тълпа от млади хора чакаха във фоайето на х-л „Российский”. Това бе хотел с много традиции, в него са отсядали редица видни личности като князе, царе, императори. Тук бяхме настанени в един от императорските  апартаменти. Та тези хора, които чакаха във фоайето на хотела, бяха по-интелигентна категория. Всеки държеше в ръцете си свитък ноти на старинни романси, които бяха за нас подарък вместо цветя. Тъй като тогава беше зима, цветя нямаше и вместо такива ни поднасяха ноти, чиито първи издания бяха отпреди 100 години, съхранявани от баби и дядовци и накрая  озовали се в наши ръце.

    Всички говореха едно и също: че са много хубави, че са позабравени и че на мен се пада честта да ги науча и да ги изпея отново пред тях. …Когато получих тези ноти, в знак на моята благодарност към тях, аз изпях  няколко романса. Във фоайето на хотела имаше един бял роял, на който Евгени Комаров се развихри. Те непрекъснато скандираха и искаха да чуят още и още изпълнения от нас. ….    

   Евгений Комаров изключително перфектно  импровизираше на романсовата тема „Две китари” и руската народна песен „В полето брезичка растеше”. Такава интерпретация шашваше всички. След неговото изпълнение  ни поднесоха кошница с цветя. С тази публика се разделихме с обещанието, че  в следващите гастроли ще чуят любимите им романси.  За моя радост така и стана: на  следващата година аз бях научил голяма част от тях и  ги изпях на концертите ни по същите места. Голяма част от  хората, които ми ги подариха преди година, ни благодариха  с поздравителни бележки. Накрая, когато се сбогувахме, плакаха. По време на концертите често получавах бележки с молба да изпълня този или онзи романс. Заедно с бележките  понякога получавах  и ноти с антикварна стойност. Когато изпълнявах някои от тези романси, концертите се удължаваха и аз трябваше да  бъда по-дълго на сцената. Стигал съм до 36 заглавия на концерт (само  певец може да оцени какво значи това)…  

    Тук ми се иска да изкажа едно свое мнение, че един такъв солов концерт с нищо не отстъпва на един оперен спектакъл. Още повече, че много от тези романси са едни оперни арии. Това е мое мнение и докато в оперния спектакъл солистът има до 30-40 мин. чисто пеене, трудна ария, дуети и т.н., има суфльор, който подава репликите, и след всяко изпълнение  има задължително известна пауза, след това голям антракт, през който  може да се  отдъхне, то при такъв солов концерт трябва непрекъснато да си нащрек за текст, влизания, интерпретация. Тук, на концертния подиум няма кой да те дирижира, да ти подава влизанията или текста: всичко е в твои ръце. Затова и по-малко са певците, които избират  този жанр за изпълнение на концертна форма.

    Мисля си, че в бившия Съветски съюз, където гастролирах през 1979, 1980 и 1981 г. културните среди имаха отношение към този вид музика и хонорарът ми за времето беше много висок. На Комаров обаче ставката беше много ниска: на него  даваха една пета от това, което  плащаха на мен. Казах му, че като стари  приятели и колеги, ще делим хонорара по равно. Той дълго време не искаше да приеме този мой жест. Беше много етичен, лоялен и скромен човек.  Казваше: „Николай, ти си  всичко в този концерт. Отговорността е твоя. Не желая да отнемам нищо от твоя пай”. Накрая трябваше да склони пред моето  предано и чисто приятелство.

    На второто си турне бяхме взели с нас и свои близки: аз бях със сина си Роберт, сестра ми Емилия, а Комаров със сина си – д-р Борис Комаров. Спомням си за нашия гид-водач Леонид Шчербаков, режисьор от Малый театър – беше ерудиран и много знаещ човек. Удоволствие беше за мен да слушам как Комаров и  Шчербаков  си говорят на руски език, в тези разговори  и двамата демонстрираха  висок литературен професионализъм – истинско дворянско присъствие. По време на първия ми гастрол ме нарисуваха на сцената и имам една карикатура – дружески шарж от Юрий Лобачов (б.а.- наричат Ю.Лобачов   „бащата на югославския и руския комикс”. Приятели са с Е.Комаров от Белград. Жена му  Лиза Лобачова е пяла в Квартет „Комаров”. През 1955 г. се връщат в Ленинград. Има руско  издание на „Бай Ганьо” с негови илюстрации). През второто ми пребиваване дойдоха едни от най-хубавите критики за мен: „Николай Любенов  е забележителен песенен лирик”.

       Друг народен артист, композиторът Марк Григориевич Фрадкин писа: „Николай Любенов е много фин певец и голям приятел. Посвещавам му песента „Побратими”, която написах  за него през 1980 г.

       Ето някои извадки от вестниците: „Чудесен певец и изпълнител” – Ян Френкел, народен артист на СССР.  Под заглавие „В плен на чаровните звуци”  народният артист на СССР  В. Охрименко (Прил.№4) в Киевския литературен вестник от 27.11.1980 г. писа:  Без преувеличение едно  празнично събитие за киевчани беше вокалният концерт на певеца Николай Любенов и пианиста Евгений Комаров.  Руският романс, справедливо считан от някои  за труден и обемен  като оперна ария, при неговата интерпретация излезе извън рамките на традиционната щампа и придоби  черти на академично благородство. Именно в това  се състои изпълнителската дръзновеност и новаторство на Николай Любенов, който поднесе  в изпълнението си  своя творчески опит, духовна сдържаност, философска мъдрост и задълбочен размисъл. Николай Любенов просто плени киевските слушатели.”

      Боянка Арнаудова музиколог във в.”Литературен фронт” от 1977 г. отбелязва:

„Николай Любенов е певец с красив глас, професионални и музикални качества. Съвместно с пианиста Евгений Комаров, сръчен, талантлив и ерудиран изпълнител, са създали едно великолепно дуо на изпълнение на песни и романси…

      Когато бях  в Ленинград и Москва руската грамофонна фирма „Мелодия” предложи да запиша на дългосвиреща плоча, което и сторих. След това нашата грамофонна фирма „Балкантон”  ми издаде още три дългосвирещи самостоятелни  плочи. Направих записи за дългосвиреща плоча по музика на Георги Тимев и стихове на Димчо Дебелянов, и още редица  други.  Навсякъде ме съпровождаше Симфоничният  оркестър на Българското радио с концертмайстори Ангел Станков, сега вече професор и Йосиф Радионов.

