АРХИТЕКТУРА,ЗАКОНОДАТЕЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ - 2023, Брой 6

Закон за архитектурата (тезиси)

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Преамбюл:

 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Архитектурата е многопрофилна, разгърната във времето,

ресурсоемка, масова човешка дейност с голямо влияние върху хората, обществените структури, управлението и икономиката. Тя и в частност архитектурно-строителния процес се осъществяват при сложно преплитане на гледни точки, интереси, влияние и императиеви. Нейните продукти са част от културата, изграждат ​​ духовните и естетически стойности на нашата материална жизнена среда.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Ето защо, днес правото на качествена архитектура се прокламира като основно човешко право.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Важните обществени функции на архитектурата изискват регулиране на съвкупността от обществени отношения, влияещи върху реализацията на ценностите ù във всичките им измерения.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Днес многостранната ù същност е довела да това, че отделните нейни страни се разглеждат откъслечно и поотделно в различни законови и подзаконови актове, връзката между които не винаги е ясна, а понякога води и води до противоречия. Не съществуват първични нормативни документи, които да са насочени към осъществяване на нейната цялостна същност, в това число и на културните ù функции, към осигуряване на съгласуваност между отделните фази на архитектурния процес – изследване, проучване, проектиране, реализация, експлоатация.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Не съществува изградена система за обществена оценка на архитектурата. Не са изградени необходимите връзки между архитектите и органите за управление от една страна, архитектите и обществото от друга.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Не съществуват и условия за взаимодействие между различните творчески специалности в естетическото изграждане на средата. Не са докрай изяснени правата и задълженията на архитекта в процеса на изграждане и управление на средата – заплащане, авторски права, участие в строителството и др.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Не съществува организация на научните изследвания в тази областта на архитектурата.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Липсва както държавни, така и обществени структури, които да могат да поемат отговорности за качеството на крайния продукт – построената сграда, още по-малко за качеството на по-обширни архитектурни комплекси и до облика на селищата и ландшафта.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Предвид изложеното, с настоящия закон за архитектурата се поставя задачата да се създаде първична правна рамка, за да насочат ​​ по оптимален начин, ​​ да се регламентират и развият обществените отношения, свързани с процеса на създаване и функциониране на архитектурата като част от културните, духовните и естетически практики на обществото. Той черпи опит от действащи закони за архитектурата в ​​ редица европейски страни и обвързва националното ни законодателство с европейските директиви, в областта на архитектурата и строителството.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

Глава първа

Определения - архитектурата, архитектът, архитектурният процес

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 1. Архитектурата е интегрална човешка дейност, при която се осъществява пространствена, социална и материална организация на жизнената среда в съответствие с комплекс от социално-битови, технико-икономически, културно-естетически и други обществени критерии в съответствие с възможностите, ресурсите и целите на обществото, обществените структури и хората.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 2. Архитектурата се реализира в следните основни направления:

 ​​ ​​​​ ● урбанизъм, териториално и селищно устройство;

 ​​ ​​​​ ● архитектура на сградите, комплексите и съоръженията;

 ​​ ​​​​ ● ландшафтна архитектура;

 ​​ ​​​​ ● архитектура на интериора;

 ​​ ​​​​ ● синтез на архитектурата с другите изкуства.

Като основен продукт на архитектурата се явяват физически

изградената среда, на първо място техните вътрешни пространства и външен вид, но също така откритите пространства, оформянето на природните компоненти, предметната среда и изкуствата в тяхното взаимодействие с архитектурната среда.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 3. Архитектурата се реализира чрез следните основни дейности, които в своята взаимовръзка и взаимодействие изграждат архитектурния процес:

 ​​ ​​ ​​​​ - преподавателска и научна дейност, обучение и преквалификация;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ - инвестиционни и предпроектни проучвания, изготвяне на програми;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ - инвестиционно, пряко свързано със строителството проектиране;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ - организация и контрол на строителството на сгради, пространства и съоръжения;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ - организация и контрол на функциониране и поддръжка на сградите;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ - изготвяне на концепции, становища, експертизи свързани с архитектурата;

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ - публикации в масмедиите, публицистика, издателска дейност по проблеми на архитектурата;

