АВТОРСКО ПРАВО и СРОДНИ ПРАВА - 2022, Брой 4

На вниманието на новият/стар Министър на културата – проф. Минеков ОТНОСНО: ежегодните милионни вреди които търпят правоносители от секторите литература, изкуство и наука, Националният фонд КУЛТУРА и приходната част на Бюджета от влязлата в сила последна монополна поправка на Закона за авторско право и сродните му права

 ​​ ​​ ​​​​ След като в предходния си мандат на служебен министър проф. Минеков публично обеща, но не предприе нищо, налага се отново да му напомним, че става солидарно отговорен с предходния Министър на културата за влезлия в сила на 29 март 2018 г. нов монополен Закон за изменение и допълнение на Закона за авторско право и сродните му права.

 

 ​​ ​​​​ Отговорност за вредите нанесени на културата през последните 8 години, носи Министърът на културата Боил Банов, независимо, че е избран за Министър на 4 май 2017 година, тъй като преди това:

 ​​ ​​ ​​​​  от 14 август 2014 г. до 7 ноември 2014 г. е заместник-министърът на културата, отговарящ за правата по време на служебния Министър Мартин Иванов (в служебното Правителство на Георги Близнашки

 ​​ ​​ ​​​​  от 11 ноември 2014 г. до 27 януари 2017 е заместник-министър на културата по правата на Министър Вежди Рашидов (в Правителството на Бойко Борисов). Като по това време лично ръководи изработването на законопроекта за колективното управление на права и лично го защитава при обсъждането му в 43-тото Народно събрание.

 ​​ ​​ ​​​​  от 27 януари 2017 г. до ​​ 4 май 2017 г. е заместник министър на културата по правата на служебния Министър Рашко Младенов (в служебното Правителство на Огнян Герджиков).

 

 ​​ ​​​​ ​​ Тъй като Министерството на културата е надзорен орган по Закона – Министърът на културата носи лична отговорност както за състоянието на Закона, така и за неговото изпълнение.

 ​​ ​​ ​​​​ А изпълнението - в Европа и в света се измерва само по степента на защита на имуществените права на творците от закона и от неговото  ​​ ​​​​ изпълнение. Тоест – с обема ежегодно събирани суми за права от задължените от закона фирми да плащат за ползваните творби по време на продажбата на стоки и платени услуги.

 ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ С влизането в сила на новия закон за авторско право (1 август 1993) творците получиха желаната свобода - сами да решават какво да създават, но и риска да го самофинансират, а обществото – възможността да заплаща само за тази част от създаваното, която ползва.

 ​​ ​​​​ Срещу задължението на държавата - да осигури добър закон и механизъм за висока събираемост от задължените по закон да плащат и тежки санкции при пиратство, което Наказателният кодекс квалифицира като кражба.

 ​​ ​​​​ С влизане в сила на Закона, още до края на годината, стотици хиляди творци загубиха работата си - цирковите и филмовите артисти, значителна част от работещите в БНТ и филиалите ù в страната, редакторите и художниците в закритите списания и в държавни издателства и т.н.

 ​​ ​​​​ За жалост, това бе съпроводено от спешна и дива приватизация на материалната база на културата – Цирковата база в София (днес „Стоков базар Илиянци“), 120-те асфалтирани, водоснабдени и електрифицирани площадки в почти всички по-големи градове, продажбата на Киноцентъра (най-големия на Балканите), ликвидацията на мрежата от киносалони и т.н.

 ​​ ​​​​ Така още до края на 1993 и следващата година - почти 70% от творците в сектора литература и в повечето жанрове в изкуството, ​​ поемайки своите отговорности, преминаха на свободна практика.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​​​ Изпълни ли държавата, в лицето на Министерството на културата - своята част от задълженията спрямо хиляди творци, които престанаха да тежат на Бюджета – важно по 3 причини:

 ​​ ​​​​  Бюджета, от години, участва само с 30% за осигуряване конституционно гарантирания достъп до култура на обществото, докато останалите около 70% осигуряват творците на свободна практика

 ​​ ​​​​  Когато Министерството на култура допуска повечето от задължените по закон търговски обекти да не плащат (част от тях – не изпълняват законовите си задължение повече от 25 години), то лишава творците от правото на труд, тъй като плащанията за права са и тяхната „заплата“ и дължимите данъци и осигуровки и ресурсът за самофинансиране на творби, изпълнения и записи.