        На четири от дългосвирещите грамофонни плочи диригент беше Евгений Комаров, той направи и аранжиментите. В другите грамофонни плочи голяма част от аранжиментите бяха на проф. Георги Робев и Панайот Славчев, които бяха  и диригенти на оркестъра. Впоследствие се родиха  и редица предавания и филмирания за Българската национална телевизия и в Русия, и в София.

        Между другото, Евгений Комаров  излезе с едно предложение за двама ни, тъй като ние тримата (б.а.- Маргрет, Николай и Комаров ) вече  много често концертирахме (Прил.5) . Той разработи тринадесет романса в дуетна форма, записахме ги за „Балкантон”, а впоследствие излезе и CD  с тях.

        Под негов аранжимент и дирижиране със Симфоничния оркестър на Българското национално радио отново с концертмайстори цигулково дуо Станков-Радионов, тези романси се оказаха единствените в такава дуетна форма. Грамофонната плоча  се радваше на голям успех в СССР и у нас. Хилядният тираж бе изкупен за кратко време. Това бяха романсите:

1.

Не ревнуй – старинен романс

3,245 мин.

2.

Серенада . муз.неизв. текст Сологуб

3,08 мин.

3.

Мълчи, циганино – муз. И текст Лев Дризо

3,32 мин.

4.

Стара приказка – муз.Галперин, текст Б.Прозоровски

3,53 мин.

5.

Две черни очи – муз.М.Лахтин, текст В.Кручинин

3,46 мин.

6.

Подай ми ръка, приятелю – муз. Лукич, текст неизв. автор

2,57 мин.

7.

Отвори тихо портичката –муз.Обухов, текст Бузишчев

4,06 мин.

8.

Звънчета – муз. Бакалейноков, текст Кусиков

2,49 мин.

9.

Свети, свети, моя звезда –муз.Булахов, текст Чувски

3,39 мин.

10.

Ще бъде както е било – муз.Дризо, текст Овчаренко

2,46 мин.

11.

Седемструнна китара – муз.и текст Лебедев

3,42 мин.

 

Балкантон, 1983 г. ВТА 11286

 

        С дядя Женя Комаров  в съпровод на пиано за БНР записах следните романси:

1. Слушайте, если хотите    

2. Я Вас любил

3. Старинный вальс

4. Сладким запахом сирени

5. Звезды на небе

6. Эй, друг гитара,

7. До свидания, друг мой,

8. Заметался пожар голубой

9. Клен, ты мой опавший,

10. Мы вышли в сад

11. Ямщик, гони-ка в табор

     Мога да кажа, че по преценка на колеги музиканти, това е един връх  на интерпретаторското изпълнение и един съвършен ансамбъл между певец и пиано: с много красиви нюанси,  филирания и от двете страни, богати динамики.

    През 1984 г. Българската хорова капела „Светослав Обретенов”  беше на 45 –дневно турне в Париж. Играехме операта „Набуко” в голямата спортна зала „Берси”…. Тогава на гости на  своя племенник беше дошъл Евгений Комаров. Той имаше и много приятели-руснаци, които живееха в Париж. Една вечер отидохме в ресторант „Шехерезада”… Влязохме в това старинно  приказно заведение, където ни посрещна директорът Мишел Греков – стар приятел на Комаров. Покани ни да седнем на същата маса, на която са сядали видни личности. Започна се един много сърдечен разговор между Комаров и Греков, които не се бяха виждали от 1971 г.. Беше ми забавно да ги слушам. В това време  оркестърът не спираше да свири, а  г-н Греков непрекъснато ни гощаваше.    

    Тъй като Евгений Комаров беше познат за тях музикант, те го поканиха да изсвири нещо. Със своите неповторими интерпретации  върху тема на руската народна песен „В полето брезичка растеше”, той показваше как тя се изпълнява от различните народности: китайска, сръбска, унгарска, австрийска, румънска и българска. Обра овациите и стана като  концерт.Между другото, това заведение се посещава от  много богати и изискани хора.  После поканиха и мен да изпълня нещо… Доста попяхме, но изненадата беше  друга. След малко дойде сервитьор с еднолитрова бутилка уиски от 30-годишно престояло уиски  и една табла  с поставена в една хартиена салфетка банкноти. Уискито беше от директора – Мишел Греков,  а парите  - от публиката, която ни слуша и възнагради. За заведение като „Шехерезада”, нашите изпълнения бяха като супер програма.  На изпращане през нощните часове г-н Греков ни пожела да бъдем всекидневни гости там. Дори излезе с предложение за мен, отдавайки ми мебелирана стая, да остана  да работя  при тях и да участвам в програмите на заведенията „Распутин” и „Максим”. Всичко това беше много приемливо, но ако бях останал, щях да бъда таксуван като изменник на родината и всичките ми роднини – сестра, син и току-що  родената ми дъщеричка Емилиана, която беше на една годинка (дете от втория ми брак със Снежана Иванова, с която съм имал много съвмести творчески изяви, на които тя  конферираше и бе сценарист) щяха да бъдат в немилост и преследвани от комунистическия режим. Те биха били лишени от всякакво бъдеще. Така моят шанс за кариера, която ми бе обещана от колеги във Франция, както и за съвместни концерти с Шарл Азнавур и Серж Марсо отпаднаха. С наведена глава, след размисъл, реших да се  завърна  при моите близки. Може би това бе единственото правилно решение в онова време…Просто това е съдбата.

     С Евгени Комаров работихме непрекъснато почти до финала на неговия жизнен път. Беше ноември 1992 г., когато за последен път пях и записахме по негови аранжименти с малък оркестър в студиото на Българското национално радио. Предстоеше ни издаване на нов албум „Стари градски песни”. По време на втория сеанс Комаров получи втрисане, дадох му аспирин и аналгин и той продължи да свири на пианото, докато не приключихме и последната пета песен. След това постъпи в болница и след два месеца, беше началото на 1993 г. той почина. Същия месец преди години, на 14 февруари , имахме с него концерт в зала „Славейков”, който обаче отложихме поради смъртта на неговата съпруга Нина Борисовна (14.02.1980).

