НАСЛЕДСТВО - 2016, Брой 2

Музикантът Евгений Комаров отблизо

27.03.1909 (Москва) – 03.02.1993 (София)

107 години от рождението и 23 години от кончината му

   Животът  на Евгений Евгениевич Комаров преминава в Руската империя, Кралство Румъния, Кралство Югославия и България, но най-дълго – 43 години,  е живял и работил в България, където идва на 40 годишна възраст със славата на водещ музикант в жанра забавна музика на Югославия.
Поради това, че основната част от творчеството му като композитор, автор на аранжименти, диригент е създадено в България, а и като концертиращ пианист, съгласно библиографските класификационни правила, Евгений Комаров е български автор и артист-изпълнител от руски произход, независимо, че през целия си живот и във всяка държава той е бил само с един паспорт – руски и следователно само руски или съветски гражданин.
Евгений Комаров създава музика и име на отличаващ се за времето си музикант в жанра забавна музика, както се е наричала тогава поп музиката, във всяка от държавите, в които живее и работи в следната последователност:

 

1909-1919 – Руската импперия, Москва, Екатеринослав,Севастопол
1919-1920 – Кралство Румъния, Килия, Тулча
1920-1929 – Кралство на сърби, хървати и словенци, Сараево
1929-1945 – след 3 октомври 1929 – Кралство Югославия, Белград
1945-1950 – след 6 февруари 1950 – Федеративна народна република Югославия, Белград
1950-1993 – Република България, София

 

Евгений Евгениевич Комаров е роден на 27 март 1909 г. в  Москва, Руската империя.

Баща му Евгений Наркизович Комаров (1844 -1916)  е  статски съветник, а майка му Мария – Ернестина Баде (Marie – Ernestine Badete, 1877 – 1920)   е французойка от Бургундия, Централна Франция. Дядо му генерал-лейтенант Наркиз Дмитриевич Комаров е участвал в Руско-турската освободителна  война на Кавказкия фронт и в превземането на Плевен.  Евгений Наркизович Комаров и неговите синове  Георги и Евгений са вписани в  регистъра на дворянското събрание Екатеринославска губерния.

Джазовият оркестър „Джоли Бойс”(Jolly Boys), Белград, 1929 г.

          Евгений Комаров – първият в ляво на втория ред

 

І. РУСКА ИМПЕРИЯ (1909-1919)

Евгений Комаров е роден в Москва, а брат му  Георги (р.1906) – в гр. Корматен, Франция. Като че ли мястото на раждане е  определило  бъдещия живот на двамата братя. Първоначално семейството на Евгений Наркизович живее в Москва, след това той е назначен на държавна работа като статски съветник  в гр. Екатеринослав (Днепропетровск) и Севастопол.  Евгений Комаров разказваше, че баща му бил много силен човек, но през 1916 г. се разболял от пневмония и починал в Севастопол, където е и погребан. Евгений бил на 7 години.

 

