Художница – Приказница – Дария Василянска
Дария Василянска. С тези тук ми е добре. Маслени бои, платно, 60х90 см. 2004
Започвам този спомен с един цитат от Алфред дьо Виньи, който би могъл да бъде негово мото: „Има неизвестни хора, станали в наши дни знаменитости и знаменитости - неизвестни нам, потомците“.
През светлите студентски дни, в края на декември винаги имаше вечеринка „Сава Доброплодни“ в Театралната академия, концерт на бъдещи оперни диви в Музикалната академия и маскарад в ателиетата на Художествената академия.
Още тогава Дария Василянска се отличаваше с дискретната си хубост и чаровна невъздържаност. Представен ù бях от нашия общ приятел – бъдещият голям художник Иван Кирков. Промърморихме си имената и се разминахме със свършването на предновогодишния празник. Но запомних нейното име, което щеше да ù отреди толкова видно място в нашата живопис.
Дария Василянска. Улица. Маслени бои, 60х400 см. 2006.
Дария Василянска. Улица. Маслени бои, платно,135х321 см.1990.
Дария Василянска. Гротеска. Маслени бои, платно, 80х400 см. 2007
Ще цитирам написаното от ръката на Иван Кирков за Дария Василянска в неин албум, защото ми е трудно да възстановя неговите оценки за нея:
„Дария Василянска не направи нито един компромис с творчеството си, където съхрани и досега детинския си възторг от живота и природата. И въвлече тези, които обичат изкуството в безумно красивата авантюра, която живописта предоставя само на най-способните си представители. Ярък, самобитен талант, с Божия искра в него.“
Написал е това през 1998 г.
Но в далечната 1976 година, Владимир Свинтила е написал:
„Зрелищното, ето нейният патос. Нейната живопис носи пъстротата на улиците и на празниците. Тя обича да рисува пъстри човешки групи, красиви стари архитектури, пищно оцветени екзотични фигури с цвят на теракота. Във всяко нейно платно те засвидетелстват простонародния вкус: саксии,съдове с чудати форми, ковьорчета. Василянска се радва на предаването на богатия веществен мир, който окръжава човека и свидетелства за неговата духовна нагласа. Този простонароден стил, възникнал от живота на улицата населява платната ù с висока цветно.“
След този кратък пролог, продължавам спомена с голям прескок във времето – отново през месец декември, но 2010 година. Друг наш общ приятел Борис Луканов ме заведе в нейното ателие.
Дария Василянска. Спомен за старото ателие. Маслени бои, платно. 132х135 см. 1982
Едва прекрачил прага на ателието ù си помислих, че Луис Карол би могъл да ми завиди. Докато тя попадаше в страната на чудесата, аз попадах в царството на приказни бивалици.
„Усмивката“ на майката с тризнаците ще ви омае със своята харизматичност. Едно момиче с червена барета ще наздърне подир вас през решетката от ковано желязо.
Дария Василянска. „Врата“. Маслени бои, платно, 100х70 см. 2001
Нека не ви сепва лаят на нейното куче – то не лае по вас, а е надушило приближаващата се иззад ъгъла глутница бездомни псета. „Продавачката“ ще ви предложи семки от своята кошница, сподиряйки шарената си котка.
Дария Василянска. Продавачка. Маслени бои, платно, 79,5х67,5 см. 2001
Не трябва да ви натъжава „Къщата с некролозите“ – покойниците отдавна са попаднала в по-добрия свят - просто отколе опечалените са забравили да ги отлепят. Не е редно да се заслушвате в разговора на „Гости“-те.
Дария Василянска. Три жени край брега. Маслени бои, платно, 135х137 см. 1980
А като изкокнете на морския бряг „Три жени …“ сплетничат, но няма да доловите нищо от клюките им поради морския прибой. Извърнете ли гръб на морето, ще се озовете отново в „Градът“.
Дария Василянска. Градът. Маслени бои, платно. 100х89 см. 1990
Взорът на седналата в шезлонга старица ще ви сподири до ъгъла, а „Две момичета“ ще ронят трохи на гларусите и изобщо няма да ви забележат. Едно дребосъче ще ви изпрати с литналото до възбог хвърчило. Може да си купите билет от лотарията, за да си проверите късмета. И ако нозете ви са се изморили от дългата „Разходка“, отбийте в „Къщата на двора“ – приказни малки дръвчета хвърлят дебела сянка.
Опитах се да ви разходя в приказния свят на Дария Василянска. Но думите са немощни, за да предадат възхитата – те нямат цветовете на небивалата ù палитра.
Междувременно се бях сприятелил с нейния съпруг – високо одарения Станчо Станчев – любимец на двете театрални музи – Талия, на комедията и Мелпомена, на трагедията. За разлика от своя съпруг Станчо, Дария говореше звучно. Тембърът на гласът ù беше кадифен. Когато не одобряваше нещо, тя изригваше като вулкан. Затова приписваха избиците ù на четап характер. А тя беше винаги точна и справедлива, накрая махваше с ръка и пленителната ù усмивка разцъфтяваше върху устните ù. Не умееше да лицемери и беше от онези, за които поговорката казва „право куме, та в очи“. Дълбокото ù мислене сякаш беше като необятната морска шир.
