Д-р Емил Илиев, създател и организатор на Международния джаз фестивал, Банско – за ХХ му издание през 2017 г.

Разговор за мястото на един международен музикален фестивал в националния културен живот, за приноса му за атмосферата на град Банско, за  интонационната среда и младите българи и за развитието на туризма. 

 

Биографична справка: Образование – в медицинските университети във Виена и София. Дерматолог, един от първите специализанти по акупунктура в България, а след това в Австрия, Виетнам, Германия, Италия, Китай, Корея, СССР, Франция и Япония. С комплексни познания по западна и източна медицина, той е един от първите европейски лекари, използвал редица алтернативни методи като акупунктура, нискоинтензивна лазерна терапия, ортомолекулярна медицина при труднолечими кожни, неврологични, ортопедични, ревматологични и имунологични проблеми. Доайен в акупунктурата в България и един от пионерите на лазерната терапия в дерматологията, със самостоятелна монография, издадена във Федерална република  Германия още през 1988 година. Обучил е повече от 2000 лекари (студенти) от България, Германия, Австрия. Автор на 4 авторски свидетелства за методи за лечение, автор и съавтор на монографии, учебници, практически ръководства и на доклади на научни симпозиуми и конгреси в много страни по света, автор на над 100 научни публикации в български и международни списания. Работни позиции: Първи ръководител от 1976 г. на отделението по акупунктура в Научния институт по дерматология и венерология при Медицинска академия, София, в течение на повече от 35 години, а през последните 7 години – на собствения си медицински център в София. От 1982 г. е председател на Българското дружество по традиционна китайска медицина (БДТКМ). Отличия и международно признание: Специална международна награда на Световната здравна организация през 1995 г. за патентования метод за лечение на  рецидивиращ херпес симплекс инфекция. Почетен професор в медицински университети в Австрия, Германия, Гърция, Дания, Испания и Франция, почетен член на 18 научни дружества по акупунктура по целия свят. Бил е член на борда на директорите на Международната организация по акупунктура ICMART, член  на Европейската академия по дерматология и венерология (EADV), член и на Съвета на директорите на Международното дружество по акупунктура (SIA), избиран е за  президент на Световния симпозиум на ICMART през 1995 г. и 18-ия Световния конгрес на ICMARTв София през 2016 г. Генерален секретар е на III EADV Spring Symposium   (Европейската академия по дерматология и венерология) през 2005. Президент е на първия, проведен в България Световен конгрес по акупунктура през 1983 г., президент е и на провелия се за втори път в България Световен конгрес по акупунктура през 2016 г.

Въпрос: Докато се готвех за интервюто и преглеждах публикации за теб, впечатли ме мнението ти по редица горещи теми, свързани с основната ти работа – медицината. Важни за всеки човек, твоите становища са от значение и за авторитета на България в една важна област на съвременната медицина – акупунктурата и други алтернативни безлекарствени методи, които дават резултати при лечението на редица болести. Непопулярни теми не само в България, защото засягат интересите на фармацефтичните гиганти, но в това интервю, въпросите към теб ще бъдат само за  Международния джаз фестивал, Банско.

Първият въпрос: Как организираните от теб музикални вечери по време на августовските ти медицински занимания с пациенти от България и чужбина край Банско прераснаха във фестивал, при това – международен?    

 

д-р Емил Илиев: Болестите трудно се лекуват, ако не лекуваш човека комплексно. Освен това науката се развива и това, което сме научили докато сме студенти, не е достатъчно. Така че лекуването с нови и алтернативни методи в медицината е необходимост. Когато  лекуването е с откъсване от ежедневието, в добра природна среда и здравословно хранене, резултатите са още по-добри. Затова за част от пациентите ми – българи и чужденци, още в началото на 90-те години реших да наема база, където да прекарват част от ваканцията си през лятото. Избрах едно от най-красивите и живописни места в Пирин – местността Бетоловото, от която се открива страхотна гледка и към Рила, и към Родопите. Но тя има и други предимства, затова е известна и като трите църкви, които се  виждат в частично реставрирания археологичен комплекс – първата, от края на античността V – VI век, втората от ХIII – ХIV век, както и  останките от стенописи. През средновековието на същото място е построена и третата църква, а наблизо са още две средновековни свидетелства – “Бялата църква” и църквата „Св. Никола”. За жалост, днес местността е вече съсипана – гората изсечена, пожар довърши останалото. 