 ​​ ​​ ​​​​  Установено е – че когато събираемостта от обектите, задължени от Закона да плащат спадне под 70 % - културата не е в състояние да се възпроизвежда.

 ​​ ​​ ​​​​ А при спад под 50% - отделни жанрове загиват бързо, а културата като цяло – по-бавно, но сигурно1.  ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Обществото има интерес да знае каква е събираемостта на дължимите суми за авторски и сродните им права в България2. ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Нямам спомен Министърът на културата някога да е посочвал какво е изпълнението на закона (дори в отчетните доклади).

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Защо ли? ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Защото плащат около 15% от задължените от Закона търговски обекти, а останалите ползват музика, филми и т.н. спокойно при пълно бездействие от страна на санкциониращия орган – Министерството на културата.

 ​​ ​​​​ Резултатът от това е, че хиляди творци в ​​ не един жанр, получили едно от най-скъпите образования за сметка на Бюджета, вече се прехранват от други дейности. И че за изминалите 27-28 години спадна и обемът, и качеството на създаваното в не един жанр.

 ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Нещо повече - налице са загиващи жанрове3, поради което трябва да се вземат екстрени мерки за промяна на ситуацията в културата.

 

 ​​ ​​ ​​​​ Трябваше след влизане в сила на този монополен ЗИД на ЗАПСП (както своевременно предложих от страниците на списанието) Боил Банов да бъде отстранен от заемания пост.

 ​​ ​​ ​​​​ И ясно да бъде оповестено за причините: нанесени щети на културата, които лесно могат да бъдат изчислени, с изключение на моралните, тъй като публична тайна е, че в училищата по изкуствата и в държавните академии и факултети по изкуствата се учи, за да се емигрира.

 ​​ ​​ ​​​​ Така може би следващият Министър на културата ще знае какви са неотложните му задачи, а управляващото мнозинство – че определянето на Министъра на културата на България не може да бъде политически въпрос, защото е национален. ​​ Както и внасяните закони за изменение и допълнение на законите в култура.

 

 ​​ ​​ ​​​​ •••

 ​​ ​​ ​​​​ Основанията за това искане:

 ​​ ​​ ​​​​ На ​​ 28 февруари 2014 г. в Официален вестник на Европейския съюз бе обнародвана Директива 2014/26/ЕС за колективното управление на авторските и сродните им права. Крайният срок за въвеждане нормите във всяка държава-членка, установен в директивата беше 10 април 2016 г.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Тъй като Директивата започваше с преамбюла, че при колективното управление „конкуренцията не трябва да бъде изкривена“ - не една гилдия въздъхна с облекчение. ​​ Защото 26 организации за колективно управление на права в трите сектора – литература, изкуство и наука, лишени през 2011 г. от правото да събират плащания за членовете си - с първата монополна поправка ​​ през 2011 г., вече можеха да възстановят дейността си.

 ​​ ​​ ​​​​ В Директивата изрично бяха подчертани и основанието за това – творците да имат право на избор на кого да възложат управлението на правата си и свободно, по всяко време да могат да преминават от организация в организация (ако не са доволни от управлението на правата си). А задължените от закона търговски обекти (Радио- и ТВ-канали, хотели, ресторанти, увеселителни заведения, фирми за различни платени услуги, осъществяващите платени превози и др.) - да имат право на избор - чрез кого да платят за ползваните от тях произведения.

 ​​ ​​ ​​​​ Отбелязах ли, че и правото на избор – и на творците, и на ползвателите на творби са конституционно гарантирани?

 ​​ ​​ ​​​​ Както обикновено, надзорният орган по Закона – Министерството на културата със заместник-министър по правата Боил Банов, въпреки че разполагаше с 2 години за работа внесе подготвеният законопроект в Министерския съвет в последния момент. Съответно – Министерският съвет внесе законопроекта ​​ в Народното събрание на 25 март 2016 г., тоест – 15 дни преди изтичане на крайния срок, поставен от Директивата на ЕС.

 ​​ ​​ ​​​​ Защо?

