С поетесата Роза Боянова за приятелите, явяващи се в ролята на съдбата, за радостта от успехите на младите и за това – какво ни казва морето

Фотография: Архив Община Бургас

Роза Боянова – автор на 11 книги – поезия, за които е удостоена с две награди – Националната награда задебют „Владимир Башев“ (1984) за първата си стихосбирка „Жадна вода“ и Националната награда за лирика „Иван Пейчев“ (2007). Поезията ù е преведана на френски, руски, сръбски, румънски и др.

Автор е на литературна критика в „Ескизи към портретите на писатели“ и приносни текстове за природата на творческия процес - енигма, на която науката и на 21 век не е дала обяснение.

• В съавторство с доц. д-р Красимир Кунчев е автор на „Литературни игри с децата“, Издателство „Народна младеж“, София, 1988 и на „Литературни игри с деца или ​​ Л’ар педагожик“, Издателство „Либра скорп“, Бургас, 2005, 424 с.

• През 1979 г. създава студио за работа в областта на изящната словестност.

• От 1989 г. живее в Бургас, където продължава работата си с деца и млади творци в Литературното студио „Митични птици“ към Народно читалище „Любен Каравелов 1940“.

• Роза Боянова е член на Съюза на българските писатели, Председател на Сдружение Бургаска писателска общност (БПО)

• Почетен гражданин на Бургас

• Международна литературна премия „Анна Ахматова“ за изключителен принос популяризирането на руската литература и поетично разбиране на женската душа.

• Съпътстваща награда от Националния конкурс за поезия "Христо Фотев"

• Национална награда "Златен пегас" за цялостно творчество

•••

Въпрос: Здравейте, Роза! Бихте ли ни разказала как Ви откри Вашата дарба?

Роза Боянова: Вярвам, че у всеки има някаква дарба. Важното е да се намери и отключи. ​​ Ключът обикновено е в някой ​​ друг човек, който се появява случайно и променя живота ти завинаги. ​​ Случва се да срещнеш себе си и да се окаже, че ключът си е у теб, само че ти си забравил това или не си знаел какво точно отключва. Както и да се случи – добре е. Лошо е ако човек никога не открие дарбата, която носи.

При мен обикновено идва някой в ролята на съдбата и ми казва – продължавай по същия път. Първо бяха моите приятелки, на които четях написаните си стихове, после шуменските писатели, които ме подкрепиха, след това – поетът, който ми помогна да бъда взискателна към всяка дума и да изпитвам радост от срещата си с истинската поезия ​​ – моят приятел Ганчо Мошков. После срещнах човек, който ми даде възможност да работя с деца, ​​ преди още да зная, че умея това и ​​ без да подозирам, че ще бъда запленена за цял живот.

Въпрос: Помните ли кое е първото стихотворение, което написахте?

Роза Боянова: ​​ Стиховете сами се появиха по време на една разходка с деца в гората. Природата винаги е събуждала моето възхищение. Тя е красива и когато си почива, и когато се променя, и когато умира. Понякога се чувствам като растение – тогава усещам света с всичките си сетива.

Въпрос: От къде черпите вдъхновение?

Роза Боянова: Обичам да чета поезия. И ако поискам след това да пиша – значи авторът ме е развълнувал. Усмихвам се на хубавия текст, хубавата книга ми носи радост.

Въпрос: Какво мислите за преподаването по БЕЛ в училище и за качеството на учебниците?

Роза Боянова: Мисля, че не е нужно непрекъснато да се издават нови учебници и да се променя учебното съдържание. Задължително е действащ преподавател да бъде включен в авторския екип, той най-добре знае как да се поднесе разбираемо материалът.

Въпрос: В дигиталната епоха, във време на материализъм и война, сякаш хората започнаха да четат по-малко. Ценностната система се промени. Как можем да запалим младото поколение да чете повече и да се интересува от поезия?

Роза Боянова: ​​ Срещите с писатели на живо са най-старият изпитан метод на приобщаване на младите към книгите. Те трябва да се научат да обичат литературата, да намират там отговори на въпросите, които ги вълнуват и да купуват книги.

Въпрос: Чувствате ли се будител?

Роза Боянова: Понякога. Когато моите ученици напишат хубаво стихотворение, или издадат първата си книга…

Въпрос: А кои са Вашите любими поети?

Роза Боянова: ​​ Много са. Трябва да започна с поезията на акадите и шумерите, старобългарската литература, възрожденската. Обичам испанската, гръцката поезия. От съвременните български поети – Христо Фотев, Любомир Левчев, Борис Христов.

