За носителя на Голямата награда на град Варна, 2016 – проф.Стоимен Стоилов и приноса му към Международното биенале на графиката, Варна

    В навечерието на 24 май 2016 г., както обикновено, бяха обявени и връчени наградите на Варна на изтъкнати представители на образованието, науката и изкуствата за техни постижения и приноси през предходната година. Постижения и приноси, част от които правят от Варна една от културните столици на България и Европа.

    Голямата награда на Варна  през тази година беше присъдена на художника проф. Стоимен Стоилов за двете му монументални живописни творби „Алегория на морето“ и „Алегория на брега“, създадени в чест на 95-годишнината на Икономическия университет и 100 годишнината от построяване на неговата сграда. Миналата година двете живописни платна заеха планираните за картини 2 ниши от по 16 квадратни метра в централното фоайе на академичната сграда, паметник на културата – дело на арх. Никола Лазаров и скулптора Кирил Шиваров.


 

    Варненци имаха възможност да присъстват на специалната тържествена церемония[1] по откриване на монументалните живописни творби, която бе подобаваща както за едно от най-старите български висши училища и авторите на сградата ù, така и за автора на картините – проф. Стоимен Стоилов. На церемонията присъства и посланика на Австрия в България Роланд Хаузер, което не е удивително, защото Стоимен Стоилов е и австрийски художник, както и бившият външен министър, а по-късно министър-председател на Австрия д-р Волфганг Шусел, отбелязал в речта си: „Изкуството е душата на Европа и в този смисъл художникът Стоимен Стоилов е истински посланик на европейската култура”.

   Който не е имал възможност да види творбите „на живо“, може да го направи и чрез поредицата прекрасни фотоси на двете картини и на детайли от тях, илюстриращи великолепната публикация, издадена от Икономическия университет-Варна, на Валери Д. Пощаров[2]. В нея четем:„ …интелигентният автор притежава оръжието да изгражда визия, зад която да има повече послания от видимото. Пътувайки във Времето, той открива стария език на алегорията, присъствала най-вече в литературата и в театъра“.

     Изискващо, както е известно, да имаш и достатъчно познания не само в изобразителното изкуство.

Стоимен Стоилов. Алегория на брега. маслени бои,  4х4 м., 2015 г.

    За това неволно си спомняш, че когато през 1991 г. изгоря ателието на Стоимен Стоилов във “Вулкан“, унищожило почти цялото му творчество, извън творбите, намиращи се вече в български художествени галерии, чуждестранни музеи за изобразително изкуство и в частни колекции, той каза само: „Няма страшно – ще направя нови и по-добри творби, страшното е, че изгоря цялата ми библиотека“. А и според лаконичния виенски критерий „професор е този, който може и знае“.

Стоимен Стоилов. Алегория на морето. маслени бои, 4х4 м., 2015 г.

●●●

    Голяма награда на Варна, присъдена тази година, заслужава да бъде отбелязана по-специално, защото носителят ù – проф. Стоимен Стоилов като художник има принос не само за развитието на националното и европейското  изобразително изкуство, но като  един от инициаторите, основен организатор и директор на Международното биенале на графиката, Варна, през първите решаващи за авторитета му 10 години, е допринесъл за развитието на световното графично изкуство.  Безспорен е и приносът му за създаването на Графичния кабинет, днес – Галерията за графично изкуство, Варна, чийто фонд се състои предимно от наградени творбите на български и чуждестранни художници.  

    ● Идеята за голяма международна конкурсна изложба на графични творби витае във Варна от средата на 70-те години. Тъй като в подобни изложби се участва само с нови творби, варненски художници с общи средства закупуват литографска преса и литографски камъни. За създаването на добра графична база са необходими още доста неща – помещения, графична преса за дълбок печат и  друго професионално оборудване и най-важното – асистенти на графиците при реализация на творбите им. В течение на няколко години бяха създадени условия за старта на Биеналето като  успоредно с това се изграждаше и Графичната база във Варна в бившата фабрика „Вулкан“, за да се осигурят условия на варненските графици за добро представяне.

