Генерал Стойчев – човекът на всички времена
Преди години излезе един филм със същото заглавие, посветен на виден деец от английската историяi. Но то много повече подхожда за човека, придобил статута на легенда, генерал Владимир Стойчев.
Мащабите на неговата фигура са смайващи и само типичният за нас българите нихилизъм, ни пречи и досега да го оценим по достойнство.
Той е единственият наш сънародник, като изключим Георги Димитров, което е друга история, който свърза името България с целия свят, буквално. И то не за да я посрами, а за да я прослави.
Блестящ офицер, блестящ дипломат.
И не на последно място блестящ спортист. Бих добавил спортсмен.
Безстрашен и славен кавалерист в конните полкове на генерал Назлъмов. Орденоносец на най-високите военни отличия.
Като офицер се окичва със слава по време на войните за обединение на Отечеството.
След Погрома, Владимир Стойчев не изпада в унинието на отчаяние, както мнозина, а превръща обичта си към конете, зародена още като курсант в най-престижната по онова време Императорска щабна академия във Виена, в система донесла много слава на спорта на България. Самият той участва в няколко олимпиади, със своите коне, и с постиженията си на спортното поле, прославя не само себе си, а и нашата Родина.
Минават години. Унизена България постепенно изправя глава. Владимир Стойчев сменя офицерския кител с фрак. Става дипломат. Личните връзка с Аристокрацията на Запада, където конния спорт по онова време е белег за принадлежност, както и изключителната образованост и личен чар на Владимир Стойчев го правят желан гост на всички великосветски раундове - там където се тъкат нишките на голямата дипломация. И Владимир Стойчев, на полето на дипломацията изиграва немалка роля за излизане на България от изолацията, попаднала там след Ньойii.
Идва септември 1944. И Отечеството праща Генерала на бойното поле като командир на Първа българска армия в обявената от България на Германия война. В състава на 3-ти украински фронт нашата войска се прославя в ожесточените битки за освобождение на Югославия и Унгария. Лично Владимир Стойчев е високо оценен от съветското военно командване и получава, освен заслужените бойни отличия, честта да участва в Парада на Победата на Червения площад, Москва, 1945. Свидетели разказват, че Сталин, който приема парада, така се възхитил от маршовата стъпка на Генерала, с извадена шашка и гордо накривена фуражка, че попитал: „Кто этот удалец?/Кой е този храбрец? - Это болгарский генерал Стойчев.
Генерал Владимир Стойчев – единственият чужденец (крайният вдясно) като командващ Първа българска армия в състава на 3-ти украински фронт на Парада на Победата, 24 юни 1945 г., Москва
На Приема в Кремъл, същата вечер, лично Сталин закачва на мундира на Генерала, най-високото съветско военно отличие – Ордена на Победата с брилянти.
Идват мирни дни. Владимир Стойчев възглавява новосъздадените спортни структури на Народна Република България. До тогава – организиран спорт у нас не е съществувал. Оттам, от разораната и засята с голяма обич и умение спортна нива започва небивалия възход на Отечеството ни по спортните полета, довели след години, до невероятното 8-мо място в класирането на държавите по медали на Олимпиадата в Токио.
За огромните си заслуги и престиж, е избран за пожизнен член на МОК и изиграва ключова роля в това, първият следвоенен конгрес на таза световна структура да се проведе в България и окончателно да затвърди нашето място сред водещите държави в полето на спорта.
Генерал Владимир Стойчев – Човекът на всички времена, завършил славния си жизнен път не на ешафода, а на пиедестала на почитта, уважението и обичта на много поколения Българи.
Филм за Томас Мор (1478-1035, 57 г.) английски юрист, философ, писател дипломат и политик - лорд-канцлер (министър-председател) на Великобритания от 1529 до 1532 г. Изявен хуманист, с книгата си „Утопия“, прекъсва политическата си кариера, а след противопоставянето си и на намерението на Хенри Vlll – да отдели Великобритания от Католическата църква, по негова заповед е обезглавен. През 1935 г. Томас Мор е канонизиран като светец на Католическата църква от Папа Пий XI.
Ньойският договор - договор между България и страните-победителки от Антантата/Съглашението (Франция, Британската и Руската империя), подписан след Първата световна война в Кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. След като българската делегация не е допусната да участва в преговорите (2 месеца е държана без право да напуска хотела, без разрешени, поискано предния ден) и със заплахи от Англия и Франция, че България ще бъде окупирана, ако не подпише налаганите ù условия. Договорът е подписан от Александър Стамболийски на 27 ноември 1919, ратифициран на 15 февруари 1920 г, съгласно който на България са отнети почти всички завоювани през предходните 2 Балкански войни територии с българско население, наложени са тежки репарации и ограничения във военно отношение (забрана на задължителната военна повинност, правото да имаме авиация и т.н.).
