Златка Дъбова. Кратка илюстрована био-библиография
(1927 – 1997)
l. ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ
Творчеството на Златка Дъбова – до индивидуалната ù изложба през 1985 година в качеството ù на лауреат на Голямата награда, присъдена ù на предходното второ Международно биенале на графиката`1983, Варна, не познавах добре. Тя беше активно работещ художник и участваше с творби във всички общи и групови изложби на СБХ, имаше персонални изложби зад граница и награди, но една персонална изложба дава възможност, да се вгледаш по-внимателно в художника. А Златка Дъбова до тогава не беше правила нито една персонална изложба. С нейното голямо и разнообразно творчество се запознах истински едва когато започнах работа за подпомагане издръжката на единствената, все още работеща, макар и без най-важната си – литографска част, Графична база на Съюза на българските художници в София.
В началото на 1992 година, вече не бях експерт в Министерството на културата, нямах отговорности към международните и национални инициативи на Варна, Добрич и Шумен, но колегите, след 20 години обща работа продължаваха да ми звънят при всеки възникнал проблем. А проблеми – от всякакъв характер – от отказ на държавата да мисли за културата, в това число и за творческите съюзи, отразило се негативно и на отношението на новите общински ръководства към сектора кулкура. Безхаберието, а и неграмотността на новите ръководства на Министерството на културата (с изключение на двеi, за жалост – и двете кратковременни) да осъществят обмислено преминаване на културата от пълна държавна издръжка към пазарни условия – преходът беше шоков. Творческите съюзи загубиха всички свои приходоносни дейности и предприятия, поставило на изпитание оцеляването им; но освен това бяха и лишени от функциите си в процеса на управление на художествения живот – и на национално и на регионално ниво. В резултат на което и решенията, с малки изключения, бяха – непрофесионални, често – подкупни, а понякога - в изпълнение на конкретна политическа поръчка – с дългосрочни невъзстановими щетиii.
С изключение на сферата опазване – паметниците на културата и част от сферата разпространение (националните и общински културни институти), цялата сфера създаване премина още до края на същата 1992 година в „пазарни условия“, както и немалка част от разпрстарнението. Иначе казано – близо 70% от създаващите творби или творчески продукти и голяма част от артист-изпълнителите, бяха освободени от работа – при пълна яснота ,че липсва какъвто да е „пазар на изкуствата“.
За всички художници, които трябваше сами да организират издръжката си и да инвестират в създавания от тях продукт, за което грижата до тогава имаха Съюзът на българските художници и Министерството на културата това беше изпитание. Тъй като ликвидирането на системата за разпространение и продажба на създаденото от художниците бе не само шоково, но и защото страната беше в тежка икономическа криза, затваряха се предприятия, цареше безработица, което на етапа изключваше възможността за създаването на пазар на изкуството.
За графиците проблемите бяха още по-тежки, отколкото за колегите им от останалите жанрове, тъй като СБХ не само вече нямаше възможност да участва в организацията на Международното биенале на графиката, Варна, но и защото започнаха да затварят врати създадените с толкова усилия добре оборудвани 17 Графични бази, от които – 15 – в страната. Означаващо, че българските графици вече не могат да създават достатъчно нови творби за участие в конкурсните периодични изложби по света – биеналетата и триеналета, в това число и за Варненското международно биенале на графиката. Малцината графици, които разполагаха с литографска преса и голям формат литографски плочи, но и те без участието на умдрукер в реализацията им, можеха да създават много по-малко творбиiii. И това е най-съществената загуба за съвременното българско изобразително изкуство, а не само защото това ограничава и участието им в международните конкурсни периодични изложби, в това число и във Варненското международно биенале на графиката.
Затова и не бях изненадана, когато на въпроса ми към проф. Христо Нейков и Симеон Венов – и двамата – дългогодишни секретари на Секция Графика и заместник - председатели на Съюза, а Христо Нейков и председател, с които съм работила години: може ли СБХ да помогне за спасяването на Биеналето във Варна, Симеон Венов ми отговори с въпрос: И какво ако успеем да спасим Биеналето във Варна, а на него българското участие бъде слабо или представено – без литографски творби, след като и втората Графична база в София практически не работи - не можем да плащаме заплати на умдрукерите?
