Пресконференция на тема „Ефективни решения срещу корупцията“, включваща законодателни предложения на списание АртДиалог и мрежа от организации. БТА, 8 декември 2022

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Най-голямото престъпление е безнаказаността.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Бърнард Шоу  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

Пресконференция на:  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

• Здравка Сиракова – главен редактор на интернет списанието АртДиалог и председател на авторско-правното сдружение „Нехудожествена литература - България“(за сектора наука)
• проф. д-р арх. Тодор Булев – председател на Съюз на архитектите в България;
• Красимир Босев – заместник-председател на авторско-правното сдружение на художниците „ИЗА АРТ“;
• проф. д. изк. Сашо Драганов, председател и доц. Мирянов,член – Национална асоциация за дизайн и реклама
• адв. Антон Сираков – автор на проекта за Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

•••

На пресконференцията – с цел да се привлече внимание на обществото за ускоряване разглеждането на 2 законодателни предложения, първото от които от решаващо ​​ значение за борба с корупцията във всички сфери; второто – в секторите литература, изкуство и наука.

Предложение 1: Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ В Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (обн., ДВ, бр. 60 от 5.08.1988 г., в сила от 1.01.1989 г., доп., бр. 59 от 9.07.1993 г., изм., бр. 12 от 9.02.1996 г., доп., бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.08.1999 г., изм., бр. 92 от 10.11.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. и доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм., бр. 33 от 21.04.2006 г., изм. и доп., бр. 43 от 29.04.2008 г., в сила от 30.05.2008 г., доп., бр. 17 от 6.03.2009 г., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм. и доп., бр. 98 от 11.12.2012 г., изм., бр. 7 от 19.01.2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:

§ 1. Чл.2, ал.1 се изменя и допълва така:

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Създава се нова т.2: неадекватна употреба на физическо или психическо насилие при задържане под стража или неутрализиране на лица, заподозрени или заловени в извършване на противоправни действия.

 ​​ ​​ ​​​​ Досегашните т.2, 3, 4, 5, 6 и 7 стават т.3, 4, 5, 6, 7 и 8.

§ 2. Чл.9 се изменя така:

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Ал.(1) Държавата и общините задължително предявяват регресни искове срещу длъжностните лица, виновни за изплатените обезщетения.

Ал.(2) Регресните искове по ал.1 се предявяват от:

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ т.1. Министъра на финансите, съгласно чл.31, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс – когато обезщетението е изплатено от държавата.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ т.2. Ръководителя на съответното държавно учреждение, съгласно чл.30, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс – когато обезщетението е изплатено от същото държавно учреждение.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ т.3. От кмета на съответната община, съгласно чл.30, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс – когато обезщетението е изплатено от същата община.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ т.4. От главния прокурор, съгласно чл.6, ал.1, пр.2 от Гражданския процесуален кодекс – когато виновните длъжностни лица, по смисъла на ал.1, са лицата, обхванати от Закона за съдебната власт, или ​​ самият ръководител на съответното държавно учреждение; както и в случаите, когато в процеса, по който е присъдено обезщетението, не е определено виновното длъжностно лице.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Ал.(3) Когато в процеса, по който е присъдено обезщетението, не е определено виновното длъжностно лице, по смисъла на ал.1, то се определя в производството по предявения регресен иск.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Ал.(4) За обезщетения, присъдени за действия, извършени в изпълнение на заповед, виновно е длъжностното лице, което е издало тази заповед.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Ал.(5) Регресната отговорност по този закон е за пълния размер на присъденото обезщетение.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Ал.(6) Регресната отговорност по този закон не се погасява по давност.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ § 3. Създава се нов чл.12: Разпоредбите на чл.9 се прилагат и за обезщетенията, присъдени от Европейския съд по правата на човека.

София, ……...2019 г.

Вносители: ……

 Мотиви: Целта е - персонализиране на отговорността, която при досегашната правна уредба се поема от държавата и общините, а това означава – от всички граждани, независимо от тяхната непричастност.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Принципите на юридическата, а и общочовешка справедливост, обаче повеляват – отговорността да бъде в тежест на този, който я е предизвикал; такива са и обществените очаквания.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ През последните години, наблюдаваме значително увеличение на обезщетенията, ​​присъдени от съда и задължаващи българската държава и общини. Но българските граждани не са само незаинтересовани наблюдатели на този процес – те са потърпевши от него, защото всяко накърняване на държавния или общински бюджет е за сметка на гражданите.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ А всяко персонализиране на дадена отговорност изостря вниманието и увеличава самокритичността на длъжностните лица, което могат да попаднат под тежестта на същата отговорност.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Така че, от персонализирането на отговорността са заинтересовани всички – и тези, които несправедливо са натоварени с тази отговорност, и тези, които трябва да не я допускат.