Въпрос: Любимо стихотворение, което знаете наизуст?

Роза Боянова: ​​ „Сомнамбулен романс“ на Федерико Гарси Лорка.

Въпрос: Планирате ли нова книга?

Роза Боянова: ​​ Да, скоро ще се появи моя нова поетична книга „Писано върху вода“.

Въпрос: Като майка и работещо момиче имате безброй ангажименти. Намирате ли малко време за женски неща, време само и единствено за Вас?

Роза Боянова: ​​ Обичам пътешествията. Това е моето време, което ме радва и зарежда. И когато пиша, разбира се.

Въпрос: И последно – какво Ви „казва“ морето, когато отидете да си поговорите с него?

Роза Боянова: Казва ми „Красотата ще спаси света. Както аз те спасявам.“

•••

АртДиалог: ​​ С благодарност към Ажда Чаушева за поредицата интервюта от Бургас, първото от което публикуваме в този брой.

И към поетесата Роза Боянова, която посвещава значителна част от творческата си енергия и време на младите, тоест – отглежда ​​ конкуренцията си, подобно на Дора Габе и Асен Босев, които подобно на нея считаха, това за толкова важно, колкото собственото си творчество.

​​ 

Ажда Чаушева е обичана млада българска поп ​​ певица с над 60 записани песни на български, турски и английски език като част от тхя са по нейни текстове. Завършила е Средното музикално училище „проф. Панчо Владигеров“, Бургас. Първия си запис прави, когато е на 10 години, а през 1996, когато е на 11 - ​​ се явява на международен конкурс в Истанбул – с Истанбулската филхармония.

Изнасяла е концерти с баща си - Мустафа Чаушев в цялата страна и в много градове в Турция като Истанбул, Бурса, Ялова, Одрин и Орхангажи, където те двамата са почетни граждани.

● Ажда Чаушева е поетеса с 2 издадени стихосбирки.

● Създател е на канала «Приказки с кака Ажда» в YouTube, за да чете на децата приказки от българската и световна литературна класика. Причината: «Исках да направя нещо по време на пандемията, с което да бъда полезна. Много мои приятели работеха и от къщи, нямаше как да им остава време да четат на децата си и реших, че с четенето на приказки, мога малко да ги отменя. И ​​ за да бъде по-увличащо и обучително – в ​​ края на всяка прочетена история давах на децата различни задачи. Така имах и обратна връзка с тях."

● По същата причина в момента Ажда отново е студентка в магистърска програма, за да може да работи по-успешно с деца.

● Особено внимание заслужава и друг проект на Ажда - създаването на документална книга за баща ù Мустафа Чаушев, един от първите, завършили ​​ Националната музикална академия при първопроходците ​​ на българска поп музика – Ирина Чмихова и Евгений Комаров. Но безспорно сред най-заслужилите за нейното професионализиране и особено за популяризирането в чужбина на постиженията на българското изпълнителско изкуство.

•••

ArtDialogue : With gratitude to Azhda Chausheva for the series of interviews from Burgas, the first of which we publish in this issue.

Also our gratitude to the poet Roza Boyanova, who devotes a significant part of her creative energy and time to the young, that is - she nurtures her competition, similarly to what Dora Gabe and Asen Bosev did, who, like her, considered this as important as their own art.

Azhda Chausheva - beloved young Bulgarian pop singer, a poetess with 2 published poetry collections, creator of the YouTube channel "Tales with Kaka Azhda", where she reads to children fairy tales from Bulgarian and world literary classics. The reason: "I wanted to do something during the pandemic to be useful. A lot of my friends were working  from home, there was no way they had time to read to their kids, so I decided that by reading fairy tales, I could give them a bit of a break. And to make it more engaging and educational - at the end of each story I read, I also gave the kids different tasks to do. Thus, I also had a feedback loop with them". For the same reason, Azhda Chausheva is again a student in a master's program, so she can work more successfully with children.

Of particular note is another project of Azhda's - the creation of a documentary book about her father Mustafa Chaushev, an artist with a stage career spanning over 50 years, one of the first singers to graduate from the National Academy of Music under the pioneers of the then emerging Bulgarian pop music - Irina Chmikhova and Evgeny Komarov. But undoubtedly among the most responsible for its professionalisation and especially for the promotion abroad of the achievements of Bulgarian performing art.