ИЗБОРИТЕ ЗА КМЕТОВЕ: КОГО НЕ ИЗБРАХМЕ - 2015, Брой 1

Защо участвах в кампанията за пряк избор на Кмет на Район „Люлин“, София, 2015

● Защо се кандидатирах?  Кореняк софиянец съм. Половината от живота ми мина в центъра на София, другата половина, по-голямата част от професионалната ми активност, е свързана с тази част на София, която сега е район „Люлин“. Не очаквах това да е така по времето, в което като войник давах наряди на форта „Обеля“, когато на мястото на блоковете беше чернозем, а блокчетата на ЖК „Филиповци“ бяха най-големите постройки, заедно с една водонапорна кула, около която десетилетия по-късно исках да развия детски център. Самия жилищен комплекс „Люлин“ познавам още преди той  да се появи от чертожните дъски.
Харесвам тази част на София. Тя не е престижна, но все още има много слънце, въздух, зеленина. Тук децата на младите хора са повече (на глава от населението), отколкото в центъра, а и където и да е в София. „Люлин“ има свой характер, а немалко от хората имат своеобразен местен патриотизъм. Хората тук искат да запазят и умножат това, което е хубаво в „Люлин“. Като професионалист – архитект, урбанист, като гражданин и като жител на „Люлин“ исках да участвам в този процес. Затова приех да съм кандидат за кмет на „Люлин“ от политическото ляво пространство.Самият аз живея и работя тук. Виждам проблемите на „Люлин“ от първо лице. Защото аз съм един от  жителите на „Люлин”.

Foto T Bulev Targovski tzentar v JK Lulin Sofia

● Кое е най-важното и най необходимо сега?

Аз считам, че едно от най-важните неща е децентрализацията на управлението.София е на практика вече двумилионен град, захапал или вече приобщил землищата на околните села и старите предградия (тук, в „Люлин“, е било „Модерното предградие“!). София ще продължи да расте. Опитът показва, че в големите градове централизираното управление трябва да се съчетае с децентрализация, с предоставяне повече права за самоуправление, особено на отдалечените и обособените от старото ядро територии и общности.
За район „Люлин“ автономността, самоуправлението в горния смисъл, е не само необходима, но и много естествена. Не само заради броя на населението – аз приемам, че то е 1/10 от това на София, значи между 150 и 200 хил. души - но и защото „Люлин“, добре свързан с останалата част на София, е ясно териториално обособен, има ясна собствена планова схема, с обособени булеварди, квартали и център, притежава териториални ресурси за развитие на пълноценен собствен живот - културен, икономически, социален.
Работих  през 1987- 92 г. като главен архитект на самостоятелната тогава Община „Люлин“, част от Столична голяма община. Мога да твърдя от собствен опит, че тази самостоятелност поставя администрацията по-близо до хората, създава условия за подобряване на оперативния контрол и по-бързо вземане на решенията на местно ниво. Сега, напротив, столичната администрация е централизирана. Това вече е вредно.
Първата крачка в тази насока е прекият избор на районни кметове. Тя не е достатъчна. Избран за кмет, аз ще работя за правото на район „Люлин“ да участва в решаването на своите проблеми като част от столичните, но с ръка на пулса на живота в „Люлин“. Ще пледирам и за другите необходими крачки, за да стане това: административни реформи, обособяване на част от столичните райони като общини, развитие на Столична голяма община като качествено нова структура, съчетаваща централизация и децентрализация, което трябва да се изрази в нов Закон за София.
108 2445

●Как виждам взаимодействието „Люлин“ – София и София - „Люлин“
София трябва да се обърне на запад и да използва пълноценно ресурсите на западното направление, едно от ядрата на което е ЖК „Люлин“.
Район „Люлин“ и ЖК „Люлин“, като най-важна част от него,  трябва да се отворят и да работят заедно със следните райони и общини: Овча купел, Красна поляна, Връбница, Илинден, Банкя, Божурище. Ролята на Столична община виждам: първо, именно в изграждане на тези взаимодействия, второ, в доизграждането на липсващите звена в организма на района.

