Размисли върху изложбите на Елица Барамό “Паралелни реалности” и “Отминаващи и оставащи пейзажи” – три гледни точки
Вернисажът на изложбата: авторката и галеристът Енил Енчев - фотография Антонио Г. Хаджихристов
Поглед от непознат площад
Георги Малинов, писател
Изкуството, доказано предвижда и предусеща познанието. Познанието като наука и като обществено възприемане, налагане и наслагване.
Идеята за паралелни реалности се появява в средата на 20-ти век. Събитията в света се случват по определен начин, едва след като някой ги наблюдава, според Нилс Бор. Всичко е вероятно, но се случва вследствие на констатацията, че се е случило. И разбираме какво е станало с котката на Шрьодингер едва след като отворим кутията. Вълновата функция изобразява символично всички възможности, които могат да се случат в една наблюдавана система. Но когато е под наблюдение, безкрайното число възможности се разрушава и остава само една от тях.
При всеки избор реалността се разделя и от всяка възможност се ражда нова, различна реалност, допуска Хю Еверет1 през 1954 г. Вълновата функция е нещо реално, всички възможности, които описва, са реални и всички те се случват.
Центричност - Giclée Print on Art Paper, 160/ 90 см; част от слайдшоу
Картините от пректа “Паралелни реалности” на Барамó може да се възприемат и като художествена интерпретация на идеята на Еверет. Като безкрайни реалности, като многомерни вселени и паралелни, случващи се едновременно светове. Форми и хармонии, където време, пространство и зрител са едно цяло. Творбите предизвикват зрителя да надникне отвъд общоприетото виждане за света, извън вроденото тримерно моделиране, извън представата, че не може да има друго освен тук и сега. Тези картини могат да подканят за абстрактно възприемане на света. „Абстрактното мислене е по-висша форма на мислене от логическото мислене. За да разбере човек абстрактното изкуство, трябва винаги да може да го погледне поне от две различни гледни точки.“
Коралова поляна - Giclée Print on Art Paper, 160/ 90 см; част от слайдшоу
И така след Хю Еверет название “Паралелни реалности” звучи познато. Всъщност учените въвеждат в действие и в обществена употреба нещо, което изкуството интуитивно познава и използва.
За пример, разказът на Борхес „Градината с разклоняващи се пътеки“ се появява през 1941 г. Копенхагенската интерпретация2 е написана, но Еверет още не е дал идеята за паралелните реалности. Героят на Борхес Цуй Бън описва роман, който съдържа всички алтернативи на развитие. Всичко тече едновременно в “безкрайна поредица от времена, в една растяща главоломна мрежа от сливащи се, разделящи се и успоредни времена. В повечето от тези времена ние не съществуваме, в някои от тях съществувате вие, а аз - не; в друго - аз, а вие не; в трето аз казвам същите тези думи, но аз съм една грешка, един призрак.”
Теорията на Еверет твърди, също като героя на Борхес, че всички възможности се осъществяват, но в различни светове, които съществуват едновременно с нашия.
Щом е така може ли да се възприема многомерната вселена по начин, както го прави Цуй Бън?
Дали изкуството не е начинът, по който вълновата функция се възприема в цялост от твореца?
Дали в по-фините състояния, когато творецът се слива с Вселената, вълновата функция вместо да се разруши - се разпростира, докато стане функция на цялата Вселена. И се появяват творби, които са от друго състояние на съзнанието, от други паралелни светове. Сякаш се озовавате внезапно на непознат площад с букет в ръка.
Бяла закуска - Giclée Print on Art Paper, 160/ 90 см; част от слайдшоу
Паметта е избирателно състояние и проектът “Отминаващи и оставащи пейзажи” ни показва тази особеност. Особеност, която всъщност пряко си кореспондира с “Паралелни реалности”. Двата представени проекта имат различен концептуален авторски подход, но разглеждат обща тема и образуват цялост в изложбеното пространство.
Какво става с пейзажите, които отминават и не остават в паметта? Изчезват ли завинаги или в една друга реалност те продължават да са здраво закрепени в съзнанието ни?
Картините от този проект носят усещането за безкрайната памет и същевременно за нейния избирателен характер. Носят и идеята за човешката воля и свободата да променя границите на тази избирателност; идеята за обективиране на света и чрез субективното пейзажно възприемане.
Отминаващи пейзажи, Лоара - акрил и пастел върху хартия, *седиментен процес © E.Б.
