ИЗСЛЕДВАНИЯ,МУЗИКАЛНО ИЗКУСТВО - 2023, Брой 2

Рождественските песни в българската протестантска традиция – между сакрално и секуларно

Резюме: Рождественските песни са неотменна част от протестантската музикална практика в чужбина и България. Макар не винаги пряко свързани с протестантизма, те внасят съществен „щрих“ в неговия облик. След кратък исторически и терминологичен обзор, статията се спира на знакови песни в протестантската традиция, след което проследява тяхното музикално и текстово претворяване в българския контекст. Основна теза в проучването е, че тези творби са напуснали каноничната еклесиална ритуалност на католическото богослужение и към днешна дата се разполагат някак „неопределено“ между сакралното и секуларното социално пространство.

 ​​ ​​ ​​​​ •••

Рождественските песни, наричани у нас още „коледни“, са неотменна част от протестантската музикална практика в чужбина и България. Макар не винаги свързани с протестантизма в своя генезис, те внасят своя съществен „щрих“ в облика на протестантските (или евангелски1) общности. Началото на тази традиция отвежда към т. нар. Christmas carols”, изпълнявани във Великобритания (и по-късно САЩ) през XVII, XVIII и XIX век. Самото понятие “carol”2, обаче, (на англ.) или “carole” (на френски) има още по-дълбоки корени. То се появява в периода между XII и XIV век и в първоначалната си употреба не обозначава единствено вокални творби, посветени на раждането на Христос. През Късното средновековие така се наричат песните с еднообразна строфична структура, които започват с рефрен, повтарян нататък след всяка строфа3. Средновековните „кароли“ ​​ третират всякакви религиозни теми, макар че по-често се отнасят за Богородица или определени светци. В онзи период те са органично свързани с литургичното пеене в католическата църква и стилистично се вписват в характерната за него изразна идиоматика – полифоничен строеж на музикалната тъкан, близост до мотетните форми и др4.

По-късно, след Протестантската реформация и предимно във Великобритания, понятието започва да се използва за обозначаване на строфични песни (невинаги с рефрен), свързани с Рождество, много от които с текстове на средновековни английски поети5. Тогава настъпва своеобразна демократизация на жанра. Ако по-рано каролите са част от католическата литургична практика, те след това, фигуративно казано, напускат църквата и заемат особено място на границата между религиозния и светския живот. Около XVI век се утвърждава типичната им форма – несложна музикална тема, върху която се изпяват няколко строфи (куплети) и рефрен (припев) след всеки от куплетите. Възможни са и случаи, когато куплетите следват без рефрен6.

​​ Това започва да вгражда тези творби доста плътно в протестантската практика, която „по дефиниция“ е някак „по-светска“ , т.е. неканонична и нелитургична, извън сакралната обредност на католическата църква. През XVII и XVIII в. по-ранната църковно-ритуална битност на каролите „залинява“ и те постепенно „правят завой“ към по-популярен формат. Разпространявани устно или напечатани, те биват публикувани ежегодно и продавани на коледни базари. Голяма част от рождественските песни, известни днес сред евангелските среди и широката общественост (и възприемани почти като светски образци) са създадени именно в този период7. Така към днешна дата те се възприемат като явление, разположено някак неопределено между сакралното и секуларно социално пространство.

Преди да се спра на някои знакови образци, бих споменал немаловажна особеност в лексикалните предпочитания при назоваването на тези песни сред евангелските общности в България. Съществува значителна съпротива срещу думите „коледа“ и „коледен“ поради убеждението, че етимологията им е свързана с езически обичаи8 - дискусионна тема! Наименованието всъщност произтича от латинското „calendae“, обозначаващо началото на всеки нов месец и по-късно вероятно свързвано с идеята, че раждането на Исус отбелязва началото на християнския календар. В текста надолу ще употребявам предимно понятието „рождественски“ като синоним на „коледни“.

