ВИЗУАЛНИ ИЗКУСТВА,ИЗСЛЕДВАНИЯ - 2023, Брой 3

За липсата на систематизирана информация по важни въпроси от историята и теорията на визуалните изкуства или – защо добри млади художници се заемат с изследването им.
Разговор с визуалните артисти Карина Попова, Ивон Кючукова, Яне Гаджев, д-р Румяна Стамова, Радослав Генев и д-р Наташа Ноева

Разговор/Кръгла маса:

• Защо добри художници като вас, отделят време да се занимават и с теоретични въпроси? Защо един художник, който има толкова много работа, дори да работи само в един жанр, се увлича от теория дотолкова, че някои вече пишат дисертации, други – дори са доктори на науките, преподаватели. А има и студенти, които вече са публикували анализи или историографски текстове, което е показателно за интересите им.

• Какво Ви дава теорията?

 

Карина Попова, родена в София, 1992 г. (на 31 г);

Образование Национална гимназия по приложни изкуства „Св.Лука“, специализация; Националната художествена академия (2018) - Cite Internationale Des Arts, Париж (2018); докторант по фотография в Националната художествена академия, Катедра „История на изкуството“; Хоноруван преподавател по декоративни техники в Катедра „Керамика, порцелан и стъкло“ в Академията. Твори в областта на живописта, графиката и фотографията.

 

● Карина Попова: Артистичният път не е най-лекия, най-равният и знанието за постиженията на тези преди нас или на нашите съвременници ​​ - може да ни помогне да не се загубим по пътя.

 ​​ ​​​​ Преди няколко години, когато вече работех и в областта на фотографията, установих, че влечението ми към нея произтича от това – да съм в течение на случващото се в света. Това е важно за всеки артист. Поне за мен е така. Но освен това – фотография е един много достъпен инструмент, с който човек може да предаде своята емоция, своето виждане за света.

 ​​ ​​​​ Фотографията не е това, което беше преди време, тя отдавна не е само документална. И точно тази нейна възможност ме интересува най-много. Така започнах да се интересувам как фотографите използват – снимката, за да предаде свои състояния, вълнения. Защото точно тогава неговата снимка не изглежда като снимка, а като живопис например. Точно към тези автори е насочен моят интерес – ​​ които ползват фотографията като инструмент да изразят себе си като например, Даниел Чечик, с когото се запознах по време на изложбата и лекциите му в София, в рамките на ежегодния Международен фестивал ФОТОФАБРИКА. Тоест – интересува ме не толкова технологичната страна на въпроса, а по-скоро концепциите на тези артисти и най-вече резултатите, които успяват да постигнат с фотоапарата.

 ​​​​ Мисля, че познаването на съвременните визуални изкуства и това, какво се случва на световната сцена е важно за всеки художник, защото това ни дава повече възможности, повече надежда. А тази надежда може да се предаде и на по-младите. Артистичният път не е най-лекия, най-равният и знанието на постиженията - може да ни помогне да не се загубим по пътя.

 ​​ ​​​​ Занимавам се с изследване на въпроси от областта на фотографията , преди всичко поради интереса ми към визуалните изкуства, защото смятам, че това допринася за моето развитие.

Но и защото смятам, че това би било интересно и полезно за по-младите от мен колеги и за моите студенти.

Ивон Кючукова: родена в София през 1999 г. (на 24 г.)

Образование: Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ София,

Специалност „Живопис“. Дипломант на Националната художествена академия,

Специалност „Реставрация“, магистър (2023)

Твори в областта на графиката и живопистта..

 

● Ивон Кючуков: Специалността ми от гимназията е „живопис“, но още тогава създавах графични творби, а като студент по „реставрация“, избрал отново графичното изкуство, ми

се наложи да придобивам много познания в областта на историята, технологията и теорията на графичното изкуство. И установих, че това ми помага много и в личното творчество като художник, работещ предимно в областта на графиката.

 

 ​​​​ Работата за реставрация на графични произведения ми помогна да се впусна в изследване на технологията на класическите графичните техники -– в дълбочина. Ако се занимавах само в артистичен план – да работя само над собствени графични творби - не е сигурно, че щях да отделям толкова време. Така получих знания за всички графичните техники – и теоретични и практически. Освен това - в реставрацията се документира всеки етап от работата, започвайки от началното състояние на творбата, която ще бъде обект на реставриране – до финала.

