НАСЛЕДСТВО - 2016, Брой 5

120 години от рождението на композитора и общественик акад. Петко Стайнов – юбилейна сесия на Института за изследване на изкуствата на БАН и Честване в Нов български университет, Департамент „Музика“

 

D:\__АРТ ДИАЛОГ, 4 - 2016\Петко СТАЙНОВ\120 godini Petko Staynov-BAN-pokana-page-001.jpg

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Множество са събитията, с които през 2016 г. бе отбелязан юбилеят на една от най-знаковите във всяко отношение фигури в българското музикално изкуство и култура – Петко Стайнов. Те дори трудно биха могли ​​ да бъдат изброени, защото част от тях като​​ Музикалните празници „Петко Стайнов“​​ и​​ Националния хоров празник „120 години  Петко Стайнов“ в ​​ Казанлък​​ са поредица от събития1.​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Всички концерти, в това число и състоялите се в Казанлък през първата половина на 2016 г., някои - с чуждестранни участници, са много важни, защото на тях звучат произведенията на композитора Петко Стайнов, въплътил, по думите на композитора Добри Христов, идеала на българските композитори – създаването на​​ българския стил​​ ​​ в симфоничната ни музика. Безспорно решаващ принос, защото „там където свършва симфоничната музика, там свършва Европа“, според Стефан Цвайг. За творчеството си –​​ симфонично и хорово, Петко Стайнов е удостоен с не едно отличие, между които званието „заслужил артист, Димитровска награда (1950), званието „народен артист“ (1952). Признат е и от колегите си. Той е един от основателите и първият Председател на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика“ (1933-1944), обединяващо българските композитори класици от така нареченото второ поколение. Председател ​​ е на Съюза на народните хорове (1933), член на Президиума на Съюза на композиторите (1952).

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Непреходните произведения на композитора Петко Стайнов, трасирали пътя на съвременната национална българска музика, са​​ 

само една от причините за ежегодните чествания в Казанлък и в София и по-специалното отбелязване ​​ на 120-годишнината от рождението му, защото​​ на акад. Петко Стайнов дължим:​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ ▪ развитието на Националната ни опера и репертоара ù, в това число поставянето на ​​ едноактните балети "Приказка" и "Тракия" (либрето и постановка Мария Димова, диригент Асен Найденов, художник Дечко Узунов), през периода октомври 1941 – октомври 1944, когато той е неин директор, Председател на Държавната филхармония и поддиректор на Народния театър​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ ▪ организирането на музикалния живот в България като съветник по музикалните въпроси в Министерство на информацията и изкуствата (от 1948 г.), по-късно Комитет за наука, изкуство и култура, където е ​​ първи съветник (до 1953 г.),​​ в това число и по създаване и организиране дейността на извънстоличните държавни симфонични оркестри и държавни оперни театри

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ ​​ извеждането на българското музикознание до академично равнище чрез създаването през 1948 г. на​​ Института за музика​​ на БАН,​​ на който той е директор до края на живота си (1977 г.).,​​ имащ, освен всички останали, и забележителния принос за издирване и документиране на значителна част от известното днес българското песенно фолклорно наследство

 

 ​​ ​​ ​​​​ ▪ развитието на любителското изпълнителско изкуство в България, освен чрез приноса на Института, и чрез личното участие на акад. Петко Стайнов като член на Художествените съвети на Централния синдикален дом "Георги ​​ Димитров", на Градския комитет на Отечествения фронт, София, Председател​​ на Художествения съвет за самодейността при Столичния народен съвет и др.

 ​​ ​​ ​​​​ ▪​​ и съвсем не на последно място – приносът на Петко Стайнов към незрящите у нас – като преподавател по пиано в Института за слепи (1927-1941), създаденото от него списанието за слепи „Вестител“ (1928), печатано в Швеция и „Съдба“ – у нас, с редактор Димитър Пантелеев​​ и основаването на Националното читалище на слепи "Луи Брайл" на което той е първият Председател на настоятелството (до 1941, когато става директор на Операта).