Междувременно науката напредна изключително много в изследване на влиянието на музиката върху човека. Факт, по който медицината отдавна не спори, е и това, че определени музикални жанрове оказват благотворно влияние при лекуването на редица заболявания. Следователно музиката не само може, но и трябва да бъде използвана като средство и аз го правя от години. Разбира се, става въпрос за слушане на качествена музика, а не такава, която, според мен, може и да те разболее.

Освен това, тъй като вечерите оставаха свободни, исках те да да бъдат незабравими. Важно, особено за пациентите ми от Германия, Австрия и Швейцария, защото се връщат отново в България, което е от полза за туризма. Това може да стане и със слушане на записи на добра музика или на видеозаписи на концерти. Но музиката, изпълнявана „на живо“ е несравнимо по-въздействаща, което знам и по себе си. За сетен път, установих разликата и върху пациентите ми, когато в една от вечерите, още през първата година седнах на пианото, въпреки че поради липса на време отдавна съм загубил нивото, което имах. По тази причина се обърнах към добри български музиканти на джаз и поп музика. Слава богу, че такива големи музиканти като Вили Казасян, Людмил Георгиев, Пепи Славов – баща, Румен Тосков, Васил Петров, Камелия Тодорова и много други ме разбраха и намериха време да дойдат и изнесат концерти на живо пред пациентите ми.

Въпрос: Вярно е, че медицината не от вчера препоръчва системно слушане на музика по време на бременност, с уточнението, че при слушане на симфонична музика мозъкът се развива най-бързо. Както често се случва, обаче, изкуството изпреварва науката – още в началото на ХХ век Стефан Цвайг е казал, че там където свършва симфоничната музика, там свършва Европа.

Ти имаш предимството, че си се занимавал от ранна възраст в течение на години  с музика. Припомних си историята на личния ти досег с музиката от разказа ти пред Зелма Алмалех за сайта им със Стефан Джамбазов за култура – ВЪПРЕКИ[1].  И мога да кажа, че ако самият ти не си се занимавал сериозно с музика, тя щеше да си остане само в музикалните вечери за твоите пациентите. А с идеята си за създаване на Международен джаз фестивал щеше да занимаваш обществеността, бизнеса и Кмета на Банско.

д-р Емил Илиев: Най-вероятно.

Въпрос: Не съм сигурна, обаче, че днес би имало джаз фестивал в Банско, както и че ти самият би успял, ако не си се занимавал толкова години с музика – ежедневен черен труд, докато инструментът започне да носи удоволствие. Музикалната култура не е единственият резултат от тях, обаче. Те развиват липсващите у всеки подрастващ качества за организация на времето и дисциплина, трудоспособност и издръжливост. Тоест – качества, необходими за успешно развитие във всяка друга професия. И съвсем не на последно място – развиват възможност за разбиране и уважение на всяко постижение. Без тези качества не бихте тръгнали да създавате с приятели оркестър, който е имал редовни публични изяви. Или – бихте опитали, но бързо бихте се отказали.  

д-р Емил Илиев: Няма спор. Мисля си, че нашето поколение, когато бяхме ученици в гимназията, живееше много по-интересен живот, отколкото днешните млади хора, прекарващи пред  компютъра по-голямата част от времето си. Имахме много повече занимания,  бяхме с много повече приятели, а това води до много повече духовност и до нови занимания.

Въпрос: Безспорен факт е, че днес младите прекарват пред екраните повече часове, отколкото в училище, а това е „живот“ в илюзорна реалност. Нашето поколение не беше наблюдател, а пряк участник в живота, който до голяма степен си организирахме сами.

На фона на безчислените приятелства, необходими за нашия начин на живот, днешните деца и млади хора, според мен, са едни самотници. Дано това не ги прави и по-инертни.

д-р Емил Илиев: Ето ти пример – наред с официалните оркестри и хорове, които имаше почти във всяко училище в София през 60-те години, имаше оркестри и групи от по няколко инструмента и певица с репертоар предимно от популярна музика. Да събереш група от млади хора, свирещи на различни инструменти на приблизително еднакво ниво, да осигуриш място за репетиции, ноти, за да имаш репертоар – това наистина е много работа. Изискват се и качества да работиш в екип с хора, което в музиката е още по-трудно, защото става въпрос за организация на звук. Нямахме представа как се организира всичко това, но това не можеше да ни спре – учехме се, както се казва в движение.

