АВТОРСКО ПРАВО и СРОДНИ ПРАВА - 2018, Брой 4

За Министъра на културата Боил Банов, личния му принос за легитимиране монополизма в културата и нанесените вреди – на творците, на Националния фонд КУЛТУРА и на Бюджета  

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Влезлия в сила​​ на 29 март 2018 г. нов монополен Закон за изменение и допълнение на Закона за авторско право и сродните му права е повод за оглед на щетите – досегашни и предстоящи.

​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Защото отговорност​​ за вредите, поне​​ през последните 5 години, носи​​ ​​ Министърът​​ на културата Боил Банов,​​ избран на​​ 4 май 2017​​ година, но носещ​​ ​​ отговорност както за състоянието на закона, така и за щетите от него, тъй като​​ преди това:

 ​​ ​​ ​​​​ • от​​ 14 август 2014 г.​​ до​​ 7 ноември 2014​​ г.​​ е​​ заместник-министърът на​​ културата​​ по​​ авторските и сродните му права​​ на​​ служебния Министър​​ Мартин Иванов​​ (в служебното Правителство на Георги Близнашки) ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ •​​ от​​ 11​​ ноември 2014​​ г.​​ до​​ 27 януари 2017 е​​ заместник-министър​​ на културата​​ по правата​​ на​​ Министър Вежди Рашидов​​ (в Правителството на Бойко Борисов),​​ но е​​ лично ръководи изработването на​​ законопроект​​ за колективното управление на права и лично го защитава при обсъждането му в 43-тото Народно събрание в качеството си​​ на изпълняващ длъжността министър​​ (поради​​ отсъстващия по болест в течение на година​​ Министър​​ Рашидов)​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ •​​ от​​ 27 януари 2017 г.​​ до​​ ​​ 4 май 2017​​ г.​​ е​​ заместник​​ министър на културата по правата​​ на служебния Министър Рашко Младенов​​ (в​​ служебното​​ Правителство​​ на​​ Огнян Герджиков).​​ 

 

 ​​ ​​ ​​​​ По изтъкнатите причини – Министърът на културата Боил Банов носи​​ пряка лична отговорност както за​​ състоянието на Закона за авторското право и сродните му права​​ в частта – колективно управление, така и​​ за неговото изпълнение.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ А изпълнението,​​ в Европа и света,​​ се измерва само​​ по степента на защита на имуществените права​​ на творците​​ от закона​​ и от неговото изпълнение. Тоест​​ – от обема ежегодно събирани суми за права от​​ задължените от закона да плащат за ползваните произведения по време на реализация на стоки и​​ платени​​ услуги.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Защо?

 ​​ ​​ ​​​​ Защото​​ около 70% от творците и в България​​ са на свободна​​ практика и не тежат на Бюджета – след влизането в сила на Закона​​ за авторско право и сродните му права и преминаването на пазарни релси. ​​ С влизането в силана новия закон за авторско право (1 август 1993)​​ творците получиха​​ желаната свобода​​ сами​​ да​​ решават какво да създават, но​​ и​​ риска да го самофинансират,​​ а​​ обществото –​​ възможността да​​ заплаща само​​ за​​ тази част​​ от създаваното, която ползва.​​ 

 ​​ ​​​​ Срещу задължението​​ на държавата​​ - да​​ осигури добър закон и механизъм за висока​​ събираемост на ползваното от задължените ​​ и​​ високи​​ санкции при неплащане, което се квалифицира като​​ кражба.

 ​​​​ ​​ С влизане в сила на закона, още до края на годината стотици хиляди творци загубиха работата си​​ -​​ цирковите и филмовите артисти,​​ значителна част от​​ работещите в БНТ и филиалите​​ ù​​ в страната, редакторите​​ и художниците в закритите списания и държавни издателства и т.н.​​ За жалост, това бе съпроводено от спешна и​​ дива​​ приватизация на​​ материалната база на културата – Цирковата база в​​ квартал​​ Илиенци, София​​ и 120-те асфалтирани, водоснабдени и електрифицирани площадки в страната, Киноцентъра​​ (най-големия на Балканите), мрежата от киносалони​​ и т.н., намиращи се в центровете на всички по-големи градове в страната.​​ 

 ​​ ​​​​ Още през 1993 и следващата година - почти 70%​​ от творците в секторите​​ литература​​ и повечето жанрове в изкуство​​ преминаха на режим -​​ свободна практика​​ и престанаха да​​ тежат на Бюджета. ​​ ​​ ​​ ​​​​  ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​​​ Няма как да не задам въпроса - спазиха ли институциите своята част от задълженията, след като хиляди творци в не един жанр престанаха да тежат на бюджета?​​ Защото когато държавата допуска да не се плащат​​ дължимите им се права за ползвани произведения на практика ги лишава от правото на труд, което е тяхно конституционно право.​​ Остава само да подчертая отново – че плащанията за права освен​​ ​​ необходимият ресурс за създаване на нови произведения​​ са и​​ източника​​ за творците​​ на свободна практика​​ за издръжката​​ им и плащане на​​ дължимите осигуровки.

