ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА - 2023, Брой 4

Семантичната машина

„Хората не се интересуват дали

​​ техният водач казва истината или не,

​​ важното е да е убедителен.”

Тери Пратчет

 

 

За създател на Семантичната машина се смята някой си Николай Вортев. Има и други версии, но те не се отличават с оригиналност и изцяло копират прочутите казуси за родното място на Омир и авторските права върху Шекспировите творби.

Николай Вортев работел като компютърен хопбой или момче за всичко в една телевизия, която по глупавите закони на новговор се наричала медия. Докато се мотаел между кабелите, компютрите, безжичните връзки, надутите водещи и нервните режисьори, докато слушал разни никому ненужни дебати между никому ненужни политици, Николай Вортев си задал няколко въпроса: Какво кара хората да вярват на едни думи и да отхвърлят други? Защо едни политици са по-убедителни от други като всичките – в всъщност казват едно и също нещо? Какъв е механизмът, който отсява истината от лъжата и в крайна сметка дали хората могат да повярват на каквото и да е. И какво значи това „В началото бе слово” в евангелието от Йоан?

Докато слушал какви ги говорят политиците в тв предаванията и какво споделят извън студията, Николай Вортев все повече се замислял над тези въпроси. Ако той бил завършил някой университетски курс или бил прочел малко книжки по темата, щели да му са ясни ​​ основни неща за сугестията, медийното внушение, психологията на убеждаването и разни подобни дисциплини, които времето, в което живеел Николай било превърнало в науки. Той обаче нямал и намерение да си хвърля парите по разни измислени университети и лекционни курсове, а предпочитал сам да търси отговора на въпросите, които го мъчили. И нямало как, трябвало да прочете някои книжки.

Като градска легенда се разказва, че Николай Вортев измислил основните принципи на Семантичната машина когато един ден подготвял компютърните системи за медийна изява на някакъв нашумял политик. Този политик имал огромна подкрепа и бързо ​​ печелил влияние, макар, че както забелязал Николай Вортев, не казвал нищо особено и специално. Речта му била най-обикновена, дори банална и повтаряща се, но факт било, че печелел огромна аудитория. Вечерта Вортев седнал пред компютъра си и нахвърлил алгоритмите на програма за анализ на речта. След това си поставил за цел да създаде програма, която да произвежда възможно най-сугестивните текстове.

Няма информация дали през нощта, когато Николай Вортев създавал Семантичната машина и дали бутилката с водка била изпита преди или след като алгоритмите били нахвърляни. Основната теза на Николай Вортев била, че човек е внушаемо същество и езикът е главният инструмент на това внушение. Езикът, смятaл той, участва във всички психически параметри, които формират съзнателното и дори безсъзнателното поведение на хората. Човек е дотолкова зависим от силата на езика, че не може да остане безучастен към никаква езикова инвазия, без значение дали иска или не. Самият факт, че той е чул обръщението към него ​​ – задължително предполага реакция от негова страна.

Значи, мислил си Николай Вортев, силата на внушението на думите и изобщо на знаците не се определя само от това дали са носители на вярна информация или не. Информацията при хората минава през филтър на доверие и недоверие. Информацията може да бъде абсолютно вярна и полезна и пак да си остане неприета, не пропусната от филтъра. Значи основното е доверието, а не верността – решил Вортев и си припомнял думите на любимия си Тери Пратчет – за хората няма значение дали техният водач говори истината или не, важното е да е убедителен. Е, ако казва истината помага естествено.

И ​​ Николай се заел да създаде една лингвистична програма, една семантична машина, която да бъде в състояние да създаде произволна езикова конструкция с висока степен на внушаемост ​​ и доверие.

Първите опити той провел над колегите си, като ги накарал всички дружно и единодушно да обикнат някаква марка плодов сок, абсолютно неизвестна и отвратителна на вкус. Това той постигнал само с няколко изречения конструирани от Семантичната машина.