ІІ. КРАЛСТВО РУМЪНИЯ

След смъртта на съпруга си и поради назряващите политически събития, Ернестина решава да замине с децата си за Франция. Но започва Октомврийската революция, а после – Гражданската война, и тя става свидетел на ужасни сцени. Запазен е паспортът й (издаден по време на управлението на Временното правителство на Керенски), с който от Севастопол на 27.07.1919 г. тя  с децата си Жорж (14 г.) и Евгений (10 г.), с аквариума със златните рибки, котката Мурка и кучето Звьоздочка  напускат Руската империя от Севастопол. На яхтата на румънския крал те пристигат в Румъния, гр. Килия, в делтата на р.Дунав. (Този град  от 1878-1918 е  в състава на Руската империя, от  1918 – 1940 е територия на Кралство Румъния, 1940-1941  е в състава на СССР-УССР, 1941-1944 – Румъния, 1944-1991 – СССР-УССР,  а от 1991 г. – Одеска област, Украйна). Много скоро Ернестина и децата й  се преместват в  гр. Тулча, Румъния. Тук Ернестина преподава френски език, а Жорж и Евгений  пълнели бъчви с вода  от Дунава и ги продавали на градинарите за напояване на зеленчуковите градини. Още в Севастопол Ернестита имала рана на гърдата, но тук се активизирала и само след три месеца от пристигането им в Румъния  Ернестина  умира от рак на гърдата на 30 октомври 1919 г. Погребана е в католическото гробище в гр. Тулча с почести от френската военна част, като съпруга на високопоставен държавен руски чиновник. В детската книжка „Зоологическiй атласъ” от авторите К.Сент-Илер и Г. Лейтеман собственоръчно малкият Евгений написал: „Женя Комаров получил эту книгу от  Своей Мамы в день  рождения… „Мама умерла 28 октября 1919 г. в 4 часа утра 38 минут”. Десетгодишен, Евгений остава кръгъл сирак в една чужда страна.

Преди да почине, Ернестина помолила руския офицер Владимир Долгов да даде честна дума, че с жена си Евгения ще се грижат за децата й. Той изпълнил обещанието си и поел грижите за Жорж и Евгений. Обаче  Жорж (14 г.) се сприятелил с един руски лекар  и заедно с него  напуснал Тулча и заминал за Русия, гр. Одеса (сега Украйна), където работил като санитар в една болница.  Един ден той видял френски товарен кораб, акостирал близо до Одеса. Доплувал до кораба, обяснил на френски, че майка му е французойка, но е починала в Тулча, че той е роден в Корматен (Соrmatin) и затова  иска да замине за Франция, където има роднини. Моряците  го скрили в трюма на парахода до  навлизането в неутрални води. И така, през Босфора и Дарданелите, през Средиземно море Жорж стигнал до Марсилия, а оттам – в Бургундия. Двамата братя – Жорж и Евгений – се разделят през  1920 г. в Тулча за дълго, срещат се след 40 години през 1962 г. Френските му роднини не му помогнали и той заминал за Париж. Жорж се устроил като обикновен работник в заводите „Рено”  и започнал да търси брат си чрез  Международния „Червен кръст”.

 

ІІІ.  КРАЛСТВО НА СЪРБИ, ХЪРВАТИ И СЛОВЕНЦИ (1920-1929)

Владимир Долгов не е участвал в Гражданската война.  Той  пристига в Тулча (Южна Бесарабия) след  боевете на Мазурските езера през 1915 г., когато руската армия  на генерал Самсонов е била обкръжена и 100 000 руски войници са пленени. Той също  бил  в плен, но успява да се измъкне и  да се добере до гр.Тулча. Жена му Евгения Долгова е художник – рисува икони и изографисва църкви, но е и добра пианистка. Тя  започва да учи малкия Евгений да свири на пиано.

През 1918 година, в края на Първата световна война, Бесарабия обявява  независимост, след което се присъединява към Кралство Румъния. Скоро след смъртта на Ернестина, Долгов е обвинен от румънските власти в шпионаж в полза на болшевишка Русия. Долгов е арестуван заедно с други руски офицери с обвинение, че  действат за отделянето на Бесарабия от Румъния и присъединяването й към  Русия, което се наказва със смъртна присъда.

Съпругата му Евгения се домогнала до лична аудиенция с румънската кралица. Кралица Мария (по майчина линия е внучка  на руския император Александър II,  а по бащина – внучка на британската кралица Виктория) изслушала Евгения Долгова и й обещала, че  може да издейства отмяна на смъртното наказание, но съпругът й ще бъде екстрадиран. Несигурността в изясняването на това обвинение заставя Евгения Долгова да изпрати малкия Евгений с група руски бели офицери в Кралство на сърби, хървати и словенци (КСХС). Поверила го на полковник Нальотов. Така Евгений попада в КСХС. След 3-месечния затвор в Букурещ,  в  КСХС,  гр. Чуприя,  пристига и семейство Долгови. Долгов записва малкия Евгений в първи курс на първата  учебна година (1920 – 1921) в  І-ви Руски кадетския корпус (създаден на 10 март 1920 г.), евакуиран от Русия в  КСХС,  гр. Сараево. Зданието на корпуса било доста голямо – триетажна тухлена сграда, издигната специално за австро-унгарската армия. Имало градина и голям заден плац за игри и упражнения.

