Непознатият Симеон Венов. Кратка био-библиография
Непознатият Симеон Венов
кратка био-библиография
Каталогътi на Изложбата на Симеон Венов експонирана в рамките на 6-тото Международно биенале на графиката, Варна`1991 - в качеството му на носител на Голямата награда на 5-тото Биенале, Варна`1989
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
l. ОЦЕНКИ на КРИТИЦИТЕ и ЕКСПЕРТИ
ll. БИОГРАФИЯ
lll. ТВОРБИ
• ГРАФИКА, РИСУНКА, АКВАРЕЛ
• МОНУМЕНТАЛНИ ТВОРБИ – ПАМЕТНИКА „СЪЗДАТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА“
lV . СИМЕОН ВЕНОВ – ИЛЮСТРАТОР (библиография)
Био-библиографията „Непознатият Симеон Венов“ е част от едноименната поредица, представяща творци от средата, втората половина на ХХ и ХХl век, чието творчество, но и дейност в полза на колегите, са част от културното наследство на Българя и ярки знаци за времето.
Колкото и да смяташ, че познаваш творчеството на един художник, на откриването на поредната му изложба, виждаш доста неочаквани неща, откриваш логиката за тях, а ако го познаваш и като човек – блясват основанията за неочаквани негови реакции и действия – и професионални и личностни. При условие, че е голям творец.
Подобна е ролята на всяка био-библиография, колкото и непълна да е тя.
Това е и целта на поредицата био-библиографии, тъй като въпреки многото специализирани сайтове и справочници, информацията за авторите от средата и втората половина на ХХ век, е оскъдна, често - невярна, или непълна и създаваща изкривена представа. В един добър литературен сайт, например, Симеон Венов е посочен като утвърден график, илюстрирал и 3 литературни произведения.
А той е автор на кориците и илюстрациите на над 120 литературни творби – българска и чуждестранна проза и поезия, детска литература и приказки, издадени в големи тиражи, намиращи се във фондовете на около 7 000 библиотеки (читалищни, училищни, университетски и регионални, тоест – областни). И тъй като става въпрос за милионни тиражи, искат или не – родените в 50-те години и след тях са пораснали с неговите рисунки.
• • •
Живот на поредицата от био-библиографии вдъхна Владимир Димитров-Майстора (първата част от неговата е публикувана в АртДиалог).
Големите творци, както е известно, дори когато вече ги няма, могат и ни влияят.
Всяка година на рождения му ден, 1-ви февруари, в Кюстендилската художествена галерия се връчва Наградата на името на Майстора на поредния голям български художник. Медиите винаги отразяват събитието, но за жалост художникът се възправя пред нас само като самородният и едва ли не самоук талант. Което е невярно, подвеждащо и вредно, особено за младите. Това беше причината, да заседна над една по-подробна биография на Майстора. За да стане ясно, че от 16 годишна възраст, когато попада на работа при съдия Никола Чехларов в Кюстендилски съд, който докато следва право в Лозана учи и живопис, рисува през целия си живот и създава малко, но интересно творчество, животът на Майстора се променя изцяло. Да не забравяме и откъде тръгва развитието му – от Кюстендил, който е с 1 900 годишна история като град, с първия съд, създаден веднага след Освобождението, с първото Педагогическо училище (което през 1904 г. завършат Никола Венетов и Емануил Попдимитров), тоест със собствена интелигенция, със сгради, строени от западни архитекти още от ХlХ век и че по време на трите войни в началото на ХХ век, с преместването от София на военния Щаб, градът е и военната столица на България.
В следващите 6 години, Майстора, който е с безспорен талант, не само има от кого да учи как се рисува, но има разрешението да рисува по всяко, свободно от работа, време, а и да рисува навсякъде – по папките и дори по вратите на съда. През същия период той общува и се сприятелява за цял живот с хора като поета и преводач Никола Венетов и бъдещето научно светило, полиглот и забележителен политик - Емануил Попдимитров, на когото дължим признаването на българското малцинство, спряло принудителното сърбизиране на българите в откъснатите части от България. Роденият в с. Фролош, и живеещ и след завършването на Академията на село - в Шишковци, когато е в София, не рисува в Академията, където винаги е добре дошъл, а в кабинета на друг свой приятел – Николай Лилиев, драматург в течение на 28 години на Народния театър, комуто дължим развитието и на драматургията, и на българския театър. А кръгът от най-близките приятели, с които човек живее живота си, определят както възгледите, така и нивото на всеки човек.
