Връзката между пърформанс, керамика и
фотография – Силвия Челесте Калканьо
Силвия Челесте Калканьо е родена в Генуа (1974) и до днес работи в Абизола, Италия. Като важна част от нейната творческа биография можем да отбележим нейните самостоятелни изложби в Рим, на важния Международен форум за изкуство във Венеция през 2011 година и Първата награда от Международния конкурс във Фаенца – “Premio Faenza 57” за керамика.
Творчеството на Силвия Челесте, бихме могли да разгледаме по няколко линии. Анализът налага да отбележим на първо място - работата с тяло, образ, но и – повтаряемостта на действията, най-често изразени на езика на фотографията.
Разбира се, тази тема е много обширна, а освен това е широко разпространена в съвременните форми на изкуство. Една линия на творчеството, която трябва да анализираме е –пърформативната страна в нейните фотографии и видеа.
Но какво е работата с пърформанс и какво освен първичната емоция остава след него?
Как фотографията става център в изследването по време на създаването и след това?
За разлика от днес, през 80-те и 90-те години на XX век няма много издадени албуми, книги и анализи за пърформанс изкуството. Общуването между зрител и артист става един от най-важните аспекти, защото радикалната смяна на ролите и провокативните жестове очертават нови хоризонти и възможности за изява и перцепция на образите.
Пример за това е Йоко Оно с нейното видео “Cut peace”.
Ярка фигура е и Вито Акончи, който още през 70-те години на XX век налага своята представа за ново изкуство, наричайки го дори революционно. Той използва себе си като едно безгранично платно, което влиза в най-различни роли. В един етап от неговото пърформативно изкуство става ясно, че дори творецът може да не бъде в галерията. Той записва себе си и оставя зрителите да гледат видео с неговите акции в галерийна среда. Според Акончи най-същественото в този тип дейност е да се отрази не нещо друго, а – едно обикновено ежедневие, правейки опит да регистрира случващото се по света – днес и сега. По-нататъшното развитие се базира до голяма степен на фотографските практики и изследвания.
На съвременната сцена се появяват големи имена като Марина Абрамович и Улай.
Отварянето на границите на възприятията в зрителите посредством развитието на съвременното и концептуално изкуство в Европа става все по-голямо и това дава възможност на фотографията да запази своето място като незаменима медия и вид съавтор в пърформанс арт-а и не само.
Фотографии като “What do you want from me” на Клод Кахун не по-малко провокират объркване и неяснота. Едно двойно експонирано изображение, което днес би могло да се тълкува многозначително, датиращо от 1924 г., обръща представите ни за нормално, класическо, възможно или религиозно.
Един от най-интересните и особените са автопортретите на Франческа Уъдмън, която заснема многократно в огледалото, а лицето и е там, но не напълно. Има образ, но в същото време той се губи и остава неясен.
Ролята на жената и маскирането като важна част от създаването на нови идеи и вдъхновение в днешните фотографски поведения се корени и в картините на Фрида Кало – богати на символика, цветове и мистика. Жени, в чието творчество присъства автопортретът, но и огледалото като обект, който добавя мистериозно внушение, а чрез удвояването на образите значението на произведенията биват променящи се, неуловими и запомнящи се.
Какво казват някои изкуствоведи, които все повече поставят темата за репрезентирането на тялото и използването на автопортрет във фотографията?
Барбара Барт, белгийски изкуствовед проследява и прави връзки от Средновековието и Ренесанса, фокусирайки се в темата как тялото пречупва границите и нормите на репрезентация.
Пърформативното, разгледано като термин се употребява и от английския философ на езиците, който има теория “speech acts”, която обяснява: „Има неща, които презентират света, но нямат как да бъдат обяснени. От самият акт на казването променяш света.“
В един от уъркшопите, които Силвия Челесте прави в Италия в музей Карло Дзаули с името “La plasticita del se” участваха съвременни художници, занимаващи се основно с керамика. Силвия започна да показва различни серии от нейната работа през годините като междувременно стана ясно, че голяма част от реализираните върху материал произведения са в резултат на пърформънс.
Всеки етап от процесите бива заснет. По този начин авторката доказва тезата, че именно фотографското изображение може да бъде имплементирано и интерпретирано по много и различни начини в зависимост от идеята и контекста. Основата на нейната творческа интерпретация има свързващи нишки с психоанализата, a фотографиите върху керамика ни дават повод да помислим както за мултиплицирането, така и за изменянето на образите посредством температурата, която ги топи в пещите на определен градус. Това деформира така или иначе леко неясните изображение, но и допринася за обогатяването на образите благодарение на топлината и топенето на частиците в керамичния материал.
Едно от разсъжданията на италианския изкуствовед Лука Беатриче за работата и е: „Използването на фотографията е претекст, реализация на финалния резултат, който трансформира първоначалният образ в неговия архетип.“
Голямо-форматните фотографски обекти напомнят редица ситуации от филми.
Маскирането като игра, като терапия или провокация се засяга много в днешно време както в реалния живот, така и във визуалните изкуства. Във филми като този на Роман Полански „Наемателят“ или „Широки затворени очи“ на Стенли Кубрик се сблъскваме с подобна иреална история, която се опитва да внуши многопластови идеи за един образ и човек.
Фотографията много подобно си играе с въображението на зрителите, особено когато се модифицира и променя в зависимост от това как бива поднесена.
