Вестник „Илюстровано кино“ – еманация на българската кино критика през 30-те години на миналия век
Специализираната периодика за кино в България отбелязва завиден прогрес през 30-те години на ХХ век. Натрупали опит в предишните две десетилетия, журналисти, писатели и автори вече започват да гледат на рефлексията върху киното не само като хоби. Специализираните списания и вестници за кино са непопулярен сегмент от българското културно наследство и в частност от историята на нашата периодика, дори за специалистите, но в десетилетието преди Втората световна война този специфичен сегмент от печатния пазар е в крепко здраве, а броят на различните издания надхвърля 30.
Въпреки, че практическият кинематографически процес в България все още е в своя начален стадий, периодиката отразява и най-плахите му опити, изпълнявайки коригираща и популяризираща функция. Едно от най-любопитните и определено професионално списвани издания, е вестникът „Илюстровано кино“ (1937-1939).
За щастие по-голямата част от неговите броеве са старателно запазени в Националната библиотека ,,Кирил и Методий‘‘, което ми позволи да разгледам и анализирам достатъчно подробно неговото съдържание.
Софийският седмичник за киноизкуство, критика и новини се издава и редактира от Г. С. Георгиев и Д. Г. Даскалов. Цената му е 3 лева, а страниците са 12. Въпреки, че е вестник, изданието е достатъчно атрактивно и качествено печатано и спокойно може да мине в графата на списанията, тъй като изглежда по-добре от много от тях. Първата страница наподобява корица. Тя е цветна, монохромна, със заглавка, снимка и колонка с акценти от вътрешността на броя. Образите са портрети или кадри (сцени) от актуални за времето филми като е упоменато кой е на снимката, от кой филм е, от коя фирма е снимката и къде се прожектира филма – все информации, които са пренебрегвани от печатните издания за кино в България през изминалото десетилетие. Всеки брой е в различен цвят – зелено, синьо, червено, лилаво, кафяво и техните нюанси като фонове и рамки във вътрешността. В заглавката ,,Илюстровано‘‘ е с обикновен малък шрифт. Под него ,,Кино‘‘ е стилизирано и е на фона на филмова лента. Карето е на последната страница, която съдържа голяма снимка от филм и текст към нея.
В брой 16 и брой 17 издателите експериментират с изключително атрактивна многоцветна първа страница. Портретите на тях са с високо качество. В брой 16 грее Мария Андергаст, а от брой 17 се усмихва Шърли Темпъл. Последните страници на тези два броя също са цветни. От брой 18 първата страница отново е в монохромен цвят.
Вътрешността респективно е едноцветна: текстовете, фоновете, рамките и илюстрациите са в цвета от първа страница, а текстът преобладава над снимките. Съдържа теоретични и исторически материали (с постоянна рубрика ,,Малко история‘‘), обширни портрети на популярни актьори и режисьори, очерци на филми, репортажи с наградените от филмовата мостра (днес фестивал) във Венеция.
Вестникът покрива актуалния филмов афиш. Тежките и подробни материали се балансират с кратки новини, киноразкази с продължение и с постоянната рубрика: ,,Най-новото на екрана‘‘, в която се дава информация за текущия афиш в Англия, Германия, Франция, Америка и Русия. Публикуват се текущите програми на различни кина. Сензационни статии също не липсват, но са по-скоро изключение, особено в разцвета на изданието.
С много чувство за хумор ,,Ил-Ки‘‘ (прякор, даден на вестника от редакцията му) води оживена кореспонденция със свои читатели. Най-голям интерес явно предизвикват адресите на звезди и филмови студия, които заемат съществена част от рубриката. Публикува читателски писма, които възхваляват ,,Ил-Ки‘‘, като форма на автореклама или за повдигане духа в редакцията и привличане на нови кадри. Реклами липсват в изданието, но спорадично се използват рекламни трикове: писмо до читателите от Шърли Темпъл; снимки на актьори с автограф, специално за ,,Ил-Ки‘‘; забави и задачи с награди.
От брой 28 се публикуват филмите от изминалата седмица в таблица-класация с три категории: превъзходни, добри и средни. Според редакторския анонс на новата рубрика: ,,Преценките са установени от колектива на редакцията на ,,Ил-Ки‘‘. Те са обективни и безпристрастни, доколкото е възможно.‘‘
Като оставим настрана тези ,,олекотяващи‘‘ рубрики, езикът като цяло е висок и съдържателен. Въпреки това от време на време не липсва типичния за периода киномански патос по отношение на киното и неговото място в изкуството, което е ревностно защитавано с клишета и приповдигнати фрази. Симптоматично е, както за ,,Ил-Ки‘‘, така и за много други издания от периода, например да определят един филм като шедьовър или триумф още при новината за започването на неговите снимки. Тук това се допуска с пренебрежима честота.