   Успешно завършената работа за да стартира  Биеналето дължим на Стоимен Стоилов с участието на художниците Иван Кенаров и Венцислав Антонов. Ръководствата на Варна в лицето на проф.Геновева Михова, г-жа Иванка Христова и г-н Николай Димитров оцениха смисъла и ползата от една толкова мащабна и перспективна творческа проява и я подкрепиха.

 Художниците са заинтересовани да участват в международни конкурсни изложби, защото те преди всичко са творчески лаборатории. Но и защото включването в експозицията на техни творби, означава, че са избрани сред много други кандидатстващи. Когато творби на даден художник фигурират в каталог на  биенале или триенале това е гаранция за високо професионално ниво. Поради значението му за развитие на българското графично изкуство варненското биенале бе подкрепено и от Министерството на културата и Съюза на българските художници. С най-голямо участие са проф. Стоян Стоянов, проф. Христо Нейков, тогавашният председател на съюза акад.Светлин Русев, а в първите най-трудни години на прехода – художникът Симеон Венов.

    ● Следващата стъпка към старта на варненското биенале бе осъществената във Варна през 1979 г. с организирането на национална изложба на графични творби. Всички, които са я виждали, помнят, колко мащабна беше тя. И  много важна за българските графици, защото тя беше преглед на постигнатото, основа за самооценка и стимул за подготовката им за следващото състезание – и със чуждестранни колеги. 

    ● След още 2 години работа, през 1981 г. бе открита първата в България международна конкурсна изложба на графични творби, която да се провежда  веднъж на 2 години –  Международното биенале на графиката, Варна.

     За участие с творби в първото биенале бяха поканени голям брой водещи имена в графичното изкуство на Европа, Азия и Америка. В далечната 1981 г., в разделения на две части свят, осигуряване участието на чуждестранни графици у нас не беше лесно. Но културата не обича границите, поради което повечето от поканените художници и експерти се отзоваха. Имена като това на д-р Валтер Кошацки, директор на виенската „Албертина“[3], привлякоха за участие най-добрите австрийски и европейски художници. Оценка за нивото на българското графично изкуство бе и фактът, че д-р Кошацки подбра и направи откупки на графични творби на няколко български художници за фонда на този престижен музей.

    В следващите  биеналета, особено в годините на прехода, дължим участието на добри чуждестранни  художници на проф.д-р Филип Маурер, чест член на международното жури, който години наред представяше изложби на български и чуждестранни  графици в  „Клайне галери“, Виена и пропагандираше варненското биенале с публикации си в  печатни специализирани издания.     

   ● Резултатът е, че първата експозиция на Биеналето във Варна през 1981 г. включваше около 600 творби на 138 художника, от които 98 български и 39 чуждестранни от 16 държави от 3 континента – Европа, Азия и Америка: България, Германска демократична република, Западен Берлин, Италия, Куба, Норвегия, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Федеративна  република Германия, Финландия, Франция, Холандия, Чехословакия и Япония.

      Така още с първата си изява варненското биенале на графиката се превърна в значима международна конкурсна изложба и всички, които са я виждали „на живо“, си спомнят, че нищо подобно като мащаб и богатство не беше представяно до момента в България.

    ● Следващите няколко издания на Биеналето стремително го изтеглиха към утвърждаването му като един от най-авторитетните международни форуми на графичното изкуство.

