ЦИРКОВО ИЗКУСТВО - 2018, Брой 3

Думи за българското цирково изкуство и за„цирка“ в парламента

 

 ​​ ​​ ​​​​ Наскоро една от българските​​ агенции „Фокус“ препредаде информация на Скопския ТВ-канал „СИТЕЛ“ за любопитна случка в Хърватския парламент: депутататът Желко Гласнович ​​ от „Независими за ​​ Хърватия“ по време на обсъждането на т. нар.​​ Истанбулска конвенция​​ предложил на защитниците ù, които „не са сигурни в пола си“ или са „жени, заключени​​ в мъжки тела“-​​ дамско бельо​​ и обувки на токчета.​​ 

 ​​ ​​​​ Скопският ТВ - Канал „СИТЕЛ“ – източник на информацията, бе окачествил случилото се като​​ „цирк в парламента“, както​​ постъпват и българските медии в​​ подобни случаи.​​ 

 ​​ ​​​​ Подобни квалификации винаги ме​​ изумяват​​ с неуместността си, предвид на това, че цирковото изкуство е сложно,​​ синтетично сценично изкуство, при това – високорискова професия в почти всички жанрове.  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ По този повод ще цитирам цирковия артист Александър Балкански, син, който на квалификацията на водещия ​​ в едно ТВ-предаване за разигралия се „цирк“ в​​ българското​​ Народното​​ събрание​​ (по повод въвеждана забрана, която европейското право не изисква1), възрази по следния начин: „Има​​ цирк, който те разсмива и​​ си плащаш, за да го гледаш, а това, за което говорите е​​ цирк, който може само да те разплаче.“​​ 

 ​​ ​​​​ Налага се да го допълня, защото​​ и за втория вид „цирк“ плащаме и то​​ ​​ не само публиката​​ на циркови представления, а целият български народ, издържащ и Народното събрание, което е несравнимо повече.​​ 

 

 ​​​​ ​​ Разликата между цирка като изкуство и в частност – българския​​ цирк​​ и „циркът“ в Народното събрание на България е и в това, че цирковите сценични номера: ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​​​ •​​ Преднамерено се основават​​ на​​ необичайни,​​ нелогични​​ или​​ невъзможни,​​ действия на​​ човека​​ или животното като:

 ​​​​ - сложни и рискови​​ акробатични​​ номера (някои от българските​​ са в рекордите на Гинес),​​ летеж​​ на височина 10-12 метра (височината на 5 етажна сграда),​​ огъване на телата по невъзможен за човека начин, разиграване на сложни акробатични номера върху гърба на тичащи коне​​ и т.н;​​ 

 ​​ ​​​​ -​​ фарсови сцени на „свирещи“ на​​ метла клоуни, „препъването“ и падането​​ им от теленото въже​​ и т.н.;

 ​​ ​​​​ - демонстриране на лъвове и тигри, които​​ изпълняват​​ необичайни за тях действия за удоволствие на дресьорите си​​ и​​ на​​ публиката, особено на децата;

 ​​​​ •​​ Обмислени и​​ преднамерени са и​​ страшните​​ номера​​ в цирка,​​ които публиката следи с напрежение, но​​ -​​ убедена, че ще бъдат успешно завършени. (Въпреки, че​​ трите деца на малкия син на​​ Николай, малкия син на Маестро Балкански​​ и​​ неговата​​ съпруга,​​ многодетната​​ Велизара, не могат да гледат номера на​​ родителите си​​ във​​ въртящото се със 70 километра​​ в час „Колело на смъртта“ и с баба си Мария излизат навън);​​ 

 ​​ ​​​​ •​​ Ексцентричността в цирка е​​ също​​ само изразно средство за създаване на цялостния спектакъл, за което се изисква ум, професионални познания​​ и уменията на професионално​​ подготвени циркови артисти​​ при използване на ефектно сценично облекло, музика и осветление.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Всеки, който​​ познава поне малко цирковото изкуство,​​ може да си представи колко талант, характер, воля,​​ труд​​ и дисциплина​​ са необходими, за​​ да станеш добър цирков артист, за​​ да бъдеш включен в спектаклите​​ на авторитетен цирк.​​ 