Повечето материали, за съжаление не са подписани.
Публикуват се и материали от чуждия печат като в повечето случаи източниците са надлежно обозначени. Постепенно вестникът се сдобива с кореспонденти в Берлин и Париж. Публикува интервю с Марта Егерт (актриса), взето специално за Илюстровано кино в Берлин. От бр. 11, 1937 вестникът има специален пратеник в немската столица – Пею Б. Пеев, който с постоянна кореспонденция следи филмовия живот там. Неговият първи материал е и най-любопитен: интервю с българската актриса, която работи щатно за немския филмопроизводител ,,УФА‘‘– Ива Ваня (Иванка Янакиева).
Всеки брой неотменно съдържа редакторско обръщение на своята втора страница. Подписани са ИЛЮСТРОВАНО КИНО, което би трябвало да означава, че отразяват мнението на целия екип на изданието. Първият текст от този тип служи за програмна статия: ,,Киното, поради своето грамадно и всестранно въздействие във всички области на културата и над всички, е станало вече във всички културни страни предмет на сериозно внимание от страна държава и общество. ... Киното е не само изкуство. В него са преплетени и търговски интереси, а капиталът не всякога се грижи за чужди интереси, а само за своите. Ето защо едно критично отнасяне към киното е необходимо, особено у нас, дето досега липсваше всякаква организирана критика над него. ... Художественият филм трябва да бъде подкрепен, а заедно с това ще бъдат насърчени и ония, които го създават и разпространяват. ... Ние ще изпълним нашия дълг като ти поднасяме верни и точни информации за киното и за всичко онова, което е във връзка с него.‘‘
Отново за намеренията на редакцията: ,, ... без да правим любителски опити, ще следваме открито пътя на най-новото, най-интересното и най-ценното в областта на филма.‘‘ От редакторските обръщения съдим за отношението на неговите създатели към киното и ролята на кинопресата: ,, ... ако и у нас се появяват известни опити за ,,внушаване‘‘ на зрителя, че само филми от това или онова [национално] производствоса ценни, белите конци на тая ,,защита‘‘ скоро ще се видят. От своя страна ,,Ил-Ки‘‘ ще продължи своя път: да цени филмите не само по тяхното производство, а по качествата им и да създава правилно отношение към киното.‘‘
И наистина, на страниците на вестника присъства широк спектър от филмови националности, който покрива актуалния афиш. Публикуват се материали за френски, немски, италиански, английски, американски, съветски и български филми. Заглавията са от каталозите на разнообразни разпространителски фирми, а не само на определени такива. Като цяло редакторските обръщения засягат широк спектър от теми, съдържат аргументация на тезите и са ерудирани. Дефинират ролята на кинопечата като вкусоопределящ и критикуват други печатни издания за чисто рекламния им характер.
Следят културната политика и изискват по-задълбочени взаимоотношения между държавата и киното. Засягат сигурността и хигиената в киносалоните, бъдещето на киноизкуството, технологичното развитие на киното и навлизането на новите технологии – звук, цвят, релеф и др. Специално внимание е отделено на телевизията. Първите опити в Англия и Германия предизвикват дискусии относно нейните бъдещи интеракции с кинематографа, а редакторите на списанието основателно се опасяват за неговото комфортно бъдеще в компанията на новата медия.
Вестникът обръща сериозно внимание на българското кино: следи до най-малки подробности, най-малките новини, снимки, разпространители, директори на кино-театри. В средата на 1937 съобщава приповдигнато за първия изцяло дублиран на български филм – „Маня“ (1936, реж. Йозеф Ровенски). Публикува подробности около българското озвучаване, осъществено от артисти на Народния театър. Съобщава се за първите прожекции на цветни филми в България. В брой 20 от 30. 05. 1937 е съобщено за започването на снимките на „Земята гори“ (1937), на Васил Гендов, ,,Под игото‘‘ на Александър Вазов и плануването на историческия ,,Цар Симеон‘‘.
