С Мустафа Чаушев, един от създателите на
българската поп музика – юбилейна равносметка
Въпрос: Да започнем с началото.
Сигурно пееш от дете, след като си сред първите 6 певици и певци, приети в първия випуск на специалността „Естрадно пеене" на Българската държавна консерватория през 1958 г., в която първите преподаватели са създателите на популярната музика у нас – Ирина Чмихова и Евгений Комаров.
Мустафа Чаушев: Пея, откакто се помня като човек.
Майка ми имаше много хубав глас и обичаше да пее, по-голямата ми сестра - също. Тази ми сестра - Байсе Арифова, по-късно стана професионална актриса и певица в открития през 1954-55 година в Шумен Театър с репертоар и музика на турски език. След това откриха още два такива - в Разград и Кърджали. Тези театри бяха едновременно за драматични, музикални и музикално-танцови постановки. За това как беше оценено от публиката създаването на тези театри мога да отбележа само, че когато те имаха представления в селата - хората не ги пускаха да си заминат вечерта и те трябваше да останат да спят по къщите им. Периодично трупите от тези театри се явяваха на прегледи, провеждани на сцената на Народния театър, в който те представяха най-доброто от репертора. Специални журита определяха и награди - за актьори, певици, певци, инструменталисти, режисьори на най-добра драматична или танцова постановка.
Освен това - трите театъра даваха подготовка на много талантливи млади хора с майчин език - турски, от които се избираха най-добрите, които да попълнят трупите. Това увеличаваше шансовете на талантливите.
Въпрос: Както е известно - само половината от качествата на личността са резултат на обучение, на възпитание и на обкръжението, но другата половина са генно наследени качества. Преди доста години бях впечатлена от Хора на Ансамбъл „Добруджа, изпълняващ и родопски фолклор със същия успех, с който пееха добруджански песни. Но великият Захари Медникаров беше на друго мнение: „ Предстои им още много работа, за да зазвучат като родопчани."
Мустафа Чаушев: Не напразно е казано: кръвта вода не става.
Въпрос: Но ти, въпреки именитата си по-голяма сестра, утвърдена актриса и певица в Театъра в Шумен, награждавана на прегледите на театрите, с многобройни записи в БНР за предаванията на чужд език, не си тръгнал по този, естествен бих казала, път, а по много по-трудния - в конкуренция с българските си колеги, което е значително по-трудно.
Мустафа Чаушев: Може би, защото съм роден в прекрасния град Шумен.
Живеехме в последната махала, в подножието на Шуменското плато - арменци, турци, цигани и българи.
Въпрос: Каква беше атмосферата по време на детството ти в Шумен, който град аз познавам едва от 1973 г, когато вече имах работни ангажименти към културата на Шумен.
Мустафа Чаушев: Имах много щастливо и шарено детство - арменци, цигани, турци и българи живеехме и растяхме заедно.
Добре помня, че родителите ни много се уважаваха и ценяха, защото всички работеха здраво. Нямаше и особени икономически различия между живеещите в квартала, които да ни разделят.
Не си спомням да сме имали конфликти, особено пък - етнически. Няма да преувелича, ако кажа, че ние, децата се обичахме.
Въпрос:... такъв беше центърът на Варна и на Пловдив - в близост до река Марица, където имаше 3 големи училища от първи до 11 клас - Арменско, Еврейско и Турско. Съгласна съм с теб, защото учех в едно от тях, в което преподаваше майка ми - Еврейското, и съответно такива бяха и приятелите ми. Но по времето, когато постъпих в първи клас вече всички предмети се преподаваха на български, а иврит - само като избираема дисциплина.
Мустафа Чаушев: Аз сварих времето, когато всички предмети, с изключение на български език се изучаваха на турски език.
Мисля, че за избрания от мен път решаващо се оказа безкрайното ми любопитство. Интересувах се от толкова много неща, че едва смогвах да бъда добър ученик и добър спортист, което изискваше доста време. Добър баскетболист и футболист бях, но предимно, за да не огорча учителя си по физкултура, който смяташе, че имам всички качества да се занимавам със спорт професионално.
Разнородни бяха интересите и заниманията ми, докато не почувствах, че овациите на публиката за сценичните ми изяви са ми най-важни. За мен и тримата ми приятели, с които бяхме неразделни най-важното бяха вечерните ни изяви на създадената от нас постоянна сцена, наричана от нас с гръмкото име – вариет
Въпрос: За какво става въпрос?
