Представяне на многотомната студия „Изкуството архитектура“ на проф. д-р арх. Тодор Булев
•••
24 април 2017, Галерия „Академия“ на НХА
София, ул. „Шипка“ 1
Проф. д. изк. Чавдар Попов: Без да се опасявам от силни думи, ще открия днешното представяне на петтомното изследване „Изкуството архитектура“ на проф. д-р арх. Тодор Булев с това, че то е събитие, защото е на равнище, което превръща днешната среща на професионалисти от различни сфери - в удоволствие.
Този изследователски труд на професор Булев, доктор на архитектурните науки, един от най-изтъкнатите специалисти в областта на архитектурата, озаглавен неслучайно „Изкуството архитектура“ се отличава, освен с изследователските си качества и с връзката между теорията и практиката. В други сфери, като например в изобразителните и пластичните изкуства, творчеството и изследванията са дело на две различни гилдии. Докато при Тодор Булев имаме съчетание между архитектурно творчество и практика и изследователска работа. Това съчетание при него е намерило една изключително продуктивна и бих казал - щастлива форма. При това – примерите на които се основават обобщенията и изводите в изследването му са и от съвременната архитектурна практика и в исторически аспект.
Освен автор на архитектурни проекти, в това число и на реставрацията и модернизацията на ансамбъла
от сгради на Посолството в София на Светия Престолна (Ватикана), където Тодор Булев е автор и на монументални творби, на фрески и на проекти за дърворезби, той участва в създаването на общия градоустройствен план на София и на България.
Посолството на Ватикана в София
Затова той е и известен автор на множество изследвания в областта на териториалното устройство, на градоустройството, на ландшафта, на архитектурната композиция, на наследството и т.н., както и на теоретични изследвания.
Освен архитект, изследовател, преподавател и автор на значителен брой текстове, Тодор Булев е и художник - една друга сфера на негова артистична изява. На публиката, гравитираща най-вече към художественото творчество Тодор Булев е известен с многобройните си персонални изложби у нас, а и зад граница, последната от която беше „Мароко“.
От откриването на последната изложба на Тодор Булев - „Мароко“, 15 ноември 2017, Изложбен салон на САБ, София
Освен това, Тодор Булев е и добър илюстратор, поради което - в книгите, които представяме днес виждаме неговите много артистични и живи рисунки, които намирам за много далеч от така нареченото архитектурно рисуване.
Накратко - Тодор Булев е един много продуктивен и многолик творец.
•••
Многотомното „Изкуството архитектура“ е рядко изследване, защото архитектурата е един свръхсложен обект за изследване поради това, че е и инженерна наука, и строителство и много други неща – тоест, колкото изкуство, толкова и строителство.
Аспектът, от който Тодор Булев разглеждат всички елементи на това, което наричаме архитектура, е изкуството. Това представлява интерес не само за архитектите, но за нас изкуствоведите и за художниците, поради което проф. Булев чете в Художествената академията един курс в специалността „Монументална живопис“, за които синтезът на архитуктурата и изобразителните и пластични изкуства е една от най-важните дисциплини, особено в исторически план.
„Изкуството архитектура“ е безспорно от категорията – фундаментални изследвания. И не само защото мащабът на замисъла му е впечатляващ, но и защото подобен труд у нас липсва, както и в по-голям геграфски обхват, но и защото резултатът от изследването и обобщенията, до които достига Тодор Булев заслужават подобна оценка.
Материалът в многотомника е разпределен в 5 тома със заглавия – Същност, Форма, Единство, Композиция и Битие, четири тома от които вече са пред нас.
Трудно е човек да намери по-глобални категори и обобщаващи понятия от тях за архитектурното творчество във всички области на архитектурата. Мащабният обхват на материала и аспектите, в които е разгледан и съпоставен - архитектурата и природната среда, архитектурата и труда, отношенията на архитектурата с останалите изкуства, богатите примери, на които се основават обобщенията и изводите – от малките архитектурни форми до най-монументалните, правят интересно и изключително полезно многотомното изследване на Тодор Булев за преподавателите и за студентите, особено от специалностите – изкуствознание и монументална живопис.
Въпреки безспорната си научна стойност и огромния по обем изследван материал, книгите на проф. Булев нямат тежко академично звучене, дължащо се, според мен на много интересната си структура, композиция, на самия изказ, подпомогнато от богатия илюстративен материал - рисунки и рисуваните на ръка чертежи от самия автор.
Към това трябва да отбележа една важна особеност на изследването – евристичния му потенциял. В първите два тома, тъй като следващите два тома не познавам добре, поради това, че излязоха преди дни, има множество, бих казал, умни подзказки. Те не само позволяват да бъде разбран и усвоен анализа, който Тодор Булев прави, но смятам, че импулсират и провокират мисълта не само на професионалистите в няколко сфери, но и на заинтересования и информиран читател.
