АВТОГРАФ - 2015, Брой 1

акад.проф. диз. Сашо Драганов
за образованието по дизайн и автомобилостроенето

Разговор за това, че икономика, в която автомобилопроизводството отсъства, не може да бъде сериозна, че ишлемето носи само трохи, че ако разполагаш с добри дизайнери и дори само с добро образование по дизайн, към теб проявяват интерес международните  промишлени гиганти и това може да означава не просто огромни инвестиции в България, но и съвместно производство, тоест – създаването на български иновативен интелектуален продукт, което вече може да се нарече смислена и авторитетна икономика.

Биографична справка: Образование: магистър по „дизайн на продукти и средства на труда“ в гр. Хале, Германия ( 1981) 

Работни позиции: Централен институт за играчки, Германия ( 1981-1983), Център по промишлена естетика (1983-1986), Главен дизайнер в Центъра за внедряване в промишлеността на Българска индустриална стопанска асоциация (1986-1988), Обединение „Микропроцесорни системи“ в Правец (1988-1990), автор на свободна практика (1990-2002), доцент по индустриален дизайн в Техническия университет, София (от 2002), професор по Индустриален дизайн (от 2009) по дисциплините: Въведение в дизайна, Пластични феномени, Индустриален дизайн, Дизайн на електротехнически изделия и системи,  Промишлено и дизайнерско проектиране, Дизайн на транспортни средства и др. в направленията “Индустриален дизайн” и “Дизайн на транспортни средства” на Техническия университет, София. От 2015 г. – академик в Българската академия на науките и изкуствата.

Обществени позиции: Председател на Управителния съвет на Националната асоциация по дизайн и реклама (от 1999), член на УС на Иза-арт (авторскоправната организация на художниците), член на УС на Камарата на българските дизайнери, учредител на Фондация „Велика Болгариа”.

 

Въпрос: Поради професионалния ми интерес към процесите в съвременната българска култура и образованието, а оттам – към знаковите фигури в нея, винаги ме е впечатлявал комплексният ти подход към всичко над което работиш – от реализациите на проекти, собствени или на студентите ти (което е още по-трудно), до авторското право, както и отличаващото те качество – никога да не се „разсейваш“ по какъвто и да е главоболен въпрос, независимо, че това често е в твоя вреда.  

Акад.проф.Сашо Драганов: Много са причините за това и първата е, че извън природната среда, дизайнът е във всичко, което ни заобикаля – добър или лош. Дизайнерът участва в създаването на продукти и изделия, предназначени и употребявани ежедневно от човека, поради което той отдавна трябваше и у нас да бъде наблюдавана професия. Втората е, че при два идентични като технология, технически параметри, функция и цена на продукта решаваща роля за избора има дизайнът. Потребителят купува това, което го интригува и му въздейства емоционално, тоест – със сърцето си. Дизайнът отдавна е този, който продава стоката, затова и всички уважаващи себе си икономики базират своето производство на конкурентността чрез дизайна. В САЩ е изследвано, че вложеното за развитието на дизайн продукти  в някои области на икономиката  достига възвръщаемост до 7000 пъти. Няма друг механизъм, особено в 21-ви век, за конкурентноспособност, освен дизайнът. Третата причина е, че ако разполагаш с добри дизайнери и дори само с добро образование по дизайн, към теб проявяват интерес международните  гиганти. Това може да означава не просто огромни инвестиции в България, а и съвместно производство, тоест – създаването на български иновативен интелектуален продукт, което вече може да се нарече конкурентна икономика.

Тогава дипломантите ни ще се реализират професионално не само по света, но и в България, което е най-важно в стратегически план.  Просто е и всичко това може да се случи в обозримо бъдеще, при наличие на чуваемост от страна на управляващите и добро управление, разбира се. 

 

iaht 2
Дипломен екипен проект на Васил Туцев, Василена Петкова, Мария Жинотева, Никола Стефанин, Светослав Маринов с ръководител проф.диз.Сашо Драганов

 iaht 3

 

Въпрос: Казаното звучи като стратегия за бъдещето на България.