 ​​ ​​​​ Когато дипломната ти работа е реставрацията на 2 щампи на по 200 години, и то от последните екземпляри – трябва отлично да познаваш технологията. При реставрирането на творби – не може да се греши.

 ​​​​ Докосването до тези произведения, ​​ които са на по 200 години, на хартии, каквито вече няма и всички проблеми които предстои да решиш – това те прави изключително внимателен. Отговорността, когато реставрираш е огромна, затова изследваш и овладяваш химични, физични, технологични процеси, концептуални – всякакви.

 ​​​​ Графичните техники са трудни техники, за които не съм сигурна дали възложителите, които ти носят една творба, могат да си представят какво стои зад крайния резултат - като познания, изследвания, труд и дори документиране.

 ​​​​ Доволна съм от това, че избрах реставрацията и че извървях този път – защото сега гледам на теорията, на изследванията, като на част от работата ми като художник. Това е безценен опит, което ме прави много по-мотивирана и отговорна, но и много по-подготвена и при създаването на моите графични творби.

 ​​ ​​​​ Така стигнах до това – че теорията вече ме интересува по принцип, историята на графичното изкуство - също. Защото попадам на художници - графици от близкото ни минало, които не са много известни, но са много интересни, а няма публикации за тях. Български графици и примерно високия печат е много развит и заслужава внимание, което за съжаление липсва от страна на изкуствоведите.

 ​​​​ Следя развитието и на съвременното графично изкуство и процесите в него – и у нас и зад граница. В графиката всички сме много свързани, тя ни обединява чрез конкурсните графични форуми, има специализирани медии, сайтове, даващи достатъчно информация – чрез текст, фотоси или видео-информация. Така стигам до интересни автори, които са близки до мен и от които има какво да се научи.

 ​​ ​​​​ Да съчетавам отделно чисто творческата художническа дейност и изследвания – мисля че това е, което искам да правя.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 

Д-р Румяна Карастамова: родена в гр. Бургас през 1992 г. (на 31 г.)

Образование: Национална художествена академия, София (2917)

Доктор, Академията, Катедра „Графика“ (2021)

От 2020 г. е асистент в катедра „Графика“ на Академията

Член на Съюза на българските художници.

 

● Д-р Румяна Карастамова: Конкурсната периодична изложба – Международно биенале на графиката, Варна, с което е свързан всеки добър български график, се оказа форум с изключителна история и едно от най-старите в Европа, но нямаше изследвания за него.

 ​​ ​​​​ Моята любов в изобразителното изкуство е печатната графика. Още като млад художник-график се сблъсках с проблема – колко е трудно да се намери систематизирана информация за нея, особено за българското графично изкуство. Има каталози и албуми за отделни художници, но текстовете в тях не дават достатъчно информация в цялост за този жанр. Липсва систематизирана информация.

 ​​​​ И тогава и сега, когато вече преподавам непрекъснато се сблъсквам с проблема липса на литература за история на графичното изкуство. Не говоря за живопис, скулптура, а за графичното изкуство. Това се отнася не само за публикации за българското, но и за европейското графично изкуство. Това беше най-важната мотивация да започна да изследвам историята на българското графично изкуство.

 ​​ ​​ ​​​​ Така стигнах до Международното биенале на графиката, което се оказа форум с изключителна история. То е едно от най-старите в Европа и по тази причина стана тема на докторантурата ми, още повече, че в последните 40 години няма добър български график, който да не е свързан с Биеналето. Това стана и тема на докторантурата ми. За жалост, пишейки дисертацията си се сблъскат с липсата на публикации за него – информация за Биеналето можеше да се получи предимно от свидетелства на участниците в него и от на организаторите му.

 ​​ ​​​​ Изследването помага първо на мен – като график и като преподавател, но и на младите художници, които проявяват интерес към графичното изкуство и смятат да се развиват в тази посока.

 

Яне Гаджев: роден в София, 1997 г. (на 26 г.)

Образование: завършил специалността "Художествен метал" в Националното гимназия за приложни изкуства „Св.Лука“, София, дипломант (2022) на Националната художествена академия, докторант по същата специалност в Академията (от 2023); Преподавател в Гимназията „Св.Лука“ по специалността „Художествен метал“ (от 2022)

Автор на 2 изследвания – в специализираните медии.

 

Яне Гаджев: Завършвайки специалността „Художествен метал“ и в гимназията, и в Академията, особен интерес през последните години за мен представлява съчетаването на метала с керамиката за създаване на скулптура. Както и въпросът – архитектурната среда като „сцена“ за художествения метал. Които са неизследвани въпроси.