Въодушевен от този успех Николай Вортев се заел сериозно с проекта. Оказало се, че сугестията е много по-добра върху по-голям брой хора. Силата на думите имала ефект на лавина, когато е сред маса хора. Било странно, но се оказало точно така. Отделния човек бил слабо сугестивен. Той много добре разбирал, че всичко, което му говорят политиците, медиите, рекламите и разните пастори, кюрета, анонимни лидери и надъхани журналисти изобщо не е така. Всеки здравомислещ човек прекрасно знаел, че политическата машина е една машина за лъжи и агитации. Нямало нормален човек край Николай Вортев, който да вярвал на политическите речи например.

Но в общество нещата стоели по друг начин. От недоверчивите, здравомислещи индивиди, които се отнасяли с подозрение към почти всеки политик, които хулели управляващите, в крайна сметка се получавало маса, която същите тези политици лесно манипулирали и убеждавали, и която маса вече била по-податлива на внушения. Така постепенно той усъвършенствал своята Семантична машина постигайки все по-голяма степен на внушаемост.

 - Внушението е проява на принуждаващата сила на думите. – казвал Николай Вортев – Думите, които произнася един човек по неотменим и дори фатален начин предопределят поведението на другите хора. В крайна сметка каквито и усилия да правим не можем да не разберем думите, които са отправени към нас, ако те отговарят на правилата на нашия език и логика. Ние сме принудени да разберем това, което ни казват и да реагираме със съответните представи – няма къде да се денем. Тъкмо в това се състои непреодолимата сила на сугестията. Въпросът е дали може да се създаде система, която да реализира максимална сугестивност, максимално внушение.

Работата по Семантичната машина напредвала, но заедно с това Николай Вортев откривал редица трудности. Въпреки, че човек бил внушаемо същество в хода на еволюцията той бил развил изключително силно контрасугестията като средство против безразборно внушение. Същината на това явление била отказ от пълно доверие към повечето от заобикалящите го хора или дори по отношение на всички с изключение на един единствен. Когато този един единствен придобиел това доверие, силата на думите му имали непреодолима сила, която сила не се признавала на думите на нито един друг човек.

Това било сърцето на Семантичната машина. Силата на нейните думи да не се признава на никой друг.

След като постигнал първите няколко резултати Николай Вортев решил да изпробва Семантичната машина в по-широка среда.

За тази цел си избрал един политик, човек посредствен и не блестящ кой знае колко – нито с ум, нито с пари, но задържащ се на политическата сцена благодарение на някаква природна хитрост и ​​ харизматичност. ​​ Николай Вортев му се представил една вечер на някакъв прием, където успял да влезе някак си и там между салатите, мезетата, изпотените чаши с водка, задъхания силикон и безумния кикот успял да предложи услугите си в написване на речи, предизборни програми и прочее медийни безумства. Хитрият политик усетил нещо в този младеж, който безкористно му предлагал услугите си, и понеже тези услуги били и ​​ без пари, нещо особено приятно в света на голямата политика, приел Николай Вортев да му напише някои изказвания, декларации, изявления и всякакви досадни речеви упражнения, които съставлявали половината от дейността на въпросния политик. Останалата половина били срещи, приеми, банкети и делови обяди.

Николай Вортев включил Семантичната машина на пълни обороти и след няколко дни нескончаеми анализи и алгоритмизация тя изплюла една реч, която според машината била изключително подходяща за въпросния политик и съобразена с аудиторията към която ще се обръща.

Няма точни свидетелства за ефекта, който е произвела въпросната реч. Едни от присъстващите твърдели, че това било най-великото и важно нещо, което са чули в живота си, други, че казаното същата вечер отворило нова страница в живота им и пр. и пр. Факт било, че аудиторията на въпросния политик, повечето дошли по навик, други по задължения, а една немалка част просто за да сподели една добра кулинарна вечер – цялата тази публика, която в много малка, направо нищожна степен се вълнувала от това какво ще каже въпросния политик, половин час след това го изпратила с бурни и нестихващи овации, сякаш бил рок звезда изкарана на бис.

Политикът толкова се слисал от този прием на речта му, че само глупаво ухилен се узъртал наоколо. Поне имал достатъчно ум в главата си та не казал нито дума повече, а изпратен от оглушителни аплаузи се скрил някъде като се мъчел да разбере какво точно е станало.

