Графичните импресии на Мария Чакърова
Мария Чакърова е художник с характерен облик, специфична стилистика, интересни търсения и оригинални решения. Нейното творчество е изпълнено с хармония, красота, спокойствие и съпричастност. Родена на 21 септември 1948 година във Варна, професионалната ù подготовка преминава във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, където през 1973 година завършва един от първите випуски на новосформираната катедра “Изобразителни изкуства” към Историческия факултет.
Избраната специалност е графика, а ателието е на доц. Иван Маринов, от където излиза с богата култура и сериозни професионални познания.
Засилената тонална и пластическа нюансираност на литографиите, а така също и плавният ритъм на линиите, придават поетичност и усилват богатството от преживяванията. Не конкретността на формата, а нейното духовно излъчване изгражда последователността на образния й свят.
Този пластико-изобразителен подход оформя и импресионистично внушение на графиките, в които светлината като конструктивно решение, като съзнателно търсен ефект присъства във всички творби от поредицата. Що се отнася до преобладаващите мотиви, те са инспирирани основно от състоянията, богатството и разнообразието на природата.
Следват редица участия в изложби у нас и в чужбина. Сред тях са Международните биеналета на графиката във Варна (1981 – 2005), Краков (1988) и Лодз (1989), Полша, Канагава, Япония (1991), Маастрихт, Холандия (1993), Белград (1996) и Горни Милановац (2003), Сърбия, Международните триеналета на графиката в София (1994 – 2007), Шамалие и Оверн – Франция (2006), а така също и съвместните изяви на българското изкуство в САЩ, Великобритания, Австрия, Франция, Гърция, Зимбабве, Полша и други.
В творческата си биография художничката има и повече от двадесет и пет самостоятелни изложби. Сред предпочитаните центрове, където тя излага своите произведения е родният ù град Варна, където реализира повече от петнадесет експозиции. Паралелно с това показва свои произведения в София (1985, 2000, 2004, 2006), Хелдроп (1994 и 1995), Ландграаф (1995) и Лайден (1996), Холандия, Франкфурт на Майн, Германия (1994), Виена, Австрия (1998) и Будапеща, Унгария (2006).
Признание за нейното творчество са престижните награди на които е носител. Сред тях е отличието от III Международно биенале на графиката, Варна (1985), Награда “Варна” (1985 и 2008), Награда “Соколоф” от 114-тия Международен пролетен салон в Лион, Франция (2001), както и почетния медал на френския град.
Нейни творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Галерия за графично изкуство – Варна и редица частни колекции и сбирки в страната и чужбина.
Творческата активност на Мария Чакърова принадлежи към различни области на изкуството. Сред тях са графиката, рисунката, акварелът, илюстрацията, оформлението на книгата, графичният дизайн и живописта.
В графиката художничката интерпретира теми, с изявена асоциативност на решението, използвайки с лекота почти всички жанрови форми. Нейният почерк се отличава с оригинални технологически решения, в които, основно чрез линията, формата и цвета, постига пределна пластическа организация в композицията. Рисунъкът ù също има голямо значение. Чрез него тя гради пространството, постигайки изразителност на ситуацията или на отделните детайли. Някъде той е нежен, дори изчезващ, на други места става активен и плътен, но именно в това е силата, с която предава усещането за дадено събитие. Творбите й, независимо дали са фигурални или абстрактни, се отличават с импресионистична мекота и ефирност.
Сред любимите ù техники е литографията, на която посвещава повече от двадесет години, но паралелно с това създава и редица илюстрации с четка, и рисунки с туш и перо, като колажът е често използван способ в творбите ù. Акварелът идва постепенно, първо като съчетание с рисунката, а по-късно и като самостоятелно средство на изказ.
През последните години централно място в творчеството на художничката заема живописта, която се превръща в логично продължение на графичните ù търсения. Въпреки това, графиката остава голямата ù любов. Именно в нея тя развива и запазва в най-голяма степен личното си отношение към света.
Най-ранните графики на Мария Чакърова, създадени непосредствено след дипломирането й, са портрети и фигурални композиции, изпълнени в любимата й техника литография. Още в тях тя съумява да организира обем и плоскост, светлина и мрак, показвайки един оформен графичен подход с висока художествена стойност и силно естетическо въздействие. Тези същностни страни на нейния творчески натюрел намират логично продължение и в офортите/акватинта от края на 70-те години. Отличаващи се с една особена метафизична изчистеност “Натюрморт”, “Спомен за едно дете”, “Бриз”, “Очакване” и “Моментално фото”, разкриват в неочаквана дълбочина някои от вечните истини за света, за неговите
закономерности и парадокси.