Акад.проф.Сашо Драганов: Точно така е и ще го илюстрирам само с два примера:

Анализът,  който сме направили с колеги,  показва, че един завод за транспортни средства ще осигури 15-20 хиляди работни места за града, в който ще бъде базиран. Късно е да произвеждаме двигатели или скоростни кутии, но можем много други неща – спирачна, охладителна система, система за управление и особено – дизайн. За да функционира такъв завод е необходимо да бъде обслужван от система от поне 150 предприятия – доставчици, което означава развитието на други населени места.

• Конвейрният автомобил, струващ, например 50 000 евро, който по желание и по поръчка на клиента се индивидуализира и доработва – често от двигателя или ходовата част до облицовки, джанти, цвят,  може да достигне до стойност 2 милиона евро.

Точно по тази причина „Брабус“, работеща за „Мерцедес“,  е най-голямата и печеливша тунингова фирма в света с представителства в над 96 страни, което се дължи на индивидуализираният и луксозен дизайн.

Въпрос: По каква причина, подобни промишлени гиганти могат да обърнат внимание на държава като България до степен  – да развие собствено автомобилостроене?    

Акад.проф.Сашо Драганов: Точно „Брабус“ преди повече от десет години бе обявила конкурс за дизайн на автомобилни джанти от леки метали и леки сплави и бе поканила различни висши учебни заведения по дизайн в Европа да вземат участие в него. Ние се включихме, без да знаем, кои реномирани висши учебни заведения по дизайн на транспортни средства участват в това състезание. Да те допуснат до подобен конкурс е вече признание, означаващо, че поне като образование по дизайн на транспортни средства сме на картата на света. Ние не само получихме много висока оценка за резултатите от работата на моите студенти, но техните проекти по зададените теми бяха предпочетени пред тези на университета в Торино, Италия и Ковънтри, Англия – едни от най-добрите висши училища по дизайн на транспортни средства в Европа. Имащи и несравнимо по-добра материална база и опит от участие в подобни конкурси. Авторските права върху дизайна на шест проекта на леки джанти бяха откупени от фирма „Брабус“ и бяха внедрени в производството им. С разработена от мой студент джанта, например, е поставен световен рекорд за шосейна скорост от тунингования във фирма „Брабус”  Мерцедес Рокет – 387 км/час.

 

image4

Въпрос: Тоест – за автомобилните гиганти може да се работи и да се създават продукти и от България, защото освен че откупуват създадения творчески продукт, заплащат и за авторските права при стартиране на производството.

Акад.проф.Сашо Драганов: Би могло, но за да се развиваш като промишлен или транспортен дизайнер след като завършиш образованието си, трябва да  имаш работа, или достатъчно задачи като автор на свободна практика и у нас, което на етапа е невъзможно.

Въпрос: Колко пленителна трябва да е една задача или перспектива за професионално развитие, за да предпочетеш да останеш в България, пред предложението да работиш в производствена структура в Европа на гиганта „Даймлер“ – мечта на не един автомобилен дизайнер?

Акад.проф.Сашо Драганов: Това че дипломанти по промишлен и транспортен дизайн от Техническия университет се канят от „Даймлер“, „Рено“ и в производствени структури в Европа е добре за България. Защо сред водещите дизайнери в света да не са и българите ?

Но ако у нас стартира развитието на автомобилна промишленост и икономика, базирана на иновации – със сигурност по-голямата част от дипломантите ще остават в България, защото да бъдеш пионер и да решаваш комплексни задачи е още по-пленително. Само с подобен подход и мерки можем да спрем изтичането на мозъци и таланти от България, което ще ù осигури развитие, тоест – ще ни съхрани като нация. 

Въпрос: При „мисленето”, което движи живота у нас, доколко реалистично е предлаганата от теб стратегия да се случи? Както сам си отбелязвал, опитите да бъде създадено автомобилостроене у нас са приключвали винаги с неуспех.