Така окончателно ми стана ясно, че ако ме е грижа за Варненското биенале, за което съм работила от първото му издание – трябва да помогна да заработи пълноценно Графичната база в София, тъй като по-голямата част от графиците са в столицата и от тях до голяма степен зависи облика на Биеналето. Само след месец вече бях с регистрирана фирма – ИНТЕРАРТ, със сключен договор със СБХ за условията за участието ми в издръжката на Графичната база в София и с втори – за изложби в България и зад граница на членове на Съюза. Така започна ежедневната ми работа, най-вече с графиците и можах да видя начителна част от творбите на Златка Дъбова в ателието ù. Бях изключително впечатлена както от обема и разнообразието им, така и от тяхното качество.
На въпроса ми – защо не е правила индивидуални изложби, Златка Дъбова отговори: „Към 1960-та година, тоест на 7-та година след завършването на Академията – когато вече имах достатъчен творби, от които съм доволна и мога да покажа пред публика и специалисти, избраха съпруга ми – Христо Нейков за член на Управителния съвет на СБХ, а след това и за Секретар на Секция „Графика“. Така че решението – да ми се предостави зала за изложба трябваше да подпише той. Едва ли това би минало без негативен коментар. Познаваш го добре и знаеш, че при всяка несправедливост, независимо спрямо кого, той няма мярка на езика си. Но аз – също. Не желаех да причинявам това и на двамата ни. Реших да изчакам за индивидуална изложба времето, в което той няма да е на административна позиция в Съюза. Така минаха 32 години.“
Проф. Христо Нейков и Симеон Венов с ума, познанията и вкуса си, а и като личности бяха такъв неоспорим авторитет, че тяхното мнение продължи да бъде решаващо, особено за всичко в областта на графичното изкуство.
И Златка Дъбова, която работеше ежедневно и имаше значително творчество, приживе направи само една изложба – в Галерия Сезони със скулптури на Крум Дамянов. Изложба толкова впечатляваща, че се превърна в събитие в културния живот. Остава само да се съжалява, че не беше заснета.
Първата организирана от мен изложба, в 2 части – 40 маслени творби и 60 – графични, беше експонирана на есенното изложение`1992 на Пловдивския панаир – в началото на най-представителната ни палата, така че всеки посетител мина през нея – иска или не. Много от посетителите се задържаха в изложбата, а други на излизане се спираха отново пред експонираните творби. Селекционер на авторите и творбите беше проф. д-р Иван Маразов, представил Златка Дъбова с творбите, с които тя бе удостоена с Голямата награда на Варненското биенале, черно-бели, но и с една златна глава на момиче, огромна (140 х 80), с която започваше експозицията. Поставена така, че да се вижда през огромните стъклени витрини, творбата на Златка Дъбова привличаше посетители, които очевидно нямаха намерение да влизат в палатата, защото след разглеждане на изложбата си отиваха. Това беше показателно за силата на творчеството на Златка Дъбова. Същият успех имаше и на второто представяне на експозицията след закриване на панаира – в Стария Пловдив.
По подобен начин – разнообразните графични творби на Златка Дъбова привличаха посетители на всички 60 изложби, от които 20 – зад граница, организирани от ИНТЕРАРТ.