Братът на Ернестина – Габриел написал няколко писма на Долгов с искане Евгений  да бъде доведен във Франция. Долгов му отговорил на цели  8 страници на безупречен френски език, като се обосновал защо Евгений не трябва да замине за Франция.  Една от причините е, че той учи в престижно училище – Кадетския корпус, в което ще получи много добра подготовка за живота и за постъпване в Белградския университет. И последната причина е, че той е много крехко дете, много фин, той по душа е повече руснак отколкото французин, и ще му бъде трудно да живее в друга среда, във Франция. Така Долгов спазва дадената честна офицерска дума  на Ернестина.

Кадетският корпус

Една от основните задачи на генерал Врангел е бил въпросът за образованието на младото поколение. Кадетските корпуси, които са участвали в Гражданската война по заповед на главнокомандващия генерал Врангел, напускат територията на Руската империя през Одеса и други пристанища и се евакуират в Кралство на сърби, хървати и словенци. Веднага  започнал приемът на ученици за новата учебна година 1920 -1921 г. в средата на месец септември. Тъй като Владимир Долгов бил много добър математик, бил поканен за преподавател в едно училище в гр. Ягодина, до гр.Чуприя. Главната задача на корпуса била да се даде образование на младежите и да се възпитат в руски дух. Постъпилите в корпуса 10 – 12-годишни момчета получавали чисто руско, национално образование и военно възпитание. Още от ранно детство децата възприемали духа и традициите на дореволюционна Русия.

Всички традиции, всички обичаи, цялото възпитание и обучение на кадетите се провеждало в руски стил и на родния руски език. Дисциплината била на висота. Корпусът имал своя домашна църква, в която редовно  се извършвали богослужения от корпусния свещеник. Денят започвал с молитва и завършвал с молитва. Имало зала, в която се  провеждали  концерти, вечеринки, постановки, събрания, лекции, танци и др. Гордостта на корпуса бил духовият оркестър, както и струнният оркестър. Тези два оркестъра давали концерти, участвали във всички кадетски празници, както и в държавни  тържества, когато ги поканвали местните власти. С особено проникновение се отличавали изпълненията на  корпусния хор,  който изпълнявал църковни и светски песни. Едновременно с това у кадетите се развивал и  дух на другарство,  уважение към възрастните,  покровителство над по-младите, честност, смелост, рицарство по отношение на жените, любов към родината, към нейното минало (история, армия, към нейната култура) и вяра в нейното светло бъдеще на свободна православна, единна и неделима Русия и към всичко руско. Кадетите били длъжни да отдават  чест на  улицата на всички югославски офицери.  За нивото на образованието може да се съди по това, че  болшинството от кадетите са постъпвали  във висши учебни заведения. Между кадетите е имало известни философи, шахматисти, музиканти, артисти, художници, танцьори, гимнастици, футболисти, шампиони по пинг-понг и др. Корпусът бил посещаван от генерал Врангел и от известни френски маршали.