Нашият оркестър се състоеше от певица – Маргарита Радинска, майката на Ангел Заберски, саксофонист ни беше Кирил Йорданов, който дълги години свиреше в Биг бенда на БНР, на барабаните беше Божидар, който по-късно напусна България и свиреше в скандинавските страни, китарист ни беше друг приятел, арменец Саркис, който също напусна България, имахме и тромпетист, а на пианото свирех аз. Бяхме типичен диксиленд оркестър. Репетирахме в Читалище „Бачо Киро“, намиращо се в района на 5-те кюшета и всяка седмица свирехме там пред публика. На тези съботни вечери идваха много млади хора. Свирехме с удоволствие, танцуваше се много – истински купони, каквито днес младите нямат. Имаше и други подобни оркестри в читалищата в София, а по-късно започнах да свиря в оркестъра на Еврейския дом на културата.

Въпрос: Познаването на музикалния живот в София не е единственото, което се изисква в случая. Необходим е и характер, за отидеш на 15-16 годишна възраст при Вили Казасян, след концерт и да го поканиш да дойде да ви чуе как свирите.

д-р Емил Илиев: Така е, поради което безкрайно уважавам Вили Казасян – един вече много известен в началото на 60-те години музикант от ежеседмичните концерти на квинтета „Студио 5“. А и от съботните им вечери в БИАТ, където свиреха джаз, рокендрол, всичко. Вили Казасян се отнесе много сериозно към молбата ми, остави си работата и дойде да чуе един младежки оркестър. Питам се дали днес това е възможно? Но с това ангажиментът му не приключи – той много ни помогна – с ноти, с професионални съвети. От приятелството ми с него са и значителна част от познанията ми за стиловете в популярната музиката и по-специално джаза, за големите музиканти, за което тогава нямаше достатъчно литература, както и интернет.

Преди години, когато му споделих идеята си за Фестивала в Банско, Вили Казасян отново много ми помогна със съвети, с връзките си, особено с по-младите музиканти, които не познавах – светла му памет.

Голямо влияние върху мен оказа и един друг мой приятел – Анжело Симеонов – Джери, който беше изключителен певец.

Въпрос: Не е лесно да се осигурят добри инструменталисти в едно отдалечено от София място, като имам предвид ангажиментите им в разгара на летния сезон в курортните комплекси по Черноморието. А освен това са необходими средства за транспорт, за пребиваването им, за някакви хонорари, все пак. Този немалък финансов ангажимент, доколкото си спомням, тогава беше само твоя грижа.

д-р Емил Илиев: Да, но това беше само единият проблем. Мъчеше ме фактът, че е разхищение такива великолепни български музиканти да идват за малката група хора – моите пациенти. Затова всяка година канех на тези вечери да ни гостуват хора от Банско, които познавам – местната интелигенция, хора от общината и бизнеса.

Въпрос: Предполагам това не е било много трудно, защото ти си много убедителен. А и музиката, изпълнявана на живо, е най-добрият рекламист за себе си.

д-р Емил Илиев: На това разчитах – че всеки, изпитал магията да слуша на живо такива добри музиканти, през следващото лято ще дойде отново и ще доведе и приятели. Само за няколко години гостите на тези вечери бяха вече толкова много, че нямаше къде да ги посрещнем и така един ден, преди 21 години казах: Дайте ми площада на Банско и ще направя джаз фестивал с международно участие! Бяха скептични, но ми дадоха площада. Нивото на един фестивал – това са музикантите, които изнасят концертите. Първите бяха имена като Вили Казасян, Камелия Тодорова, Васил Петров, Людмил  Георгиев, Пепи Славов, Румен Токсов – Рупето, Митко Шанов и т.н., които не трябваше да убеждавам, че е добре да направим в Банско джаз фестивал. От чужбина дойдоха саксофонистът Скот Хамилтън, френската певица Изабел де Валвер и др.   

Въпрос: Но дори и най-скромният фестивал, особено с гостуващи чуждестранни музиканти струва значителни средства. Как се справи с този най-тежък проблем?

д-р Емил Илиев: Отново с помощта на един мой приятел Иван Чочев, които заедно с мен спонсорира първия джаз фестивал в Банско. В следващите години джаз фестивалът от тридневен стана шестдневен, гостите, пътуващи до Банско оставаха да нощуват, което помага развитието на туристическия бизнес, появиха се и спонсори. Така беше на първите 10 издания на джаз фестивала.