 ​​ ​​​​ Още повече, че​​ за​​ конституционно гарантирания ​​ достъп на българските граждани до култура,​​ приносът на Бюджета от години е​​ не повече от​​ 30%, а​​ на творците​​ на свободна практика​​ -​​ около 70%.

 ​​ ​​ ​​​​ Установено​​ е​​ – че​​ когато събираемостта от обектите, ​​ задължени​​ да​​ плащат​​ за ежедневно ползваните произведения​​ спадне под 70 % - културата​​ не е в състояние да се​​ възпроизвежда. А​​ при спад​​ под 50% - отделни жанрове загиват бързо, културата като цяло – по-бавно, но сигурно1. ​​​​  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Затова обществото има интерес​​ да знае каква е​​ събираемостта в България​​ от обектите задължени от закона да плащат когато ползват при реализация на стоки и платени услуги защитени произведения2.​​ ​​ А нямам спомен Министерът на културата някога да е посочвал​​ какво е изпълнението на закона, за което той отговаря персонално. Защо ли? ​​ Защото едва около​​ 15%​​ от задължените да плащат за ежедневно ползваните от тях защитени от закона произведения плащат за тях. Резултатът е, че за 25 години спадна и обема,​​ и качеството на част от създаваното​​ в не един жанр.​​ Нещо повече -​​ налице​​ са​​ загиващи жанрове3,​​ поради което трябва да се​​ вземат екстренни мерки​​ за промяна​​ на ситуацията в културата.​​ 

 

 ​​​​  ​​​​ Първата, според мен,​​ е​​ ​​ спешно отстраняване на​​ Министъра на културата Боил​​ Банов от заемания пост.​​ И ясно​​ оповестяване пред обществото на​​ причини за това:​​ за нанесени щети на културата, които лесно могат да бъдат изчислени, с иключение на моралните, тъй като публична тайна е, че в училищата по изкуствата и в държавните академии и факултети по изкуствата се учи, за да се емигрира. Така може би​​ следващият министър на културата​​ ще знае​​ какви са неотложните му задачи, а управляващото мнозинство, че​​ - изборът на​​ Министър на културата на България не може да бъде политически. ​​ Както и внасяните​​ закони в културата и „гласуването“​​ им.

 

•••

 ​​ ​​ ​​​​ Основанията за това искане:

 ​​ ​​ ​​​​ На​​ ​​ 28 февруари 2014 г. в Официален вестник на​​ Европейския съюз бе обнародвана​​ Директива 2014/26/ЕС за колективното управление на авторските и сродните им​​ права.​​ Крайният срок за въвеждане нормите​​ във всяка държава-членка, установен​​ в директивата беше 10 април 2016 г.​​ Тъй като Директивата​​ започваше с преамбюла,​​ че при колективното управление​​ „конкуренцията не трябва да бъде изкривена“​​ не една гилдия въздъхна с облекчение, защото 26 организации, закрити „законово“ с първата монополна поправка можеха да възстановят дейността си.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ В Директивата​​ изрично​​ беше​​ подчертано​​ и основанието за това –​​ творците​​ да имат право на избор на кого да възложат управлението на правата си,​​ а обектите​​ (радио- и ТВ-канали, хотели, ресторанти, транспортни средства, осъществяващи платени превози и др.)​​ да имат право на избор чрез кого да платят за ползваните произведения.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Както обикновено,​​ наздорният орган по​​ закона​​ – Министерството на културата,​​ със заместник-министър по правата Боил Банов,​​ въпреки че разполагаше с 2 години за работа​​ внесе подготвеният​​ законопроект​​ в Министерския съвет​​ в последния момент.​​ Съответно​​ – Министерският съвет​​ внесе​​ законопроекта ​​​​ в Народното събрание​​ на 25 март 2016 г., тоест – 15 дни преди изтичане на крайния срок, поставен от директивата.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Защо?​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Когато​​ те​​ заплашва​​ наказателна процедура от Европейската комисия и​​ санкцията обикновено е​​ 20 000 евра на ден​​ (за всеки ден закъснение след крайния​​ срок)​​ за гражданско участие и за сериозно обсъждане на законопроекта - няма време.​​ Така можеш​​ да​​ прокараш​​ всичко, което при внимателен прочит има опастност да бъде отхвърлено.​​ Каквато е практиката в културата поне в последните 15-тина години с предходни​​ ​​ директиви. Така и този път -​​ законопроектът мина на​​ първо четене​​ в комисиите, на които беше разпределен​​ ​​ по културата, по европейските​​ въпроси и​​ в​​ правната​​ -​​ в ускорени темпове и - безпрепятствено.​​ 