Фиксирането на мига, на движението в покоя и на покоя в движението, на преходното и непреходното в цялата им всеобхватност събуждат смътно чувство за безвремие и в следващия графичен цикъл на художничката. Литографиите “Представление”, “Антракт” и “Игра”, от началото на 80-те години, въздействат със своята знаковост и асоциативна метафоричност.
И тук Мария Чакърова навлиза в пространството на графичния лист не толкова, за да разкрие от някакъв претенциозен ракурс логиката на един технически или технологически експеримент или пластическа находка, колкото за да обективизира своите преживявания, усещания и настроения в една богата и многостранна лично-емоционална гама. Мисловните конструкции водят неизбежно до подчертано интелектуална интерпретация на мотивите, а странните съчетания на изображенията и пространството са обосновани от някаква вътрешна логика, в която има съвършено разбиране за композиция, за материалност и технология на изпълнението.
Следващите графични листове представят един свят, колкото действителен и близък, толкова и въображаем и далечен. Той е наситен с поезия, разкривайки едновременно интимната прелест и обаянието на познатата реалност, на естественото зримо обкръжение на авторката и свободното движения на мисълта, в която изплуват образи и символни видения.
Тази сложна амалгама от впечатления и представи намира оригинално решение в творбите “Късен следобед”, “Нула часът”, “Настроение”, “Самота”. В тях се долавят следите на хиляди вълнения – от носталгичните струни и молбите за радост до мимолетните тържества и стихиите на отчаяние. Впреки близостта на мотивите – женски изображения и силуети, проектиращи се на фона на прозорци или поставени в една лирична, но и неопределена атмосфера – всеки от образте носи своя психологическа завършеност и присъствие, олицетворявайки по убедителен начин деликатната чувствителност на художничката. Условността в споменатите графични листове събужда и асоциации, привнасящи особено човешко присъствие и духовно съдържание. То се долавя във вещите, обгърнати от загадката на едно настроение, меланхоличен жест или отсъствие, в тонално разчетените и дискретни гами, или пък в нежната и въздушна атмосфера, обгърнала в своите седефени отблясъци отпуснатите в унес женски тела. Рафинираният графичен подход и овладяната експресивност на цвета изграждат картинен свят, вглъбен в своята извънвременна устойчивост, извиквайки вълнуващ спомен за един колкото поддаващ се на усещане, толкова и реално съществуващ подтекст.
В друга поредица от същия период Мария Чакърова ни връщат към някои от вечните теми в изкуството – за семейството, майчинството, детството, срещайки ни с най-скъпите хора от своето обкръжение. Това са “Олга”, “Сестри”, “Портрет в розово”, “На верандата”.
В тях художничката отново с трепет и деликатност се докосва до онова, което я заобикаля, като съумява да изгради графичните образи на един опоетизиран и личен свят. Лишен от видимата динамика на събитийното, той притежават онези времеви измерения, в които в променливото, моментното се съдържа неизменното и вечното. Поетичната атмосфера на картинното пространство допълва основното съдържание на листовете. Изпълнени с много сърдечна топлина и задушевност, те предразполагат към камерни психологически състояния, въплъщавайки личния или домашен периметър, зад стените на който остава големият свят. Интимният интериор оживява и от досега с познатите и близки вещи, в които сякаш се долавя тишината на отминалите часове. Отвореният прозорец или врата, отместеният стол, забравената чаша от кафе, букетът с цветя, настолната лампа или оставената детска кукла, разпръснати сякаш в безпорядък се разпределят и подреждат в една особена хармония.
Към средата на 80-те години принадлежат и графичните листове от цикъла “Събеседници”. В него за пореден път категорично се откроява способността на художничката да открива и фиксира сложни психологически състояния. Липсата на определени взаимоотношения между отделните персонажи е само привидна. Тя се осъществява чрез конкретния диалог със самия зрител. И тук образният свят сполучливо изразява сложните човешки преживявания, внушени по убедителен начин, чрез острата психологическа характеристика и засиленото емоционално присъствие на героите.