 ​​ ​​​​ Особен интерес за мен винаги е представлявал – синтезът между металните художествени предмети и архитектурата. От ученик документирам и проучвам металните решетки в София и съм част от проекта „През решетките на времето“, който регистрира образци от софийски фасади.

 ​​ ​​​​ В повечето случаи, обаче, в литературата става въпрос за ковано желязо.

 ​​ ​​​​ Това, което представлява най-голям интерес за мен през последните години е – комбинирането на метала с керамиката, от което могат да се създават и скулптури. Акцент в интересите ми са – вътрешните връзки между метала и керамиката, които се проявяват при два привидно толкова различни материала. Привидно, защото съществена част от керамиката представляват металните окиси. Различните метални съединения участват както като фелшпати в глината, така и като глазури.  ​​​​ 

 ​​ ​​​​ Особен интерес представлява изследването на явната и скрита същност на тези две групи материали.

В това поле на търсения са и опитите ми да внеса цветност и по-разнообразни пластични решения, тъй като керамиката обогатява изразните възможности – и като цвят. Почти няма литература по тези въпрос, а като че ли и – образци.

 ​​​​ Специален интерес представлява и въпросът – художественият метал като елемент от архитектурата; и – архитектурата като „сцена“, на която се изявява метала и като самостоятелно произведение, а не само като вградена част от архитектурата. Което също не е било обект на изследване, след като липсва литература по въпроса.

 

д-р Наташа Ноева, родена в Тутракан през 1989 г.(на 34 г.)

Образование: специалност „Изкуствознание“, Национална

художествена академия, София (2015), доктор, Институт

за изследване на изкуствата на БАН (2023) – в областите – живопис,

скултурата, галериите – като институционален център на художествения

живот. Автор на 11 научни публикации в специализираните медии.

 

● д-р Наташа Ноева: Научната работа е трудоемка, изисква усилия и време за търсене на архивни материали, тяхното систематизиране, анализиране, вкарване в научно обръщение и т.н. Удовлетворението от резултатите от твоята издирвателска и откривателска работа, особено когато не само откриеш, но и докажеш с нови факти и научен принос към историята на изобразителното изкуство теорията си – е голямо. 

 

 ​​ ​​​​ Когато човек открива смисъл в действията си, когато посоката на работа, изборът в професионално ниво са искрени – смятам това за решаващо. Oсвен талант и артистичност е необходимо – много труд и стремеж към развитие. Или както казва Фридрих Ницше: „Човек по начало носи в себе си много заложби. Всеки притежава вроден талант, ала само у малцина е вродена и култивирана онази мяра от упоритост, издръжливост, енергия да стане той наистина талант или да стане това, което е, а то значи: да го излее в творби и дела“.

 ​​​​ Като художник, обичам да експериментирам с техниката и не си поставям някакви ограничения в изразните средства. Същото се отнася и за жанра, сюжета - пейзаж, натюрморт, интериор, портрет, но като че ли пейзажът е моята страст…там се чувствам омиротворена.

 ​​ ​​​​ Пейзажите са творческа рефлексия на спомени и душевни състояния, вдъхновени от реални места или имагинерни пространства. Водни повърхности, далечни хоризонти, самотни брегове, пътища, странни причудливи структури и терени, запазили нечие присъствие, създават усещане за безметежност и спокойствие или драматизъм и меланхолия. Опитвам да трансформирам сетивни възприятия и наслоени емоции, незабравим миг или преживяване, оставили трайни знаци в съзнанието ми, в реминисценции на преживени събития. 

 ​​ ​​​​ Водата е моята голяма слабост. Голяма част от творбите ми са от родния ми град Тутракан, разположен на брега на Дунав. Реката, изгледът от прозореца на моята стая, не мога да спра да ги рисувам. Вълнуват ме, разбира се, и други структури, терени, причудливи форми, пейзажи от Лудогорието. Голяма част от пейзажите ми са реалистични, но някои клонят и към абстракцията. Експериментирам с детайли, текстура и форми, цветове.

 ​​ ​​​​ Няма значение какво и как е нарисувано, с какви средства, важното е да въздейства.

 

Радослав Генев, роден в Самоков през 1987 г. (35 г.)

Образование: Национална художествена академия, специалност

​​ „Графика“ (2013), Специализация - Cite Internationale Des Arts, Париж (2013

От 2021 – уредник-умдрукер на Графична база, Самоков

Член на Съюза на българските художници.