 ​​ ​​ ​​​​ Когато те заплашва наказателна процедура от Европейската комисия и санкцията е обикновено около 20 000 евра на ден (за всеки ден закъснение след крайния срок) за обсъждане на законопроекта няма време. Така можеш да прокараш всичко, което при внимателен прочит има опасност да бъде мотивирано отхвърлено от експертите. И на депутатите да им стане неудобно, след изложените основания, да гласуват (по команда) поредната монополна поправка.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Такава е практиката с всички закони в културата поне в последните 10-15 години при въвеждане нормите от предходни европейски директиви. Така и този път - законопроектът скоростно и безпрепятствено мина на първо четене в комисиите, на които беше разпределен – по културата, по европейските въпроси и в правната. Въпреки че законопроектът във всеки жанр или за дадена категория даваше права да сключват договори и да събират плащания единствено първите по време регистрирани организации, с което бетонираше окончателно монополизма в колективното управление на права.

 ​​ ​​ ​​​​ Навреме депозираното становище за вредите, които би нанесло окончателното узаконяване на и без това съществуващия монополизъм в България бяха оставени без внимание. Напротив - заместник-министърът на културата по правата Боил Банов на всяко от обсъжданията разясняваше на народните представители, че по проектозакона, под негово ръководство много съвестно е работила голяма работна група от експерти. Нещо повече – близо година той лично всяка седмица е ръководил обсъжданията и спорните въпроси между организациите и ползвателите на творби - и основните противоречия вече били изчистени.  ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Нищо вярно нямаше в твърденията на Боил Банов, защото:

 ​​ ​​ ​​​​  в работната група участваха „експерти“ (в кавички, защото няма уважаващ себе си експерт, чиито заключения зависят от това - кой му плаща) - само от заинтересованите монополни организации;

 ​​ ​​​​  някои от експертите, поканените на ежеседмичните обсъждания, след като бяха установили, че няма да бъдат чути, преустановиха участието си (внасяйки документи за причините за това като Клуб 2000, в който членуват малките радио- и ТВ-канали.)

 ​​ ​​​​  въпреки малкото време за реакция – беше внесено мотивирано становище от една от организациите и депозирано отворено писмо на няколко други (на художниците, на дизайнерите и единствената останала конкурентна организация не само в музиката, а изобщо) настояващи да бъде преустановено обсъждането на законопроекта, тъй като той противоречи на всички основни норми в Директивата.

 ​​ ​​ ​​​​ Въпреки това – депутатите от Комисията по културата и медиите в 43-тото НС, определена за водеща по законопроекта – не ги разгледа. Напротив, обсъди и прие законпроекта за час (?!)

 ​​ ​​​​ Единствената реакция срещу законопроекта на Боил Банов на това заседание на Комисията по културата (освен моята) ​​ беше на тогавашния народен представител Димитър Байрактаров от ПГ„Патриотичен фронт“. Слушайки решителното му противопоставяне този законопроект да продължи да се обсъжда, за първи път се почувствах разбрана. И, признавам, изпитах отдавна забравеното, в Народното ни събрание, чувство на гордост от това, че съм българка. Помислих дори, че може би още не е късно секторът култура да бъде отвоюван и да не загине.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ На решаващото обсъждане - в Комисията по правни въпроси ми беше по-лесно, защото изложените от мен аргументи бяха подкрепени от участващия в заседанията Димитър Байрактаров, тоест – от тогавашните „патриоти“, въпреки че бяха малка Парламентарна група.

 ​​​​ Така се стигна до факта – Комисията по правни въпроси на 43-тото ​​ НС да отхвърли внесеният от Боил Банов законопроект на второ четене (на заседанието си на 8 юни 2016 г.). В резултат на това, ​​ проектозаконът, подготвен под ръководството и с личното участие на Боил Банов не стигна до второ четене в пленарна зала.

 ​​ ​​​​ През следващите година и половина, при новото, 44-то Народно събрание, Боил Банов, вече Министър на културата, не предприе нищо за транспониране на Директивата за колективно управление на права.

 ​​ ​​​​ При вече стартирало съдебно дело за налагане на санкции на България (от близо 20 000 евро за всеки ден закъснение) от Европейската комисия на ЕС на страницата на Правната комисия на Народното събрание, (на 13 декември 2017 г.) ​​ се появи проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за авторско право ​​ и сродните му права за транспониране на ​​ Директивата. Но внесен не като проект на Министерството на културата, одобрен и внесен от Министерския съвет, а от Християн Митев и група депутати на ГЕРБ и „Обединени патриоти“.