Мустафа Чаушев: В края на махалата, където имаше голяма чешма и обширно празно място, забихме 2 кола, вързахме тел, опънахме 2 черги - и вече имахме сцена, на която да представяме на публиката постановките и концертите си. Така се сприятелих с две българчета, едното от които – Иван свиреше на акордеон и с едно циганче Сюлейман, което много добре свиреше на китара и усвоих целия му репертоар - трапезни и казармени песни. Така се запознах и с Астор, с когото приятелството ми продължи през целия ми живот.
Въпрос: И закипя усилен труд и борба - за сърцето и ръката на публиката?
Мустафа Чаушев: Да, в крайна сметка - към това бяха насочени усилията на всички.
Въпрос: Без ничия чужда помощ - от училището, от читалището?
Мустафа Чаушев: Помагаха ни само децата от махалата, в това число и по- големите от нас, особено - каките.
... Трудно ще ми бъде да позная - с турска, циганска, арменска или българска песен си запленил публиката.
Мустафа Чаушев: Далече си от истината.
Разчувствах публиката с една индийска песен от популярния тогава у нас филм „Бродяга" с Радж Капург в главната роля. В онези години безброй пъти след това са ме карали да пея тази песен - и в нашата махала, и в целия Шумен.
Въпрос: Искаш да кажеш, че си ги разплакал. Разбирам - мелодията можеш да възпроизведеш и само по слух, но думите ?
Мустафа Чаушев: И думите научих само qt слушане.
Въпрос: Как е възможно текстът е доста дълъг.
Мустафа Чаушев: Така е - затова гледах филма 7 пъти, а може би и повече.
... В онези години почти нямаше популярни български песни, с
изключение на някои стари градски песни и на някои - за казармата.
Въпрос:... Прав си. Но да отбележим, че по това време не е имало и изпълнители на популярна музика, така че и композиторите не е имало за кого да пишат.
Освен че са малко по обем, старите градски песни са и твърде компрометирани от непрофесионалното изпълнение „на маса" или по кварталните кръчми.
Мустафа Чаушев: Още не бях тръгнал на училище, мисля.
Сигурно сме играли на всички обичайни за времето си игри.
Но основните ни занимания бяха - да пеем, свирим и да поставяме сценки. На едно пусто място - забихме 2 кола, опънахме тел и на нея окачихме 2 черги. Така вече имахме театър, в който да показваме малки сценки, както и импровизираните ни концерти. И разбира се – пеехме.
Въпрос: Какво?
Мустафа Чаушев: всичко, което съм чул да се пее и ми е харесало.
Въпрос: Например...
Мустафа Чаушев: всичко, което пееха възрастните на маса, всичко, което съм чул по радиото, когато съм гледал някакъв филм. Като нямаше популярни български песни - учех популяризирани у нас от радиото и от филми чуждестранни песни, които изпълнявах - на италиански, на френски или на английски. Всички бяха във възторг, когато изпълнявах песни на Челентано
Въпрос:.... Чувала съм отзивите за теб за репертоара ти от онова време -: „същински Челентано" или „българският Азнавур".
Мустафа Чаушев: Тогава съм бил на 11-12 години, никой не ме е учил на музика. И това за мен тогава е било голяма цел - да изпея техните песни, но да ги изпея – като тях.
Въпрос: От Ирина Чмихова знам как е учела думите на песни, които е чувала по радиото. Би ли обяснил за читателите как си учил думите?
Мустафа Чаушев: Когато чувах песен, която ми харесва, веднага започвам да записвам думите - така, както трябва да се произнесат.
Мелодията запомнях веднага, записвах само думите. Разбира се успявах да запише думите обикновено през ред, а често и по-малко.
И дебнех да чуя харесалата ми се песен втори път, за да попълня липсващите думи в текста.
Въпрос: За да впечатлиш публиката, пеейки на няколко езика?
Мустафа Чаушев: Публиката винаги е била най-важното нещо за мен.
Въпрос:... Затова и публиката ти отвръща със същото.
