Закон за архитектурата (тезиси)
Преамбюл:
Архитектурата е многопрофилна, разгърната във времето,
ресурсоемка, масова човешка дейност с голямо влияние върху хората, обществените структури, управлението и икономиката. Тя и в частност архитектурно-строителния процес се осъществяват при сложно преплитане на гледни точки, интереси, влияние и императиеви. Нейните продукти са част от културата, изграждат духовните и естетически стойности на нашата материална жизнена среда.
Ето защо, днес правото на качествена архитектура се прокламира като основно човешко право.
Важните обществени функции на архитектурата изискват регулиране на съвкупността от обществени отношения, влияещи върху реализацията на ценностите ù във всичките им измерения.
Днес многостранната ù същност е довела да това, че отделните нейни страни се разглеждат откъслечно и поотделно в различни законови и подзаконови актове, връзката между които не винаги е ясна, а понякога води и води до противоречия. Не съществуват първични нормативни документи, които да са насочени към осъществяване на нейната цялостна същност, в това число и на културните ù функции, към осигуряване на съгласуваност между отделните фази на архитектурния процес – изследване, проучване, проектиране, реализация, експлоатация.
Не съществува изградена система за обществена оценка на архитектурата. Не са изградени необходимите връзки между архитектите и органите за управление от една страна, архитектите и обществото от друга.
Не съществуват и условия за взаимодействие между различните творчески специалности в естетическото изграждане на средата. Не са докрай изяснени правата и задълженията на архитекта в процеса на изграждане и управление на средата – заплащане, авторски права, участие в строителството и др.
Не съществува организация на научните изследвания в тази областта на архитектурата.
Липсва както държавни, така и обществени структури, които да могат да поемат отговорности за качеството на крайния продукт – построената сграда, още по-малко за качеството на по-обширни архитектурни комплекси и до облика на селищата и ландшафта.
Предвид изложеното, с настоящия закон за архитектурата се поставя задачата да се създаде първична правна рамка, за да насочат по оптимален начин, да се регламентират и развият обществените отношения, свързани с процеса на създаване и функциониране на архитектурата като част от културните, духовните и естетически практики на обществото. Той черпи опит от действащи закони за архитектурата в редица европейски страни и обвързва националното ни законодателство с европейските директиви, в областта на архитектурата и строителството.
Глава първа
Определения - архитектурата, архитектът, архитектурният процес
1. Архитектурата е интегрална човешка дейност, при която се осъществява пространствена, социална и материална организация на жизнената среда в съответствие с комплекс от социално-битови, технико-икономически, културно-естетически и други обществени критерии в съответствие с възможностите, ресурсите и целите на обществото, обществените структури и хората.
2. Архитектурата се реализира в следните основни направления:
● урбанизъм, териториално и селищно устройство;
● архитектура на сградите, комплексите и съоръженията;
● ландшафтна архитектура;
● архитектура на интериора;
● синтез на архитектурата с другите изкуства.
Като основен продукт на архитектурата се явяват физически
изградената среда, на първо място техните вътрешни пространства и външен вид, но също така откритите пространства, оформянето на природните компоненти, предметната среда и изкуствата в тяхното взаимодействие с архитектурната среда.
3. Архитектурата се реализира чрез следните основни дейности, които в своята взаимовръзка и взаимодействие изграждат архитектурния процес:
- преподавателска и научна дейност, обучение и преквалификация;
- инвестиционни и предпроектни проучвания, изготвяне на програми;
- инвестиционно, пряко свързано със строителството проектиране;
- организация и контрол на строителството на сгради, пространства и съоръжения;
- организация и контрол на функциониране и поддръжка на сградите;
- изготвяне на концепции, становища, експертизи свързани с архитектурата;
- публикации в масмедиите, публицистика, издателска дейност по проблеми на архитектурата;
- участие в управлението на архитектурата на всички нива, обществена и организационна дейност.