Акад.проф.Сашо Драганов: Да, защото тези опити са всъщност производство на познати и присъстващи отдавна на пазара модели на известни фирми като „Рено“,  по-късно – „Ровър“. Това не е развитие, защото не създаваме нищо ново, нищо свое, заради което да се съобразяват с нас, а работа на ишлеме.

Понастоящем имаме икономика на ишлеме, която се радва, ако някой дойде да ù възложи да свърши нещо като слуга. Принадената стойност в един продукт се базира на вложената в него интелектуална собственост, а в ишлемето няма такава!  Българската икономиката, въпреки намеренията и декларациите, не се базира върху продукти, които са творчески и са наша интелектуална собственост, за което имаме възможности, видно от реализацията на българите по света. В момента няколко мои дипломанти правят дизайн за водещи фирми в автомобилостроенето и в електрониката на Германия.

Ето защо смятам, че стратегията за развитието на икономиката в България не е поставена на правилна основа.

Въпрос: Какво може да се направи, за да се промени това?

Акад.проф.Сашо Драганов: Известно е, че всеки път започва с първата стъпка. В конкурса на „Брабус“ се включихме, след като поканихме проф. Харалд Лешке, тогава завеждащ Корпоративен дизайн и иновативни проекти на концерна „Даймлер Крайслер“ да изнесе няколко лекции в Техническия университет, да се запознае с учебната програма по дизайн и с резултатите – готови прототипи на промишлени продукти. Той прецени, че имаме качества да бъдем включени в конкурса, обявен от фирма „Брабус“. Това, че се класирахме преди едни от най-реномираните висши училища по дизайн в Европа и че създаденото беше внедрено в производството, ни мотивира за следващата крачка – да направим движещ се прототип на собствена, българска кола. Защо Румъния, например, да има производство на добър автомобил среден клас на цена по възможностите на румънския потребител, а в България това да не е възможно?

Въпрос: Няма по-голямо мерило за иновация от това продуктът ти да бъде внедрен в производството, защото одобряващият рискува собствените  си инвестиции.

Изчислявали ли сте приблизителната цена на създадения от студентите автомобил среден клас?  

Акад.проф.Сашо Драганов: Поставихме си задачата да бъде създаден движещ се прототип на кола среден клас с изцяло български дизайн, тоест българска интелектуална собственост и българска марка UNIVERS. Дизайнът беше разработен на базата на автомобил „Смарт 4/4“ – производство от джойн венчър между „Мерцедес“ и „Митзубиши“ и компанията „Смарт“ с мажоритарно участие на фирма „Брабус“. Получихме една такава кола подарък от „Брабус“, върху която да работим.

Създаденият автомобил беше със съвършено нов облик като дизайн – изцяло български продукт и немаловажно – беше с идея за производствена цена между 7000 и 9000 евро.  

Въпрос:  Критерият за реномирано висше училище по света е – дипломантите не само да знаят и да могат, но и да го правят още в последните курсове на следването си. Това е особено задължително за училищата по изкуствата, където оценката на учебната  програма е – да може да развие заложбите на студентите до способността да създават нови творби и продукти.

При дизайна, и особено промишления и транспортния, това е още по-трудно, защото само качествата на художник не са достатъчни за добър краен резултат, защото формално естетичните проекти могат да се окажат неприложими за конкретните промишлени продукти.

Така че постиженията на студентите ти, за които говорим, не могат да не бъдат предмет на гордост. Как се постига това?

Акад.проф.Сашо Драганов: Най-трудно е да обединиш емоцията и разума когато сътворяващ нещо.  Хората обикновено могат или едното, или другото, а в дизайна двете качества трябва да са равностойно присъстващи. Както казвам, обикновено дизайнът е като двата полюса на магнита, които трябва да бъдат обединени в едно цяло.

Въпрос: …невъзможна задача…

Акад.проф.Сашо Драганов: … но трябваше да бъде решена.