От тук насетне въпросният политик направил взривна кариера. Трудно запомнящият се до този момент образ изведнъж станал популярен, думите му се цитирали, речите му се преразказвали и непрекъснато го канели да изнася лекции и да говори пред разни събрания. Заедно с популярността му нараствала и работата на Николай Вортев. Семантичната машина работела на пълна скорост и се усъвършенствала все повече и повече. Николай Вортев си дал сметка, че ако поиска неговата машина можела да направи въпросния политик президент, а защо не и папа. Това последното било доста трудно предвид необходимостта от сугестия на различни езици, но като се има предвид мащабността на внушаемостта, можело да се окаже и не толкова трудно. Достатъчно било лавината да бъде задвижена.

За да бъде внушаемостта пълна ​​ Николай Вортев измислил онлайн връзка с политика и така дори по време на интервюта на живо, където имало опасност хитрите журналисти да разберат, че този велик политик не е чак толкова умен, му диктувал какво да каже и как да го каже. Всъщност диктувала го Семантичната машина.

Денят на изборите, бил денят на триумфа на Николай Вортев и Семантичната машина. Неговият политик спечелил място в парламента при силно изразен мажоритарен вот. Успехът ​​ бил изключителен и цяло чудо било, че младият гений не се полакомил да стане владетел на света, пред вид възможностите открили се пред Семантичната машина.

Проблемът се появил, когато въпросният политик препоръчал Николай Вортев на свой колега, също политик, но далеч по-хитър и схватлив от първия. Още при първата си среща със Семантичната машина, той разбрал, че става въпрос за нещо много сериозно, от което могат да паднат големи пари.

След тази среща Николай Вортев ​​ го обзели сериозни съмнения, прерастващи в уплах и направо страх. Бил достатъчно умен за да си даде сметка какво е изобретил и какво може да се постигне със Семантичната машина. Ужасяващата сила на думите била по-страшна и от хиляди ядрени ракети. След като мислил цяла нощ Вортев стигнал до единственото според него правилно решение – пуснал подробните алгоритми и технологичната идея на Семантичната машина в Интернет. После си взел торбата с пари, които му били дали въодушевените политици в очакване да станат владетели на света и изчезнал. Няма достоверни данни къде се е установил този гений на убеждението, този гуру на сугестията.

 

Идеята за Семантичната машина завладяла света по-бързо от грипна вълна. Алгоритмите за внушаемост моментално влезли в употреба и предизвикали кризата известна като Fire of words/Огънят на думите. Всички и всеки се втурнал да привежда алгоритмите на Семантичната машина, така щедро подарени на човечеството от Николай Вортев – в действие. Естествено първо се усетили малки компании, дребни научни лиги и индивидуални хитреци. Докато големите фирми, държавни институции и междудържавни комисии се усетят – ​​ светът вече не бил същият.

Първо се появили дребни търговски фирми, които изведнъж станали свръх популярни, после ги последвали новопоявили се медийни звезди, писатели изскочили от нищото, адепти на идеи нечувани от никого до този момент и, естествено, нови политици. Всички те по един или друг начин били взели на въоръжение Семантичната машина на Николай Вортев. Всеки развивал семантичните алгоритми по свой начин и свой вкус, вкарвайки в тях нови и нови идеи.

Макар и със закъснение се задействала държавната машина и гoлемите икономически конгломерати. Бърз анализ показвал, че не е далеч времето, когато някой по-агресивен тип може да използва Семантичната машина за по радикални внушения. Хората в крайна сметка обичали някой да им казва какво да правят. Успоредно с разработването на алгоритмите за внушаемост се разработвали и контраалгоритми. Механизъм за контрасугестия. Големите търговски компании веднага се заели с разработването на собствени версии на сугестия и контрасугестия. Една световна търговска верига създала семантичния поток „Маркет плюс”, с който заредили всичките си магазини, търговски офиси, рекламни слогани и брошури и накарали милиони хора по света да започнат да купуват тези и само тези продукти вкарани в сугестията на Маркет плюс.