Оставащи пейзажи – „Сан шанжман“ в Париж - акрил и пастел върху хартия; *седиментен процес © E.Б.;
71 х 101 см; 2020
И сякаш картините перифразират Умберто Еко - Какво ни остава от името на пейзажа, когато пейзажът отмине?
Азбучна истина е, че съществуват безкрайно множество пейзажи, но всеки от нас е само в един от тях. че всички възможности и пейзажи съществуват и това не ни учудва. Но ако падне гръм и започнем да ги възприемаме едновременно и директно това меко казано ще ни учуди.
Всичко зависи от… вълновата функция, казват физиците, от избирателния характер на паметта, посочват психиатрите, от способността на разказвача, казва Цуй Бън, от вдъхновението на художника, добавяме и... вниманието на зрителя, разбира се.
И котката е жива.
---------------
1 Хю Еверет - американски физик от Принстън
2 Копенхагенска интерпретация - случва се колапс на вълновата функция до едно от състоянията и когато се извърши наблюдение, системата престава да бъде смесване на състояния и остава само едно от тях.
Жадувано и невидимо.
Рзмисли върху проект "Отминаващи и оставащи пейзажи"
проф. дфн Красимир Делчев – СУ “Кл. Охридски“
Българският художник Елица Барамó развива в нови художествени измерения създадената от нея концепция "Седиментен процес". Нейна основа е "идеята за естетика на бавното движение" в линейна перспектива.
Отминаващи пейзажи, река Ганг - акрил и пастел върху хартия, *седиментен процес © E.Б.
Процесът протича чрез утаяващи се енергийно цвето-музикални линеарни ритми, чиято диахронност е предадена визуално в синхронност на забавени вихри чрез сиво-бели слоеве и вълнообразни линии и щрихи. Това придава на пейзажите приглушена "тиха драматичност" и смълчаност, оживявана в пролуките от жизнерадостни одухотворени цветове. Сякаш наблюдаваме стичането на "времеви потоци", слизащи от Небето към Земята по волята на Великия Архитект - Твореца, бавно слягащи в определени пространствени участъци на пейзажа - един вид "хронотопоси" едновременно изплитащи и разплитащи забулени и замъглени фрагменти от природно, архитектурно или силуетно-антропоморфно естество.
Удивителна е последователността и устойчивостта на волята, с която Барамó от години експериментира с този свой метод, прилагайки го в нови креативни полета, десемантизирайки и ресемантизирайки концептуални теми и лични преживявания в опредметеното битие на картини.
Тя маркира идеята за седиментния процес още 2002 година в платното "Утайка от движението" (Sediment der Bewegung) > смесена техника (каталог 2003 г. от изложбите в Гьотинген и Брауншвайг). Забавеното движение в него е елипсовидно около бяла светлина, явяваща се като "място" на платното без интервенция, от където то едновременно се разгръща и свива вибрационно. В този период, в самото начало на XXI век, цветовете на художничката са ярки. В някои платна - почти "диви"- фовистични, експресивни. В настоящия период цветовете са по-приглушени и някак тайнствени, мистериозни.
Оставащи пейзажи, Метаморфози - акрил и пастел върху хартия; *седиментен процес © E.Б.; 71 х 101 см
Относно характера на седиментния процес в проект "Архитекта" логиката е мегалитно-скулптурна и обективна, докато в "Отминаващи и оставащи пейзажи" тя е по-скоро субективно-асоциативна, диктувана от волевите функции на паметта и живостта на спомените, придружени от желание за "оставане" на или "отминаване" покрай "преживяно място - място на лични котви". В някои от композициите на "Отминаващи пейзажи", авторското решение за двоен хоризонт много успешно предава идеята за „левитация на пейзажа“ като мираж. Оставащите пейзажи: „Хабитат“ и „Sans changement в Париж“, са мегалитни, пейзажът „Метаморфози“ - антропоморфен, а пейзажът „Шемет, Барселона“ - носи космическо излъчване и фантастика.
Оставащи пейзажи - Хабитат - акрил и пастел върху хартия; *седиментен процес © E.Б; 71 х 70 см
Сложни питания изникват около функциите на луминозните и замъгляващи ефекти, чрез които цвето-вибрационните, сплитащо-разплитащи, слоево-седиментни появяващи се "феномени" биват фокусирани и/или замъглени. Те гравитират към неопределена фигуралност, трупайки бутафорна миметичност или бидейки тотално де-фигурирани губят очертания и гравитация. Антигравитационно се сливат с "фона" и "политат" към полу-невидимост.