 ​​​​ •​​ Съществената разлика​​ между „двата“ цирка е и в това, че колкото и да си добър, ако​​ летейки във въздуха​​ се разминеш с​​ върха на пирамидата от въздушни гимнасти​​ – това може да е край на сценичния ти живот,​​ да бъдеш инвалидизиран​​ и дори да загинеш.​​  ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Късметлиите, преживели тежки премеждия и​​ върнали се​​ на манежа​​ са само изключения от правилото (като Александър Балкански, баща, който поради скъсано​​ въже пада от 12 метра, но въпреки​​ 7-те си​​ операции, резултат и на други травми е на​​ манежа до 65 годишна възраст след​​ общо​​ 57 години „трудов“ стаж.) ​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ •​​ Разликата е и в това, че в​​ цирка става въпрос за добре режисиран​​ спектакъл​​ на изпълнения на непрекъснато обновявани и усложнявани номера​​ от​​ различни циркови жанрове.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Клоунадата - свързващото звено между отделните ​​ номера в програмата​​ изисква​​ значително​​ актьорско майсторство,​​ но и достатъчно добри акробатични умения.​​ У нас​​ големите български клоуни​​ често​​ бяха и автори на своите артистични номера - пантомими,​​ етюди,​​ монолози, диалози, изискващо​​ не само изпълнителски, но и авторски качества. Артистичните​​ номера​​ на клоуни като, например - Тодор Козарев или Виктор Топузлийски​​ - солови или с колеги, разсмиваха​​ и разплакваха​​ публиката у нас и в десетки държави на​​ всички континенти, защото в тях​​ намираше място всичко, което вълнува човека – и смешното и тъжното.​​ 

 ​​ ​​​​ • Циркът предоставяше​​ сцена за изява​​ на българските магове, чиито артистични номера, създаваха​​ илюзията за чудо, някои​​ от които​​ –​​ като Мистър Сенко и Маестро Астор, носител на Оскар​​ са​​ сред най-известните в света.​​ Зад​​ постиженията им​​ също стояха безкрайни часове репетиции и тежък физически труд, защото и в​​ магичното изкуство, както и в клоунадата,​​ зависиш не само от ума,​​ таланта и артистичността ​​ си,​​ но и от тялото си.  ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​​​ ​​ Циркът​​ периодично беше сцена и​​ на най-добрите ни комедийни артисти от Сатиричния и други​​ театри, на оркестри​​ и изпълнители на поп музика.​​ И в повечето​​ малки​​ градове на страната публиката​​ виждаше „на живо“​​ звезди от Сатирата​​ благодарение на гастролите на Българския национален цирк.

 

 ​​​​ •​​ Публиката е мотивът, заради който, цирковите артисти работят дотогава, докато сценичните номера получат желаната артистичност, а спектакълът стане омайващо цветен, звучен, шумен​​ – тоест цирково шоу.​​ 

 ​​ ​​​​ Но, за​​ да не се развали магията​​ на цирковото изкуство​​ рядко се говори за обратната страна на медала – неудобствата, трудностите, опастностите, лишенията.​​ 

 

 ​​ ​​​​ Да виждате прилики между цирковото изкуство и​​ ​​ в частност​​ -​​ българския цирк​​ ​​ и „цирка“ в Парламента?​​ Затова –​​ с молба към българските медиите​​ -​​ използвайте​​ други​​ квалификации за парламентарните играчи, тъй като категориите​​ цирк,​​ фокуси​​ или​​ клоунада​​ са неприложими към​​ елементарните​​ им​​ и бездарно изпълнени номера.​​ ​​ 

 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ ●●●

 

 ​​​​ ​​ Освен приносите към публиката и особено пред младите - да покаже границите на възможностите на човека,​​ а​​ и на работата на човека с диви​​ животни,​​ Българският национален цирк,​​ от безкрайните си гастроли зад граница в течение на десетилетия носеше ежегодно​​ милионни валутни печалби​​ на​​ бюджета на​​ България.​​ 