    Става дума за следното:

▪ Изграждане на първите етапи от разширението на Западния парк, създаване на организирани подходи от ЖК „Люлин“ към парка (част от тези подходи, особено при тунела, на практика бяха унищожени от управлението през последните години).
▪ Изграждане на така наречената Южна тангента. Това е обходен път на ЖК „Люлин“, който отвежда колите от Западната дъга на околовръстния път покрай жилищните територии към града. Сега цялото входящо движение се насочва по бул. „Царица Йоанна“ – „Тодор Александров“. Ако това изграждане не се реализира в този мандат, Южната тангента ще бъде компрометирана.
▪ Изграждане на път – автомобилна връзка по продължение на бул. „Панчо Владигеров“ към бул. „Монтевидео“ (Овча купел) и към бул. „Ломско шосе“. С това ще се създаде една периферна дъга, която свързва пряко кварталите в западната част на София. Ще се намали преминаването през тунела заради движението от ЖК „Люлин“ към „Овча купел”, „Красна поляна, „Надежда“, северния гаров район.

● Многогодишните ми проучвания водят до необходимостта  от създаване на  вторичен градски център „Люлин - запад“

София отдавна има нужда от периферни столични вторични центрове. Поне 4 – 5 такива центрове трябва да се развият по основните направления на града. През 2009 г. правителството на С.Станишев направи прибързан опит за планиране на такъв център на бул. „Цариградско шосе“. Той не бе добре подготвен и затова се провали. Но този важен проблем в развитието на София отдавна е на дневен ред.
▪ Район „Люлин“ предлага уникален териториален ресурс в това отношение. Това е територията между ЖК „Люлин, кв. „Филиповци“, бул. „Сливница“ и кв. „Република“ (пътя за Банкя). Тази територия сега се усвоява хаотично, на парче. А тя е изключително ценна, тъй като в съседство с нея се пресичат два европейски транспортни коридора, свързана е добре с града и може още по-добре да се свърже с разширението на западния лъч на софийското метро. Комплексното ù усвояване е нужно на града.

Foto T Bulev Transformatzia na panelen apartament v JK Lulin

▪ Може и трябва да се заложи изграждането на тази територия именно като вторичен градски, но и с надградско значение, обърнат към Западна България и Европа център, в който да се създаде модерна, комплексна градска структура, съчетаваща производствени и бизнес сгради, търговски и складови площи, хотели, жилища, обслужващи обекти, паркова среда. Това е стратегическа задача, която трябва да се задвижи с новия Общ устройствен план на София. Планирането и изграждането на този център, който  съм назовал „Люлин – запад“, ще даде дългосрочна икономическа перспектива за развитието на ЖК „Люлин“, ще има значение за Столицата, а защо не - и за страната. Това предложение е едно от нещата, което мотивира разработването и  което трябва да залегне в разработването на новия устройствен план на София. Столичната администрация трябва да осъзнае, че такъв нов план е необходим и защото от 2005 г. (приемането на действащия Общ устройствен план или ОУП) досега са направени много и частични промени, чийто събирателен ефект е неизвестен, а много от действащите фактори в сегашния в него не са овладяни.

●Транспортното обслужване и транспортната инфраструктура в Район „Люлин”

Транспортната система е кръвоносната система на един град, а аз мисля за „Люлин“ именно като за град и не може да бъде иначе. Но сега в тази кръвоносна система много елементи липсват или са недоизградени, а организацията на движението, на паркирането, на масовия градски транспорт са незадоволителни. Липсват добри условия за движение на пешеходците, на хора със затруднена двигателна активност, на детски колички, на велосипедисти – особено при подходите към станциите на метрото. Линията на метрото по същество заобикаля „Люлин” и не обслужва по-голямата част от жителите. Лошо е организиран наземният транспорт, подвозващ към станциите на метротополитена. Лошо са решени маршрутите на масовия градски транспорт от гледна точка на вътрешните връзки между отделните микрорайони. Проблемно е паркирането около метростанциите. Бул. „Царица Йоанна“ е претоварен с транзитно движение.

