БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,ЮБИЛЕЙ - 2017, Брой 2

Създаващият националната езикова политика – Институтът по български език „проф.Любомир Андрейчин“ на БАН на 75 години

Един от най-старите​​ ​​ институти на Българската академия на науките​​ –​​ Институтът​​ за​​ български език, чиято мисия е да изследва​​ българския език и да формира​​ националната езикова политика,​​ отбелязва своя юбилей​​ с поредица от научни събития през цялата​​ 2017​​ година.​​ 

 

 

Годишнината на Института, обаче, е доста условна, тъй като изграждането и усъвършенстването на българския книжовен език​​ е​​ една от основните цели​​ на​​ Българското​​ книжовно дружество,​​ основано​​ през 1869 г.​​ в Браила.​​ След​​ преместване​​ на​​ седалището на​​ дружеството​​ в София​​ след Освобождението,​​ заедно със създаване на​​ Висшето​​ училище​​ (1888 г.), прераснало​​ в Софийски университет, се създават първите средища на развиващата се филологическа наука​​ у нас​​ – Историко-филологическият факултет на Висшето училище и Историко-филологическият клон на​​ Дружеството, прераснало в​​ Българската академия на науките (след преструктурирането му през​​ 1911 г.​​ със закон).

Огромната лексикографска работа за създаване на Български тълковен речник с оглед към народните говори довежда до създаването​​ в „най-неподходящо“ време ​​ -​​ 15 май 1942 г.,​​ по инициатива на акад.​​ Стоян Романски1​​ и​​ на​​ тогавашния председател на БАН и министър-председател​​ на България акад.​​ Богдан Филов,​​ на обособена структура на БАН -​​ Служба за българския​​ речник,​​ прераснала​​ ​​ в​​ Институт за българския речник,​​ а от 1949​​ – в Институт за​​ български език.​​ 

Първи директор на Института (1947-1951) и​​ ръководител на Секцията за​​ български речник към института (1951-1958)​​ е чл.- кор. проф.​​ Стоян Романски. От 2004 г. Институтът​​ носи името на един от най-големите български езиковеди и негов дългогодишен директор -​​ акад.​​ проф. Любомир Андрейчин.

 

В Института за​​ български език​​ на БАН​​ се слага началото на редица нови научни и приложни направления, като някои​​ претърпяват качествено​​ развитие​​ през 50-те години:

​​  ​​​​ българска лексикология и лексикография

 ​​ ​​​​ българска граматика

 ​​ ​​​​ въпроси на езиковата култура

 ​​ ​​​​ исторически ​​ развой на българския език

 ​​ ​​​​ издаване и изследване на писмени паметници

 ​​ ​​​​ изследване на българските диалекти

 ​​ ​​​​ сравнителни анализи с други славянски езици​​ 

 ​​ ​​​​ балканско и сравнително езикознание

 ​​ ​​​​ етимология и ономастика​​ 

През последните десетилетия​​ се развиват:

 ​​ ​​​​ терминология и терминография

 ​​ ​​​​ социолингвистика​​ 

 ​​ ​​​​ етнолингвистика​​ 

 ​​ ​​​​ лингвокултурология

 ​​ ​​​​ психолингвистика

 ​​ ​​​​ теоретични и приложни изследвания в областта на компютърната обработка на естествените езици​​ – компютърна лингвистика и др.

 

През 1951 г. започва издаването на​​ списание „Български език“ -​​ научен орган на Института по​​ български език, а в периода 1951–1985 г. излизат „Известия на Института​​ за​​ български език“, чийто наследник е​​ поредицата „Българско езикознание“ (1995–2004). От 2014 г. издаването на Известията е възобновено.​​ През 1959 г. започва да излиза списание „Балканско езикознание“, в което се публикуват проучвания за българския език и​​ за​​ балканските езици.​​ 

 

В резултат на цялостната​​ работа​​ на Института​​ в продължение на десетилетия са издадени голям брой речници и справочна литература. За успешното осъществяване на различни изследователски проекти се изграждат електронни корпуси, които подпомагат научната работа и улесняват достъпа до уникални ресурси от специализирани научни области.

 

Издаването на речници и справочници, които са с​​ официален нормативен характер,​​ е от голямо значение за работата на публичните институции на всички равнища и за обществото като цяло. Трудове като многотомния Речник на българския език​​ (издаден в​​ 14 тома), Български диалектен атлас,​​ многотомния​​ Български етимологичен речник​​ имат както​​ фундаментално, така и научно-приложно значение и​​ се използват от много хуманитарни научни направления, от различни образователни и културни институции.​​ 

 

 

 

 

 

БЕР

 

 

Една от основните задачи на Института за български език е описанието и кодифицирането на книжовните езикови​​ норми. Правописните правила и нормативно установеният правопис на думите се регламентират в академичните правописни речници, най-новият от които е „Официален правописен речник“ (2012). През 1982–1983 г. е издадена тритомната „Граматика на съвременния български език“, а през 2013 г. излиза тритомното издание „Българска лексикология и фразеология“, които са​​ най-авторитетните​​ теоретични трудове в тези области.

 

Решаваща е ролята на Института​​ за утвърждаване на езиковата норма и подобряване на езиковата култура във​​ всички сфери на обществения живот. Институтът предоставя и ​​ ​​ високопрофесионални ​​ експертни и консултантски услуги, необходими при​​ функционирането​​ на редица институции -​​ министерства, съдебна система,​​ обществени организации, медии, издателства.

 

В сравнително новото направление - компютърната обработка на​​ естествения език,​​ Институтът осъществява​​ както теоретични изследвания в областта на граматичната структура и лексикалния състав на българския език, така и приложни разработки в няколко основни направления:​​ 

​​ интегриране на програми за обработка на езика в многоезикова уеб базирана система за управление на съдържание

​​ разширено търсене и извличане на информация

​​ предварителна обработка на текста и отстраняване​​ на многозначност​​ 

​​ проверка и корекция на правопис и граматика.

 

Езиковите ресурси и програмите за тяхната обработка, които се разработват в Института за български език, са не само съпоставими​​ по качество и количество с тези за големите европейски езици, но в някои случаи​​ налагат стандарти за бъдеща работа.

За последния проект за​​ нова платформа за машинен превод,​​ имащ за цел да събере езикови ресурси на всички официални езици в Европейския съюз с цел​​ улесняване на комуникацията и обмена на информация и документи на различни езици между институциите, бизнеса​​ и гражданите, Институтът получи висока оценка и специални поздравления​​ от Дирекция​​ „Информационни технологии“ на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. ​​ 

Новият​​ проект за автоматизиран превод​​ е оценен високо и ще бъде финансиран по Механизма за свързване на Европа, сектор Телекомуникации.​​ 

 

 

По-важните събития,​​ с които Институтът​​ за​​ български език​​ 

„проф. Любомир Андрейчин“​​ отбелязва своя юбилей:​​