ЗЛОБОДНЕВНО - 2018, Брой 3

За Министъра на културата Боил Банов, личния му принос за легитимиране монополизма в културата и нанесените вреди – на творците, на Националния фонд КУЛТУРА и на Бюджета  

 

    Министърът на културата Боил Банов, избран на 4 май 2017 година, носи пряка отговорност за вредите, нанесени на творците, Националния фонд КУЛТУРА и Бюджета на България през последните 5 години, тъй като преди това:

    • от 14 август 2014 г. до 7 ноември 2014 г. е заместник-министърът на културата по авторските и сродните му права на служебния Министър Мартин Иванов (в служебното Правителство на Георги Близнашки)  

     от 11 ноември 2014 г. до 27 януари 2017 е заместник-министър на културата по правата на Министър Вежди Рашидов,  но е лично отговорен за създадения под негово ръководство законопроект за колективното управление на права в качеството му и на изпълняващ длъжността министър (поради отсъстващия по болест   Министър - в Правителството на Бойко Борисов) 

     от 27 януари 2017 г. до  4 май 2017 г. е заместник министър на културата по правата на служебния Министър Рашко Младенов (в служебното Правителството на Огнян Герджиков). 

 

    По изтъкнатите причини – Министърът на културата Боил Банов носи лична отговорност за състоянието на Закона за авторското право и сродните му права и за неговото изпълнение. 

    А изпълнението в Европа и света се измерва само по степента на защита на имуществените права на творците и от закона и от институциите, тоест от обема, събиран от задължените от закона да плащат за използваните произведения по време на реализация на стоки и платени услуги. 

    Защо?

    Защото около 70% от творците – създатели, изпълнители и продуценти са на свободна практика и не тежат на Бюджета, след преминаване културата на издръжка на пазарен принцип. У нас – осъществено, с влизане в сила на 1 август 1993 г., на Закона за авторско право и сродните му права. С него творците получиха желата свобода сами да решават какво да създават, но и риска да го самофинансират, а обществото – заплаща само за тази част от създаваното, която ползва. 

   Срещу задължението - да осигури добър закон и механизъм за висока събираемост на дължимите се на творците плащания с високи санкции при неплащане, тоест – при неплащане. 

  С влизане в сила на закона, още до края на годината стотици хиляди творци загубиха работата си (цирковити артисти, филмовите, работещите в БНТ и филиалите ù в страната, редактори и художниците в закритите списания и държавни издателства и т.н., съпроводено и от спешна, дива приватизация на материалната база на културата.)

   Почти 70% от творците в секторите литература и изкуствата преминаха на режим - свободна практика и оттогава не тежат на Бюджета.        

   Спазиха ли институциите своята част от задълженията.? И не само защото и тази част от българските граждани имат право на труд, а защото – тези плащания - основен източник за творците на свободна практика, освен за издръжката и дължимите осигуровки, са необходимият ресурс за създаване на нови произведения.

    Но и защото е установено1 – че когато събираемостта от обектите,  задължените да плащат спадне под 70 % - културата не е в състояние да се възпроизвежда. А при спад под 50% - отделни жанрове загиват бързо, а културата като цяло – по-бавно, но сигурно2.  

    Но най-вече - защото за конституционно гарантирания  достъп на българските граждани до култура, приносът на Бюджета е около 30%, а създателите на свободна практика около 70%.                    

    Каква е събираемостта в България? Около 15%, поради което рязко спадна обема, а и качеството на част от създаваното в не един жанр. Вече са налице загиващи жанрове3, поради което трябва да се вземат екстренни мерки за промяна.

  Първата, според мен, е - спешно отстраняване на Министър Банов от заемания пост. И ясно оповестяване пред обществото на действителните причини за това, за да бъде наясно следващият министър на културата какви са неотложните му задачи, както и че - изборът на Министър на културата на България не може да бъде политическо назначение.  