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ - участие в управлението на архитектурата на всички нива, обществена и организационна дейност.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 4. Архитектът

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 4.1 Архитектът е специфично ориентиран професионалист, получил образование в специализирано ВУЗ или негово подразделение със съответните права в областта на архитектурното образование ​​ със сертифицирана диплома за завършена степен за професионално образование.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 4.2 Архитектът притежава различен профил и квалификация според насочеността на обучението в една от приложните области на архитектурната и образователната си степен – бакалавър, магистър, доктор, доктор на архитектурните науки.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 4.3 Правата на архитекта да практикува самостоятелно професията в една или повече насоки се защитава и лицензира по реда определен в този закон. Тези права са лични и не подлежат на преотстъпване.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 4.4 Архитектът е отговорен за своите професионални действия или бездействия пред своите колеги и пред обществото.

Глава втора

Формиране на архитекта. Образование, специализации, преквалификация, продължаващо обучение

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 5. Архитектурното образование.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 5.1. Архитектурното образование се получава в специализирани институти или факултети чрез редовно обучение.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 5.2. Архитектурното образование отговаря на стандартите на Европейския съюз по отношение на продължителност, съдържание, структура и съчетаване на теоретично обучение и практика.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 6. Акредитация на висшите учебни заведения, обучаващи по архитектура.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 6.1. Учебните заведения, даващи специалност „архитектура“ се лицензират /акредитират/ периодично /но не по-рядко от пет години/ по правилник, изработен съвместно от МО и ВУЗ и с участието на Агенцията за развитие на архитектурата и Асоциацията за развитие на архитектурата, създадени по този закон.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 6.2. Чрез системата за акредитиране се регулират: учебните специалности, учебните програми, съставът и квалификацията на преподавателите; осигуряването на връзка с практиката; научно-изследователската дейност; дейности свързани със специализация, квалификация и преквалификация на студентите, преподавателите и включените в тези процеси архитекти от практиката.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 6.3. Системата за акредитация се разработва и утвърждава в съответствие с международно утвърдените стандарти в ЕС.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 7. Профилиране и нива в обучението по архитектура.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 7.1. Като основни специалности в специализираните структури за обучение по архитектура се приемат:

 ​​ ​​ ​​​​ - урбанизъм – териториално, селищно и ландшафтно устройство с квалификация „архитект-урбанист“;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ - архитектура на сградите и съоръженията с квалификация „архитект“;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ - ланшафтна архитектура с квалификация „ландшафтен архитект“;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ - архитектура на интериора с квалификация „интериорен дизайнер“;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ - архитектурен продуктов, графичен и сценичен дизайн с квалификация „архитект-дизайнер“;

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 7.2. Образователните и научните степени и звена в системата на архитектурното образование са:

 ​​ ​​ ​​​​ а) бакалавър – 4 години обучение;

 ​​ ​​ ​​​​ б) магистър – 5 и половина години обучение и 1 и половина години практика;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ в) доктор – степен магистър и защитена докторска дисертация;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ г) доктор на архитектурните науки – защитена докторска дисертация

 ​​ ​​ ​​​​ 7.3. Образователните степени и звания не дават сами по себе си правото на практикуване на професията „архитект“ в една или повече насоки. Тези права се уреждат в областта на:

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ - проектирането с лицензионните режими, приети от КАБ

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ - преподаването от Закона за висшето образование и правилника за развитие на преподавателския и академичния състав към съответния ВУЗ.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 7.4. Висшите учебни заведения по архитектура могат да привличат като гост-преподаватели изтъкнати специалисти от практиката, като ги приравняват към съответната преподавателска степен по преценка на Академичния съвет на съответния ВУЗ.