 

КРАЛСТВО ЮГОСЛАВИЯ (03.10.1929 – 20.10.1945)

Евгений Комаров завършва Руския кадетски корпус в Сараево през 1928 година (19-годишен) и веднага постъпва в Белградския университет – Машиностроителен факултет.  Още като курсант в Кадетския корпус той се проявил като добър пианист  и организатор,  а като студент свири в руските ресторанти в Белград: „Русская семья”, „Крокодил”, „Казбек”, „Русский царь” и други,  където акомпанира на певци и певици, известни още в дореволюционна Русия. Вечер свири, а през деня ходи на  лекции.  В Югославия излязоха много книги, описващи обективно значението и приноса на руските белоемигранти за живота на югославските граждани с подробни сведения за руския театър, руските училища и за благодарността на руските емигранти към югославските власти за това, че са приютили толкова хиляди руски бежанци. Работили са  и много известни архитекти, професори, лекари и др. В Белград е творил и авторът на романса „Ханум” на Сергей Франк, който сам е изпълнявал този романс и  е дал лично на Евгений Комаров текста и музиката. Отчита се, че 75% от руските емигранти в Кралство Югославия са били с висше образование, което неминуемо е оказало положително въздействие върху целия живот.

Междувременно Евгений Комаров  се запознава с бъдещата си съпруга Нина Борисовна Сундстрем, която  завършила Института за благородни девици, евакуиран от Русия в гр. Велика Кикинда в Кралство Югославия.

Нина Борисовна (18.12.1908, Владивосток – 14.02.1980, София) беше изключителен педагог, строга,  но справедлива. Разказваше  за  института много интересни случки, както и за  методиката на  обучение: първия ден в седмицата говорят помежду си само на френски, на следващия ден – само на немски. Ако някой наруши това правило, получавал „глоба”. Нина Борисовна е завършила френска филология в Белградския университет и  говореше свободно немски, френски, руски латински, сръбски и български (беше старши преподавател в СУ ”Св.Кл. Охридски”). Покрай интелектуалното израстване на ученичките, класните дами  им давали и много мъдри житейски съвети. Оценявайки музикалния талант на Евгений, неговите изяви като пианист, Нина Борисовна го убедила да прекрати следването в Машиностроителния факултет и да се прехвърли в Музикалната академия. И наистина той постъпва в първи курс на Музикалната академия, където учи при проф. Милое Милоевич (1884 – 1946) Продължава да свири в руските ресторанти. Завършва с пълно отличие Музикалната академия с две специалности – композиция и дирижиране. Запазена е снимка с проф. Милое Милоевич, който казвал: „В Белград само двама музиканти знаят хармонията – единият съм аз, а другият е  Евгени Комаров”.

По това време Комаров написва редица музикални произведения на религиозна тематика за хора на Евгений Маслов, който още в Русия бил професионален музикант с голям опит: „На смерть отца Иоанна Кронштадтского” (1829 – 1909), канонизиран 1964 от Руската православна църква зад граница и в 1990 от Руската православна църква (Йоан Кронщадский умира на 2 януари 1909 г., а Евгений Комаров е роден след три месеца), „Отче наш”, „Иже Херувимы”, „Хвалите имя Господне” (Дубровник, 19.VІІ.34) и др. Отзивите в пресата за тези произведения са много добри, с висока оценка. Също по това време, Евгений Комаров  участва в анонимен конкурс  с романса „Елегия” и му е присъдена първа награда.

Ето имената на някои от най-известните певци, с които е работил Евгений Комаров в Белград:

Олга Янчевецка  (1890-1978)