 

•••

    Основанията за това искане:

    На  28 февруари 2014 г. в Официален вестник на Европейския съюз бе обнародвана Директива 2014/26/ЕС за колективното управление на авторските и сродни права. Крайният срок за въвеждане нормите, установени в директивата беше 10 април 2016 г. Не една гилдия, въздъхна с облекчение  - монополизмът при колективното управление на права в България вече беше с поставен и краен срок, защото директивата започваше с текста, че при колективното управление „конкуренцията не трябва да бъде изкривена“.   

    Основанието беше изрично подчертано – за да бъде осигурено право на избор на организация както творците, така и на задължените по закон да плащат за ползваните произведения при реализация на стоки и платени услуги (радио- и ТВ-канали, хотели, ресторанти, транспортни средства, осъществяващи платени превози и др.) 

    Както обикновено, наздорният орган по закона – Министерството на културата, внесе подготвеният законопроект в Министерския съвет само месеци преди крайния срок, въпреки че разполагаше с 2 години за работа. Съответно – Министерският съвет внесе подготвения законопроект  в Народното събрание само няколко месеца преди крайния срок.  

    Защо? 

    Когато те заплашва наказателна процедура от Европейската комисия и санкцията обикновено е 20 000 евра на ден (за всеки ден закъснение след крайния срок) за обществено обсъждане няма време. Няма време и Народното събрание. Така можеш да прокараш всичко, което при внимателен прочит има опастност да бъде отхвърлено. Както през последните години по други директиви, така и сега - законопроектът мина на първо четене в комисиите, на които беше разпределен  по културата, по европейските въпроси и в правната - в ускорени темпове и - безпрепятствено. 

   Нищо лошо, ако законопроектът не въвеждаше условието - договори да сключват и плащания от ползвателите във всеки жанр или за дадена категория права да събират единствено първите по време регистрирани организации. Въпреки навреме депозираните становища за вредите, които би нанесло узаконяването на и без това съществуващия монополизъм в България при колективното управление на права. Въпреки това, заместник-министърът на културата по правата Боил Банов на всяко от обсъжданията в комисиите разясняваше дълго на народните представители, че по проектозакона, под негово ръководство е работила голяма работна група от експерти много съвестно. Нещо повече – близо година той лично е ръководил ежеседмично обсъждането на спорните въпроси между организациите и ползвателите на творби, където са основните противоречия и те са изчистени. Но това са само една част от засегнатите, а другата – са самите творци.

     Нищо вярно нямаше в твърденията на Боил Банов и защото: 

    • в работната група участваха „експерти“ (в кавички, поради това, че няма уважаващ себе си експерт, чиито заключения произтичат от това кой му плаща) само от няколко организации – монополните;

   • някои от поканените на ежеседмичните обсъждания, след като бяха установили, че няма да бъдат чути, преустановиха участието си (за което има и документи.)

   • въпреки малкото време за реакция – няколко авторскоправни организации (на художниците, на дизайнерите и една от сектора музика) внесоха в комисията становища, с които отхвърлиха внесения законопроект като утвърждаващ монополизма, противоречащо на нормите в Директивата. С искане – като негоден да бъде преустановено по-нататъшното му обсъждане. 

    Въпреки това – депутатите от Комисията по културата и медиите, определена за водеща, обсъди и прие законпоректа за час (?!) без да ги разгледа. 

   Единствената реакция срещу законопроекта на Боил Банов  беше на народния представител Димитър Байрактаров от тогавашната ПГПатриотичен фронт“. Слушайки решителното му противопоставяне на монополизма на основание само на икономически аргументи, за първи път се почувствах разбрана за защитаваната кауза, възложена ми от колегите. И, признавам,  изпитах отдавна забравеното, когато съм в Народното ни събрание, чувство на гордост, че съм българка. Помислих дори, че може би още не е късно секторът култура да бъде отвоюван и да не загине. 

   На всички следващи обсъждания за първи път ми беше по-лесно да защитавам тезатата си, защото неизменно имах подкрепа за излаганите аргументи от Димитър Байрактаров, както и на цялата парламетарна група. 

