НАСЛЕДСТВО - 2018, Брой 4

Художница – Приказница – Дария Василянска

 

 

https://dariavassilyanska.files.wordpress.com/2010/04/d181-d182d0b5d0b7d0b8-d182d183d0ba-d0bcd0b8-d0b5-d0b4d0bed0b1d180d0b5-20041.jpg?w=463&h=

Дария Василянска. С тези тук ми е добре.​​ Маслени бои, платно, 60х90 см. 2004​​ 

 

 

 ​​ ​​​​ Започвам този спомен с един цитат от Алфред дьо Виньи, който би могъл да бъде​​ негово​​ мото: „Има​​ неизвестни хора, станали в наши​​ дни знаменитости​​ и знаменитости -​​ неизвестни нам,​​ потомците“.

 ​​ ​​ ​​​​ През светлите студентски дни, в края на декември винаги имаше вечеринка „Сава Доброплодни“ в Театралната академия, концерт на бъдещи оперни диви в Музикалната академия и маскарад в ателиетата на Художествената академия.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Още тогава Дария Василянска се отличаваше с дискретната си хубост и чаровна невъздържаност. Представен ù бях от нашия общ приятел – бъдещият голям художник Иван Кирков. Промърморихме си имената и се разминахме​​ със свършването на​​ предновогодишния празник. Но​​ запомних нейното име, което​​ щеше да​​ ù отреди толкова видно място в нашата живопис.

 

https://dariavassilyanska.files.wordpress.com/2010/04/friz-street.jpg?w=1750&h=

Дария Василянска.​​ Улица. Маслени бои, 60х400 см.​​ 2006.

 

https://dariavassilyanska.files.wordpress.com/2010/04/street.jpg?w=1227&h=

​​ Дария Василянска.​​ Улица. Маслени бои,​​ платно,135х321 см.1990.

 

https://dariavassilyanska.files.wordpress.com/2010/04/grotesque_-poly.jpg?w=1750&h=

Дария Василянска. Гротеска.​​ Маслени бои, платно,​​ 80х400 см.​​ 2007

 

 ​​ ​​ ​​​​ Ще цитирам написаното от ръката на Иван Кирков за Дария​​ Василянска в неин​​ албум, защото ми е трудно да възстановя​​ неговите​​ оценки за нея:

 ​​ ​​ ​​​​ „Дария Василянска не направи нито един компромис с творчеството си, където съхрани и досега детинския си възторг от живота и природата. И въвлече тези, които обичат изкуството в безумно красивата авантюра, която живописта предоставя само на най-способните си представители. Ярък, самобитен талант, с Божия искра в него.“

 ​​ ​​ ​​​​ Написал е това през 1998 г.

 ​​ ​​ ​​​​ Но в далечната 1976 година, Владимир Свинтила е написал:

​​  ​​ ​​ ​​​​ „Зрелищното, ето нейният патос. Нейната живопис носи пъстротата на улиците и на празниците. Тя обича да рисува пъстри човешки групи, красиви стари архитектури, пищно оцветени екзотични фигури с​​ цвят на теракота. Във всяко нейно платно те засвидетелстват простонародния вкус: саксии,съдове с чудати форми, ковьорчета. Василянска се радва на предаването на богатия веществен мир, който окръжава човека и свидетелства за неговата духовна нагласа. Този простонароден стил, възникнал от живота на улицата населява платната ù с висока цветно.“

 

 ​​ ​​ ​​​​ След този кратък пролог, продължавам​​ спомена с​​ голям прескок във времето – отново през месец декември, но 2010 година. Друг наш общ приятел Борис Луканов ме заведе в нейното ателие.

 

https://dariavassilyanska.files.wordpress.com/2010/04/d181d0bfd0bed0bcd0b5d0bd-d0b7d0b0-d181d182d0b0d180d0bed182d0be-d0b0d182d0b5d0bbd0b8d0b5-19821.jpg?w=512&h=

Дария Василянска. Спомен за старото​​ ателие. Маслени бои, платно. 132х135 см. 1982

 

 ​​ ​​ ​​​​ Едва прекрачил прага​​ на ателието ù​​ си помислих, че Луис Карол би​​ могъл да ми завиди. Докато тя попадаше в страната на чудесата, аз попадах в царството на приказни бивалици.