 ​​ ​​​​ Може би не би било фатално, ако законопроектът не​​ въвеждаше​​ окончателно монополизма в колективното управление на права – право да сключват договори и да събират​​ плащания за​​ право във​​ всеки жанр или за дадена категория права​​ имат​​ единствено първите по време регистрирани организации.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Навреме депозираните становища за вредите, които​​ би нанесло​​ окончателното узаконяване​​ на​​ и без това съществуващия​​ монополизъм​​ в България при​​ колективното управление на права​​ бяха оставени без внимание. Напротив - заместник-министърът​​ на културата по правата Боил Банов на всяко от обсъжданията​​ в комисиите​​ разясняваше​​ дълго на народните представители, че по проектозакона,​​ под негово ръководство​​ много съвестно​​ е работила голяма работна група от експерти.​​ Нещо повече –​​ близо година​​ той лично​​ е​​ ​​ ръководил ежеседмично​​ обсъждането на спорните въпроси между организациите и ползвателите на творби, където са основните противоречия и те са​​ вече​​ изчистени. ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Нищо вярно нямаше в твърденията на Боил Банов,​​ защото:​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ •​​ в работната група участваха „експерти“​​ (няма уважаващ себе си експерт, чиито заключения зависят​​ от това кой му плаща)​​ само от заинтересованите монополни организации;

 ​​ ​​​​ •​​ някои от поканените на ежеседмичните​​ обсъждания, след като бяха установили, че няма да бъдат чути,​​ преустановиха участието си (внасяйки документи за причините за това)

 ​​ ​​​​ •​​ въпреки малкото време за реакция – беше​​ внесено мотивирано становище от една от организациите​​ и депозирано отворено писмо на няколко други​​ (на художниците, на дизайнерите и една от сектора музика), които​​ настояваха да бъде преустановено обсъждането на законопроекта, тъй като той окончателно утвърждава съществуващия и без това монополизъм при колективното управление, противоречащо на​​ всички основни норми в Директивата.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Въпреки​​ това – депутатите от​​ Комисията по културата и медиите, определена за водеща, обсъди и прие законпоректа​​ за час​​ (?!)​​ без да ги​​ разгледа.​​ 

 ​​ ​​​​ Единствената реакция срещу законопроекта на Боил Банов​​ ​​ беше на​​ тогавашния народен​​ представител​​ Димитър Байрактаров​​ от​​ ПГПатриотичен​​ фронт“. Слушайки решителното му противопоставяне този законопроект да продължи да се обсъжда и то само на база на икономически аргументи,​​ за първи път се​​ почувствах разбрана.​​ И, признавам, ​​ изпитах отдавна забравеното​​ чувство на гордост от това, че съм българка,​​ когато съм в​​ Народното​​ ни​​ събрание. Помислих​​ дори, че може би още не е късно​​ секторът култура да бъде отвоюван и да не загине.

 ​​ ​​ ​​​​ ​​ На всички следващи обсъждания​​ ми беше по-лесно да защитавам тезатата си, защото неизменно​​ изложените от мен аргументи бяха подкрепени от участващия в заседанията Димитър Байрактаров, тоест - тогавашните​​ „патриоти“.​​ 

 ​​​​ Така се стигна до това​​ ​​ Комисията по правни въпроси на​​ 43-тото​​ да отхвърли внесеният от Боил Банов​​ законопроект​​ на​​ второ четене​​ (на заседанието ù на 8 юни 2016 г.). В резултат на това,​​ ​​ проектозаконът, подготвен под ръководството и с личното участие на Боил Банов​​ не стигна до​​ второ четене в​​ пленарна зала.

 

 ​​ ​​​​ През следващите година и половина,​​ при новото, 43-то Народно събрание,​​ Боил Банов, вече Министър на​​ културата,​​ не предприе нищо за транспониране на Директивата за колективно управление на права.

 ​​ ​​​​ При вече стартирало​​ съдебо дело​​ за налагане на санкции​​ на България (от близо 20 000 евро за всеки ден закъснение)​​ от Европейската комисия на ЕС​​ (на 13 декември 2017 г.)​​ на​​ страницата на​​ Правната комисия на Народното събрание​​ се появи​​ проект за ЗИД​​ за транспониране на​​ ​​ Директивата.​​ Но​​ внесен не като проект на Министерството на културата,​​ одобрен и внесен от Министерския съвет,​​ а от Християн Митев и група депутати от ГЕРБ и „Обединени патриоти“.