Смятам, че е добре проф. Булев сам да представи книгата си, защото този многотомен труд е и една равносметка на един много дълъг и плодотворен труд, а когато толкова дълго работиш над една материя ти се превръщаш, както е известно, в най-големия специалист. А и мисля - за всички ще бъде интересно да научим какъв е подтикът, който е довел до това мащабно изследване.
Проф. д-р арх. Булев: Знаменателно е, че въпросът за архитектурата като изкуство и представянето на новите ми книги се прави именно в сградата на Националната художествена академия, за което благодаря на проф. Чавдар Попов и на Академията. Факт е, че изкуствоведите и удожниците по изобразителни и пластични изкуства са най-много свързани с архитектурата, въпреки че аз смятам, че всички, които се занимават с изкуство трябва да познават архитектурата по-добре.
Изследването е свързано с много други специалности, предимно архитектурни, затова се радвам че присъстват и преподаватели и професори от Висшето строително училище, което е университет по архитектура и инженерни науки. При това единственият университет, в който ме поканиха да преподавам естетика. Разбира се аз предложих това да бъде специализиран курс - естетика на архитектурата, защото въпреки че студентите проявяват интерес към тази философска материя, смятам че тя трябва да им бъде поднесена така, че да има пряка връзка и с професията им. За мен е голямо удовлетворение, че се прие точно такава програма и че студентите проявяват интерес към нея. Благодаря на колегите от университета, които са на днешното представяне на изследването в Художесвената академия – проф. д-р арх. Борислав Борисов, проф. д-р арх. Янчо Александров, ландшафният архитект проф. Пенчо Добрев, проф. д-р Ружа Маринска, в чийто юбилеен сборник бе включена студията „Езикът на изкуството архитектура“, колегата Явор Банков, с който още през 80-те години, в които се преобръщаха нашите представи за архитектурата, сме спорили по много въпроси, както и на мои бивши и настоящи студенти, които не са загубили интерес да продължат това, което сме започнали заедно.
Защитих дипломна работа в един много сложен момент –
1969 г., когато отзвучаваха революционните вълни в Западна и Източна Европа. Тогава, когато се дискутираше дали университетите не трябва да бъдат изпратени в периферията на общестото и дори – дали да ги има, моята дипломна работа се наричаше „Университет“. За да навляза в жизнената същност на архитектурата, реших че първо трябва да разгледам отношенията – хора-среда-архитектура и за целта направих нещо като социологически модел на един университет. Това по-късно ме доведе до по-сериозни занимания с проблеми на естетиката. В архитектурата естетиката се изчерпва едва ли не със симетрия, ритъм, фасада, но това е само опаковката, само върхът на айсберга, а - останалите 7/8 от същността на естетиката остават скрити. Докато естетиката има дълбока основа и се корени в процесите на материята, което беше и подтикът ми към изследването ù. Така стигнах до първите книги, които направих – през 1982 г. „Естетически проблеми на съвременния град“, издадена от „Наука и изкуство“ а по-късно и „Дизайн на градската среда“.
Ако в първата книга навлязох по-дълбоко в темата за малкото и голямото в архитектурата, в които основните закономерности са еднакви, във втората навлязох в темата човек-среда, в която представих тезата си, че човек възприема архитектурата не само зрително. Онагледени със съответни схеми, може да се каже, че така възникна и понятието средови подход. Тогава, в 90-те години на миналия век, бяха разработени и схеми за малките неща в архитектурата на града, които предизвикаха международен интерес, защото те изпревариха чуждестранната архитектура с почти 30 години - и като мислене, и като предложения.
Бих казал, че имах шанса да започна късно да преподавам - в новооразувания факултет във Варна, което ми осигури в течение на близо 30 години време за богата лична практика като действащ архитект. Това ми позволи да осмисля практиката в исторически план от изследванията, които са ми били необходими при разработките ми като архитект и собствената ми практика.
Двутомната „Ландшафна архитектура“ като изследване е резултат на други проблеми, които трябваше да изясня за себе си. Това мое изследване не е предназначено за озеленители, които искат да станат архитекти, а за архитекти, които искат да разберат повече за пространствата, в доминира природата.
Последва я една студия за естетическото качество на жизнената среда на България, която е и една карта на качествата на ландшафите у нас. Това проучване осигури документиране и степенуване на наличното природно богатство, което още тогава изигра своята роля при териториалното планиране. Ако сравните картата на защитените територии у нас, ще се убедите, че те са много близки до каратата, съдържаща се в „Ландшафтна архитектура“. Фактът, че това изследване се ползва и сега при териториални разработки мисля, че го прави уникално и емблематично.