      За мен и Маргрет, а и за цяла музикална България, това беше съкрушителен удар. Загубихме един голям приятел и музикант завършил с пълно отличие Белградската консерватория със  специалност дирижиране и композиция. Секна и моят сериозен солистичен живот. Пак участвах в концертни програми, но вече с по-малки участия.“

    • Милен Паунов (1914-2002)8.

        Операта „Живият труп” – Музика Евгений Комаров, Либрето Милен Паунов е последното произведение в творческата биография на Комаров.

        Писмо от Милен Паунов до Евгений Комаров – Приморско, 18.V.1984

        „Драги Приятелю Евгени,

     Много поздрави от  Приморско. Тук е чудесно! Хубаво, топло време, слънце, море и малко хора. Пиша ти, за да ти кажа, че мисля върху нашата работа.

     Дойде ми на ум, че арията на Лиза, след дуета с Каренин – трябва да бъде за нея (за Лиза) много силно драматична – за да може на края, когато тя я играе – човек да види, че тя е на края на своите нерви, на своето напрежение. След това – както знаеш, влиза майката. Тя й прави един скандал, защото Лиза е изпратила Каренин да върне Федя. Този скандал трябва да бъде много остър – като нож, като звук от счупени бутилки, насечен с отделни акорди, за да може поради тази причина и поради това, че майка й вика: „Надя, дай ми куфара”- Лиза да припадне от всичко това, което й се е насъбрало през този ден. На сценичен език това се нарича „еволюция” и така трябва да свърши картината – с един кресчендиращ финал. Всичко това е заложено в текста, и аз ти го пиша, защото ако бях при теб – точно така щяхме да разговаряме….

    Твой Милен Паунов“

    Последният, прощален концерт на Евгени Комаров се състоя  в Руския културно-информационен център на 6 януари 1993 година, а  след по-малко от  месец – на 3 февруари 1993 година, в 10 часа сутринта той почина. Преди да почине, пожела да му прочетем нещо от житието на свети Йоан Кронщадски, на когото беше посветил творба още като младеж.

     Евгений Комаров – българският пианист от руски произход със съветски паспорт.

     При гостуването си в СССР  с Ирина Чмихова, Маргарита Александрова и Никорай Любенов на афишите пише: „Артисти от България”, макар че Евгений Комаров беше със съветски паспорт. Така той прославяше България.(Прил.6).

     ●●●

     От  изложеното се вижда, че Евгений Комаров е творил във всички музикални жанрове: забавна музика, романси, джаз, музика за симфоничен оркестър, религиозна музика, аранжименти на българска народна и на популярна музика, на стари градски песни, бил е едновременно и пианист, и диригент на симфонични оркестри, акомпанирал е и на почти всички поп певци в течение на години, а и на някои народни певици.

     Едновременно с това е бил концертиращ пианист, художествен ръководител на  квартети, октети, хорове с различен репертоар, на които е бил музикален педагог и корепетитор. И за всички тях поотделно е правил аранжименти – на артист-изпълнители солисти, варианти за дуети, за квартети, октети, хорове.

     Трудно може да се изрази в цифри необхватната  дейност на Евгений Комаров.

      В автобиографията си той заявява, че в Югославия „Квартет Комаров” (Прил.1) е имал 1000 концерта. С Ирина Чмихова  концертите са над 2000. С  Николай Любенов  са не по-малко от 1000. Евгения Коларова изнася 100-ия рецитал „Аз помня онзи миг чудесен”, но  в края на статията се казва, че може да се очаква и 1000-ия рецитал. А другите нейни  9 рецитала колко пъти са били представяни на публиката?…

    Концертите с Веселин Дамянов? А  участията му в „Бяло сладко” в Русе и „Златен кестен” в Петрич?…А педагогическата му дейност? И концертите с Хора при Посолството на СССР в България, където работи около 30 години?!

    Той беше изключително скромен и дори наивен човек. Професията го беше погълнала напълно. Беше свикнал да се раздава. Това може би е професионална черта – музикантът винаги получава оценка за своята работа чрез овациите на публиката. И когато на сцената аплодираха неговото изпълнение, той винаги с жест насочваше вниманието към певеца, изпълнителя. Николай Любенов пише по-подробно за синхрона в работата на двамата. Но това са го отбелязвали всички певци, на които той е акомпанирал. Даже Янчевецка е предпочитала Евгений Комаров да ù акомпанира вместо съпруга ù Ю.Азбукин.

   Маргрет Николова, в едно свое интервю обобщава: „Всеки, който е работил с Евгений Комаров, е станал известен”.

   Лея Иванова, отбелязва, че приноса на Ирина Чмихова е и в това, че е извадила популярната песен от заведенията и я е качила на сцената.  

   Ирина Чмихова, анализирайки процеса на раждането на популярната музика, отбелязва, че Евгений Комаров безспорно е един от създателите на българската поп музика. Така е – въпреки че е със съветски паспорт и няма друго гражданство – на афишите при гастролите му в Русия под името му винаги пише: Народна република България.

     Наградите на Евгений Комаров:

     •За своята трудова дейност и принос в българската култура е награден с „Народен орден на труда“, сребърен през 1969 г.

     •Диплом за участие в Националния фестивал на руската и съветската песен „Альоша”, председател Цола Драгойчева (п)

     •Грамота за участие в 3-ия събор-надпяване в гр. Етрополе, посветен на българо-съветската дружба, 30 май 1971;

     •Грамота за участие в Празниците на песните, танците,  сатирата и художественото слово – гр. Етрополе, 4 юни 1972 г.

     • Грамота от Ленински районен съвет за изкуство и култура „за активна читалищна дейност при читалище „Антон Страшимиров” от 16.12.1976 г. и много други…

ОБОБЩЕНИЕ на творческата дейност на Евгений Комаров в България

l. Собствени произведения:

    Създадени в СФРЮ (1920 – 1950)

• Симфонична поема, посветена на  Втората световна война (1943 г.)