Към всичко това трябва да се добави, че Майстора е пътувал през живота си 35 пъти в чужбина за запознаване с западноевропейското и руско изкуство и престоите са му били с продължителност от няколко месеца до година. Както и че още през 2019 г. когато е само на 27 години е публикувал своите виждания за изобразителното изкуство и за неговото развитие в авторитетното национално теоретично списание Листопад и не спира да мисли и работи и в тази посока през целия си живот.
Целта беше – да се систематизират източниците, а оттам и фактите за даден голям творец за да се очертае по-достоверно образа му, а и неизследваните полета около него, с което да се спести време на специализанти, докторанти, а и преподаватели - при избора на теми за изследване. Смятах, че една историографски материал за Майстора няма да привлече читателски интерес, затова и публикувах само първата част – биографичната, която е подходяща за по-широк кръг читатели. Очакванията ми не се оправдаха – към момента над 6 000 души са проявили интерес към нея, което е над средния интерес проявяван към публикациите в списание АртДиалог.
• • •
Втората био-библиография от поредицата е за художника Симеон Венов.
По следните причини:
● Симеон Венов е един от най-ярките таланти в българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век и една от емблематичните му фигури.
С новаторския си дух, той е един от художниците, които през втората половина на ХХ век, промениха кардинално българското графично изкуство и го направиха съизмеримо с постиженията на най-добрите в света.
Симеон Венов, Въздух lV, 1988, литография, 50х40 - Из Цикъла „Въздух“
● Със самостоятелните си изложби и с участията си в представителни изложби на българско изкуство – в Рим, Москва, Делхи, Мадрид, Стокхолм, Копенхаген, Хамбург, Варшава, Прага, Будапеща, Болоня, Берлин, Барселона, Париж, Бон, Вашингтон, Претория и др. и с участието си в международните биеналета и триеналета на графиката – в Париж, Баден-Баден, Токио, Любляна, Сао Пауло, Бърно, Братислава, Варна, София и др., той е един от художниците, благодарение на които чуждестранните експерти заговориха за българската школа в графичното изкуство.
Симеон Венов, Бит ll, литография, 55х75 – Постоянна делегация на България към НАТО, Брюксел, Белгия
● Не само за по-младите художници, но и за по-възрастните от него, той беше обаятелен и недостижим бохем, но и – безспорен авторитет, защото неизвестно кога успяваше да свърши куп „нехудожническа“ работа в полза на колегите. Много от тях се чудеха кога успява и да рисува, особено в периодите, в които е секретар на секция „Графика“ или е заместник-председател на Съюза на българските художници.
Роден лидер, неговото мнение беше решаващо, независимо дали е на някаква административна позиция в СБХ или не. Когато по даден проблем мненията се разделяха и не беше ясно кое решение е по-добро, винаги някой задаваше въпросът: Питахте ли Моната?
● Освен варненските художници и Община Варна, Симеон Венов е сред няколкото софийски художници, допринесли най-много за Международното биенале на графиката, Варна, което “пренесе” и представи в България постиженията на световното графично изкуство. То осигури възможност на българските графици да се съизмерват периодично с най-добрите в света – основа за вярна самооценка и развитие. Резултатът от първите биеналета е, че не само графичното, но и българското изобразително изкуство се промениха, защото непрекъснатото състезание с върховите постижения в света ускоряват развитието.
Промениха се и критериите за оценка, което се отрази и на преподаването. Доказателство за това е, че средната възраст на половината допуснати от журито за участие български графици още на 5-тото Биенале беше вече под 40 години. А в началото на 90-те години за участие в Биеналето се класираха и току-що дипломирали се художници и дори студенти от Националната художествена академия.
Каталозите, издавани за всяко варненско биенале са не просто представяне и документиране на поредната мащабна експозиция на Биеналето. Те са документ за постигнатото ниво на българската графика и водещите графични школи в света към съответната година.
Благодарение на каталозите стартираха или се увеличиха международните изяви на много млади български графици, канени за самостоятелни изложби или включвани в общи изложби с други техни колеги. Каталозите на Варненското биенале отварят врати навсякъде по света и на българските галеристи и експерти.