 

 ​​ ​​​​ ​​ „Усмивката“ на майката с тризнаците ще ви омае със своята харизматичност. Едно момиче с червена барета ще наздърне подир вас през решетката от ковано желязо.​​ 

 

https://dariavassilyanska.files.wordpress.com/2010/04/d0b2d180d0b0d182d0b0-2001.jpg?w=342&h=

Дария Василянска. „Врата“. Маслени бои, платно, 100х70 см.​​ 2001

 

Нека не ви сепва лаят на нейното куче – то не лае по вас, а е надушило приближаващата се иззад​​ ъгъла глутница бездомни псета. „Продавачката“ ще ви предложи семки от своята кошница, сподиряйки шарената си котка.

https://dariavassilyanska.files.wordpress.com/2010/04/d0bfd180d0bed0b4d0b0d0b2d0b0d187d0bad0b0-2000d0b31.jpg?w=875&h=

Дария Василянска. Продавачка.​​ Маслени бои, платно, 79,5х67,5​​ см. 2001

 

Не трябва да ви​​ натъжава „Къщата с некролозите“ – покойниците отдавна са попаднала в по-добрия свят -​​ просто​​ отколе​​ опечалените са забравили​​ да ги отлепят. Не е редно да се заслушвате в​​ разговора​​ на „Гости“-те.​​ 
https://dariavassilyanska.files.wordpress.com/2010/04/d182d180d0b8-d0b6d0b5d0bdd0b8-d0bad180d0b0d0b9-d0bcd0bed180d0b5d182d0be19801.jpg?w=513&h=

Дария Василянска. Три жени край брега.​​ Маслени бои, платно, 135х137 см. 1980

 

А​​ като изкокнете на​​ морския бряг​​ „Три жени​​ …“​​ ​​ сплетничат, но няма да доловите нищо от клюките​​ им поради морския прибой. Извърнете ли гръб на морето, ще се озовете отново в „Градът“.​​ 

https://dariavassilyanska.files.wordpress.com/2010/04/d0b3d180d0b0d0b4d18ad182-19902.jpg?w=875&h=

Дария Василянска. Градът.​​ Маслени бои, платно. 100х89 см.​​ 1990

 

 ​​ ​​ ​​​​ Взорът на седналата в шезлонга старица ще ви сподири до ъгъла, а „Две момичета“ ще​​ ронят трохи на гларусите и изобщо няма да ви забележат. Едно дребосъче ще ви изпрати ​​ с литналото до възбог хвърчило. Може да си купите билет от лотарията, за да си проверите късмета. И ако нозете ви са се изморили от дългата „Разходка“, отбийте ​​ в „Къщата на двора“​​ ​​ приказни малки​​ дръвчета хвърлят дебела сянка.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Опитах се да ви разходя в приказния свят на Дария Василянска. Но думите са немощни, за да предадат възхитата – те нямат цветовете на небивалата ù палитра.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Междувременно се бях сприятелил с нейния съпруг – високо​​ одарения Станчо​​ Станчев – любимец на двете театрални музи – Талия, на комедията и Мелпомена, на трагедията. За разлика от своя съпруг Станчо, Дария говореше звучно. Тембърът на гласът ù беше кадифен. Когато не одобряваше нещо, тя изригваше като вулкан. Затова приписваха избиците ù на четап характер. А тя беше винаги точна и справедлива, накрая махваше с ръка и пленителната ù усмивка разцъфтяваше върху устните ù. Не умееше да лицемери и беше от онези, за които поговорката казва „право куме, та в очи“. Дълбокото​​ ù​​ мислене сякаш беше като необятната морска шир.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ https://dariavassilyanska.files.wordpress.com/2010/04/d0b2d0b8d185d18ad180-2009-copy.jpg?w=875&h=

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Дария Василянска. Вихрушка.Маслени бои, платно.​​ 2009

 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Като много одарени личности, тя беше в хлевоустите езици на малодарните. Но с какво достойнство и хладнокръвие извръщаше гръб на хулите на злоезичието…

 ​​ ​​ ​​​​ Със скок през пет години се озовавам в навечерието на Великденските празници​​ през април​​ на 2015 година. Вече знаех какво​​ ме очаква в приказното ù ателие, но не предполагах, че ще си отида и с подарена картина. Как така подарена! – ще възкликните вие. Защо? Толкова ли е щедра тази харизматична художница?!

 ​​ ​​ ​​​​ Отговорът на вашата почуда е закодиран в авторафа:

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ „На господина Павел Павлову,​​ 

С уважение за интересното му присъствие в българската култура, за човешката му обаятелност и за добър спомен –​​ 

Дария Василянска

11 април 2015 година“

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Сръчните ù ръце опаковаха умело платното, озаглавено „Морето е голямо“.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ И с картината под мишницата тръгнах по варненските улици, сподирен от​​ завистливите погледи на минувачите, съгледали ме да излизам от​​ ателието на​​ приказките.

 ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ ​​ И като послепис на този спомен прибавям неумолимото си и до днес желание да видя окачено на стената в моя дом още една нейна творба. Запленен, не – омагьосан бях от платното, озаглавено „Поздрав към льохманите“. Юноша държи в ръката си птица, която аз реших, че е оная синя прица от приказната пиеса на друг един приказник – Метерлинк.