 

Въпрос: … докато най-накрая Община Банско оцени приноса на джаз фестивала за развитието на града и започна да помага все по-активно.

д-р Емил Илиев: Да, защото фестивалът вече беше 6 дневен. И ако в началото публиката беше предимно от Банско, Разлог и околните населени места, през следващите години от София и други български градове идваха хора специално за джаз фестивала. Първоначално това бяха приятели на самите музиканти, а моите пациенти от чужбина водеха и свои приятели специално за джаз фестивала. Фестивалът се развиваше и като качество – участваха най-известни български и  все по-известни чуждестранни музиканти, някои от които сред най-добрите, макар и не най-скъпо платените в света. На всеки концерт на площада в Банско публиката е по няколко хиляди души. Хората от туризма изчисляват, че по време на Международния джаз фестивал от страната и чужбина идват вече по над 50 000 души. Те отчитат, че това е публика от друг клас, а и по-високоплатежна, което е нужно на българския туризъм.

Въпрос: Международният музикален фестивал „Варненско лято“, стартира през август 1926 година като Варненски музикални тържества. Но там идеята на няколкото забележителни културно-просветни дейци на Варна[2] се реализира с личното участие на имена като Добри Христов, Панчо Владигеров, Маестро Георги Атанасов, Иван Камбуров и Венедикт Бобчевски. Така Варна става лятната културна столица на България и продължава да бъде такава вече 90 години. Което туризмът веднага оценява. Създаденият през 1964 г. Международен балетен конкурс, Варна, е по инициатива на български балетмайстори, но държавата стартира това скъпоструващо мероприятие, защото то служи и на туризма.

По-съществените приноси, обаче са, че всеки международен фестивал или конкурс предлага културен продукт, който нито един град в света няма капацитета да създаде сам. Това развива вкуса на публиката към стойностни творби, която обръща гръб на сурогатните, което е особено важно за младите. Развива и българските артист-изпълнители, защото дори когато един фестивал няма конкурсен характер, той е състезание за вниманието на аудиторията – движещата сила в изкуството.

На интернет страницата на джаз фестивала в Банско видях интервю от ХIV издание с трима великолепни млади джаз музиканти от САЩ, които са си купили не само дискове с българска музика, но и български инструменти – тамбура и кавал. Защото тамбурата имала много интересен звук, кавалът също, въпреки, че им се струва много труден инструмент. Но те смятат да се справят и да ги включат при създаваната от тях музика. Те, безспорно, са сред групите, които ще определят утрешното развитие на джаза в света. Може ли да се остойности тази полза за България?

д-р Емил Илиев: Те не са единствените чуждестранни музиканти, които се интересуват от българска музика и инструменти. И това наистина няма цена. 

Що се отнася до публиката и младите, тъй като концертите на джаз фестивала са на открито и безплатни са достъпни за всички. Децата и много млади хора от Банско, от региона, от София, а и от чужбина пораснаха на тези концерти.

На всеки концерт можеш да видиш пред сцената танцуващи или пеещи деца. Моята дъщеря, която вече е на 10 години, също порасна на тези концерти. Резултатът е, че тя сама поиска да се учи да пее. 

 Д-р Емил Илиев със семейството си 

 

Въпрос: Кметът на Община Банско Георги Икономов в приветствието си към гостите, публикувано в Програмата на ХIХ джаз фестивал, отбелязва, че през 2016 г. в Брюксел Банско се е представил не само като туристически и ски-център, но и като значима фестивална дестинация и духовно средище. Но това четем през 2016 г. , за което ти си работил 20 години преди това. Освен това първите 10 издания на фестивала са единствено твоя отговорност, за което няма как да не те поздравя, защото половината ми работа е била точно такава – международни фестивали и конкурси, но винаги в екип от превъзходни колеги и с държавно финансиране. И винаги с добър резервен вариант при дъжд, като например – от Летния театър на Варна в голямата Спортна зала. Или от площада на Добрич – в Концертната зала с органа, която е за 750 души, с възможност за още столове, а озвученото фоайе побира поне още 500 души.

д-р Емил Илиев: Точно така е – най-големият ми проблем е – да не завали дъжд, защото в Банско няма голяма зала, а читалището събира само около 500 души. Селекцията на групи и изпълнители не е проблем – цял живот съм следил развитието на жанра, не съм пропускал концерти на джаз музиканти или емблематичните джаз клубове при непрекъснатите ми пътувания. Някои от участниците на джаз фестивала съм канил лично – след техни концерти.