    Доказват го цифрите, очертаващи мащаба на първите биеналета, на който са представени всички водещи национални графични школи:

    ● 2-то Биенале през 1983 г. вече включи селектираните за участие около 900 творби на 248 художника, от които 146  български и 106 чуждестранни от 28 държави от 4 континента – Европа, Азия, Северна Америка и Южна Америка: България, Австрия, Аржентина, Венецуела, ГДР, Гърция, Индия, Иран, Испания, Италия, Канада, Куба, Мексико, Непал, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сирия, СССР, Унгария, ФРГ, Финландия, Франция, Чехословакия, Швейцария, Югославия, Япония;

   ● 3-тото Биенале в 1985 г. представи вече около 1000  творби на 261 художника, от които 147 български и 114 чуждестранни от 33 държави от 4 континента – Европа, Азия, Северна Америка, Южна Америка: България, Австрия, Аржентина, Бангладеш, Белгия, Бразилия, Великобритания, ГДР, Гърция, Дания, Западен Берлин, Ирак, Ирландия, Испания, Италия, Мексико, Непал, Норвегия, Полша, Румъния, САЩ, СССР, Турция, Унгария, Финландия, ФРГ, Франция, Холандия, Чехословакия, Швейцария, Югославия, Япония;

   ● 4-тото Биенале през 1987 г. – около 900 творби на 260 художника, от които 109 български и 150 чуждестранни от 33 държави от 5 континента – Европа, Австралия, Азия, Африка, Южна Америка: България, Австралия, Австрия, Аржентина, Белгия, Бразилия, Великобритания, Виетнам, ГДР, Гърция, Египет, Западен Берлин, Ирландия, Испания, Италия, Малта, Мексико, Монголия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Северна Ирландия, СССР, Унгария, Финландия, ФРГ, Франция, Холандия, Чехословакия, Швеция, Югославия, Япония;

     ● 5-тото Биенале в 1989 г. е с рекордните 2200 творби на 538 художника, от които 146 български  и 392 чуждестранни  от 46 държави от 6 континента – Европа, Австралия, Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка: България, Австралия, Австрия, Аржентина, Бангладеш,  Белгия, Бразилия, Великобритания, ГДР, Гърция, Дания, Египет, Ейре, Еквадор, Израел, Индия, Испания, Италия, Йемен, Канада, Кипър, Куба, Латвия, Люксембург, Мароко, Монголия, Норвегия, Полша, Пуерто Рико, Румъния, САЩ, СССР, Турция, Унгария, Уругвай, ФРГ, Финландия, Франция, Холандия, Чехословакия, Швейцария, Швеция, Югославия, Южна Корея, Япония. 

   ● 6-тото Биенале през 1991 г., въпреки прогнозите за провал, поради липса на финансиране, не  остъпваше по нищо на предходните: около 1200 творби на 398 художника, от които 115 български, 283 чуждестранни от 39 държави от 6 континента – Европа, Австралия, Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка: България, Австралия, Австрия, Албания, Аржентина, Бангладеш,  Белгия, Бразилия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Ейре, Израел, Индия, Исландия, Испания, Италия, Канада, Латвия, Люксембург, Нова Зеландия, Норвегия, Полша, Румъния, САЩ, Северна Ирландия, Судан, СССР, Тайланд, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Холандия, Чили, Швейцария, Швеция, Югославия, Япония.

   ● Качеството на всеки конкурсен форум и всяка негова изложба, както е известно, зависи преди всичко от творбите на участниците, кандидатстващи за включване в нея.

    Чуждестранната част от експозицията още на първото  Биенале  беше наистина внушителна с творбите на имена като Винцент Хложник, Владимир Гаджович, Албин Бруновски и Иржи Андерле, Чехословакия, Миодраг Джурич – Дадо, Франция, Кармело Гонзалес, Куба, Херман Хеблер, Норвегия, Янош Каи, Унгария, Джузепе Дзигайна, Италия, Акира Куросаки, Япония, Карл-Георг Хирш, ГДР и много други.  Второто и следващи няколко биеналета прибавиха още имена от този ранг – Паул Вундерлих, Германия, Ерих Щайнингер и Адолф Фронер, Австрия, Бьорн-Вили Мортенсен, Ингве Несхайм и Херман Хеблер, Норвегия, Чаба Рекаши, Унгария, Хосе Ернандес, Испания, Иларион Голицин, Русия, Зоран Тодович, Йоже Спацал и Зоран  Марианович, бивша Югославия, Ернан Куева,  Еквадор, Ула Вирта, Финландия, Етел Бьяш-Лукач, Румъния, Георгий Церетели и Гурам Доленжашвили, Грузия, проф. Мартин Левин,САЩ, Таворн Ко Удомвит, Тайланд, Тошио Йошизуми, Япония и др.   