Тъй като беше от художниците, на които нищо не пречеше, когато работеше, Златка Дъбова в ателието ù научих де визу това, което знаех на теория в областта на техниката, в която тя беше ненадмината – дървореза. Не проявявах особен интерес, когато работи литографски творби, тъй като умдрукерът в Графичната База на СБХ беше отличен учител и го правеше с удоволствие. Веднъж тя поръча да дойда в ателието й, но да отделя поне половин ден, защото е обещала на моя близка роднина, която не ме била виждала отдавна. Попитах я за коя от многобройните ми роднини става въпрос, не защото родопските родове са толкова многочислени, а защото няма значение дали някой ти е сестра ,брат, първи или трети братовчед – всички техни деца са ти племенници. Но в Стойките и Широка лъка, откъде са баба ми и дядо ми, трябва добре да знаеш кой какъв ти е, защото е задължително да се обръщаш към него съобразно мястото му в родословието. Влизайки в ателието видях следното - запретнали ръкави, в джинси и карирани ризи над литографията работеха Златка Дъбова и Кръстана Стоева, многократен абсолютен шампион на България на всички бегачески и алпийски дисциплини и олимпийски ски-шампион. „Ти си и умдрукер! И то на Златка Дъбова! - ахнах аз. „Да, лельо, и това го правя добре.“ – с гордост отговори Кръстана. Тук ахна Златка – да се обръщаш с лельо към някой очевидно по-млад от теб? Кръстана обясни, че братовчеди сме аз и баща ù, следователно тя ми е племенница и може да ме нарича само по този начин. И тъй като Кръстана, продължи да се обръща към мен по този начин, даде повод на Христо Нейков, който беше в съседното ателие за много заяждане, свързано с възрастта ни, но най-вече с нейния и с моя дребен ръст. Оттогава, когато мърморех срещу поредния удар под кръста; или – се справях с трудности, двамата казваха: „Лельо, нали си с шампионска закваска и потекло…“
Малко след този случай възникна сериозен проблем, за чието решаване Златка Дъбова и Христо Нейков прежалиха 2 гравюри, малък формат – една на Рембранд (от общо създадените 8 екземпляра, една от които е – в експозицията на Пушкинския музей, Москва), купена по време на следването на дядото на Златка в чужбина; втора – на Гойя и една великолепна творба на Вазарели. Нея отхвърлих веднага, защото беше личен подарък от Вазарели на Христо, при това – огромна по формат и по-впечатляваща от тези, с които разполагаме в Галерията за чуждестранно изкуство. Когато излязох от кабинета на поредния банкер, решила въпроса с необходимата сума валута за минута и то – само с Рембранд, и ù връчих Гоя (когото харесваше повече), Златка Дъбова възкликна: „Български банкер да плати за миниатюра толкова, колкото струва едно грамадно жилище в центъра на София? Той е или много грамотен или ти е много близък?“ Отговорих ù, че единствената реплика е била, че купува творбата не защото е - Рембранд, а защото знае кои са Златка Дъбова и Христо Нейков и иска да реши проблема им. Както и че го виждам за пръв път и че единственото, което знам за него е, че е юрист и че е работил във външното разузнаване – в Турция. Тогава, в средата на 90-те години не знаех, че този банкер е големият български поет Цветан Начев.
Въпреки, че не беше на административни позиции в СБХ, Златка Дъбова нерядко изпълняваше задачи, в полза на колегите си – като комисар/куратор на представителни графични изложби на СБХ, което ù отиваше като безспорен авторитет в графичното изкуството. Но и защото – част от творбите ù – от циклите Майчинство, Света Петка, Бдение и други, освен че бяха постижение в трудната техника – дърворез, бяха достъпни и за най-неподготвената публика на която и да е държава.
Без да има задължението, Златка Дъбова има принос и към немалко млади графици, които още като студенти Христо Нейков приемаше в двете ателиета и дори - в дома им (намиращ се под тях). Не си спомням някога Златка да не им е отделила време по въпроси, които ги интересуват. И ако се заседят по-дълго, както обикновено, защото от тях двамата има винаги какво да се научи – да не ги нахрани. Когато те бяха толкова, че половината сядаха в хола, а другата – в кухнята, тя палеше малката си кола и отивахме на пазара Ситняково за кебапчета. Но ако съзираше опасност да се притеснят и да си тръгнат – вадеше спасителното неприкосновено бурканче червен хайвер и го изсипваше в пакет сварен кус-кус.
Когато някой от безбройните им приятели е довел някого за престижен подарък за юбиляр, Златка отваряше няколко от графичните чекмеджета и вадеше творби на Христо Нейков. По понятни причини хората като правило, предпочитаха нейна творба. Но тя винаги успяваше да ги убеди, че стойностната графика е на Христо Нейков, а ако купят негова творба – тя ще подари една своя. На Христо Нейков се докладваше, че са харесали повече негова графика, на което той се смееше от сърце, връзваше си кърпа на главата и разиграваше поредния скеч, имитирайки вакарелска селянка, или циганка, хвалеща го до небето.