 ​​ ​​​​ Плакатът за цирковите представления, в​​ недалечното минало, обичайно беше от този тип:​​ Последни представления преди гастроли в САЩ и Япония на ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ПРОГРАМА на Българския национален цирк.​​ Като правило представленията бяха по две​​ на ден, ​​ винаги при пълна зала в​​ сградата на стационарния ни цирк София, (намираща се на мястото на​​ „пирона“ на Профсъюзите), а в страната бяха изградени​​ 120 площадки за гастролите му​​ -​​ асфалтирани, електрифицирани и водоснабдени.​​ 

 ​​ ​​​​ Днес вече​​ -​​ несъществуващи, защото почти всички площадки бяха в центъра на​​ градовете и​​ много желани от​​ бързо забогатяващи „бизнесмени“, които, заедно с част от управляващите са в основата на неграмотните и корупционни решения за приватизирането им.​​ 

 ​​ ​​​​ Цирковата база​​ на Националния ни цирк, на която беше манежът и репетиционните на цирка2​​ много бързо бяха приватизирани, защото​​ някой​​ имаше интерес да построи 20-тина сгради и МОЛ​​ на този терен. Но и защото управляващите​​ очевидно​​ нямаха ум да преценят и качества​​ да ръководят​​ Българския национален цирк, който за​​ последните​​ 25 години​​ преди прехода​​ осигури приход в Бюджета на​​ България от 600 млн. долара и 600 млн. рубли, без да броим​​ милионите от​​ приходите у нас. ​​ 

 

 ​​ ​​​​ Оттогава​​ разпадналото се на циркови​​ трупи​​ творческо-производствено обединение​​ ​​ Български национален цирк,​​ оцеляват​​ на собствен ход.​​ В условията на – малко оцелели площадки за гастроли в​​ София и в​​ няколко града в страната и липса на стационарен цирк в София (35 години след като сградата на цирка изгоря)​​ при положение, че населението​​ на града​​ е нарастнало почти 3 пъти.​​ ​​ 

 ​​ ​​​​ За да стигнем до заключителния​​ абсурд:​​ 

• за цирковото изкуство​​ да не​​ се грижи​​ нито една от специализираните​​ структури​​ на Министерството на културата

​​ в Закона за бюджета на Република България​​ да не е предвидена никаква държавна субсидия за подпомагане​​ развитието на цирковото изкуство

​​ цирковото изкуство да не фигурира под никаква форма сред жанровете изкуства в Министерството на културата, което обяснява, защо отношението на общините към гастролиращите институти (държавни или частни) от всички жанрове на изкуството​​ на общините​​ е като към културни институти, а към​​ цирковото изкуство – като към​​ търговски фирми, от което следват и безумните наеми, които трябва да плащат​​ за площадките, на които разпъват​​ шапитото си!

​​ и​​ абсурдния, но и позорен факт, че цирковите артисти се​​ пенсионират на възрастта, на която се пенсионират всички - и​​ следователно до​​ 65 годишна възраст ​​ трябва да бъдат​​ на​​ теленото въже?​​ 

 

•••

 ​​ ​​ ​​​​ В края на 2011 и началото на 2012 г. Министерството на културата, с участието на външни експерти работеше активно​​ за създаване на частта​​ КУЛТУРА​​ за​​ Стратегия 2020​​ – задължение на всяка държава-членка​​ на Европейския съюз.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Безхаберието на Министерството​​ на културата​​ продължи и тогава - никой от големите в цирковото​​ или магичното​​ изкуство не​​ беше включен в работните групи по закона, каквито бяха създадени за всеки жанр в изкуството.​​ Стратегията за развитие на културата​​ не беше финализирана и​​ не бе​​ утвърдена, което предстои да се направи тази​​ есен – така че в​​ дебата​​ за бъдещето на културата у нас​​ цирковото изкуство да заеме своето място.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Досегашното отношение на​​ Министерството​​ на културата, олицетворяващо държавата​​ в изуствата, е пълен абсурд​​ от гледна точка на​​ историята и теорията на изкуствата ​​​​ -​​ дисциплина, очевидно непозната​​ не само на министрите на културата​​ и заместниците им, но и на назначаваните от тях​​ експерти.

