Поетите танцуват с истината (за Цветан Начев)

 ПОЕТИТЕ ТАНЦУВАТ С ИСТИНАТА [1]

    Да се докоснеш  до поезия  с цвят на самородно злато си е чист късмет сред купищата бездушни картонени тела. Книгите с посредствени драсканици са затрупали книжарниците в уморения ни и отегчен град. Фалшивите страници са се барикадирали най-отгоре, най-отпред, рекламирани и ухажвани  от издатели печалбари. С фокусническо крещене те пробутват на невинния читател евтината си стока, подсладена с латиноамерикански или английски имена, изветряла текила от замърсени чаши или изплюта от употреба дъвка за бедното момиче и горещия бизнесмен.
     Да откриеш Поет сред прозата в метафоричния й смисъл е като да откриеш звездица в нощното небе.
Непозната и вълнуваща. И  да я срещнеш със звездицата в сърцето си. Да срещнеш душа  с душа. Да намериш приятел, посока и нещо от себе си. Такава е и поезията на Цветан Начев. Който не познава досегашните му стихове, ще изпита радостта от откриването. Подобно на онези търсачи, които откриват искри в студената, черна и замръзнала земя, на онези щедри очи, които откриват светлините  в мрака без телескоп. А който съзнателно е търсил името му сред купищата книги , ще открие в новата му стихосбирка  още емоция , честност, тъга и страст.
    Ще открие още от самоцветанначевия стих.
    Приятелю, ти си воин на силната и блестяща рима в тежката битка на Поезията с Чудовището. Зная, че няма да се продадеш на съблазнителната и така човешка мисъл да се оттеглиш с елегантно танцово завъртване в някой възможен уютен ъгъл на живота. Няма да изключиш звука и картината на онова истинско и яростно, търсещо и мечтаещо, което става навън, до тебе,  до всеки от нас.
     Този танц не е твоят. Поетите танцуват с Истината. Понякога и с Любовта.
     Щастлив път на таланта  ти.