4. Архитектът
4.1 Архитектът е специфично ориентиран професионалист, получил образование в специализирано ВУЗ или негово подразделение със съответните права в областта на архитектурното образование със сертифицирана диплома за завършена степен за професионално образование.
4.2 Архитектът притежава различен профил и квалификация според насочеността на обучението в една от приложните области на архитектурната и образователната си степен – бакалавър, магистър, доктор, доктор на архитектурните науки.
4.3 Правата на архитекта да практикува самостоятелно професията в една или повече насоки се защитава и лицензира по реда определен в този закон. Тези права са лични и не подлежат на преотстъпване.
4.4 Архитектът е отговорен за своите професионални действия или бездействия пред своите колеги и пред обществото.
Глава втора
Формиране на архитекта. Образование, специализации, преквалификация, продължаващо обучение
5. Архитектурното образование.
5.1. Архитектурното образование се получава в специализирани институти или факултети чрез редовно обучение.
5.2. Архитектурното образование отговаря на стандартите на Европейския съюз по отношение на продължителност, съдържание, структура и съчетаване на теоретично обучение и практика.
6. Акредитация на висшите учебни заведения, обучаващи по архитектура.
6.1. Учебните заведения, даващи специалност „архитектура“ се лицензират /акредитират/ периодично /но не по-рядко от пет години/ по правилник, изработен съвместно от МО и ВУЗ и с участието на Агенцията за развитие на архитектурата и Асоциацията за развитие на архитектурата, създадени по този закон.
6.2. Чрез системата за акредитиране се регулират: учебните специалности, учебните програми, съставът и квалификацията на преподавателите; осигуряването на връзка с практиката; научно-изследователската дейност; дейности свързани със специализация, квалификация и преквалификация на студентите, преподавателите и включените в тези процеси архитекти от практиката.
6.3. Системата за акредитация се разработва и утвърждава в съответствие с международно утвърдените стандарти в ЕС.
7. Профилиране и нива в обучението по архитектура.
7.1. Като основни специалности в специализираните структури за обучение по архитектура се приемат:
- урбанизъм – териториално, селищно и ландшафтно устройство с квалификация „архитект-урбанист“;
- архитектура на сградите и съоръженията с квалификация „архитект“;
- ланшафтна архитектура с квалификация „ландшафтен архитект“;
- архитектура на интериора с квалификация „интериорен дизайнер“;
- архитектурен продуктов, графичен и сценичен дизайн с квалификация „архитект-дизайнер“;
7.2. Образователните и научните степени и звена в системата на архитектурното образование са:
а) бакалавър – 4 години обучение;
б) магистър – 5 и половина години обучение и 1 и половина години практика;
в) доктор – степен магистър и защитена докторска дисертация;
г) доктор на архитектурните науки – защитена докторска дисертация
7.3. Образователните степени и звания не дават сами по себе си правото на практикуване на професията „архитект“ в една или повече насоки. Тези права се уреждат в областта на:
- проектирането с лицензионните режими, приети от КАБ
- преподаването от Закона за висшето образование и правилника за развитие на преподавателския и академичния състав към съответния ВУЗ.
7.4. Висшите учебни заведения по архитектура могат да привличат като гост-преподаватели изтъкнати специалисти от практиката, като ги приравняват към съответната преподавателска степен по преценка на Академичния съвет на съответния ВУЗ.
7.5. Преподавателският състав на ВУЗ по архитектура се акредитера периодично /на всеки 2,3 или 5 години?/. При акредитацията се отчитат комплексно преподавателската, научна, практическа и обществено-творческа дейност за периода на акредитацията, като за целта се разработва общовалиден правилник.
8. Учредява се Национален академичен съвет на ВУЗ по архитектура със задачи:
- да подпомага развитието на образованието по архитектура с единни критерии и качество;
- да подпомага и координира научната дейност;
- да подпомага връзката на ВУЗ с практиката;
- да подпомага дейността на ВУЗ, насочена към развитието на архитектурната култура.
