ДЕБАТИ - 2016, Брой 1

Spotify или
най-сигурният начин за оцеляване – заставане начело на музикалната индустрия

Имало едно време …

   Последните 100 години бележат впечатляващи иновации в музикалния пазар. От 20-те години на миналия век грамофонните плочи са средството за слушане на музика в домашни условия без живи музиканти „на местопрестъплението”. Колкото и да са разпространени за времето си, по очевидни причини музикалният пазар е несъизмерим със сегашния. Интересното е, че грамофонните плочи запазват магнетичното си обаяние и се превръщат в стока на лукса, истинска колекционерска наслада. Следващ огромен скок в технологиите за широката аудитория се случва през 60-те години, когато на пазара излизат аудиокасетите. Да си вдигне ръката този, които с носталгична усмивка не си спомня как с молив се налагаше понякога да се навива вътре лентата. Като човек роден през 90-те години няма как да не си спомня и уокмените – гаранция за популярност сред съучениците! Пропускайки лирическото отклонение, нека се върнем пак към основната тема. Дигиталната революция, разгърнала се до края на 70-те години изиграва ключова роля за достъпа до музикални произведения на средностатистическия човек. През 80-те, обърнете внимание как се скъсява периода за иновации, пазарът се наводнява с компактдискове. Следва вихър от нововъведения – mp3 плеъри, mp4 плеъри … Не е изненада за никой, че през последните години най-популярният достъп до музика е онлайн стрийминг или директно стрийминг приложения, а начинът за слушане на музика – смартфонът.

Какво представлява Spotify

    Spotify е шведска компания предлагаща стрийминг на музика, подкаст и видео  услуги на съдържание с контролирани дигитални права, собственост на медийни компании. Музиката може да се търси по име на музикант, група, албум, жанр, по плейлист или дори по продуцентска къща. Услугите се предлагат в два варианта – безплатен или платен (премиум). Платените абонаменти изключват рекламите, подобряват качеството на звука и позволяват на потребителя да сваля музика за слушане offline. Създаден през октомври 2008 г., Spotify се радва на над 75 милиона активни потребители, от които 20 милиона са с платен абонамент.

Вътрешни битки

   В последно време Spotify, както и цялата стрийминг индустрия е изправена пред много критика от страна на изпълнителите. Редица световни имена от музикалните среди дават широка гласност на мнението си, че биват несправедливо компенсирани за труда си поради понижаването на продажбите на дискове с тяхна музика и повишаване на ползването им чрез музикалния стрийминг. Бизнес моделът на Spotify е твърде различен от по-традиционните пазарни практики за продажба на албуми и песни с фиксирани цени. Spotify плаща на изпълнителите според пазарния дял, който имат или с други думи броят на слушанията на техните песни, пропорционално на общия брой слушания. Приблизително 70% от приходите се дават на носителите на права, които от своя страна после ще се изплатят на изпълнителите в рамките на индивидуалните си договори. Напълно разбираемо е изпълнителите да се чувстват несправедливо обезвъзмездени за труда си при положение, че изчислената стойност на един стрийм възлиза на бутафорните 0.0011 щатски долара.

   Тейлър Суифт: „Не съм съгласна да дам труда на живота си за експеримент, който не вярвам, че справедливо компенсира писатели, продуценти, изпълнители и създатели на музика”. В отговор Spotify твърди, че музикалната индустрия се радва на миграцията „от пиратството и по-ниско плащащи платформи като им генерира повече плащания от преди” стимулирайки потребителите да се възползват от платените им абонаментни услуги.

   Spotify подема масивна кампания в социалните медии, за да убеди Суифт да се завърне. В официално изявление на уеб страницата си твърдят че 16 милиона от общо 40-те милиона ползватели са слушали музиката й в предходните 30 дни. Това не дава резултат. Твърденията, че Суифт получава по 6 милиона долара годишно се оборват от продуцентската й къща. Следват редица медийни изявления от които става ясно че един от най- популярните изпълнители през последните години е получил едва 500 000 долара за 2013 г., а 6-те милиона са екстраполация на тренда й, тоест какви са очакванията ако поддържа настоящия си темп на стрийминг. Появява се и следният много логичен въпрос: Какво се случва с най-страстните фенове? Те ще закупуват музика, която приятелите им ще слушат безплатно и ще ги питат защо си хвърлят парите на вятъра.