   Задачите, които  трябва да бъдат решени са:

▪ Доизграждане на бул. „Ген. Н. Генев“ по цялото му протежение – от бул. „Сливница“ до бул. „Дж. Неру“. Така ще се завърши изграждането на планираната мрежа от булеварди в ЖК „Люлин“ и, в частност, ще има още една напречна връзка (освен бул. „Панчо Владигеров“), между северната и южната част на „Люлин“ (първоетапно).
▪ Разширение и удължаване на запад на първия лъч на софийския метрополитен. Най-естественото е това да стане под бул. „Царица Йоанна“, но конкретното решение трябва да се прецени въз основа на обсъждане на варианти с жителите на „Люлин“.
▪ Реконструкция въз основа на необходимото проучване и обсъждане на маршрутите на масовия градски транспорт, с цел подобряване обслужването на района и връзките с метрото. Една от възможностите е разкриването на двупосочна вътрешна (кръгова) автобусна линия.
▪Реконструкция на метростанция „Сливница“ като интермодален пътнически терминал (метрополитен + автобусен транспорт) за връзка не само с крайградската зона, но и със Западна България и Европа.
▪ Първоетапно и радикално подобряване на пешеходните подходи към метростанциите. Проучване и изграждане на районна мрежа на пространства за пешеходци и велосипедисти.
▪ Създаване на общински велопарк (велосипеди за почасов наем) към станциите  на метрополитена.
▪ Оформяне на велостоянки и велообслужващи пунктове.
▪ Проучване на възможността за изграждане на територията на района на Център за обслужване към мрежата от национални и международни веломаршрути.
▪ Създаване на условия за трайно решаване на проблема за паркирането. Предоставяне на терени за изграждане на покрити, полуподземни и подземни паркинги и гаражи на кооперативни начала. Увеличаване на местата за паркиране към блоковете и освобождаване на зелените площи от нерегламентирано или регламентирано (платено) паркиране. 
▪ Разработване на предложения и решаване на паркирането към метростанциите „Люлин“ и „Западен парк“. Въвеждане (поетапно) и експлоатация на съществуващия подземен паркинг към метростанция „Сердика“.

Foto T Bulev Ljatno kino v Parka na NDKSofia

   Район „Люлин“ е град, който има нужда от обществени средища

▪ Парадокс, който неясно защо се премълчава, е, че 150-хилядният град „Люлин“ няма свой главен обществен център. Фактически предназначената за него територия се реституира и застрои с ниски и средноетажни жилищни сгради. Оцеля една част - където е църквата и все още запазените открити зелени площи, ивица земя между трамвайната линия и бул. „Царица Йоанна“ при метростанция „Люлин“, част от терените по бул. „Панчо Владигеров“, в съседство с кръстовището с бул. „Царица Йоанна“. Но и запазеното има опасност да се похаби, а не трябва да се допуска.
▪Считам за необходимо и формулирам като стратегическа задача създаването на проектна основа, на финансови и организационни условия за изграждане на истински общорайонен обществен център. Това означава целенасочено градоустройствено решение и активна роля на Столична община във финансирането и привличането на инвеститори. Тук могат да се появят офис-сгради, търговска улица, развлекателни обекти, културен център, висококатегорийни жилища, подземни паркинги. Това трябва да стане емблема на „Люлин“, но може да стане и туптящото, с денонощна активност, сърце на София. 
▪Друга важна потребност е изграждането и на по-малки квартални средища. Едно от нещата, на които особено държа, е да има места, където хората да могат да се срещат и общуват. Наблюдавам как около супермаркетите и заведенията в 10-ти микрорайон постепенно се разви постоянен човешки поток и оживление. Това е добре! Една огромна човешка маса, каквато са жителите на „Люлин“, има нужда от структуриране на малки и големи общности, от общуване и продоляване на анонимността. Освен всичко друго, това ще повиши естествено обществения контрол, ще ограничи криминогенните фактори. Този в случая спонтанен процес за зараждане на квартален център трябва да бъде стимулиран и подпомогнат  на  цялата територия на комплекса.
▪ Кварталните центрове трябва да се развият главно към вече оформили се, частично, средища на общуване, за което имам конкретни виждания, но те не могат да станат пълноценни средища само с частната инициатива. Общината трябва да поеме отговорност за изграждането и управлението на процеса.
▪ Православната църква трябва да има свое пространство във всеки микрорайон. Един храм, чието изграждане подпомогнах навремето, не е достатъчен. Във всеки от тези центрове трябва да има по една малка, скромна църква или параклис, където хората, дай боже,  да могат по-често да се отбиват. Към тях виждам мястото на трапезарии за бедни, помещения за работа с деца и пр.