 

https://dariavassilyanska.files.wordpress.com/2018/06/d0bfd0bed0b7d0b4d180d0b0d0b2-d0bad18ad0bc-d0bbd18cd0bed185d0bcd0b0d0bdd0b8d182d0b52007-73d18550.jpg?w=463&h=

Дария Василянска. Поздрав към льохманите.​​ Маслени бои, платно.​​ 2008

 

 ​​ ​​ ​​​​ Другото ми​​ желание, което смъртта на художницата​​ ​​ приказница​​ изпревари беше -​​ да я поканя като сценограф на лебедовата си песен в театъра. Но човек предполага, а Бог разполага. Може би някога, в оня отвъден небесен театър в Божите предели. Може би! … Дотогава! …

 

https://dariavassilyanska.files.wordpress.com/2010/04/img_1438.jpg?w=875&h=

Дария Василянска. Големият ангел.

 

 ​​ ​​ ​​​​ Сега, когато вече я няма и приказните ù четки осиротяха, утешавам се, взирайки се в подарената ми картина. Моите гости често ме питат, дали това не е умело копие на Малевич.​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Отговарям, че това е оригинал на една художница без дубъл.

• • •

 ​​ ​​​​ ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ АртДиалог

 ​​ ​​ ​​​​ Дария Василянска (24.11.1928 –​​ 4.12.2018).​​ През 1955 г. завършва живопис при проф.​​ Илия Петров​​ в​​ Националната художествена академия​​ в София. Работи като свободен художник кавалетна живопис,​​ сценография, монументално–декоративна стенопис и декоративно приложни проекти. Член на СБХ.[1][2]​​  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Нейни творби са притежание на 23 държавни художествени галерии в България, различни институции и частни лица в страната и чужбина.​​ Живее и работи в град Варна.

Самостоятелни изложби

1974 – Галерия “BWA Сопот”, Гданск, Полша

1975 – Изложбена зала на „Княз Борис I“ 65, Варна

1075 – Дом – музей „Ламартин“ – Пловдив

1976 – Галерия „Шипка“ 6 на СБХ, София

1977 – Празници на изобразителното изкуство, Орешак

1998 – "Жените, жените..." - Галерия „Арт 36“, София

1998 – Юбилейна изложба – Градска художествена галерия,Варна

1999 – „Разни рисунки“ – галерия „ТЕД“, Варна

1999 – „Котките на Дария“ – Музей „Георги Велчев“, Варна

2000 – „Малки пейзажи с море“ – „Галерия 8“, Варна

2001 – „Мадони“ – „Галерия 8“ Варна

2001 – „Гримаси и усмивки“ – Музей „Георги Велчев“, Варна

2002 – „Мадони“ – галерия „Арт 36“ – София

2002 – „Привет, културтрегери!“ – „Галерия 8“, Варна

2003 – „Изложба за три гроша“ – „Галерия 8“, Варна

2004 – „Крайбрежие“ – галерия „Дяков“ – Пловдив

2004 – „Старомодна изложба“ – галерия „Артин“, Варна​​ 

2006 – „С поглед към по-красивите неща“ – галерия „Артин“, Варна

2008 – „С тези тук ми е добре“ – Юбилейна изложба, Градска художествена галерия, Варна

2008 – Самостоятелна изложба в Музей „Златю Бояджиев" – Старинен Пловдив,

2014 - Усмивки и гримаси“, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна

2016 - „Картини от хартия“, Градска художествена галерия –​​ 

2016 – „Котките на Дария – втора употреба“, Дом на архитекта, Варна

2017 –​​ In memoriam – Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна

2018​​ -​​ Юбилейна изложба по случай 90 години от рождението ù в Градска художествена галерия – Варна

Приложно – монументални творби

1974 – проект за декоративни метални решетки и керамични пана за входа, терасата и прозорците на ресторант „Джанавара“, Варна​​ 

1974 – Стенопис „Хармония“ във фоайето на училище „Черноризец Храбър“, Варна​​ 

1977 – Стенопис „Корабостроене“ – 250/500 см. – във фоайето на експерименталната база на Института​​ за корабна хидродинамика, Варна

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Награди

1959 – за сценография на Министерството на културата

1967 – Награда на ​​ Съюза на българските художници

1974 – Награда от Общата художествена изложба​​ „Приятели на морето“ – Бургас

1986 –​​ Награда​​ на VII Национален конкурс за морска тематика – Общата художествена изложби„Човекът и морето“ – Варна

1998 – Първа награда за живопис в изложбата – конкурс „Човекът и морето“ – Варна

1967, 1973, 1976 и​​ 1998 – Наградата​​ „Варна“

2013 – Златен почетен знак с лента „За заслуги към Варна“

2015 – награда на СБХ

 

Presentation of Monograph on Daria Vassilyanska's Painting at Varna City Art Gallery

На плаката – картината „Страх“​​ на Дария Василянска

 

Фогографиите в пубилкацията са на Росен Донев, Александър Николов, Свобода Цекова, Любомир Ковачев -​​ от​​ книгата/албум -​​ Дария Василянска, съставители – Теменуга Станчева и Румен Серафимов.​​ ​​ 

1

1950 общо 2 за днес