ХХ век: СВИДЕТЕЛСТВА - 2022, Брой 2

България – музей под открито небе. Съвременна концепция за историческото наследство – „групово“ експониране в условията на селищните системи

[публикувано във в. „Народна култура“ 15 август 1980, XXIVбр. 33/1 25]

 

 ​​ ​​ ​​​​ Беше време, когато под паметници на културата се разбираше отделната сграда или комплекс, когато заради „чистотата“ на оригинала от него се премахваха всички по-късни (и често пъти по своему интересни) наслоявания. След това преминахме към охрана на цели ансамбли, на селища – резервати. Но пак твърде дълго те се схващаха просто като музейни ядра с неясни съвременни функции и вътрешен живот.  ​​ ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ За да стигнем до една съвременна концепция за историческото наследство в съвременната среда – концепция, отчитаща всички разновидности (исторически, археологически, архитектурни, ландшафтни обекти, произведения на изкуството) на историческото наследство - в тяхното художествено и функционално единство със средата, в тяхното взаимодействие като цялостна система върху територията на страната. Това налага тесни връзки между историко-проучвателната дейност, изкуствоведската или историческата оценка и териториалното и селищното устройство, особено проектирането и изграждането на селищните системи: тези „клетки на комунистическото самоуправление“, както ги нарече другарят Живков.

 ​​ ​​ ​​​​ Лишете човека от памет и той ще престане да бъде личност. Унищожете зримата, материално закрепена памет на един жилищен район, на един град на един пейзаж – те ще загубят индивидуалното, местното, българското. Психологическата връзка между човека и неговата среда ще бъде затруднена. Прекалената „едномерност“ във времето затруднява приспособяването на хората към средата в новите жилищни райони. В жилищния комплекс „Чайка“ във Варна бяха запазени и освежени с ​​ оцветяване някои от характерните за този район преди вили и къщички. Те дават възможност да се съпостави съвременна Варна – с Варна от недалечното минали. Те обогатяват с асоциации образа на комплекса, селищните системи и т.н.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Ще отбележа преди всичко, че пиететът към крехките, но богати на историческа информация елементи на средата все още не е свойствен за всички проектанти – архитекти и градостроители.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Много архитекти предпочитат да работят на „чист терен“. „Чистият терен“ сякаш обогатява свободата на замисъла, ефектните композиции. Трудно е да се каже колко кубометри красиви макети, какво множество от чертежи са натрупани за 20-30 години социалистическо градоустройство. Твърде малка част, ​​ от които – са реализирани.

И странно (на пръв поглед) – реалността доста се различава от желания идеал. Ефектните 15-20 (и повече) етажни „акценти“ се оказват свръхчовешки. А вероятно изходната позиция би трябвало да е различна – не търсене на „свобода“, а търсене и подчертаване на ония исторически развили се индивидуални особености, които ще заразят с вътрешна сила проекта?

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ И нека това „историческо“ не са някакви особено характерни сгради, а редицата кестени, банката ​​ - единствената по-представителна сграда от 30-те години, или даже оформената с цветни мазилки и пластири сграда от ​​ така наречения период на „украшателство“ (50-те години) и тези неща могат да имат място в обществената памет, в културната приемственост, за която стана дума.

 ​​ ​​ ​​​​ Крепости и манастири, жилищни и обществени сгради от Възраждането, археологически фрагменти в центровете на основаните още в античността наши вечни градове (София, Пловдив, Русе, Силистра, Видин, Варна и др.) - за тях сме свикнали да пишем, да говорим, да мислим като за историческо наследство.