108 2420

 

● Издигам лозунга: Да спортуваме на закрито, но и на открито!

▪ Днес младежите „спортуват“ в климатизирани зали, често подземни, което не може да бъде алтернатива на спортуването на открито. Търговията със спорта днес е част от живота, но нека дадем възможност и за по-масов и разнообразен спорт на открито: да отделим терени и изградим футболни игрища, волейболни и баскетболни площадки, тенис кортове, площадки с уреди, каквито има и в закритите зали. Имаше ги, но бяха съсипани. 
▪Трябва да се съживят спортните дружества в „Люлин“, а и да създадем нови. Аз виждам необходимост от поне три по-големи спортни центъра в „Люлин“. За два от тях имам ориентация към терени в 1-ви – и  10-ти микрорайони. Третият, който да е общ за „Люлин“, включващ и футболно игрище със стандартни размери, трябва да се изгради като първи етап от разширението на Западния парк.
▪ Трябва да създадем организационни и финансови условия за по-добро стопанисване на училищните спортни зали и басейни и използването им и от жителите на кварталите.
▪ Трябва да запазим от посегателства теренът, отреден преди 40 години за спортна зала на ъгъла между бул.“Джавахарлал Неру“ и „Индира Ганди“  и се осигури финансирането на универсална зала за спортни и културни събития в ЖК „Люлин“, в размер на 10 млн.лв., като изграждането може да стане през този мандат.

● Актуалната тема за зеленината в „Люлин“

Като занимаващ се  с ландшафтната  архитектура на градовете, въпреки че не е правен сравнителен анализ на състоянието на откритите пространства в различните жилищни комплекси на София, мисля, че, „Люлин“ и след претърпените загуби, все още е най-зеленият квартал на София. Той е по-озеленен и от кварталите с „дворците“ в подножието на Витоша. Засадените някога и опазени фиданки днес са 40 годишни дървета, а немалко допринася и наследеното – орехи, вишни, липи на старото „Модерно предградие.”
▪За да се запази и умножи това зелено богатство, трябва на първо място да се създаде пълен регистър на зелените площи и трайната растителност, направата на такива регистри е частично регламентирано в Закона за устройство на териториите, което е нормативната база за финансирането му от Столична община. Този регистър ще се направи, поддържа и използва с участието на гражданите на „Люлин“, които и сега с любов правят цветни лехи, перголи, пейки пред входовете си. Наред с това искам да организирам четиригодишна кампания за засаждане на нова растителност. Ако успеем да включим в тази кампания поне всеки трети, (а защо не – втори?) жител на „Люлин“, ще засадим 50 – 60 хиляди нови дръвчета, за да могат днешните деца да отглеждат своите деца в тяхната сянка.
▪Трябва да изградим мрежа от малки паркове в отделните микрорайони, които да станат места за ежедневен отдих. Само в 10-ти микрорайон мога да посоча две такива възможности – едната пред блоковете към бул. „Петър Дертлиев“, другата – пред блоковете по бул. „Царица Йоанна“. И двете места сега са полуизоставени. Това трябва да станат линеарно–издължени паркчета с детски площадки, детски съоръжения за малки и по-големи, арт площадки, „кучешки поляни“, велоалеи, водни площи, фитнес площадки на съвременно паркоустройствено ниво.
▪Трябва най-после да се узакони регулационно и се разшири централният „парк” на „Люлин” и се изготви паркоустройствен план. Макар да е трудно, трябва да се оформи и зелен клин, свързващ го със Западния парк.