 

Емблематични рождественски песни9

Сред най-известните и обичани от тях е несъмнено „Тиха нощ, свята нощ10, написана за Рождество Христово от ​​ Ханс Грубер по текст на католическия свещеник Йозеф Мор. Изпълнена е за първи път по време на коледната литургия в нощта на 24 срещу 25 декември 1818 г. в австрийското село Оберндорф (недалеч от Залцбург), а ​​ впоследствие е преведена и разпространена на повече от 320 езика. От оригиналните шест куплета се пеят най-често първият, вторият и последният. Забележително събитие, обвило творбата със своеобразен ореол, е изпяването й на немски и английски от сражаващи се бойци през Първата световна война по време на Коледното примирие от 1914 г. Тогава настъпва масово побратимяване между враждуващите армии и те отказват да влязат в сражение в продължение на няколко ​​ седмици. Стига се до налагане на наказания и заплахи с военен съд, за да продължат бойните действия. През 2011 г. „Тиха нощ, свята нощ“ е призната от ЮНЕСКО за част от нематериално културно наследство на Австрия.

В България също се изпълнява изключително често по Рождество, нерядко под формата на музикален фон в обществени сгради, радио- и телевизионни предавания11. В последните десетилетия съществува тенденция семплата и диатонична мелодия на песента да се хармонизира с по-„актуализирани“ хармонични връзки, като странични доминанти, алтерации, нонакорди – похвати извън традиционното музикално-естетическо възприемане на произведението. Рецепциите са нееднозначни… Докато някои виждат в това възможност за по-голяма иновативност и внедряване на идиоматика, типична за госпъл и рок направления в съвременната поп музика, други възразяват срещу подобно „разчупване“ на творбата, подчертавайки специфичната й функционалност, интимност и традиционалистичност, асоциирани с непосредствената топлота на коледния празник.

 

„Слава во вишних“ (Joy to the World на англ.) е рождественска песен, вплела във възел множество семантични препратки към обстоятелства около авторството на музиката, както и към превода на заглавието. Буквално „Радост на света“, то е придобило популярност у нас с думите на известния библейски възглас „Слава во вишних“ – библейските стихове в Лука, 2:14 ( известното „Gloria in Excelsis Deo“ на латински12). Мелодията е създадена от английския пастор и химнодист Айзък Уотс през 1719 г., но се приписва и на Хендел! Причината се корени в началния мотив, който напълно съвпада с първия такт от хоровия епизод ​​ Lift Up Your Heads” („Вдигнете глави“) от ораторията „Месия“. Бих привлякъл вниманието към началните тактове на двете произведения:

 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ „Слава во вишних“ (“Joy to the World”)

 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ “Lift Up Your Heads” от ораторията „Месия“ на Хендел

 

Въпреки твърдения, че английските стихове се основават на Псалм 98, те по-скоро обобщават атмосферата на редица хвалебствени текстове от псалтира с триумфален и дитирамбен характер, концептуализирайки образа на Бога с типични старозаветни тропи като „цар“, „владетел“ и „господар“, а хората като негово „царство“, „владение“, „служители“, „поданици“ 13​​ и т.н. В България обикновено се ползва аранжиментът на американския композитор Лоуъл Мейсън, направен през 1848 г. От началото на XX ​​ век „Слава во вишних“ е сред най-публикуваните коледни химни14 в Северна Америка. В България е известно изпълнението на Евангелски център „Ветил“ (със седалище в гр. Ямбол) с аранжимент реализиран в духа на своеобразен мелъди рок15. Българският текст е не толкова превод, колкото свободно обобщение на английските стихове:

 

Слава во вишних! Слушайте! Аз чух чудесен глас.

Чух сбор велик с един език, възпява нежний Спас,

възпява нежний Спас, възпява нежний Спас“16.

„Елате, о верни“ ( Adeste Fideles“ на латински) е със спорен произход. Приписвана е на различни автори, включително Джон Франсис Уейд (1711–1786), Джон Рединг (1645–1692), крал Жоан IV Португалски (1604–1656), както и на анонимни цистерциански монаси, на Хендел и дори Глук! Оригиналните четири стиха на химна са впоследствие разширени до осем и преведени на много езици. Английският превод (O Come, All Ye Faithful“) на английския свещеник Фредерик Оукли е създаден през 1841 г. и ​​ широко разпространен в англоезичните страни. При изпълнение много от стиховете се пропускат – или поради това, че песента е твърде дълга в своята цялост, или защото думите не са подходящи за деня, в който се пеят. В католическата традиция например осмият стих се пее понякога на Богоявление, докато последният се изпълнява по време на Коледната полунощна меса, месата на разсъмване или дневната меса17. В България често се пее в рок и госпъл аранжименти предимно от неохаризматични18 евангелски групи, като аранжиментите следват американски образци – изпълнението на групата към църква „Ветил“ от гр. Ямбол19 е пример в това отношение.

