ИЗСЛЕДВАНИЯ - 2018, Брой 2

За петтомното изследване „Изкуството архитектура“

 

КНИГА ПЪРВА: СЪЩНОСТ

  • Естетическото.

  • Материалната жизнена среда.

  • Архитектурата.

 

КНИГА ВТОРА: ФОРМА

  • Възприятието.

  • Движението.

  • Пространството.

  • Тялото.

  • Светлината и цвета.

  • Времето.

 

КНИГА ТРЕТА: ЕЗИК

  • Лексика.​​ 

  • Синтактика.

  • Семантика.

  • Прагматика.

 

КНИГА ЧЕТВЪРТА: КОМПОЗИЦИЯ

  • Същност и особености.

  • Творчески процес.

  • Животът на творбата.

  • Художественият синтез.

 

КНИГА ПЕТА: БИТИЕ

  • Художественият процес на XX век.​​ 

  • Българската архитектура:​​ 1878 – 2008 г.

  • Съвременни проблеми на архитектурния език.

 

Приложения: Бележки, текстове на английски, библиография

 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ •••

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Студията „Изкуството архитектура“ е посветена на един, на пръв поглед, (но само на пръв поглед!) частен фактор –​​ естетическото в архитектурата.​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Защо именно естетическото разглеждам като по-всеобхватен фактор от функцията, техниката и т.н.? Защото разглеждам естетическото като един връх на човешката същност и на еволюцията на човешката психика, а това е свързано​​ и с разбирането ми за естетическото като генетично свързано с различните форми на взаимодействие, отражение и семиозис в развитието на материята, на живота и на човека.​​ Затова естетическото в архитектурата разглеждам като интегриращо и разкриващо нейната​​ многопластова цялостност.​​ С други думи, разглеждам естетическото като дълбоко съдържателна, а не външно формална характеристика.​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ От тази позиция естетическото като формообразуващ фактор в архитектурата има своята роля за осъществяване на нейната​​ дълбоко хуманна същност. Тази мисия на архитектурата като че отиде на заден план през последните десетилетия, което ме накара да напиша през 2000 г. в сп. „Архитектура“ статията „Архитектурата и архитектите: Хроника на една предизвестена смърт“, където разглеждам един негативен сценарий за архитектурата, която се е отказала от хуманните си функции и роля – оптимистичният пък се основава на тезата, че архитектурата трябва все повече да се превръща в „човекознание“, а за това е необходимо да е разбираема и като изкуство. ​​ 

​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ С проблемите на архитектурната естетика и на естетиката на градската среда се занимавам през целия си професионален път. Една от основните тези на тази студия (семиотичният подход) е загатната в студията ми „Езикът на изкуството архитектура“ (1981 г., Годишник на ВИАС), развита по-последователно в книгата ми „Естетически проблеми на съвременния град“ (1982 г., „Наука и изкуство“). През 2005 г., подтикнат от преподавателската ми практика във ВСУ „Черноризец Храбър“, разработих кратък курс „Основи на архитектурната композиция“, който се ползва и сега от студентите.​​ 

 ​​ ​​​​ В книгата „Градът и изкуствата“ (2009 г., „Булархарт“) отново разгледах тези проблеми в контекста на разнообразните форми на естетическо усвояване на материалната жизнена среда, а от 2010 г. и до днес водя специализиран курс по естетика във Висшето строително училище „Любен Каравелов“ в София. Естетическата проблематика на материалната среда застъпвам и в две други мои книги: „Дизайн на градска среда“ (1990 г., „Техника“) и​​ двутомната „Ландшафтна архитектура“ (2011 – 2012 г., „Булархарт“). Подходът и методологията, възприети тук, намериха място в студията „Архитектурно формообразуване“ (2012 г., „Булархарт“).​​