Сбогуване с великата българска певица Янка Рупкина (15 август 1938 – 7 април 2026)
Днес, 11 април 2026 година се прощаваме с Янка Рупкина – един от най-емблематичните посланици на българското песенно културно наследство и съвременна култура, донесли на България заслужен престиж.
В този тъжен ден – да отбележим най-важните приноси и заслуги на Янка Рупкина – една от най-известните ни артист-изпълнителки в света, в чийто репертоар са около 300 български народни песн, пресъздадени от нея по неповторим начин – солово, акапелно или в недостигаеми дуети с Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио, камерната му формация „Мистерия на българските гласове”, а по-късно и в Трио „Българка“:
Янка Рупкина издирва, документира и интерпретира по свой начин автентични образци на българското песенно наследство, започвайки от родното Граматиково, където от 6 годишна пее със своята баба. На 22 години се явява и на събори-надпявания и на един от тях, присъстващите експерти по фолклор я съветват да се яви на конкурс за певица в Ансамбъла на Радио София. Тя се явява, (въпреки че вече е дипломирана медицинска сестра), печели конкурса и от 1960 година започва нейния път като една от най-забележителните български народни певици.
Творческото пресъздаване на тези образци на българския песенен фолклор, които тя пее и записва, по-голямата част от които - акапелно са и сред най-трудните за изпълнение, спечелило ѝ определението и от професионалистите, и от аудиторията – Странджанският славей.
Изпълненията на Янка Рупкина са изключителен принос за изграждане и обогатяване репертоара на Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио и камерния му състав - „Мистерия на българските гласове”, на които е основен и несменяем солист в течение на почти 40 години.
Янка Рупкина – една от създателките на Трио „Българка”, заедно с Ева Георгиева и Стоянка Бонева, има изключителни заслуги за представяне и популяризиране на българското песенно богатство по света и в най-ново време.
Приносът на Янка Рупкина за Българското национално радио и Българската национална телевизия е: стотици звукозаписи и видеозаписи на нейни солови изпълнения с Ансамбъла за народни песни, „Мистерията на българските гласове” и в музикално танцови постановки, значителна част от „Златния фонд” на БНР и БНТ. Многобройни са участията ѝ в музикално сценични постановки и тържествени концерти по повод националните ни празници – по-голямата част от които са също в „Златния фонд” на БНТ.
Освен със соловите си изпълнения, Янка Рупкина остава завинаги в историята на песенното наследство на България и със неповторими дуети с други големи български изпълнители – певци и инструменталисти и изпълнения с камерни формации – като Калинка Вълчева, Йовчо Караиванов, Добрин Коев и с част от най-младите изпълнители на народни песни.
Янка Рупкина ще остане в историята и със записите си на аранжираните специално за нея песни от композитори и инструменталисти от ранга Красимир Кюркчийски, композиторът Димитър Пенев и изпълнителят Теодоси Спасов.
Един от важните приноси на Янка Рупкина е реализацията на значими проекти за съвременна интерпретация на фолклорното песенно наследство с млади колеги; едни от които са реализациите с триото „Спешен случай“.
За Янка Рупкина е документалният филм „Пътят“ на сценариста и режисьора Росен Елезаров.
Изключителните качества на Янка Рупкина като певица и човек и неуморната ѝ работа стоят в основата на нейните заслуги за разпространение на най-доброто от песенния ни фолклор у нас и зад граница.
Оцеляла по чудо в самолетната катастрофа на път за гастроли в Алжир, в която заедно с целия екипаж загина певицата Паша Христова и половината от инструменталистите на Оркестър „София”, Янка Рупкина с тежки обгаряния и травми преодолява стоически всички здравословните последици и стрес и непоколебимо продължава концертната си дейност пред българската аудитория и в десетки страни в Европаа, Азия и Африка.
Огромен тежък и отговорен творчески труд е нейното участие в над 30 000 концерта, изнесени в България и по света, означаващо през по-голямата част от кариерата ѝ - по 2 концерта на ден.
Както и – звукозаписите, с които са реализирани поредиците „Бисери на фолклора” и собствените ѝ грамофонни плочи, а в последните три десетилетия – и дискове, които освен престиж на България, носят и немалки валутни приходи в течение на повече от 60 години.
Световно признание за Янка Рупкина е и в това, че тя е поканена и преподава от години на колеги от чуждестранни формации и ансамбли в Европа, Америка и Австралия, включили български песни в репертоара си.
Такива са изявите на Янка Рупкина в най-престижните концертни зали в десетки държави на 4 континента, от ранга на Роял Албърт Хол, Лондон
Както и работата ѝ със световни звезди като:
▫ с Кейт Буш и Крис де Бърг; с Групата Трансглобал Ъндърграунд
▫ сътрудничеството ѝ с холандския композитор Робърт Елмар и швейцарския музикален продуцент Марсел Селие – осигурили не само разпространение на шедьоврите от „Мистериите …“ , но и записи на аранжименти, изпълнени от Янка Рупкина в съпровод на китара, на орган, с голям симфоничен оркестър и солисти-оперни певци; като – при многогласните песни в записите, тя изпълнява всички партии.
▫ с Линда Ронстад, която я кани да участва в записите на нейното Трио, на мястото на заболялата Доли Партън. След което Ронстад отбелязва, освен безупречното ѝ изпълнение, че нито един професионален американски артист не е в състояние да подготви 3 песни, при това на чужд език – за по-малко от денонощие, половината от което прекарано в самолета
▫ Джордж Харисън, който я кани да изнесе концерт в имението му по повод свой юбилей и Янка Рупкина пее пред неговите гости, които са 100-те най-добри китаристи в света
▪ Поради което и Янка Рупкина е един от персонажите, на които е посветен документалният филм на BBС от поредицата за най-големите артист-изпълнители в света.
Ако трябва да отбележим част от наградите на Янка Рупкина, то най-важните са:
▫ Първа награда от Международния радио–телевизионен конкурс в Нови Сад (1961)
▫ Първа награда но международния фолклорен фестивал в Картаген, Тунис (1967)
▫ Награда от международния фестивал на грамофонната плоча в Братислава (1973)
▫ Наградата „Нестинарка“ на Международния фолклорен фестивал, Бургас (2007)
▫ Наградата ГРАМИ (1990) - за албума „Мистерията на българските гласове” (1990)
▫ Орден „Св. Св.Кирил и Методий“ с огърлие (1912)
▫ Званието „Почетен гражданин на град Бургас“ (2017)
Най-важното извън таланта и завидната ѝ работоспособност, което ще потвърдят всички, които я познаваха и особено тези, които са имали щастието да работят с нея – е, че Янка Рупкина беше пословично добър човек. При това и към лошите, защото както твърдеше тя: „ Във всеки лош човек има и нещо добро, струва си да го откриеш и да го похвалиш; може би ще успееш да го убедиш, че той не е лош човек. Представи си, че успееш?“
Споменах ли, че тя беше и страхотен оптимист?
Янка Рупкина ни наусна на 87 години, от които 66 години – отдадени на сцената.
Почивай в мир, приятелко – ти свърши работа за два живота.
Сега е наш ред: да съберем възможно най-пълно всичко, свързано с теб – за бъдещето, в което винаги ще те има.
Здравка Сиракова,
Главен редактор на списание АртДиалог