 

„Чуйте ангелския глас” (Hark! The Herald Angels Sing на англ.) подобно на много рождественски песни стъпва на дълга и богата традиция. За неин автор се смята Чарлз Уесли – вероятно най-продуктивният сред протестантските химнодисти20. Създал над 600021 химна22, Уесли е бил ръководен предимно от дидактични съображения – за него те са били средство за наставление на конгрегацията в постулатите на методизма. Не случайно в евангелските кръгове се приема, че методисткото движение е „родено“ в песните на Чарлз Уесли. Неговият брат, Джон Уесли, известен теолог и основател на методисткото движение, е считал, че химните на Чарлз са най-добрата налична богословска книга. През последното столетие „Чуйте ангелския глас” се превръща в класически рождествен химн, изпълняван многократно всяка година по целия свят. Текстът следва свободно стиховете в ​​ Лука 2:1423, като интерпретира ​​ и развива радостния възглас на евангелиста, допълвайки го с различни теологични нюанси:

 

Чуйте ангелския хор. В ясли цар ни се роди.

Мир над цялата земя и благословение.

С ангелите възкликни. Радостно запей „Хвала“. Днес Месия се роди.

Нека той се в нас всели. Чуйте ангелския глас как възпява този княз24.

 

Следващите стихове говорят за непорочното зачатие, божествеността на Христос, новорождението и стремежа към христоподобен живот. Така тази творба (за разлика от други) съдържа почти всички ключови елементи от християнската теология. Мелодията, адаптирана от Уилиам Къмингз, е откъс от кантатата на Менделсон Fest Gesang (Празнично пеене) – светска композиция от 1840 г. Пробвани са адаптации и на други произведения към текста на Уесли, но през годините мелодията на Менделсон се е утвърдила като най-подходяща. В България се изпълнява от различни евангелски формации – обикновено в стила на госпъл или мелъди рок25.

 

„Ноел“ (The First Noel” на англ.) е рождественски химн с корнуолски произход. Във вид близък до днешния е публикуван за първи път в “Carols Ancient and Modern” (1823) и малко по-късно в “Gilbert and Sandys Carols” (1833). “Nowell” е ранен модерен английски синоним на „Коледа“ (от френски Noël” – „коледният сезон), извеждано от латинското ​​ “natalis dies”, т.е. „ден на раждане“. Макар и рядко срещана в съвременния английски език, думата е широко използвана през Средните векове, както и ранната Модерност. Мелодията е необичайна сред английските коледни песни, тъй като се състои от една музикална фраза, повторена два пъти и следвана от рефрен, който е вариация на същата фраза. Любопитно е, че и трите фрази завършват на третата степен от лада:

 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ “The First Noel”

 

Подобно на много традиционни и коледни песни, текстовете варират значително в различни сборници, поради което не бих се спирал на различията в английските версии. Бих представил обаче текстовото претворяване на творбата в изпълнението на българската група „Филаделфия“ – стиховете, макар в небуквален превод, са в пълен „унисон“ със съдържанието на английските думи:

 

В онази зимна нощ над Витлеем звезда засияла на свода студен.

Твойта светлина ни донася вестта, че спасител роди се, ​​ дойде на света.

Ноел, ноел, ноел, ноел, Божият син се роди в Израел. ​​ (x2)

 

А тази зимна нощ на един близък хълм, овчари лежали в полето навън.

От звездата долетял окрилен ангел бял и Спасител на овчарите дал.