При Силвия Челесте се изясняват въпросите с медията и нейното значение, със сливането на няколко изкуства и най-вече с многобройните способи на фотографията да внушава директно и индиректно послания, които не биха могли да бъдат постигнати по друг начин.
В исторически и естетически контекст обектите, които създава авторката, ни дават ясна идея за феминизъм, стил, неразривна връзка с миналото и много ясно отправен поглед в бъдещето на миксиране на медиите.
Silvia Celeste Calcagno, La plasticita del se.
Автор на фотографиите от Museo Carlo Zauli, Faenza (2018) – Карина Попова
▪▪▪
Изложби:
2023 - Участие с рисунки в изложба в галерия "Георги Баев", Бургас
2023 – Участие с рисунки в изложба в гр. Сливен, къща Миркович
2023 – Самостоятелна изложба в галерия ''[a] cube contemporary'' с
порцеланови обекти с фотография и рисунки, София
2022 – Участие в изложба „Nel segno della Liberta” – Рим – Instituto per
Restauro, инсталация с фотографии
2022 – Участие в изложба фотография – НХА, Царево
2022 – Национални есенни изложби „Споделено пространство“, Къща
„Хиндлиян“ с фотографии и инсталации от порцелан
2022 – Участие в изложба на международното биенале „Духът на акварела“,
Пловдив
2021 – Участие в изложба - Museo Carlo Zauli “Ceramica primitivа
contemporanea” с авторски керамични обекти, Италия
2021 – Участие в изложба - галерия Аросита и галерия Depoo, София
2020-2021 – Самостоятелна изложба в галерия ''[a] cube contemporary'' с
порцеланови обекти, с фотография и рисунки, София
2020 – Участие във Фотомаратон, София
2019 –Участие в обща изложба на Международно биенале на стъклото,
София
2019 – Участие в изложба на Второ международно биенале ''Духът на акварела'' в Градска галерия, Пловдив
2019 – Награда за фотография в конкурс ''Art Expat Global Art Fair''
2019 –Участие в Изложба ''Convivium'' по покана на куратор Матео Дзаули в
Италия - керамика и фотография"
2019 – Отворено студио в ''Cite Des Arts'', Париж
2018 – Специализация (двумесечна) в ''Cite Des Arts'', Париж
2018 – Участие в летен фестивал за изкуства в Италия, музей ''Carlo Zauli''-
’'Padiglione Estate'' – музика, театър, изложби, лекции и уъркшопи в
колаборация с Италианската керамична общност
• колаборация с Francesco Simetti - създаване на керамични арт обекти
• участие с фотография върху керамика в обща изложба в Италия, музей
Carlo Zauli - от уъркшоп ''La plastica del se'' на художничката Silvia
Celeste Calcagno
2018 - Самостоятелна изложба–рисунки и фотография в ''O! Gallery'', Италия
2018 - Награда за творчески престой в Сите Дез Ар - Париж от Национална художествена академия за дипломна работа - фотография и рисунки върху порцелан
2017 –Самостотелна изложба с фотография в салон ''Карол'', София
2016 –Награда на НХА и Societe Generale Expressbank за най-добър
дипломен проект за бакалавър
2015 - Самостоятелна изложба с фотография в Созопол, арт клуб ''Мишел''
2014 - Участие в ''Mosaic of cultures Ravenna 2019'', Италия
2014 – Участие в ''Residenza D' Artsista'' в Италия, Фаенца с колаборация с
Патрик Тутофоко и Наташа Фенолио
2021 – Хоноруван преподавател в НХА – катедра „Керамика и дизайн на
порцелан и стъкло“
2021–Докторант в Национална художествена акдемия в катедра „Изкуствознание“ - Фотография
2019 - Двумесечна следдипломна квалификация в ''Cite Des Arts'', Париж
2018 - Следдипломна квалификация в Италия – Museo Carlo Zauli
2018 – Национална художествена академия - Магистър
2016 – Национална художествена академия – Бакалавър
2014 - Еразъм в Италия - ''Istituto Superiore per le Industrie Artistiche''
2011 - Национална гимназия за приложни изкуства ''Свети Лука''
▪▪▪
The relationship between performance, ceramics and photography – Silvia Celeste Calcagno
Author: Кarina Popova
In an excerpt from Chapter I of the scientific work Karina Popova, published in the electronic journal Art Dialogue, deals with one of the most curious and interesting topics for artists, namely the mixing of photography with other media. Several main lines are presented in the text that shed light on the stages forming the construction of the overall concept. At the heart of the reflections and the text is the work of the contemporary artist of Italian origin Silvia Celeste Calcagno.
The first part tells about the historical context and the emergence of performance art and the work with body and image as a medium in its own right on the contemporary art scene. The beginning is marked with some biographical background, examples from history, and reflections on art history. The introductory part of the text also mentions the wide possibilities that photography possesses, as well as its variations according to context and idea. Later in the text, the increased interest of postmodern authors in the mixing of media and the photograph as a beginning and an end is unfolded and presented. The links between cinema, literature and working with one's own image are traced.
Karina Popova raises questions about the development of photographic techniques and defends the thesis of the rich field of possibilities that contemporary artists face. On the one hand, the mixing of different media from different origins and on the other hand the image of ceramics, which has taken its place, leads to new conceptual solutions.