Мария Чакърова често включва в споменатите графични листове от 80-те години и ателието си с неизменните негови атрибути – стативът, четките, платната и картините. Най-често то е представено като вместилище, където мисловните пространства на личността непрестанно се пресичат във вечното противоборство на истината за живота и изкуството. Друг път въображението на авторката отпраща към тих и философски размисъл за същността на творческия акт и чудото на прозрението.
Спокойните тонални хармонии и пластическата нюансираност на литографиите от цялата поредица, плавният ритъм на линиите, светлосянъчната моделировка, финните преходи на лавито и лекотата на формите – често акварелно трепетни и безплътни в тънки пастелни гами от сребристосиви, розови, синкави, охрови и зелени тонове, придават поетичност, усилвайки богатството от преживяванията. Съпоставката и степенуванията на плътни и разливни зони, динамизирани с фактурни акценти са старателно премислени във вариантните им решения и оформят пространството на листа преди всичко с духовните си измерения.
Следващатта голяма графична серия Мария Чакърова създава през 90-те години. Изградена от няколко нефигурални литографски цикъла тя впечатлява със сложната игра на цветовете и формите. Те са ту звънки и плътни, стегнати в и към ядрото на композициите, ту преливат в прозирни полутонове, които положени фино са легнали като цветни сенки върху белотата на листа.
Засилената тонална и пластическа нюансираност на литографиите, а така също и плавният ритъм на линиите, придават поетичност и усилват богатството от преживяванията. Не конкретността на формата, а нейното духовно излъчване изгражда последователността на образния й свят. Този пластико-изобразителен подход оформя и импресионистично внушение на графиките, в които светлината като конструктивно решение, като съзнателно търсен ефект присъства във всички творби от поредицата. Що се отнася до преобладаващите мотиви, те са инспирирани основно от състоянията, богатството и разнообразието на природата.
Вдъхновение за художничката са различните годишните времена – “Пролет”, “Лято”, “Есен”, “Зима”, лазурните сутрини и носталгичните вечери, които сякаш имат равноправно място в човешката душа с драматичната си съсредоточеност – “Утро”, “Привечер”, динамиката на въздушната стихия – “Пролетен вятър”, спокойствието на деня – “Летен следобед”, “Слънчев ден” І, ІІ, ІІІ, “Есенна тишина”, “Есенно настроение” І, ІІ, ІІІ и тайнствените видения на нощта – “Луна и още нещо”, “В полунощ” І и ІІ. Във всички тях се долавят дискретните нотки на една философия в осмислянето и отражението на нещата. За пореден път тя е постигната с едно особено техническо майсторство и съвършенство на изпълнението.
Особено място в тази поредица литографии заемат и двата триптиха “Пространство в покоя” и “Градините на Мария”. Новото и различното в тях е, че светът намира олицетворение като структура, в която конкретните очертания на нещата са заглъхнали, за да се открои по-ясно тяхната материалност и одухотвореност. Изящни и неуловими, цветовете и формите преминават едни в други, спокойно притихнали или драматично раздвижени. Извънвременният характер в графичните листове се подчертава и от осезаемото спокойствие или напрегнатост на пространство.
С особено отношение към формата Мария Чакърова създава и триптихът “Играта”. В него, въпреки усложнената знаковост, тя присъства като доминанта, в която познанието за човека и неизменния интерес към неговите измерения отново е затворено в мащабите на едно лично съществувание. И тук удожничката не предлага еднозначно решение на идеята. Тя се откроява с особен художествен изказ, силен със своята ненатрапчиво заявена индивидуалност на цвета и формата.
Незабравими остават и импресии по романтичната опера “Летящият холандец” на Рихард Вагнер. В тях художничката доразвива подчертания си интерес към самостойното въздействие на пластиката, формата, линията, цвета, заявявайки за пореден път желанието да разчленява, деструктурира и конструира по своему художествения образ. Понякога дори е трудно да се определи пред метафора, алегория, символ или всичко едновременно е застанал зрителят. Пластико-изобразителният език за пореден път подсилва драматичното внушение на графиките, а колоритът в алено червено и оранжево, тъмно синьо, сиво и виолетово събужда тревожни асоциации, които са в унисон с музикалното произведение.