 ​​ ​​ ​​​​ 7.5. Преподавателският състав на ВУЗ по архитектура се акредитера периодично /на всеки 2,3 или 5 години?/. При акредитацията се отчитат комплексно преподавателската, научна, практическа и обществено-творческа дейност за периода на акредитацията, като за целта се разработва общовалиден правилник.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 8. Учредява се Национален академичен съвет на ВУЗ по архитектура със задачи:

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ - да подпомага развитието на образованието по архитектура с единни критерии и качество;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ - да подпомага и координира научната дейност;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ - да подпомага връзката на ВУЗ с практиката;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ - да подпомага дейността на ВУЗ, насочена към развитието на архитектурната култура.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 9. Учредява се Национален съвет за специализация, квалификация, преквалификация и придружаващо обучение с представители на МОН, Институтът за развитие на архитектурата /?/, Асоциацията за

развитие на архитектурата /?/, създадени с този закон, ВУЗове.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 10. Асоциацията за развитие на архитектурата със съдействието на Камарата на архитектите в България поддържа единен регистър на архитектите в България независимо от тяхната месторабота и квалификация. Включването в регистъра е безплатно и само по личното волеизявлеиние на самите архитекти, които имат отговорност да предоставят достоверна информация за себе си./?/

 

Глава трета

Практикуване на професията

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 11. Форми на практикуване на професията.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 11.1 Индивидуално практикуване – като проектант, експерт-консултант, научен експерт, вещо лице, публицист /архитектурен критик/.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 11.2.Практикуване като ръководител /собственик, мениджър/ на проектантска фирма, специализирана в архитектурата.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 11.3. Практикуване като нает служител в проектантска фирма.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 11.4. Практикуване като общински или държавен служител в администрацията.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 11.5. Архитекти на изборна длъжност – депутат, кмет, общински съветник.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 11.6. Архитекти – преподаватели и научни работници.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 12. Общи професионални етични правила и принципи. Етичен и ​​ деонтологичен кодекс.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 13. Лицензионни режими.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 13.1.Лиценциране на свободно практикуващи архитекти /проектанти и експерти/. Основни изисквания. Профилирано лицензиране.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 13.2. Лицензиране на фирми в областта на архитектурата.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 13.3. Лицензионни организации и структури в областта на архитектурата.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 14. Заплащане на архитектурния труд. /Основни принципи/

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 14.1. Експертизи, задания, консултации.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 14.2. Проектиране по направления –урбанизъм, архитектурно-инвестиционно проектиране, ландшафтна архитектура, интериор, дизайн, художествен синтез.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 14.3. Архитектурно-строителен мениджмънт.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 14.4. Правилници за заплащане на архитектурния труд. Изготвяне, одобряване, приемане, актуализиране.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 15. Отговорности на архитекта. Професионално застраховане.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 16. Права на архитекта-проектант. Авторски права./?/

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 16.1. Права при разработване на проекта.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 16.2. Права при съгласуване и одобряване на проекта.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 16.3. Права при осъществяване на проекта.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 16.4. Права при функциониране на сградата.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 16.5. Права при смяна на собствеността и предназначението.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 16.6. Права при публикуване на проекти и използване на визуалния образ на сградата за учебни, нетърговски, рекламни и търговски цели.

 

Глава четвърта

Обществени, държавни и обществено-държавни механизми /структури, инструменти/ за развитие на архитектурата

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 17.Неправителствени организации за развитие на архитектурата / ЗЮЛНЦ и други закони/.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 17.1. Съюз на архитектите в България.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 17.2. Камара на архитектите в България.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 17.3. Съюз на ландшафтните архитекти.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 17.4. Съюз на урбанистите в България.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 17.5. Други НПО.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 18. Национална асоциация за развитие на архитектурата.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 18.1. Национална асоциация за развитие на архитектурата е обединение на НПО в сферата на архитектурата.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 18.2. Организации - учредители на НАР арх. са САБ, КАБ, СЛА, СУБ.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 18.3. Националната асоциация се ръководи от управителен съвет от 10 души – по 4 от САБ и КАБ, по 1 от СЛА и СУБ и президент, който е извън тези квоти.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 18.4. Представителите на организациите се определят от самите организации и са с мандат от 3 /4,5/ години.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 18.5. Президентът на асоциацията се избира по предложение на организациите от членовете на УС. Той се избира ежегодно, като се спазва ротация в представителството на организациите.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 18.6. Националната асоциация извършва дейност по:

- осигуряване на връзка между НПО и Националната агенция за развитие на архитектурата;

- координиране на съгласувани или общи предложения и становища на организациите-членки и законодателни инициативи;

- координиране на единен календар на архитектурните събития и съвместно организиране на най-важните от тях;

- подпомагане, координиране на представителството в дейности на обществените съвети по архитектура;

- съвместни действия за популяризиране на архитектурната култура за издигане престижа на архитектурната професия и подобряване на условията за реализацията й.