• Струнен квартет F-dur -1942 г. (La-миньор)

• Концерт за обой и оркестър (Ре-мажор)

• Токата за пиано

• Прелюдия и фуга за флейта

• Двоен контрапункт за цигулка, флейта и виола

• Фуга за флейта, обой  и кларинет

• Трио соната

• Хорал и пасакалия за пиано

• Пасакалия за цигулка, виола и виолончело

• Вариации за пиано

• Елегия –песен(романс) за глас по текст на Гумильов

• Песните„Мъгла („Туман”„), „Под черешата”, „Пустиня” по текст на сръбската поетеса Йелена  Спиридонович

• 220 съветски песни – аранжименти за  Вокалния радио-квартет „Белград”

• Обработки на  съветски песни за хор и еднороден хор с оркестър

     • Религиозна музика: за хора  на  Маслов към Руската църква в Белград: „На смерть Иоанна Кронштадтского”, „Отче наш”, „Иже херувими” и др.

Създадени  в Р.България (1950-1993)

            Забавна музика

Песен за мъжа – за тригласна вокална група с пиано или акордеон, Музика Е.Комаров, текст И.Финк, Превод Павел Челебиев – сп.Худ.самодейност,   бр.11,1959.

Романс „Падают листья” – изпълнена от Ирина Чмихова

„Звездный свет” – бавен фокстрот, музика Ю.Слонов, оркестрирал  Евгений Комаров – Сп. „Бюро „Естрада”.

          В „Заявление”  от 8 октомври 1958 г. до Съюза на композиторите Е.Комаров е описал следните свои произведения:

20 авторски композиции (инструментални и вокални)

Операта „Живият труп” – Музика Евгений Комаров, либрето Милен Паунов 1986 г.

аранжименти на 155 творби за смесен хор

аранжименти на 241 творби за вокални квартети и октети

аранжименти на романси за дует – Маргрет Николова и Николай Любенов,  признато за новаторски принос

ІІ. Художествен ръководител и диригент:

▪ в Клуба на съветските граждани в България (1950-1956)

на хор „Народна песен” при КСГБ

на квартетите: Квартет на Клуба на съветските граждани в Българя, Квартет „България”, Квартет „Хармония” и др.

на октетите: Октет „Родина” към Хоровата капела „Светослав Обретенов”, Октет на Клуба на съветските граждани в България, Женски октет,

художествен ръководител и диригент на  хорове към Клуба на съветските граждани в България: Представителен хор, Смесен хор, Женски хор и Детски хор

художествен ръководител и диригент  на Хора на софийските железничари

художествен ръководител и диригент на Хора при Посолството на СССР в Република България

сътрудник на Радиохора на Българското национално радио

  ІІI. Диригент на симфоничен оркестър

• През 1954 г. поставя и дирижира ораторията „Песен за горите” на Шостакович в Клуба на съветските граждани в България;

• Поставя и дирижира (по същото време) сюитата  „Река – богатир” на В.Макаров и Я.Белинский в КСГБ..

Диригент при записите на грамофонните плочи на Ирина Чмихова, Маргрет Николова и Николай Любенов в зала „България” със Симфоничния оркестър на БНР, концертмайстори Ангел Станков и Йосиф Радионов.

ІV. Педагогическа дейност:

преподавател по пеене в училище за съветски граждани -1950 г.

преподавател-корепетитор в първата професионална Школа за певци на забавна музика към Бюро „Естрада”  

преподавател-корепетитор  в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория;

прослушване на певци и уроци: Ирина Чмихова, Емил Димитров (1958), Грета Ганчева (1961), Лили Иванова (1962) и много други

V. Концертна дейност на Евгений Комаров със следните музикални формации:

А. В България:

• с Квартет „Комаров” при Клуба на съветските граждани в България, на Октета при Клуба със    солисти Ирина Чмихова и Маргарита Александрова,

• с Женския октет и трите хора при Клуба на съветските граждани в България

• с Ирина Чмихова (над 2000 концерта в София, страната и зад граница)

• с Маргарита Александрова;

• с Веселин Дамянов,

• с Роза Балканска,

• с Италианските певци от „Бианка Вилла” при гастрола им в България и др.;

• с Маргрет Николова и Николай Любенов;

• с Николай Любенов и много други…

Б. В чужбина:

• с Ирина Чмихова и Маргарита Александрова  през 60-70-те години в СССР;

• с Николай Любенов в СССР –1979,1980, 1983 г.

• Във Виена – (1984) като пианист и с аранжименти  в програмата на Хор „Жаров” с ръководител Петя Худяков:GALA-CONZERT Mit den BOLCHOi – DON-KOZAKEN und “Iwuschka] Choreinstodierung Prof. Komarov; Kunstlerische Zeitung und inszenierung PETJA HOUDJAKOV;

VI. Музикален съпровод на рецитали:

рецитали на Евгения Коларова – участва в постановката за сценична реализация на 11 различни рецитала, някои от които изнасяни по 100 пъти, в това число извън София

рецитали на Александър Ваховски и Пепа Воднянска

• рецитали на Владимир Смирнов, Иван Висоцки и др.

VІI. Бюро „Естрада” – участие в жури на ежегодните прегледи на репертоара и изпълненията на ресторантските оркестри, участие в жури на прегледа-състезание на ресторантските оркестри

VІII. Филми – участва като пианист с певци във филмите „Зарево над Драва” (реж. Рангел Вълчанов, сценаристи – Рангел Вълчанов и Павел Вежинов) и българския сериен филм „Милионите на  Привалов” (реж. Дитхарт Кланте и Николай Попов, сценаристи Антон Дончев, Иван Славков и Дитхарт Кланте) и др.

ХІ.Записи на изпълнения на пиано на Евгений Комаров:

в БНР – от 1950 година – многократно – соло и като акомпаниатор на пиано на артист-изпълнители

в БНТ – от участията му като автор на аранжименти и пианист в новогодишни програми, в постановки на Хачо Бояджиев и много други с участието на артист-изпълнители като Ирина Чмихова, Маргрет Николова, Николай Любенов и много други.

Х. Дискография на Евгений Комаров като автор на аранжименти на творбите, като пианист и/или диригент:

1. Николай Гяуров – POPULAR RUSSIAN SONGS, фирма DECCA, Лондон – 4 песни аранжирани от Евгений Комаров

2. Ирина Чмихова: грамофонна плоча 78 оборота –„Мама” и „Бакинские огни”, малка грамофонна плоча  с  4 романса – „Балкантон” 1972 г., малка грамофонна плоча с 4 романса – „Мелодия”, дългосвиреща плоча „Балкантон” – „Руски романси и цигански песни” 1980 г.,  Концертный сборник -1976 г., издадена в Киев, Украйна -10 песни, включително и авторската на Евгений Комаров „Падают листья” –записи от концерти в Дубна, Ленинград и др.