● ● ●

АртДиалог: Само една илюстрация на мотивите на автора на законодателното предложение - адв. Антон Сираков: Европейската комисия през декември 2017 г. стартира наказателна процедура срещу Република България за закъснението да въведе в българското законодателство нормите, установени с Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн.

 ​​ ​​ ​​​​ Обнародвана на 26 февруари 2014 година (преди това - обект на достатъчно дълго обсъждане, в което е участвала и България) Директивата поставяше като краен срок за въвеждане нормите в нея в законите на държавите-членки - 10 април 2016. Понеже това в България не се случи, през м. декември 2017 г. Европейската комисия стартира наказателна процедура и в съдебния иск санкцията ​​ беше – по 19 121,60 евро за всеки ден закъснение.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ През м. март 2018 г. 44-то Народно събрание прие нов Закон за изменение и допълнение ​​ на Закона за авторско право и сродните му права. И Правителството побърза да докладва, че тъй като Директивата е въведена в законодателството ни, моли Европейската комисия да оттегли заведения съдебия иск, тъй като бил "отпаднал предметът на делото".

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Европейската комисия, въпреки закъснението от близо 2 години, какъвто бе предметът на делото, оттегли иска си срещу България (жест към най-бедния народ в Европа, който трябваше да плати санкцията).

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ • Европейската комисия не знаеше, че писменото заявление на Министерския съвет до ЕК на ЕС –​ няма нищо общо с истината: ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ - с поредната поправка на закона (в сила от 29 март 2018 г.) вместо да въведе нормите от Директивата, осигуряващи ​​ "конкуренцията да не бъде изкривена", а на творците да бъде осигурено правото "свободно да преминават от организация в организация по всяко време", колективното управление в България окончателно беше монополизирано:

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ - в ​​ България и без това още след 2011 г. от Регистъра на организациите за колективно управление на Министерството на културата бяха заличени над 20 организации и у нас в нито един жанр няма втора организация, ​​ в която ​​ творците да могат да преминат, ако не са доволни от начина по който се събират и изплащат дължимите им се за права суми;

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ - цели гилдии – художници, преводачи, дизайнери, фотографи и др. евече нямат дори една организация за колективно управление на права, както ​​ и целия сектор – наука.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Срещу всяка поредна монополна поправка на Закона за авторско право и сродните му права, АртДиалог е реагирал навреме със съответни предложения. В това число ​​ и срещу последната ​​ (изработена в Министерството ​​ на културата, одобрена от Министерски съвет и внесена от него в НС) поправка от 29 март 2018 г., публикувайки мотивирано Становище срещу внесения от Министерството и МС и Мотивите към паралелно внесените текстове за проект за въвеждане нормите от Директивата. Това законодателно предложение, внесено още януари 2018 г. не беше разгделано от Правната комисия и от Комисията по културата и медиите, въпреки че те бяха длъжни и на 29 март 2018 г. монополната поправка влезе в сила.

(Текстовете - в брой 4 от 2017 на линк - https://artdialog-bg.com/category/2017/%d0%b1%d1%80%d0%be%d0%b9-4-2017 )

 ​​ ​​ ​​​​ •Последиците: в резултат на това, закъснението за въвеждане нормите от Директивата продължава и за изминалите над 1 500 дни санкцията, която българските данъкоплатци трябва да платим, вече би била над 128 млн. евра. ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ • По създадения от Министерството на културата, Министерския съвет и управляващото мнозинство на 44-тото НС, проблем, който е и причината, че у нас да се събират най-малък обем плащания за права, ощетяващо и Националния фонд "Култура", и Бюджета на България - ​​ са внесени 3 жалби до ЕК на ЕС (една от частно лице-правоносител и 2 – от граждански сдружения – за нарушено европейско право).

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Които жалби Европейската комисия разследва в момента.

 ​​ ​​ ​​​​ • В случай, че Европейската комисия реши да възобнови делото за закъснението (особено след като са налице доказателства, че НС навреме е било информирано защо не е трябвало да одобрява влязлата в сила на 29 март 2018 г. поправка), докато делото приключи, заедно с лихвите за изминалия период (от крайния срок - 10 април 2016 г.) сумата, която трябва да платим би била поне два пъти по-голяма – 60 млн. евро. ​​ 

 ​​ ​​​​ • Но ако санкцията бъде не за закъснение, а за нарушено европейско право, каквото представлява умишления отказ да се въведат норми от Директива (при навреме внесени текстове, осигуряващи въвеждане нормите на Директивата), дневната санкция, респективно крайната сума за този срок била много по-висока.

 ​​ ​​ ​​​​ • Не сме наясно как стои въпросът със санкциите за въвеждане на монопол чрез законодателни промени, каквито у нас в културата се извършват периодично от 2011 г., въпреки протестите на организациите. Но те биха били много по-високи.