Ноел, ноел, ноел, ноел, Божият син се роди в Израел. (x2)

 

Песента „Мария, знаеше ли“ (Mary Did You Knowна англ.) е посветена на Дева Мария – обстоятелство, което я прави забележителна (дори необичайна!) в протестантската практика, тъй като т. нар. „мариология“, т.е. доктрината за светостта и почитанието на Богородица, напълно отсъства от теологията на протестантизма. Музиката е написана от Бъди Грийн през 1991 г. по текст на Марк Лоури. Оттогава творбата се е превърнала в съвременна коледна класика, записвана от десетки изпълнители в множество аранжименти.

У нас е изпълнявана на английски от Академичен Хор „Света Параскева“ към Национална художествена академия. ​​ Аранжиментът е акапелен с пет солови партии – кавър версия на вокалната група „Пентатоникс“. Камерната формация на „Света Параскева“ е направила и клип върху студиен запис на изпълнението. Инспириран също от „Пентатоникс“, ​​ големият състав на „Света Параскева“ включва в репертоара си „White Christmas“, а камерната формация – ​​ “Joy to the World“ и „The First Noel”. Ръководителят на състава споделя: „Музиката на тази група е страхотно вокално и музикално предизвикателство за нас“ 26, добавяйки, че самата идея за създаването на камерна формация се дължи на „Пентатоникс“, които са вдъхновили със своите аранжименти хористите от „Света Параскева“ в такава степен, че те са пожелали да ги изпеят независимо от вокалните и интонационни предизвикателства.

 Творбата има превод на български – „Мария, знаеше ли“, и е изпълнена в Католическата църква в София от Сборна евангелска инструментална формация и Хора на Петдесятната църква на 10.04.2012 г. под ръководството на Славимир Димов. Аранжиментът е негов и е създаден въз основа на по-ранни версии. Специфичното в неговата обработка е умело вплетеният диалог между две солиращи цигулки, които често излизат на преден план в общата тонова тъкан.

 

„Deck the Halls“ е традиционна коледна песен с произход в Уелс. Първоначално мелодията, датираща от шестнадесети век, е свързана със зимната уелска песен „Nos Galan“ (Навечерието на Нова година), а английският текст, написан от шотландския музикант Томас Олифант, е от 1862 година. Особено обстоятелство е, че строфите са изградени с повторение на нелексикални срички – единственият елемент от текста, съхранен от нейния келтски вариант.

 

“Deck the hall with boughs of holly,

Fa, la, la, la, la, la, la, la, la!

'Tis the season to be jolly,

Fa, la, la, la, la, la, la, la, la!

Fill the meadcup, drain the barrel,

Fa, la, la, la, la, la, la, la!

Troul the ancient Christmas carol,

Fa, la, la, la, la, la, la, la!

 

Deck the Halls обикновено не се пее на други езици освен английски. В България е изпълнена от Академичен хор „Света Параскева“ и записана в студиото на Алекс Нушев27.

 

Друга творба, известна у нас почти само на английски, е ​​ “We Wish You a Merry Christmas. Нейната история е неясна, макар че произходът й вероятно се крие в английския обичай да се раздават коледни лакомства на „коледарите“ на Бъдни вечер, обикновено смокинов пудинг28. Авторството се приписва на бристолския композитор, диригент и органист Артър Уоръл (1883-1939), на когото всъщност песента дължи огромната си популярност. През 1935 г. Уоръл създава четиригласен аранжимент за “University of Bristol Madrigal Singers”, който е изпълнен на 6 декември 1935 г. и впоследствие придобил огромна популярност29.

Макар и считана за традиционна рождественска песен, We Wish You a Merry Christmas има много малко общо с религиозно-християнската тематика с изключение на поздравителното обръщение в началото, както показва английският текст:

 

We wish you a merry Christmas, we wish you a merry Christmas,

We wish you a merry Christmas and a happy new year.

Good tidings we bring to you and your kin.

We wish you a merry Christmas and a happy new year30.

 

У нас се пее на английски, а мелодията често звучи в инструментален вариант като част от празничния интонационен пейзаж през рождественската седмица. Преведена е с думите „На всички да е честито Рождество за всегда“ и в последните 30 години се изпълнява предимно в младежки протестантски църкви.