Не останали по-назад и медийни компании, звукозаписни студия, брокери на недвижими имоти, хотелски вериги, медицински услуги и всичко, което човечеството за няколко хиляди години активна дейност било вкарало в модела на покупко-продажба.

Модерният философ Майкъл Ву Хаджиколев предположил, че в тази сугестивна надпревара някой ден ще се създаде идеалният алгоритъм, перфектното внушение, на което човек няма да може да противостои с никаква контрасугестия. Това ще е краят на познатата ни цивилизация – мъдрувал философът – идеалната Семантична машина ще докара човечеството до каталепсия, защото след като няма да може да противопостави никаква комбинация от знаци, то ще спре своето развитие. Идеите му предизвикали голям шум и интерес. Колеги го обвинили, че за този свой труд е ползвал Семантичната машина ​​ и като е така сега не е ясно дали идеите му са верни или са само убедителни вследствие на сугестивните алгоритми.

Някои страни обявили своего рода военно положение и забранили ползването на Семантичната машина. Никой обаче не можел да каже къде се ползва и къде не. Търговията с превантивната контрасугестия набирала сила. Хората не смеели ​​ да влязат в магазин от страх да не ги сугестират и да си купят нещо, което нямат намерение да купят и дори може да вредно за тях. Те влизали в магазини предварително въоръжени с контрасугестия. Появили се популярни семантични пакети „Pazarlak” 1,2 и 3, „Don’t buy”, “Nenado” и др.

Сблъсъкът на сугестия и контрасугестия довело до масови психози, защото хората не били сигурни дали това, което извършват е дело на собствената им свободна воля или на волята на нечия Семантична машина. Естествено, че който имал най-добрия екип имал най-голям успех.

На политическата сцена битката била жестока. Претенденти за различни високи постове заливали, къде законно, къде не, публиката със сугестивни цунамита и алгоритмични урагани. Хората един ден давали доверието си на един политик, на другия ден на друг.

Светът станал изключително несигурен.

Появили се нови знакови системи, като превенция против поразяващата сила на думите - изтривачки ​​ на внушения, отблъскващи модули за интердикция. Повечето хора в развитите страни ходели с портативни семантични машини, които доколкото можели служили за неутрализиране на сугестивните вихри, които се носели наоколо и на които искат или не – трябвало да реагират. Нямало как да останат безучастни.

Разделението на езиците от мита за Вавилонската кула не било нищо друго, освен опит на различни групи хора да се противопоставят на внушенията на други, очевидно по-силни, групи. Като не знаеш езика им няма как да ти внушават каквото и да е. Стигнало се дотам, че се появили нови езици, на които хората обучавали децата си, за да намалят влиянието на Семантичната машина. Настъпило ново разделение на езиците.

 

В цялата тази олелия, която преобърнала човечеството, Николай Вортев изобщо не се появил. Понесъл се слух, неясен и смущаващ, че Вортев е създал онзи единственият, абсолютен и без противодействие алгоритъм, за който споменавал Майкъл Ву Хаджиколев. Семантична машина срещу която няма противодействие. Внушения – без контрасугестия. И, ако в началото бе слово, оказва се, че и в края пак е така.

Дали Николай Вортев седи като Бог някъде и доволен владее света със Семантичната си машина? Никой не знае. Хората не знаят дори дали са под власта на нечия машина или не са. В крайна сметка не е ясно дали тази история не е продукт на внушения или е истинска. Както се казва ​​ - един Бог и Вортев знаят.

 

 

● ● ●

 

The Semantic Machine

Georgi Malinov

Translated by Todor Sirakov

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ "It doesn't matter if you are right or wrong, so long as you are  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ certain"

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Terry Pratchett

One Nikolay Vortev is considered to be the creator of the Semantic Machine. There are other versions, but they are not distinguished by originality and completely copy the famous cases about the birthplace of Homer and the copyright of Shakespeare's works.