3. Маргарита Александрова – малка грамофонна плоча с 4 романса;

4. Лида Кузнецова и Евгени Комаров „Старинни руски романси” – дългосвиреща грамофонна плоча „Балкантон”, 1978 г.

5. Николай Любенов – Песни от съветски композитори по стихове на Сергей Есенин и стари руски романси – дългосвиреща грамофонна плоча на „Балкантон”, 1982 г.

6. Николай Любенов – „Я встретил Вас” (романси) – дългосвиреща грамофонна плоча „Балкантон”, 1983 г.

7. Маргрет Николова и Николай Любенов  – Вокален дует, Старинни руски романси – дългосвиреща грамофонна плоча –  „Балкантон”, 1983 г.

8. Маргрет Николова и Николай Любенов – Стари градски песни, дългосвиреща грамофонна плоча „Балкантон”, 1993 г.

9.Веселин Дамяновмалка грамофонна плоча, руски романси;

10.Веселин Дамянов – Стари руски и цигански романси, дългосвиреща грамофонна плоча – „Балкантон”,1984;

11. Веселин Дамянов пее на есперантно – дългосвиреща грамофонна плоча – „Балкантон”, 1978 г.

12. Лида Кузнецова и Николай Любенов – „Только раз бывает в жизни встреча” – Старинные русские романсы, Москва, „Мелодия”,1984 г.,

13. Пиратски дискВечните руски романси и цигански песни” -2007 г. – изпълнител Ирина Чмихова, аранжимент Евгений Комаров (свалени от плочи на „Балкантон“)

14. Пиратски диск  „Златните  руски романси „Очи черные” – изп. Маргрет Николова и Николай Любенов”-2009 г.(свалени от плочи на „Балкантон“)

И двата пиратски диска са издадени от  Владислав Валериев Славов  – БГ „Мюзик къмпани”ЕООД със съдействието на Министерство на културата, респ. Дирекция „Авторско право и сродните му права”, с директор Георги Дамянов (с фалшиви подписи за отстъпени права, измислени данни в приложените документи, измислен ЕГН, адрес и подпис, фалшиво пълномощно и фалшиви декларации).

15. Пиратски диск „Спомени далечни” – Стари градски песни – изпълняват Маргрет Николова и Николай Любенов – издаден от Бойко Кънев, (без договор за отстъпване правата за издаване, без посочване датата на издаване!)

    Евгений Комаров е един оценяван и обичан музикант в издадени спомени на свои съвременници. И въпреки че, смятам, все още няма цялостна оценка на приноса му за съвременната българска поп музика и музикална култура, достатъчно е да цитираме казаното от Ирина Чмихова – един от родоначалниците на поп жанра в България, която дава следната оценка за Евгений Комаров:

„Когато ме оценяваха като музикален педагог по естрадно пеене, за мен често накратко казваха: Всички след Ирина Чмихова преподават като нея. Ако трябва и аз да бъда телеграфна ще кажа: А аз преподавах, както ме е учил Евгений Комаров“  и „…освен прекрасните аранжименти, съобразени с времето, аудиторията, с моя глас и заслугата да ги репетираме колкото е необходимо, за да ги пресъздам вокално по най-добрия начин, приносът на Евгений Комаров е и като артист-изпълнител, защото в повечето случаи на концертния подиум беше самият той – в София, страната и зад граница. Затова той безспорно е един от родоначалниците на поп жанра, независимо от приноса на българските композитори и останалите ми колеги певци“.   

ПРИЛОЖЕНИЯ:

Приложение 1:

Огромен успех на концерта на Квартет Комаров в гр. Осиек –

в. Glas Slavonije, 15 януари 1946 г. гр. Осиек, Словения

Квартет  Комаров, Белград, 1944 г.

Виктор Алексеев, Лиза Лобачова, Нина Сокаль, Владимир Шевельов

    „В събота,12-ти този месец, квартет Комаров   от Белград  беше поканен  от   Дружеството за културно сътрудничество  на Хърватска и Съветския съюз. Организиран бе в Народния театър  първият голям  вокален концерт. В програмата  бяха представени  съветски песни от Отечествената война, след това народни, партизански и художествени творби.

    Като певчески колектив, Квартет Комаров се представи брилянтно и показа голяма музикалност, рутина и интелигентно изпълнение. В общото изпълнение квартетът  блестящо извършваше големи преходи  във  височини и вариации. Баритонът има голям диапазон и силна проникваща способност, докато тенорът леко носово в по-ниските позиции, но пък обхваща широка гама, който с фалцет достига до сопранови височини.

   Отделно трябва да се изтъкнат соловите изпълнения на тенора,  баритона и алта, както и прекрасната хармоничност на дуета алт-сопран.

   С всяка следваща песен растеше въодушевлението на зрителите и контактът с публиката ставаше все по-близък. Този вокален  концерт  под акомпанимента на пианиста от висока класа и с издръжливост  на артист е доказателство, че култивираното пеене, равняващо се  на инструментално музициране по качество, е съобразено с  интереса на публиката.

   Програмата на концерта  е съставена от лекия композиторски жанр и въпреки многочислеността на песните, нито за миг не беше отегчителна и уморителна за публиката, а според резултатите и въздействието, това рядко и ценно представление показа голямата нужда от такова подхранване на музикалната индустрия в нашата страна.

   Изпълнявайки нови музикални композиции от последната война, както и народни и художествени произведения, програмата представлява  ценен принос в опознаването на  малка част от музикалната култура на Съветския съюз. Съдържанието  и формата на този концерт ознаменува  първото  обновяване на музикалните изпълнения на  сцената в Осиек. В неделя, 13-ти този месец сутринта,  квартет Комаров даде концерт за Югославската армия с  леко променена програма, на който присъстваха около 600 войници“.  