  Така се стигна до това - Правната комисия на 43-тото НС да отхвърли внесеният от Боил Банов законопроект на второ четене (на заседанието ù на 8 юни 2016 г.) и проектозаконът му не стигна до второ четене в пленарна зала.

 

   При вече стартирала процедура през 2017 г. от Европейската комисия на ЕС за налагане на санкции на България (от близо 20 000 евро за всеки ден закъснение) на страницата на Правната комисия на 44-то НС на 13 декември 2017 г. в 44-то се появи проект за ЗИД за транспониране на Директивата. 

    Но не от Министерството на културата, а от Християн Митев и група депутати от ГЕРБ и „Обединени патриоти“.

   Оказа се, че законопроектът не е нов, а фактически същият, изготвен и защитаван активно от Боил Банов, тъй като в него фигурираха всички монолни текстове, поради което бе отхвърлен.

  Ще припомня, че в деня, в който Правната комисия спря законопроекта на Боил Банов от по-нататъшното разглеждане „Патриотичен фронт“ обяви, че отстрани от поста Председател на Комисията по културата своя депутат - Полина Карастоянова. С основанието, изтъкнато от Валери Симеонов със запомнящото се и справидливо изявление, че всеки който лобира за монополни интереси ще бъде изхвърлен „с шут“. 

    Още тогава вещ в политиката юрист охлади очакванията на всички ни за промяна с прогнозата, че „патриотите“ сега работят за авторитет пред интелигенцията поради предстоящите избори за ново Народно събрание. Но в следващото, в което най-вероятно ще бъдат част от управляващото мнозинство, „патриотите“ ще забравят веднага за оповестените антимонополни позиции.

   За жалост, тази прогнозата се сбъдна изцяло - внесеният проект (№ 754-01-84 от 13.12.2017)  от Християн Митев („Обединени патриоти“) и група депутати от ГЕРБ и „патриоти“. Нещо повече – създадената работна група в помощ на депутатите – вносителите създадоха работна група от „експерти“ – всички от монополните организации, създали с Боил Банов отхвърления първи законопроект. 

    По тази причина не бяха разгледани текстове за алтернативен ЗИД (внесен само месец след този на депутатите и 2 месеца преди обнародването на монополния ЗИД). Въпреки че това предложение освен, че съответстваше на всички норми на Директивата, въвеждаше и липсващият в ЗАПСП механизъм за разпределянето на плащанията за права при функционирането на 2 и повече организации в един сектор. Това че такъв в Директивата липсваше е единствено по причина, че този въпрос е решен отдавна в западноевропейските държави, в които организациите за колективно управление на права в днешния си вид са с едновековна история. В които държави органзациите за колективно управление само в музиката, например, са между 3 и 11 на брой.       

    Внесените тестове за алтернативния  проект за ЗИД, заедно с Мотиви към него и изискваната (от Директивата) Таблица за съответствие с нея на предлаганото, Правната комисия отказа да разгледа. Въпреки, че  тестовете уреждаха и стари пороци на ЗАПСП. Като – лишаването на цели жанрове с хиляди правоносители изобщо от имуществени права (почти всички сценични жанрове), както и всички на трудов договор или други служебни правоотношения. На тях е оставено само едно право – да отстъпват правата си на работодателя  и/или поръчващия. От което те при това нямат никаква полза, защото имат право да ги използват само за целите, за които са създадени. Но хиляди произведения и изпълнения са лишени от друго разпространение и приходи от това, което освен правоносителите ощетява и Бюджета.

     С обнародвания на 29 март 2018 г. ЗИД - Боил Банов, член  на гилдия, с отнети имуществени права, ощетяваше дори себе си. 

    Възниква въпросът – ЗАЩО? Както и следващият – дали срещу това не получава компенсация в значително по-голям размер?

 

     Резултатът - и в двата проекта на Боил Банов – и внесения от него в МС през 2016 г. и внесения в края на 2017 г. чрез групата депутати на групите на „Обединени патриоти“ и ГЕРБ – плащания за права може да събира само първата по време регистрирана организация, с което монополът при колективното управление бе бетониран законово. 

