„Отминаващи и оставащи пейзажи“- изложба на Елица Баръмова-Барамó / 29.10.2020 – 20.01.2021 в Българския културен институт, Будапеща

Изложбата на Елица Барамó в Галерията на Българския културен институт, Будапеща и предстоящите изяви в [a]cube contemporary - София и в Галерия Соня Монти, Париж се реализират с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по Програма „Творчески инициативи“
Пространството на Българския културен институт в Будапеща представя самостоятелна изложба на Елица Баръмова-Барамó. Под наименованието „Отминаващи и оставащи пейзажи“, експозицията е събрала в себе си живопис, концептуални текстове, рисунки и късометражен арт-филм. Разделена условно на четири проекта, авторката наименува всеки от тях със самостоятелно заглавие - „Отминаващи и оставащи пейзажи“, „Архитекта“, „Човешки състояния“ и Арт-филм „Споделени прстранства“ (29‘) (живопис в движение и видео арт „Noumenon“).
Елица Барамó е от авторите, които експериментират, търсят и се развиват.
Тя е създател на концепцията „Седиментен процес“, идея върху която работи през последните години и е разпознаваема, като стил и търсене в настоящата изложба. Визуалният език, който създава притежава свой синтаксис, чиято основа се базира върху математическа логика и линейна перспектива. Барамó поставя фокуса върху естетиката на бавното движение и идеята за артистичния жест в своите произведения. Структурата на образите и състоянията в настоящите проекти пресъздават илюзията и представата за гравитация и антигравитация. Символите и изображенията комуникират и тематизират с езика на въображаемата рефлексия и създават индивидуален смисъл и код в пространствените полета. Авторските текстове, включени към живописните композиции обединяват и образуват цялостната концептуална рамка, в която интегралното се състои от две части – „диптих“. Визуалната концепция заедно с текстовата част пресъздават едно цялостно възприятие и осъзнаване на произведенията от изложбата, повдигайки въпросите за актуалността и случващите се събития във времето, в което живеем.
В ателието, 2020, личен архив
Проектът, с който започва Елица Баръмова-Барамó - и своеобразен акцент в изложбата е „Отминаващи и оставащи пейзажи“ (живопис). Той развива смисъла за представата и избирателния характер на паметта. Със средствата на живописта, авторката създава имагинерни и фантазни пейзажи, природни състояния.
Отминаващи пейзажи - Понте Векио, Флоренция - смесена техника: акрил и пастел; хартия 320 gsm; *седиментен процес © E.Б.; 71 х 101 см
Разгръщайки идеята за преминаването, или по-скоро отминаването и оставането, Барамó ни представя едно осмисляне на личното пространство и преминаването отвъд него. А тази рамка е като вглеждане в прозорец към един друг свят в който нещата се случват бавно и постепенно. И както споделя авторката идеята е в „естетиката на бавното движение, в което се случват повече неща“, защото „има пейзажи, които отминават и пейзажи, които остават“. Липсата на пейзаж или неговото присъствие, е като загатване, като импликация на хоризонталните структури.
Отминаващи пейзажи - Мираж, река Темза (фрагменти)- смесена техника: акрил и пастел; хартия 320 gsm; *седиментен процес © E.Б.; 71 х 101 см;
Концепцията тематизира и движението като относителност, като действие във времето, преместване и напредък в пространството. Бавното движение като преодоляване и преосмисляне на множество вътрешни и външни граници, или просто наложени условности, които всеки от нас носи със себе си. Авторката представя пейзажа като инициация и овладяване на собственото пространствено виждане и същевременно като търсене на обсега на цялостната сфера от възможности и гледни точки. Защото възприятието на случващото се е много субективно и зависи от конкретната личност и обстоятелствата в нейното развитие. То е личен избор, част от живота, която се появява и отминава, място или събитие, в които искаме да останем или да продължим напред. Пейзажите на Барамó са „квантово отражение на времето“, те присъстват в паметта, спомените и въображението.