 ​​​​ Защото е ясно, че има ли монопол и то въведен чрез законадателни промени – налице е корупция на всички най-високи етажи на властта.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ • Но и това не е всичко: очаква ни още една санкция, тъй като в третата жалба до Европейската комисия (на Сдружение АРТ ДИАЛОГ) е отбелязано, че това е трети пореден случай на отказ да се въведат норми от Директиви на ЕС в културата и в медиите през последните десетина години. Като и в трите случая, Министерският съвет писмено декларирал, че съответната директива е въведена в българското законодателство.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ • Подписването на документи с невярно съдържание е нарушение и на европейското право, и на българския Наказателен кодекс, което ​​ поставя неотложното решаване на въпроси от политически характер, което е извън предмета на АртДиалог.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ • В АртДиалог не сме ​​ наясно как стои въпросът със санкциите за подобни нарушения, нито дали има друго правителство, позволило си ​​ да подписва документи с невярно съдържание до Европейската комисия и да натоварва данъкоплатците да плащат санкциите.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ По изложените причини, предложението за изменение и допълнение на Закона за отговорността на Народно събрание държавата и общините за вреди е неотложноĝ.  ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​

Предложение 2: за привеждане Закона за авторско право и сродните му права (ЗАПСП) в частта - за компенсационните възнаграждения, дължими на носителите на авторски и сродни права и на частта за колективно управление на правата – в съответствие с Конституцията, антимонополното и антидискриминационно законодателства на България и с европейското право

 ​​ ​​​​ Мотиви: неработещите текстове (чл.26), в резултат на което в България не могат да бъдат събрани компенсационните възнаграждения, дължими за ползването на защитени от закона творби – вече 30 години ощетяват техните създатели от трите творчески сектора – литература, изкуство и наука. Само през първите 12 години от влизане в сила на ЗАПСП (1993), фирмите-вносителки на апарати за репрографиране и копиране и на празни носители за тях от неплащане на задълженията си – се обогатиха незаконно с над 1,2 милиарда лева. За сметка на творците от трите творчески сектора, приходната част на Бюджета, в която от дължимата сума не постъпиха близо 120 милиона лева, а в Националния фонд „Култура“ – 250 милиона лева.

 ​​ ​​​​ Въведените нови текстове (в сила от 25 март 2011), вместо да решат проблема (работеща система за събирането на плащанията) направиха окончателно несъбираеми. Така кражбата от компенсационни възнаграждения продължава вече 30 години.

 ​​​​ Със същия ЗИД – 22 сдружения в секторите литература, изкуство и наука загубиха статута си на организации за колективно управление на права и бяха заличени от публичния Регистър на Министерството на културата. С което господстващото положение на първите по време регистрирани организации за колективно управление, ги превърна – в монополисти. Това лиши творците от редица жанрове (художници, дизайнери, архитекти, преводачи, фотографи и др.) и целия сектор наука от организациите им, имащи за задача – справедливото разпределение между гилдиите и между отделните правоносители на компенсационни възнаграждения. Както и творците, след 2011 г., чрез организациите си да участват в работата за усъвършенстване на законодателството в сектора култура.

 ​​ ​​​​ Монополистът е вреден, защото той доказано не работи.

Само един пример: в жанра музика и музикално-сценични изкуства, двете монополни организации – Музикаутор и Профон за 30 години „работа“ са със следното „постижение“ – събират плащания само от около 15% от задължените по закон обекти (около 15–17 милиона лева годишно). Останалите ползват музиката – без да плащат, което ежегодно ощетява всички – музиканти и Бюджета – с милиони. При това – двете организации, овластени да събират плащанията от името на всички и в полза на всички музиканти в България, ги разпределят само между своите членове. Което е ежегодна кражба от над 25 000 музиканти в страната.

 ​​​​ При това, ​​ Министерството на културата, отговорно и за качеството на закона, и за степента на изпълнението му, и за санкциониране на нарушителите - не им е наложило нито една санкция до момента. ​​ 

 ​​ ​​​​ Има ли монополизъм – налице е корупция на всички висши етажи на властта – Министерство на културата, Министерски съвет и Народното събрание .

Поради което се налага неотложно да бъде преработен ЗАПСП за да се превърне – от закон за репресия, къкъвто е в момента – в закон за защита на творби и създателите им.

 ​​​​ Свиване обемът и влошаване на качеството на създаваните творби, особено след 2011 г., се отразява неблагоприятно на свързаните с трите творчески сектора други икономически сектори, работещи ежедневно със създаваното от тях.

Следователно – проблемът със ЗАПСП не е секторен, а национален въпрос от първостепенно значение.

•••

По-подробно за вредите от действащия ЗАПСП и от бездействието на овластените институции – в Презентацията, публикувана в настоящия брой 1//2023 на АртДиалог.

В брой 3//2022 е публикуван и Апел на списание АртДиалог за създаване на мрежа от авторско-правни организации за работа по проблема и за санкциите, които очакват България, в случай, че не хармонизира законодателството си.