 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Ето защо 2 събития от посветените на юбилея на акад. Петко Стайнов заслужават да бъдат отбелязани по-специално – ​​ Юбилейната сесия на Института ​​ за изследване на изкуствата на БАН​​ и​​ Тържественото честване в Нов български университет.​​ 

 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ ●​​ Юбилейната сесия на Института ​​ за изследване на изкуствата на БАН​​ на 23 ноември 2016 г., бе открита от директора на Института​​ доц. д-р Емануел Мутафов​​ премина под ръководството от​​ проф. д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова и проф. д-р Румяна Каракостова,​​ беше с програма​​ и с резултати от​​ представените на нея​​ изследвания, ​​ достойни за ранга на акад. Петко Стайнов: ​​ 

​​ проф. д. изк. Елисавета Вълчинова-Чендова​​ (НБУ, ИИИзк – БАН) – „Петко Стайнов – Академикът“

​​ проф. д-р Юлиан Куюмджиев​​ (АМТИИ, Пловдив) – „За един ранен документ от дейността на Петко Стайнов в БАН“​​ 

​​ гл. ас. д-р​​ Диана Данова-Дамянова​​ (ИИИзк на БАН) – „Командировките и теренните проучвания на сътрудниците на Фолклорномузикалната секция на Института за музика през 60-те години на ХХ век в документи“​​ 

​​ проф. д-р Румяна Каракостова​​ (ас. член на сектор „Музика“ при ИИИзк на БАН) – „Петко Стайнов – директор на Софийската опера“

​​ доц. д-р Росица Тодорова​​ (СУ „Св. Климент Охридски“) – „Загадката Петко Стайнов“​​ 

​​ проф. д-р Емилия Коларова​​ (НМА „Проф. Панчо Владигеров“) – „Тракийски танци“ от Петко Стайнов в полето на диалога традиция – съвременност (1926 – 2016)“

​​ доц. д.изк. Марияна Булева​​ (ВУ „Св. св. Кирил и Методий“, ас. член на сектор „Музика“ при ИИИзк на БАН) – „Етос, патос и логос на звуковата ​​ повторност в хоровите балади на Петко Стайнов“

​​ доц. д-р Росица Драганова​​ (ИИИзк на БАН) – „Представяне на творчеството на Петко Стайнов в учебниците по музика – практика и интерпертации”

​​ д-р Галина Луканова​​ (ИЕФЕМ на БАН) – „Брайловите ръкописи на акад. Петко Стайнов. Дешифрирани творби през периода 2000 – 2015 година“​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Представените резултати от изследванията бяха оценка от дистанцията на времето на трудно обозримото дело на Петко Стайнов като композитор и като организатор на българския музикален живот от 30-те години до края на живота му – 1977 г.​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Част от разработките бяха посветени на неизследвани до момента страни от дейността на Петко Стайнов. Друга част от изследванията бяха приносни и с това, че​​ в немалко случаи се основават на неизвестни до момента документи, поради това, че са само в брайлов вариант и са разчетени през периода 2000-2005 г.​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ За систематизирането на архива на Петко Стайнов и за обработката му за създаването на електронен архив, достъпен за всички в интернет, дължим дълбока благодарност на Фондация „Петко Груев Стайнов“ и семейството му, предоставило и родовата къща в Казанлък за музей. Разчитането на брайловите оригинали на Петко Стайнов, води до това, че след 2000-та година се появяват много нови документи – основа и за бъдещи изследвания.​​ 

 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Още по-важно е, че с разчитането на брайловите оригинали се появяват и нови, неизвестни произведения на Петко Стайнов – хорови и камерни (на ​​ http://www.staynov.org/nonoteka.php​​ –​​ електронния архив на Фондацията).​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ В края на сесията на БАН бе представен документалният филм „120 години Петко Стайнов“ (сценарист проф. д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова, режисьор Людмил Колев , оператор Михаил Георгиев, продуцент „Едита Груп“ ООД – Анелия Дошева, 2016). ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Арх.Стефан Стайнов (син), основател и председател на Фондация „Петко Груев Стайнов“ приветства участниците в сесията и изрази удовлетворение, че разработките, свързани с делото на Петко Стайнов като композитор и музикален общественик ​​ са на представители на всички институции, занимаващи се с изследвания в областта на музикалното изкуство. Петко Стайнов (внук), член на управителния съвет и управител на Фондацията ​​ представи пред участниците в сесията електронния архив на Петко Стайнов.​​ 

 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ ●​​ Честването в Нов​​ български университет, организирано от Департамент "Музика" и Фондацията,​​  беше с друг характер – разговор за композитора и човека Петко Стайнов. И може би точно по тази причина, както отбеляза и водещата честването проф. д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова​​ и член на Управителния съвет на Фондацията, то е точно на неговия рождения ден – 1 декември.​​ 

D:\__АРТ ДИАЛОГ - 5- ФОТОГРАФИИ\НБУ-ПЕТКО СТАЙНОВ\PC010299.JPG

 

Честването започна с представянето на документалния филм за Петко Стайнов и с изпълнения на 2 негови произведения.​​ 

 

D:\__АРТ ДИАЛОГ - 5- ФОТОГРАФИИ\НБУ-ПЕТКО СТАЙНОВ\PC010313.JPG

 

„“Ръченица“ из „Тракийски танци“, транскрипция за пиано на​​ 

проф. Виктор Чучков, изпълнена от доц. д-р Десислава Щерева, преподавател в НБУ.​​ 

 

И на „Пайдушко“ из „Тракийски танци“, транскрипция на Марио Ангелов, в изпълнение на гл. ас. д-р Златка Ангелова, преподавател в НБУ.

 

D:\__АРТ ДИАЛОГ - 5- ФОТОГРАФИИ\НБУ-ПЕТКО СТАЙНОВ\PC010301.JPG

Публиката от композитори и музиколози, преподаватели и студенти от НБУ, сред които  проф. д.изк. Димитър Христов, проф. д.изк. Явор Конов, ​​ проф. ​​ д-р Румяна Каракостова, ​​ проф. д-р Милена​​ Шушулова, доц. д-р Георги Арнаудов, доц. д-р Васил Гарнизов и другисърдечно аплодира двете изпълнения. ​​ 

 

D:\__АРТ ДИАЛОГ - 5- ФОТОГРАФИИ\НБУ-ПЕТКО СТАЙНОВ\PC010308.JPG

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ От Петко Стайнов (внук), член на УС и управител на Фондацията и преподавател в НБУ, бяха представени и новите моменти в електронния архив на композитора и музикален общественик Петко Стайнов.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Разговорът за Петко Стайнов бе и академичен – главно чрез споделеното от​​ проф. д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова и проф.​​ д-р Румяна Каракостова, но и за човека Петко Стайнов, най-вече в казаното от проф. д.изк. Димитър Христов. След ​​ думите на „възхвала и благодарност”, както той сам се изрази, за огромната работа извършена ​​ от Фондация „Петко Груев Стайнов“, премина към думи на възхвала за човека Петко Стайнов. Като – виждането му, че в музиката има място за всички, готови да ù служат, направило по-лек и по-плодотворен пътя в музиката и музикознанието на много млади изследователи, чувството му за отговорност и за мярка при оценките на колегите, отсъствието на лоша дума в речника му, търпението му към всички, с които работи. Проф.Христов изрази възхищението си от човешките качества на Петко Стайнов, които са подвиг за човек, който от най-ранно детство е незрящ и е принуден да постига всичко с неимоверни усилия и труд.​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ С което не можем да не се съгласим, защото творчеството и многостранната дейност на Петко Стайнов не само като художествена стойност, но и като обем е такова, че обикновено забравяме, че то е дело на незрящ. „Незрящ, но окàт, ако​​ използваме определението на писателя и режисьор Павел Павлов за друг български феномен.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Петко Стайнов беше повече от прозорлив и всички сме в дълг пред завещаното ни от него в редица посоки, като например – вижданията му за обучението по музика в училище. Те трябва да станат неотложна задача за всички, отговорни за българското образование фактори, ако не искаме децата ни да станат “чужденци в собствената си страна”​​ (според израза на друг велик българин – проф. Петър Нойков).​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ В още по-голям дълг пред Петко Стайнов, и не само пред него, сме, че търпим, от години, младите българи у нас да растат​​ в чужда интонационна среда. Промяната в това отношение е много по-бързо постижима – като се въведе законодателно европейската норма – повече от половината време в програмите на всички радио- и ТВ-канали да бъде отделено за европейска и национална музика и​​ аудиовизуални произведения, за което управляващите мнозинства в парламента се „разсейват“ от години.  ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Може би трябва да отбелязваме всяка година ​​ рождените дни на отишлите си от нас велики българи - с преглед на сътвореното от тях и завещаното,​​ за да не забравим, че е време да започнем да им се издължаваме.​​ 

1

​​ Програмата с всички събития за честване 120-годишнината от рождението на Петко Стайнов е публикувана на интернет страницата на Фондация „Петко Груев Стайнов“-​​ http://www.staynov.org/​​ и на Дом Петко Стайнов, Казанлък -​​ http://www.staynov.net/proiavi.html#Tur

 

2077 общо 1 за днес