Съпруга, майка и баба, успяваща с всичко, в това число – да разходи двете овчарки, стожер на семейство художници, Златка Дъбова беше неизчерпаем източник на идеи по оцеляване и в най-трудното време – стана такъв и за мен. Когато от многобройните изложби нямаше достатъчно продажби, за да платя за текущия месец 5-те заплати в Графичната база (на двамата умдрукери, на фотографа и на двамата ученика, които един ден да ги заместят) – Златка Дъбова даваше някаква спасителна идея. Като например – стенни календар с логото на фирмата ми ИНТЕРАРТ (дело на големия Петър Петрунов), на всеки от който да монтирам една оригинална графична творба, подписана от художника. Освен че е респектиращо в офиса ти да виси календар с оригинална творба, след като изтече годината - я рамкираш. Поради количеството отпечатъци, графиците ще получат добър хонорар, календарите няма да бъдат скъпи и ще остане и за заплатите, които плащам (на двамата умдрукери – като на заместник-министри на културата, съгласно договора ми, подписан с тях, което те напълно заслужаваха). Разбира се графичните творби монтирахме двете – в нейното ателие.
Златка Дъбова и Христо Нейков винаги намираха време и за общуване с многобройните си приятели – писатели, режисьори, художници, лекари… – от младите - до професори в Академии по изкуствата, Медицинска академия...
И това не бяха протоколни приятелства, а истински. За илюстрация мога да отбележа само следното: когато Величко Минеков се залежа в клиниката на проф. Джеров (по случайност - на съседното легло беше настанен оперирания ми баща, който при първото посещение сварих да му пее родопски песни – за поддържане на духа), Христо Нейков 2 пъти седмично го навестяваше с новини от всякакъв характер и с приготвената от Златка храна. И не си спомням, в течение на няколко месец, да е пропуснал разрешеното време за посещения. Златка Дъбова не идваше, защото „ „Нали съм лошата Злата, да кажа – щом Джеров казва, че кракът му е добре и трябва да ходи всеки ден – да излиза от болницата. Ще го видя – в неговото или в моето ателие.“ Мърморенето на „лошата“ Злата свърши повече работа, отколкото всичко друго.
Когато Валери Петров пожела сам да илюстрира една от творбите си за деца, Златка отдели цялото необходимо време, в това число за работа с фотографа в Графичната база, София – за проби за умаляване на рисунките до необходимия формат за книгата. Процес няколкократно повтарян, за да се съобрази големината на всяка илюстрация с текста, предвиден за съответната страница. Когато творбата най-накрая беше предадена за печат, Валери Петров, шофирайки по опустелите през нощта софийски улици отбеляза с удивление: „Да си илюстратор било освен голямо изкуство – и голяма робия. Като се замисля колко книги са илюстрирали в живота си и Злата, и Ичо – питам се кога са намирали време за останалите си творби, а и – за живот?“
Когато на Златка Дъбова се наложи да ù се слагат инжекции, Валери Петров не позволи на никой друг, тъй като той бил най-добрият в безболезненото им поставяне. И идваше всеки ден. Освен това – ще имат време – да се наговорят. През последните три месеци от живота ù, когато трябваше да ù се слагат обезболяващи инжекции и през нощта, Валери Петров се пренесе в буквалния смисъл на думата у тях.
ll. ОЦЕНКИ
● „ Един по един ни напуснаха големите от голямото поколение на българската графика. Поколението, което първо освободи българското изкуство от нормативните рамки и потърси реална съизмеримост с пластическите и граждански проблеми на своето време. Тодор Панайотов, Златка Дъбова, Симеон Венов – вече и Христо Нейков, не са между нас.
Днешното поколение и особено тези, които на всяка цена подтичват подир своята Европа – трябва да знаят, че отдавна това изключително поколение живееше с духовните и пластически проблеми на Европа и Европа го беше приела като част от себе си.“
акад. проф. Светлин Русев
● „Златка Дъбова възприема от иконата принципа за едновременност на събитието, черпи сюжети от великото наследство, което дедите ни завещаха по църкви и манастири, но и е чуждо двуизмерното декоративно-плоскостно изображение.
Тя изрязва уверено и категорично своите гравюри на дърво с една подкупваща свобода и привидна хаотичност, която създава усета за непосредственост, така характерен за нея. Нейният резец създава богати и звучни пластични стойности, сложни като изпълнение, но спонтанно възприемащи се фактура, удачно намира в структурата на черно-белите гравюри еквивалента на пъстрата, цветна действителност.
Графичните листове на Златка Дъбова са населени с герои, родени от нейното въображение, неотменима съставна част от нейния личен свят на самобитен художник, герои, които обогатяват и допълват нашата представа
за действителността, без механично да я повтарят.