 ​​ ​​​​ Законопроектът не беше нов, а фактически същият, изготвен и защитаван активно от Боил Банов, тъй като в него фигурираха всички монополни текстове, поради което бе отхвърлен от 43-тото Народно събрание.

 ​​ ​​ ​​​​ Ще припомня само, че в деня, в който Правната комисия спря законопроекта на Боил Банов от по-нататъшното разглеждане, ПГ на „Патриотичен фронт“ обяви, че отстранява своя депутат Полина Карастоянова от поста Председател на Комисията по културата. Със запомнящото се изявление на Валери Симеонов, че всеки който лобира за монополни интереси ще бъде изхвърлен „с шут“ от парламентарната им група.

 ​​ ​​ ​​​​ Още тогава вещ в политиката юрист, охлади очакванията на всички ни за промяна с прогнозата, че „патриотите“ сега работят за авторитет пред интелигенцията - поради предстоящите избори за новото, 44-то Народно събрание. Но в следващото НС, най-вероятно ще бъдат партньори на ГЕРБ и ще забранят веднага за шумно оповестените си патриотични и антимонополни позиции.

 ​​ ​​​​ Тази прогноза се сбъдна изцяло – с внесеният проект (№ 754-01-84 от 13.12.2017)  от Християн Митев („Обединени патриоти“) и група депутати от ГЕРБ и „патриоти“ - отхвърлен от тях в предходния Парламент.

 ​​ ​​ ​​​​ Нещо повече – в „Работна група“, създадена от депутатите -вносители за доработка (?!) на проектозакона бяха включени само „експерти“ на монополните организации – автори, заедно с Боил Банов на отхвърления законопроект от предходното 43-то Народно събрание.  ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ По тази причина не бяха разгледани:

 ​​ ​​ ​​​​  нито внесени критични становища срещу законопроекта;

 ​​ ​​ ​​​​  нито текстове за алтернативен ЗИД, внесен само месец след този на депутатите и точно 2 месеца преди да приключи работата по проектозакона.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Въпреки че, внесените алтернативни тестове за законопроект (за разлика от този на вносителите, всъщност на „експертите“ и Боил Банов) бяха съпроводени от изискваните от Закона за нормативните актове и Правилника на Народното събрание:

 ​​ ​​ ​​​​  Мотиви и изисквана от Директивата - Таблица, за съответствие на предлаганите текстове с нормите, които тя въвежда

 ​​ ​​ ​​​​  и че предлаганите текстовете решаваха и проблеми, произтичащи от стари пороци на ЗАПСП, като – лишаването на цели жанрове с хиляди правоносители изобщо от имуществени права (почти всички сценични жанрове), както и всички, които са на трудов договор или други служебни правоотношения. На тях в действащия Закон е оставено само едно право – да отстъпват правата си на работодателя ​​ и/или поръчващия. От което при това, те нямат никаква полза, защото имат право да го използват само за целите, за които са създадени. Поради което хиляди произведения и изпълнения, създавани със средства на Бюджета (напр. в БНР, БНТ и др.) са лишени от друго разпространение. А правоносителите от приходи, ощетяващо и приходната част на Бюджета.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​  освен това алтернативните текстове за законопроект въвеждаха и ​​ липсващия в българския закон механизъм за разпределяне на събраните плащания за права при функционирането на 2 и повече организации в един и същ сектор.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Това че такъв механизъм липсва в последната Директивата на ЕС

е единствено по причина, че този въпрос е решен отдавна в западноевропейските държави, в които организациите за колективно управление на права, в днешния си вид, са с едновековна история. По тази причина организациите за колективно управление - ​​ само в музиката, например, са между 3 и 11 на брой в тези държави. (Списък с наименованията и сайтовете на организациите бе внесен като приложение на предлагания алтернативен проект във всички комисии, обсъждащи монополния законопроект на Боил Банов).

 ​​ ​​​​  Въпреки заплахата от санкции – внесените текстове за законопроект изобщо не бяха разгледани от Комисията по правни въпроси на 44-тото Народно събрание.  ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​​​  Така се стигна до одобрение и влизане в сила на 29 март 2018 г. ЗИД ​​ на подготвения нов ЗИД на Закона на Боил Банов – член ​​ на гилдия, с отнети имуществени права по действащия български Закон, ощетяващ дори себе си като правоносител.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Възниква въпросът – ЗАЩО?