Nikolay Vortev worked as a computer hopboy, or boy for everything, in a television station, which according to the stupid laws of Novgov was called media. While hanging out among the cables, computers, wireless connections, puffed-up presenters and nervous directors, while listening to various unnecessary debates between unnecessary politicians, Nikolay Vortev asked himself several questions. What makes people believe some words and reject others? Why are some politicians more persuasive than others when they all basically say the same thing? What is the mechanism that sifts truth from falsehood and ultimately whether people can believe anything. And what does this "In the beginning was a word" mean in the gospel of John?

While listening to what politicians say in TV shows and what they share outside the studios, Nikolay Vortev thought more and more about these questions. If he had completed a university course or read a few books on the subject, he would have understood the basics of suggestion, media suggestion, the psychology of persuasion, and various similar disciplines that Nicholas's time had turned into sciences. However, he had no intention of throwing his money at various fictional universities and lecture courses, preferring to search for the answers to the questions that tormented him himself. And there was no way, he had to read some books.

As an urban legend, it is said that Nikolay Vortev invented the basic principles of the Semantic Machine when one day he was preparing the computer systems for a media appearance of some famous politician. This politician had huge support and quickly gained influence, although, as Nikolay Vortev noticed, he did not say anything special. His speech was most ordinary, even banal and repetitive, but the fact was that he won a huge audience. In the evening, Vortev sat in front of his computer and entered the algorithms of a speech analysis program. He then set out to create a program that would produce the most suggestive texts possible.

There is no information whether the night when Nikolay Vortev created the Semantic Machine, the bottle of vodka was tested before or after the algorithms were thrown. Nikolay Vortev's main thesis was that man is a suggestible being and language is the main instrument of this suggestion. Language, he believed, participates in all the mental parameters that shape the conscious and even unconscious behavior of people. Man is so dependent on the power of language that he cannot remain indifferent to any linguistic invasion, whether he wants to or not. The very fact that he heard the address to him already necessarily implies a reaction on his part

So, Nikolay Vortev thought, the power of suggestion of words and signs in general is not determined only by whether they are carriers of true information or not. People's information passes through a filter of trust and distrust. Information can be absolutely true and useful and still remain unaccepted, not missed by the filter. So the main thing is trust, not loyalty - Vortev decided and remembered the words of his beloved Terry Pratchett – ‘’it doesn't matter to people whether their leader speaks the truth or not, the important thing is that he is convincing’’. Well, if he's telling the truth it helps of course.

And Nikolai set out to create a linguistic program, a semantic machine, that would be able to create an arbitrary linguistic construction with a high degree of suggestibility and confidence.

He conducted the first experiments on his colleagues, making them all unanimously and unanimously like some brand of fruit juice, absolutely unknown and disgusting in taste. This he achieved with just a few sentences constructed by the Semantic Machine.

Enthused by this success, Nikolay Vortev took up the project seriously. The suggestion turned out to be much better on a larger number of people. The power of words had an avalanche effect when in a crowd. It was strange, but it turned out that way. The individual was weakly suggestive. He understood very well that everything that the politicians, the media, advertisements and various pastors, curates, anonymous leaders and inspired journalists tell him is not true at all. Every sane person knew perfectly well that the political machine is a machine of lies and propaganda. There wasn't a normal person around Nikolay Vortev, who would have believed political speeches, for example. But as a society, things were different. From the distrustful, sane individuals, who were suspicious of every politician, who reviled those in power, there ended up being a mass that these same politicians easily manipulated and persuaded, and which mass was already more susceptible to suggestion.

Thus, he gradually perfected his Semantic Machine, achieving an ever greater degree of suggestibility.

Suggestion is a manifestation of the coercive power of words. - Nikolay Vortev said - The words that one person utters in an irrevocable and even fatal way predetermine the behavior of other people. After all, no matter how hard we try, we cannot fail to understand the words addressed to us if they conform to the rules of our language and logic. We are forced to understand what we are told and to react with the corresponding ideas - there is nowhere to hide. This is precisely the irresistible power of suggestion. The question is whether an expert system can be created that realizes maximum suggestibility, maximum suggestion.