9. Учредява се Национален съвет за специализация, квалификация, преквалификация и придружаващо обучение с представители на МОН, Институтът за развитие на архитектурата /?/, Асоциацията за
развитие на архитектурата /?/, създадени с този закон, ВУЗове.
10. Асоциацията за развитие на архитектурата със съдействието на Камарата на архитектите в България поддържа единен регистър на архитектите в България независимо от тяхната месторабота и квалификация. Включването в регистъра е безплатно и само по личното волеизявлеиние на самите архитекти, които имат отговорност да предоставят достоверна информация за себе си./?/
Глава трета
Практикуване на професията
11. Форми на практикуване на професията.
11.1 Индивидуално практикуване – като проектант, експерт-консултант, научен експерт, вещо лице, публицист /архитектурен критик/.
11.2.Практикуване като ръководител /собственик, мениджър/ на проектантска фирма, специализирана в архитектурата.
11.3. Практикуване като нает служител в проектантска фирма.
11.4. Практикуване като общински или държавен служител в администрацията.
11.5. Архитекти на изборна длъжност – депутат, кмет, общински съветник.
11.6. Архитекти – преподаватели и научни работници.
12. Общи професионални етични правила и принципи. Етичен и деонтологичен кодекс.
13. Лицензионни режими.
13.1.Лиценциране на свободно практикуващи архитекти /проектанти и експерти/. Основни изисквания. Профилирано лицензиране.
13.2. Лицензиране на фирми в областта на архитектурата.
13.3. Лицензионни организации и структури в областта на архитектурата.
14. Заплащане на архитектурния труд. /Основни принципи/
14.1. Експертизи, задания, консултации.
14.2. Проектиране по направления –урбанизъм, архитектурно-инвестиционно проектиране, ландшафтна архитектура, интериор, дизайн, художествен синтез.
14.3. Архитектурно-строителен мениджмънт.
14.4. Правилници за заплащане на архитектурния труд. Изготвяне, одобряване, приемане, актуализиране.
15. Отговорности на архитекта. Професионално застраховане.
16. Права на архитекта-проектант. Авторски права./?/
16.1. Права при разработване на проекта.
16.2. Права при съгласуване и одобряване на проекта.
16.3. Права при осъществяване на проекта.
16.4. Права при функциониране на сградата.
16.5. Права при смяна на собствеността и предназначението.
16.6. Права при публикуване на проекти и използване на визуалния образ на сградата за учебни, нетърговски, рекламни и търговски цели.
Глава четвърта
Обществени, държавни и обществено-държавни механизми /структури, инструменти/ за развитие на архитектурата
17.Неправителствени организации за развитие на архитектурата / ЗЮЛНЦ и други закони/.
17.1. Съюз на архитектите в България.
17.2. Камара на архитектите в България.
17.3. Съюз на ландшафтните архитекти.
17.4. Съюз на урбанистите в България.
17.5. Други НПО.
18. Национална асоциация за развитие на архитектурата.
18.1. Национална асоциация за развитие на архитектурата е обединение на НПО в сферата на архитектурата.
18.2. Организации - учредители на НАР арх. са САБ, КАБ, СЛА, СУБ.
18.3. Националната асоциация се ръководи от управителен съвет от 10 души – по 4 от САБ и КАБ, по 1 от СЛА и СУБ и президент, който е извън тези квоти.
18.4. Представителите на организациите се определят от самите организации и са с мандат от 3 /4,5/ години.
18.5. Президентът на асоциацията се избира по предложение на организациите от членовете на УС. Той се избира ежегодно, като се спазва ротация в представителството на организациите.
18.6. Националната асоциация извършва дейност по:
- осигуряване на връзка между НПО и Националната агенция за развитие на архитектурата;
- координиране на съгласувани или общи предложения и становища на организациите-членки и законодателни инициативи;
- координиране на единен календар на архитектурните събития и съвместно организиране на най-важните от тях;
- подпомагане, координиране на представителството в дейности на обществените съвети по архитектура;
- съвместни действия за популяризиране на архитектурната култура за издигане престижа на архитектурната професия и подобряване на условията за реализацията й.