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ И след като няма логичен отговор възниква основателното съмнение - дали не получава компенсация в значително по-голям размер от монополните организации за тази необходима им поправка на Закона?

 ​​ ​​​​  Резултатът - и в двата проекта на Боил Банови внесения от него, чрез МС, през 2016 г. и внесения в края на 2017 г. законопроект- чрез депутатите на ПГ „Обединени патриоти“ и ГЕРБ – плащания за права може да събира само първата по време регистрирана организация, с което монополът при колективното управление бе узаконен напълно.

 ​​ ​​ ​​​​ Цели гилдии в сектора изкуство - художници, дизайнери, преводачи, фотографи и др. (общо над 20 организации), които разчитаха ​​ да възстановят работата на организациите като организации за колективно управление на права, загубиха

окончателно това право.

 ​​ ​​ ​​​​ Без нито една организация е и секторът литература ​​ - освен възможността писателите и авторите на нехудожествена литература, да членуват в организацията на издателите, от които те са изцяло зависими.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Без организация за колективно управление е и целият сектор наука, чиято единствена авторскоправна организация. ​​ Неизвестно защо – при внасяне законопроекти за изменение и допълнение на Закона за авторско право (който е за секторите литература, изкуство и наука), те никога не се разпределят и разглеждат и в Комисията по образованието и науката? ​​ 

​​ 

 ​​ ​​​​  Министър Банов не предприе нищо и за ревизия на неработещите текстове в чл.26 на ЗАПСП. Поради което у нас не се събират плащания за репрографски и копирни права ​​ от задължените фирми, произвеждащи и/или внасящи апарати и носители за запис на защитени обекти за т. нар. лично ползване.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ За целта беше достатъчно да се възстановят в Закона нормите действащи до 2011 г. и се въведе липсващия механизъм за събирането им от задължените фирми. За което има изпробван работещ механизъм в западноевропейските държави от средата на миналия век.

 ​​ ​​ ​​​​ Ежегодната загуба от неработещия чл. 26 за правосителите и организациите им се изчислява на около 60 млн.лв., от което губи и Бюджета – от невнесените данъци за несъбраните плащания.

 ​​ ​​ ​​​​ Тъй като 30% от плащанията са предназначени за Националния фонд ​​ КУЛТУРА, което би било приблизително – 18 млн.лв. това е участие на творците за подпомагане на Бюджета, тъй като Фондът финансира проекти и на бюджетно издържани културни институти, и на народните читалища.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Загубата от неработещият чл.26 е и за авторскоправните организации на гилдиите, за които това е единственото колективно събирано плащане. Поради несъбиране на плащания по чл.26, тези организации се налага да се ​​ издържат само от членски внос, което при крайната бедност на преобладаващата част от правоносителите е практически невъзможно.

 ​​ ​​ ​​​​ Това е и втората причина да не се ревизира чл.26 - по-малко активно действащи авторскоправни организации – по-малко грижи за Министъра на културата.

 ​​ ​​ ​​​​ Що се отнася до организациите, в чиято услуга беше приет обнародвания монополен ЗИД на Министър Боил Банов – то те би трябвало да са му много послушни.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Или е точно обратното?

 ​​ ​​ ​​​​  Въпросът всъщност е не - кой на кого е послушен и кой на кого плаща, а колко струва това на преобладаващата част от правоносителите, Бюджета, тоест – на данъкоплатеца, както и на авторитета на България пред ЕС и света като правова държава.

​​ 

 ​​ ​​​​  Обнародван нов ЗИД е налице – но той не транспонира Директивата, защото ù противоречи - по всички основни норми, които тя установява, а включва изисквания, липсващи в нея.

 ​​ ​​​​ Тоест ​​ - у нас Директивата бе използвана като параван за узаконяване на вече съществуващия монополизъм при колективното управление на права. ​​ 

 ​​​​  Министерският съвет, обаче, поиска от ЕК на ЕС да прекрати заведеното дело за санкция срещу България (от почти 20 000 евра на ден – за близо 2 годишното закъснение).

 ​​ ​​ ​​​​ В подписания документ до ЕК на ЕС се твърдеше неверният факт, че ​​ „делото е загубило своя предмет“, защото нормите от Директивата са въведени в българския закон със ЗИД, в сила от 29 март 2018 г.