Ето ти един пример: след „Нощен Хоризонт" по БНР си позволих една забележка към авторите на предаването пред коректорката на списание АртДиалог, която е и един от редакторите му, но и със завидна музикална култура. Тя веднага ми опонира, че в предаването са прозвучали стари твои хитове и нови и неизвестни изпълнения - твои и на дъщеря ти - Ажда, което със сигурност е зарадвало доста поколения твои почитатели. И че музикалните редактори трябва да бъдат позравени, защото първите професионални поп артисти у нас рядко звучат по БНР и младата публика, която не е била на твой концерт няма къде да те чуе. А след предаването, особено след като са чули нови твои изпълнения с дъщеря ти, могат да те потърсят в интернет..
Въпрос: Разкажи за родителите си.
Мустафа Чаушев: Родителите ми са обикновени хора - баща ми беше обущар, а майка ми като повечето жени в средата на миналия век се занимаваше с къщата и с нас децата, които бяхме 6 на брой. още повече, че ние бяхме 6 деца и с къщата.
Необикновеното в родителите ми беше - изключителната им честност, трудолюбие и скромност - качества, които много се ценяха по онова време.
Въпрос: Тоест, както биха казали старите родопчани - израснал си в „топла" къща,, което изобщо не означава добре отоплена, а къща, в която постоянно има възрастен човек и децата не са оставени сами на себе си.
Съдейки по теб - наследник си не само на талант, но и на изброените и не често срещани днес качества. Особено на последното - скромност. Което, като че ли липсва на повечето хора.
Мустафа Чауше: В смисъла, в който влагаш, къщата ни наистина беше топла, благодарение на майка ни.
В гимназията попаднах на добра учителка по пеене, с добри качества на корепетитор и бих казал – и на психолог. Тя ме забеляза и така за пръв път с музикален педагог научих 2 песни и ги изпях като солист. Оттогава от 14 годишната възраст са първите ми по-сериозни певчески изяви. Тогава получих и първата си награда - книга, която още пазя.
Въпрос: Каква би разказал за гимназията си?
Мустафа Чаушев: Завърших гимназията, в която имаше паралелки с преподаване и на турски език.
Въпрос: Значи освен българският ти, който е отличен, би трябвало и твоят турски да е много добър, защото не го знаеш от улицата или от къщи, а ти е преподаван от подготвени учители.
Мустафа Чаушев: Да и турският ми е добър. В Турция винаги са го отбелязвали, както и това, че говоря по-добре от много от местните турци. Но, за да говориш добре един език трябва да го практикуваш. И тъй като в къщи ние говорим на български, когато имам концерт или друг подобен ангажимент в Турция ми трябват ден-два за да се адаптирам. А и доброто владеене на един език, независимо роден или не - е въпрос на известни качества да учиш езици. Френският ми беше много добър в гимназията, например. Но дъщеря ми, Ажда, която е учила турски само с майка си - говори много по-добър турски от мен, защото тя е родена през 1984 г., а в 90-те години вече можеше да се гледат и турски ТВ-канали, което освен, че подпомага доброто произношение и обогатява речника ти.
Въпрос: Но в гимназията си пял един репертоар, бих казала „скучен", докато това, което си пеел в кварталното ваше вариете и по клубовете в града - е било съвършено различно.
Мустафа Чаушев: Така е, затова и бях известен от изявите си кварталните клубове като певец. Дори в някои заведения, където оркестрантите вече ме познаваха като ме видеха ме канеха да пея. В училището си, обаче, бях известен като спортист от градски мащаб и такова бъдеще ми предричаха. Поради съвършено различните си интереси не съм се отличавал по други дисциплини. Но на абитуриентската вечер знаех, че оркестрантите като ме видят, ще ме поканят да изпея нещо и се бях подготвил със 7-8 изпълнения. Получих такива овации от всички, в това число и от оркестъра, че" наистина се замислих дали пеенето не е моето бъдеще.
Когато дойде да ме поздрави учителят ми по физкултура Яков Милков, с жена си, която преподаваше в съседната гимназия, и двамата от София, той каза с голямо съжаление в гласа: Мустафа, забрави за спорта, моето момче. С този глас е ясно, че трябва да станеш певец.“
За което съм му бил много благодарен, защото освен оценка това е и насока, от което всеки млад човек има нужда, но може да няма от кого да я получи.
Въпрос: … може би си прав. Но ми се струва, че днешните млади хора като че ли не се нуждаят от оценка. Или когото я получават не я забелязват и ценят. Това още веднаж илюстрира чисто човешките ти качества, без което – доказано, не може да има сериозни постижения в нито един жанр.
Ето защо ти предлагам това да бъде интервю с продължение, защото твоите отговори, със сигурност, биха били полезни за младите хора.
Биографични данни: още като ученик той пее в различни заведения в родния си Шумен, а след това и в Българската армия, пред разнородна публика и с все по-голям успех.
Забелязан и оценен и от специалистите, Мустафа Чаушев е изпратен на обучение за хоров диригент при големия Месру Мехмедов, загинал без време в самолетна катастрофа.
След казармата Оркестърът на Мустафа Чаушев печели все по-голяма популярност и още през 1965 година се конкурира с утвърдения вече оркестър на Тодор Колев, който свири в съседно заведение в град Шумен.
Следват 6 месеца работа зад граница - в Скопие, където работи друг негов приятел – Астор, след което започват работа като певец в сборни групи за гастроли в България.
С помощта на голямата си сестра - театралната актриса и певица Байсе Арифова, Мустафа Чаушев записва първата си песен на турски език - "Делфините" на Йорданка Христова, която се радва на голям успех, още повече, че е и първата естрадна песен, изпята на турски език в Радио София. Следва огромният успех с "Жената на моя приятел" и "Викам твоето име“.
През 1968 е приет, втори по успех, между 6 певци и 17 инструменталисти, в първия випуск на „Естрадния отдел" на Българската държавна консерватория. Дипломира се успешно с първия академичен випуск, поставил на професионална основа съвременната българска популярна песен.
По покана на Българското национално радио, Мустафа Чаушев продължава да записва песни на български и на турски език, където се запознава с водещи музиканти и композитори, между които, Тончо Русев, Лили Иванова, на която е и първия слушател на „Амазонка", изпята в БНТ и други имена в българската поп музика.
Закономерно диригентът на оркестър „Балкантон" - Димитър Ганев го кани за солист. Първото турне е с популярния вече Бисер Киров, където навсякъде се радват на препълнени зали и овации от страна на публиката.
Следват ежегодни записи по на една-две малки грамофонни плочи с любими на публиката хитове и турнета в България и зад граница - с Йорданка Христова и оркестърът на Иван Пеев в Куба, с Катя Филипова и Мими Иванова, концерти с Ленинградската филхармония, концерти с Московският мюзикхол, с който работи в течение на 3 месеца.
След запомнящия се концерт в зала "България" за юбилея на диригента на „Балкантон", Димитър Ганев, Мустафа Чаушев получава предложение от Лили Иванова за работа.
Сътрудничеството с примата на българската естрада продължава 5 години, с която той е участвал в поредица няколкомесечни турнета във всички държави от бившия Съветски съюз.
През 1968 г. издава и първата си грамофонна плоча с изпълнения на турски език, която има небивал успех. През 1969 получава и първата песен, написана специално за него от Тончо Русев - "Мой живот", по текст на големия ни поет Дамян Дамянов. В тази малка плоча има и кавър версия на английски хит с текст на Надежда Захариева - "Нямаш време за мен" , аранжимент - Тончо Русев. Този хит не само винаги е включен в концертите, но обикновено се изпълнява по няколко пъти на „бис".
Мустафа Чаушев има множество награди и отличия - български и чуждестранни, в това число:
Златен век на Министерството на културата за цялостна му над 50 годишна творческа дейност и 70 годишния му юбилей (2013)
Златна лира - най-високото отличие на Съюза на българските музикални дейци за цялостно творчество и специални заслуги към българската музика (2010)
Почетен гражданин на град Шумен (2003)
Почетен гражданин на град ...., Турция (2000) за развитие на българо-турските културни връзки
Записите на хитове на Мустафа Чаушев, десетки негови солови концерти и стотици концерти с негово участие са част от Златния фонд на БНР и БНТ, грамофонни плочи и албуми на CD и DVD.
Хилядите концерти в чужбина на Мустафа Чаушев и грамофонните му плочи, продавани в десетки държави, освен за разпространение съвременното българско музикално изкуство и повишаване авторитета на България имат и друго измерение - носили са в течение на години значителни приходи, в това число валутни, в Бюджета на Република България.
Мустафа Чаушев е сред малцината певци - основатели на българската поп музика, чиято творческа дейност продължава и до днес, в това число в гастроли зад граница
