„Дума с шест букви, само една, от които гласна“ (разказ)
... “Дума с 6 букви, само една от които гласна...“ Бях подранил и стоях в лоби бара. Имаше някакви си десетина минути до срещата. Погледът ми се плъзна по непопълнената кръстословица от вестника срещу мен, забравен на масата... Хм!? Бялото непопълнено поле в центъра на къстословицата стискаше някаква тайна в себе си и стоеше като отворена зеница, която упорито се беше вторачила в мен...Странно!
Помъчих се да откъсна поглед от „зеницата“...
От лоби бара се влизаше в казиното. В този ранен следобеден час вътре нямаше много хора и сумракът на „потайното“ място не беше толкова плътен. Затова пък работещите автомати отчетливо разчленяваха времето на кратки отрязъци със специфичните си тракания. Но най-упоритото тракане идваше от най-близкия до вратата на казиното автомат... на него беше заседнал един невзрачен, посивяващ мъж. Ръцете му се разхождаха по бутоните на автомата като по клавишите на пиано...Но, очите му, очите му бяха страшни!. За тях останалия свят не съществуваше...Очите му като хипнотизирани, следяха току показващите се и изчезващи картинки на екрана на автомата и започваха все по-ярко и безумно да светят! Ръцете му ставаха все по-бързи и нетърпеливи...Бясно Очакване бликаше от тези очи...
...“Дума от 6 букви, само една от които гласна...“ Зеницата от кръстословицата сякаш бавно беше започнала да обсебва вниманиет
На съседната маса един мъж, в зряла възраст, нежно подхвана ръцете на младата дама срещу него...Очите му светеха, сякаш все повече обладани от някакво Дяволче...Това, което се случваше над масата, сякаш следваше онова, което ставаше под нея... Странно преплетените им крака нежно се галеха с глезените и прасците си, преплетени в невероятен възел...Настойчивите черни официални мъжки обувки сякаш танцуваха около фините бели дамски обувки...Очите на мъжа продължаваха да гледат хипнотизирано, той гледаше така сякаш беше муха, дълбоко потънала в една нежна и фина паяжина, оплетена около него...Мухата упорито напираше да скъса паяжината... и не ù беше ясно, че няма да успее!?...
...“Дума от 6 букви, само една от които гласна...“ Вестникът с кръстословицата упорито продължаваше да ме гледа...
Хлапето от масата срещу мен беше застинало в неестествена поза – полулегнало полуседнало на ръба на стола си...и а-ха да падне от стола. Ръцете му стискаха неистово електронна игра и със сигурност гонеше някакъв демон в нея!?...Устните му изписваха странни кръгове и форми, лицето му се кривеше като на онзи – гонения Демон...Но очите, очите му бяха полудели!...С тях можеше да подпали всичко около себе си! Демонът от електронната игра го беше обсебил напълно...Светът за него беше едно екранче колкото цигарена кутия...
...“Дума от 6 букви, само една от които гласна...“ „Окото“ от кръстословицата упорито се беше вторачило в мен... Не ме изтърваваше от погледа си!...
Навън, пред витрината на лоби бара, стояха две момчета от персонала и пушеха...Пушеха, сякаш в момента се изпълняваше последното им желание преди да увиснат на въжето. Очите им трескаво оглеждаха околния свят и сякаш го съизмерваха с останалата недопушена част от цигарите си... Изчезващите цигари сякаш доразпалваха огънчетата в очите им, огънчета породени от странно Задоволство. Огънчета, които в никакъв случай нямаше да угаснат с угасването на цигарите им.
...“Дума от 6 букви, само една от които гласна...“ Окото от кръстословицата вече ми се подиграваше!...
Вратата на лоби бара се отвори и ...влезе Тя!
Кадрите започнаха да се редят много бавно един след друг...като на забавен каданс. Край Нея плуваше някакъв синьо-прозрачен воал... , движеше се грациозно като кошута...носеше се в пространството като Видение. Очите бяха Нещото, което държеше в пространството този странен Призрак и не му даваха да отлети.
...“ Дума от 6 букви, само една от които гласна...“
Тя дойде пред масата ми и фино подаде ръката си... Поемайки ръката ù бавно я поднесох към устните си...
...“Дума от 6 букви, само една от които гласна...“
СТРАСТ !!!...
Кръстословицата вече не ми се усмихваше!...