Първите 10 фестивала бяха моя грижа във всякакъв план, в това число осигуряването на финансовата му издръжка. Съвместяването на толкова различни ангажименти – от посрещането на чуждестранните звезди на аерогара София до изпращането им, както и на българските артисти, разбира се не е лесно.

През изминалите години в Международния джаз фестивал са участвали над 20 Биг бенда като този на Вили Казасян, Георги Борисов, Ангел Заберски, Биг бенд Благоевград, останалите са от чужбина. Каним и млади български джаз изпълнители, които още не са популярни, но имат качествата и ще бъдат бъдещите звезди на тази музика, в това число и за студентите на проф.Стефка Оникян от Музикалната академия „Панчо Владигеров“.

Непрекъснато се разширява и географията на фестивала. На последния джаз фестивал участва една от най-интересните джаз групи от Китай, например с многобройни участия зад граница. Много от музикантите са били участници в не един престижен джаз фестивал по света, с концерти в емблематични джаз клубове – композитори, поети, изпълнители. Някои от тях са автори на филмова музика, други преподаватели по джаз в музикални академии, или основатели на други джаз формации и фестивали. За тях пишат най-авторитетните специализирани списания, те са обект на класации от критика и публика. На всеки джаз фестивал имаше нови имена и нови звезди на джаза. Истински звезди, макар и не най-скъпо платените в света. Твърдя, че повечето от тях не идват заради хонорара, който им е осигурен навсякъде по света и е много по-висок. Идват в Банско защото прекарват запомнящи се дни, за което съм благодарен на всички, които са ми помагали и най-вече на спонсорите на фестивала.

Въпрос: През последните 20-25 години немалко утвърдени наши международни фестивали, и то в големи областни центрове, загинаха или загубиха качествата си. Някои от които – с дългогодишни традиции и постижения. Всички знаем, че не финансовите проблеми са причината за това, а кметове, които нямат идеи за развитието на града, но и не са в състояние да оценят чуждите и липсата на компетентни ръководства на културата. За това приносът на кметовете на Община Банско и администрацията, мисля, трябва да бъде отбелязан.

В програмата на ХХ джаз фестивал[3], която готвиш за печат, както обикновено ще прочетем подробности за изявите на музикантите в джаз фестивали по света, албумите им и стила музика, която правят. С какво ще се отличава тазгодишния фестивал?  

д-р Емил Илиев: ХХ Международен джаз фестивал, Банско`2017 г. ще се проведе от 4-ти до 12-ти август. В тези 9 вечери ще се изявяват 29 групи и изпълнители от България, Англия, Гърция, Македония, Германия, Италия, Полша, САЩ, Сърбия, Унгария, Холандия, Франция. Такава продължителност на фестивала и толкова голям брой участници е рекорд, но все пак отбелязваме 20 годишен юбилей.

Откриваме фестивала с концерт на Йълдъз Ибрахимова в Гранд хотел  „Банско“ в 20:30 на 4-ти август. Това ще бъде единственият платен концерт в рамките на целия фестивал. Всички останали концерти от 5 август са на изградената сцена на открито пред читалище „Никола Вапцаров“ на площада на Банско.   

Въпрос:  Как виждаш развитието на джаз фестивала?

д-р Емил Илиев: Необходима и голяма закрита зала. Не само защото на съответните изпълнители вече е платено, а при лошо време – няма да има концерт. Но и защото, ако част от концертите не станат платени, ще продължаваме да не можем да каним най-скъпите звезди на джаза, от което зависи и количеството на чуждестранните гости – много важно за развитието на туристическия бизнес. 

Преди 20 години ми казваха, че едва ли през август в Банско ще събера достатъчно публика да напълня площада, а пристигащите гости от страната и чужбина за джаз фестивала се увеличаваха всяка година и вече са над 50 000 души.

Инвестицията за закрита зала не е малка, но е все пак еднократна, а с развитието на фестивала пристигащите от чужбина ще нараснат поне двукратно. При това залата може да бъде многофункционална, за да се ползва за всякакъв вид събития в Банко през цялата година.

• • •

Пожелаваме успех на ХХ Международен джаз фестивал, добро време и старт на проектирането на зала или покрит летен театър, защото джаз фестивала и преданата му аудитория го заслужават от което най-големият печеливш ще бъде град Банско.