И това са част от приносите на Биеналето, което е работа на изкуствоведите, защото, както казва акад. Светлин Русевii „ …ако някой прави сериозни изследвания като цяло на българската култура и в частност на българската графика … без това, което е направило Варненското биенале, трудно може да направи една реална и сериозна преценка“.
● Когато в началото на 90-те години у нас започнаха „да умират“ поредица утвърдени конкурси и фестивали (нямаше пари дори за командировки до Варна), с присъщата му прозорливост и размах, Симеон Венов беше един от първите, който обяви, че за по-голяма сигурност, колкото и да е трудно
СБХ трябва да направи подобен графичен конкурсен форум и в София. Така се роди Международното триенале на графиката, София.
● Симеон Венов е и един от най-градските и най-софийски художници.
● Но най-важното за него, като че ли е казал големия ни литературен критик – Кирил Попов: Симеон Венов вижда – отвъд видимата реалност.
Може би защото той беше рядко срещаното съчетание от разум и безразсъдство.
l. За Симеон Венов
ОТВЪД ВИДИМАТА РЕАЛНОСТ
„Наистина какъв по-добър начин да усетим, че Симеон Венов е отново между нас, живите, като се задълбочим в неговото изкуство. Този път то е собственост на неговата дъщеря Гергана Венова и експонирано мащабно в галерия „Райко Алексиев“. Реалното присъствие на незабравимия художник се превърна за мнозина негови почитатели в позитивен факт поради това, че цял живот Симеон Венов търси в своите визуални послания не епидермалната реалност, а дълбоко скритата от повърхностния поглед душевна същност. Не утилитарния свят, а специфичните форми, в които се превъплътява духът на човека.
Виждал съм не една и две абстрактни визии, но като при никой друг творец съпреживявам в изкуството на Венов вечното раздвоение на човека като дух и материя; като носител на добро и зло; на надежда и отчаяние; на разум и безразсъдство. Винаги съм възприемал това изкуство като визии за душата, неподвластни на погледа на непосветения зрител. Винаги съм мислил, че за да можеш относително вярно да прочетеш творчеството на Симеон Венов, е нужно да притежаваш невидими за другите сетива, скрити дълбоко в душата слух, поглед и осезание.
Повече от десетилетие срещах Симеон Венов в Галерия „Крида арт“. Там беше неговото най-естествено място.
Из цикъла „Взрив“
Там видях за пръв път неговите картини от големите цикли „Взрив“, „Срив“, „Разпятие“, „Кръст“, както и блестящото му съавторство с Христо Фотев по неговата библиофилска книга „Подир съня“. И ето че сега това великолепно съавторство от два вида изкуство привлича отново погледите. И чувам с вътрешните си сетива неговия отговор на въпроса ми защо винаги предпочита да излага именно в това културно средище, разположено на пъпа на София, зад стария Дворец. Симеон Венов ми отвърна приживе: „Съвместната ни работа с галерията съществува още от нейното откриване. Смятам, че това е моето място в София. Новото, което излагам тук, е резултат на дългогодишния ми път в изкуството. Нещата се раждат едно от друго. Ако някой се рови много критично, ще разбере, че то не се е родило сега, а е плод на дългогодишен продължителен опит.“
„А от многобройните графични послания, рисунки, литографии и офорти отвъд видимата същност на нещата ни гледа развълнуваният и красив образ на Симеон Венов и предизвиква у нас нови душевни вълнения и съпротива срещу злото…“
Кирил Попов. Отвъд видимата реалност.
// в. Прo&Анти, 4-10 декември 1999, стр.8
“…Симеон Венов се вълнува не от множеството, а от драматичните му акценти. Рисунъкът му не е многоречив, не е пъстър, дори и да прибегне към цвета. Той е аскетичен, нервен и накъсан. Лесно минава към обобщение, защото не се самозадоволява в подробностите. В композицията се обособяват няколко полета-ядра със символични фигури…”
“… Рисунка – сентенция – съжалявам, че това ефектно определение на изкуството на Венов не е мое. Което не пречи да го ползвам.