 

Радослав Генев: Работата ми като умдрукер в Графичната база не ми пречи да творя своите работи – напротив тя ме обогатява и усъвършенства.

 ​​​​  Обновената Графична база заработи в края на 2021 година.

 ​​ ​​ ​​​​ Първите художници, работили в Базата са представители на три поколения български графици – ​​ Милко Божков, Людмил Георгиев, Онник Каранфилян, Емануела Ковач и най-младият - Ради Генев, който съм и умдрукерът, с който те създадоха по няколко нови графични творби.

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ С тях беше организирана изложба, с куратор проф. Аксиния Джурова, която бе представена, освен в Самоков – и в Галерия „Мисията“ на Държавния културен институт на Външно министерство пред многобройна публика.  ​​​​ 

​​  ​​​​ ​​​​ На д-р ​​Веселин Хаджиангелов, автор на проекта, подкрепен от Националния фонд „Култура“, трябва да благодарим за създадената и експонирана изложба - „Щампарското изкуство в Самоков – традиция и съвременност“. Както и за следващия класиран проект, по който студенти и преподаватели от Националната художествена академия ще създават свои творби в Графичната база в Самоков още това лято. Проектът ще завърши с организирането на следваща изложба за представяне на създадените в Базата - творби.

 ​​ ​​​​ И в двата проекта освен умдрукер, асистиращ на колегите – при създаването на техните графични творби, съм и координатор на проектите.

Здравка Сиракова: родена в Пловдив, 1947 г.(76 г.)

Образование: Санкт-Петербургски университет за изкуство и

култура; Автор на историографски изследвания – 5 книги, 4 био-

библиографии за български художници, над 120 публикации в

специализирания печат; Автор на 11 документални филми (3 първи

награди от международни кинофестивали). Експерт-съдебно вещо

лице по авторско право; Главен редактор и издател на интернет

списание АртДиалог.

 

 ​​ ​​​​ Здравка Сиракова, автор на проекта, куратор на изложбите: Надявам се да продължите активно да работите освен като визуални артисти и като изследователи, тъй като освен, че има остра нужда от изследвания за най-новото българско изкуство като цяло, но са налице и – и недопустими пропуски и дори неверни данни и твърдения в не едно „изследване“, в това число и за международно признатото българско графично изкуство.

​​ 

 ​​ ​​​​ Смятам, че в сътрудничество с художниците-обект на проекта, постигнахме поставените цели: всеки от включените 6 визуални артисти бяха представени с планираните 3 продукта – Видео-изложба, Видео-интервю и изследване в областта на историята или теорията на визуалните изкуства. Като освен публикациите на художниците, останалите 12 видео–продукта бяха създадени по време на проекта.

 ​​ ​​​​ Видео-изложбите съдържат около 140 творби – скулптура, живопис (м.б./платно, сух пастел/платно) графика (литография, офорт, дърворез, суха игла и др.), фотография. Творбите, чрез видео-изложбите са разпространени чрез 3 поредни броя на АртДиалог (брой 1, 2 и 3 за 2023), както и чрез YouTube канала на списанието.

 ​​ ​​​​ С това е документиран етапа, на който се намира всеки един от художниците, участващи в проекта.

 ​​ ​​​​ Извън планираното по проекта бе извършено и следното:

 ​​ ​​​​ • бяха съставени пълни описи, освен на самостоятелните изложби и на участията им в национални и периодични конкурсни изложби, в които международите журита са ги допуснали за участие в експозицията и творбите им са отразени в каталозите

 създадена беше и система за бърз достъп до всички публикации, в това число и до защитени дисертации в областта на визуалните изкуства

​​ ​​ • Преведени бяха всички най-важни текстове, с което се осигурява възможност и на чуждестранните читатели на списание АртДиалог да се запознаят с 6 млади художници

 ​​ ​​ ​​​​ С това бе оползотворена по-пълноценно възможността на списание АртДиалог, чиито публикации се пре-публикуват в глобалната дигитална платформа EBSCO – във вида, в който са публикувани (текст, илюстрации, видеа) за представяне пред чуждестранни публики  ​​​​ ​​ 

 ​​​​ • Младите визуални артисти, повечето от които не се познаваха – установиха контакт по време на ​​ Кръглата маса, обсъдиха възможностите за бъдещи общи събития и проекти

698 общо 2 за днес