 ​​ ​​​​ Оказа се, че​​ законопроектът не е нов, а фактически същият, изготвен и защитаван активно от Боил Банов​​ в предишното Народно събрание, тъй като в него фигурираха всички монолни текстове, поради което бе отхвърлен.

 ​​​​ ​​ ​​ Ще припомня само, че в деня, в който Правната комисия спря​​ законопроекта на Боил Банов от​​ по-нататъшното разглеждане,​​ „Патриотичен фронт“ обяви, че​​ отстранява​​ от поста Председател на Комисията по културата​​ своя депутат -​​ Полина Карастоянова.​​ С основанието, изтъкнато със​​ запомнящото се изявление​​ на Валери Симеонов, че​​ всеки който лобира за​​ монополни интереси​​ ще бъде изхвърлен „с шут“​​ от парламентарната им група.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Още тогава вещ в политиката юрист,​​ охлади очакванията на всички ни​​ за промяна с​​ прогнозата, че​​ „патриотите“ сега работят за​​ авторитет​​ пред интелигенцията поради​​ предстоящите избори​​ за новото, 44-то​​ Народно събрание. Но​​ в него,​​ най-вероятно​​ те ще бъдат партньори на ГЕРБ и ​​ ще забравят веднага за оповестените​​ патриотични и​​ антимонополни позиции.

 ​​ ​​​​ Тази прогноза​​ се сбъдна​​ изцяло​​ -​​ внесеният​​ проект (№ 754-01-84 от 13.12.2017) ​​ от Християн Митев​​ („Обединени патриоти“)​​ и група депутати от​​ ГЕРБ​​ и „патриоти“.​​ Нещо повече –​​ създадената​​ работна​​ група в помощ на депутатите-вносители бе от​​ „експерти“​​ само на​​ монополните организации,​​ създали​​ с Боил Банов отхвърления​​ законопроект​​ в предходното 43-то Народно събрание. ​​ ​​​​ ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ По тази причина не бяха​​ разгледани:

 ​​ ​​ ​​​​ • нито внесени критични становища срещу законопроекта на​​ 

групата депутати;

 ​​ ​​ ​​​​ • нито​​ текстове за​​ алтернативен​​ ЗИД,​​ внесен само​​ месец след този на депутатите и 2 месеца​​ преди​​ гласуването и обнародване​​ на​​ внесения монополен ЗИД, изцяло противоречащ на Директивата.​​  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Въпреки че, внесените алтернативни тестове​​ за законопроект (за разлика от този на групата депутати и „експертите“) бяха с​​ изискваните от Закона за нормативните актове и Правилника на Народното събрание:

 ​​ ​​ ​​​​ •​​ Мотиви​​ и​​ изисквана от Директивата​​ - Таблица,​​ за съответствие​​ на предлаганите​​ текстове с нормите, които тя въвежда,​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ ​​ и​​ че​​ предлаганите​​ ​​ тестовете решаваха и проблеми, произтичащи от стари пороци на ЗАПСП,​​ като –​​ лишаването на​​ цели жанрове с хиляди правоносители изобщо от имуществени права​​ (почти​​ всички сценични жанрове),​​ както и всички, които са на​​ трудов договор или​​ други служебни правоотношения.​​ На тях е оставено само едно право – да отстъпват правата си на работодателя ​​ и/или поръчващия.​​ От което те,​​ при това,​​ нямат никаква полза, защото имат право да го използват​​ само за целите, за които са създадени. Поради което​​ хиляди произведения и изпълнения, създавани със средства на Бюджета,​​ са лишени от друго разпространение и приходи, което​​ освен правоносителите ощетява отново и​​ Бюджета,​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ ​​ и че въвеждаше липсващия​​ в българския закон механизъм за разпределяне на събраните плащания за права при функционирането на 2 и повече организации в един сектор.​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Това че такъв липсва в Директивата​​ е единствено по причина, че този въпрос​​ е решен отдавна в западноевропейските държави, в които организациите за колективно управление на права в днешния си вид са с едновековна история.​​ По тази причина и​​ ​​ органзациите за колективно управление само в музиката, например, са между 3 и 11 на брой​​ в тези държави.​​ (Списък с организациите бе внесен като приложение на предлагания алтернативен проект и във всички​​ комисии, обсъждащи монополния законопроект​​ на Боил Банов).