Дария Василянска. Вихрушка.Маслени бои, платно. 2009
Като много одарени личности, тя беше в хлевоустите езици на малодарните. Но с какво достойнство и хладнокръвие извръщаше гръб на хулите на злоезичието…
Със скок през пет години се озовавам в навечерието на Великденските празници през април на 2015 година. Вече знаех какво ме очаква в приказното ù ателие, но не предполагах, че ще си отида и с подарена картина. Как така подарена! – ще възкликните вие. Защо? Толкова ли е щедра тази харизматична художница?!
Отговорът на вашата почуда е закодиран в авторафа:
„На господина Павел Павлову,
С уважение за интересното му присъствие в българската култура, за човешката му обаятелност и за добър спомен –
Дария Василянска
11 април 2015 година“
Сръчните ù ръце опаковаха умело платното, озаглавено „Морето е голямо“.
И с картината под мишницата тръгнах по варненските улици, сподирен от завистливите погледи на минувачите, съгледали ме да излизам от ателието на приказките.
И като послепис на този спомен прибавям неумолимото си и до днес желание да видя окачено на стената в моя дом още една нейна творба. Запленен, не – омагьосан бях от платното, озаглавено „Поздрав към льохманите“. Юноша държи в ръката си птица, която аз реших, че е оная синя прица от приказната пиеса на друг един приказник – Метерлинк.
Дария Василянска. Поздрав към льохманите. Маслени бои, платно. 2008
Другото ми желание, което смъртта на художницата – приказница изпревари беше - да я поканя като сценограф на лебедовата си песен в театъра. Но човек предполага, а Бог разполага. Може би някога, в оня отвъден небесен театър в Божите предели. Може би! … Дотогава! …
Дария Василянска. Големият ангел.
Сега, когато вече я няма и приказните ù четки осиротяха, утешавам се, взирайки се в подарената ми картина. Моите гости често ме питат, дали това не е умело копие на Малевич.
Отговарям, че това е оригинал на една художница без дубъл.
• • •
АртДиалог
Дария Василянска (24.11.1928 – 4.12.2018). През 1955 г. завършва живопис при проф. Илия Петров в Националната художествена академия в София. Работи като свободен художник кавалетна живопис, сценография, монументално–декоративна стенопис и декоративно приложни проекти. Член на СБХ.[1][2]
Нейни творби са притежание на 23 държавни художествени галерии в България, различни институции и частни лица в страната и чужбина. Живее и работи в град Варна.
Самостоятелни изложби
1974 – Галерия “BWA Сопот”, Гданск, Полша
1975 – Изложбена зала на „Княз Борис I“ 65, Варна
1075 – Дом – музей „Ламартин“ – Пловдив
1976 – Галерия „Шипка“ 6 на СБХ, София
1977 – Празници на изобразителното изкуство, Орешак
1998 – "Жените, жените..." - Галерия „Арт 36“, София
1998 – Юбилейна изложба – Градска художествена галерия,Варна
1999 – „Разни рисунки“ – галерия „ТЕД“, Варна
1999 – „Котките на Дария“ – Музей „Георги Велчев“, Варна
2000 – „Малки пейзажи с море“ – „Галерия 8“, Варна
2001 – „Мадони“ – „Галерия 8“ Варна
2001 – „Гримаси и усмивки“ – Музей „Георги Велчев“, Варна
2002 – „Мадони“ – галерия „Арт 36“ – София
2002 – „Привет, културтрегери!“ – „Галерия 8“, Варна
2003 – „Изложба за три гроша“ – „Галерия 8“, Варна
2004 – „Крайбрежие“ – галерия „Дяков“ – Пловдив
2004 – „Старомодна изложба“ – галерия „Артин“, Варна
2006 – „С поглед към по-красивите неща“ – галерия „Артин“, Варна
2008 – „С тези тук ми е добре“ – Юбилейна изложба, Градска художествена галерия, Варна
2008 – Самостоятелна изложба в Музей „Златю Бояджиев" – Старинен Пловдив,
2014 - Усмивки и гримаси“, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна
2016 - „Картини от хартия“, Градска художествена галерия –
2016 – „Котките на Дария – втора употреба“, Дом на архитекта, Варна
2017 – In memoriam – Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна
2018 - Юбилейна изложба по случай 90 години от рождението ù в Градска художествена галерия – Варна
Приложно – монументални творби
1974 – проект за декоративни метални решетки и керамични пана за входа, терасата и прозорците на ресторант „Джанавара“, Варна
1974 – Стенопис „Хармония“ във фоайето на училище „Черноризец Храбър“, Варна
1977 – Стенопис „Корабостроене“ – 250/500 см. – във фоайето на експерименталната база на Института за корабна хидродинамика, Варна
Награди
1959 – за сценография на Министерството на културата
1967 – Награда на Съюза на българските художници
1974 – Награда от Общата художествена изложба „Приятели на морето“ – Бургас
1986 – Награда на VII Национален конкурс за морска тематика – Общата художествена изложби„Човекът и морето“ – Варна
1998 – Първа награда за живопис в изложбата – конкурс „Човекът и морето“ – Варна
1967, 1973, 1976 и 1998 – Наградата „Варна“
2013 – Златен почетен знак с лента „За заслуги към Варна“
2015 – награда на СБХ
На плаката – картината „Страх“ на Дария Василянска
Фогографиите в пубилкацията са на Росен Донев, Александър Николов, Свобода Цекова, Любомир Ковачев - от книгата/албум - Дария Василянска, съставители – Теменуга Станчева и Румен Серафимов.