Това заличаване на границите между фигуративна и нефигуративна респ. абстрактна живопис, между видимо и невидимо, отвежда до многосмисленост. Усещането за отвореност на тълкуването апелира към въображението на публиката, към асоциации на чувства, копнежи, настроения. В това се крие загадъчността и тайнствеността в платната на Барамó - енигматичното, фантомното. Заглавията на пейзажите подсилват шансовете на въображението и паметта да извикат определен образ и да фигурират в призрачна форма. Или пък да де-фигурират видимото на към жадуваното невидимо за сетивата. Бленувано невидимо, разпънато умозрение върху осите на фикционален пейзаж в левитация. Да сплавят форми от безформеното.
Точно това качество придава на творбите на Барамó подсилено съвременен характер, предвид нарастването на "миксирането" и "аморфността" във визуалната култура на "дигиталната цивилизация".
Тя постига този акцент "мануално" и артистично. Не "механично" и техно-дигитално. Дава нови шансове за оцеляване на авторовото начало, отблъсквайки анонимното визуализиране, гасящо активността на "субективното начало". Творчеството на Барамó е новаторско с диалектическия си подход, може да заприлича на забулено субверсивно, но липсата на агресия и идеите за културна приемственост на авторката я приобщават. Тя посяга едновременно на фигуралното и на нефигуралното начало и се разполага в едно помежду двете в "трето художествено измерение". Тя еманципирано си "играе" с всички понятия, използвани за съвременната живописна творба: абстрактна, монохромна, фигуративна и предметна, експресивна, романтична...
Тайнственото и мистичното, копнежът заискряват пак!
Гравитация и Левитация
На предмети и пейзажи
Пейзаж – „Мираж“!
Наблюдателят като демиург на реалността.
Размисли върху изложбата «Паралелни реалности»
Иван Владимиров – Нав, психолог и писател
Тук, в настоящето, ние, аз и ти, се стремим към кохерентност, предвидимост, стабилност – познати и удобни илюзии. Убягва ни, че единственото постоянно нещо е промяната, и че можем едновременно да обитаваме паралелни реалности.
Изкуството е коридор към това прозрение. То подчертава субективната и творческа природа на сетивата ни… и множествения характер на възприятията. Изкуството ни изважда от статиката и ни прави интерактивни – превръща ни в обект на творчество, герои на картини, които оживяват. Порастваме, когато приемем тази своя истинска природа. Ставаме зрящи и преминаваме в активна позиция. Поезия (дуенде) и автопоезия3.
Когато гледам композицията на Ешер „Лента на Мьобиус II.“ и часовниците на Дали, или пикая в писоара на Дюшан, закачен в тоалетната ми, кехлибарените ми очи стават течни, вълнуващи се.
И името ми е изписано върху вода.
В този миг така ми действа „Тишина“ на Елица Барамó. Там реалното и въображаемото се смесват, залива те „Радост“, която става твое чувство, става друго твое чувство. Пораждането на нещата в погледа на наблюдателя придобива многоизмерна форма. Застиваш и не смееш да помръднеш, за да не счупиш впечатлението. А после нарочно се смееш, за да смениш кадъра и то прелива в ново, като докоснато от „Философски камък“.
Философски камък - Giclée Print on Art Paper, 160/ 90 см; част от слайдшоу
Течеш като вода през усещания-форми, докато не преминеш онзи „Хоризонт на събитията”, където ти си част от цялото и самото цяло, наблюдателят и хванати за танц ръце (танцът на Елиът*). Дори си фоновият шум от мляскането на сръбващия сътворението Господ. Парчето лед в сърцето е сублимирано в пара. Материята е пак енергия. Ти си безкрайност и „Вечност“ (в кавички са имената на картини от проект „Паралелни реалности“ на Барамó).
Тишина - Giclée Print on Art Paper, 160/ 90 см; част от слайдшоу
Вечност - Giclée Print on Art Paper, 160/ 90 см; част от слайдшоу
Наблюдателят като конструктор на възприятието, демиург на реалността. Рядко подхващана тема, някак неудобна, защото противоречи на пухената ни илюзия за единния Аз, че човек е „това“ и нищо друго.
