За петтомното изследване „Изкуството архитектура“
КНИГА ПЪРВА: СЪЩНОСТ
Естетическото.
Материалната жизнена среда.
Архитектурата.
КНИГА ВТОРА: ФОРМА
Възприятието.
Движението.
Пространството.
Тялото.
Светлината и цвета.
Времето.
КНИГА ТРЕТА: ЕЗИК
Лексика.
Синтактика.
Семантика.
Прагматика.
КНИГА ЧЕТВЪРТА: КОМПОЗИЦИЯ
Същност и особености.
Творчески процес.
Животът на творбата.
Художественият синтез.
КНИГА ПЕТА: БИТИЕ
Художественият процес на XX век.
Българската архитектура: 1878 – 2008 г.
Съвременни проблеми на архитектурния език.
Приложения: Бележки, текстове на английски, библиография
•••
Студията „Изкуството архитектура“ е посветена на един, на пръв поглед, (но само на пръв поглед!) частен фактор – естетическото в архитектурата.
Защо именно естетическото разглеждам като по-всеобхватен фактор от функцията, техниката и т.н.? Защото разглеждам естетическото като един връх на човешката същност и на еволюцията на човешката психика, а това е свързано и с разбирането ми за естетическото като генетично свързано с различните форми на взаимодействие, отражение и семиозис в развитието на материята, на живота и на човека. Затова естетическото в архитектурата разглеждам като интегриращо и разкриващо нейната многопластова цялостност. С други думи, разглеждам естетическото като дълбоко съдържателна, а не външно формална характеристика.
От тази позиция естетическото като формообразуващ фактор в архитектурата има своята роля за осъществяване на нейната дълбоко хуманна същност. Тази мисия на архитектурата като че отиде на заден план през последните десетилетия, което ме накара да напиша през 2000 г. в сп. „Архитектура“ статията „Архитектурата и архитектите: Хроника на една предизвестена смърт“, където разглеждам един негативен сценарий за архитектурата, която се е отказала от хуманните си функции и роля – оптимистичният пък се основава на тезата, че архитектурата трябва все повече да се превръща в „човекознание“, а за това е необходимо да е разбираема и като изкуство.
С проблемите на архитектурната естетика и на естетиката на градската среда се занимавам през целия си професионален път. Една от основните тези на тази студия (семиотичният подход) е загатната в студията ми „Езикът на изкуството архитектура“ (1981 г., Годишник на ВИАС), развита по-последователно в книгата ми „Естетически проблеми на съвременния град“ (1982 г., „Наука и изкуство“). През 2005 г., подтикнат от преподавателската ми практика във ВСУ „Черноризец Храбър“, разработих кратък курс „Основи на архитектурната композиция“, който се ползва и сега от студентите.
В книгата „Градът и изкуствата“ (2009 г., „Булархарт“) отново разгледах тези проблеми в контекста на разнообразните форми на естетическо усвояване на материалната жизнена среда, а от 2010 г. и до днес водя специализиран курс по естетика във Висшето строително училище „Любен Каравелов“ в София. Естетическата проблематика на материалната среда застъпвам и в две други мои книги: „Дизайн на градска среда“ (1990 г., „Техника“) и двутомната „Ландшафтна архитектура“ (2011 – 2012 г., „Булархарт“). Подходът и методологията, възприети тук, намериха място в студията „Архитектурно формообразуване“ (2012 г., „Булархарт“).