„Илюстровано кино“ призовава за създаването на киноклубове и организирана дейност на кинолюбителството като важна брънка от кинопроцеса, давайки чуждестранни примери. Поддържа постоянна рубрика – анкета с писатели, художници, професори, общественици: ,,Да създадем български народен филм‘‘ с мнения за киното от Ангел Каралийчев, Сирак Скитник, Георги Райчев, художника Борис Денев, литературния критик Йордан Бадев, артиста Иван Димов, писателите Васил Павурджиев, Людмил Стоянов и др. Тук те споделят размишления, впечатления, препоръки – ценни гледни точки на интелигенцията за съвременното кино и развитието му в България.
Вестникът радостно приветства новините за интерес на чужди продукции към България, като изтъква ползите за страната ни като филмов обект: ,,нашите филмови деятели в допир с една по-висока филмова култура и техника.‘‘ Съобщава за успешните снимки на суперпродукциите „Михаил Строгов“ (1936, реж. Жак дьо Барончели) край Видин и Порт Артур (1936, реж. Николас Фаркас) край Шумен, с участието на българската войска. За съжаление, електронната страница IMDb (Internet Movie Database) не може да потвърди това, тъй като в нея липсва информация за локациите на снимките на тези два филма. Предстоят снимките на френския филм ,,Балкан експрес‘‘. Вестникът обявява, че за продукцията ще трябват 300 човека скиори от София за зимни снимки в Рила.
Продължава да се следи развитието на страниците на изданието. Парижкият кореспондент Ст. Н. съобщава от свой разговор с режисьора на филма Пиер Бийон, че снимките в Рила пропадат поради липса на сняг през зимата на 1937, но все пак ,,ще се снимат пейзажи от София и околностите.‘‘ Темата остава без продължение на страниците на вестника.
Дописка в бр. 11 от 27. 03. 1937 година съобщава за току-що избраното ръководство на Сдружението на кинопритежателите в България: председател Александър Янакиев [старши], секретар Е. Давидов; членове: М. Диков, Ст. Хр. Баръмов; контролна комисия: инж. Пачеджиев, Г. Арсенов, Ст. Попов. Периодично в следващите броеве започват да се публикуват кратки съобщения за конгреси и събрания на този Съюз. От публикациите личи, че членовете му предявяват искания за данъчни облекчения, призовават към взаимодействие между държавата и киноразпространителите и настояват за създаване на кинообразование у нас. В началото на 1938 представители на Съюза инициират срещи с финансовия и образователния министър, на които се обсъждат проблемите на киното у нас. Спорадичното сътрудничество преминава в постоянно, когато от брой 29, вестникът предоставя две от своите страници за трибуна на организацията.
Приложението Известия на съюза на кинопритежателите в България се печати на страниците 10 и 11 от „Илюстровано кино“ и се редактира от настоятелството. Съдържанието на приложението е твърде разнообразно: публикуват се отворени писма на Съюза с искания към държавата, информации за киносалоните в чужбина, закони за авторското право на филмовата музика и за отношенията между ,,филмодавци‘‘ (разпространители) и притежатели на кина и прочие материали, с които членовете на Съюза аргументират своите искания.
В постоянната притурка се публикуват и чисто статистически данни за кинопоказа в България. Защитават се правата и интересите на професионалната организация на кинопритежателите, а останалите се призовават да се включат в нея, тъй като обединени биха имали повече влияние върху киноразпространението в България. Редакцията аргументира създаването на притурката така: ,,Безспорно е, че развоят на киното у нас е по-бавен ... Но и в това отношение се забелязва известен напредък. ... организациите на филмодоставчици и кинопритежатели създават вече професионално съзнание. ... по отношение на специален кинопечат има още много да се работи. ... необходимо е за правилния развой на киното у нас, създаването на филмов печат. ... създаването на здрава професионална организация на кинопритежателя, е осъществено. И за да се подкрепи заздравяването на тая организация, при взаимно споразумение, в страниците на ,,Ил-Ки‘‘ ще се третират вече въпроси, които засягат и тая организация. От това ще спечели преди всичко общото развитие на киното у нас.‘‘
Неслучайно цитирам и размишленията за кинопечата, защото те показват, че авторът на текста има ясно съзнание за ролята на пресата, като посредник в тези взаимоотношения.
