БАН / Ученическия институт - 2018, Брой 3

Пета сесия на Ученическия институт на БАН

 

http://www.bas.bg/wp-content/uploads/2017/10/Ban_Zgrada_Tzentr_Vhod-1024x615.jpg

 

Създаденият през 2000 г. Ученически институт​​ към БАН беше стратегичска стъпка по отношение на бъдещето на българската наука. След толкова медали, които младите българи получаваха години наред в международни олимпиади по математика и информатика подобно решение беше логично.​​ Опитът от работа с ученици по математика и информатика беше крайно време да бъде разпространен и в другите науки.​​ Към това остава само да се добави, че всяка уважаваща себе си държава​​ в Европа​​ има лицей​​ или друга​​ подобна​​ структура​​ за подрастващите​​ поне към най-престижния си​​ университет или​​ изследователски институт. В​​ някои държави те имат поне вековна история или са​​ по-стари.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Специализирана​​ структура в​​ БАН доказа бързо ползата да бъдат мотивирани и подпомогнати ​​ младите хора с изследователски интереси и творчески заложби и увеличаващите се международни успехи са​​ само едно от доказателствата за това.​​ Не по-малко важно е, че понеже на самите​​ сесии, на които те представят изследванията​​ си​​ се допуска​​ публика​​ -​​ повече млади хора, а и родители могат да получат информация​​ за възможностите за участие.​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ В сесиите, съгласно регламента на института, всеки може да кандидатства​​ с реферат или​​ с изследователска разработка. При изследовванията си, съгласно регламента на БАН, всеки участник може да бъде подпомогнат от ​​ свой учител, експерт по разработваната тема, студент,​​ университетски преподавател или учен-изследовател.​​ Както и да ползва базата на БАН за изследванията си.​​ Получените резултати се оформят в писмен вид като „проект“ – доклад за проведеното​​ изследване.​​ Може да се кандидатства и с​​ реферат по дадена тема, което също е​​ полезно, защото това е най-добрият начин за усвояване на значителни по обем и сложност знания. Но и защото – това е първа стъпка​​ за сравнителен анализ на постигнатото в дадена област, която би трябвало да предхожда бъдещите изследвания на младите хора.​​ Проектите се рецензират и оценяват от специалисти в съответната научна област или изкуство. Авторите на най-успешните разработки получават копие от рецензията на специалистите и покана за представянете и на научната сесия.​​ Авторите на отличени разработки получават достъп до библиотечните​​ и научно-изследователските​​ ресурси, с които разполага​​ БАН, както и научно ръководство за насърчаване, развитие и израстване в избрана от ученика научна​​ област или област на изкуството.

 ​​ ​​ ​​​​ Списание АртДиалог приветства​​ решение на БАН​​ да включи изобразителното изкуство и изкуствознанието в тазгодишния конкурс.​​ Докладите​​ в областта на изкуствознанието​​ могат да имат реферативен характер, но по-висока оценка ще се дава при​​ наличието на елементи на иновативност.Творбите за участие в сесията по изобразително изкуства могат да бъдат рисунка или етюд, придружени от пояснителен текст.

 ​​ ​​​​ Информацията​​ за тази сфера​​ предизвиква​​ и​​ въпроси:

• Включването на изкуствознанието в конкурса е работеща идея, защото никой от​​ млади да не превърне в бъдеще​​ изкуствознанието​​ в​​ своя професия, разработките, които ще бъдат направени, ще​​ ​​ увеличават броя на​​ подготвените ценители в даден жанр, а това е​​ най-важната​​ и мотивираща​​ публика.​​ 

​​ В съобщението​​ на БАН се отбелязва, че над 70 души са заявили участие. За точните наук ​​ може би такова участие е много добър показател. Но след като обучаващите се в различни​​ специалности по изобразително изкуство са многократно повече само в специализираните средни училища по изуствата на Министерството на културата,​​ цифрата – 70 участника​​ е​​ незадоволителна. Това е лесно преодолимо в конкурса за следващата година, за който​​ ​​ АртДиалог би се включил в навременното​​ разгласяване в самите училища по изкуствата.  ​​​​ 

​​ Вторият въпрос е по-сложен, защото докато при точните науки има обективни измерители, в​​ изобразителното изкуство нещата са малко по-различни. В изобразителното изкуство е необходимо усвояването на голям обем специални знания и​​ умения, без които талантът не може не се прояви и защити.​​ Това изисква​​ изключително много време.​​ Няма как ученици​​ рисуващи по​​ 2 или​​ 3 пъти седмично за час или два в школа в читалище или дори при частен учител,​​ да бъдат в състояние да се състезават с връстниците от специализираните училища по изкуствата. В тях​​ – рисуването заема почти целия​​ ден, въпреки че учебната програма не го предвижда. Ако надникнем​​ в​​ часовете по общообразователните дисциплини, ще​​ установим​​ колко са липсващите​​ ученици. Те не са „избягали“ – пред стативите са​​ и​​ рисуват и​​ справяне с този проблем в училищата по изкуствата​​ е трудно да се намери.​​ 

 ​​ ​​ ​​​​ Нямаме съмнение в​​ оценките на журито, но​​ въпреки,​​ че​​ обективни критерии има и​​ в изкуството – те са по-малко разбираеми от публиката, която подхожда към него с мярката:​​ Харесва ми – не ми харесва.​​ 

 ​​ ​​​​ ​​ Конкурсът стартира, срокът за получаване на​​ конкретните​​ предложения за участие в ученическата сесия е краят на септември.​​ Творбите на​​ участващите в конкурса, ще можем да разгледаме​​ във фоайето на сградата​​ на БАН от 5 до 9 ноември 2018 г.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Участвалите досега в сесиите на​​ Ученическия институт на БАН ученици са​​ ​​ редовни участници в научни конференции в страната и чужбина, имат​​ публикации в сборници и списания. Възпитаниците на Ученическият институт на БАН​​ представят страната ни с успех в престижни международни състезания и изложения.

942 общо 1 за днес