Отминаващи пейзажи - река Ганг - смесена техника: арт принт и пастел; Хартия Hahnemühle, *седиментен процес © E.Б.; 100 х 67 см
Усещането за реалност е използвано, като похват за извикването на спомен, за присъствието на уловен миг или случване. За нея личностната география, която създава на територията на образа е дълбоко премислена и изведена. Тя създава спомен, който се движи, който се появява и остава в полето на съзнателното.
„Отминаващите пейзажи се доближават до илюзията и фикцията, в тях няма отправни точки към лични събития и преживявания.“ Оставащите пейзажи са кодирани в паметта и присъстват или са били в субективната реалност на авторката. За това те са обективирани като творчески и субективно са премислени и построени в протяжността на неограничената широта на времето.
Хомо Социалис I., II. - смесена техника: Giclée Print и пастел; хартия - Hahnemühle FineArt, * седиментен процес © E.B.; 94/ 40 см; част от проект „Архитекта“
Вторият проект е с наименование „Архитекта“ (живопис). Барамó представя „екзистенцията като бавна каменна скулптура“ в процес на изграждане. Изборът не е случаен - за да затвърди концепцията си, тя използва знака на монолитния камък като метафора за началото и стартирането на екзистенцията в човешкия живот.
Времето предразполага за развитие и пренасяне на свободната воля многопластво, като изпитание и изграждане на разнопосочни качества. Авторката разсъждава за изпитанията, свободата и избора на човек да решава и намира своите посоки в живота. Не случайно нейният фокус е насочен към мощността и силата на камъка, защото проектира и наслагва върху него различни смисли под формата на състояния, белези и качества. Постепенно монолитният камък е натоварен с индивидуалност, идваща от свободната воля и „плановете“ на Великия Архитект - Твореца. Съпътстващите текстове в изложбата насочват към възможни посоки на интерпретация и линията на хоризонтално, бавно преминаване през сетивното отражение на света. В подкрепа на цялостната концепция е цветовият избор, покриващ необходимите параметри, които инерпретират избраната от художника идея.
Като трети проект авторката представя арт-филм „Споделени пространства“ (29‘). Късометражният арт-филм се реализира с подкрепата на Столична община. Цялостната идея, сценарий, пърформанс и живопис са на Елица Баръмова- Барамó. В него картините ѝ са представени в нова реалност, раздвижени и озвучени с нейни концептуални текстове. Основните участници са живописните композиции от проект „Архитекта“. „Движенията носят смисъл и послание, не са просто естетика. Картините от обект стават субект“ споделя Барамó, като поставя необходимото основание и стойност върху тях. За нея няма случайно предадени образи или модули, всичко в проектите ѝ е подчинено на цялото и носи дълбоко заложен смисъл и възприятия.
Във втората част е показан видео арт „Noumenon“, който се фокусира върху творческата инвенция и отказът от определени свободи в полза на стойностите на идея и на онагледяването ѝ.
Филмът може да се гледа на български и английски език
https://baramo.art/video-art-bg
https://www.baramo.art/video-art-en
Четвъртият проект носи заглавието „Състояния“ (рисунки). В него авторката развива посоката и идеята за състоянията на духа като ритъм на еволюция или инволюция. Визуалната интерпретация представя човешки състояния, които са абстрактни по своята същност и изследват многопластово територията и емоционалните параметри на духа. Барамó поставя фокуса върху диалектиката между опозиционните двойки: екстровертност/интровертност, радост/болка, страх/любов (споменато от световната здравна организация с номенклатура F 63.9) и т.н. или състояния като: алчност, гняв, завист, гордост, леност... Тя предлага авторска алтернатива на общоприетото и развива своята концепция под формата на визуално кодиране с много заряд, комуникиращо на територията на образа или по скоро на неговата субективна релация.
Авторката представя рисунките, като синтез на избраните състояния, след като достига до тях чрез редица изследвания на различните им проявления и създава изчистен и въздействащ визуален език. Рисунките ѝ са преход между скритото послание на индивидуалното възприятие и измерението на свободната воля в преминаването на нейните гранични състояния.
