Необичайна премиера: „Царете на Магията отблизо“ или ново начало за българските илюзионисти

На 13-ти декември 2015 г. в София публиката в Студио 5 на НДК, освен обичайното прекарване на свободното си време – на разговор с приятели пред чаша питие, стана участник и в една необичайна премиера – първото официално представяне на сценична програма от фокуси на момчетата от българския клуб на илюзионистите, наречен Проект „Бързите ръце“ (Куик Хендс Проджект –„Quick Hands”).
    Клубът, макар и създаден едва през миналата година, вече е приет официално в Международното Братство на Маговете (IBM – International Bratherhood of Magician „Quick Hands”). Доказателство за специалния интерес на международната неправителствена организация към българския Клуб е, че бяхме посетени от президента ù Шон Фаркуар (Shaun Farquhar) и други звезди на магичната сцена. Може би защото сред основателите на Клуба има млади български илюзионисти, които вече са с награди от междуналодни форуми на илюзионистите като „Златна Котка“ Габрово, Белградския фестивал на магията и Балканския фестивал, чийто домакин всеки път е различна държава.
    Така че премиерата беше и публично представяне на Клуба.
    Подвеждащото на пръв поглед заглавие на премиерата – „Царете на Магията отблизо“ е съвсем точно, защото представените на премиерата сценични изпълнения от младите български илюзионисти  са на някои от великите царе на магията като  Фред Капс (Fred Kaps), Томи Уондър (Tommy Wonder), Шон Фаркуар (Shaun Faqrquhar), комедия в стил Дейвид Уилиамсън (David Williamson), Томи Купър (Tommy Cooper). Да  допълним  – запазени сценични номера на тези магове, защото са не просто изпълнени, а и развити от тях. Така че програмата изискваше високо професионално майсторство. Иначе казано, младите български илюзионисти се представиха пред зрителите с репертоар, който може да бъде окачествен като летящ старт.
     Що се отнася до изпълнението, съдейки по реакцията на зрителите, изпаднали в познатото на всички ни състояние на изумление и възторг пред всеки добре изпълнен фокус, шоуто беше успешно. Доказателство за това бяха и реплики от публиката като: Как го правят? Не може да бъде!…, но и това, че един от зрителите след шоуто изрази възторга си публично и благодари на младите илюзионисти, което не е обичайно за българската публика.
     Финалът на шоуто бе специалният гост на него – Магът Астор, който изказа одобрението си и заяви  подкрепата си, в което не се съмняваме, защото ние най-добре знаем колко много време е отделил в последните години на младите и пожела успешен път.
     Понякога всеки има нужда от малко магия!
     Ако искате да се омагьосате и да разберете какво са Ви подготвили този път бързите ръце, заповядайте на шоу-изявите на Клуба в Студио 5 на НДК, който засега е негов единствен домакин, в средата на всеки месец. Но имайте предвид, че билетите,  предлагани онлайн за шоуто през декември бяха изчерпани за 3 дни, а за януарското – за седмица [1], но имаше и правостоящи.  
…

     АртДиалог  се присъединява към пожеланията на Мага Астор, с едно допълнение – един ден други млади илюзионисти, на свои премиери от типа „Царете на магията“ да демонстрират и сценични номера, които са запазена марка на членовете на младия Клуб на илюзионистите.
      Българските царе на магията  от втората половина на ХХ век, въпреки постоянните им задгранични гастроли, от които Бюджетът на България получаваше ежегодно значителни валутни приходи [2], можеха да бъдат видени сравнително често и у нас. Освен на редовните представления на съществуващия тогава Български национален цирк, те имаха изяви и в някои заведения като култовия бар „Астория“ със страхотната си сцена (в началото на бул.“Ал.Стамболийски“, срещу сградата на БНБ), намиращия се малко по-надолу на отсрещния тротоар бар „Ориент“, бара на Парк-хотел „Москва“.  Поради участието и на дуети с репертоар – съвременна хореография,  като този на Албена и Владко Пàрисови и певици като Леа Иванова, тези заведения се бяха превърнали във вариетета от най-висока класа, на което дължаха и основната си публика, отиваща там в облекло като за културно събитие, а не като за бар.
     Остава да се съжалява, че днес сценични изпълнения на илюзионисти могат да се видят само в ресторанта на  Мага Астор (на бул.“Черни връх“ 29, до хотел „Хемус“),  не само защото е заведение със сцена, но и защото е на Астор, който освен че нерядко в течение на час е на сцената с възможно най-сложни и атрактивни свои сценични номера, но и предоставя възможност за изява на други свои колеги, в това число на по-млади илюзионисти или свои ученици.
     Необходимост от подобна изява имат и младите български поп певци, които не са в състояние да самофинансират свои самостоятелни сценични изяви, а това означава ползи и за младите композитори, автори на текстове и аранжименти. Защото, както е известно – пишеш музика, когато има кой да я пресъздаде и къде да я представи пред аудитория „на живо“.
    Шоу-изявите  на младия Клуб на маговете у нас безспорно обогатяват културния живот на София, за което собствениците на заведението Студио 5 на НДК заслужават да бъдат поздравени.
    Да се надяваме, че подобни изяви ще повлияят на изискванията на собствениците и на други заведения към собствените им програми.
     Най-интересният за АртДиалог въпрос, разбира се, са младите илюзионисти от Клуба на бързите ръце. Въпреки безспорните си умения, повечето от тях, както стана ясно, са с други професии, някои вече и с добро висше образование и успешна друга професионална реализация. Защо отделят толкова време за подготовка на сложни сценични номера, не могат ли подобно на връстниците си да посветят свободното си време на по-леки занимания? С тези и с други въпроси ще се обърнем към младите от Клуба на младите магове в някой от следващите си броеве.

      АртДиалог

[2]  Малко известен факт е, че поради значителните валутни приходи, които артистите от Българския цирк осигуряваха в Бюджета на България в периода до 1989 г., те имаха право да насочват част от тях за нужди на културата, като например покупка от чужбина на скъпи инструменти за симфонични оркестрите и др.

Специално заслужава да се отбележи приносът на артистите на цирковото изкуство към българската наука и образование, защото най-много средства в 70-те години  те отделяха за закупуване на чуждестранна научна литература и периодика, благодарение на което Министерството на културата имаше възможност да попълва редовно с актуална научна информация фондовете не само на „своите“ библиотеки – Националната библиотека „Кирил и Методий“ и няколко най-големи регионални универсални библиотека, но и тези на БАН, на СУ „Кл.Охридски“, Централната медицинска библиотека, Централната научно-техническа библиотека и съществуващата тогава Централна селско–стопанска библиотека.