Posolstvoto na Vatikana v Sofia

Район „Люлин“ трябва да стане пространство за култура и на културата

В „Люлин” има много таланти, районът има свой културен живот, но всичко това не се познава, не се подпомага и не е организирано в своята цялост. Един от проблемите за това, освен лошото управление, е и недостатъчната и разпиляна материална база. Липсват условия за концерти, театрални постановки и събития от национални и международни форуми, на които София е домакин. Лятната естрада в парка беше изоставена и разрушена. Творците и художествено ориентираните културни и други дейци не се познават.

По тази причина трябва да се изградят:    

▪ Целогодишен календар на културния живот в „Люлин“. Предвид особеностите на средата, в него особено важно място ще заемат културните и художествени изяви на открито: арт панаири и временни „улици на изкуствата“, концерти и спектакли на открито, съвременни арт инсталации и пърформанси, декоративно-пластично оформление на средата. Район „Люлин“ може да организира като фокус на този календар ежегоден летен фестивал на уличните изкуства („стрийт-арт“), който освен свои собствени инициативи да бъде и втора сцена на инициативи от национални и международни форуми, провеждани в София.
▪ Ежегоден преглед на читалищната дейност с акцент – работата с децата и младите.

▪Конкурси за млади таланти – от детската градина и училищата - до студентите от „Люлин“ в специализираните училища – средни и висши по изкуствата и културата.
▪Сътрудничество и сключване на договори за съвместни изяви с висшите училища по изкуствата за провеждане в училищата в „Люлин“ на
 практики, разработки на съвместни проекти и др.

●Подобряване на материалната база – освен чрез по-дългосрочното планиране и изграждане на културен център и спортна зала – предоставяне за културна дейност и използване на различни зле стопанисвани, а даже и изоставени обекти (главно подблокови помещения).
На тази основа и като стимул за тези процеси, с участието на творците от „Люлин“  можем да възраждим районен „съвет за култура“ като обществен орган, подпомаган, но не и надзираван и от районната администрация.
●Разработване на програма и реализация на обекти на декоративно и монументално оформяне: скулптурна украса и паметници по главните булеварди, декоративно оцветяване, по художествени проекти на жилищни блокове и др. Преди 25 години „Люлин” бе място за творчески експерименти в естетизацията на средата. Той и сега може да се развие като „галерия” на открито на едромащабни, съвременни пластични решения:оцветяване на блокове, фасадни пана, графити, монументална и декоративна пластика и др.

108 2466

● По-ефективна социална политика

Районната администрация е връзката между социалните политики на национално и столично ниво – и хората от квартала. Тя трябва да предлага дейности и мерки за оптимална реализация на тези политики. Бях готов и декларирах поемането на ангажименти за:

▪ Личен контрол над ефективността в работата на службите и дейностите по подпомагане в района;
▪ Повишаване информираността на жителите на района за тези дейности;
▪ Разширяване на фонда от общински жилища, изграждане на жилищен фонд за социално слаби
граждани, стриктен контрол над предоставянето им за ползване;
▪ Изграждане на мрежа от квартални пунктове за подпомагане на хората от третата възраст, социално слабите и в неравностойно положение към кварталните средища
▪ Иницииране и подпомагане на доброволчеството в сферата на социалните услуги; сътрудничество с неправителствени и граждански организации.
▪ Доизграждане, (допълване) при изявена необходимост на мрежата от детски кухни, детски ясли и детски градини (вкл. и частни) чрез използване на незаети подблокови пространства.
▪ Реконструкция на ЖК ”Филиповци”. Това не е гето, както много считат, защото е  махала, социална общност  с много здрава спойка. Реконструкцията и модернизацията тук са възможни само ако тази общност се запази, а това значи тя се организира и самоорганизира за собственото си бъдеще. Управлението, кметът в мое лице, трябва да отчитат спецификата на тази общност и ромския бит, но в  рамките на закона. Искам да работя с тази общност и да  предложа път за развитието ù. За четири години, при подкрепа и единомислие със Столична община, ЖК „Филиповци“ може да се преобрази,към по-добро.