     Срещу големите чуждестранни имена и в експозицията и в международното жури на първите биеналета равностойно стояха българските имена на художниците проф.Христо Нейков, проф. Тодор Панайотов, проф.Светлин Русев, Тодор Атанасов, Симеон Венов, Анастасия Панайотова, Златка Дъбова, Петър Чуклев, Стоимен Стоилов, Стоян Стоянов, Борислав Стоев, Румен Скорчев, Иван Димов, Стоян Цанев, Георги Лечев, Милко Божков, Михаил Петков, Любомир Йорданов, Юли Минчев, Захари Каменов, Петър Брайков, Христо Брайков, Иван Нинов, Николай Карамфилов, Александър Алексов, Атанас Василев, Николай Алексиев, Любов Диманова, Мария Чакърова, Владимир Чукич, Петьо Маринов, Анжела Минкова, Красимира Димчевска, Наталия Химирска, Николай Янакиев и поне още толкова имена на по-младите ни графици, както и критици като проф. Аксиния Джурова, Максимилиян Киров, Димитър Грозданов и др.                                                

●●●

    Безспорните приноси на Международното биенале на графиката, Варна:

● Биеналето “пренесе” и представи в България постиженията на световното графичното изкуство. То осигури възможност на българските графици да се съизмерват периодично с най-доброто, създавано в света – основа за вярна самооценка и развитие. 

● Благодарение на Биеналето, чийто регламент изисква носителите на Голямата награда на следващото биенале да се представят с персонална изложба, имахме шанса да видим самостоятелни изложби у нас на световни имена като Винцент Хложник, Иржи Андерле,  Миодраг Джурич – Дадо, Ерих Щайнингер, Кунито Нагаока, Тошио Йошизуми, Тамиюки Сакута, Зоран Тодович, Роберт Янчович, Владимир Кизилов и други, независимо от многобройните им международни участия и ангажименти.    

 

● Резултатът от първите биеналета е, че въпреки дългогодишната традиция у нас, българската графично и изобразително  изкуство като цяло се промениха, защото непрекъснатото състезание с върховите постижения в света ускоряват развитието.

    ● Промениха се и критериите за оценка, което се отрази и на преподаването. Доказателство за това е, че средната възраст на половината допуснати от журито за участие български графици още на 5-тото Биенале  беше вече под 40 години, а в началото на 90-те години за участието в Биеналето се класираха и току-що дипломирали се художници и дори студенти от Националната художествена академия.  

    ● Каталозите, издавани за всяко варненско биенале са не просто представяне и документиране на поредната мащабна експозиция на Биеналето.  Те са документ за постигнатото ниво на българската графика и водещите графични школи в света към съответната година.

    ● Благодарение на каталозите стартираха или се увеличиха международните изяви на много млади български графици, канени за самостоятелни изложби или включвани в общи изложби с други техни колеги.

     Каталозите на Варненското биенале отварят врати навсякъде по света и на българските галеристи и експерти.    

      Изброеното е само част от приносите на Биеналето.

      Със своята 35 годишна история Международното биенале на графиката, Варна се нуждае от цялостна специализирана оценка, защото, както казва акад. Светлин Русев[4] „ …ако някой прави сериозни изследвания като цяло на българската култура и в частност на българската графика… без това, което е направило Варненското биенале, трудно може да направи една реална и сериозна преценка“.    

  

 Бъдещето?

     ● В годините на прехода финансовата издръжка на Биеналето легна върху Община Варна, въпреки доказаната му роля за развитие на националната ни култура.  По тази причина трябва да бъде високо оценен както приноса на ръководствата на Варна през последните 25 години, така и приноса на следващия директор на Биеналето и на Галерията за графично изкуство, Варна – художника Венцеслав Антонов.