В пълна противоположност на споменатите творби, Мария Чакърова създава и едни от най-лиричните и нежни графични листове в цялата поредица от 90-те – “Сюжет” І, ІІ и ІІІ. В тях тя се връща към един от любимите мотиви в своето творчество от предходното десетилетие – интериорите. Пресъздадени с финес, изящество, богати вътрешни степенувания и преходи, те внушават усещането за онова особено и познато човешко присъствие, което макар и незримо, изниква като знак и следа във времето. Именно то прави зрителя съпричастен на съкровените и интимни спомени, мечти, сънища и копнежи на авторката, утвърждавайки я като творец с фина чувствителност и деликатно творческо присъствие.
Ето така графиките на Мария Чакърова се превръщат в послания, подтиквайки зрителя да ги разчете словесно или визуално и да усети емоцията, закодирана в названието или в символиката на формите и цветовете. Едно от основните им достойнства е искреността на чувствата и непринудеността на пластическия изказ, затвърждавайки убеждението, че авторката е от онази художници, чието развитие се предопределя от трайни величини, ръководещи се от последователни стремежи и своя орбита на движение. И макар често пъти графичните листове да предизвикват особено интелектуално напрежение и емоционално преживяване, човек, веднъж навлязъл в техния свят, остава завинаги приобщен към нейното творчество. То очарова със своята виртуозност, с невероятната професионална лекота и чистота на изпълнението, с дълбокото мисловно, поетико-философско съдържание, правейки зрителя съпричастен на една голяма духовна област, която вибрира във времето.
ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ НА МАРИЯ ЧАКЪРОВА
1948 – родена във Варна
1973 – завършва университета “Св. св. Кирил и Методий”, Велико
Търново, специалност графика
1982 – член на Съюза на българските художници
САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ
1983 - Художествена галерия – Варна
1985 - Галерия “Руски 6” - София
1994 - Галерия “Коваленко” – Хелдроп, Холандия
1994 - Галерия “Титан” – Франкфурт на Майн, Германия
1995 - Галерия “Коваленко” – Хелдроп, Холандия
1995 - Галерия “Ипомал” – Ландграаф, Холандия
1996 - Галерия “Пропиция” – Лайден, Холандия
1997 - Галерия “Етерна” – Варна
1998 - Галерия “Лехар” – Виена, Австрия
1998 - Галерия “Артин” – Варна
1999, 2003, 2006 - Галерия “8” – Варна
2000 - Галерия “Сезони” – София
2001, 2004 - Галерия “Кавалет” – Варна
2004, 2006 - Галерия “Арт 36” – София
2005, 2007 - Галерия “PS Art” – Варна
2006 – Български културен институт, Будапеща
2008 – Концертно студио, БНР - Радио Варна
СЪВМЕСТНИ ИЗЛОЖБИ и УЧАСТИЯ в КОНКУРСНИ ИЗЛОЖБИ
1981 – 2005 – Биенале на графиката – Варна
1987 – Конгресна библиотека – Вашингтон, САЩ
1988 – Биенале на графиката – Краков, Полша
1989 – Биенале “Малка графика” – Лодз, Полша
1990 – Университетска галерия – Лийдс, Великобритания
1991 – Биенале на графиката – Канагава, Япония
1993 – Биенале на графиката – Маастрихт, Холандия
1994 - 2007 – Триенале на графиката – София
1996 – IV Биенале на графиката – Белград, Сърбия
1999 – Дом “Витгенщайн” – Виена, Австрия
2001 – 114ти Международен пролетен салон – Лион, Франция
2002 – I Интербалкански форум на миниатюрата – Солун, Гърция
2003 – VII Международно биенале на миниатюрата – Горни Милановац, Сърбия
2006 – VII Международно триенале на графиката – Шамалие, Оверн, Франция
НАГРАДИ
1985 – Награда на Третото биенале на графиката във Варна и Награда “Варна”
2001 – Награда “Соколоф” на 114ти Межд. пролетен салон и медал на град Лион, Франция
2008 – Награда “Варна”
Мария Чакърова работи в областта на графиката, живописта, акварела и графичния дизайн.
Нейни творби са притежание на Националната художествена галерия, на Софийската градска художествена галерия, на Галерията за графично изкуство – Варна, на частни колекции в страната и в чужбина.
Живее и работи във Варна. Адрес: ул. Заменхоф 9, 9000 Варна, тел.: 052 / 65 93 23, GSM 0889 36 58 09, e-mail: mchakarova@dir.bg