Страх – рисунка, част от проект „Състояния“
Мързел – рисунка, част от проект „Състояния“
За Елица Баръмова-Барамó установените стойности са като утопия от нов вид, която е съществувала и ще намери своето проявление и в бъдеще.
Диана Драганова-Щир i
---------------------------------
АртДиалог
Предстоящи изяви, подкрепени от НФ „Култура“:
● Участие на Елица Барамо в обща изложба в галерия Соня Монти, Париж, център/ Франция в контекста на съвременно европейско изкуство. Тя ще представи картини от проектите „Архитекта“ и „Паралелни реалности“.
Можем да я поздравим и за одобрената ѝ кандидатура в Платформата ART NOW.
Казана дума – Fine Art Giclée Print; хартия - Hahnemühle; 160/ 90 см; част от проект „Паралелни реалности“
Плакат; Течение – Fine Art Giclée Print; хартия – Hahnemühle, част от слайдшоу
● Предстои самостоятелна изложба на авторката в Галерия [a] cube contemporary, София (ул. „Любен Каравелов“ 9) през февруари/март 2021. Ще бъдат представени картини от два проекта: „Паралелни реалности“ и „Отминаващи и оставащи пейзажи“. Композициите рефлектират през авторската призма, настоящата ситуация, предлагайки алтернативи за възприемането ù. Изложбата ще може да се види от 18 февруари - 8 март 2021.
Проект "Отминаващи и Оставащи пейзажи" (живопис) тематизира субективното възприятие на заобикалящия "пейзаж", избирателния характер на паметта, свободата на човешката воля да променя това и нейните граници.
● В проект "Паралелни реалности" (Giclée Print on Art Paper) абстрактните живописни композиции са насложени с авторски фотографии от природата и следите от човека в нея, свързани с визуални символи и присъствието им в езиковата семантика. Посланието препраща към съзидателната енергия на словото, креативността на себепознанието, авторефлексията като път към другия и идентичността.
---------------------------------
Елица Баръмова-Барамó е родена в София. Ранните си години прекарва със семейството си в Куба. Това оцветява присъствието ѝ с цветовете на „радостта от живота”. Първите уроци по рисуване получава от баща си. Отраства в среда на образовани и пътуващи родители.
● Тя е художник на свободна практика от 2001 г., когато завършва Национална художествена академия - специалност "Илюстрация" с магистърска степен. Член е на СБХ, секция „Живопис“.
● Между 2000-2006 г. излага творбите си основно в Германия. Има множество самостоятелни изложби в галерии и художествени музеи в България и Германия (напр. Музей Gropius Alfeld - ФРГ, Галерия "Alte Feuerwache" - Гьотинген / ФРГ, Villa Mohr - Мюнхен / ФРГ, Български културен институт - Берлин / ФРГ и Будапеща/Унгария), Галерии на гилдията (Künstlerhaus - Гьотинген / ФРГ, Шипка 6 - София).
Участва в международни проекти и симпозиуми ('19 Art Fair West - Норуич/ Англия; '18 “Armory artweeks“- Ню Йорк/ САЩ; '17 Art Basel; '16 проект „Art meets History“, Гримберген - Брюксел/ Белгия; като национален представител: '08 EUropas Mitte - Fulda / FRG симпозиум; '01„Jeux de la Francophonie“ - „Musée des Beaux Arts“ / Отава, Канада.)
● Публични поръчки за Столична библиотека ('18-'20), Столична община ('01-'08).
● Отличена от Министерство на Културата (НФ „Култура“), както с награди за живопис и дизайн в България, Германия и Америка.
● Работи в областта на абстрактната живопис, видео арта, хепънинга, рисунката, фигуралната живопис, графичния дизайн (книга, плакат, корпоративна идентичност), contemporary jewelry objects.
● Художник с експериментални търсения, тя е създател на визуалния език „Седиментен процес“
● Често включва концептуални текстове към творбите и в изложбите си.
Диана Драганова Щир – автор на анализа на последните проекти на Барамо, е изкуствовед в Националната художествена галерия, София и уредник на Къщата-музей Вера Недкова