 ​​ ​​​​ ​​ Въпреки заплахата от санкции – внесените текстове за законопроект​​ изобщо​​ не бяха разгледани от Комисията по правни въпроси на​​ 44-тото​​ Народно събрание. ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​​​ ​​ ●​​ Така се стигна до одобрение и обнародване - на 29 март 2018 г. ЗИД ​​ на подготвения от​​ Боил Банов,​​ член ​​ на гилдия, с отнети имуществени права​​ по действащия български закон,​​ ощетяващ​​ дори себе си​​ като правоносител.​​ 

 ​​ ​​​​ ​​ ​​ Възниква въпросът – ЗАЩО?​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ ​​ Както и следващият​​ логичен​​ въпрос​​ – дали​​ срещу това​​ не получава компенсация в значително по-голям размер?

 

 ​​ ​​​​ ​​ Резултатът - и​​ в двата проекта​​ на Боил Банов​​ –​​ и внесения от него​​ чрез​​ МС​​ през 2016​​ г.​​ и внесения в края на 2017​​ г.​​ -​​ чрез​​ групата депутати на​​ групите на​​ „Обединени патриоти“​​ и ГЕРБ​​ – плащания за права може да събира​​ само първата по време регистрирана организация, с което монополът при колективното управление бе узаконен със закон (?!)​​ 

 ​​ ​​​​ ​​ Цели гилдии в сектора изкуство,​​ разчитащи на Директивата​​ -​​ художници, дизайнери, преводачи, фотографи​​ и др.​​ (общо над 20​​ организации),​​ които разчитаха​​ ​​ да въстановят функциите на авторскоправните си организациите като организации за​​ колективно управление на права загубиха окончателно това право.​​ 

 ​​​​ ​​ ​​ Без нито една организация е​​ и​​ секторът​​ литература​​ ​​ -​​ освен възможността​​ писателите и авторите на нехудожествена литература, които са​​ изцяло зависими​​ от издателите да​​ членуват в тяхната организация.​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Без​​ организация за колективно управление е​​ и целият​​ сектор​​ наука, чиято единствена авторскоправна организация​​ също не може да отговори на всички условия на закона, изискващи значителен финансов ресурс.​​ ​​ Неизвестно защо – при внасяне законопроекти за изменение и допълнение на Закона за авторско право​​ (който е за секторите литература, изкуство и наука),​​ те никога не се разпределят и разглеждат и в Комисията по​​ образованието и науката?​​ ​​ 

​​ 

 ​​ ​​​​ ●​​ За 5 години Министър Банов не предприе нищо и за ревизия на неработещите текстове​​ в чл.26 на​​ ЗАПСП, поради което у нас не се събират плащания​​ за репрографски и копирни права ​​​​ от задължените фирми, произвеждащи и/или внасящи апарати и носители за запис на защитени обекти​​ за т. нар.​​ лично ползване. ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ За целта​​ беше достатъчно да се възстановят​​ в закона ни (както беше до 2011 г.)​​ нормите (успешно действащи​​ в над​​ 180 държави)​​ и се въведе​​ липсващия​​ механизъм за събирането им от задължените по закон фирми. За което има​​ изпробван​​ работещ​​ механизъм в западноевропейските държави​​ от средата на миналия век.

​​  ​​ ​​​​ Ежегодната загуба от неработещия чл. 26​​ ​​ за​​ правосителите и организациите им се изчислява на​​ около 60 млн.лв.,​​ от което губи и Бюджета​​ – от невнесените данъци за несъбраните плащания.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Тъй като 30% от плащанията са предназначени​​ за Националния фонд ​​ КУЛТУРА, което е​​ приблизително​​ – 18 млн.лв.​​ това е пряко участие на творците в подпомагане​​ Бюджета, тъй като Фондът финансира проекти и на бюджетно издържани културни институти и на​​ народните читалища.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Загубата от неработещият чл.26 е и​​ за​​ авторскоправните организации​​ на гилдиите, за които това е единственото колективно събирано плащане.​​ Поради несъбиране на​​ плащания по чл.26,​​ тези организации​​ се налага да се ​​ издържат​​ само от членски внос, което при​​ крайната бедност​​ на преобладаващата част от правоносителите​​ е практически​​ невъзможно.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Това е и втората причина да не се ревизира чл.26​​ - по-малко активно действащи авторскоправни организации – по-малко грижи.​​ Що се отнася до организациите, в чиято услуга беше приет​​ обнародвания​​ монополен​​ ЗИД​​ на Министър Боил Банов​​ – то те​​ би трябвало да са​​ му​​ послушни.​​ А може би е точно обратното?​​ 

 

 ​​ ​​ ​​​​ ● Въпросът е – кой на кого е послушен и колко струва това на​​ преобладаващата част от правоносителите,​​ Бюджета, тоест – на​​ данъкоплатеца, както и на авторитета на България пред ЕС и света като правова държава?

