НЕХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА - 2017, Брой 5

За конете и за златото на Монголия

Нали и с вас се е случвало – обсеби те някаква мисъл и не те оставя много време. И при мен е така – не мога да се отърва от една тема, свързана с Монголия​​ отпреди 30 години.

За такива​​ хора, които си имат любима тема и непрекъснато отново започват да говорят за нея, монголци казват: „Този човек пак ​​ яхна любимия си кон“. Обещавам – след този разказ ​​ ще оставя за известно време коня в конюшнята…

 

 

Като казах​​ кон​​ се сетих за една забавна​​ история. Ден преди да замина за Монголия моят приятел Нено Ненов ми даде заръка: „Като стигнеш Улан Батор, срещни се непременно с моя приятел Маам Ховзой и го питай какво прави моят кон?“ Естествено се стъписах… Тогава той ми разказа следната история: Преди години, докато учил във Военната академия у нас, имал монголски приятел – аспирант. След защитата Посолството на Монголия в България дава прием за това събитие и капитан (тогава) Ненов ​​ е поканен на този прием. След няколко чашки​​ архи​​ Нено взема думата​​ и произнася великолепна реч за качествата и способностите ​​ на своя приятел. Речта има невероятен успех. Тогава приятелят му Маам казва: „Слушай – страшно съм ти благодарен… И да знаеш – подарявам ти един кон!“. Така разбрах, че от векове такъв​​ подарък е възможно най-големият дар, който монголец може да направи на приятел.

 

C:\Users\08042014_4\AppData\Roaming\Skype\interart__bg\media_messaging\media_cache_v3\^ADA2FA56E37F55C27F548EA369CC00AC3DC0D0E96EC69F0F33^pimgpsh_fullsize_distr.png

 

Буквално десетина дни след пристигането ми в Улан Батор при мен се появи приятелят на Нено Ненов – Маам Ховзой. ​​ Моментално го запитах: „Къде е подареният кон на капитан Ненов? Имам заръката да го видя в хергелето и да разбера обяздвате ли го всекидневно и грижите ли се добре за него?“ Можете да си представите изумлението на Маам! ​​ Той вече заемаше високи позиции в тогавашното Министерство на икономиката и в обществения живот – беше заместник-председател на Дружеството за монголско-българска дружба. Естествено, след тази среща нямах проблеми с достъпа до различни важни институции – той ​​ помагаше в подготовката на ​​ срещите ми и осигуряваше най-добро отношение към мен и въпросите, които имах да решавам.

Мисля си, че не е лошо всеки човек да прави по нещо добро за другия – та дори невинаги да получава като ответен подарък кон…

 

Много от приятелите са ме питали: ​​ „Чий го дирихте в Монголия?“ и „Защо чак там имаше Български културно-информационен център?“.

 

 

Отговарям кратко – заради златото!

Отговарям по-подробно – освен златото и заради кожите, рудите с редки метали, месото и големия пазар за българска козметика и лекарства. Имаше завод за преработка на кожи в Дархан, десетки оранжерии и други предприятия, изградени изцяло по българска технология и естествено – ползващи поддръжка и резервни части от България…