Приложение 2:

УЧАСТИЯ В РАДИО СОФИЯ

    2.V.1951 г. 17,10 ч.(до 17,40) Соло на пиано Е.Комаров – Откъслеци от съветски оперети .І. Из „Волния вятър”(Дунаевски);ІІ. Из оперетите на Соловьов-Седой;ІІІ. Из оперетите на Стрелников;

   12.V.1951 г. 17,25 – Забавна музика (№8) – соло Евгений Комаров

   22.V.1951 г.-20,00(до 21,00) съветски песни – изпълнява Маргарита Александрова, сопран от Народната опера; на пианото Евгений Комаров.

   1 август 1951 г. Радиостанция гр. Сталин(б.а.-гр. Варна)  -267 м, 19,40 – Естраден концерт-Изп. Михаил Здравев, На рояла Евг. Комаров.1. Близнаци (Евг. Комаров); 2. Това, което не бива да се случва (Анастас Наумов); 3. Старият цигулар (Филип Жерар).

   Впечатление прави участието на Евгений  Комаров, както и  участието на оперната певица Надя Шаркова (р.1924 г.) в джазовия оркестър на Д.Костов видно от следната програма на радиото:

   „ВЕЧЕР 19.VІІІ.51 г. НРС  „Хр.Ботев”-362.7 м. и гр. Сталин (б.а.-гр. Варна) -267 м. и гр. Стара Загора -245 м.,  19,50 – Забавен концерт– изпълнява  джазов оркестър с диригент. Д.Костов, Комаров – пиано. Н.Шаркова и Ст. Коларов –Лауреат на Димитровска награда;

   12.ХІ.51г. 22.04. – На културни теми; 22.20 – Забавни пиеси от съветски композитори, обработка на Комаров, изп. Комаров – пиано;

    31.ІІІ.1954 г. Естраден концерт с участието на Д.Узунов, Евгений Комаров,Т.Попов и М.Александрова;

    8.V.1954 г. 19,00 ч.-Естраден концерт с участието на Д.Узунов, М.Александрова, Е.Комаров и Т.Попов;

    13.VІІ.1955 г.(сряда) – „Песен за мъжете” (Евгени Комаров). Изпълнява Ирина Чмихова със съпровод на пиано- авторът;

    13.Х.1955 г. 7.00  ч. „Песен за мъжете” (Е.Комаров) Изпълнява Ирина Чмихова съпровод на пиано – авторът;

    17.ІІІ.1956 г. 9,15 ч. „Песен за мъжете”(Е.Комаров).Изпълнява Ирина Чмихова, съпровод на пиано – авторът.

    13.V.1956 г. НРС „Хр.Ботев” и РС 17,15 ч. „Под златната луна” из филма „Новият дом”, изпълнява на пиано Евгени Комаров;

     23.V.1956 г. 8,00 ч. Филмова музика, изпълнява соло Евгени Комаров;

     9.VІ.1956 г. 12,00 ч. Филмова музика от Дунаевски,Комаров  соло „Под златната луна”;

    18.VІІ.1956 г. 14,20 ч. Музика из филми:Песен на машиниста из филма „Аринка”

    14.ІХ.1956 г.15,03 ч. Цигански танц из филма „Цигански табор”. Изпълнява на пиано Евгени Комаров;

    13.ХІ.1956 г. 17,23 ч. Забавни пиеси. Изпълнява на пиано Е.Комаров: „Лунен валс” (Дунаевски), „Землянки” (Листов), „Куфар” (Блантер).

Приложение 3:

НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ И ЛИДИЯ КУЗНЕЦОВА

(грамофонна плоча),1984, „Мелодия“, Москва

    Творческото сдружение на двамата  певци – московчанката Лидия Кузнецова и българския певец Николай Любенов започва с конкурса в София през 1977 година, на който Лидия Кузнецова заема първо място за изпълнение на старинни руски романси….

    Тяхното творчество  се обединява от любовта към старинния руски романс и руската поезия, а вдъхновител на техния съюз е прекрасният педагог и композитор Евгений Комаров.

    Евгений Комаров дълго и плодотворно е работил с множество  руски и български певци в София. През 30-те години в Белград той е акомпанирал на А. Вертински и Ю.Морфеси, през 60-те години той работи с Борис Рубашкин и Ирина Чмихова, а през 70-те-80-те години той предава своя богат опит в изпълнителското изкуство на руския романс на Николай Любенов и Лидия Кузнецова, пристигнала в София през 1975 година.

    Първата дългосвиреща грамофонна плоча със старинни руски романси в изпълнение на Лидия Кузнецова в съпровод на фортепиано и в аранжимент на Евгений Комаров  е произведена през 1979 година. Плочата веднага покорява  слушателите и нееднократно е преиздавана за западните страни.

     Българската преса отбеляза високото художествено ниво на изпълнителите.

    Николай Любенов нееднократно е гастролирал в Съветския съюз заедно с композитора и пианист Евгений Комаров, прекрасно владеещ техниката на аранжиране на руския романс и навсякъде са посрещани горещо   от благодарните слушатели.

Приложение №4

В.Охрименко, заслужил артист на УССС – в. „Культура и житья”, 27 ноември 1980 г., Киев:

„В ПЛЕН НА ЧАРОВНИТЕ ЗВУЦИ (У полонi   чарiвних  звукiв)

   Вокалните вечери в Колонната зала „М.В.Лисенко“ на Киевската филхармония, неведнъж отварят врати за любителите на музиката. Без преувеличение, едно празнично събитие за киевчани  беше вокалният концерт на артиста от братска България – солиста на Софийското радио Николай Любенов и пианиста Евгени Комаров, творчески съюз,  който датира от едно десетилетие и е преминал в една забележително  професионално майсторство.

   Руският романс, справедливо сравняван от някои по трудност  и обемност с арията, при тяхната интерпретация излезе извън  рамките на традиционната щампа, характеризираща се  с неизменни ридания и безизходност, и придоби  черти на академично  благородство.

    Именно в това се състои изпълнителската дръзновеност и новаторство на нашите български гости, смело отстъпвайки от обичайния маниер на изпълнение на този род градски фолклор.

    Николай Любенов и Евгений Комаров поднесоха в изпълненията своя творчески опит, духовна сдържаност, своя философска мъдрост и задълбочен размисъл, което обогати тяхното изпълнение.

    Неизменният успех  съпътства  артистите по пътя на тяхното успешно турне в градовете Евпатория, Кишинев, Ленинград, Минск, Киев, Херсон.