Към тази основна трудност в преподаването на дизайн изобщо, в направленията Промишлен и Дизайн на транспортни средства трябва да се добави и необходимостта от адаптиране на базовите дизайнерски дисциплини към технико-технологичните изисквания на промишлените продукти и транспортни средства, които също трябва да се познават в достатъчна степен.

Понякога недоумявам при обсъждане качествата на определен дизайн продукт, тъй като не рядко в съзнанието на хората представата е, че дизайнът е декоративно разхубавяване, украшателство, или ако употребим чуждицата – стайлинг. Не, истинският дизайн подход се стреми да решава потребителски проблеми с отстранение – като че ли никой преди това не е намерил най-подходящото решение. Само така е възможно да се създаде новост, без която не е възможно въобще да има дизайн !

Преподаването на всички дисциплини при нас се различава много от художествените дисциплини, преподавани в специалностите живопис, скулптура, графика. При нас става въпрос за много специфично моделиране, още по-специфично формообразуване и не по-малко специфично цветознание, съобразено с конкретните обекти – промишлените стоки и транспортни средства.

image3

Освен специалните, да ги наречем чисто дизайнерски дисциплини, както и технико-технологични и инженерни познания, дизайнерската подготовка включва и немалко други дисциплини като история на изкуството, естетика, авторско право и др. – неща, осигуряващи висока обща култура и ерудиция, без което няма как да бъдеш дизайнер. Търсили сме синхронизация между отделните базови дизайнерски дисциплини и инженерните дисциплини в пълен методичен синтез, което касае подхода и методиката при самото проектиране. Смея да твърдя, че това не се прави никъде в България, а този вид  дори и в известните ми реномирани висши училища в света.

На тези изисквания сме подчинили учебната програма, което прави и подбора на студентите, и следването – тежки, още повече, че голямата практическа насоченост на обучението е свързана с висока заетост.

Въпрос: Това навсякъде по света се нарича школа, което не е изненадващо, защото дизайнът е част от изкуствата и културата, а в това отношение България все още е на картата на света.

Понеже следя всяка изложба с прототипи на студентите ти – в Техническия университет, престанах да се удивлявам на представяните прототипи. Отдавна повечето  време посвещавам на реакцията на посетителите, които често са шокирани, че това е възможно да се случва в България. Ще цитирам мнението на посетител, известен автомобилен състезател, който стоеше като вкаменен пред красивите прототипи на белите електротаксита „Мерцедес“, изложени в Галерията на СБХ на „Шипка” 6. За да предизвикам реакцията му, отбелязах, че спечелилите конкурса не са нашите прототипи на таксита, а тези на екипа от Китай. Отговори ми с упрек: Това че са дръзнали да се състезават с тях е вече победа и само такива луди ще измъкнат България от дъното.

В заключение: Не можеш да нямаш предложения по капиталния въпрос: Какво да се прави?

Акад.проф.Сашо Драганов: От години повтарям, че икономика, в която автомобилопроизводството отсъства, не може да бъде сериозна, че ишлемето носи трохи, че само създаването на български иновативен интелектуален продукт, за което имаме качества, може да развие икономиката и да реши демографската криза. Само трябва да се мисли по-мащабно и да се работи.

Преди няколко години представихме наш екипен проект за Въздушна железница, която, освен всичко друго, дава възможност от високо да се покажат красотите и значимите обекти в градската среда. Това не е алтернатива, а допълнение към съществуващия метрополитен и то на цена 1/10 спрямо него. Трасето на тази транспортна система включва и пешеходно-велосипедна част, интегрирана в него, и може да бъде атрактивен акцент в градската атмосфера. С неговата реализация има възможност да се създадат нови работни места, а  чрез тиражна реализация – и за експорт.

image1

 

    Друг проблем, по който сега работим е извеждане на нова концепция за глобален професионален облик на туризма у нас, в това число с поставяне на продуктите от еко земеделието в синхрон с нея. Предстои да се преосмисли всичко правено до сега на парче и без връзка и пренасочването му в контекста на нашата национална традиция и култура, поставили основите на европейската цивилизация.   