   Цели гилдии в сектора изкуство, разчитащи на Директивата  да въстановят авторскоправните си организациите като организации за колективно управление на права - художници, дизайнери, преводачи, фотографи и др. (общо над 20) остават окончателно без нито една организация. 

   Без нито една организация е секторът литература (освен възможността да членуват при издателите, от които са в изцяло зависими), но и целия сектор наука. 

 

   ● За 5 години Министър Банов не предприе нищо и за ревизия на неработещите текстове в чл.26 на ЗАПСП, поради което у нас не се събират плащания за репрографски и копирни права  от задължените фирми, произвеждащи и/или внасящи апарати и носители за запис на защитени обекти за т. нар. лично ползване.            

    За целта беше достатъчно да се възстановят в закона ни (както беше до 2011 г.) действащите в над 180 държави норми и се въведе липсващия механизъм за събирането им от задължените по закон фирми. За което има изпробван работещ механизъм в западноевропейските държави от средата на миналия век.

    Ежегодната загуба от неработещия чл. 26  за правосителите и организациите им се изчислява на около 60 млн.лв., от което губи и Бюджета – от невнесените данъци за несъбраните плащания. 

    Тъй като 30% от плащанията са предназначени за Националния фонд  КУЛТУРА (приблизително – 18 млн.лв.) и се отчисляват преди да бъдат разпределени по организации, стотици проекти в културата остават нефинансирани,  което подпомага косвено и за Бюджета.   

     Загубата от неработещият чл.26 е и в това, че авторскоправните организации на гилдии, които не получават други плащания, събирани по колективен път. Не получавайки отчисления поради несъбиране на плащания по чл.26, тези организации трябва да се издържат само от членски внос, което при крайната бедност в творческите сектори е практически невъзможно. Каквато всъщност е втората цел чл.26 да не е ревизиран.

 

•••

  ● ВРЕДИТЕ от 5 годишната „работа“ на Боил Банов на заеманите позиии в Министерството на културата, което е и наздорният орган по закона?

    Обнародван ЗИД е налице – но той не транспонира Директивата, защото ù противоречи по всички основни норми, които тя установява, а включва изисквания, липсващи в нея.

   Тоест  - Директивата бе използвана само като параван за узаконяване на съществуващия у нас монополизъм при колективното управление на права.  

   Правителството, обаче, поиска от ЕК на ЕС да прекрати заведеното дело за санкция срещу България (от почти 20 000 евра на ден – за близо 2 годишното закъснение). Правителството се аргументира с „аргумента“, че  делото е загубило своя предмет, защото нормите от Директивата са въведени в българския закон със ЗИД, в сила от 29 март 2018 г.

 

   (1) Подписването на документ с такова съдържание не го ли прави документ с невярно съдържание? И ако – да – какви са санкциите, които България ще понесе? 

    Още повече – че жалбите до Европейската комисия с искане за отмяна на обнародвания ЗИД на 29 март 2018 г. са вече 3 на брой (първата от които – моя, като физическо лице, по която получих отговор с входящ номер, по който ще ЕК ще ми изпраща информация за хода на разглеждането ù. Но останалите 2 подадоха авторскоправна организация и едно сдружение в културата.)

 

   (2) Подписването на документ с подобно съдържание, наказуемо по българския Наказателен кодекст, да не би да не се отнася за високопоставени лица? 

 

   (3) Когато Еропейската комисия установи, че нормите от Директивата не са въведени, санкциите за всеки ден закъснение ще бъдат много по-високи и за още по-дълъг период (от крайния срок  април 2016.) 

   Докога за всички изброени нарушения трябва да плаща Бюджетът, тоест отново българският гражданин, а не виновните длъжностни лица?

 

   (4) Защо обществото трябва да продължава да плаща за неизпълнението на ЗАПСП? 

   Още повече, че за правоносителите и за възпроизводство на секторите литература, изкуство и наука, тези плащания са необходими на Националният фонд КУЛТУРА (финансиращ проекти в културата на конкурсен принцип с мизерния си бюджет), но и  приходната част за Бюджета на България.