Притурката е първи сериозен и успешен опит на българската кинопреса да комуникира с държавата в областта на киното. За разлика от защитаващото същите интереси, но твърде плакатното и, уви бързо изчезнало от пазара, списание „Филм“ (1930), Известията целенасочено, точно и аргументирано дефинират основателните изисквания на собствениците на киносалони към културната политика на държавата. Наред с организирането им в Съюз, което им позволява да проведат няколко важни срещи на държавно равнище, този техен бюлетин е добър исторически пример за успешно въздействие на специализираната кинопреса върху реалния кинопроцес в България. В този 29-ти брой е публикувана и тяхната програма: ,,На 2 и 3 юни 1937 г. в София, в театър ,,Пачев‘‘ се състоя учредителния конгрес на съюза. ... всички лични разбирания отстъпиха пред общото и ... се роди Съюзът на българските кинопритежатели. ... Програмата на Съюза бе ясно и точно определена. ... защита на професионалните интереси на членовете на чисто професионална организация! ... Управителният съвет в заседанието си от 10 септември т. г. приведе в изпълнение и решението на конгреса за основаване на съюзен печатен орган, което можа да стане с ценното съдействие на редакцията на известния филмов седмичник Илюстровано кино.‘‘
Очевидно изданието е достатъчно популярно и престижно, но и гостоприемно, за да вгради органа на новата организация в своите страници. Програмната статия на кинопритежателите показва и съвсем естествени намерения за развитие и независимост на изданието: ,,Нека всички съюзни членове подкрепят нашия орган, за да може той да се развива и разрастне до напълно самостоятелно издание, зависещо само от волята и желанието на Съюза. Нека, най-после и самият ни Съюз се разрастне в пълно обединение на всички кинопритежатели в страната и заедно с печатния си орган, бъдем най-верния страж на интересите на българския кинопритежател.‘‘ До напълно самостоятелно издание не се достига, но Известията се отпечатват на страниците на „Илюстровано кино“, а после и на неговият наследник – „Световен екран“, до самия край на изданието.
По същото време е дадена трибуна на Д[имитър]. Ризов – подпредседател на Българска национална филмова студия (БНФС), който прави равносметка на дейността на организацията. Изтъква като най-голям успех организираното филмово производство на предстоящия „Страхил войвода“. Вестникът следи развитието на проекта с пълни подробности и публикува снимки от продукционния период. Съобщава гордо, че филмът се снима от български артисти и с немска техника, а ,,Бавария-Мюнхен‘‘ е копродуцент и в нейните студия ще се осъществи озвучаването му. Поради финансови проблеми на немската фирма обаче, процесът е довършен в Букурещ. По случай премиерата, на първа страница на „Илюстровано кино“ (бр. 40, 13. 03. 1938) е публикуван кадър от филма. Посвещаването на първата страница на родно заглавие е прецедент за вестника. Оформлението е дело на художника В[асилий]. Ковалевски. В коментарите към филма, произведението е определено като ,,гордостта на българското филмово производство‘‘ и неговото излизане е ознаменувано с много илюстрации и пространно фолио, изготвено от Орлин Василев, сценарист на „Страхил войвода“.
Брой 40 отбелязва първата годишнина на „Илюстровано кино“ и е последният в този му вид и с това име. След почти двумесечно прекъсване, на 06. 05. 1938 излиза следващия брой на вестника под името „Световен екран“ и с подновена номерация.
Наследникът на „Илюстровано кино запазва първата страница на своя предшественик. Обликът и съдържанието на „Световен екран“ също остават абсолютно същите. Незнайно защо се променя само името на изданието. Отдавам това на желание за експерименти и нови търсения. Заглавката ,,Световен екран‘‘ е на фона на стилизиран глобус, отвъд който се виждат други планети. За съжаление на неговите страници няма нито един подписан материал и не може да се разбере кой влиза в ,,групата столични журналисти‘‘, които издават и редактират вестника. В своя брой 10 (8 ноември 1938) „Световен екран“ съобщава за отварянето на новото кино ,,Балкан‘‘, ,,съ 1000 места, разположенъ в сърцето на София...‘‘ От същата статия научаваме, че негови собственици са Баръмов, К. Петров и Тодоров. Общо взето съдържанието на изданието, особено след смяната на името е запълнено предимно с широко популярни текстове за холивудски звезди и филми от текущия репертоар. То се балансира от двете страници, отделени за Известия на съюза на кинопритежателите в България, на които се публикуват сериозни анализи, коментари и очерци за киното в страната и по света.
Животът на това издание е в продължение на 25 броя от 6 май 1938 до 19 юни 1939. В навечерието на войната, едно от най-качествените специализирани печатни издания за кино в България изчезва от пазара, сякаш предусетило предстоящите исторически катаклизми.
