България – музей под открито небе. Съвременна концепция за историческото наследство – „групово“ експониране в условията на селищните системи
[публикувано във в. „Народна култура“ 15 август 1980, XXIVбр. 33/1 25]
Беше време, когато под паметници на културата се разбираше отделната сграда или комплекс, когато заради „чистотата“ на оригинала от него се премахваха всички по-късни (и често пъти по своему интересни) наслоявания. След това преминахме към охрана на цели ансамбли, на селища – резервати. Но пак твърде дълго те се схващаха просто като музейни ядра с неясни съвременни функции и вътрешен живот.
За да стигнем до една съвременна концепция за историческото наследство в съвременната среда – концепция, отчитаща всички разновидности (исторически, археологически, архитектурни, ландшафтни обекти, произведения на изкуството) на историческото наследство - в тяхното художествено и функционално единство със средата, в тяхното взаимодействие като цялостна система върху територията на страната. Това налага тесни връзки между историко-проучвателната дейност, изкуствоведската или историческата оценка и териториалното и селищното устройство, особено проектирането и изграждането на селищните системи: тези „клетки на комунистическото самоуправление“, както ги нарече другарят Живков.
Лишете човека от памет и той ще престане да бъде личност. Унищожете зримата, материално закрепена памет на един жилищен район, на един град на един пейзаж – те ще загубят индивидуалното, местното, българското. Психологическата връзка между човека и неговата среда ще бъде затруднена. Прекалената „едномерност“ във времето затруднява приспособяването на хората към средата в новите жилищни райони. В жилищния комплекс „Чайка“ във Варна бяха запазени и освежени с оцветяване някои от характерните за този район преди вили и къщички. Те дават възможност да се съпостави съвременна Варна – с Варна от недалечното минали. Те обогатяват с асоциации образа на комплекса, селищните системи и т.н.
Ще отбележа преди всичко, че пиететът към крехките, но богати на историческа информация елементи на средата все още не е свойствен за всички проектанти – архитекти и градостроители.
Много архитекти предпочитат да работят на „чист терен“. „Чистият терен“ сякаш обогатява свободата на замисъла, ефектните композиции. Трудно е да се каже колко кубометри красиви макети, какво множество от чертежи са натрупани за 20-30 години социалистическо градоустройство. Твърде малка част, от които – са реализирани.
И странно (на пръв поглед) – реалността доста се различава от желания идеал. Ефектните 15-20 (и повече) етажни „акценти“ се оказват свръхчовешки. А вероятно изходната позиция би трябвало да е различна – не търсене на „свобода“, а търсене и подчертаване на ония исторически развили се индивидуални особености, които ще заразят с вътрешна сила проекта?
И нека това „историческо“ не са някакви особено характерни сгради, а редицата кестени, банката - единствената по-представителна сграда от 30-те години, или даже оформената с цветни мазилки и пластири сграда от така наречения период на „украшателство“ (50-те години) и тези неща могат да имат място в обществената памет, в културната приемственост, за която стана дума.
Крепости и манастири, жилищни и обществени сгради от Възраждането, археологически фрагменти в центровете на основаните още в античността наши вечни градове (София, Пловдив, Русе, Силистра, Видин, Варна и др.) - за тях сме свикнали да пишем, да говорим, да мислим като за историческо наследство.
А колцина софиянци знаят къде е, как изглежда и за какво е „Кръстът“, дал името на известната местност (сега комуникационно кръстовище) в Лозенец? За изкуствоведа повторените няколкостотин пъти в страната пирамиди, строени в памет на руските воини, имат минимална стойност. Но за българския облик на ландашафта тяхното значение е огромно. Край гр. Елин Пелин се издига гол хълм с бял параклис на върха. Не е ли това писателската „Спасова могила“? Не се прибавя тук „литературно – историческата“ стойност към архитектурната, изкуствоведската? Закътани в Балкана заглъхнали караджейки: непретенциозни, но изразителни стопански постройки, калдаръмени улички в далечни от осите на урбанизацията, но живели интензивен живот някога махалички; самата пространствена система от тези замиращи днес селца, оживяващи ландшафта на планината, така характерни за Тревненско, Троянско, Етрополско и пр. - всичко това има определено културно-историческо значение.
Наред с охраната на самия исторически обект голямо значение има правилното изграждане на околната, художествено свързана с него среда. Един от характерните погледи към храма-паметник в с. Шипка при подхода към градчето се „засича“ грубо от строящия се жилищен блок. Неотдавна във Върховния съвет по архитектура и благоустройство, бе предложен за разглеждане, но върнат проект, при който целият център на Шипка се застроява с 4 – 5 етажни сгради – едно шаблонно търсене на градското в облика, което още повече би влошило изявеността на храма – в ландшафта и в силуета.
Пак наскоро бе проведен конкурс за търговски център в градското ядро на Берковица. Някои от премираните проекти решават по-добре функционалните проблеми, други по-зле, но образът на новата сграда и в двата случая бе осезателно „стандартен“, лишен от нещо характерно. И като че никой не обърна внимание, че с предвиждания търговски център се унищожава един цял „пласт“ от следосвобожденския облик на града, цял запазен квартал от строени в началото на века дюкяни, представляващи характерна и при това също търговксаструктура, която би могла да се адаптира, участвува с историческата си стойност в облика на центъра.
Особена е ролята на пластичниту изкуства, на синтеза в изявяването историческа атмосфера на средата. Понякога документалността на историческите обекти може да бъде обогатена с изобразителните възможности на изкуствата. Но преди време един наш изкуствовед посочи като фактор за нарастването броя на пластическите знаци... „неизбежното“ рушене на паметниците на културата. Има наистина сгради, които могат да бъдат премахнати и маркирани с плоча. Но ако унищожим клуба на тесняците в София, например, никакъв паметен знак не би ни задоволил. Същото важи и за така набързо и безсмислено съборените сгради турски казарми в столицата, в които е бил затворен и измъчван Апостолът на свободата ... И когато така често в градовете виждаме рано морално износили се плодове на претенциозността, считаме, че автентичността на историческата среда е за предпочитане ...
Една възможност, на която трябва да обърнем особено внимание в бъдеще, е
„груповото“ експониране на историческите обекти в условията на селищните системи. Търново трябва да живее с околните манастири (една част от тях сега практически се разрушават), Асеновград може да бъде свързан с Пловдив, с Бачковския манастир, Мелник да бъде маршрутно по-добре свързан с античния град в Сандански и с Роженския манастир ... Широка лъка е известна, но колцина обикалят съседните Махмутица, Гелà, Стикъл? В бъдеще ще се разширява, ще се обогатява общественият интерес към историческото наследство – то трябва да е изявено
по-широко във функционалните и художествените взаимовръзки между отделните комплекси в една територия, да се отчитат възможните връзки в рамките на селищната си система, окръга, страната. Редица постановки (обединяващи национални и регионални маршрути, изявяване на „проблемни зони“ – с по-голяма концентрация на историческо наследство и др. бяха заложени и в единия териториално-устройствен план на НР България. Става дума за подход, при който цяла България се третира в определен смисъл като музей под открито небе – подход, при който отделните комплекси и обекти взаимно се допълват, при който ландшафтът е също такава част от историята, каквато са и сградите – подход, при който погледът от Асеновград към Асеновата крепост, от Лясковец – към Петропавловския манастир се нуждаят от охрана, както и самите исторически обекти ...
Но за реализацията на тази цел предстои огромна проучвателна, проектна инвестиционна и строителна дейност. И не на последно място – преустройство на мисленето и отношението, по-широка социална база на охраната и цялостна дейност, свързана с паметниците на културата.