   В сектора музика, в който се събират преобладаващия обем плащания във всички държави - у нас се събират символичните 16-17 млн.лв. годишно.

  Събираното е толкова малко, не защото тарифите на Музикаутор (събираща плащанията само за авторски права) и Профон (само за сродните  права) са ниски, а защото вредата от монополиста е, че той доказано не работи. Защо на  25-тата година от функционирането на двете монополни организации, обхванатите от задължените да плащат обекти за ползвана музика при реализация на стоки и платени услуги са не повече от 15% (съгласно собствените им отчети). Защото отчисленията за издръжка на администрацията са напълно достатъчни, а творците са последното нещо от които ръководствата на двете организации се интересуват.

   Музикаутор и Профон не съобщават достигнатата от тях събираемост, когато се оплакват в медиите и в Световната организация за интелктуална собственост, че най-малко плащания от държавите в ЕС за права се събират в България. 

   Тъй като музикалните творби се управляват в режим на неделимо съавторство и Музикаутор и Профон нямат самостоятелна пазарна роля пред задължените да плащат за права, единственият начин да продължат да съществуват по порочния начин и да не работят е - да се борят за запазване на монопола си. 

   При толкова писмено внесени аргументи още през м.януари и в Министерството, Боил Банов работи с техните „експерти“ и Министерството писмено и устно горещо подкрепи обнародвания монополен ЗИД (справка – стенограмите на комисиите в НС.)   

 

   (5) Възниква основателният въпрос за причините, Министърът на културата Боил Банов да подкрепя толкова безрезервно монополните организации и да налага законодателство в тяхна услуга, вместо за изминалите 5 години да им е наложил всички предвидени в закона санкции, след  като:  

    В София са съсредоточени около 52% от общото количество правоносители от всички жанрове, но в музиката преобладаващият брой правоносители са в областните центрове и във всички общини. Регионалните радио- и ТВ- оператори в по-голямата част от времето излъчват изпълнения на местните музикални формации от техни концерти и местни празници. Те не членуват в Музикаутор и Профон и не получават никакви плащания, което е поредната кражба от права. В това число и от Бюджета. 

     Музикаутор и Профон имат право по закон и събират плащанията от всички обекти  „от името и в полза на всички правоносители“, независимо дали са техни членове или не. Но ги  разпределят и изплащат само на своите членове. 

    В двете организации членуват общо само малко над 3 000 правоносители, а само професионално подготвените (в средни и висши училища, издържани от Бюджета) са над 30 000 души. Всъщност са много повече, защото права се плащат за ползвани творби и изпълнения, а не за образование.   

     Предвидената в такива случаи трета санкция в ЗАПСП (за системно нарушение) е затваряне офисите на нарушителите за срок от 6 месеца (ако за нарушенията не е трябвало да бъде санкционирана и прокуратурата.)

     • Въпреки, че изплащат всички събрани суми само на своите членове, само няколко десетки правоносители (тоест под 100 души) получават плащания в размер над минималната работна заплата. 

    С обяснението от ръководствата им, че превеждали основната част от събраните суми на организациите на чуждестранните правоносители, тъй като 90% от музиката, звучаща в българския ефир е чуждестранна и най-вече на правоносители от САЩ.  (Поради „транспонираната“ по същия начин Директива за аудиовизията, изискваща повече от половината време в Програмите на радио- и ТВ-каналите да бъде заето с музика и филми – европейско производство и собственост. Така е, след като търговката бе  допусната в храма и има интерес в ефир да не звучи българска музика, но вече ръководи Профон .)

   От отчетите на Музикаутор и Профон, обаче, е видно, че те не са изплащали нищо на чуждестранните организации от събираните и за тях плащания, а след като сключените договори за взаимно представителство с чуждестранните организации не се изпълняват, следователно те не представляват и 90% от световния репертоар (основен аргумент при защита на монополизма). Факт е, че на всички международни работни срещи, провеждани у нас в навечерието на приема на България в ЕС и през следващите години, от СОИС и международните федерации за репрографски и копи- права, с участие на представители на ефективно работещи ОКУП от Белгия, Испания, Норвегия, Франция и др. нееднократно бе декларирано от тях, че процентът, който трябва да се отчислява за техните членове ще обсъждаме след като осигурим поне 70% събираемост на дължимите плащания. 