​​ 

 ​​ ​​​​ ​​ Обнародван​​ нов​​ ЗИД е налице –​​ но той не транспонира Директивата, защото ù​​ противоречи​​ -​​ по всички основни норми, които тя установява, а​​ включва изисквания, липсващи в нея.

 ​​ ​​​​ Тоест ​​ -​​ Директивата бе използвана​​ само като​​ параван за узаконяване и окончателно бетониране на съществуващия у нас​​ монополизъм при колективното управление​​ на права. ​​ 

 ​​​​ ​​ Правителството, обаче,​​ поиска от ЕК на ЕС да прекрати заведеното дело за санкция​​ срещу България​​ (от​​ почти 20 000 евра на ден – за близо​​ 2 годишното закъснение).​​ Правителството изтъкна​​ ​​ „аргумента“, че ​​​​ делото е загубило своя предмет, защото нормите от Директивата са въведени в българския закон​​ със ЗИД, в сила от​​ 29 март 2018 г.

 

 ​​ ​​ ​​​​ Във връзка с това задавам​​ следните​​ логично възникващи​​ въпроси:​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ (1)​​ Подписването на документ с такова съдържание​​ не го ли прави​​ документ с невярно съдържание? И ако – да –​​ какви са санкциите,​​ които България ще понесе?​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ ​​ Още повече –​​ че жалбите​​ до Европейската комисия с искане​​ за отмяна на обнародвания ЗИД​​ на 29 март 2018 г.​​ са вече​​ 3 на брой​​ (първата от които –​​ моя,​​ като физическо лице,​​ по която получих отговор​​ с входящ номер, по който​​ ЕК ще ми изпраща информация за хода на разглеждането ù. Но останалите 2​​ жалби са подадени от​​ авторскоправна организация и​​ сдружение в културата.)

 

 ​​​​ ​​ (2)​​ Подписването на документ с подобно съдържание,​​ наказуемо по​​ българския Наказателен кодекст, да не би да не се отнася​​ за високопоставени лица?​​ 

 

 ​​​​ ​​ (3) Когато Еропейската комисия​​ на ЕС​​ установи, че нормите от​​ Директивата не са въведени, санкциите за всеки ден закъснение​​ ​​ няма ли да​​ бъдат​​ много​​ по-високи от исканите 20 000 евра на ден​​ (които бяха не за отказ, а само за закъснение)​​ за още по-дълъг период​​ (от крайния срок​​ –​​ 10​​ април 2016​​ г.)

 

 ​​ ​​​​ (4)​​ Защо обществото трябва​​ да​​ продължава да плаща​​ за неизпълнението на ЗАПСП?​​ 

 ​​ ​​​​ В сектора музика,​​ в който​​ във всички държави​​ се събират​​ преобладаващия обем​​ плащания​​ -​​ у нас​​ се събират​​ годишно​​ символичните​​ 16-17 млн.лв. годишно.

 ​​​​ ​​ Събираното е толкова малко, не​​ защото​​ тарифите на Музикаутор​​ (събираща плащанията само за авторски права)​​ и​​ Профон​​ (само за сродните ​​ права)​​ са​​ много​​ ниски, а защото вредата от монополиста е -​​ че той доказано не работи, илюстрирано от това, че на​​ 25-тата​​ година​​ от функционирането​​ си, те събират плащания едва от около ​​ 15%​​ от задължените търговски обекти да плащат​​ (съгласно собствените им отчети). Защо? Защото​​ отчисленията за издръжка на​​ ръководствата на Музикаутор и Профон от общо събираните около 17 млн.лв.​​ са напълно достатъчни, а как се издържат творците – това не е техен проблем.

 ​​ ​​​​ Когато​​ Музикаутор и Профон​​ се оплакват​​ в медиите и​​ в​​ Световната​​ организация​​ за интелктуална собственост, че​​ най-малко плащания​​ в ЕС​​ за права се събират в България, те пропускат да отбележат, че то е, защото не събират плащания от​​ около 85% от търговските обекти, задължени по закон, възлизащо минимум на 50 млн. лв.​​ И ако на 25-тата години от влизане в сила на закона те са стигнали едва до тук, ще успеят ли до края на века да осигурят преобладаващата част от задължените по закон да плащат?