Тяхната жизненост, категоричният, образен и ясен начин, по който ни ги показва художничката, убеждават в значимостта и трайността на нейното изкуство, многократно отличавано на национални общи изложби, показвано и получавало висока оценка на международни графични биеналета и многобройни български изложби в чужбина.iv Симеон Венов
● „Тя бе позната, харесвана и желана със своя свят - плод на "неконтролирания" афинитет на българина към реалистичния рисунък и традицията със специфичната, бих казала "атавистична" сетивност и декоративна естетика.
Защо тогава позната и непозната? Галерия "Българи" (бул. "Дондуков" 73) представя тридесет рисунки, монотипии, литографии, които са подбрани така, че да покажат, от една страна, най-ранните години на Златка Дъбова (1957-1961), една от любимите ученички на Илия Бешков, взела също от монументалността и изчистената композиция на Кирил Цонев и от експресивната линия на Иван Милев. От друга страна, в изложбата са включени гравюрите от 1984 г., които излизат от вкуса на широкия кръг почитатели и бележат върхови моменти в този забравен от съвременниците графичен жанр - черно-бялата гравюра. "На брега", "Морски дневник", "Плашило" разкриват корените на нейните творчески инспирации - живата космогония и митологична система като усещане в народа ни. Един свят на нашите предци, отиващ си под напора на техническата цивилизация, в който от "любовта със змея" се е раждал героят или юнакът...
Най-ранните гравюри разкриват все още Златка Дъбова преди всичко като добър рисувач, художник с тънко чувство към колоритните съчетания в малко познатите великолепни монотипии. В последните графични листи, показани в тази изложба, тя се връща към чистотата на черно-бялата гравюра от цикъла "Св. Петка", правен през 1957-1959 г. и показан в изложбата. В тях се разкрива освен техническата прецизност на гравюрата на дърво, но и преосмислянето на традицията от една нова гледна точка.“
проф. д-р Аксиния Джурова
ll. БИОГРАФИЯ
Златка Дъбова е родена на 5 ноември1927 г. в Пазарджик.
През 1953 г. завършва Графика в Художествената академия при проф. Илия Бешков.
Работи в различни жанрове – графика, рисунка, акварел, живопис, илюстрация.
Има реализации като сценограф в пиесите – "Под игото" на Иван Вазов и "Езоп" на Гилерме Фигейреду.
Постиженията ù в техниките – гравюра на дърво/дърворез и литография са безспорни и с международно признание.
Предпочитани теми в творчеството на Златка Дъбова са детството, майчинството, образи от българското фолклорно наследство, историята.
Златка Дъбова създава стотици творби, предназначени за корици и илюстрации на български и чуждестранни литературни произведения – класически и съвременни – за възрастни, за деца и за приказки.
● Творби на Златка Дъбова са селекционирани и участват:
• във всички Общи художествени изложби (от 1953 година) на Съюза на българските художници в София, както и в някои от Общите художествени изложби като „Земята и хората“, Добрич и др.
• в Националните художествени изложби на илюстрацията и изкуството на книгата, София
• в международни конкурсни периодични изложби – биеналета и триеналета на графичното изкуство:
1969 – Любляна, Словения
1970 – Флоренция, Италия и Краков, Полша
1971 – Сао Паоло, Бразилия и Берлинарето
1972 – Биела, Италия и Фрехен, Германия
1974 – удостоена със званието Заслужил художник
1981 – присъдена ù е една от четирите равностойни награди на първото Международно биенале на
графиката`1981, Варна
1985 – лауреат на Голямата награда на второто Международното биенале на графиката`1983, Варна,
на което с 900 творби се състезават 248 художника – 146 български и 106 чуждестранни от 28 държави от
3 континента – Европа, Азия и Америка.
● Златка Дъбова участва в представителните изложби на българското графично изкуство в света, организирани от СБХ от 1978 до 1989 година във:
• Вашингтон, САЩ;
• Москва, Русия;
• Бари, Сиена и Болоня, Италия;
• Хавана, Куба
• Мишколц, Унгария
• Лисабон; Португалия
• Лима, Перу
• Базел, Кьолнн и Мюнхен, Германия
• Алжир
• Мексико и др.