18.7. Управителният съвет обсъжда, приема и издава ежегодни отчети за дейността на националната асоциация.
19. Обществени съвети за архитектура.
19.1. Същност и роля
19.1.1. Обществените съвети за архитектура осъществяват дейност по оценяване и промотиране на културните, духовните и естетически ценности в архитектурата.
19.1.2. Обществените съвети за архитектура се произнасят със становище и препоръки по важни проекти с урбанистичен и инвестиционен характер по предложение на творческо-професионалните организации в архитектурата.
19.1.3. Обществените съвети за развитие на архитектурата организират популяризирането и обществената оценка на архитектурните проекти и проучват обществената оценка за архитектурната среда.
19.1.4. Държавните и общински служби и техните помощни структури /ОЕСУТ/ са длъжни да разглеждат становищата и да вземат становище по, съдържащите се в тях констатации и препоръки.
19.2. Изграждане.
10.2.1 Обществените съвети в архитектурата се изграждат на национално, областно и /при необходимост/ на местно /общинско, селищно/ ниво.
19.2.2. Националният обществен съвет за архитектура се изгражда към Министерския съвет и се ръководи от зам. председателя на МС.
19.2.3. Областните обществени съвети за архитектура се изграждат към областните управи и се ръководят от зам. Председателя на областта.
19.2.4. Местните обществени съвети се изграждат към общините, градове и населени места със специфични проблеми по одобрен от МС списък.
19.2.5. В състава на обществените съвети влизат представители на държавната и местна власт /25%/, представители на професионалните организации САБ и КАБ /50%/, представители на други творчески съюзи, НПО, изявени общественици /25%/.
19.3.1. За дейността на обществените съвети се прави и одобрява подробен регламент/устройствен правилник/.
19.3.2. Дейността на обществените съвети се финансира:
- на национално ниво от държавата през МК;
- на общинско ниво от бюджет.
19.3.3. Дейността на обществените съвети се осъществява при пълна прозрачност и контакт с обществеността.
20. Национална агенция за развитие на архитектурата
20.1. Национална агенция за развитие на архитектурата е държавен орган към МК и Р. България.
20.2. Националната агенция за развитие на архитектурата осъществява дейности по:
- развитие на архитектурното образование и наука;
- изграждането и дейността на обществените съвети за архитектура;
- насочването и контролирането на регулирането на практикуването на професията;
- реализацията на културните ценности и художествения синтез в архитектурата;
- популяризирането и защитата публично на архитектурата и архитектурната професия;
- подпомага дейността и сътрудничеството между неправителствените организации в архитектурата.
20.4. Финансиране.
- от държавата – целево;
- през отчисления средствата за строителство в публичния и частен сектор;
- годишни вноски от НПО;
- целеви вноски и дарения от фондации и юридически лица.
21. Развитие на архитектурната наука.
21.1. Учредява се научен институт към Министерството на културата за архитектура - Академия за архитектура с предмет на дейност - изследване на социокултурните и естетически проблеми на синтеза на архитектурата с изкуствата, координиране, планиране и осъществяване на общотеоретични и приложни изследвания.
21.2. Дейността на института по архитектура се финансира чрез бюджета на МК и целево от държавния бюджет чрез възлагане на проучвания от държавни ведомства, общини и др.
21.3. За координиране на научните изследвания в областта на архитектурата. Институтът изгражда единна информационна система за научните изследвания и публикации в областта на архитектурата.
22. Развитие на художествения синтез в архитектурата с пластичните изкуства.
22.1. Учредява се обществен фонд към МК за поддържане, функциониране и изграждане на монументално-пластични обекти и художествено-пластично изграждане на сградите и съоръженията от национална значение.
22.2. Възлага се на МК да организира разработването на национална програма за поддръжка, функциониране и изграждане на монументално-пластични обекти с национално значение и художествено-пластично третиране на сгради с национално значение.
