ХХIХ Общо събрание на Съюза на архитектите в България`2018

През последните години думата „архитектура“, а още повече сложното съдържание на понятието архитектура, все повече изчезват от публичното пространство, от дневния ред на политиците, а даже и от професионалния ни дебат. Ние, като общност, не успяваме да формулираме и защитим ясни архитектурни послания. Съюзът на архитектите в България осезаемо губи идентичност, разпознаваемост и присъствие в професионалния и обществен живот.

 ​​ ​​ ​​​​ Това не трябва да продължава. Време е за промени – те не могат да дойдат отвън, трябва да бъдат стимулирани и реализирани от самите нас. Ние трябва да върнем проблемите на българската архитектура в сърцевината на нашия съюзен живот, а оттам - и да поемем подобаващата ни роля на главен обществен защитник и гарант за създаването на качествена архитектурна среда.

 ​​ ​​​​ На първо място, САБ трябва да поеме професионалната и морална отговорност и да разгърне широка професионална, а и обществена дскусия за състоянието на нашата архитектура. Чрез нея трябва да изготвим цялостна плаформа с наши предложения за развитието на българската архитектура, създаването на адекватна правна рамка и на необходимите обществени условия за изграждането на качествена архитектурна среда, правото на която за всеки гражданин се защищава от Конституцията на Република България.

 ​​ ​​ ​​​​ Като втора задача виждам „отварянето“ на САБ към обществото, популяризирането на нашата дейност, както и обществената защита на нашите професионални тèзи. Това ще укрепи авторитета и общественото признание на Съюза. Това налага една по-голяма активност и присъствие чрез нашите изводи и критики, преди всичко в средствата за масова информация и в социалните мрежи, чрез наши интерактивни сайтове, форуми и платформи. Това предполага и по-последователна архитектурна ориентация в живота на нашите домове в страната, особено на Централния дом на архитектите, по-високо качество, по-голямо разнообразие и по-ефективно разпространение на собствените печатни издания, изграждане на устойчиви форми на взаимодействие с управленческите структури на национално, областно и общинско ниво.

 ​​ ​​ ​​​​ Трета важна задача е организационното укрепване на Съюза. Съвършено неприемливо е да има области без наши дружества. Не само това трябва да се преодолее, но вече трябва по-последователно да развиваме контакта и с българските архитекти зад граница. Наред с разгръщането на нашия дебат за архитектурата, движеща сила за организационното укрепване трябва да стане и обсъждането и приемането на нов Устав на САБ. В този Устав трябва да намерят място гъвкави форми за изява на творчски инициативи и обединения, които да надградят базисната ни териториална структура. Трябва чрез Устава да се гарантира още по-ясно демократичността и прозрачността в управлението на Съюза. Намирам за уместно да организираме, едновременно с работата по Устава, ​​ масирана кампания ​​ за привличане на нови членове.

 ​​ ​​ ​​​​ Като четвърта (по място, но не по важност) основна задача, виждам разгръщането на по-последователна и комплексна социална политика, в това число и подходящи форми за морално признание и награждаване на заслужилите наши колеги.

 ​​ ​​ ​​​​ Трябва да възстановим и идеята за „Фонд за социално подпомагане и взаимопомощ“, който да набира средства, но и да разполага с лимит и от централния бюджет. Трябва да защитим по-достойно място на архитектите и в системата на държавни чествания, отличия и награди.

••• 

Знаем добре, че не всичко, което става в нашата архитектура, зависи от нас. Но нека направим това, което е по силите ни и зависи от нас за по-доброто бъдеще на българските архитекти, на българската архитектура и на нашия Съюз на архитектите в България.

22.03.2018 г.