„Градът и изкуствата“ е следващата важна студия. Корицата на книгата е един план на София, но интерпретиран по отношение на изкуственото осветление и резултатът е аналогичен – София от 7-8 години вече е с генерален план на осветлението.
Паралелно с това изследвах въпроси като архитектурното формообразуване и много други, свързани с него и така закономерно стигнах до „Изкуството архитектура“. И двете думи пораждат въпроси – какво изкуство и каква архитектура. Докато през последните 4 години работех над изследването, стана ясно, че то е обемно и че трябва да разделя изследвания материал и изводите в 5 тома. Имаше един момент, в който се запитах – нужно ли е това изследване ? Още повече, че във всички подобни случаи преди имах подкрепата на моя талантлив син, който ни напусна много млад. Тук е мястото да отбележа, че понеже е вярно, че зад всяка успяла жена стои един мъж и обратно – искам да благодаря на Биляна Александрова за подкрепата да не загубя вяра в себе си. През това време попаднах и на двата тома на изследването „Архитектурно проектиране“ на Асен Михайловски - един от нашите модернисти, заминал за Бразилия и останал там. В книгите му, издадени през 1940-1941 г. той има тèзи, които са актуални и днес. И си казах – щом в тези военни години, един архитект, който няма практика, няма какво да прави, работи върху архитектурната теория, а ние не сме във военно положение, все пак - трябва да завърша това изследване и да направя необходимото то да стигне до повече хора.
(Представянето на самото изследване от проф. Булев е следващата публикация в този брой)
проф. д-р арх. Янчо Александров: Като продължение на казаното от проф. Булев, искам да кажа, че с развитието на технологиите, строителните материали ще играят все по-голяма роля при естетизацията на формообразуването и архитектурните решения. В каменната архитектура, в гръцката и римската - гъстото разположение на колоните е преобладаващ елемент, които формират определени пропорции и естетика. В дървените материали, както знаем, пропорциите са други. Тоест – времето се записва и в строителните материали, съответно – в архитектурата. Така е и днес, когато прозорците са водещ елемент при решаване външния вид на сградите, някои от които са изцяло стъклени.
Искам да поздравя колегата Булев за книгите, които вече са пред нас и да се присъединя към репликата му, че е благодарен на съдбата, че преди 4 години, когато беше издигната кандидатурата му за председател на Съюза на архитектите, не е бил избран, защото едва ли - през този период, би се справил с такава изследователска задача. И понеже сме свидетели какви резултати постига Тодор Булев като изследовател, си пожелавам да не го изберат и през следващите 4 години, от което архитектурната колегия и свързаните с нея, ще спечелим много повече.
Проф. д-р арх. Борисов, ректор на Висшето строително училище „Любен Каравелов“, София : Искам да благодаря на моя колега и приятел - проф. Булев за възможността да чуем от него нещо повече за времето, в което той събира в течение на много години материал и го изследва, както и за причините за това. Първите 4 тома от това мащабно 5-томно изследване са пред нас и аз го каня да направим още една премиера на изследването му в нашия университет - за преподателите от Държавната изпитна комисия и дипломантите.
Сега искам само да му благодаря за всичко, които прави за нашия университет, за архитуктурата и за България.
Проф. д-р Ружа Маринска: Хубавият повод, който ни е събрал е издаването на първите 4 тома на едно много амбициозно дело на професор д-р арх. Тодор Булев – да събере и представи огромния обем практики по темата „Изкуството архитектура“ както и своите размисли през десетилетията.
Това, което ми се иска да подчертая за Тодор Булев, е че той е артист-архитект и го казвам, не само защото той рисува, което изразява друга негова вродена същност. Много архитекти рисуват, но неговото рисуване се отличава с чувствителност към визуалния образ, затова и резултатите при него и тук са значими. Това е едно отличващо го качество – артистът-архитект Тодор Булев.
Друга негова характеристика, която много държа да отбележа – това е гражданинът Тодор Булев. В последните 30-тина години непрекъснато се оперира с израза гражданско общество, но това понятие плува в много неопределено пространство и още не е част от живота ни. Малцина от днешните хора и творци и то не само в архитектурата, а изобщо – художници, писателии имат гражданско чувство и отговорно обществено поведение. Смятам, че това не означава само да имаш някакво мнение по случващото се в живота и да го изразяваш, но и активно да действаш. Ето – това искам да подчертая за Тодор Булев – неговото будно съзнание по отношение на всичко случващо се, съзнание, което не стои в сянка, а активно действа, независимо в какво качество – дали като проектант, като архитект, отговарящ за определен столичен район, като член или фактор в Съюза на архитектите или като изследовател. Подчертавам това, защото сред неговото поколение, стартирало професионалния си път малко след 60-те години, имаше повече творци-граждани като Тодор Булев, каквито и да са били условията и времето. В общественото пространство – днес, това качество се усеща като липса.