 

Създадена от Джеймс Лорд Пиърпонт, песента Jingle Bells е публикувана под заглавието “The One Horse Open Sleigh”31 през есента на 1857 г. Първоначално без връзка с темата за раждането на Исус, тя постепенно започва да се асоциира с коледните и новогодишни тържества, превръщайки се в тяхна своеобразна емблема. Забележително е, че текстовото съдържание (на английски) е изпълнено с радост, веселие и празнично настроение, но в куплетите, както и рефрена, напълно отсъства споменаване на Рождество и дори Нова година32!

Последният пример е индикация за пълен „crossover на коледните песни в светското музикално пространство. Подобни творби обаче не представляват част от традиционната евангелска песенност. По този повод Вениамин Пеев споделя: „Те не са включени в сборниците на евангелските деноминации в България. Те са ново явление. Ние имаме класически песни, които сме пели винаги (до 89 година) като „Тиха нощ, свята нощ“, „Син се роди“ и др. Това са песни, които са действително църковни. Нито една от тези нови, американски песни, които се пускат по различни канали и по магазини, когато почне коледният период нямат нищо общо с религиозността на българските протестантски християни. Тези песни нямат никакво приемане сред българския евангелизъм“33.

В последните години (след 90-те) е създаден български текст към мелодията и той вече действително говори за Рождество. Подобна практика обаче е сравнително рядка в контекста на българската евангелска традиция и у нас тя е с „къси корени“. Стиховете, както би могло да се очаква, не са превод от английски по никакъв начин. Бих привлякъл вниманието към първия стих и рефрена:

 

В ясли и сред мрак, беден и недраг,

Той дойде на този свят да ни стане брат.

Гонен и презрян, бит и окован,

Той света с кръв ороси, за да ни спаси.

 

Припвев:

Бим, бам, бим/2,

Радва се света.

Днес Христос, Бог Любим,

Се роди във плът!

 

Общи наблюдения

Текстовото претворяване на западните протестантски песни на български, включително рождественските, носи някои специфики и в известен смисъл уязвимости. В своя подход към превода авторите, макар и протестанти, сякаш не могат да се откъснат докрай от „гравитацията“ на черковнославянската лексика. Характерен прийом е употребата на думата „Спас“ вместо „Спасител“, когато се говори за Исус Христос. Други повлияни форми са окончанията на прилагателни – „наший“ вместо „нашия“, „нежний“ вместо „нежен“. Използват се и определени фрази – „во вишних“ вместо „във висините“ и т.н.

От една страна това е обяснимо – лексикалната изразност на българския протестантизъм е потопена в българския лингвистичен контекст, където черковнославянската лексика упражнява силно влияние върху значителен брой християни. Същевременно в по ново време евангелистите у нас полагат съзнателни усилия да се „оттласнат“ от черковнославянската словесност, за да могат някак да се „диференцират“ на доктриналния и „религиозно-идеологически фронт“, където е налице известно съперничество между протестантизма и православното изповедание. Разбира се, би могло също да се твърди, че мотивацията тук е свързана единствено с осъвременяването на езика. Този подход, по-типичен след 90-те години на миналия век, търси една естетически по-издържана реализация на прозодично-ритмическия профил на западноевропейските образци. Следствие от това е стремежът да се коригират „грапавини“ в мелодическия материал на по-ранните преводни версии като раздробяване на нотни стойности (за да бъдат изпети по-голям брой срички), разминаване на словесните ударения с музикалните и т.н. Напрежението между тези две нагласи е характерен пример за особената динамика между старото, архаичното, сакрално-осмисляното от една страна и новото, актуалното и „правилното“ от друга.

Вписването на рождественските песни в съвременната светска традиция и популярната култура на много страни се дължи в огромна степен на протестантизма, който „по дефиниция“ стои встрани от канонизираната формулативност на „институционализираното“ църковно пространство. ​​ Независимо, че тези песни не са „стриктно“ протестантски в своя произход и дори практика, те все пак се възприемат като такива, тъй като ​​ са представени и застъпени особено плътно сред евангелските общности. Бих напомнил, че дори преди Реформацията се наблюдава някаква „секуларизация“ на musica sacra. Твърди се, че под влиянието на Франсис Азиски, християнската музика придобива „по-простосърдечен и светски характер“34. Тази своеобразна демократизация продължава и след Реформацията, когато рождественските песни заемат „позиции“ и в извънцърковното честване на Рождество – „наред с богохвалебствените, се появяват и текстове с пожелания за весело прекарване на Коледа, за добра година, здраве и т.н“35.