18.7. Управителният съвет обсъжда, приема и издава ежегодни отчети за дейността на националната асоциация. ​​ 

19. Обществени съвети за архитектура.

19.1. Същност и роля

19.1.1. Обществените съвети за архитектура осъществяват дейност по оценяване и промотиране на културните, духовните и естетически ценности в архитектурата.

19.1.2. Обществените съвети за архитектура се произнасят със становище и препоръки по важни проекти с урбанистичен и инвестиционен характер по предложение на творческо-професионалните организации в архитектурата.

19.1.3. Обществените съвети за развитие на архитектурата организират популяризирането и обществената оценка на архитектурните проекти и проучват обществената оценка за архитектурната среда.

19.1.4. Държавните и общински служби и техните помощни структури /ОЕСУТ/ са длъжни да разглеждат становищата и да вземат становище по, съдържащите се в тях констатации и препоръки.

19.2. Изграждане.

10.2.1 Обществените съвети в архитектурата се изграждат на национално, областно и /при необходимост/ на местно /общинско, селищно/ ниво.

19.2.2. Националният обществен съвет за архитектура се изгражда към Министерския съвет и се ръководи от зам. председателя на МС.

19.2.3. Областните обществени съвети за архитектура се изграждат към областните управи и се ръководят от зам. Председателя на областта.

19.2.4. Местните обществени съвети се изграждат към общините, градове и населени места със специфични проблеми по одобрен от МС списък.

19.2.5. В състава на обществените съвети влизат представители на държавната и местна власт /25%/, представители на професионалните организации САБ и КАБ /50%/, представители на други творчески съюзи, НПО, изявени общественици /25%/.

19.3.1. За дейността на обществените съвети се прави и одобрява подробен регламент/устройствен правилник/.

19.3.2. Дейността на обществените съвети се финансира:

- на национално ниво от държавата през МК;

- на общинско ниво от бюджет.

19.3.3. Дейността на обществените съвети се осъществява при пълна прозрачност и контакт с обществеността.

20. Национална агенция за развитие на архитектурата

20.1. Национална агенция за развитие на архитектурата е държавен орган към МК и Р. България.

20.2. Националната агенция за развитие на архитектурата осъществява дейности по:

- развитие на архитектурното образование и наука;

- изграждането и дейността на обществените съвети за архитектура;

- насочването и контролирането на регулирането на практикуването на професията;

- реализацията на културните ценности и художествения синтез в архитектурата;

- популяризирането и защитата публично на архитектурата и архитектурната професия;

- подпомага дейността и сътрудничеството между неправителствените организации в архитектурата.

20.4. Финансиране.

- от държавата – целево;

- през отчисления средствата за строителство в публичния и частен сектор;

- годишни вноски от НПО;

- целеви вноски и дарения от фондации и юридически лица.

21. Развитие на архитектурната наука.

21.1. Учредява се научен институт към Министерството на културата за архитектура - Академия за архитектура с предмет на дейност - изследване на социокултурните и естетически проблеми на синтеза на архитектурата с изкуствата, координиране, планиране и осъществяване на общотеоретични и приложни изследвания.

21.2. Дейността на института по архитектура се финансира чрез бюджета на МК и целево от държавния бюджет чрез възлагане на проучвания от държавни ведомства, общини и др.

​​ 21.3. За координиране на научните изследвания в областта на архитектурата. Институтът изгражда единна информационна система за научните изследвания и публикации в областта на архитектурата.

​​ 22. Развитие на художествения синтез в архитектурата с пластичните изкуства.

22.1. Учредява се обществен фонд към МК за поддържане, функциониране и изграждане на монументално-пластични обекти и художествено-пластично изграждане на сградите и съоръженията от национална значение.

22.2. Възлага се на МК да организира разработването на национална програма за поддръжка, функциониране и изграждане на монументално-пластични обекти с национално значение и художествено-пластично третиране на сгради с национално значение.

