Нина Ковачева и Валентин Стефанов – с Изложба видеа и голямоформатни фотографии – на Петия фестивал ФОТОФАБРИКА / 06.06 – 08.07.2018 / Софийската градска художествена галерия
Специалистите знаят, но и ценителите на графичното изкуство у нас може би си спомнят, че в края на 80-те и началото на 90-те години сред младите български графици, класирали се за участие на Международното биенале на графиката, Варна забелязахме две нови имена – Нина Ковачева и Валентин Стефанов.
Нина Ковачева се класира с творби на 3-тото Биенале през 1985 г. и беше една от най-младите – на 25 години. На 4-тото Биенале през 1987 година - Нина Ковачева (тогава на 27 години) с творби от цикъла си „Музика“ и Валентин Стефанов (на 28) - с творби от цикъла „А времето лети“ се откроиха и като едни от най-добрите млади български графици.
Това никак не беше лесно, ако припомним, че в експозицията на 4-тото Биенале от голямото количество постъпили графични творби, Селекционното жури допусна за участие 900 графични творби на 260 художника – 109 български и 150 чуждестранни от 33 държави от 5 континента – Европа, Азия, Африка, Южна Америка и Австралия: България, Австралия, Австрия, Аржентина, Белгия, Бразилия, Великобритания, Виетнам, ГДР, Гърция, Египет, Западен Берлин, Ирландия, Испания, Италия, Малта, Мексико, Монголия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Северна Ирландия, СССР, Унгария, Финландия, ФРГ, Франция, Холандия, Чехословакия, Швеция, Югославия и Япония.
Класирането за участие на Варненското международно биенале никога не е лесно и защото сред участниците винаги са и едни от най-големите графици на Европа и света.
За специалистите класирането и на двамата не беше изненада – и защото работеха интензивно и участваха успешно във всички общи графични изложби у нас, и защото участваха с успех и в други международни биеналета на графиката – Дин ле Бен, Йокахама, Тузла, Гренобъл. Като Нина Ковачева беше вече отличена и с награда от Дин ле Бен.
Да се класираш за участие в експозицията на 5-тото Международно биенале на графиката, Варна`1989 г. вече само по себе си беше награда, поради огромния брой постъпили творби за участие. Селекционното жури беше не по-малко затруднено от участниците, защото качеството на творбите беше такова, че в експозицията му то включи 2000 графични творби на 538 художника – 146 български и 392 – ма чуждестранни художника от 46 държави от 6 континента: Европа, Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка и Австралия.
Въпреки че в Биеналето участваха едни от най-добрите графици на Европа и света, Валентин Стефанов беше отличен от Международното жури със сребърен плакет - втората по степен награда след Голямата награда на Варна за графичните си творби - „Когато настъпи рай.I.“, суха игла, 1989 и цветния си офорт „В началото“,1988.1
Тъй като Международното биенале на графиката, Варна още след първите няколко издания се нареди сред най-авторитетните в Европа и света, а включването на творби в негова експозиция и в каталога му са пътен лист за успешна кариера и у нас, и чужбина - никой не се съмняваше в това.
Още повече, че двамата продължиха търсенията си в изобразителното изкуство, както и в други посоки на визуалното, които демонстрираха в първата си съвместна инсталация като част от изложбата си „В търсене на отражението си“ през 1994, в Старинен Пловдив.
Нина Ковачева и Валентин Стефанов работят и живеят заедно вече няколко десетилетия. От 1995 г. – в Париж. През това време създават както индивидуални, така и общи работи. В изложбите си използват както рисунката, живописта и фотографията, така също и видео, видео инсталации и звукови инсталации.
Двамата автори са добре познати, както с индивидуалните си търсения и изяви, така и с множество общи проекти, предназначени най-вече за фасади на музеи и публични пространства, които подписват NINAVALE. По тази причина чуждестранните арт критици говорят за тях, като за трима художници – Нина, Валентин и Нина-и-Валентин (или ninavale).
Предстоящата изложба в Софийската градска галерия през м.юни включва техни видеа, но акцентът е върху голямоформатните им фотографии. Повечето серии се показват за първи път в България, след изложби в Музея Лентос, Линц, Музея Белведере, Виена, Новата Синагога, Берлин, Музея за модерно и съвременно изкуство, Сент Етиен и др.