Разбира се, обичаят да се празнува Рождество е толкова стар, колкото и самото християнство. Днес множество евангелски групи включват рождественски песни в своите изяви и те заливат звуковото пространство отвсякъде – телевизия, радио, реклами, молове и т.н, ​​ Така те се разполагат в много особено място – донякъде в светския живот на съвременния урбанизиран човек, но същевременно и в духовното му битие, доколкото той все още остава предполагаемо „вкоренен“ в своята родова и религиозна памет. Конкретно за вярващите протестанти символното значение на тези творби е по-различно – за тях те са съвременен макар и популярен изказ на автентично религиозно преживяване, пренесено в съвременността чрез една деритуализирана, но дълбоко духовно-християнска практика.

 

 

Литература:

• Лука, 2:14. Библия, София, Св. Синод на Българската църква, 1991, с. 1260 [Luka, 2:14. Bibliya, Sofiya, Sv. Sinod na Balgarskata tsarkva, 1991, s. 1260].

• Костов, Валери. Западноевропейски коледни песни. Пловдив, ЕФ. ELF, 1992, с. 2 [Kostov, Valeri. Zapadnoevropeysk koledni pesni. Plovdiv, EF. ELF, 1992, s. 2].

• The New Grove Dictionary of Music and Musicians. Electronic Edition/Carol, 2022.

• Lester, Meera. Why Does Santa Wear Red?... and 100 Other Christmas Curiosities Unwrapped. Fall River Publishing House, 2009, p.146.

• Humphreys, Maggie and Evans, Robert. Dictionary of Composers for the Church in Great Britain and Ireland. London, Bloomsbury Publishing, 1997, p. 351.

 

 

Интернет източници:

 

https://www.thefreedictionary.com/carol (Посетен 25.02.2022 г.)

https://www.youtube.com/watch?v=4mIfbca6SUw (16.03.2022 г.)

https://www.youtube.com/watch?v=4mIfbca6SUw (16.03.2022 г.)

https://culture.fandom.com/wiki/O_Come,_All_Ye_Faithful (12.10.2022 г.)

https://www.youtube.com/watch?v=QCts-8ng0gE (12.10.2022 г.)

https://jamesriver.church/blog/story-behind-hark-herald-angels-sing ​​ (08.03.2022 г.)

https://www.youtube.com/watch?v=LjpSgbBdYXo (10.03.2022 г.)

https://www.youtube.com/watch?v=R_1gpaieisc (01.10.2022 г.)

https://www.youtube.com/watch?v=y-z8RcSmoso (04.03.2022 г.)

 

 ​​ ​​​​ • • •

RESEARCH

Christmas Carols in the Bulgarian Protestant Tradition: Between Sacred and Secular

Asst. Prof. Mihail Lukanov, PhD

 

Christmas carols are an integral part of Protestant musical practices both abroad and in Bulgaria. Although not always associated with Protestantism in their genesis, they have left their essential “mark” on Protestant (aka evangelical) communities. After a brief historical and terminological overview, the article focuses on iconic songs in the Protestant tradition, and then goes on to trace their musical and textual “re-creation” in the Bulgarian context. The main proposition of the study, as the title itself indicates, is that such songs have long left the ecclesiastical canons of the Catholic liturgy and as of now reside in a peculiar “nobody's zone” between the sacred and the secular social spaces.

 

Asst. Prof. Mihail Lukanov, PhD

Music Department, Institute of Art Studies,

Bulgarian Academy of Sciences;

email: lukanov_1967@abv.bg

1

В България понятията „протестантски“ и „евангелски“, „протестантизъм“ и „евангелизъм“ са синоними, независимо от възможни дообговаряния за възможни нюанси и фини разграничения. (Личен разговор с пастор Данаил Игнатов, 07.09.2022 г.)