​​  ​​ ​​​​ •••

 ​​ ​​ ​​​​ Подобно отношение на държавата към цирковото изкуство​​ е и​​ юридически абсурд, тъй като​​ Законът​​ за авторско право и сродните му права​​ (в сила от 01.08.1993 г.)​​ регламентира: ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​​​ ​​ ​​ Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката,​​ което е резултат на творческа дейност​​ и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма​​ (чл.3, ал.1).​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Обект на закрила от закона са:

 ​​ ​​ ​​​​ ​​ Сценични произведения - драматични,​​ музикално-драматични,​​ пантомимични,​​ хореографски​​ и​​ други​​ (чл.3, ал. 2,​​ т.3)

​​  ​​​​ ​​ ​​ Артист-изпълнител​​ е лицето, което​​ представя, пее, свири, танцува, рецитира,​​ играе,​​ режисира, дирижира, коментира, озвучава роли​​ или изпълнява по друг начин произведение,​​ цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба (чл.74).

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ •​​ Права, сродни на авторското, имат​​ артистите-изпълнители върху своите изпълнения​​ (чл. 72, ал.1, т.);

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Остава само да добавя, че законът е определил за​​ надзорен орган​​ за изпълнението на цитираното по-горе,​​ санкциониращ неизпълнението​​ му -​​ Министерството на културата.​​ 

 

 ​​ ​​​​ ​​ В​​ Европейския съюз, а​​ и​​ в света,​​ няма​​ уважаваща себе си държава, която​​ в​​ бюджета си за култура,​​ да не е предвидила​​ част​​ и​​ за развитието на цирковото изкуство, в която да няма​​ площадки в​​ ​​ градовете за цирковите гастроли, които те ползват безплатно, за разлика от България, където плащат наеми, оскъпяващ​​ билетите.​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ В повечето държави институцията, ръководеща културата,​​ присъжда и следните звания​​ –​​ Национален​​ и​​ Академичен​​ цирк, с което отличава​​ професионалните циркови трупи​​ от останалите, които не​​ разполага с​​ артисти от всички​​ жанрове и не са в състояние да създадат​​ пълноценни циркови спектакли.​​ 

 

 ​​ ​​ ​​​​ През​​ 2016 г. бе отбелязана 120-годишнината на българското цирково изкуство​​ от който празник​​ ​​ държавата отново блестеше с отсъствието си. ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Празникът свърши – да надникнем в делника на цирковото изкуство у нас. Затова се отправям към​​ Академичен цирк Балкански​​ – дело на трупата на​​ Александър​​ Балкански, баща. Не само защото неизвестно как​​ фамилията Балкански прави възможно при най-бедната публика в Европейския съюз – българската, да осигури​​ необходимата скъпа техника за своя цирк,​​ сценичното​​ облекло,​​ хонорарите,​​ осигуровките​​ и застраховките на голям​​ брой артисти,​​ на​​ немалкия​​ техническия персонал, което обяснява защо те са единственият​​ български цирк с пълноценни​​ не само в жанрово отношение​​ спектакли.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Но и защото​​ фамилията Балкански работи над проект за​​ организиране на Академия за цирково изкуство, без​​ което​​ бъдещето на българското цирково изкуство е съмнително. ​​ 

1

​​ Забраната за включване в цирковите спектакли в България пòказа на​​ ​​ дресура на​​ диви бозайници​​ (лъвове, тигри, делфини), поради възможни вреди за​​ животните, които трябвало да живеят в естествената си среда​​ и евентуални опастности за публиката. Въпреки, че е известно, че от 50 години​​ насам всички диви бозайници​​ – обект на дресура се раждат​​ в цирка​​ и отглеждат от дресьорите си – следователно – не са диви животни.​​ Поради което​​ в повечето западноевропейски държави на цирковете​​ този вид​​ ​​ дресура е разрешена, но те​​ не могат да гастролират в​​ спектакли в​​ България, което е нарушение на европейското право.

2

​​ На същия терен беше и сградата на Центъра за квалификация на Министерството на културата – с добра кухня и легова база за 40-50 души (за да не се оскъпява обучението на колегите от страната).

1

1400 общо 1 за днес