Известна певица в жанра  в Русия още преди революцията. За нея има много статии в интернет, обичана и от сърби, и от руснаци. По време на революцията тя се разминава със съпруга си  и сина си, които остават в Русия, а тя попада в Кралството на сърби, хървати и словенци. След като получава официално съобщение, че съпругът й и синът й са загинали през 1920 – 1921 г., много по-късно тя сключва брак с юриста Юрий Азбукин, който е бил и пианист. През 60-те години случайно прочела в пресата, че  е починал известният руски писател Василий Ян (псевдоним на В. Янчевецки), автор на романа „Чингиз Хан”, а неговият син благодари на всички, които са изказали съболезнования. През 1970 г., вече 80-годишна, тя заминава за Москва, където се среща с 50-годишния си син. Пяла е в ресторант „Казбек”, където допускали само във вечерни тоалети, тъй като той, подобно на някои други ресторанти, е бил като театрална сцена в ресторантска обстановка. Там именно й акомпанира Евгений Комаров, независимо че съпругът й е пианист.  За нея се твърди «Когато  пее Янчевецка, келнерите не обслужвали никого. Даже мухите се страхували да летят!» Наричали я „царица на руските романси”. До последните си дни, на 88-годишна възраст, тя пеела с успех в радиото, телевизията, на естрадата. Евгений Комаров си спомняше с благодарност, че  Янчевецка  е потвърдила пред съответните югославски власти, че той  е работил с нея  в руските ресторанти, на основание на което му издадоха документ за получаване на пенсия. През декември 1967 г. или 1968 г. Янчевецка и съпругът й са били в София  инцидентно, но не са могли да се видят с Евгений Комаров, защото той е бил на  концерти в страната. Но тя е оставила една бележка: „14/ХІІ. Скъпи Женичка, Много ми е приятно да узная, че вие сте жив и преуспявате. Изпращаме ви поздрави аз и Юрий и пожелания за празниците. Ваши О. и Ю. Азбукин”

Янчевецка има много голям репертоар: „Бида манге ромале”, „Однозвучно звенит колокольчик”, „Не уезжай, ты мой голубчик”, „Калитка”, „Распошел”, „Живет моя отрада”, „Бубенцы”, „Что мне горе”, „Очи черные”. Сред поклонниците на нейния талант са били и крал Александър І Карагеоргиевич, и Йосип Броз Тито, който идвал специално в ресторант ”Скадарлия”, за да послуша Янчевецка. Според специалистите, творчеството на Олга Янчевецка е положило основите на професионалното естрадно изпълнителско изкуства в този жанр в Сърбия. (http://old.rs.gov.ru/node/7034). Тези романси и песни, които е изпълнявала Олга Янчевецка под акомпанимента на Евгений Комаров, след идването му в България, през 50-60-те години, под негов акомпанимент вече изпълнява Ирина Чмихова –  друга „царица на руския  романс”, която пък положи основите на естрадното пеене в България.

Юрий Спиридонович Морфесси (1882-1949)

„Той беше много красив…Любимец на публиката. Изпълнението и експресивността му са великолепни. Той умееше в триминутна песен  или романс да ви разкаже една човешка съдба …” (из спомените на  Олга Янчевецка в книгата на Б.А.Савченко „Кумири на забравената естрада”).

През 1906 – 1907 г., впечатлен от творчеството на признати звезди на руския и цигански романс в Петербург, Морфеси започва да се изявява с романсови програми. Успехът дошъл  изведнъж. За новото дарование веднага узнали в столицата и започнали и  там да го канят в най-престижните в Москва ресторанти: „Ермитаж”, „Прилеп” и в знаменития ресторант ”Яр”.  Именно от него, от  Морфеси, навремето московските градски цигани са се учили  да пеят и  таборни песни, и салонни цигански романси.  Веднъж Юрий Морфеси имал честта да  пее пред височайшето присъствие на  императора (Николай ІІ) и той толкова го харесал, че го поканил като гост на царската яхта.

През 1937 г. Морфеси идва в Белград и пее  в бар „Казбек”, където му акомпанира Евгений Комаров.

В емиграция Морфеси  изпитвал силна носталгия по Русия, следял живота в родината си, и затова в репертоара му се  появяват произведения на  Блантер, Дунаевски, Фомин, Прозоровски.  Той пеел песните „Катюша”, „Волният вятър”,„Сърце” от филма „Веселите момчета”. Фьодор Шаляпин го наричал „баян на руските песни”. Своя жизнен път завършва  през 1957 г. в Париж като гражданин на Русия, без да вземе друго гражданство.

