НАСЛЕДСТВО - 2016, Брой 5

120 години от рождението на композитора и общественик акад. Петко Стайнов – юбилейна сесия на Института за изследване на изкуствата на БАН и Честване в Нов български университет, Департамент „Музика“

 

D:\__АРТ ДИАЛОГ, 4 - 2016\Петко СТАЙНОВ\120 godini Petko Staynov-BAN-pokana-page-001.jpg

      

     Множество са събитията, с които през 2016 г. бе отбелязан юбилеят на една от най-знаковите във всяко отношение фигури в българското музикално изкуство и култура – Петко Стайнов. Те дори трудно биха могли  да бъдат изброени, защото част от тях като Музикалните празници „Петко Стайнов“ и Националния хоров празник „120 години  Петко Стайнов“ в  Казанлък са поредица от събития1. 

      Всички концерти, в това число и състоялите се в Казанлък през първата половина на 2016 г., някои - с чуждестранни участници, са много важни, защото на тях звучат произведенията на композитора Петко Стайнов, въплътил, по думите на композитора Добри Христов, идеала на българските композитори – създаването на българския стил  в симфоничната ни музика. Безспорно решаващ принос, защото „там където свършва симфоничната музика, там свършва Европа“, според Стефан Цвайг. За творчеството си – симфонично и хорово, Петко Стайнов е удостоен с не едно отличие, между които званието „заслужил артист, Димитровска награда (1950), званието „народен артист“ (1952). Признат е и от колегите си. Той е един от основателите и първият Председател на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика“ (1933-1944), обединяващо българските композитори класици от така нареченото второ поколение. Председател  е на Съюза на народните хорове (1933), член на Президиума на Съюза на композиторите (1952).

      Непреходните произведения на композитора Петко Стайнов, трасирали пътя на съвременната национална българска музика, са 

само една от причините за ежегодните чествания в Казанлък и в София и по-специалното отбелязване  на 120-годишнината от рождението му, защото на акад. Петко Стайнов дължим: 

     ▪ развитието на Националната ни опера и репертоара ù, в това число поставянето на  едноактните балети "Приказка" и "Тракия" (либрето и постановка Мария Димова, диригент Асен Найденов, художник Дечко Узунов), през периода октомври 1941 – октомври 1944, когато той е неин директор, Председател на Държавната филхармония и поддиректор на Народния театър 

      ▪ организирането на музикалния живот в България като съветник по музикалните въпроси в Министерство на информацията и изкуствата (от 1948 г.), по-късно Комитет за наука, изкуство и култура, където е  първи съветник (до 1953 г.), в това число и по създаване и организиране дейността на извънстоличните държавни симфонични оркестри и държавни оперни театри

      извеждането на българското музикознание до академично равнище чрез създаването през 1948 г. на Института за музика на БАН, на който той е директор до края на живота си (1977 г.)., имащ, освен всички останали, и забележителния принос за издирване и документиране на значителна част от известното днес българското песенно фолклорно наследство

 

    ▪ развитието на любителското изпълнителско изкуство в България, освен чрез приноса на Института, и чрез личното участие на акад. Петко Стайнов като член на Художествените съвети на Централния синдикален дом "Георги  Димитров", на Градския комитет на Отечествения фронт, София, Председател на Художествения съвет за самодейността при Столичния народен съвет и др.

    ▪ и съвсем не на последно място – приносът на Петко Стайнов към незрящите у нас – като преподавател по пиано в Института за слепи (1927-1941), създаденото от него списанието за слепи „Вестител“ (1928), печатано в Швеция и „Съдба“ – у нас, с редактор Димитър Пантелеев и основаването на Националното читалище на слепи "Луи Брайл" на което той е първият Председател на настоятелството (до 1941, когато става директор на Операта).

 

     Ето защо 2 събития от посветените на юбилея на акад. Петко Стайнов заслужават да бъдат отбелязани по-специално –  Юбилейната сесия на Института  за изследване на изкуствата на БАН и Тържественото честване в Нов български университет. 