   Николай Любенов просто плени киевските слушатели с майсторското и прочувствено изпълнение на руските романси „Ние излязохме в градинката”, „Слушайте, ако искате”, Хайде, тройка”, „Звънчета”, ”Отговори златната горичка”, „Избухна пожара” и др. Превъзходно прозвуча на украински език песента на Игор Шамо „Киев мой”.

    За успеха на концерта значителна роля изигра блестящото интерпретиране на пианиста Евгени Комаров, който извлича необходимото богатство нюанси, проникновение и бе еднакво високо до майсторството на певеца.

    Тази вечер дълго ще се помни от киевчани.“

Приложение 5:

Доц. Константин Карапетров, в. „Вечерни новини” от 5.04.1988 г.

„В чаровния свят на славянската песенност  

    Камерната зала „България“ рядко е била така препълнена, рядко в нея са прозвучавали толкова възторжени и нестихващи аплодисменти. Действително старинните руски романси (на които бе посветен  концертът, състоял се неотдавна) от векове вълнуват почитателите на искрената, сърдечна музика, потопена в откровените и ураганно разгърнати страсти. А когато тази музика  бъде поднесена така вещо и обаятелно от известните певци Николай Любенов и Маргрет Николова, от популярното в класическия репертоар цигулково дуо Ангел Станков и Йосиф Радионов, от майстора на  песенния аранжимент Евгени Комаров, стават ясни  изворите на успеха и на възхищението.   

    Проникновението, с което изпълнителите пристъпиха към пресъздаването на възторга  и мъката, на надеждата и отчаянието, на любовното опиянение и елегичните спомени, се отличава с безупречно чувство за естетическа мярка, с точно спазваните граници на жанра, докосващ се до вглъбеността на художествената песен.

    Интерпретаторите нито за момент не се подхлъзнаха към пресилено осъзнаване, към изкуствена патетичност. Маргрет Николова и Николай Любенов изпъкнаха не само с красивите си  и обработени гласове, поддаващи се на всички необходими динамики, но и с постигането на разнообразните емоционално-смислови нюанси, с типично славянското си вглъбено отношение към словото.

     Присъствието на Евгени Комаров на рояла допринесе осезателно за цялостната  поетично-музикална атмосфера, за пъстрата калейдоскопичност от вечни легенди за човешките страсти. Известният пианист и композитор търпи упрек само за стилово неиздържаното преливане от „Пролетни води” на Рахманинов в популярни  руски романси.

    Подобни концерти са не само оживи източници за докосване до едно  любимо изкуство, но и мостове, водещи към света на художествената музика“.

Приложение 6:

в. „Евпаторийская здравница” от 15 ноември 1980 г., гр.Евпатория (превод от руски)

Наши гости:

СЪДБАТА МИ ОПРЕДЕЛИ ДА ПЕЯ

   Песните, старинните руски романси дълго време не бяха популярни…Обаче през последните години  се появиха ентусиасти на този руски жанр, сред които са българите певецът Николай Любенов и пианистът концерт-майстор Евгений Комаров. Тези дни евпаторийските любители на музиката изпитаха истинска радост от общуването с тяхното забележително изкуство…

   Преди осем години в творчеството на Любенов става прелом. До тогава той изпълнявал  само няколко съветски  песни от времето на войната. И тогава той се срещнал с великолепния  музикант, с изключителния  познавач на  руската култура, талантливия пианист и композитор, носител на Орден на труда на НРБ Евгений Комаров. От този момент   те са  неразделни. Комаров е горещ поклонник на руските романси, умело и оригинално ги аранжира и всячески ги пропагандира в родината. Заедно с Любенов те участват всеки месец в различни градове  на България във вечери на руската култура под названието „Руски чай”. Там звучат песни и романси, музика за пиано от Скрябин, Рахманинов, от съветски композитори, по стихове на Есенин.

   Концертът в нашия град е първият в тяхното турне по Съветския съюз. Следващите концерти са в Ленинград, Кишинев, Киев, Минск, Москва.

Приложение 7

Репертоари от различни концерти

Концерт в Парка при Семинарията:

  1. Откриване на тържеството, 3. Слово; 4. Телеграми;  

КОНЦЕРТНА ЕСТРАДА:

  1. Песен за мира – музика Шостакович;

  2. Далеко, Далеко – музика Носов – солистка Кононова

  3. На добър път – музика Листов; изпълнява хор – диригент Комаров, на рояла – Супикова Астова;

  4. Песен за мира – музика Мурадели

  5. Руска народна песен  (Ей, ухнем) – солист на ансамбъла Гринкевич

       Танцов ансамбъл – ръководител Мустакова

  1. Берьозка – руски народен танц

  2. Под зелената ябълка – музика Бируков

  3. Ленински планини – музика Милютон;

  4. Лирическа песен – музика Милютин – солистка Л. Слатина

●Концерт  6.ІІ. 1954 година в Благоевград –  Градски народен съвет на депутатите на трудещите се и Окръжния съвет на Българо-съветската дружба организират концерт на октета при Клуба на съветските граждани в България  в читалищния салон. Начало 10 часа сутринта.  Диригент Е.Комаров

● Вокален концерт  на Маргарита Александрова – сопран, с участието на Евгений Комаров , сезон 1956-1957 г.:

Св. Обретенов – Среща;

Денца – Сините очи;

Сарасате – Черното ветрило;

Дендрино – Железен път;

Маскани – Ария на Сантуца из оп. „Кавалерия Рустикана”;

Изпълнява: Маргарита Александрова;

Зиндинг – Пролетни гласове – изпълнява Евгений Комаров;

Т.Попов – Разтревожи ме, ти безсърдечен;

Киаре – Испанката;

Козма – Увехнали листа;

Дунаевски – Валс – Изпълнява:Маргарита Александрова

*** – Звънчета – руска народна песен;

Биксио – Приспивна песен;

Ем. Георгиев – Може би;

Соловьов-Седой – Студентска песен – Изпълнява Маргарита Александрова;

Гершуин, Превер и др.  