The work on the Semantic Machine was progressing, but alongside this Nikolay Vortev met with a number of difficulties. Although man has been a suggestible being in the course of evolution, he has developed countersuggestion extremely strongly as a means against indiscriminate suggestion. The essence of this phenomenon was a refusal to fully trust most of the people around him, or even in relation to all but one. When this one alone gained this confidence, the power of his words had an irresistible power, a power not acknowledged in the words of any other man. This was the heart of the Semantic Machine. The power of her words not to be credited to anyone else.

After achieving several good results, Nikolay Vortev decided to test the Semantic Machine in a wider environment.

For this purpose you have chosen a politician, a man mediocre and not brilliant either in mind or money, but holding on to the political scene thanks to some natural cunning and charisma. Nikolay Vortev introduced himself to him one evening at a reception, where he somehow managed to get in, and there, between the salads, appetizers, sweaty glasses of vodka, breathless silicone and insane giggles, he managed to offer his services in writing speeches, election programs and other media madness .

The cunning politician sensed something in this young man, who selflessly offered him his services, and since these services were also for free, something particularly pleasant in the world of big politics, he accepted Nikolai Vortev to write him some speeches, declarations, statements and all kinds of annoying speeches exercises that made up half of the activity of the politician in question. The other half were meetings, receptions, banquets and business lunches.

Nikolay Vortev turned on the Semantic Machine at full speed, and after several days of endless analysis and algorithmization, it spat out a speech that, according to the machine, was extremely suitable for the politician in question and tailored to the audience to which he would address.

There is no exact evidence of the effect that the speech in question produced. Some of those present claimed that it was the greatest and most important thing they had heard in their lives, others that what was said that night opened a new page in their lives, etc., etc. The fact was that the audience of the politician in question, most they came out of habit, others out of duty, and a significant part simply to share a good culinary evening, and all that audience, which was to a very small, even negligible degree, excited about what the politician in question would say, half an hour later sent him away with stormy and unceasing ovations, as if he were a rock star brought out for an encore.

The politician was so amazed by from this reception of his speech, that he only looked around, grinning stupidly. At least he had enough sense in his head, so he didn't say a word more, and sent by deafening applause, he hid somewhere, trying to understand what exactly happened.

From here, the politician in question had an explosive career. The image that was hard to remember until that moment suddenly became popular, his words were quoted, his speeches were retold and he was constantly invited to give lectures and address various gatherings. Along with his popularity, the work of Nikolay Vortev also grew. The semantic machine was working at full speed and was improving more and more.

Nikolay Vortev realized that if he wanted, his machine could have made the politician in question president, and why not a pope. This last was quite difficult given the need for suggestions in different languages, but given the magnitude of the suggestibility, it might not be so difficult. It was enough to set the avalanche in motion.

To make it suggestive, Nikolay Vortev invented an online relationship with a politician, and so even during live interviews, where there was a danger that clever journalists would find out that this great politician was not so smart, dictated to him what to say and how to say it . In fact, the Semantic Machine dictated it.

Election day was the day of triumph for Nikolay Vortev and the Semantic Machine. His politician won a seat in parliament with a strong majority vote. The success was exceptional and it was a miracle that the young genius did not indulge in becoming the ruler of the world, given the possibilities that opened up before the Semantic Machine.

The problem arose when the politician in question recommended Nikolay Vortev to his colleague, also a politician, but far more cunning and shrewd than the first. Already at his first meeting with the Semantic Machine, he understood that it was something very serious, from which big money could fall.

After this meeting, Nikolay Vortev was overcome with serious doubts, growing into fear and downright fear. He was smart enough to realize what he had invented and what could be achieved with the Semantic Machine. The terrifying power of words was more terrifying than a thousand nuclear missiles. After thinking all night, Vortev came to the only correct decision in his opinion - he released the detailed algorithms and the technological idea of ​​the Semantic Machine on the Internet. Then he took the bag of money given to him by the excited politicians waiting to become the rulers of the world and disappeared. There is no reliable record of where this genius of persuasion, this guru of suggestion, settled down.