   (6) Днес, 10 години по-късно, ако организациите на чуждестранните правоносители са изгубили търпение да чакат това да се случи и потърсят от България дължимите им се плащания от събраното от Музикаутор-Профон. Отговорността за поредния създаден от двете монополни организации проблем е не на двете организации, а на надзорния орган – Министерството на културата.  

   Но санкциите ще плащаме гражданите, в това число и правоносителите. 

 

    (7) От изложените цифри следва още един немаловажен въпрос -  след като събираните 17 млн.лв. се разпределят и изплащат само на членовете на Музикаутор и Профон – 3 000 на брой, а не на поне 30 000 правоносители в музика, защо колегите ни, членове на двете организации СРЕДО получават по една минимална работна заплата на година, а не по 10?

   • Няма отговор и на въпроса защо Министър Банов не е  предприел никакви мерки и по отношение на укритите от правоносителите, внесени в КТБ (на което ръководството на Профон няма право) и загубени при фалита ù около 20 млн. лв..  

   По който въпрос в деня за месечен контрол в Комисията по културата и медиите съм внасяла 2 питания на колегите от третата музикантска организация – ЕАЗИПА и не получихме отговор. 

   Изпълнителният директор на Профон, Ина Килева, подала благоразумно оставка (след като стана известна загубата на дължимите на артист-изпълнителите и музикални продуценти 20 млн.лв.), вместо да бъде  дадена на Прокуратурата от Боил Банов – зам.министър по правата и изпълняващ  длъжността министър по това време, от страницата на НС ставя ясно, че е секретар на Консултативния съвет по законодателство на Народното събрение, оглавяван от проф. Герджиков (?!)  

   Да се спирам ли на въпроса, че преди 2 години дори националното ни радио - БНР бе поставено на колене пред монопола – и при неизтекъл договор бе заставено да подпише нов договор за много по-високи плащания. Всички му се притекоха на помощ – правоносителите от ЕЗИПА предоставиха безплатно творбите си, Институтът по интелектуална собственост проведе дори обсъждане по темата (от което Музикаутор и Профон блестяха с отсъствието си). Министерството на културата, вместо да реши въпросът - предложи услугите си като медиатор?! След като Министърът на културата Боил Банов не счита за възможно да се намеси за защита на бюджетно издържаното БНР, какво очакваме да се случи на останалите, плащащи за права многобройни обекти?

              

    Влезлият в сила на 29 март 2018 г. ЗИД беше последното действие, разрушило всякакво доверие към всички интитуции – МК, МС, Народно събрание, защото превърна ЗАПСП от инструмент за защита, в инструмент за репресия на секторите литература, изкуство и наука. 

    Този ЗИД е несправедлив и поради това, че икономическият принос на секторите литература, изкуство и наука и свързаните с тях други икономически сектор, работещи със създавания от тях продукт ежедневно към ВБП. По време на икономическа криза творческите сектори заемаха по принос 10-то място, а преди година бе установено, че са се придвижили на 8-мо място, а в София (където е съсредоточен по-голямата част от творческия потенциал в някои жанрове) – на 5-то място. 

     Но и поради това, че приносът им към конституционно гарантирания достъп на гражданите до култура е 70% - важно за младите българи, особено за тези с друг майчин език, каквито поне в последните 7-8 години са половината от първолаците, които утре трябва да създават икономиката и културата на България. 

 

   

 

1

 По данни на Световната организация за интелектуална собственост.

2

 По данни на Световната организация за интелектуална собственост.

3

 Данни за цирковото изкуство – виж в публикацията за него и в интервюто с цирковият артист и мениджър - Александър Балкански, баща.

1

                             

 

1275 общо 2 за днес