    След Втората световна война водещи икономики се възстановиха и постигнаха конкурентни параметри с помощта на стратегически програми за развитие на дизайна, защото само при него е възможна възвращаемост, достигаща до 7000 пъти.

    Затова сме подчинили учебния процес на крайната цел – студентите да действат методично и  професионално в екип и синхрон -  от идеята до крайната фаза при реализация на дизайн продукта.

image2

В тази връзка са и нашите многобройни апели и конкретни предложения към държавните органи, като:

• Предложението, което направихме от името на гилдийните структури  – Националната асоциация за дизайн и реклама и Камарата на българските дизайнери, внесено в Министерството на науката и образованието за това, че дизайнът трябва да бъде регулирана професия, както са архитектурата, правото и медицината, тъй като ние създаваме продукти, с които потребителят борави пряко и от които зависи, не само неговата производителност, но и здравето му.
• До 1999 г. в България съществуваше Национален център за дизайн,  който освен че беше информационен център, осъществяваше връзката на дизайнерите в България със сродни организации по света, като Световната дизайнерска организация – ICSID. Националнта асоциация за дизайн и реклама е професионално, но гражданско сдружение, което не може да плати дори само членския си внос,  да не говорим за разходите за пряко участие в работата на световната организация. Сега сме напълно изолирани от процеса на утвърждаване на дизайна в развитието на света.

• Налага се спешна промяна на Закона за промишлен дизайн. Той бе иницииран от Патентното ведомство без участието на гилдийната общност. Нашите предложения, на гилдията, не бяха чути. Ние искахме в този закон да се заложат механизми за данъчни облекчиния, чрез които държавата да подпомага внедрителите на дизайн. Стимулирането на фирмите, които внедряват иновативни продукти трябва да стане национален приоритет. Вторият важен въпрос е залагането на  съответните професионални критерии за дизайн. В момента регистрация на дизайн се прави по два критерия – новост и оригиналност. Давам за пример дизайн на стол с габърче на седалката. Хем е нов, хем оригинален, но е в конфликт с един от общо 15 критерия за дизайн или функция и експлоатация, но въпреки това у нас би могъл по изброените два да бъде регистриран! Защото в Патентното ведомство не работи нито един дизайнер. Инженери и икономисти оценяват дизайн, което е абсурд.

В България не е ясно дали дизайнът е област от културата, или от науката, икономиката, или промишлеността. Навремето дизайнът бе дейност към вътрешната търговия и туризма – едностранчиво, недалновидно, защото не осигурява развитие на дизайна  във всички направления.

• Неотложно е възстановяването на Националният съвет за дизайн и Националният център за дизайн, като Съветът, според мен, трябва да бъде подчинен директно на министър-председателя. В неговата структура, освен  представители на дизайнерската гилдия, трябва да бъдат включени управленски и стопански субекти. Този орган би играл ролята и на съвет за национална сигурност в мирновременни условия, защото само развитието дава адаптивност, устойчивост, гъвкавост и сигурност. От години се обръщам и към частния бизнес – вместо да продължава да влага пари в търговия и услуги, бензиностанции, хотели и заведения, да вложи в производство на интелектуален, иновативен продукт, с много по-голяма степен на възвращаемост на инсвестициите. Такава  стратегия би реанимирала цялата икономика в България.

 

Kartinka 2 1
 
Kartinka 1 1
Две творби на проф.Драганов, създадени по време на заседания на Научния съвет, изискващи също внимание, защото когато рисуваш с химикалка не може да се греши, понеже не подлежи на корекция.
 

Презентация на екипен дипомен проект на фамилна яхта под ръководството на проф.диз.Сашо Драганов.

Презентация на екипен дипломен проект на въздушна железница под ръководството на проф.диз Сашо Драганов.

1044 общо 1 за днес