   Други творци от Нашвил, меката на кънтри музиката, споделят същите опасения. Такъв е и Джейсън Алдийн. Човекът пък написал едни от най-големите хитове на Алдийн, Люк Брайън, Блейк Шелтън, Florida Georgia Line (дай на български), Тим МакГроу – Родни Клоусън, определя приходите, които получава от новите стрийминг платформи като „абсолютна шега”.

   Според графика на Дейвид МакКандлес, ако музикант в Spotify има над милион гледания месечно, едва тогава ще получи малко над 1000 щатски долара.

   Люк Луис пише: „…ако Spotify иска да има бъдеще, има нужда от адекватен бизнес план” или с други думи, безплатната опция, в настоящия вид, не е устойчива.

   През септември 2011 г., американската независима продуцентска къща Projekt Records казва: „Ние (публиката) вярваме в стойността на това, което творците създават. Страстта, отдадеността и изразът на твореца се уважават и награждават. Spotify не е услуга, която прави това. Projekt Records няма да вземе участие в тази безпринципна концепция.”   

   Година по-късно американската фънк банда Vulfpeck финасира турне с приходите от Spotify за албум, озаглавен Sleepify, съдържащ единствено тишина. Групата моли феновете си да си го пускат на повторение докато спят. Не е изненада, за никой че скоро албумът е свален от Spotify заради неопределени нарушения. Преди това обаче Vulfpeck си изкарва над 20 000 щатски долара от стрийминг на албума.

   Друго голямо име, изтеглило музиката си, е Том Йорк в качеството си и на индивидуален изпълнител и на Radiohead (група ли е?) вокалист. Йорк и продуцентът му Гордич излизат с позицията, че не само че не се плаща достатъчно на новите изпълнителни, но и цялата музикална индустрия ще забоксува.

   Исландската изпълнителка Бюрк емоционално твърди: „Music стрийминг ми се струва лудост … да работиш над нещо две-три години и после просто „О-о, ето го за без пари”. Не става въпрос за парите; става въпрос за уважение, разбирате ли? Уважение за занаята и вложените усилия.”

   Няма как да не споменем и изпълнители, които от години дават насока на музикалния пазар с творчеството си и сега избират да забавят пускането на албумите си в Spotify, често отлагайки за неопределено време като Coldplay, Бионсе, Адел, Beatles, Led Zeppelin, AC/DC, Metallica, Pink Floyd, Radiohead и т.н.  (дай ги на български, а в скоби английски, освен когато е невъзможно.)

   Разбира се, не липсват и световни имена, както и прохождащи изпълнители, които не само че подкрепят конкретно Spotify, но и виждат бъдещето на музикалната индустрия през призмата на технологични иновации като music стрийминг.

   Красноречив представител на музикантските среди, който подкрепя Spotify е и Чейс Райс, магнетична кънтри сензация от последните години. В интервю той казва, че разбира защо творци като Тейлър Суифт възприемат такава позиция и може би и той би постъпил по същия начин, ако е на нейно място. И все пак, като прохождащ нов музикант иска музиката му да бъде купувана. Само в Spotify той има над 13 милиона слушания благодарение на енергичните си изпълнения и присъствие. Той смята, че за млади изпълнители е изключително важно да продават албумите си, за което Spotify им дава възможност, но още по- важно е това музиката им да се разпространява (популяризира). Spotify способства (помага) да се случва именно това.

    Един от най-слушаните изпълнители за 2015 г. в Spotify е Ед Шииран. Рижавият чаровник смята, че трите милиарда слушания, които има в Spotify, за които прибира 15 милиона британски паунда, не нанасят вреда на продажбите на албума му по традиционните начини.

    Дебатът за ценностите, достъпността и авторските права в музикалната индустрия е наистина многоаспектен и труден за балнсиране. Факт е обаче, че почти всички топ изпълнители могат да се намерят в една или друга стрийминг платформа, което от своя страна говори за това, че технологията е тук и дава алтернатива на по-конвенционалните ни навици.