Сентенцията се получава от антитези. Към тях художникът има открито предразположение. Бялото и черното играят силно в неговия графичен език. Но и смисловите фрагменти, и завършените и подсказаните мотиви…”
“…А как се развива фигурата в неговото изкуство? В една отчетлива посока: като постоянно се разпада. В началото бе като иконичен знак, после като някаква пиктограма … сега е нещо, което трябва да съберете като археолог, за да се получи тяло.Тези модификации изразяват все човешка драма, тревога, неудовлетворение от живота. Сякаш неговите герои са минали през ерозия, сякаш живеят на заем. Между тях тече не контакт, не сближаване, не топлина, а отчуждение и студенина. Те просто не общуват. Те живеят в затворена, неразбираема среда. Така ги “тълкува” и композицията. Между фигуралните знаци хлуят празни пространства, прорязани от странни бели полета – неведома ръка не дава на средата да оформи топло човешко пространство. Отделните групи стоят като успоредици в живота, случайно озовали се в съседство…”
.“…Симеон Венов – график до мозъка на костите, един от представителните автори на днешната графика – с упорита последователност загърбва нейните моди. По-скоро някои от модите се срещаха с него, “търсеха” го, а не той тях... “
Енчо Мутафов
Из “Градът: неуютно място” - уводен текст в Каталога на
самостоятелната изложба на Симеон Венов на VІ Международнобиенале
на графиката Варна ’91, в качеството му на носител на Голямата награда,
присъдена му от Международното жури на V Биенале`1989
“…Владеещ възможностите на рисунката, литографията и офорта в цялата сложност и богатство на израза, като че ли натрупването на години и навлизането Симеон Венов в същината на нещата – всичко, което е козметика – дори и много добра – отдавна е отпаднало и остава само простотата и като мярка, и като път, и като крайна цел. Простотата разбрана и тълкувана в смисъл на ясен и точен език, на ясна и сигурна пластическа форма и преди всичко като ясен и сигурен път към сърцето на човека…
Адресът на тази изтънчена и силна графика – при всички случаи, независимо от определен период къде ще се намира и съхрянява – при всички случаи е онзи зрител, който умее не само да гледа другите, но преди всичко да преценява, да анализира, да се съмнява и вярва в себе си – онзи зрител, който умее да вижда оттатък видимото – който гледа със сърцето си.
Изкуството на Симеон Венов е далече от външната изобразителност и повествователност – за сметка на нещо много по-трайно и съществено – художественото познание, пластически организирано като размисъл на едно творческо и човешко отношение, което се вълнува от съдбата на хората, което вижда колко самотни и далечни са хората един от друг – и колко е нужна истинската връзка за човешката взаимност.
Това изкуство е изпитание за самите нас – къде сме, накъде и защо?… Отговорът на Симеон Венов е светлината, която преди за затрепти на белия лист, преди да мине като спасение през пустотата, е нравствета и естетическа мярка на автора…- светлината преминала през мрака на душите, преживяла нощта и погромите, превърнала черното в своя сила – светлината останала като надежда е изпитание на хората.
“…Творческите постижения при него са свързани с дълбоки и чисти човешки прозрения, а човешката съдържателност истински се разкрива в една завършена и цялостна художествена форма – е много по-напред като пластична стилистика от това, което знаем за Симеон Венов и много, много по-дълбока като душевно вълнение.”
Светлин Русев
Из текстове по повод откриване на самостоятелните изложби на
Симеон Венов през 1985 и 1996 г.
ll. БИОГРАФИЯ
СИМЕОН ВЕНОВ
1933 – 1999
25 юли 1933 г., София – 7 март 1999, София (на 66)
1957 - завършва Националната художествена академия, София в класа на проф. Илия Бешков (на 24
години)
1961 – приет за член на Съюза на българските художници (на 28 години)
Работи предимно в областта на графиката, илюстрацията, рисунката и акварела.
● Участва в редица международни конкурсни изложби за графично изкуство - Биеналето и Триеналета: Париж, Баден-Баден, Токио, Любляна, Сао Пауло, Бърно, Братислава, Варна, София и др.