 

     ● Юбилейната сесия на Института  за изследване на изкуствата на БАН на 23 ноември 2016 г., бе открита от директора на Института доц. д-р Емануел Мутафов премина под ръководството от проф. д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова и проф. д-р Румяна Каракостова, беше с програма и с резултати от представените на нея изследвания,  достойни за ранга на акад. Петко Стайнов:  

 проф. д. изк. Елисавета Вълчинова-Чендова (НБУ, ИИИзк – БАН) – „Петко Стайнов – Академикът“

 проф. д-р Юлиан Куюмджиев (АМТИИ, Пловдив) – „За един ранен документ от дейността на Петко Стайнов в БАН“ 

 гл. ас. д-р Диана Данова-Дамянова (ИИИзк на БАН) – „Командировките и теренните проучвания на сътрудниците на Фолклорномузикалната секция на Института за музика през 60-те години на ХХ век в документи“ 

 проф. д-р Румяна Каракостова (ас. член на сектор „Музика“ при ИИИзк на БАН) – „Петко Стайнов – директор на Софийската опера“

 доц. д-р Росица Тодорова (СУ „Св. Климент Охридски“) – „Загадката Петко Стайнов“ 

 проф. д-р Емилия Коларова (НМА „Проф. Панчо Владигеров“) – „Тракийски танци“ от Петко Стайнов в полето на диалога традиция – съвременност (1926 – 2016)“

 доц. д.изк. Марияна Булева (ВУ „Св. св. Кирил и Методий“, ас. член на сектор „Музика“ при ИИИзк на БАН) – „Етос, патос и логос на звуковата  повторност в хоровите балади на Петко Стайнов“

 доц. д-р Росица Драганова (ИИИзк на БАН) – „Представяне на творчеството на Петко Стайнов в учебниците по музика – практика и интерпертации”

 д-р Галина Луканова (ИЕФЕМ на БАН) – „Брайловите ръкописи на акад. Петко Стайнов. Дешифрирани творби през периода 2000 – 2015 година“ 

     Представените резултати от изследванията бяха оценка от дистанцията на времето на трудно обозримото дело на Петко Стайнов като композитор и като организатор на българския музикален живот от 30-те години до края на живота му – 1977 г. 

      Част от разработките бяха посветени на неизследвани до момента страни от дейността на Петко Стайнов. Друга част от изследванията бяха приносни и с това, че в немалко случаи се основават на неизвестни до момента документи, поради това, че са само в брайлов вариант и са разчетени през периода 2000-2005 г. 

     За систематизирането на архива на Петко Стайнов и за обработката му за създаването на електронен архив, достъпен за всички в интернет, дължим дълбока благодарност на Фондация „Петко Груев Стайнов“ и семейството му, предоставило и родовата къща в Казанлък за музей. Разчитането на брайловите оригинали на Петко Стайнов, води до това, че след 2000-та година се появяват много нови документи – основа и за бъдещи изследвания. 

 

     Още по-важно е, че с разчитането на брайловите оригинали се появяват и нови, неизвестни произведения на Петко Стайнов – хорови и камерни (на  http://www.staynov.org/nonoteka.php – електронния архив на Фондацията). 

     В края на сесията на БАН бе представен документалният филм „120 години Петко Стайнов“ (сценарист проф. д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова, режисьор Людмил Колев , оператор Михаил Георгиев, продуцент „Едита Груп“ ООД – Анелия Дошева, 2016).  

     Арх.Стефан Стайнов (син), основател и председател на Фондация „Петко Груев Стайнов“ приветства участниците в сесията и изрази удовлетворение, че разработките, свързани с делото на Петко Стайнов като композитор и музикален общественик  са на представители на всички институции, занимаващи се с изследвания в областта на музикалното изкуство. Петко Стайнов (внук), член на управителния съвет и управител на Фондацията  представи пред участниците в сесията електронния архив на Петко Стайнов. 

 

      Честването в Нов български университет, организирано от Департамент "Музика" и Фондацията,  беше с друг характер – разговор за композитора и човека Петко Стайнов. И може би точно по тази причина, както отбеляза и водещата честването проф. д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова и член на Управителния съвет на Фондацията, то е точно на неговия рождения ден – 1 декември. 

D:\__АРТ ДИАЛОГ - 5- ФОТОГРАФИИ\НБУ-ПЕТКО СТАЙНОВ\PC010299.JPG

 

Честването започна с представянето на документалния филм за Петко Стайнов и с изпълнения на 2 негови произведения. 