А колцина софиянци знаят къде е, как изглежда и за какво е „Кръстът“, дал името на известната местност (сега комуникационно кръстовище) в Лозенец? За изкуствоведа повторените няколкостотин пъти в страната ​​ пирамиди, строени в памет на руските воини, имат минимална стойност. Но за българския облик на ландашафта тяхното значение е огромно. Край гр. Елин Пелин се издига гол хълм с бял параклис на върха. Не е ли това писателската „Спасова могила“? Не се прибавя тук „литературно – историческата“ стойност към архитектурната, изкуствоведската? Закътани в Балкана заглъхнали караджейки: непретенциозни, но изразителни стопански постройки, калдаръмени улички в далечни от осите на урбанизацията, но живели интензивен живот някога махалички; самата пространствена система от тези замиращи днес селца, оживяващи ландшафта на планината, така характерни за Тревненско, Троянско, Етрополско и пр. - всичко това има определено културно-историческо значение.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Наред с охраната на самия исторически обект голямо значение има правилното изграждане на околната, художествено свързана с него среда. Един от характерните погледи към храма-паметник в с. Шипка при подхода към градчето се „засича“ грубо от строящия се жилищен блок. Неотдавна във Върховния съвет по архитектура и благоустройство, бе предложен за разглеждане, но върнат проект, при който целият център на Шипка се застроява с 4 – 5 етажни сгради – едно шаблонно търсене на градското в облика, което още повече би влошило изявеността ​​ на храма – в ландшафта и в силуета.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Пак наскоро бе проведен конкурс за търговски център в градското ядро на Берковица. Някои от премираните ​​ проекти решават по-добре функционалните проблеми, други по-зле, но образът на новата сграда и в двата случая бе осезателно „стандартен“, лишен от нещо характерно. И като че никой не обърна внимание, че с предвиждания търговски център се унищожава един цял „пласт“ от следосвобожденския облик на града, цял запазен квартал от строени в началото на века дюкяни, представляващи характерна и при това също търговксаструктура, която би могла да се адаптира, участвува с историческата си стойност в облика на центъра.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Особена е ролята на пластичниту изкуства, на синтеза в изявяването историческа атмосфера на средата. Понякога документалността на историческите обекти може да бъде обогатена с изобразителните възможности на изкуствата. Но преди време ​​ един наш изкуствовед посочи като фактор за нарастването броя на пластическите знаци... „неизбежното“ рушене на паметниците на културата. Има наистина сгради, които могат да бъдат премахнати и маркирани с плоча. Но ако унищожим клуба на тесняците в София, например, никакъв паметен знак не би ни задоволил. Същото важи и за така набързо и безсмислено съборените сгради турски казарми в столицата, в които е бил затворен и измъчван Апостолът на свободата ... И когато така често в градовете виждаме рано морално износили се плодове на претенциозността, считаме, че автентичността на историческата среда е за предпочитане ...

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Една възможност, на която трябва да обърнем особено внимание в бъдеще, е

„груповото“ експониране на историческите обекти в условията на селищните системи. Търново трябва да живее с околните манастири (една част от тях сега практически се разрушават), Асеновград може да бъде свързан с Пловдив, с Бачковския манастир, Мелник да бъде маршрутно по-добре свързан с античния град в Сандански и с Роженския манастир ... Широка лъка е известна, но колцина обикалят съседните Махмутица, Гелà, Стикъл? В бъдеще ще се разширява, ще се обогатява общественият интерес към историческото наследство – то трябва да е изявено

по-широко във функционалните и художествените взаимовръзки между отделните комплекси в една територия, да се отчитат възможните връзки в рамките на селищната си система, окръга, страната. Редица постановки (обединяващи национални и регионални маршрути, изявяване на „проблемни зони“ – с по-голяма концентрация на историческо наследство и др. бяха заложени и в единия териториално-устройствен план на НР България. Става дума за подход, при който цяла България се третира в определен смисъл като музей под открито небе – подход, при който отделните комплекси и обекти взаимно се допълват, при който ландшафтът е също такава част от историята, каквато са и сградите – подход, при който погледът от Асеновград към Асеновата крепост, от Лясковец – към Петропавловския манастир се нуждаят от охрана, както и самите исторически обекти ...

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Но за реализацията на тази цел предстои огромна проучвателна, проектна инвестиционна и строителна дейност. И не на последно място – преустройство на мисленето и отношението, по-широка социална база на охраната и цялостна дейност, свързана с паметниците на културата.

3

 

596 общо 2 за днес