The idea of ​​the Semantic Machine took over the world faster than a flu wave. Suggestibility algorithms immediately came into use and caused the crisis known as the Fire of words. Everyone rushed to put the algorithms of the Semantic Machine, so generously gifted to humanity by Nikolay Vortev. Naturally, small companies, minor scientific leagues and individual tricksters were the first to make themselves felt. By the time large companies, state institutions and interstate commissions felt it - the world was no longer the same.

Naturally, small companies, small scientific leagues and individual tricksters were the first to make themselves felt. By the time big companies, state institutions and interstate commissions felt it - the world was no longer the same.

First there were small commercial companies that suddenly became extremely popular, then they were followed by newly appeared media stars, writers who came out of nowhere, adherents of ideas that no one had heard of before and, of course, new politicians. All of them, in one way or another, had adopted Nikolay Vortev's Semantic Machine. Everyone developed the semantic algorithms in their own way and to their own taste, introducing new and new ideas into them.

Although belatedly, the state machine and the large economic conglomerates were activated. A quick analysis indicated that the time was not far off when a more aggressive type could use the Semantic Machine for more radical suggestions. People, after all, liked someone telling them what to do. Parallel to the development of suggestibility algorithms, counter-algorithms were also developed. Mechanism for countersuggestion. The big commercial companies immediately set about developing their own versions of suggestion and countersuggestion. A global retail chain created the semantic stream "Market Plus", with which they loaded all their stores, sales offices, advertising slogans and brochures and made millions of people around the world start buying those and only those products included in the Market Plus suggestion.

Not far behind were media companies, recording studios, real estate brokers, hotel chains, medical services, and everything that humanity had brought into the buying and selling model for several thousand years of active activity.

The modern philosopher Michael Wu Hadjikolev suggested that in this suggestive race, one day the perfect algorithm, the perfect suggestion, will be created, which a person will not be able to resist with any countersuggestion. This will be the end of our known civilization - the philosopher wised up - the ideal Semantic Machine will bring humanity to catalepsy, because after it will not be able to oppose any combination of signs, it will stop its development. His ideas caused a great stir and interest. Colleagues accused him of using the Semantic Machine for this work of his, and as such it is now unclear whether his ideas are true or just convincing as a result of the suggestive algorithms.

Some countries declared a kind of martial law and banned the use of the Semantic Machine. However, no one could say where it was used and where it was not. The preemptive countersuggestion trade was gaining ground. People did not dare to enter a store for fear of being tipped off and buying something they had no intention of buying and might even be harmful to them. They entered stores pre-armed with countersuggestions. Popular semantic packages "Pazarlak" 1, 2 and 3, "Don't buy", "Nenado" and others appeared.

The collision of suggestion and countersuggestion led to mass psychoses because people were not sure whether what they were doing was the product of their own free will or the will of someone's Semantic Machine. People one day gave their trust to one politician, the next day to another. The world has become extremely uncertain.

New sign systems emerged, as a prevention against the striking power of words - doormats of suggestion, repulsive modules of interdiction. Most people in developed countries walked around with portable semantic machines, which served as much as possible to neutralize the suggestive eddies that floated around and to which no state had to respond.

There was no way they could remain indifferent. The separation of languages ​​from the myth of the Tower of Babel was nothing more than an attempt by different groups of people to resist the suggestions of other, apparently stronger, groups. If you don't know their language, they can't instill anything into you. It got to the point where new languages ​​appeared, in which people taught their children, to reduce the influence of the Semantic Machine. A new division of languages ​​occurred.

In all this chaos that turned humanity upside down, Nikolay Vortev did not appear at all. There was a rumor, vague and disturbing, that Vortev had created that one, absolute and non-counteracting algorithm that Michael Wu Hadjikolev mentioned. A semantic machine against which there is no countermeasure. Suggestions without countersuggestions. And if it was a word at the beginning, it turns out that it is still the same at the end. Is Nikolay Vortev sitting like God somewhere and contentedly ruling the world with his Semantic Machine? No one knows. People don't even know if they are under the power of someone's machine or not. In the end, it is not clear whether this story is a product of suggestion or whether it is true. As they say - only God and Vortev know.

​​ PAGE 5

135 общо 1 за днес