22.3. Възлага се на областните управи да организират под методическото ръководство на МК и с участието на общините регионални програми за монументално-пластично изграждане на самостоятелни обекти и сгради финансирани с публични средства.

22.4. Средствата за фонда се набират:

- през целево финансиране от държавния бюджет;

- чрез отчисления от публичните средства за строителство;

- чрез целеви дарения от юридически и физически лица.

23. Архитектурните конкурси

23.1. Архитектурни конкурси могат да се обявяват за всички видове архитектурни задачи – устройствени, инвестиционни, архитектурно-художествени, архитектурно-ландшафтни и др.

23.2. Архитектурни конкурси се обявяват задължително за:

- общи устройствени или нови архитектурно-устройствени концепции за централните градски части и други характерни градски територии;

- устройствени планове за селища и обекти с национално значение; - концесии и проучвания;

- архитектурни обекти с национално и общоградско значение;

- по предложение на националните и регионалните съвети за развитие на архитектурата.

23.3. Архитектурният конкурс се обявява въз основа на задание за проектиране и конкурсна програма.

23.4. Те се изготвят от националните или регионалните архитектурни асоциации. Подлагат се на обществено и професионално обсъждане и се одобряват от националната агенция за развитие на архитектурата или регионалните й поделения.

23.5. Конкурсното задание задължително включва:

- цел на конкурса;

- съдържание на задачата;

- условие за решаването й / допълнителна информация/

- критерии за оценка;

- състава на журито.

23.6. Програмата за конкурса задължително включва:

- условия за участие;

- изходна документация;

- състав на изискваната проектна документация;

- срокове и общ времеви график;

- финансиране на конкурса; национален фонд;

- следствия от конкурса – откупуване на права, последващо възлагане и др.;

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ - условие за възражения и обжалвания.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ 23.7. Решенията на журито след одобряването им от Агенцията за архитектура са задължителни за прилагане от органите на държавно и общинско управление и препоръчителни за частни инвеститори – юридически и физически лица.

23.8. Асоциацията /или агенцията?/ за развитие на архитектурата документира и ежегодно отчита и оценява конкурсната дейност в областта на архитектурата.

23.9. Провеждането на архитектурните конкурси се осъществява от ​​ Асоциацията за развитие на архитектурата и нейните структури.

23.10. Контролът над конкурсното дело в архитектурата се осъществява от Агенцията за развитие на архитектурата. ​​ 

 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Преходни и заключителни разпоредби

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Те третират връзката ​​ със ​​ ЗЮЛНЦ, ЗОП, ЗУТ, ЗКАИИП, ЗАПСП, Законът за висшето образование и др. и предложения за допълнения и евентуални промени в тях.

 

▪ ▪

Този текст, изготвен от проф. д-р арх. Тодор Булув, Председател на Управителния съвет на ​​ Съюза на архитектите в България (САБ, 2019 -2023) – е в изпълнение на неговата платформа за работа като Председател на УС и Мандатната програма за периода 2019-2023 година.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​​​ Проектът за закон е включен: ​​ 

▪ в издадения сборник с материалите за 31-то Общо събрание на Съюза на архитектите в България, юли 2021 година, където бе разгледан и приет – като основа на по-нататъшна работа на съюза ​​ за подобряване на архитектурното законодателство.

 ​​ ​​ ​​​​ ▪ в ​​ списание .Архитектура“, брой 5-6 за 2021 година; и е обект на статията ​​ на проф. д-р арх. Тодор Булев за Закона за архитектурата и законите на архитектурата.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ ▪ информация за работата на САБ по Закона за архитектурата (ЗАрх) е внесена и в Международния съюз на архитектите на срещата на Втори регион на МСА в Будапеща, 2020 година.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Публикацията в АртДиаог има за цел по-нататъшното популяризиране ​​ на идеята за създаване на Закон за архитектурата не само сред ​​ архитектурната общност, но и сред по-широки кръгове, както и да се получи обратна връзка с всички, които се чувстват съпричастни към създаването на качествена архитектура и жизнена среда.

 

145 общо 1 за днес