    Реалността, че през 2015 г. музиката на изпълнители като Дрейк, Риана, Джъстин Бибър, The Weeknd, Кайго, Робин Шулц, Maroon 5, Ариана Гранде, Ники Минаж, Ели Голдин и хиляди още са  на разтояние само едно докосване до екрана на смартфоните ни е невероятен. (изброй първо солистите, после напиши и групите – и дай имената им и уеднакви езика). Кой би повярвал преди 30-тина години? Кой от нас не би оценил колко се улеснява животът ни без да трябва да ходим физически до магазин, а да свалим неща на компютъра си. Но остава въпросът за това как да се усъвършенстват стрийминг платформите така, че да са в крачка с новото поколение технологии, да са удобни и приятни за потребителите и творците да се чувстват справедливо възнаградени, материално и морално.

    За последното трябва да стискаме палци и на Д.А. Уолч – нощем солов изпълнител и половината от инди групата Chester French, а денем съветник в Spotify за екипа, който работи с изпълнителите. Бившият харвардски възпитаник и съкурсник на Марк Зукерберг помага на творците да изпитат по-пълноценно сътрудничество със Spotify като изживяване и да подобрят практиките си за представяне в Spotify. Колкото и иронично да изглежда в светлината на последните критики, още през 2012 г. за статия във Форбс се изтъква, че Spotify желае да стане най- удобната и лесна за управление платформа за стрийминг за творците, помагайки на изпълнителите да стават все по- популярни и все по-високо възнаграждавани.

Външни битки с конкуренти

   Музикалният пазар винаги е бил високо-конкурентна индустрия. Продуктите и услугите, предлагани от Spotify, не са без своите съперници като Apple Music, Deezer, Qobuz, Pandora, Tidal, а също и iHeartRadio. Платформите са сходни като начин на споделяне на музика, наличие или липса на реклами, абонаменти и т.н. От това обаче далеч не следва да се заключи, че всяка от тях няма жокери или специални конкурентни предимства. Въпросът е къде се крие точният баланс в разбирането и задоволяването нуждите на пазара, исканията на творците, технологичните и управленски възможности на самата компания.

   Вероятно най-инамичният претендент за настигане на Spotify за последното полугодие са именно вечните иноватори от Apple. (ако е Apple, сложи запетая и продължи). До този момент компанията е съумявала успешно да инфилтрира и превземе почти всяка пазарна ниша, в която е навлизала. Много съмнения витаеха в медиите относно това дали технологичният гигант ще има същия успех с новата си музикална платформа с абонаменти, особено с оглед мащабните постижения на Spotify и Pandora. Коледният подарък от Apple са наскоро огласените прогнози за малко под 8 милиона платени ползватели до края на 2015 г. и близо 20 милиона такива до края на 2016 г. Сериозни обещания, които тепърва предстои да видим до колко ще се изпълнят, въпреки уникалната нова „3 в 1” услуга (стрийминг, 24/7 радио предаване и Apple Connect).

Какво предначертава това за бъдещето на музикалната индустрия

  Какво ще се случи с бъдещето на музикалната индустрия при това положение – традиционност или иновация? Ето, последният албум на Адел „25” сякаш, за да обори черногледите прогнози за залеза на традиционните продажби на музика счупи всички рекорди в рамките на един уикенд. Продажбата на 5 милиона копия на албума може би показва, че стрийминг платформите все още не са успели да се адаптират напълно към интересите и нуждите на всички заинтересовани страни.

   Въпросът е, не сме ли се заели да съдим една тепърва прохождаща индустрия твърде крайно. Самото Spotify се определя като компания, която все още се обновява и търси мястото си в съвременния музикален пазар. Универсални формули не съществуват. Джонатан Принс, човекът начело на Глобални комуникации и публични политики на Spotify, изрази готовността за пробване на различни  варианти. Тази готовност за гъвкавост и промени обаче е необходимо да се вписва в основополагащите принципи на платформата, тоест наличие и на безплатна и на платена абонаментна опция. Spotify проявява желание за преосмисляне механизмите и политиките си, стига обаче това да се случва в рамките на ценностите й.

   Остава ни само да продължим да следим развитието на този дебат. А засега Spotify прибягва до най-сигурния начин за оцеляване в тези бизнес-иновации. Специално за премиерата на  последния филм от поредицата „Междузведни войни” Spotify въведе специална нова функция. Искате да разбете каква? Сами проверете (това не е платена реклама). В крайна сметка – „Империята отвръща на удара”.

 

 


Един стрийм е всъщност едно слушане на дадена песен за около 30 секунди, като точните секунди варират в зависимост от времетраенето на песента.

494 общо 1 за днес