   ● За да може Биеналето да се развива, на него му е необходима собствена сграда за големия и скъп фонд от творби на едни от най-големите графици на ХХ и ХХI век – български и чуждестранни.

     Фондът на Графичния кабинет с творби от Биеналето, днес – Галерия за графично изкуство, Варна не би съществувал, ако не бяха откупките, правени от неговите изложби до началото на прехода. Непростимо е, след като разполагаме с такъв фонд, той да е от години в чекмеджетата на графичните шкафове, защото Галерията няма възможност за постоянна експозиция. Когато това стане факт, надявам се – в обозримо бъдеще, ще се разбере, че Галерията за графично изкуство, Варна е престижен музей на творби на най-добрите български и чуждестранни графици на ХХ и ХХI век. При собствена сграда и постоянна експозиция могат да се очакват и дарения за фонда на Галерията от участниците в Биеналето. Могат да се правят изложби от творби на художници от различни държави. Които да гостуват в София и в по-големите градове в България или поне в тези, осигуряващи най-доброто средно или висше образование в областта на изобразителното и приложните изкуства – Велико Търново, Пловдив, Казанлък, Сливен, Троян, Трявна и Смолян.

     От особен интерес за Варна е, че при собствена сграда за Галерията в нея, на обменни начала, ще гостуват колекции на чуждестранни музеи на изобразително изкуство.

    Една нова сграда или адаптацията на съществуваща сграда във Варна безспорно е скъпа инвестиция, но всеки, който познава фонда от творби на варненското биенале знае, че той  е значително по-скъп от каквато и да е сграда. А с времето фондът от творби само ще продължи да поскъпва.

      Ето защо е крайно време Министерството на културата да престане да  абдикира от задълженията си на държавна институция в случаи като Международното биенале на графиката, Варна. Още повече, че Биеналето изигра и продължава да играе ролята на един от мостовете  между културите и по тази причина има не само  художествени измерения и приноси за България.

    За илюстрация на равнището на феномена в българската култура – Международното биенале на графиката, Варна, а следователно и за качеството на фонда му от графики, предлагам и фактологична справка[5], а тук привеждам само част от оценките за него, направени от няколко от легендите от света на графиката:

  ● „Проф. Валтер Кошацки, тогава Директор на „Албертина”, Виена сподели  разбирането си, че изкуството е най-добият начин за диалог и мост за разбирателство между хората … Чрез графиката ние влизаме в света и се свързваме със света… Сега мисля, че това е било нашето, българско участие в обединяването на културите на Европа.“ – проф.Стоимен Стоилов[6]

   ● „Това Биенале е много голямо и почти единствено в Европа от този мащаб.“ – проф. Ерих Щайнингер, Австрия 

   ● „Биеналето има своето място и то от много години. Има 3 големи Биеналета – Варна, Любляна и Краков. Варна е част от тази триада… А от 1998 г., може би има ново развитие – Краков се разви в посока компютърна графика, Любляна – в посока медийно изкуство, а Варна съвсем целенасочено и съзнателно намери мястото си като център на традиционните техники в графиката. Голямо Биенале като Варненското показва на творците кой какви граници преминава.“ – проф.д-р Филип Маурер, Австрия

 ●„…Варненското биенале светеше някак особено… съществуваше комплекс от  биеналета – в Любляна, Краков, но Варненското биенале се възприемаше като едно от най-интересните.“ – проф. Роберт Янчович, Словакия 

   ● „Запознах се с много творци и ме впечатли тяхната висока класа. Желязната завеса сякаш не съществуваше за тях. Те всички познаваха изкуството на Париж, на така наречения Запад. Както и самия аз, винаги съм се интересувал от Изтока -  слънцето изгрява от изток.“ – проф. Адолф Фронер, Австрия

   ● „Чест е за организаторите, че успяха да запазят високото ниво на този форум на графиката във Варна и устояха на всички предизвикателства, това е страхотно.“ – Владимир Гаджович, Словакия