БАН / Ученическия институт - 2018, Брой 3

Пета сесия на Ученическия институт на БАН

 

http://www.bas.bg/wp-content/uploads/2017/10/Ban_Zgrada_Tzentr_Vhod-1024x615.jpg

 

Създаденият през 2000 г. Ученически институт към БАН беше стратегичска стъпка по отношение на бъдещето на българската наука. След толкова медали, които младите българи получаваха години наред в международни олимпиади по математика и информатика подобно решение беше логично. Опитът от работа с ученици по математика и информатика беше крайно време да бъде разпространен и в другите науки. Към това остава само да се добави, че всяка уважаваща себе си държава в Европа има лицей или друга подобна структура за подрастващите поне към най-престижния си университет или изследователски институт. В някои държави те имат поне вековна история или са по-стари. 

    Специализирана структура в БАН доказа бързо ползата да бъдат мотивирани и подпомогнати  младите хора с изследователски интереси и творчески заложби и увеличаващите се международни успехи са само едно от доказателствата за това. Не по-малко важно е, че понеже на самите сесии, на които те представят изследванията си се допуска публика - повече млади хора, а и родители могат да получат информация за възможностите за участие. 

      В сесиите, съгласно регламента на института, всеки може да кандидатства с реферат или с изследователска разработка. При изследовванията си, съгласно регламента на БАН, всеки участник може да бъде подпомогнат от  свой учител, експерт по разработваната тема, студент, университетски преподавател или учен-изследовател. Както и да ползва базата на БАН за изследванията си. Получените резултати се оформят в писмен вид като „проект“ – доклад за проведеното изследване. Може да се кандидатства и с реферат по дадена тема, което също е полезно, защото това е най-добрият начин за усвояване на значителни по обем и сложност знания. Но и защото – това е първа стъпка за сравнителен анализ на постигнатото в дадена област, която би трябвало да предхожда бъдещите изследвания на младите хора. Проектите се рецензират и оценяват от специалисти в съответната научна област или изкуство. Авторите на най-успешните разработки получават копие от рецензията на специалистите и покана за представянете и на научната сесия. Авторите на отличени разработки получават достъп до библиотечните и научно-изследователските ресурси, с които разполага БАН, както и научно ръководство за насърчаване, развитие и израстване в избрана от ученика научна област или област на изкуството.

    Списание АртДиалог приветства решение на БАН да включи изобразителното изкуство и изкуствознанието в тазгодишния конкурс. Докладите в областта на изкуствознанието могат да имат реферативен характер, но по-висока оценка ще се дава при наличието на елементи на иновативност.Творбите за участие в сесията по изобразително изкуства могат да бъдат рисунка или етюд, придружени от пояснителен текст.

   Информацията за тази сфера предизвиква и въпроси:

• Включването на изкуствознанието в конкурса е работеща идея, защото никой от млади да не превърне в бъдеще изкуствознанието в своя професия, разработките, които ще бъдат направени, ще  увеличават броя на подготвените ценители в даден жанр, а това е най-важната и мотивираща публика. 

 В съобщението на БАН се отбелязва, че над 70 души са заявили участие. За точните наук  може би такова участие е много добър показател. Но след като обучаващите се в различни специалности по изобразително изкуство са многократно повече само в специализираните средни училища по изуствата на Министерството на културата, цифрата – 70 участника е незадоволителна. Това е лесно преодолимо в конкурса за следващата година, за който  АртДиалог би се включил в навременното разгласяване в самите училища по изкуствата.   

 Вторият въпрос е по-сложен, защото докато при точните науки има обективни измерители, в изобразителното изкуство нещата са малко по-различни. В изобразителното изкуство е необходимо усвояването на голям обем специални знания и умения, без които талантът не може не се прояви и защити. Това изисква изключително много време. Няма как ученици рисуващи по 2 или 3 пъти седмично за час или два в школа в читалище или дори при частен учител, да бъдат в състояние да се състезават с връстниците от специализираните училища по изкуствата. В тях – рисуването заема почти целия ден, въпреки че учебната програма не го предвижда. Ако надникнем в часовете по общообразователните дисциплини, ще установим колко са липсващите ученици. Те не са „избягали“ – пред стативите са и рисуват и справяне с този проблем в училищата по изкуствата е трудно да се намери. 

    Нямаме съмнение в оценките на журито, но въпреки, че обективни критерии има и в изкуството – те са по-малко разбираеми от публиката, която подхожда към него с мярката: Харесва ми – не ми харесва. 

    Конкурсът стартира, срокът за получаване на конкретните предложения за участие в ученическата сесия е краят на септември. Творбите на участващите в конкурса, ще можем да разгледаме във фоайето на сградата на БАН от 5 до 9 ноември 2018 г.

     Участвалите досега в сесиите на Ученическия институт на БАН ученици са  редовни участници в научни конференции в страната и чужбина, имат публикации в сборници и списания. Възпитаниците на Ученическият институт на БАН представят страната ни с успех в престижни международни състезания и изложения.

426 общо 2 за днес