 

 ​​ ​​ ​​​​ Във връзка с изложените факти задавам следните логично възникващи въпроси:

  • Подписването на документ с невярно съдържание,

наказуемо по българския Наказателен кодекс, да не би да не се отнася за високопоставени лица като членове на Правителството?

  • По-важен е следващият въпрос ​​ – какви са санкциите,

които България ще понесе, защото:

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Жалбите до Европейската комисия с искане за отмяна на обнародвания ЗИД на 29 март 2018 г. за нарушено европейско право вече са 3 на брой (първата е моя, като физическо лице, по която получих отговор с входящ номер, по който ЕК ще ми изпраща информация за хода на разследването. Но останалите 2 жалби са подадени от авторскоправна организация и сдружение в културата.)

 ​​ ​​​​ (3) Когато Европейската комисия на ЕС установи, че нормите от Директивата не са въведени, санкциите за всеки ден закъснение ​​ няма ли да бъдат много по-високи от исканите 20 000 евра на ден (санкцията беше само за закъснение, а не за отказ да бъдат въведени нормите от Директивата).

 ​​ ​​ ​​​​ При това те ще бъдат за още по-дълъг период (от крайния срок – 10 април 2016 г.) Санкциите за закъснението до момента би била около 36 млн. евро. Но санкцията за имитационни действия и подписани от Министерския съвет неверни твърдения в официален документ до Европейската комисия се очертава да бъдат значително по-големи. Още повече, че в Правната комисия са внесени текстове ​​ за закон, действително осигуряващи транспониране на Директивата с Мотиви и Таблица за съответствието нормите от Директивата.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Тъй като по Закона за отговорността на държавата и общините платените санкции вече не могат да се съберат от виновните длъжностни лица, санкцията ще трябва да плати българският данъкоплатец.

 ​​ ​​​​ (4) Обществото от 25 години [вече 27] плаща за неизпълнението дори на действащия Закон.

 ​​ ​​​​ В сектора музика, например, в който във всички държави се събират преобладаващия обем суми за права - у нас се събират ежегодно символичните 15-17 млн.лв. за права.

 ​​ ​​​​ Събраното е малко, не защото тарифите на Музикаутор (събираща плащанията само за авторски права) и Профон (само за сродните ​​ права) са ниски, а защото вредата от монополиста е - че той доказано не работи. Илюстрирано с това, че на 25-тата година от функционирането си, двете монополни организации събират плащания едва от около ​​ 15% от задължените търговски обекти да плащат (съгласно собствените им отчети).

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Защо? Защото отчисленията за издръжка на ръководствата и администрациите на Музикаутор и Профон от събираните милиони са напълно достатъчни, а как се издържат творците – това не е техен проблем.

 ​​ ​​​​ Когато Музикаутор и Профон се оплакват в медиите и в Световната организация за интелктуална собственост, че сумите, събирани в България са най-малките в ЕС, те пропускат да отбележат, че то е, защото не събират плащания от около 85% от търговските обекти, задължени по закон.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ И ако на 25-тата година [вече 28-ма] от влизане в сила на Закона, монополистите са стигнали едва до тук, ще успеят ли до края на века да осигурят събирането на плащанията от преобладаващата част от търговските обекти?

 ​​ ​​​​ Тъй като музикалните творби се управляват в режим на неделимо съавторство - и Музикаутор и Профон нямат самостоятелна пазарна роля пред задължените да плащат за права, единственият начин да продължат да съществуват (по порочния начин - ​​ да не работят) е - да осигурят запазване на монопола си.

 ​​ ​​​​ (5) Възниква основателният въпрос за причините - Министърът на културата Боил Банов да подкрепя толкова безрезервно монополните организации и да налага законодателство в тяхна услуга, вместо за изминалите 5 години [вече 7 години] да им е наложил всички предвидени в закона санкции, след ​​ като: ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​  В София са съсредоточени около 52% от общото количество правоносители от всички жанрове, но в музиката преобладаващият брой правоносители са в областните центрове и във всички общини. Регионалните радио- и ТВ- оператори в по-голямата част от времето излъчват изпълнения на местните музикални формации от техни концерти и местни празници. Тези правоносители не членуват в Музикаутор и Профон и не получават никакви плащания, което е поредната кражба от права. В това число и от Бюджета.

 ​​ ​​ ​​​​  Музикаутор и Профон имат право по закон и събират плащанията от всички обекти – „от името и в полза на всички правоносители“, независимо дали са техни членове или не.

 ​​ ​​ ​​​​ Но ги ​​ разпределят и изплащат само на своите членове.

 ​​ ​​ ​​​​ В двете организации членуват общо само малко над 3 000 музиканти, а само професионално подготвените (в средни и висши училища, издържани от Бюджета) са над 35 000 души. Но всъщност, те са значително повече, защото права се плащат за ползване на творби, изпълнения и записи, а не за образование.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Предвидената в такива случаи трета санкция в ЗАПСП (за системно нарушение) е затваряне офисите на нарушителите на закона за срок от 6 месеца, ако за нарушенията Министерството на културата не е трябвало да сезира и прокуратурата.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ (6) Ако Министерството не го прави, прокуратурата няма ли задължение да се самосезира, както и да провери причините Министерството защо не го прави?

 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ (7) Въпреки, че изплащат всички събрани суми само на своите членове, само няколко десетки правоносители (тоест под 100 души) получават ежемесечно плащания в размер над минималната работна заплата.

 ​​ ​​ ​​​​ Обяснението от ръководствата на Музикаутор и Профон е, че превеждали основната част от събраните суми на организациите на чуждестранните правоносители, тъй като 90% от музиката, звучаща в българския ефир е чуждестранна и най-вече на правоносители от САЩ. ​​ (Поради „транспонираната“ по подобен начин Директива за аудиовизията, изискваща повече от половината време в Програмите на радио- и ТВ-каналите да бъде с музика и филми – европейско производство и собственост. Така ще бъде, след като сред най-предпочитаните и ползвани „експерти“ от Министър ​​ Банов, както и на управляващото мнозинство в 44-тото Народно събрание са и лица с преки търговски интереси – в българския ефир да звучи преимуществено чуждестранна музика?)

 ​​ ​​​​ От отчетите на Музикаутор и Профон, обаче, е видно, че те не са изплащали нищо на чуждестранните организации от събираните и за тях плащания. ​​ (След като сключените договори за взаимно представителство с организации на чуждестранни музиканти не се изпълняват, следователно Музикаутор и Профон не представляват 90% от световния репертоар - основен техен аргумент при защита на монополизма).

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Факт е, че на всички международни работни срещи, провеждани у нас в навечерието на приема на България в ЕС и през следващите години, от СОИС и международните федерации за репрографски и копи- права, с участие на представители на ефективно работещи организации от Белгия, Испания, Норвегия, Франция и др. нееднократно бе декларирано, че процентът, който трябва да се отчислява за техните членове ще обсъждаме след като осигурим поне 70% събираемост на дължимите плащания.  ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Но, ако днес – 10 години по-късно, организациите на чуждестранните правоносители са изгубили търпение да чакат това да се случи и потърсят от България дължимите им се плащания от събраното от Музикаутор-Профон? Отговорността за създадения от двете монополни организации проблем не е ли на надзорния орган – Министерството на културата, който плаща провиненията си само с пари от Бюджета, тоест – с пари на ​​ данъкоплатците, в това число – на творците.

 ​​ ​​ ​​​​ (8) От изложените цифри произтича още един немаловажен за всички въпрос - след като събираните 15-17 млн.лв не се разпределят и изплащат на 35 000 правоносители в музиката, а само на членуващите в Музикаутор и Профон, защо членове на двете организации средно получават от половин до една минимална работна заплата на година? А не поне - всеки месец ?  ​​​​ 

 ​​ ​​​​ (9) Няма отговор и на въпроса – защо Министър Банов не е ​​ предприел никакви мерки и по отношение на укритите от правоносителите, внесени в КТБ (на което ръководството на Профон нямаше право по действащия Зако) и загубени при фалита ù около 20 млн. лв. ​​ 

 ​​ ​​​​ По който въпрос в деня за месечен контрол в Комисията по културата и медиите съм внасяла от името на третата музикантска организация – ЕАЗИПА - 2 писмени питания и не получихме отговор.