● По-добра администрация, по-добри административни и комунални услуги !

Качеството в работата на районната администрация е един от главните ключове за успешен мандат на районния кмет. Познавам как работи този механизъм, познавам психиката и манталитета на „общинаря“, и мога да предявявам съответни изисквания към всеки.

   Затова в плановете ми влизаше:

▪ да въведа практика на периодично публично отчитане на отделните направления в работата на общината пред гражданите на района като мярка да се ликвидира анонимната безотговорност в работата на службите.
▪ да организирам „пътуващи приемни“ на кмета и заместниците му в различните квартали на района
▪ да настоявам и осигуря не инцидентно присъствие на срещи с гражданите на Кмета на София, заместниците му, главния архитект на София, проектантите на отделните части, стопанските ръководители
▪ да отделя специално внимание на „административните проблеми“ на дребния и среден бизнес, който е основния дял в люлинската икономика, която да получи необходимото подпомагане на инвестиционните инициативи,  но при отговорно поведение и стриктно спазване на законовите рамки от тяхна страна.
▪ да подобря градоустройствения контрол и контрола по строителството и опазването на зелените площи.
▪ да гарантирам повишена взискателност към дейността на фирмите, предоставящи комунални услуги – водоснабдяване, канализация, електроснабдяване и особено сметопочистване и сметоизвозване. Районната администрация, подпомогната от сигналите на гражданите, трябва да бъде основен инструмент за контрол  и даже за натиск за осигуряване на качествени услуги от тези фирми.
Ще настоявам за разработването на актуален, цялостен градоустройствен план на ЖК „Люлин“. Сега възложените и в ход на съгласуване разработки по отделни микрорайони не обхващат изцяло територията и са необвързани помежду си
▪ да осигуря общинските имоти на територията на района да се управляват с полза за люлинци.
▪ неотложно е създаването на  Закон за София, засилващ ролята на местното самоуправление в районите, нов Общ устройствен план на София, в който да се разработят прецизно и авангардно проблемите на „Люлин“ и Западното направление на София, коренна промяна в схемите за финансиране на Столична община, която да разпределя по-равномерно средствата между центъра и периферията и която, по-специално за „Люлин“, да позволи и подпомогне доизграждането на средата за подобряване качеството на живота
▪ необходимо е да бъдат подпомогна районните структури,  включително гражданските организации, малкия и среден бизнес при разработване проекти за финансиране от европейските фондове.


108 2431

● Редът и сигурността на гражданите на „Люлин“ - на първо място

За съжаление, „Люлин“ се явява нерядко и в криминалните хроники, а за подобни прояви на битово равнище всички имаме достатъчно собствен опит. Подобряването превенцията и контрола срещу криминалните прояви е задължение преди всичко на органите на МВР и на Столична община. Но районното ръководство трябва да бъде настойчиво в своите искания към тях и да предлага и налага свои инициативи и мерки.
Районната администрация трябва да съдейства за по-пряка и ефективна връзка между органите на МВР, особено на първично ниво, в кварталите и гражданите, която да осигури подпомагане, но и взискателност към органите на МВР.
Необходимо е съвместно проучване за създаване районна карта на криминогенния риск, въз основа на която да се реализират на първи етап:
▪ разяснителна работа за превенция на риска.
▪ регулиране на полицейското присъствие и контрола в района.
▪ изграждане на система за видеонаблюдение, първоначално покриваща най-рисковите зони.

    Изборите минаха. Виждам проблемите и възможностите като професионалист  и съм готов да работя с всички, които искат да превърнат „Люлин“ в по-добро, а защо не – и в най-доброто място в София  за живеене, работа и отдих.

364 общо 1 за днес