Фантазии  върху популярни мелодииизп. Евгений Комаров;

Измаил – Индонезия;

Ас.Карастоянов – Лудо младо;

Френкел – Мили мой;

Калман – Ария на Силва из оперетата „Царицата на чардаша”

● Вечер-концерт „Руска класическа музика (Сп.„За Советскую Родину”, юни – юли, 11-12, 1957)

…Присъстващите топло посрещнаха хора от операта „Демон”, майсторски изпълнен от мъжкия вокален октет „Родина” в състав: М.Токущев, Б.Сотиров, П.Спиров, М.Чергов, М.Спиров, Н.Клисаров, Й.Мицов и Хр. Павлов (художествен ръководител Е.Комаров)

…..С особена сила и изразителност прозвучаха тържествените и радостни акорди на романса на Рахманинов „Пролетни води” в обработка на Е.Комаров и изпълнен под негово ръководство от октет „Родина”…

…. Прекрасно съставената програма под акомпанимента на Е.Е.Комаров  достави на всички голямо удоволствие…”  Автор: В.Лаптева

● Концерт в Пловдив – сп. „За советскую Родину”,1955 г.  „Большое вам спасибо, друзья”

„… Голямо оживление в залата предизвика съобщението, че в Пловдив специално за този концерт са пристигнали Ирина Чмихова и Евгений Евгениевич Комаров. ….Силно впечатление на гостите направи и високото майсторство на Е.Е.Комаров при изпълнението на пиано на фантазии по мотиви на песни на забележителния съветски композитор И.Дунаевский.” Собкор: А.Айвазов”

● Концерт на мъжкия вокален октет „Родина при Българската хорова капела „Светослав Обретенов”. Художествен ръководител Евгени Комаров. Солисти: Ирина Чмихова и Маргарита Александрова.

пл. „Славейков” 3. Начало 19,30 ч.  „Една седмица в София” 9-15 ноември 1959 г.:

Голям естраден концерт в кинотеатър „Георги Димитров” –сряда, 8 април 1959 г., начало 20,30 ч. Участват: Ирина Чмихова, Милка Янакиева, Михаил Гюров, Борис Машалов, Христо Стефанов, Евелина Матерова, Борис Карлов, Евгени Комаров, Анула Иоану, Илия Аргиров, Лиляна Дафова, Иван Кремов. Цигански оркестър с ръководител Хасан Чинчири. Инструментален квартет.

Празнични естрадни концерти, организирани от Българска концертна дирекция в Зала „България”  - събота и неделя (24 и 25.Х.1959 г.). Начало 19,30 ч. Участват артистите:Ирина Чмихова, Красимира Мавродиева, Нонка Тонева, Белчо Христов, Лиляна Кисьова, Вера Кирова, Росица Минчева, Емил Новков, Божана Продева, Ичко Лазаров, Димитър Ценов, Евгени Комаров, Асен Гаврилов, Мария Косева, Елка Цочева, Дора Филипова, Здр. Васева. Квартет устни хармоники „Брио”, Вокален квартет „Алегро”, Естраден състав „Мелоди”. Енчо Багаров, Нейчо Попов, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова

Вечер на българската естрадна песен. Организатор: Културната секция на Съюза на журналистите. Естрадните певци Ирина Чмихова, Веселин Дамянов и други изпълниха песни от  композиторите Жул Леви, Йосиф Цанков, Емил Георгиев, Петър Ступел, Бенцион Елиезер и Евгени Комаров. На изпълнителите акомпанираха авторите на песните. Програмата бе изслушана с жив интерес.

(в. „Вечерни новини” от11.І.1960 г.)

● Концерт на 6 май (четвъртък) 1960 г., организиран от ръководството на  читалище „Аура” в сътрудничество с Етнографския  институт при Българската академия на науките Ви кани да присъствате на Х лекция на Народния университет. Лекцията ще се състои на 6 май (четвъртък)(1960) от 19,30 часа в салона на читалището. Изпълнителите участват на обществени начала.

Ирина Чмихова – лауреат на Второто общобългарско състезание за естрадни изпълнители

Аркади Островски – Нека винаги да има слънце

Арно Бабаджанян – Разделените мостове

Атанас Бояджиев – Песен за чайката

Димитъор Вълчев – Песен за чадъра, Софийски вятър

Саулски – Идвам с трамвая

Позлаков – Първи крачки

Ж.Беко – Не съжалявам за нищо

К.Ригуел – Когато слънцето грее

Мексикански песни – Дръвчета, Аз съм войник

Кубинска песен – Утро на село

На рояла: Евгени Комаров

● Концерт 27 август 1960 г.(събота)  от 20 часа, Летен театър

Естрадна вечер

ИРИНА ЧМИХОВА ПЕЕ ЗА ВАС

Концерт по желание с участието на Евгени Комаров

Най-хубавото от репертоара си:

Песен за дружбата,

Тригодишна мъка,

Надиграване,

Спомени от бала,

Палома,

Малагения,

Мама,

Тиролска песен,

Виж каква луна (Guarda che luna),

Зимен път,

Бакинские огни,

Замълчи, замълчи,

Паскуалино Махараджа,  и др.

Напишете кои песни да бъдат изпълнени по ваше желание.

Празничен естраден концерт . Организатор: Концертно бюро. Зала „България, събота, 11 май 1963 г., начало 20 часа. Участват: оперните певци Любомир Бодуров, Асен Селимски, Пенка Коева, Евелина Матерова, Ана Ангелова. Балет- Маргарита Траянова, Ненчо Смилов. Артистите от Държавен сатиричен театър Георги Калоянчев, Енчо багаров, Георги Парцалев, Нейчо Попов, Стоянка Мутафова, Саркиз Мухибян. Артистите от Държавен музикален театър Видин Даскалов, Божана Продева, Минко Босев, Зорка Димитрова. Естрадната певица Ирина Чмихова. Съпровод: Елена Миндизова, Дора Филипова, Евгени Комаров.

● Концерт  на Роза Балканска 20 октомври 1965 г.в. „Заря на комунизма”/25.10.1965 г.-Ловеч, автор:  Светослава Полякова: „На 20 октомври 1965 г. в салона на ловешкия театър се състоя самостоятелен  концерт на естрадната  артистка  Роза Балканска….. На рояла беше известният пианист Евгени Комаров. …С много чар и вълнуваща топлота  бяха поднесени на слушателите съветските и нашите естрадни песни…”

 

637 общо 1 за днес