 

D:\__АРТ ДИАЛОГ - 5- ФОТОГРАФИИ\НБУ-ПЕТКО СТАЙНОВ\PC010313.JPG

 

„“Ръченица“ из „Тракийски танци“, транскрипция за пиано на 

проф. Виктор Чучков, изпълнена от доц. д-р Десислава Щерева, преподавател в НБУ. 

 

И на „Пайдушко“ из „Тракийски танци“, транскрипция на Марио Ангелов, в изпълнение на гл. ас. д-р Златка Ангелова, преподавател в НБУ.

 

D:\__АРТ ДИАЛОГ - 5- ФОТОГРАФИИ\НБУ-ПЕТКО СТАЙНОВ\PC010301.JPG

Публиката от композитори и музиколози, преподаватели и студенти от НБУ, сред които  проф. д.изк. Димитър Христов, проф. д.изк. Явор Конов,  проф.  д-р Румяна Каракостова,  проф. д-р Милена Шушулова, доц. д-р Георги Арнаудов, доц. д-р Васил Гарнизов и другисърдечно аплодира двете изпълнения.  

 

D:\__АРТ ДИАЛОГ - 5- ФОТОГРАФИИ\НБУ-ПЕТКО СТАЙНОВ\PC010308.JPG

     От Петко Стайнов (внук), член на УС и управител на Фондацията и преподавател в НБУ, бяха представени и новите моменти в електронния архив на композитора и музикален общественик Петко Стайнов.

      Разговорът за Петко Стайнов бе и академичен – главно чрез споделеното от проф. д.изк. Елисавета Вълчинова-Чендова и проф. д-р Румяна Каракостова, но и за човека Петко Стайнов, най-вече в казаното от проф. д.изк. Димитър Христов. След  думите на „възхвала и благодарност”, както той сам се изрази, за огромната работа извършена  от Фондация „Петко Груев Стайнов“, премина към думи на възхвала за човека Петко Стайнов. Като – виждането му, че в музиката има място за всички, готови да ù служат, направило по-лек и по-плодотворен пътя в музиката и музикознанието на много млади изследователи, чувството му за отговорност и за мярка при оценките на колегите, отсъствието на лоша дума в речника му, търпението му към всички, с които работи. Проф.Христов изрази възхищението си от човешките качества на Петко Стайнов, които са подвиг за човек, който от най-ранно детство е незрящ и е принуден да постига всичко с неимоверни усилия и труд. 

     С което не можем да не се съгласим, защото творчеството и многостранната дейност на Петко Стайнов не само като художествена стойност, но и като обем е такова, че обикновено забравяме, че то е дело на незрящ. „Незрящ, но окàт, ако използваме определението на писателя и режисьор Павел Павлов за друг български феномен.   

      Петко Стайнов беше повече от прозорлив и всички сме в дълг пред завещаното ни от него в редица посоки, като например – вижданията му за обучението по музика в училище. Те трябва да станат неотложна задача за всички, отговорни за българското образование фактори, ако не искаме децата ни да станат “чужденци в собствената си страна” (според израза на друг велик българин – проф. Петър Нойков). 

      В още по-голям дълг пред Петко Стайнов, и не само пред него, сме, че търпим, от години, младите българи у нас да растат в чужда интонационна среда. Промяната в това отношение е много по-бързо постижима – като се въведе законодателно европейската норма – повече от половината време в програмите на всички радио- и ТВ-канали да бъде отделено за европейска и национална музика и аудиовизуални произведения, за което управляващите мнозинства в парламента се „разсейват“ от години.     

        Може би трябва да отбелязваме всяка година  рождените дни на отишлите си от нас велики българи - с преглед на сътвореното от тях и завещаното, за да не забравим, че е време да започнем да им се издължаваме. 

1

 Програмата с всички събития за честване 120-годишнината от рождението на Петко Стайнов е публикувана на интернет страницата на Фондация „Петко Груев Стайнов“- http://www.staynov.org/ и на Дом Петко Стайнов, Казанлък - http://www.staynov.net/proiavi.html#Tur

 

1262 общо 1 за днес