 ​​ ​​​​ Тогавашният изпълнителен директор на Профон - Ина Килева, благоразумно подаде оставка. Вместо да бъде дадена от Боил Банов на прокуратурата – тогава зам. министър по правата, изпълняващ ​​ длъжността Министър (поради отсъствие по болест на Министър Рашидов) от сайта на Парламента стана ясно, че Ина Килева е назначена като секретар на Консултативния съвет по законодателство на Народното събрание, оглавяван от проф. Герджиков (?!) ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​​​ (10) Преди 2 години, Музикаутор смени условията и поиска от БНР да подпише нов договор за около 2,5 пъти по-високо плащане за излъчваната музика. При това – непосредствено преди Нова година - при вече приет Закон за бюджета. БНР започна да излъчва от 1 януари 2017 г. музика създадена, изпълнена и записана до 1947 г., което за определени предавания не беше подходящо.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Всички се притекоха на помощ на Националното радио – правоносителите от ЕЗИПА предоставиха безплатно творбите си, Институтът по интелектуална собственост на УНСС проведе обсъждане специално по тази тема – публични финанси и права. ​​ Блестяха с отсъствието си от тази дискусия само виновниците за нея - Музикаутор и Профон.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Вместо да реши въпросът – Боил Банов предложи услугите на Министерството в качеството на медиатор?! След като той не се намеси да защита бюджетно издържаното БНР (чийто договор с монополиста не беше изтекъл) при подобно поведение на монополистите - какво очакваме да се случи на останалите ползватели?  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​​​  ​​ Ето защо - влезлият в сила на 29 март 2018 г. ЗИД може да бъде окачествен само като последното действие, разрушило всякакво доверие към всички институции – Министерството на културата, Министерския съвет и Народното събрание, превърнали Закона от инструмент за защита, в инструмент за репресия на правоносителите от секторите литература, изкуство и наука.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​​​ Този ЗИД е несправедлив и поради това, че докато преди 12 години, по време на икономическа криза, творческите сектори заемаха по принос 10-то място, преди 7 години се придвижиха на 8-мо място, а в София (където е съсредоточен по-голямата част от творческия потенциал в повечето жанрове) – на 5-то място.

 ​​ ​​ ​​​​ Несправедливо е и защото 70% от конституционно гарантирания достъп на гражданите до култура се осигурява от правоносителите, които не тежат на Бюджета.

 ​​ ​​ ​​​​ Но и защото българската култура загива, което е много важно за младите българи.

 ​​ ​​ ​​​​ Особено за тези - с различен майчин език от българския, каквито вече са половината от първокласниците, които утре трябва да създават икономиката и културата на България.

 ​​ ​​​​ 

1

​​ По данни на Световната организация за интелектуална собственост.

 

2

​​ Търговски обекти като заведения за хранене, хотели, обекти от секторите - услуги, транспорт, спорт и др., Радио- и ТВ-каналите и др.

3

​​ Като цирковото изкуство – данни за това твърдение - в публикацията за цирковото изкуство и в интервюто ми с цирковият артист и мениджър - Александър Балкански, баща - в бр.3/2018 на АртДиалог.

8

Тук неволно си спомням, че когато през 2011 г., влезе в сила първата монополна поправка на Закона, на въпроса на Председателя на Сдружение БУЛРЕПРО и КОПИ – Александър Радославов „Какво да се прави?“ (свикал на помощ колеги от сродни организации от няколко западноевропейски държави) гран-дамата на изящната словестност, Евгения Божинова-Хайтова (до която седях на първия ред) му отговори ясно, на чист български език „Да извадим калашниците“ (от другата страна на Жени седеше Дмитрий Иванов, който може да удостовери това.) Въпреки че преводачите (в кабините) не преведоха репликата ù, чуждестранни участници я бяха разбрали, след като, тогавашният Президент на Световната федерация за репрографски права Олаф Стоккмо, в почивката каза: „Жени, наблюдавайки влошаването на Вашия закон, съм на твоето мнение – правната обстановка в областта на интелектуалната собственост в България удари дъното.“

През 2011 година, никой от участниците в тези събития не подозираше, че предстои да преживеем и позорът от последната тотална монополна ревизия на правата на творците.

Днес, в 2022 година мисля, че живите дължим един последен бой за правата на отишлите си от нас колеги; както и че – Министърът на културата, за разлика от нас – е служебно задължен да изведе тази битка.

595 общо 1 за днес