 ​​ ​​​​ Тъй като​​ музикалните​​ творби се управляват в режим на​​ неделимо съавторство​​ и Музикаутор и Профон нямат самостоятелна пазарна роля​​ пред задължените да плащат за права, единственият начин да продължат да съществуват​​ (по порочния начин​​ и​​ да не работят)​​ е​​ - да се борят за запазване на монопола си.​​ 

 ​​​​ 

 ​​ ​​​​ (5)​​ Възниква основателният въпрос​​ за причините,​​ Министърът на културата Боил Банов​​ да подкрепя толкова безрезервно монополните организации​​ и​​ да налага законодателство в​​ тяхна услуга, вместо за изминалите 5 години да им е​​ наложил​​ всички предвидени в закона санкции, след ​​ като:​​ ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ ​​ В София са съсредоточени около 52% от общото количество правоносители от всички жанрове, но​​ в музиката преобладаващият брой правоносители са в областните центрове и във всички общини.​​ Регионалните радио- и ТВ- оператори​​ в по-голямата част от времето излъчват изпълнения на местните музикални формации от техни концерти и местни празници. Тези правоносители​​ не членуват в Музикаутор и Профон и не получават никакви плащания, което е поредната кражба от права. В това число и от​​ Бюджета.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ ​​ Музикаутор и Профон​​ имат право по закон и​​ събират​​ плащанията от всички обекти​​ ​​ „от името и​​ в полза на всички правоносители“,​​ независимо​​ дали са техни членове или не. Но​​ ги​​ ​​ разпределят и изплащат само на своите членове.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ В двете организации членуват общо само малко над 3 000 правоносители, а само професионално подготвените​​ (в средни и висши училища, издържани от Бюджета)​​ са над 35 000​​ души. Но​​ всъщност, те са значително​​ повече, защото​​ права се плащат за ползване, а не за образование.​​  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Предвидената в такива случаи​​ трета​​ санкция в ЗАПСП​​ (за системно нарушение)​​ е​​ затваряне офисите на нарушителите​​ на закона​​ за​​ срок от 6 месеца​​ (ако за нарушенията​​ Министерството на културата не е трябвало да сезира​​ и прокуратурата.)

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Въпросът е – ако Министерството не го прави, прокуратурата няма ли задължение да се самосезира?​​ 

 

 ​​ ​​​​ (6)​​ Въпреки, че изплащат всички събрани суми само на своите членове,​​ само няколко десетки правоносители (тоест под 100 души) получават плащания в размер​​ над минималната работна заплата.​​ 

 ​​ ​​​​ ​​ Обяснението от​​ ръководствата​​ на Музикаутор и Профон е,​​ че​​ превеждали основната част от събраните суми на организациите на чуждестранните правоносители, тъй като 90% от музиката, звучаща в българския ефир е чуждестранна и най-вече на​​ правоносители от САЩ. ​​ (Поради „транспонираната“ по подобен​​ начин​​ Директива за аудиовизията, изискваща​​ повече от половината време в Програмите на радио- и ТВ-каналите да бъде​​ с музика и филми – европейско производство и собственост.​​ Така ще бъде, след като​​ сред най-предпочитаните и ползвани​​ „експерти“ на Министър ​​ Банов са и лица с​​ преки​​ търговски интереси​​ – в българския ефир​​ да звучи преимуществено чуждестранна музика.

​​  ​​​​ От отчетите​​ на​​ Музикаутор и Профон, обаче,​​ е видно, че​​ те​​ не са изплащали нищо на чуждестранните организации от събираните и за тях плащания.​​ ​​ (След като сключените​​ договори за взаимно представителство с​​ организации на чуждестранни музиканти​​ не се изпълняват, следователно Музикаутор и Профон не представляват 90% от световния репертоар -​​ основен​​ техен​​ аргумент при защита на монополизма).​​ Факт е, че на​​ всички​​ международни работни срещи,​​ провеждани у нас в навечерието на приема на България в ЕС​​ и през следващите години,​​ от СОИС и международните федерации за репрографски и копи- права,​​ с участие на представители на ефективно работещи ОКУП от Белгия, Испания, Норвегия, Франция и др.​​ нееднократно бе декларирано от тях, че процентът, който трябва да се отчислява за техните членове ще обсъждаме​​ след като​​ осигурим поне 70% събираемост на дължимите плащания.​​  ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Но, ако днес – 10 години по-късно,​​ организациите на чуждестранните правоносители​​ са изгубили търпение да чакат​​ това да се случи и​​ потърсят от България дължимите им се плащания от​​ събраното​​ от Музикаутор-Профон?​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Отговорността​​ за​​ създадения​​ от двете монополни организации проблем​​ няма ли да бъде​​ на надзорния орган – Министерството на културата, който плаща провиненията си само с пари от Бюджета, тоест - данъкоплатците, в това число -​​ правоносителите.​​ 

 

 ​​ ​​ ​​​​ (7) От изложените цифри произтича​​ още един немаловажен​​ за всички​​ въпрос -​​ след като събираните 17 млн.лв не се разпределят и изплащат на​​ 35 000 правоносители в музиката,​​ а само на членуващите в Музикаутор и Профон,​​ защо​​ колегите ни -​​ членове на двете организации​​ СРЕДНО получават​​ по една минимална работна заплата на година, а не по 10​​ заплати​​ ?