● Творби на Златка Дъбова участват в представителни изложби „Най-доброто от Международното биенале на графиката, Варна“ (80 творби на български и чуждестранни графици), организирани от ИНТЕРАРТ, София:
1995 – в Регионалната Художествена галерията, Добрич – творби от 8-мото Биенале, Варна`1995
1996 – в Галерия „Александър“, София - творби от 8-мото Биенале, Варна`1995
1997 – в Изложбената зала на Руския културно-информационен център, София,
ул. “Шипка“ 34 – творби от 9-тото Биенале, Варна`1997
● Творби на Златка Дъбова са включени в Представителни изложби на българско изобразително изкуство,
организирани от ИНТЕРАТ, София:
1992 и 1993 – Испания
1993 и 1994 – Австрия
1995 – Франция
1995, 1996, 1999 – Германия
1995 – САЩ
1996 - Израел
1997 и 1998 – Русия
1996 и 1997 - Норвегия
1997- Аржентина
1997 и 1998 – Йордания
1998 – Дубай
1997 и 1998 – Турция
Творбите на Златка Дъбова - част от изложбите на ИНТЕРАРТ са били обект на оценка на:
1987 - Симпозиум „Съвременно българско графично изкуство“, организиран в Аман, Йордания от Кралската фондация за изкуство
1998 - използвани като пример за постижения в ръчните графични техники на семинара на Ермитажа, Санкт-Петербург за изкуствоведи от регионалните държавни галерии в Русия, проведен в гр. Саратов
● Златка Дъбова е един от 20-те художника, избрани за създаване на нови авторски графични творби за Поредицата “Съвременно българско графично изкуство” от 20 творби, предназначена за колекционери (организирана и финансирана от ИНТЕРАРТ през 1993 –1996).
За поредицата Златка Дъбова създаде творбата „Люлка“, дърворез, 47х37, 1994.
Люлка – фрагмент от творбата
Една от колекциите бе откупена от най-големия и престижен частен музей на графиката в Европа – Музеят “Лудвиг“, Кьолн, втора – за Фондация “Арт диалог”- Франция.
Повечето са в частни колекции – в България, Австрия, Германия, Испания, Израел, Йордания, Норвегия, Русия, Аржентина, САЩ, Турция, Франция и други държави.
Златка Дъбова умира на 10 май 1995 г.
● Изложби в памет на Златка Дъбова:
2005 – Изложба на Златка Дъбова и Христо Нейков в един от салоните на „Шипка“ 6 – от колекцията на техния колекционер Доменико Русси, по негово предложение (100 графични творби и живопис, маслени бои)
2007 – Изложба на Златка Дъбова в Галерия „Българи“
2014 –„Напукана земя“ – Изложба на Христо Нейков и Златка Дъбова с творби - от Колекцията на Доменико Русси, притежаващ 4000 техни творби, представена в Галерия “Графит” – Варна (08.08. - 08.09.2014)
2018 – Творба на Златка Дъбова участва в Изложбата „Сто шедьоври от Фонда на Международното биенале на графиката, Варна“ (на 50 български и 50 чуждестранни графици), представена по време на Българското председателство на ЕК на ЕС:
в Художествената галерия, Варна (януари 2018),
Регионалната художествена галерия, Велико Търново (март 2018)
Галерията на Министерството на културата (май 2018)
2018 – 2020 – Творби на Златка Дъбова участват в Изложбата „Златните страници на българската илюстрация – Бешков и учениците му“, открита през м. януари 2020 в Художествената галерия, Свищов, която преди това в течение на почти 2 години беше експонирана в 16 регионални художествени галерии в България
Творби на Златка Дъбова са в експозициите и във фондовете на Националната художествена галерия, в Столичната галерия, в Регионалната галерия „Станислав Доспевски“, Пазарджик , в чиято експозиция са включени 28 творби, както и в регионалните държавни галерии в България.
Нейни творби са притежание на Музея „А.С.Пушкин" в Москва, Дрезденската художествена галерия, Галериите в Банска Бистрица, Сао Пауло, и др. 28 нейни творби са включени в самостоятелна колекция в пазарджишката галерия
„Станислав Доспевски“.
lll. ТВОРБИ
● ГРАФИКА, МОНОТИПИЯ, РИСУНКА, АКВАРЕЛ, МАСЛЕНИ БОИ
• ЛИТОГРАФИИ – от Цикъла Глави
|
|
Из Цикъла Света Петка, литография | Алжир, литография, 1958 |
|
|
Литография от Цикъла Майчинство | |
● ДЪРВОРЕЗ
Из Цикъла Света Петка, 1958 | |
Творба от Цикъла Кукери, 1966 | |