22.3. Възлага се на областните управи да организират под методическото ръководство на МК и с участието на общините регионални програми за монументално-пластично изграждане на самостоятелни обекти и сгради финансирани с публични средства.
22.4. Средствата за фонда се набират:
- през целево финансиране от държавния бюджет;
- чрез отчисления от публичните средства за строителство;
- чрез целеви дарения от юридически и физически лица.
23. Архитектурните конкурси
23.1. Архитектурни конкурси могат да се обявяват за всички видове архитектурни задачи – устройствени, инвестиционни, архитектурно-художествени, архитектурно-ландшафтни и др.
23.2. Архитектурни конкурси се обявяват задължително за:
- общи устройствени или нови архитектурно-устройствени концепции за централните градски части и други характерни градски територии;
- устройствени планове за селища и обекти с национално значение; - концесии и проучвания;
- архитектурни обекти с национално и общоградско значение;
- по предложение на националните и регионалните съвети за развитие на архитектурата.
23.3. Архитектурният конкурс се обявява въз основа на задание за проектиране и конкурсна програма.
23.4. Те се изготвят от националните или регионалните архитектурни асоциации. Подлагат се на обществено и професионално обсъждане и се одобряват от националната агенция за развитие на архитектурата или регионалните й поделения.
23.5. Конкурсното задание задължително включва:
- цел на конкурса;
- съдържание на задачата;
- условие за решаването й / допълнителна информация/
- критерии за оценка;
- състава на журито.
23.6. Програмата за конкурса задължително включва:
- условия за участие;
- изходна документация;
- състав на изискваната проектна документация;
- срокове и общ времеви график;
- финансиране на конкурса; национален фонд;
- следствия от конкурса – откупуване на права, последващо възлагане и др.;
- условие за възражения и обжалвания.
23.7. Решенията на журито след одобряването им от Агенцията за архитектура са задължителни за прилагане от органите на държавно и общинско управление и препоръчителни за частни инвеститори – юридически и физически лица.
23.8. Асоциацията /или агенцията?/ за развитие на архитектурата документира и ежегодно отчита и оценява конкурсната дейност в областта на архитектурата.
23.9. Провеждането на архитектурните конкурси се осъществява от Асоциацията за развитие на архитектурата и нейните структури.
23.10. Контролът над конкурсното дело в архитектурата се осъществява от Агенцията за развитие на архитектурата.
Преходни и заключителни разпоредби
Те третират връзката със ЗЮЛНЦ, ЗОП, ЗУТ, ЗКАИИП, ЗАПСП, Законът за висшето образование и др. и предложения за допълнения и евентуални промени в тях.
▪ ▪ ▪
Този текст, изготвен от проф. д-р арх. Тодор Булув, Председател на Управителния съвет на Съюза на архитектите в България (САБ, 2019 -2023) – е в изпълнение на неговата платформа за работа като Председател на УС и Мандатната програма за периода 2019-2023 година.
Проектът за закон е включен:
▪ в издадения сборник с материалите за 31-то Общо събрание на Съюза на архитектите в България, юли 2021 година, където бе разгледан и приет – като основа на по-нататъшна работа на съюза за подобряване на архитектурното законодателство.
▪ в списание .Архитектура“, брой 5-6 за 2021 година; и е обект на статията на проф. д-р арх. Тодор Булев за Закона за архитектурата и законите на архитектурата.
▪ информация за работата на САБ по Закона за архитектурата (ЗАрх) е внесена и в Международния съюз на архитектите на срещата на Втори регион на МСА в Будапеща, 2020 година.
Публикацията в АртДиаог има за цел по-нататъшното популяризиране на идеята за създаване на Закон за архитектурата не само сред архитектурната общност, но и сред по-широки кръгове, както и да се получи обратна връзка с всички, които се чувстват съпричастни към създаването на качествена архитектура и жизнена среда.