2

Етимологически думата се извежда от къснолатинското ​​ choraula” (хорова песен), което на свой ред се извежда от старогръцкото khoros”(групово пеене и танцуване). Вж. https://www.thefreedictionary.com/carol (Посетен 25.02.2022 г.)

3

Вж. [The New Grove Dictionary of Music and Musicians, 2022].

4

Вж. Пак там.

5

Вж. Пак там.

6

„Могъща крепост е Бог наш“ е пример в това отношение.

7

Такива са например песните „Слава во вишних“ (Joy to the World”) и „Елате, o верни“ (O Come, All Ye Faithful”).

8

В една от по-забавните ​​ версии на тези негативни нагласи стои идеята, че „коледа“ се извежда лексикално от глагола „коля“, тъй като на Коледа обикновено се коли прасе.

9

В представянето на песните давам обикновено както английското, така и българското заглавие, тъй като тези песни са неделима част от западноевропейската музикална традиция и в България понякога са по-известни с английското или немското си наименование.

10

Silent Night” (англ.) и “Stille Nacht” (немски).

11

На български има различни текстови варианти. Един от най-често ползваните е „Тиха нощ, свята нощ, всичко спи в тишина. На небето изгрява звезда. Бог се ражда в далечна страна и спасява света“.

12

Целият стих на латински е „Gloria in excelsis Deo, et in terra pax hominibus bonae voluntatis“, на червковнослявански – ​​ „Слава во вышних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение“, а на новобългарски – „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“. Лука, 2:14. Библия, София, Св. Синод на Българската църква, 1991, с. 1260.

13

Най-известен в английската версия е първия куплет: „Joy to the world, the Lord is come! Let earth receive her King; let ev’ry heart prepare him room, аnd heaven and nature sing, аnd heaven and nature sing, аnd heaven, and heaven, and nature sing“.

14

Доколкото химнът е песен с хвалебствено съдържание, в протестантската традиция понятията „химн“, „антем“ и „песен“ се използват синонимно.

18

Неохаризматичните общности включват множество евангелски движения (у нас предимно след 1990-те), които акцентират върху дарбите на Светия дух като говорени на езици, тълкуване на езици, пророчество, лечителство и др.

21

Някои източници посочват цифрата 6500. Вж. Рубриката „Разкажи ми песен“ с пианистката Надежда Георгиева. Вж. https://www.youtube.com/watch?v=LjpSgbBdYXo (10.03.2022 г.)

22

Не може да се прокара отчетлива разлика между „песен“ и „химн“ в протестантската традиция, тъй като химнът най-общо обозначава религиозно-хвалебствена песен, написана с цел преклонение или молитва.

23

„Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“. Лука, 2:14. Библия, София, Св. Синод на Българската църква, 1991, с. 1260.

24

Тук трябва да се направи уговорката, че има и други преводни варианти на текста. Някои от тях съдържат компромиси по отношение на римуването и прозодичното съответствие с мелодическия профил.

26

Разговор с Галина Луканова, 24.02.2022 г.

28

Вж. [Lester, Meera, 2009, p. 146].

29

Вж. [Humphreys, Maggie and Evans, Robert, 1997, p. 351].

30

В превод „Желаем ви Весела Коледа, желаем ви Весела Коледа! Желаем ви весела Коледа и Честита нова година. Добри вести на вас и вашите близки. Желаем ви Весела Коледа и Честита нова година"! (Превод на автора.)

31

„Открита шейна, теглена от един кон“. (Преводът от английски е мой.)

32

Английският текст на първия куплет е Dashing through the snow in a one-horse open sleigh, o'er the fields we go laughing all the way Bells on bob tail ring making spirits bright. Oh, what fun it is to ride and sing

a sleighing song tonight” В превод: „Препускайки през снега в открита шейна се носим по полетата със звънък смях. Звънчетата по конската опашка звънят и веселят душите ни. Ех, че е забавно да се возиш и да пееш песни в шейна!“. (Преводът от английски е мой.)

33

Разговор с Вениамин Пеев, 25.03.2022 г.

34

[Костов, Валери, 1992, с. 2].

35

Пак там.

13

706 общо 1 за днес