БЪЛГАРСКИ ЕЗИК,ЮБИЛЕЙ - 2017, Брой 2

Създаващият националната езикова политика – Институтът по български език „проф.Любомир Андрейчин“ на БАН на 75 години

Един от най-старите  институти на Българската академия на науките – Институтът за български език, чиято мисия е да изследва българския език и да формира националната езикова политика, отбелязва своя юбилей с поредица от научни събития през цялата 2017 година. 

 

 

Годишнината на Института, обаче, е доста условна, тъй като изграждането и усъвършенстването на българския книжовен език е една от основните цели на Българското книжовно дружество, основано през 1869 г. в Браила. След преместване на седалището на дружеството в София след Освобождението, заедно със създаване на Висшето училище (1888 г.), прераснало в Софийски университет, се създават първите средища на развиващата се филологическа наука у нас – Историко-филологическият факултет на Висшето училище и Историко-филологическият клон на Дружеството, прераснало в Българската академия на науките (след преструктурирането му през 1911 г. със закон).

Огромната лексикографска работа за създаване на Български тълковен речник с оглед към народните говори довежда до създаването в „най-неподходящо“ време  - 15 май 1942 г., по инициатива на акад. Стоян Романски1 и на тогавашния председател на БАН и министър-председател на България акад. Богдан Филов, на обособена структура на БАН - Служба за българския речник, прераснала  в Институт за българския речник, а от 1949 – в Институт за български език. 

Първи директор на Института (1947-1951) и ръководител на Секцията за български речник към института (1951-1958) е чл.- кор. проф. Стоян Романски. От 2004 г. Институтът носи името на един от най-големите български езиковеди и негов дългогодишен директор - акад. проф. Любомир Андрейчин.

 

В Института за български език на БАН се слага началото на редица нови научни и приложни направления, като някои претърпяват качествено развитие през 50-те години:

   българска лексикология и лексикография

   българска граматика

   въпроси на езиковата култура

   исторически  развой на българския език

   издаване и изследване на писмени паметници

   изследване на българските диалекти

   сравнителни анализи с други славянски езици 

   балканско и сравнително езикознание

   етимология и ономастика 

През последните десетилетия се развиват:

   терминология и терминография

   социолингвистика 

   етнолингвистика 

   лингвокултурология

   психолингвистика

   теоретични и приложни изследвания в областта на компютърната обработка на естествените езици – компютърна лингвистика и др.

 

През 1951 г. започва издаването на списание „Български език“ - научен орган на Института по български език, а в периода 1951–1985 г. излизат „Известия на Института за български език“, чийто наследник е поредицата „Българско езикознание“ (1995–2004). От 2014 г. издаването на Известията е възобновено. През 1959 г. започва да излиза списание „Балканско езикознание“, в което се публикуват проучвания за българския език и за балканските езици. 

 

В резултат на цялостната работа на Института в продължение на десетилетия са издадени голям брой речници и справочна литература. За успешното осъществяване на различни изследователски проекти се изграждат електронни корпуси, които подпомагат научната работа и улесняват достъпа до уникални ресурси от специализирани научни области.

 

Издаването на речници и справочници, които са с официален нормативен характер, е от голямо значение за работата на публичните институции на всички равнища и за обществото като цяло. Трудове като многотомния Речник на българския език (издаден в 14 тома), Български диалектен атлас, многотомния Български етимологичен речник имат както фундаментално, така и научно-приложно значение и се използват от много хуманитарни научни направления, от различни образователни и културни институции. 

 

 

 

 

 

БЕР

 

 

Една от основните задачи на Института за български език е описанието и кодифицирането на книжовните езикови норми. Правописните правила и нормативно установеният правопис на думите се регламентират в академичните правописни речници, най-новият от които е „Официален правописен речник“ (2012). През 1982–1983 г. е издадена тритомната „Граматика на съвременния български език“, а през 2013 г. излиза тритомното издание „Българска лексикология и фразеология“, които са най-авторитетните теоретични трудове в тези области.

 

Решаваща е ролята на Института за утвърждаване на езиковата норма и подобряване на езиковата култура във всички сфери на обществения живот. Институтът предоставя и   високопрофесионални  експертни и консултантски услуги, необходими при функционирането на редица институции - министерства, съдебна система, обществени организации, медии, издателства.

 

В сравнително новото направление - компютърната обработка на естествения език, Институтът осъществява както теоретични изследвания в областта на граматичната структура и лексикалния състав на българския език, така и приложни разработки в няколко основни направления: 

 интегриране на програми за обработка на езика в многоезикова уеб базирана система за управление на съдържание

 разширено търсене и извличане на информация

 предварителна обработка на текста и отстраняване на многозначност 

 проверка и корекция на правопис и граматика.

 

Езиковите ресурси и програмите за тяхната обработка, които се разработват в Института за български език, са не само съпоставими по качество и количество с тези за големите европейски езици, но в някои случаи налагат стандарти за бъдеща работа.

За последния проект за нова платформа за машинен превод, имащ за цел да събере езикови ресурси на всички официални езици в Европейския съюз с цел улесняване на комуникацията и обмена на информация и документи на различни езици между институциите, бизнеса и гражданите, Институтът получи висока оценка и специални поздравления от Дирекция „Информационни технологии“ на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.  

Новият проект за автоматизиран превод е оценен високо и ще бъде финансиран по Механизма за свързване на Европа, сектор Телекомуникации. 

 

 

По-важните събития, с които Институтът за български език 

„проф. Любомир Андрейчин“ отбелязва своя юбилей: