АВТОРСКО ПРАВО и СРОДНИ ПРАВА - 2016, Брой 2

За „новия“ законопроект за колективното управление на авторските и сродните им права, приет от Комисията по културата и медиите на 43-то Народно събрание на 7 април 2016.

“В добре управлявана държава бедността е нещо срамно.

 В лошо управлявана държава, богатството е нещо срамно.”
 Конфуций

„Новият“ законопроект за колективното управление не е ново, а трето действие на сценария за гарантиране на въведения през 2011 г. и 2014 г. монопол в управлението на правата в секторите литература, изкуство и наука. Манипулативно представяно като спор между Музикаутор-Профон-Министерството на културата и ЕАЗИПА[1].

Но безуспешно, защото фактите са следните: 

Първото и решаващо действие на монопола приключи на 25 март 2011 г. с първата поправка, прокарана в Закона за авторско право и сродните му права с мотива – въвеждане на по-подробни регулиращи правила за организациите за колективно управление на права и засилване контролните функции на надзорния орган – Министерството на културата. От това имаше неотложна необходимост. Но бяха поставени и условия пред  съществуващите тогава организации за колективно управление, като например администрация на трудов договор, постоянен и достъпен офис (в сграда с рампа за инвалидни колички и асансьор) и други, неизпълними за по-младите организации у нас изисквания.  За разлика от западноевропейските,  които са с вековна история и натрупан финансов ресурс[2],  българските организации започнаха  да се създават по време на подготовката на закона за авторско право, влязъл в сила 1993 г., без който не можеше и да се мисли за прием на България в Европейския съюз.

Срещу тази монополна поправка на закона 4 организации за колективно управление на права и ЕАЗИПА внесоха в 42-то Народно събрание писмено становище с оценка на очакваните последици. Прогнозата ни се потвърди изцяло: от функциониращите 32 сдружения на правоносителите, регистрирани в съда като граждански, а в Министерството на културата – като организации за колективно управление на права, 26 не можеха да отговорят на всички нови изисквания, загубиха статута си и оттогава вече не са в публичния Регистър на Министерството на културата.  С това действие господстващото положение на 5-те най-стари организации бе превърнато в монополно „законово“ в нарушение не само на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Конституцията на България, но и на антидискриминационното и антимонополното българско и европейско право. В резултат на това тази поправка в закона не може да бъде квалифицирана по друг начин, освен като търг с предварително определени победители.

Членуващите в монополните организации колеги нямаха никаква полза от това, защото изпаднаха в още по-голяма зависимост от управителните съвети и администрациите си, издържащи се от събираните за тях плащания за права.  На колегите продължиха да се изплащат мизерни отчисления от събраните плащания, при това със закъснение от по няколко години, които в нарушение на закона „преседяваха“ за лихви по банкови сметки, вместо да им бъдат изплащани ежегодно.

Още по-тежката последица беше, че цели жанрове и гилдии – художници, дизайнери, преводачи, фотографи и т.н., както и целият сектор наука, останаха без нито една организация за колективно управление на права и от 2011 г. са лишени  от възможността да участват в процеса на усъвършенстване на  законодателството. Не участват и в заседанията на Съвета за защита на интелектуална собственост  под председателството на Министъра на културата, в който членуват заместник-министри на 5 ведомства в това число МВР, ръководители на КЗК, НАП, Агенция МИТНИЦИ, СГС, Върховна касационна прокуратура и др. Правоносителите от тези организации бяха лишени от връзка с овластените да решават проблемите им, но и институциите оттогава са в неведение за тях, защото дневния ред задават монополистите. Така бе изпълнена и другата цел на поправката – Министерството на културата да остане безконтролно от останалите институции, овластени с функции в областта на авторските права. По тази причина и Съветът не се е занимал и не е решил оттогава нито един проблем.

Абсурдът е, че по силата на действащия и в момента закон (чл.18, ал.1) „Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица …“, тоест само членовете имат правото да решават коя организация може да управлява правата им. Но на създадените от тях организации с монополната поправка от 2011 г. тези права „законно“ бяха отнети.

Това, че оттогава 2 текста в закона – за правата на членовете и за правата на организациите им са взаимноизключващи се, продължава да не смущава никого – нито законотворците, нито съда и прокуратурата, нито овластените да разследват корупцията. Никой не се поинтересува КОЙ, а по-точно КОИ са лицата в монопола, печелещи от това. Защо тогава въпреки, че е правен абсурд  да отнемаш права, които не притежаваш, след като са на правоносителите, Министерството на културата да не го прави?

●Така, през 2011 г. Министерството бе принудено да пререгистрира  отговорилата на всички нови изисквания ЕАЗИПА, и то в една заповед, заедно с 5-те организации-монополисти. Но незабавно поправи това като „пропусна“ да впише в издаденото ù Удостоверение всички възложени ù от членовете права. Че това било нарушение и на закона, и на заповедта за пререгистрация на Министъра на културата Вежди Рашидов нямаше никакво значение. Важното беше ЕАЗИПА да се „вкара в окопа“, каквото на практика е обжалването на всеки административен акт на това министерство и организацията да спре да работи ефективно. Това неизбежно води до липса на средства за издръжка, а на следващ етап – до самозакриване на организацията, поради невъзможност да изпълни многобройните изисквания на закона. Монополът, обаче, пропусна да отчете, че след оказания решителен отпор срещу тази първа монополна поправка, гилдията още в 2008 г. квалифицира ЕАЗИПА и председателя ù композиторът Кирил Икономов като първия организиран бунт на творците срещу мафията в културата.  

 След „законовото“ съсипване на изградената с много усилия система от организации, ЕАЗИПА остана единствената конкурентна организация не само в музикално-сценичните изкуства, а изобщо в секторите литература, изкуство и наука и единствен глас в Комисията по културата и медиите на Народното събрание на останалите организации.  

● Обжалвайки във Върховния административен съд непълното си Удостоверение, с което спря действието му до решаване на спора от съда, ЕАЗИПА продължи да работи по основния си предмет на дейност – да сключва договори и да събира плащания от търговските обекти, ползващи музика при реализирането на стоки и платени услуги. Законът, за удобство на търговските обекти, е дал право на организациите да събират плащания за членовете си, както и за нечленуващите при тях. Така въпреки нестихващия административен произвол от страна на Министерството и незаконния надпис в публичния регистър, че плащанията за права в музиката събират само от Музикаутор-Профон, ЕАЗИПА продължаваше да диша във врата на монопола с по-добрите услуги и тарифи за малките и средни търговски обекти и кабелни оператори. Както и поради предимството на ЕАЗИПА, че управлява и двете категории права – и авторски и сродни, докато, за да изпълнят закона търговските обекти, ползватели на музика са принудени да сключват 2 договора едновременно – с Музикаутор, която управлява само авторските права и с Профон, управляваща само сродните права. Поради това те, всъщност, са една организация, каквато бяха през първите 5 години от съществуването си. Въпреки продължаващите от инстанция  на инстанция съдебни дела, изискващи време и финансов ресурс, както и символичните плащания, събирани от ЕАЗИПА в невъзможни за работа условия, тя продължи да нараства по численост. Така и оцелява до момента – благодарение на подкрепата на членовете си и най-вече на капацитета на експертите на организацията, за които тя е кауза, а не само работа.

● На изнервения монопол му омръзна да чака ЕАЗИПА да загине поради липса на средства да се издържа и му се наложи да прокара втора поправка, чиито 3 монополни текста имаха единствената цел – ЕАЗИПА да спре да функционира.

Кои са вносителите на тези 2 монополни поправки на действащия Закон за авторско право и сродните му права, а следователно и корупционни:

● На поправката от 2011 г. вносител бе Министърът на културата от първото управление на ГЕРБ Вежди Рашидов, но тя бе подготвена още по време на предшественика му Стефан Данаилов. Въпреки, че до края на мандата на Стефан Данаилов като Министър на културата оставаше цяла година, той не посмя да внесе поправката, защото 5 организации[3], в това число ЕАЗИПА, на заседание на Съвета за защита на интелектуална собственост обявихме, че ще го съдим, ако внесе този монополен ЗИД за разглеждане. Това, както и други тежки нарушения на закона[4], беше причината да поискаме от Министър Стефан Данаилов уволненията на заместник-министъра му Инна Килева, отговаряща за правата (изпратена предвидливо, преди да изтече  мандата ù като изпълнителен директор първо на БАМП[5] и малко след това и на Профон), както и на директора на Дирекция „Авторско право и сродните му права“ Георги Дамянов.  

● Второто монополно изменение на закона – „поправката ЕАЗИПА“ бе внесена от Стефан Данаилов, по това време вече Председател на Комисията по културата и медиите на 42-то Народно събрание и група депутати. Конкретният повод за промяна на закона беше изтичащият срок за хармонизиране на българския закон с една твърде закъсняла Директива на ЕС за удължаване срока на правата на артист-изпълнителите от 50 на 70 години, за да се уеднакви с  този на носителите на авторски права. Справедливо, защото създаваните от авторите в музикално-сценичните изкуства творби не могат да бъдат представени и възприети от аудиторията преди създаването на акустичната, сценичната и прочие версии  на създадените от авторите и съществуващи на хартиен носител творби. И защото имуществените права на авторите, въпреки безспорно водещата им роля в творческия процес, възникват едва след пресъздаването на творбите им от артист-изпълнителите. ЕАЗИПА почти година преди крайния срок, определен от Директивата, внесе в Министерството на културата мотивирано предложение за изравняването и на останалите права на артист-изпълнителите с авторите. Когато, както обикновено, не получи от Министерството никакъв отговор, ЕАЗИПА публикува през м.март 2012 г. на своя интернет сайт законодателните си предложения, където те могат да се видят и днес.

Дневният ред на заседанието на 23 октомври 2013 г. на Комисията по културата и медиите, обаче се оказа, че включва 2 законопроекта, което ЕАЗИПА узна едва при публикуването му на страницата на Комисията няколко дни преди самото заседание:

т.1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му  права 302-01-12, внесен от Министерския съвет на 13 август 2013 г. (за артист-изпълнителите)

т.2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права № 354-01-65, внесен от Стефан Данаилов и група депутати[6] на 16 октомври 2013 г. за някои промени в чл.40 на ЗАПС. (тоест „поправката ЕАЗИПА“, нямаща нищо общо с Директивата на ЕС, тъй като се отнася до управление на правата).

●Причината за внасяне на втория проектозакон  беше, че на 1 юли 2013 г.  влезе в сила Решението на Върховния административен съд по делото на ЕАЗИПА, с което тя оспорваше непълното си Удостоверение. За чест на ВАС, решението бе в полза на ЕАЗИПА, а Министерството бе осъдено да плати разноските по делото. Вместо да изпълни решението на ВАС, отменило мълчаливия отказ за част от правата на ЕАЗИПА, монополът месеци наред имитираше действия като – издаване на заповед от тогавашния министър Петър Стоянович, с която той назначи комисия за изпълнение (в тридневен срок!) на решението на ВАС, съставено бе ново Удостоверение на ЕАЗИПА, миролюбиво съгласувано за евентуални пропуски, но неподписвано цялото лято и целия септември. Защото в същото време е кипял усилен труд  да се напишат трите монополни текста на „поправката ЕАЗИПА“, както я нарече гилдията.Така с риск България да бъде санкционирана поради изтеклия срок (30 октомври 2013 г.) за транспониране на Директивата на ЕС за артист-изпълнителите, внесеният на 13 август 2013 г. от Министерския съвет в Народното събрание проект за ЗИД  бе задържан, за да се напише и прокара покрай него и „поправката ЕАЗИПА“. Така вместо да реши всички проблеми на българските артист-изпълнители, отдавна решени в ЕС, поради което и ненамерили отражение в Директивата, тя бе използвана за прокарване на „поправката ЕАЗИПА“. Въпреки внесените в 42-рото Народно събрание 2 подробни становища на ЕАЗИПА срещу втория проект.

За да бъде прокарана „поправката ЕАЗИПА“ в закона бяха използвани всички средства, в това число и непозволени – Председателят на Комисията Стефан Данаилов излъга безцеремонно, (виж стр.4 на стенограмата, лишавайки от право на реплика ЕАЗИПА), че: „режисьорите са носители на авторски права, те не са в тази група, в която сме актьорите”, въпреки, че знае, че единствено филмовите режисьори имат авторски права, (чл.62 на ЗАПСП)[7], тъй като те създават нова, несъществувала  до момента творба.  Докато всички останали режисьори – театрални, куклени, оперни, балетни, на танцови спектакли на ансамбли и др. имат само сродни права, защото пресъздават  вече съществуваща творба, (драматична, оперна, балетна, танцова и т.н.) и съгласно чл.74 на ЗАПСП са със сродни права. Отделен въпрос е, че режисьори, хореографи, диригенти и др. въпреки че са артисти, в широкия смисъл на думата, не са артист-изпълнители, както неграмотно са квалифицирани в чл.74 на българския ЗАПСП[8], (което не е удивително, след като е добре известно кои са „съветниците“ на Комисията по културата и медиите и кой работи всички законодателни изменения от години).

Въпреки, че „поправката ЕАЗИПА” влезе в сила на 11 март 2014 г. , поради което не може да бъде приложена със задна дата по отношение на влязлото в сила на 1 юли 2013 г. и подлежащо на незабавно изпълнение по отношение Удостоверението на ЕАЗИПА, Министерството на културата не го изпълни – наказуемо по Наказателния кодекс. Какво значение за монопола може да има съдебно решение на някакъв си Върховен  административен съд на Република България, или Наказателния кодекс на Република България?

Нещо повече – резултатът от тази намеса от най-високата властова позиция в културата в една парламентарна република – от Председателя на Комисията за културата и медиите на 42-то Народното събрание Стефан Данаилов беше, че отговарящият за правата заместник-министър на културата Васил Василев веднага след заседанието на Комисията на 23 октомври 2013 г. издаде заповед за отнемане правото на ЕАЗИПА да работи по основния си предмет – събиране на плащанията за права в музиката.  Когато трябваше да отговори за причините да направи това, той отговори кратко и ясно: „Бате Ламбо ми нареди така”.

Тъй като ограничаването на права на организация, съгласно закона трябва да е мотивирано, заповедта е на 12 страници, но в нея има само един мотив – че Музикаутор и Профон заедно имат функциите, които има ЕАЗИПА. Срещу тази, издадена в нарушение на закона заповед  ЕАЗИПА, естествено, заведе поредното съдебно дело, с което спря действието ù и продължи да работи.

Тук съдът вече се обърка (или предпочете „да се обърка“) в сагата ЕАЗИПА. Разбираемо, след като, за да бъде елиминирана ЕАЗИПА, законът се променя по спешност. В момента е налице едно влязло в сила решение, потвърждаващо „правилността“ на заповедта на заместник-министър Васил Василев. Това решение, взето в отсъствие на ЕАЗИПА, е обжалвано за ново разглеждане и към момента няма окончателно решение на ВАС по отношение правата на ЕАЗИПА.

Поисканата от нас оценка на приетата от 42-то Народно събрание „поправка ЕАЗИПА“ от Центъра за превенция на корупцията и организираната престъпност на Министерски съвет (намираща се на сайта на Министерски съвет и днес – http://borkor.government.bg/bg/pubs/8/312), е следната

Предвид изложеното и съгласно новия § 23 на ПЗР от ЗАПСП, Народното събрание решава един правен спор от компетентността на съдебната власт относно дейността на ЕАЗИПА, тъй като към настоящия момент единствено ЕАЗИПА попада в обхвата на §23 на ПЗР на ЗАПСП“.

Поради което, предложението на Центъра е:

„Да бъдат  разписани нови разпоредби относно реда и начина за колективно управление на авторските права,  с които:

   1.Да се създадат равни условия за организациите , управляващи авторски и сродните им права;

   2. Да се гарантира възможността на потребителите и носителите на авторски права на право на избор на организация за колективно управление на авторски права.“  

●„Новият“ проектозакон има за цел точно обратното на цитираното предписание на Центъра, съобразено и с обнародваната и на български още на 26 февруари 2014 г. Директива на ЕС за колективното управление на права (тоест преди второто гласуване в зала на „поправката ЕАЗИПА“ в сега действащия закон). „Новото“ в проектозакона се изчерпва с няколко монополни текста, гарантиращи невъзможността от сега съществуваща конкурентна организация за колективно управление на права, каквато все още продължава да е ЕАЗИПА и възникването на нова.

l На вносителите на „новия” проектозакон, за да придобие вид и обем на закон, се  е наложило да напишат куп излишни текстове, които или съществуват и в сега действащия ЗАПСП в чл.40, (отнасящ се до колективното управление и организациите), или са повторение на текстове от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, или са текстове, нямащи място в закон, а в правилник. Монополът затова е вреден, защото в незаконно създадения му комфорт, самозабравяйки се не работи и деградира, дори и да е имал някакви качества. По тази причина и в „новия“ проектозакон гъмжи от капитални пропуски в управлението на правата като този, че Съветът за защита на интелектуална собственост при Министъра на културата отново е пропуснат. Създаден под натиск от ЕС и за да бъдем „извадени“ от Черния списък на държавите пирати към Доклад 301[9], където България периодично попада, Съветът бе конструиран спешно с Решение на Министерски съвет, с поетия ангажимент, че при първата корекция на закона,            Съветът ще бъде включен в частта управление на правата.  Но и с този законопроект това не е направено, защото на монопола този Съвет не е необходим.

„Новият“ проектозакон е правен абсурд и поради това, че Законът за нормативните актове е регламентирал, че  обществените отношения в една област се уреждат само с един закон, а всички изменения – със закони за неговото изменение и допълнение (ЗИД). В Правилника на Народното събрание е записано, че водещата комисия (на която той е разпределен за разглеждане и доклад), е Комисията по културата и медиите, първо го оценява за това законово съответствие. „Новият“ проект за закон може да се преработи сравнително бързо в закон за изменение и допълнение на сега действащия закон за авторско право. Неотстраним порок в него, обаче, са монополните  му текстове, които противоречат на законните права на създателите на творби в сега действащия закон. Затова и се предлага като отделен законопроект и се обявява за „нов“ -  за да се избегне съпоставката му с действащия  Закон за авторско право и сродните му права. Това, че правата на създателите на творби са гарантирани и конституционно – какво значение за един уважаващ себе си монопол може да има някаква си Конституция на Република България…   

„Новият“ проектозакон е правен абсурд и защото грубо нарушава българското и европейското антидискриминационно и антимонополно законодателство, с което ощетява и всички търговски обекти-ползватели на музика, които са другият субект на закона, защото на правоносителите плащат те.

Във внесените с проектозакона  „Мотиви“  липсват причини, цели, оценка на очакваното въздействие и,  разбира се, липсва оценка за съответствието му с нормите на европейското право, без които нито един законопроект не може да се внася и разглежда от Народното събрание. Вместо тях в текста, наречен от монопола „Мотиви”, четем куп твърдения с невярно съдържание. Само един пример: твърди се, че проектозаконът се създавал в изпълнение на Директивата на ЕС, чийто първи текст, обаче гласи, че установява правила за колективно управление, които осигуряват „конкуренцията да не е изкривена“.  Нито един текст на Директивата не дава никаква възможност да се допусне, че е възможно отсъствие на конкуренция или наличие на монопол при колективното управление на права, поради което внесеният законопроект е пълен неин антипод. Основна цел на Директивата е защитата на правото на носителите на авторски и сродни права да се сдружават свободно, за да управляват правата си, и свободно да преминават от една в друга организация, в случай, че не са доволни от начина на управление. Докато законопроектът изключва тази възможност за българските правоносители, защото не позволява нито съществуването, нито създаването на конкурентни организации – те трябва да сключват с Музикаутор и Профон споразумение и ще бъдат управлявани от тях, а не от членовете си. Проектозаконът лишава от законово гарантираното правото на избор и търговските обекти от няколко икономически сектора – радио и ТВ-каналите, туризма, спорта, транспорта и т.н. Но какво значение за монопола може да има някаква си Директива на ЕС, освен да се използва като повод за гарантиране незаконните му интереси?

Дори само поради липса на Мотиви, внесеният законопроект не подлежи на разглеждане, което Комисията по културата и медиите можеше да е преценила (поне след становището на ЕАЗИПА, внесено месец преди насрочване на заседанието ù).

На заседанието на Комисията по културата и медиите вносителите на проектозакона признаха нееднократно съществуващия у нас монопол в управлението на правата. Цитирам отговарящия за правата заместник-министър на културата Боил Банов: Досега в действащото законодателство имаше пълен и тотален монопол“. Така е, въпреки че за това свое заявление той, със сигурност, е имал тежки обяснения с монопола, поставил го на заместник-министерския стол. Но, толкова могат служителите на монопола. Безпомощно звучеше и твърдението му, че монополът у нас ще бъде преборван с това, че проектозаконът дава право и на независими търговски дружества да събират плащанията за права за музика. Факт е, и то не от вчера, че в западноевропейските държави отделни правоносители, поради обема приходи от плащания  за техни хитови творби се обслужват от специализирани търговски дружества, които уреждат взаимоотношенията им с всички, в това число и с организациите за колективно управление на права. Модел, неприложим у нас поне в обозримо бъдеще, по следната причина: членуващите в Музикаутор и Профон получават плащания за права за няколко години общо, които не надвишават една минимална заплата. И само няколко десетки от членовете им получават по една минимална заплата месечно, с която трябва да живеят, да плащат осигуровките си, да отделят за необходимите разходи за нови творби или записите им. Така че у нас подобни търговски дружества са обречени на фалит, освен ако не са дъщерни структури на организациите-монополисти за укриване плащания от правоносителите. Музикаутор и Профон имат опит с подобни структури, функциониращи и в момента (БАМП, Българска музикална асоциация и др.), които те спонсорират със събираните плащания за права на членовете си. В замяна на това двете монополни организации имат тяхната подкрепа винаги,  в това число и в Комисията по културата и медиите на Народното събрание.

Членуващите в Музикаутор и Профон общо са 10 пъти по-малко от нечленуващите в тях български музиканти, на които те и до сега не изплащаха нищо от събраните за права плащания. Събраното през последните 5 години, обаче, продължава да е дължимо. Без да им е наложена нито една санкция до момента от страна на надзорния орган – Министерството на културата.  Целта на „новия” проектозакон е този комфорт за монопола, чието име е кражба, да бъде „узаконено“ по най-категоричен начин.

Затова и ЕАЗИПА трябва да бъде ликвидирана, защото не само задава неудобни за монопола  въпроси, но  води и съдебни дела. А и ги печели. Затова и предвижданият контрол от Министерството над тези търговски дружества е почти символичен, сравнен с изискванията към организациите,  контролирани най-напред от членовете си. Няма мотив защо търговските дружества трябва да бъдат НЕЗАВИСИМИ (?!), и то в  България, и особено в музиката, където нарушенията са документирани и публично известни. Няма обяснение на въпроса по какви причини търговски дружества трябва да бъдат овластени „законово“ с права, а организации, създадени от носителите на права трябва да бъдат лишени от права.

Заместник-министърът на културата Боил Банов като вносител на монополния закон получи силна подкрепа от народния представител Мариана Бояджиева, прочела ни и кратка лекция за функциите и дейността на Музикаутор и Профон, признавайки техния монопол (за който тя гласува като депутат и член на Комисията по културата и медиите на 42-то Народно събрание), но зададе и въпроса: „С появяването и на тези търговски дружества какво ще стане с техния монопол?“  Тревожен въпрос.

По изложените причини „новият“ проектозакон, в който частта управление на авторските и сродните права се изважда от сега действащия ЗАПСП и се прави опит да се прокара като „нов“ закон, не е ново, а само трето действие на планомерното монополизиране на секторите литература, изкуство и наука и картелизирането на музикално-сценичните изкуства. По тези причини ЕАЗИПА съди Музикаутор-Профон-Министерството на културата за картелни действия срещу членовете си и делото, след  два отказа на Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе с „мотива“, че трите организации не били конкурентни (?!) най-накрая е на етап решаване във Върховния административен съд. По същите причини ЕАЗИПА съди Министерството за неимуществени и имуществени щети, поради отказа му в течение на години да застави Музикаутор и Профон да изплащат от плащанията, постъпили от ползвателите на музика и  предназначени за всички правоносители у нас, дължимата се част на членовете на ЕАЗИПА и нечленуващите ни в нито една организация колеги, както и за поредица други  действия, ощетяващи членовете на ЕАЗИПА.

В случай, че не бъде спряно по-нататъшното разглеждане на този законопроект и той бъде приет от Народното събрание, действащият закон трябва да бъде преработен и преименуван от Закон за авторското право и сродните му права в Закон за неимуществените права на носителите на авторски и сродни права, след като имуществените права и управлението им са извадени в „новия“ проектозакон.

Начинът, по който това заседание на Комисията по културата и медиите беше ръководено от Председателката на Комисията – г-жа Полина Карастоянова, заслужава специално внимание, защото думата получаваха основно „създателите“ на проектозакона, тоест монополът. ЕАЗИПА внесе писмено и в срок основанията си срещу внасянето на проектозакона за разглеждане в Министерския съвет още когато Министерството го публикува на интернет страницата си за мнение от всички заинтересовани. Основателните ни мотиви срещу монополизма и последиците от него, излагани неведнъж писмено и устно на Министър Вежди Рашидов, не го спряха да го внесе в Министерски съвет, респективно в Народното събрание. Тъй като в десетки заявления и искания на ЕАЗИПА до Миниистър Рашидов да предприеме мерки срещу неправомерните действия на подчинените си заместник-министри (и в двата му мандата) и несменяемия директор на Дирекция „Авторско право и сродни права“ Георги Дамянов, той не реагира, вече не го питаме за причините да внесе този законопроект в МС, респективно в Народното събрание.

Комисията по културата и медиите, до която ЕАЗИПА внесе същото становище почти месец преди разглеждането му на 7 април 2016 г., реагира по същия начин – обсъди за час закона и го прие единодушно за внасяне за първо четене в пленарна зала на Народното събрание. Становището  на ЕАЗИПА,  внесено почти месец преди това заседание не беше публикувано на сайта на Комисията по културата и медиите, която е длъжна да го направи в срок от 24 часа след постъпването му, когато е водеща комисия по даден законопроект. Но, какво тук значи някакъв си Правилник …

На това показателно във всяко отношение заседание, за излагане становището на членовете на ЕАЗИПА думата бе дадена в последния възможен момент, с поредния култов въпрос от страна на Председателката Полина Карастоянова  „…имате ли да кажете нещо съществено?“. И разбира се, прекъсвано от нея с напомнянето, че се просрочва триминутният регламент. Не е новина – помним смешния и позорен за културата „уличен“ натиск, изигран от актьорите от Народния театър „Иван Вазов“ (на трудов договор), за да бъде освободено мястото от законно избрания  Председател на Комисията по културата и медиите на 43-то народно събрание Слави Бинев. Разбираемо, защото още с първото проведено от него заседание на Комисията по културата и медиите, на монопола му стана ясно, че няма да може да го управлява и спешно трябва да бъде поставен послушен председател. Намериха такъв – Полина Карастоянова.

Винаги  когато  ЕАЗИПА се включва в обсъждане по какъвто и да е въпрос в Комисията по културата и медиите възниква видимо напрежение у представителите на Министерството, съветниците на Комисията (официални или не), а и у част от депутатите. В последните години те се справяха, защото ЕАЗИПА вече е самотен войн на заседанията на Комисията след като по-голямата част от сдруженията загубиха статута си на организации за колективно управление на права. На това заседание, обаче, смазаният от години  механизъм засече – обсъждането на проектозакона започна с протеста срещу монополния проектозакон на народния представител Димитър Байрактаров от Парламентарната група „Патриотичен фронт“. (Стенограмата от изказванията по проектозакона е на сайта на Комисията – http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2343/steno/ID/4138 ). Справедливостта ме задължава да отбележа, че за пръв път от години на заседание на Комисията по културата и медиите изпитах гордост, че съм българка и усещането, че да продължаваш да се бориш, освен заради собственото си самоуважение и на колегите, които са ти възложили да ги представляваш, може да има и по-голям смисъл и че българската култура все още може да бъде отвоювана.

Времето за обсъждането на проектозакона, приключило за час, не стигна за представителите на останалите организации, присъстващи на заседанието, в това число и за тези, които плащат за правата. Но за препоръките на депутата Стефан Данаилов към бъдещите законодателни инициативи на Министерството на културата, време се намери: министерството да се погрижи и за правата на артист-изпълнителите, тъй като те били принуждавани да подписват на работодателите си декларации, че се отказват от правата си. ЕАЗИПА от октомври 2013 г. до март 2014 г., се бореше именно със Стефан Данаилов за изравняване всички права на артист-изпълнителите с тези на останалите правоносители въпреки, че точно на тези заседания се решаваше съдбата на членовете ù с „поправката ЕАЗИПА”. Тогава Стефан Данаилов, Председател на Комисията по културата на 42-то Народно събрание избра да бъде приет карикатурен ЗИД за удължаване правата на артист-изпълнителите от 50 на 70 години, каквито наетите на трудов договор по закон у нас нямат, защото имаше далеч по-голямата грижа – да осигури прокарването на внесената от него „поправка ЕАЗИПА“. И защо не, след като за правата на артистите се бореше само ЕАЗИПА, вместо поне и Артистаутор, и Съюзът на артистите в България. Затова трябва да има само една организация за колективно управлението в даден жанр – иначе гилдията ще има избор и няма да бъде послушна на монопола. Затова и наглостта и неокачествимият цинизъм, с които Стефан Данаилов  изигра  поредната си роля на „загриженост“ към артист-изпълнителите при обсъждането на проектозакона ще продължава и в бъдеще, а гилдията, която отдавна знае, че „царят е гол“, ще носи срама за употребените си колеги от Народния театър и други подобни събития и факти.  

В края на заседанието стана ясно и защо обсъждането на закона трябваше да приключи за час – появи се председателя на Парламентарната група Патриотичен фронт – народния представител Валери Симеонов, (идващ от заседание на друга комисия), на когото усмихнатата Председателка Полина Карастоянова любезно съобщи, че проектозаконът вече е одобрен от Комисията по културата и медиите.

Всички изложени факти и твърдения са лесно проверими. Достатъчно е да се прегледа стенограмата от заседанието на 23 октомври 2013 г  на Комисията по културата на 42-то Народно събрание, председателствана от Стефан Данаилов, за транспониране в българския закон на Директивата на ЕС за артист-изпълнителите, нерешило нито един техен проблем, въпреки предложенията на ЕАЗИПА (на: http://www.parliament.bg/bg/archive/50/3/2080/steno/ID/3014) и от заседанието от 29 януари 2014 г., когато двете предложения – това на министерството и това на Стефан Данаилов вече бяха обединени в един ЗИД за внасяне за второ четене в пленарна зала (на: http://www.parliament.bg/bg/archive/50/3/2080/steno/ID/3167).

Посочените стенограми, както и стенограмата от първото разглеждане на „новия“ проектозакон,  са доказателство, че с този позорен проектозакон трябва да се занимава не Комисията по културата и медиите, а Комисията по борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, след като отговорността е на Народното събрание. По изложените причини актовете на Министерството на културата и решенията на ВАС по непълното Удостоверение на ЕАЗИПА, както и редица други действия на Министерството, на които тя е обект в течение на 6 години, са христоматийни примери за злоупотреба с власт в управлението на културата (поне) и  индикация за корупция. Защото – налице ли е монопол и то функциониращ толкова спокойно, след като е гарантиран „законово“ – налице е корупция в особено големи размери.

 Неотложно е да се изследва КОЙ или по-точни КОИ свързани лица, заели възможно най-високи властови позиции – министри, заместник-министри, несменяемият директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права“ на Министерството на културата, членове на Комисията по културата и медиите и нейни съветници, носят персонална отговорност за „законовото“ монополизиране на секторите литература, изкуство и наука и картелизирането на музиката. С тези лица е неотложно да се заемат и други специализирани структури в държавата, след като „резултатите“ от изпълнението на закона са толкова скандални: събираемостта на плащанията за права продължава да бъде само малко над 10% от задължените търговски обекти, Министерството не е предприело нищо спрямо виновните лица от ръководствата на Профон, неразпределяли и неизплащали в течение на 12 – 13 години част от постъпилите плащания за права, в обем 20 млн. вече загубени при фалита на КТБ. Събрани от търговските обекти, ползващи музика, предназначени и дължими не само на колегите ни от Профон, (които не смеят и да попитат за тях), но и на членовете на ЕАЗИПА, както и на всички български музиканти, които не членуват никъде. Последиците от това са: масово емигриращи от България автори и артист-изпълнители, получили скъпо и все още добро образование в издържаните от Бюджета 27 средни професионални училища и трите академии по изкуствата, изтичащи от общините към София колеги, преквалифициращи се музиканти, поради липса на средства за издръжка и за ново творчество, хиляди колеги с минимални пенсии или изобщо без пенсии (до навършване на пределната възраст), осигурявали десетилетия валутни приходи в Бюджета – добре известен неотложен проблем, за който те нямат вина. За неописуемата бедност, на която са обречени българските музиканти след приведените цифри е излишно да се говори. Фактът, че повечето от колегите ни си отиват от живота преждевременно, поради липса на средства за живот и лекарства, може да бъде окачествено като геноцид.  

Съвременното българско музикално изкуство е в тежка криза, в това число – кадрова, а младите българи ще продължават да израстват в чужда интонационна среда, защото такива са интересите на чуждестранните музикални гиганти. И защо не, след като търговците са в храма, а овластените от закона не са предприели нито една мярка срещу ръководствата на Музикаутор-Профон, постигнали за 20 и няколко години  работа събираемост на плащанията за права малко над 10%,  въпреки че е доказано, че ако събираемостта падне под 70% секторът буксува, а при 50% – загива.

Само след подобно разследване парламентарно представените партии ще разберат, че шепа свързани от години лица, които нямат цвят, ги използват в собствен интерес.                                                                                    

 

***

Комисията по културата и медиите и на 43-то Народно събрание си „свърши“ работата – монополният законопроект беше приет. Публикуваната стенограма отразява позицията на всеки, изразил мнение на това заседание, но не и  Доклада на Комисията, с който този проект за „закон” ще бъде разглеждан в пленарна зала на първо четене, публикуван още в деня на самото заседание, (написан предварително, което не смущава никого). Тоест – законопроектът „тръгна“ и лицата на монопола напуснаха заседанието усмихнати.

Когато монополът, въпреки протеста на организациите се настани в закона за първи път – в 2011 г., гранд-дамата  на художествения превод у нас и еталон за изящна словестност Жени Божилова[10] на сакралния въпрос: Какво да се прави? (тема на работната среща на гилдиите от 10  жанра с представители на Международната федерация по копи- и репро права), отговори само: Да извадим калашниците.“

Комисията по правни въпроси на Народното събрание, обаче, обсъди закона и не го прие, което е повече от показателно. Надяваме се, че подобна на тяхната позиция – еднаква с тази на Парламентарната група „Патриотичен фронт“ (на НФСБ и ВМРО) ще имат всички народни представители в 43-тото Народно събрание, когато проблемът стигне до обсъждане в пленарна зала.

За кого е важно този закон да бъде спрян? Секторите литература, изкуство и наука, които в последните 10 години се придвижиха от 10-то на 8-мо, а в София на 5-то място по принос към вътрешния брутен продукт и генерирана заетост за 7-те свързани с  нея други икономически сектори, (нареждащо я преди сектора туризъм), не са секторен, а национален въпрос. Национален въпрос са и защото 70% от правоносителите в изкуствата са на свободна практика, не ги издържа Бюджетът на България, но те осигуряват 70% от конституционно гарантирания достъп на обществото до култура, а плащанията за права са всъщност и „заплатата“ и дължимите от тях осигуровки, и ресурсът за съвременно българско изкуство. Без което младите няма как да израснат като българи.

На секторите литература, изкуство и наука не са необходими протекции, а само добър Закон за авторските и сродните му права с добър раздел управление и неотложни мерки от страна на всички властови структури в държавата  спрямо Министерството на културата, което спешно да бъде заставено да започне да изпълнява надзорните си функции по закона, в това число и срещу монопола.

Просто е: монополът е само – шепа свързани лица без цвят.  



[1] ЕАЗИПА- Европейска агенция за защита на изпълнителските, продуцентските и авторските права (създадена 2007 г.).

[2] Днес функциониращите организации за колективно управление на права в западноевропейските държави са създадени основно в 20-те години на  ХХ век.

[3] Сдружение „Нехудожествена литература-България”, (за сектора наука и за публицистиката), Националната асоциация за дизайн и реклама, Сдружение  ИНТЕРФИЛМАРТ (на кинодокументалистите) и ИЗА АРТ (на художниците), които от 2011 г. са без статут на организации за колективно управление на права и не са в Регистъра на организациите на Министерството.

[4] Между които издаването в течение на 3 години по време на мандата на Стефан Данаилов като министър на удостоверения от Министерството на културата  на хиляди заглавия порнографски видеопродукти като творби, с които удостоверения се легализира тиражирането, вноса и износа им; отказ да изпълнят задълженията си като надзорен орган при системните кражби от правата на автори и артист-изпълнители по депозираните от тях жалби, че не са отстъпвали правата си на издателите на дисковете, които се продават от тях „легално“ на пазара (документите са публикувани в разследването на Стоянка Комарова в новото интернет списание за култура АртДиалог, бр.1, 2015 и бр.1, 2016 г. (на линка: http://artdialog-bg.com)

[5] БАМП – Българска асоциация на музикалните продуценти, която не е организация за колективно управление на авторски или сродни права, защото е без членски състав от правоносители, но която монополът спонсорира и ползва винаги, когато има нужда от подкрепящ  „глас” на организация, в това число и в Комисията по културата и медиите на Народното събрание (лесно проверимо от стенограмите на Комисията).

[6] Вносителите на „поправката ЕАЗИПА“ са Стефан Данаилов, Мариана Бояджиева, Антон Кутев, Ваня Добрева и Мартин Захариев. Стефан Данаилов и Мариана Бояджиева и днес са народни представители и членове на Комисията по културата и медиите, а Мартин Захариев, в 43-тото НС е съветник в Комисията по транспорта, информационните технологии и съобщения, присъства на значителна част от заседанията и на Комисията по културата и медиите.  Тъй като думата му се предоставя охотно от председателката Полина Карастоянова, той съветва Комисията, в това число и по въпроси, непредвидени в дневния ред, като например – защо е добре да се приватизира БНТ. (Неудивително, след като Мартин Захариев е собственик в няколко частни телевизии).

[7] Чл. 62. (1) Авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. При анимационни филми авторско право има и художник-постановчикът. (Глава V. Създаване и използване на филми и други аудиовизуални произведения. Носители на права)

Чл. 74. Артист-изпълнител е лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба. (Глава ІХ. Права на артист-изпълнител. Носител на правото).

 

[9] На 1 април всяка година, след публикуване на ежегодния Доклад 301 и така наречения Черен списък на държавите с недопустимо високо ниво на кражби на интелектуална собственост  на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), на всички митнически пунктове в света влизат в сила наказателните мита, които Световната търговска организация (СТО) налага на държавите-пирати. За Доклада работят десетки авторскоправни организации и най-вече всички посолства на САЩ, тъй като съгласно Търговския им закон, Правителството е длъжно ежегодно да публикува доклад за това как защитава интелектуалната собственост на американските граждани в останалите държави. Така координираните действия на СОИС и СТО чрез обезсмислянето на износа, (поради непоносимо високите мита) и сринатите приходи в  бюджетите на държавите-пирати  принуждават правителствата им да предприемат спешни мерки, още текущата година, за сваляне нивото на кражбите на интелектуална собственост.

 

 

1290 общо 1 за днес