А ето откъс от писмо на българския композитор, аранжьор, пианист и диригент Евгений Комаров до известния колекционер М. Мангушев: „За последен път  се видях с Юрий Спиридонович при посрещане на Новата 1943 година у нас в къщи (б.пр.- в Белград, ул. „Крунска” №22).Той, както никога, беше в добро настроение и пя с голямо чувство. Беше през тежкото време на окупацията… Морфеси пееше и плачеше. Той много страдаше в чужбина, но нямаше как да се върне в Съюза (б.а. Съветския съюз). Публиката го посрещаше с възторг след такива романси като  „Вам 19 лет” на Прозоровски, „Куколки” (не си спомням на кого са думите, но музиката беше на Юрий Спиридонович, а възможно е и думите да са негови), „Как много девушек хороших” на Дунаевскийhttp://mj.rusk.ru/show.php?idar=800516

Репертоар на Юрий Морфеси:

„Бубенцы”, „Вам 19 лет”, „Все сметено могучим ураганом”, „Вы просите песен”, „Дорогой длинною”, „Дремлют плакучие ивы”, „Зачем было влюбляться”, „Ехали цыгане”, „И льется песня”, „Калитка”, „Кирпичики”, „Коробейники”, „Мы только знакомы”, „Налей бокал”, „Ну, быстрей летите кони”, „Очи черные”, „Пара гнедых”, „Я помню валься звук прелестный”, „Уйди, совсем уйди”, „Песня ямщика”, „Помню, помню я”, „Прощай, мой табор”, „Раскинулось море широко”, „Спокойно и просто”, „Там бубна звон”, „Тени минувшего”, „Только раз бывает в жизни встреча”, „Хризантемы”, „Черные глаза”, „Ямщик, гони-ка к „Яру”,  „Ямщик, не гони лошадей”, „Чубчик” и др.

Всички тези песни и романси Евгений Комаров донася в България и ги предоставя на българските изпълнители, които ги пеят на концерти в цяла България. Записите на изпълненията се пазят в „Златния фонд” на Българското национално радио,  записани са и  на  грамофонни плочи от „Балкантон”, но не ги пускат по радиото, като че ли имат гриф „Строго секретно”.

Константин Сокольский

(1904, Санкт-Петербург – 1991, Рига)

„През 30-те години в Югославия негова аудитория са били  и графове, и князе, и белогвардейци. Какво ли не му се е наложило да види и  с различни хора да се срещне…” Репертоарът на певеца  бил  обширен и разнообразен. През  30-те и 40-те  години в негово изпълнение превъзходно са звучали  и „Песня о Волге”, и „Скажите, девушки”, и „Мурка”. А през 60-те  Сокольский така изпял „Бухенвалдски набат”, че  само Муслим Магомаев можел да му съперничи. Че Евгений Комаров в Белград е акомпанирал на този известен съветски певец, доказва и посвещението върху авторската му грамофонна плоча „Константин Сокольский. Старинные романсы”,  подарена му по време на  срещата им  през 1981 г., когато Комаров и Николай Любенов имаха концерти  в много градове на Съветския съюз, включително и в Рига: Надписът на Константин Соколский върху плочата е следният: Мили Женя, Такъв, какъвто съм на фотографията, ти ме помниш , а тези мелодии са звучали под твоите пръсти. Слушай и си спомняй! Костя,  24 июня 1981 г.” Такова сърдечно посвещение може да напише само творец, който пази в паметта си скъпи спомени от съвместната работа с пианиста Комаров, когато са се срещнали в  Белград,  където той бил на гастроли с договор  в ресторант „Казбек”. През 1940 г. Сокольский напуска Югославия и се връща в Рига.  Само  10 години по-късно и Евгений Комаров напуска Югославия. След 41 години Соколский се среща с Евгений Комаров – концертиращ  пианист „от България”, но със съветски паспорт.

 

( Продължава – в следващия брой на списание АртДиалог )

 

621 общо 1 за днес