Нина Ковачева, Библейски истории – Тайната вечеря, 2011
Валентин Стефанов, Първична супа, 2011
•••
Нина Ковачева (1960, София) и Валентин Стефанов (1959, София) завършват Националната художествена академия през 1985 г. Продължавайки работата върху индивидуалните си търсения, създават множество видеа и видео инсталации, предназначени за фасади на музеи, обществени сгради и други публични пространства. Сред тях са и In the Out (2002), създадена за IV-ото Биенале на съвременното изкуство в Цетине, Черна гора, за която двамата автори получават годишната награда на ЮНЕСКО (UNESCO, 2002, Prize for the Promotion of The Arts). През 2004 реализират инсталацията си Отвъд видимото (Au-delà du Visible), за Нощта на музеите в Париж.
Техни общи работи са показвани в Музея за съвременно изкуство в Букурещ, в музей Зендай в Шанхай, Mузей за модерно и съвременно изкуство в Страсбург, музей за изящно изкуство Гу Зонг в Пекин, Музей за съвременно изкуство в Тайпе, Национална галерия на Македония, музей Джеджу в Южна Кореа, Зона Челси в Ню Йорк и много други. През годините имат редица презентации и участия в кръгли маси и конференции във Франция, САЩ, Китай, Тайван, Словения, Сърбия, Гърция, Англия, Полша.
ИЗЛОЖБИ:
Нина Ковачева:
Изкушенията на ninavale, САМСИ, София, България, 2018, Aging Pride, Музей Белведере, Виена, 2017 / The Temptations of ninavale, Национална Галерия на Македония, Скопие, / Македония, 2017 – Guo Zhong Art Museum, Пекин, Китай, 2017 / Gold and Niles, галерия Хайке Цурце, Виена, Австрия, 2016 / The Marriage of Heaven and Hell, Музей за съвременно изкуство, Сент Етиен, Франция, 2015 / Изкуство за промяна 1985-2015, СГХГ, София, България, 2015 / The Naked Man, Лентос Музей, Линц, Австрия 2012/ The Crying Game, галерия Хайке Курце, Виена, Австрия, 2012 / Close Encounter, Джеджу Музей, Южна Кореа 2010 / Surplus Enjoyment, Музей за Съвременно Изкуство, Тайпе, Тайван 2010 / Art Project, Галерия Ивон Ламбер, Париж, Франция 2007/ Face, ZONE Челси Център за Съвременно Изкуство, Ню Йорк, САЩ, 2007/ Desire and Resistance Determine the Motion, Музей за Moдерно и Съвременно Изкуство, Страсбург, Франция 2007 / Au-delà de ce qui est visible, Музей за съвременно изкуство Букорещ, Румъния. 2005 / Wet Contact, KунстХале, Хановър, Германия 2002 и други.
Валентин Стефанов:
Изкушенията на ninavale, САМСИ, София, България, 2018 / Le Musée a 30 ans! Музей за модерно и съвременно изкуство, Сент Етиен, Франция 2017/ Национална галерия на Македония, Скопие, Македония 2017/ Изкуство за промените 1985-2015, СГХГ, София, България 2015/ Close Encounter, Джежу Музей, Южна Кореа, 2010 / Surplus Enjoyment, Музей за Съвременно изкуство, Тайпе, Тайван 2010 / Micro-Narratives, Музей за Moдерно Изкуство, Сент Етиен, Франция 2008 / Биенале за съвременно изкуство, Квебек, Канада 2008 / European Attitude, Зендай Музей за Mодерно Изкуство Шанхай, Китай 2008/ Desire and Resistance Determine the Motion, Музей за Moдерно и Съвременно Изкуство, Страсбург, Франция 2007 / ASIA – EUROPE Mediations, Национален Музей, Познан, Полша 2007/ Micro-narratives, Октоберски Салон, Белград, Сърбия 2007 / Игра за две ръце и черно, фасада на Национална Художествена Галерия, София 2006 / Phases of Accumulation and Extraction in a Limited Space, Национална художествена галерия, София, България 2005/ Phases of Accumulation and Extraction in a Limited Space, Музей за Модерно и Съвременно Изкуство, Страсбург, 2006/ Currency, галерия Мабел Сомлер, Париж, Франция, 2003 / Open – Closed, музей за съвременно изкуство, Белград, Сърбия, 2000 и други.
При създаване на поредицата „Съвременно българско графично изкуство“, в която бяха представени с по една творба 20-те най-добри български графици от младите графици бе включен именно Валентин Стефанов (единствената поръчкова поредица от оригинални графични творби, финансирана от артмениджърската и продуцентска фирма ИНТЕРАРТ през 1991-1993 г.)