 

 ​​ ​​​​ (8)​​ Няма отговор и на въпроса​​ защо​​ Министър Банов​​ не е​​ ​​ предприел​​ никакви мерки и по отношение на укритите от правоносителите, внесени в КТБ​​ (на което ръководството на Профон няма право)​​ и​​ загубени при фалита ù​​ около​​ 20 млн. лв.​​ ​​ 

 ​​ ​​​​ По който въпрос в деня​​ за месечен​​ контрол в​​ Комисията по културата и медиите​​ съм внасяла​​ от името на​​ третата музикантска организация – ЕАЗИПА​​ 2 питания​​ и не получихме отговор.​​ 

 ​​ ​​​​ Тогавашният изпълнителният​​ директор на Профон - Ина Килева,​​ благоразумно​​ подаде оставка.​​ Вместо да бъде​​ дадена на прокуратурата от Боил Банов –​​ тогава​​ зам.министър​​ по правата, а в немалък период и​​ изпълняващ​​ ​​ длъжността Министър​​ (поради отстъствието по болест на Министър Рашидов)​​ от страницата на НС става​​ ясно, че Ина Килева е​​ секретар на​​ Консултативния съвет по законодателство на Народното събрение, оглавяван от проф. Герджиков (?!)​​ ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​​​ (9) Преди 2 години,​​ при неизтекъл договор​​ Музикаутор​​ смени условията и поиска от БНР да подпише нов договор за около 2,5 пъти по-високо плащане за излъчваната музика.​​ При това – непосредствено преди Нова година при вече приет Закон​​ за бюджет. БНР започна да излъчва от 1 януари 2017 г. музика създадена, изпълнена и записана до 1947 г., което за определени предавания не беше подходящо.​​ Всички​​ се притекоха на помощ​​ на Националното радио​​ – правоносителите от ЕЗИПА предоставиха безплатно творбите си, Институтът по интелектуална собственост​​ на УНСС​​ проведе​​ обсъждане специално по тази тема – публични финанси и права. От това обсъждане​​ блестяха с отсъствието си само​​ виновниците за събитието -​​ Музикаутор и Профон.​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Вместо да реши въпросът​​ – Боил Банов предложи услугите на Министерството​​ в качеството на​​ медиатор?! След като Министърът на културата Боил Банов не счита за възможно да се намеси за защита на​​ бюджетно издържаното БНР​​ (чийто договор​​ с монополиста не беше изтекъл)​​ какво очакваме​​ да се случи на останалите​​ ползватели при подобно поведение на монополистите?

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​  ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​​​  ​​​​ Ето защо - влезлият​​ в сила на 29 март 2018 г.​​ ЗИД може да бъде окачествен само като​​ последното действие, разрушило всякакво доверие към​​ всички интитуции – Министерството на културата, Министерския​​ съвет​​ и Народното събрание, превърнали ЗАПСП от инструмент за защита, в инструмент за репресия на секторите​​ литература, изкуство и наука.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​​​ Този ЗИД е​​ несправедлив​​ и поради това, че докато преди 10 години,​​ по време на​​ икономическа криза,​​ творческите сектори заемаха по принос 10-то място,​​ още преди 5 години​​ се придвижиха​​ на 8-мо място, а в София​​ (където е съсредоточен по-голямата част от творческия потенциал в някои жанрове) –​​ на 5-то място.​​ 

 ​​ ​​​​ Несправедливо е и защото​​ 70% от​​ конституционно гарантирания достъп на гражданите до култура​​ се осигурява​​ от правоносителите, които не тежат на Бюджета, което е важно​​ за младите българи. И​​ ​​ особено за тези​​ -​​ с различен от българския​​ майчин език,​​ каквито​​ в последните 7-8 години​​ са​​ половината от тръгващите на училище,​​ които утре трябва да създават икономиката и културата​​ на България.​​ 

 

 ​​ ​​​​ 

 

1

​​ По данни на Световната организация за интелектуална собственост.

2

​​ Търговски обекти като заведения за хранене, хотели, обекти от секторите услуги, транспорт, спорт и др., радио- и ТВ-канали и др.

3

​​ Данни за цирковото изкуство – виж в публикацията за него​​ и в​​ интервюто с​​ цирковият артист и мениджър -​​ Александър Балкански, баща​​ - в бр.3/2018 на АртДиалог.

1

 

1501 общо 1 за днес