● Участва в представителни изложби на съвременната българска графика в чужбина, организирани от СБХ: Рим, Москва, Мадрид, Стокхолм, Копенхаген, Хамбург, Варшава, Прага, Будапеща, Болоня, Берлин, Барселона, Париж, Бон, Вашингтон, Карасак, Претория, Бад Щебен
● Самостоятелни изложби:
1979 – София
1984 – София
1996 – София
1999 – София
1985 – Варна
1991 – Варна, към експозицията на Международното биенале на графиката, Варна
1991 – Бейрут
1986 – Самоков
1988 – Добрич, Каварна
● Представителни изложби - Най-доброто от Международното биенале на графиката
1995 – в Регионалната Художесвена галерията, Добрич – творби от 8-мото Биенале, Варна`1995
1996 – в Галерия „Александър“, София - творби от 8-мото Биенале, Варна`1995
1997 – Голямата изложбена зала на РКИЦ, София, ул.“Шипка“ 34
● Представителни изложби на българско изобразително изкуство в чужбина на частни галерии
1992 и 1993 – Испания
1993 и 1994 – Австрия
1995, 1996, 1997 и 1999 – Германия
1996 и 1997 - Норвегия
1997 и 1997 – Турция
1997 и 1998 – Йордания
1998 – Дубай
1996, 1997 и 1998 – Русия
Творби на Симеон Венов се намират в Националната, в Софийската градска художествена галерия, в експозициите на държавните художествени галерии във Варна, Плевен, Добрич, Стара Загора, Силистра и др. и в много частни колекции в България и зад граница.
Част от творбите на Симеон Венов в експозицията Художествената галерия, Добрич
● Симеон Венов е един от 20-те художника, селекционирани за Колекцията от авторска графика “Съвременно българско графично изкуство” (създадена през 1993-1995 - организирана и финансирана от ИНТЕРАРТ) за която всеки автор създаде по една нова графична творба.
Сън, литография, 1992, 50 х70 - творбата, която Симеон Венов създаде за поредицата
Една от колекциите бе откупена от най-големия и престижен музей на графиката в света - Музеят “Лудвиг“, Кьолн, друга - за Колекцията на Фондация “Арт диалог”- Франция; Други са в частни колекции
в Австрия, Германия, Испания, Израел, Йордания, Норвегия, Русия, САЩ, Турция, Япония, Франция, и други държави.
● В памет на Симеон Венов са организирани изложбите:
2003 – ретроспективна изложба, организирана от СБХ в Галерия “Райко Алексиев”, София.
2012 – ретроспективна изложба „Баланс-време, форма. Реквием за Симеон Венов“, организирана от
Галерия „Средец“ на Министерство на културата
2015 – ретроспективна изложба, организирана от Галерия Лоран, София
2018 – Творба на Симеон Венов участва в Изложбата „Сто шеьдоври от Фонда на Международното биенале на графиката, Варна“ (на творци от България и от над 50 държави), представена по време на Председателството на ЕК на ЕС – в Художествената галерия, Варна (януари 2018), Регионалната художествена галерия, Велико Търново (март 2018) и Галерията на Министерството на културата (май 2018)
2018 -2020 – Творби на Симеон Венов участват в Изложбата „Златните страници на българската илюстрация - Бешков и учениците му“, открита през м. януари 2020 в Художествената галерия, Свищов, след като преди това в течение на почти 2 години изложбата беше експонирана в 16 галерии в страната
Художествената галерия в Свищов
НАГРАДИ и ОТЛИЧИЯ
• Наградата на СБХ за графика “Веселин Стайков”
• Наградата на СБХ за илюстрация “Борис Ангелушев”
• Наградата на СБХ за монументална скулптура “Иван Лазаров”
• Първа награда от ІІІ-тото Межднародно биенале на графиката, Варна`1985
• Голямата награда на V-тото Международни биеналета на графиката,Варна`1989
• Удостоен със званието „Заслужил художник“ (1978)
• Удостоен със званието "Народен художник" (1986)
Симеон Венов е ългогодишен член на Управителния съвет на СБХ и на ръководството на секция „Графика“. През периода 1985 – 1989 г. е Заместник-председател на СБХ
Многократно журира за конкурсни форуми на графичното изкуство в качеството си на член на Селекционните журита или на Международните журита на Международното триенале на графиката, София, Международното биенале на графиката, Варна и др.
lll. ТВОРБИ
Симеон Венов работи предимно в областта на графиката, илюстрацията, рисунката и акварела.
● ГРАФИКА