Радост - Giclée Print on Art Paper, 160/ 90 см; част от слайдшоу
Тази истина е като две пресичащи се линии, тя е най-малкото триизмерна, флуидна, в непрестанна динамика. В нас съществуват множество Аз-ове, хор от гласове, нагласи, визии. Във всеки миг, човек вижда света през една от възможните призми. Дали се е наспал, дали е гладен, какво се е случило, всички тези неща определят възприятието. Това е вертикалната линия.
Втората линия, хоризонталната, е за непрекъснатата промяна във времето. “Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река.”- както казва Хераклит. В този смисъл, няма един и същ наблюдател в два различни момента. Ако препрочетеш една книга след година или няколко, ще забележиш други неща, други акценти. Ще насочиш фенерчето на мисълта в друг ъгъл, на базата на нов опит, ще откриеш паяче, а не прозорец. Друг вкус в различна уста. Експеримент показва, че хората помнят по различен начин случки от миналото, в зависимост от това как се чувстват в настоящия момент. Ако са щастливи и удовлетворени е едно, ако не са – съвсем друго.
Има и трета линия - на квантовото измерение. Възприятието променя възприеманото. Интеракция е. Там човек може да гледа през няколко чифта очи едновременно. Да бъде множеството на Уитман, безкрая на Блейк. Но това е висока топка, за бъдещите поколения, когато съзнанието ще е на друго ниво.
„Бърт Нортън“, от Т.С. Елиът (първата строфа е моя адаптация. Останалото е превод на Владимир Левчев). Квартетът на Елиът е структуриран по модел на Струнен квартет № 15 в ла минор на Бетовен.
Минало и бъдно време
са лица на настоящето.
Което би могло да бъде, е абстракция,
постоянна възможност
на въображението.
…
„Сапфир и чесън сред калта
в търкалящата ос са впити.
Трептяща, струната в кръвта
под белега втвърден запява —
войните древни помирява.
Танца във вената, в гърдите,
на лимфата ни кръговрата
потокът звезден очертава…
…
В неподвижната точка на кръжащия свят.
Нито от плът, нито безплътен,
ни от, ни към;
в неподвижната точка е танцът.
И има само танц.“
Т.С. Елиът
Радост - Giclée Print on Art Paper, 160/ 90 см; част от слайдшоу
--------------------------
3 Игра на думи с термина на автопоезис (себетворение), въведен от Франсиско Варела като описание на самоорганизиращите се системи.
„Автопоетичните системи из-действат един свят, който ги предхожда (тук се разграничава от радикалния субективизъм) и в същото време го създават и поддържат, но не от нищото и не тотално, а кръгообразно. Не чрез проста обратна връзка, а чрез ко-дефиниция произлизаща от долното биологично ниво (тук се разграничава от радикалния обективизъм).“
---------------------------------------------------------
Елица Барамó живее и твори в София.
● Тя е художник на свободна практика от 2001 г., когато завършва Национална Художествена Академия - специалност "Илюстрация". Член е на СБХ, секция Живопис.
● Има множество самостоятелни изложби в галерии и музеи в България и Германия (напр. Музей Gropius Alfeld - ФРГ, галерия "Alte Feuerwache" - Гьотинген / ФРГ, Villa Mohr - Мюнхен / ФРГ, Български културен институт - Берлин / ФРГ и Будапеща/Унгария), галерии на гилдията (Künstlerhaus - Гьотинген / ФРГ, Шипка 6 - София/ Бг) и участия в международни проекти и симпозиуми ('19 Art Fair West - Норуич/ Англия; '18 “Armory artweeks“- Ню Йорк/ САЩ; '17 Art Basel; '16 проект „Art meets History“, Гримберген - Брюксел/ Белгия; като национален представител: '08 EUropas Mitte - Fulda / FRG симпозиум; '01„Jeux de la Francophonie“ - „Musée des Beaux Arts“ / Отава, Канада.)
● Публични поръчки към Столична библиотека ('18-'20), Столична община ('01-'08).
● Отличена от Министерство на Културата (НФК), както с награди за живопис и дизайн в България, Германия и Америка.
• • •
Столичната галерия [a] cube contemporary беше домакин на изложба на Елица Барамó по авторските й проекти през февруари и март 2021 г.
“Паралелни реалности” и “Отминаващи и оставащи пейзажи”.
Предлагаме ви три погледа към тази изложба.
с подкрепата на Национален Фонд Култура по програма Творчески инициативи
